Array ( [0] => stdClass Object ( [blog_id] => 1834 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 321f2d9d4d3a677560fea92dac16dcb2.png [category_id] => 10 [date] => 1669672800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Проскостъпието при възрастни - кога се изисква лечение? [description] =>

Източник: МБАЛ "Скин Системс"

 

Стъпалата са опората на човешкото тяло. Доброто им състояние е важна предпоставка за извършване на всичи активности от ежедневието - от ходене до спорутване.

 

Когато обаче настъпят оплаквания в областта на стъпалото, съществено се нарушава качеството на живот. Човек не може да бъде достатъчно активен, и често е склонен да се въздържа от ходено, именно заради болката, която може да предизвика плоскостъпието.

 

По своята същност плоскостъпието представлява спадане на напречния и/или надлъжния свод на стъпалото, което може да предизвика оплаквания, болки, изтръпване и бърза умора при ходене и натоварвания.

 

Прието е, че нормалното и здраво стъпало работи като амортисьор на цялото тяло. При движение стъпалата поемат до 5 пъти от собственото тегло. Благодарение на тях костите остават здрави.

 

Какво трябва да се направи, когато налице е плоскостъпие?

 

Задължително е да посетите специалист, за да установи състоянието на стъпалата ви. Преглежда се тяхната позиция в право и в седнало положение, отпред и отзад. Обикновено се прави и анализ чрез наблюдение на обема на движенията на стъпалото при ходене. Тъй като състоянието на стъпалото често е свързано с изменения на тазобедрените стави и коленете, те също следва да бъдат прегледани.

 

Желателно е да се направи и рентгенова диагностика, за да се прецени степента на измененията в костната структура на стъпалото.

 

Най-честата последица от плоското стъпало е т нар. Свръхпронацията /стъпване навътре/, която предизвиква и най-много медицински проблеми. Ако забележите, че стъпване навътре и това е свързано с дискомфорт, със сигурност трябва да посетите ортопед-травматолог.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => proskostapieto-pri-vazrastni-koga-se-iziskva-lechenie ) [1] => stdClass Object ( [blog_id] => 1835 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 572328d985d67934ee961fcce9f46ee1.jpg [category_id] => 10 [date] => 1669672800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => За кожните образувания и кога трябва да бъдат прегледани от специалист - Част 1 [description] =>

Източник: МБАЛ Скин Системс

 

Всеки човек има някакъв вид кожно образувание по лицето или тялото, като рано или късно си задава въпроса „Опасно ли е?” и „Може ли да бъде премахнато?”

 

В по-голямата си част образуванията по кожата са доброкачествение и без проблем могат да бъдат премахнати след стандартна консултация с дерматолог. Често тези малки несъвършенства като бенки, брадавици, кондиломи и други развалят естетическия вид на кожата и предизвикват дискомфорт.

Нека обаче не забравяме, че има и образувания, които могат да се окажат злокачествени.

 

Затова, нека разгледаме на кои е редно да обърнем внимание и да посетим специалист?

 

Фоликулит. Кожно разстройство, при което космените фоликули се възпаляват поради бактериална или гъбична инфекция. Кожата може да стане подута и сърбяща.

 

Екзема. Червени петна или обрив със сърбеж, парене и с възможно образуване на воднисти мехури. Наблюдава се намаляване на защитните функции на организма срещу инфекции, което лесно води до появата на инфекциозно възпаление.

 

Брадавици. Те са причинени от човешки папилома вирус, който се състои от няколко щама, които могат да засегнат различни части на тялото. Обикновено са безобидни и безболезнени, с изключение на тези, които се появяват по ходилата.

 

Чери ангиом. Това е доброкачествено кожно новообразувание, подобно на бенка, вследствие на прекомерен растеж на капиляри. Въпреки че не е опасно, може да сигнализира за развитие на паталогия, например чернодробно заболяване.

 

Псориазис. Често срещано автоимунно състояние, при което организмът произвежда кожни клетки с бързи темпове, причинявайки натрупвания на повърхността, червени петна или повдигнати неравности по кожата.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => za-kozhnite-obrazuvania-i-koga-tryabva-da-badat-pregledani-ot-spetsialist-chast-1 ) [2] => stdClass Object ( [blog_id] => 1818 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 8419544ab8b6fac7819f4700901591fa.png [category_id] => 10 [date] => 1668981600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Психологически аспекти на ендометриозата [description] =>

Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"

 

Ендометриозата е тясно свързана с психичното здраве. Изследванията показват по-високи нива на депресия и тревожност при хора с ендометриоза. Като част от ефективното лечения на това заболяване е и да се нормализира намирането на емоционална подкрепа.

 

Кои са основните моменти, при които в процеса на лечение на ендометриозата психологическата консултация може да помогне:

 

Откриване и диагностициране - Разочарованието от многократното търсене на помощ от лекари и отказът, а понякога обвиняването за „измислена“ болка може да доведе до депресия, съмнение в себе си и срам. Забавянето на диагностиката на ендометриозата често води до това, че хората страдат, без да имат обяснение на болката си, но още по-лошото е това, което чуват от околните, че болката им е „в главата им“ или че ендометриозата не причинява симптомите, които изпитват. До момента на правилно диагностициране, такива пациенти вече са доста емоционално изтощени и обезверени, че ще намерят подходящо лечение и адекватна лекарска помощ.

 

Лечение – лечението на ендометриозата е процес и изисква индивидуален подход, преминава през различни етапи, в зависимост от конкретния случай. Съвременната медицина има доказани, успешни подходи при справяне с това заболяване. Субективното усещане и емоциите, които предизвикват различните стратегии на лечения, могат да бъдат обобщени в следните две посоки:

 

Медикаментозно - Хормоналните лечения, които обикновено се препоръчват за ендометриоза, могат да повлияят на настроението. Депресията и тревожността са общопризнати. Промените в месечния цикъл също се възприемат тревожно и са съпроводени със значителни вътрешни преживявания.

 

Оперативно - Като хронично състояние, променящо живота, ендометриозата може да доведе до медицинска травма. Най-често, когато мислим за „травма“, ние разглеждаме някаква външна заплаха (напр. автомобилна катастрофа, война, сексуално насилие). Медицинските травми обаче отчитат диагнози, лечения и медицински събития, които могат да доведат до развитие на симптоми на травма. Продължителният стрес от живот с болка, различни медицински лечения и въздействието на състоянието върху цялостното качество на живот (напр. работа, социален живот, финанси) могат да допринесат за медицинска травма. Тук на преден план в подхода с емоционалното състояние на пациента е неговото субективно усещане, предходен негативен опит и нагласа към медицинските интервенции.

 

Управление на състоянието и самопомощ – при лечението е важно контролът и усещането за справяне да се върнат в ръцете на пациента. Управлението на ендометриозата не е само медицинско и хирургично лечение, а работа съвместно със различни здравни специалисти и самоконтрол, която осигурява най-добри резултати. Създаването на здравословни навици, качествен хранителен режим, подходяща физическа активност, добър сън и почивка връща усещането за контрол и допринася за подобряване качеството на живот. Много хора използват различни допълнителни практики за лечение и облекчаване на болката. Те имат по-холистичен подход към здравето, изцелението и благосъстоянието или използват комбинация от хирургически/медицински и природни средства. Те включват диетични добавки, промени в храненето, билкови лечения, визуализация, медитация, акупунктура, натуропатия и китайска билкова медицина и пр. Изключително важно е да се търси съвет от опитен лекар с доказана експертиза и познания за конкретното заболяване.

 

Част от основните теми и въпроси, които вълнуват и се преживяват от пациенти с това състояние са следните:

 

Емоционално претоварване - Емоциите могат да варират по редица причини, включително поради управление както на физическите (напр. болка, симптоми, медицински назначения, предстоящи процедури), така и на психологическите (напр. страх и избягване на болката, нарушения на съня, взаимоотношенията и секса) аспекти на ендометриозата. Колкото повече се опитваме да избягваме и потискаме емоциите и да изпитваме облекчение в краткосрочен план, толкова по-вероятно е емоциите ни да „избухнат“ с по-голяма интензивност от преди.

 

Живот с хронична болка - Хроничната болка е най-известният симптом на ендометриозата. Болезненият месечен цикъл, болезненият секс и тазовата болка могат да доведат до депресия, тревожност и самонараняване. Хората възприемат болката си по различен начин и той може да повлияе на реакцията им към нея. Има доказателства, че животът с хронична болка причинява депресия и тревожност. Разстройството на настроението и безпокойството се дължат на продължителен стрес, нарушен сън, увреждане и изолация (от невъзможност за участие в социални дейности) - често срещани проблеми, свързани с ендометриозата. Изработване на индивидуална стратегия за справяне с хроничната болка, посредством техники, инструменти ипромяна на вътрешната нагласа водят до подобряване качеството на живот и емоционалното състояние.

 

Интимност, секс и взаимоотношения - Ендометриозата често засяга и двойките, а не само индивида – особено в контекста на интимност и секс. Тук от ключово значение са комуникацията с партньора и информираността на близките за спецификите на състоянието.

 

Инфертилитет – Стресът, предизвикан от подобна диагноза включва чувства на тъга, вина и гняв и други негативни емоции в неочаквани моменти. Отрицанието, бягството от решение също могат да възникнат като защитни реакции на диагнозата. Справянето с предизвикателството на диагнозата може да приеме много форми в зависимост от това какво е подходящо за клиента и етапа, на който се намира. Преживяването на емоционален стрес е нормално, но за някои хора може да бъде много трудно да се справят самостоятелно или да има сериозни последствия.

 

Животът с хронично заболяване като ендометриоза често може да бъде доста изтощителен, както физически, така и емоционално.

 

Психологическата подкрепа, като част от мултидисциплинарния подход и заедно с екипа от специалисти, може да помогне с обучение за ендометриозата, управление на болката, справяне със стреса и безпокойството,  взимането на решения, преодоляване на предизвикателства в лечението и подобряване на взаимоотношенията.

 

Статията са подготвени от членовете на мултидисциплинарния екип на Ендометриоза центъра към Медицински комплекс „Д-р Щерев“, който ще бъде официално открит през месец декември 2022 г. Статията е подготвена от психолог Катя Христова относно психологическите аспекти на заболяването еднометриоза.

 

 

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => psihologicheski-aspekti-na-endometriozata ) [3] => stdClass Object ( [blog_id] => 1821 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => d564cbf24e42ad7a580a9a79585611ad.jpg [category_id] => 10 [date] => 1668981600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Запазване на репродуктивните възможности при мъже с онкологични заболявания [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

След лечение на онкологичното заболяване ще бъда ли отново мъж?

 

Този въпрос е в главата на всеки мъж и момче с новооткрито раково заболяване. Време е да получи отговор. Да, твърде е вероятно, НО правете разлика между производство на сперматозоиди и сексуални функции.

 

За сперматозоидите

 

Сперматозоидите са фини и чувствителни клетки, които с голяма вероятност ще бъдат засегнати от Вашето лечение. Нещо повече, при много мъже с активно онкологично заболяване, независимо къде е то, вече има влошаване на някои показатели в спермограмата.

Лъче- или химиотерапията могат да редуцират силно броя на сперматозоидите и да увредят тяхната морфология, така че да станат неспособни за оплождане, дори с помощта на нашите инвитро процедури.

Сперматогенезата (образуването на зрели сперматозоиди) е бавен процес, който се извършва в семиниферните каналчета на тестиса. Преди да се образуват функцоналните сперматозоиди с глава и опашка, които сте виждали на видео, те са неподвижни кръгли клетки и преминават различни етапи на развитие. По-ранните форми на сперматозоидите лесно биват увредени от йонизиращо лъчение и цитостатици, каквито са химиотерапевтиците. Така получените зрели сперматозоиди, ако изобщо ги има, са с много странни и неправилни форми.

Да, в редки случаи има шанс след време показателите на спермограмата отново да се нормализират, но Ви препоръчваме да не разчитате единствено на това. Действайте предварително и потърсете веднага лекарско мнение.

 

За секса

 

Сексуалната функция зависи от нивата на тестостерон, а не от количеството сперматозоиди. Тестостеронът се произвежда в други клетки на тестиса, наречени Лайдигови. Те са по-устойчиви, поради което по-рядко биват засегнати от терапията. Все пак е възможно да имате преходни сексуални нарушения.

Лъчетерапията в областта на главата може да доведе до рязък спад в нивата на мъжките полови хормони. Йонизиращото облъчване в областта на тестисите, както и някои химиотерапевтици, могат трайно да увредят Лайдиговите клетки или да ги накарат да произвеждат много малко количество тестостерон. Тук се намесваме ние и даваме хормонална терапия, която бързо и лесно ще възстанови Вашите сексуални функции.

 

Онкологични заболявания при мъжа

 

Колоректален карцином

Лечението се определя от стадия на заболяването. Операцията за отстраняване на тумора не носи риск за производството на сперматозоиди и тестостерон. Най-често използваните медикаменти по време на химиотерапия са 5-FU, capecitabine и oxaliplatin. Първите два медикамента са лекарства с нисък гонадотоксичен ефект, но oxaliplatin крие по-висок риск за увреждане на сператозоидите.

 

Рак на тестиса

Оперативното лечението включва орхиектомия (отстраняване на тестиса). Онколозите често препоръчват провеждането на химиотерапия с cisplatin. Този медикамент е с висока токсичност за сперматозоидите, затова Ви препоръчваме да съхраните фертилитета си чрез замразяване на репродуктивни клетки преди или след отстраняването на тестиса. Дори в случаи, когато химиотерапията не е част от комплексното онкологично лечение, премахването на единия тестис намалява количеството на произведените сперматозоиди наполовина и поставя фертилитета в риск.

 

Рак на простата

Лечението на рака на простата зависи от възрастта Ви и стадия на заболяването и може да предизвика временна или трайна загуба на Вашите репродуктивни способности. Оперативното лечение се състои в отстраняване на простатната жлеза и две малки жлези до нея - семиналните мехурчета. След тяхното премахване Вие няма да можете да имате еякулация (да отделяте сперма). Поради тези причини преди терапията и операцията следва да замразите сперматозоиди.

Лъчетерапията се прилага, за да се унищожат раковите клетки в простата и около нея и може да е в съчетание с хирургичното лечение или да се проведе самостоятелно. При това лечение е възможно да се наруши производството на сперматозоиди и тестостерон.

Хормонотерапията при този вид рак е също една от възможностите за лечение, при което чрез медикаменти се потиска производството на тестотерон. Клетките на простатния карцином растат под влияние на тестостерона и неговото блокиране спира производството на сперматозоиди. Затова е необходимо предварително да се погрижите за запазване на репродуктивните си възможности и да замразите сперматозоиди.

 

Рак на пикочния мехур

При него оперативната интервенция често е свързана с отстраняването и на простатната жлеза. Последствията от оперативното лечение и локалната лъчетерапия и рисковете за Вашите сперматозоиди са еднакви с тези при простатния карцином.

 

Рак на белия дроб

При това заболяване химиотерапията и имунотерапията са различни при различните форми. Все пак ще кажем, че в различна степен те ще увредят или прекратят производството на сперматозоиди. Медикаменти като цисплатината трайно увреждат сперматогенезата. Нашият съвет е да ни потърсите преди да сте стартирали терапията.

 

Рак на щитовидната жлеза

Лечението включва оперативно отстраняване на единия лоб или цялата щитовидна жлеза. Най-разпространените форми на заболяването (папиларният и фоликуларният карцином) често биват третирани с радиоактивна йодна терапия. При този метод ще сте лекуван с радиоактивен йод (най-често йод-131), целящ пълното унищожаване на остатъчни ракови клетки в тялото. Обикновено дозата е малка и предизвика преходни негативни ефекти върху сперматогонезата.  Въпреки това Ви препоръчваме съхранение на фертилитета чрез замразяване на сперматозоиди преди началото на терапията. Смята се, че по-продължителното приемане на радиоактивен йод може да има траен негативен ефект върху репродуктивните възможности.

 

Сарком

Лечението на този вид солидни злокачествени образувания включва химиотерапия с алкилиращи агенти – медикаментите с най-висок гонадотоксичен ефект. Лъчетерапията също е част от лечението, но увреждащото ѝ въздействие зависи от общата доза радиация и мястото на облъчване. Препоръчваме Ви съхранение на фертилитета чрез замразяване на сперматозоиди преди началото на терапията.

 

Меланом

Лечението бива хирургично за отстраняването на туморната формация и медикаментозно в лицето на т. нар BRAF и МЕK инхибитори (dabrafenib/trametinib и vemurafenib/cobimetinib), както и имунотерапия като checkpoint инхибиторите (pembrolizumab, nivolumab, ipilimumab). В литературата техният ганодатоксичен риск се определя като непознат. Въпреки че се приемат за сравнително безопасни по отношение на мъжкия фертилитет, съхранението на репродуктивните възможности чрез замразяване на сперматозоиди е вариант, който не бива да бъде изключван от комплексния подход на лечение.

 

Хематологични заболявания (левкемия и лимфом)

Лечението на тези заболявания включва различна комбинация от химио-, лъче-, прицелна терапия, а в някои случаи и високодозова химиотерапия с трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Тези методи имат различен гонадотоксичен риск – от сравнително нисък при прицелната терапия до изключително висок при високодозовата химиотерапия. Препоръчва се съхранение на фертилитета чрез замразяване на сперматозоиди преди началото на терапията.

 

Чести въпроси и ситуации, в които e възможно да попаднете, може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zapazvane-na-reproduktivnite-vazmozhnosti-pri-mazhe-s-onkologichni-zabolyavania ) [4] => stdClass Object ( [blog_id] => 1824 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 781f08e6e2ed49250cf44c9f604d724f.jpg [category_id] => 10 [date] => 1668981600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Велислава Донкина: Психологичната помощ трябва да стане равностойна част от лечението на пациентите [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

“Крайно време е да започнем да възприемаме психологичната помощ като абсолютно равностойна интегрална част от едно лечение” Това каза в ефира на bTV Radio д-р Велислава Донкина - клиничен психолог и ръководител на Центъра за психоанализа и медицина на болница „Надежда“.

 

“Има два много важни въпроса - от една страна как да осигурим помощта, как да я направим достъпна и от друга страна как да контролираме специалистите, които биха желали да го предлагат, за тяхната способност да работят достатъчно добре”, допълни тя.  

 

Д-р Донкина обясни, че в големите болници много често работи по един психолог. “Очевидно е неефективно една голяма многопрофилна болница да има само един психолог на щат, така и не е редно едни и същи специалисти да консултират екипи, техните пациенти и близките им или да работят с различни интервенции, за които не са подготвени. В тази сфера, както и в медицината съществува много тясна специализация. В момента в България няма ясно законово и нормативно изясняване на регулацията на тази професия. Има голямо смесване на професията на клиничните психолози и психотерапевтите. Това са различни професии, които отговарят на различни изисквания и образование”, каза още тя.

 

Цялото интервю с д-р Велислава Донкина пред водещата Лили Ангелова може да чуете в прикачения звуков файл тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => d-r-velislava-donkina-psihologichnata-pomosht-tryabva-da-stane-ravnostoyna-chast-ot-lechenieto-na-patsientite ) [5] => stdClass Object ( [blog_id] => 1820 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 692b9636bc034ca1d985a379c5901bb7.jpg [category_id] => 10 [date] => 1668895200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Да станеш родител след увреждаща фертилитета терапия [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

Интервю с д-р Георги Стаменов: „Нашата работа е не да неглижираме онкологичното лечение, а да работим така, че то да се прилага в съчетание с грижата за бъдещото поколение.“

 

Възможността и способността да се възпроизвежда човек е изконно негово право, често и смисъл. Великите психолози от миналото говорят за подсъзнателния стремеж на човек да удължи своя живот и постигне форма на безсмъртие чрез собственото си възпроизводство. Не случайно в моменти на пряка опасност за живота или среща със смъртта, у много хора парадоксално на пръв поглед, се покачва либидото. Това оправдава смущаващата за мнозина физическа възбуда след погребални церемонии или след епизод на силен стрес по време на военни конфликти или инциденти. Дори когато на мъж или жена извън фертилна възраст им се наложи да премахнат оперативно репродуктивен орган (простата, матка, яйчници), психологическият ефект от това е много по-тежък, отколкото при всяка друга операция.

 

Има моменти в живота, които поставят темата за физическото възпроизводство преждевременно. Човек иска да може да планира, но болестите, за съжаление, не идват поканени. Редица заболявания извън тези, на репродуктивната система, подлагат на риск възможността пациентът да стане родител, или да стане родител на здраво дете. Множество терапии са опустошителни за фертилитета и към стреса от самото заболяване, което трябва да се лекува или поддържа, много често се добавя и въпросът, който никой не би искал да си задава преждевременно - дали детето, мъжът или жената ще могат да станат един ден родители.

 

Много често тежки терапии (химиотерапевтици например), компрометират репродуктивната система и поставят под съмнение въпроса за бъдещо поколение. С днешна дата обаче дори и този проблем има своето благоприятно решение. Теоретично родител може да стане всеки, който има годен репродуктивен материал, независимо от това на кое поле на медицината води битката за своя живот и здраве.

 

За повече подробности и всичко, което бихте искали да научите по темата за съхранената репродуктивност във хода на терапия за тежко заболяване, разговарям с водещия експерт у нас по репродуктивна медицина д-р Георги Стаменов, който освен, че има международно признание в областта, в която работи, но е и носител на възкресената надежда - чудото, че след най-тежкия път, една жена или мъж, могат да прегърнат своето новородено, което ще ги направи "безсмъртни".

 

Д-р Стаменов, при кои случаи е уместно и препоръчително да се съхраняват яйцеклетки и сперматозоиди?

 

При всички заболявания, които могат да компрометират репродуктивните способности на човека или чието лечение може да ги постави в риск. В тези случаи трябва да бъде предвидена консултация с репродуктивен специалист. Тук е мястото да подчертая, че независимо от това, дали една жена или мъж в репродуктивна възраст вече имат дете, съхранението на фертилитета е нещо, което трябва да бъде обсъдено преди лечение, защото дава обещание за бъдещето. А никой не знае какво ще му донесе утрешния ден, затова не може просто да си кажеш "Приключих с репродукцията". Съхраняването на яйцеклетки или сперматозоиди е за всички млади хора, на които предстои терапия, която потенциално може да увреди репродуктивните органи - като лъче- и химиотерапия, например. Консултацията с репродуктивен специалист в тези случаи не задължава непременно да пристъпиш към процедура, но дава опция да помислиш за това. Пациентът трябва да направи информирания си избор навреме, а ние - да предоставим всички възможности. Такъв е съвременният подход в 21 век. Ние, като терапевти, трябва да представим опциите, а не да поставяме пациентите пред свършен факт.

 

Кои са лекарствените терапии, които компрометират репродуктивната система и при кои заболявания се прилагат? Вие споменахте вече химиотерапията, но всяка химиотерапия ли носи потенциален риск?

 

Алкилиращите агенти в химиотерапията са отдавна известна заплаха за репродукцията, но за сметка на това са много ефективни срещу различните видове онкологични заболявания. Напоследък се коментира и как имунотерапията, прилагана при някои злокачествени заболявания, влияе неблагоприятно на фертилитета, но все още това се проучва. При всички тези случаи, според мен, трябва да се обърне внимание на възможността за съхранение на фертилитета преди началото на лечението. Освен това, нека да кажем, че терапията е нещо динамично и тя може да се променя. Никой не може да предвиди как ще се развие борбата с дадено заболяване и дали ще се употребяват само едни и същи медикаменти в хода на лечение, т.е. ако в момента лекуващият лекар каже, че няма да се употребяват лекарства, които биха увредили яйчника или тестиса, то по време на терапията това може да се промени. И друго нещо, което също е много важно - не може и не бива терапиите - химио-, лъче-, автоимунната терапия, да бъдат съобразявани с грижата за репродуктивната система. Това е грешка! Защото така се ограничават действията на терапевтите по отношение на основното заболяване. Ние препоръчваме да бъде съхранена частица от тази репродуктивна система (репродуктивни клетки, яйчникова или тестикуларна тъкан) за бъдеща употреба, за времето, когато човекът е здрав и е преминал през изпитанието на заболяването, за да може той и неговите терапевти да имат спокойствието и свободата да ползват подходящия вид лечение, без да се съобразяват с това дали би навредило на репродукцията.

 

Ако увреждащата фертилитета терапия започне в детска възраст, как се решава проблемът с репродукцията?

 

Когато в детска възраст предстои онкологично терапия, тя може да бъде заплаха за репродукцията. По отношение на подходите за съхраняване на фертилитета в тези случаи трябва да разделим децата в две отделни групи. Едната група са подрастващите, които тепърва навлизат в пубертета, а другата - децата, които са далече от половата си зрялост. В първия случай е възможно дори замразяване на репродуктивни клетки. Във всички останали случаи се прилага т.нар.замразяване на яйчникова тъкан при момичетата и замразяване на тестикуларна тъкан при момчетата, защото все още яйчникът и тестисът не са способни да произвеждат зрели полови клетки. В препубертетна възраст също може да се прилага замразяване на яйчникова и тестикуларна тъкан, но изборът ни зависи от прилагането на индивидуалния подход към заболяването, както и от съвместното решение между терапевта и репродуктивния специалист. Искам да добавя, че работата с деца е истинско предизвикателство за нас, репродуктивните специалисти, защото трябва да се балансира в три направления. Първо - в колаборацията с колегата-терапевт, който казва: "Трябва да си максимално бърз, за да ми върнеш навреме пациента и той да започне терапията". Втората "огнева точка" са родителите на детето, защото всеки родител се притеснява за рожбата си. Аз, като лекар, трябва да обясня ясно, че процедурата няма да навреди на детето, а напротив - ще спаси неговата репродукция, както и да ги убедя, че ще бъде безопасно, лесно, бързо и безкрайно ценно впоследствие. Третият момент е срещата със самото дете, защото, когато седнеш срещу него и го погледнеш в очите, ти трябва да проведеш един сериозен разговор по трудна тема, без да направиш резки в неговата крехка детска душа, която и без това е уплашена безкрайно от предстоящата терапия. Разбирате, че това е един сложен баланс, в който репродуктивният специалист трябва да успее добре да комуникира по три различни начина, но в името на общата цел - бъдещето на тези деца.

 

След диагностициране на онкологична болест обикновено се пристъпва към терапия или хирургия. Ако те са рискови и една жена или момиче иска да съхрани генетичен материал, трябва ли да забави основната си терапия, докато се извършва хормоналната стимулация? Как точно се процедира в такива ситуации?

 

Въпросът съдържа една догма, която отдавна битува в обществото, особено в средите на онкологията, а именно, че процедурата по съхраняване на фертилитета би забавила лечението на пациента. Организацията по започване на дадена онкологична терапия и всички административни формалности отнемат дни. Тези дни са нашите дни - на асистираната репродукция. Ние веднага консултираме пациента - до 24 часа след обаждането му, и започваме процедура буквално след тази консултация. Ако замразяваме яйцеклетки, това отнема само 10 дни, а замразяването на сперматозоиди при мъжете - само 10 минути. Разбира се, всичко се планира и се съгласува много точно с онколозите, с които работим в екип. Това е мултидисциплинарен подход - общуваме с колегите си онколози и намираме индивидуален подход във всеки случай. Не сме имали случай, в който пациентът да бъде забавен заради процедура по съхраняване на фертилитета или тази процедура да е имала някакви негативни последици за терапията му. Но пък сме имали хора, които отказват терапия, отлагат я или я протакат заради риска от загубата на репродуктивните си способности. В този смисъл, когато имат съхранени репродуктивни клетки, това дава на пациентите надежда, рестарт и смисъл да продължат напред.

 

При хирургична интервенция и последваща химио- или имунотерапия, кога се прави процедурата по извличане и съхранение на яйцеклетки?

 

Не може да се отговори на този въпрос с общ постулат, защото всеки случай се решава индивидуално. Затова моят съвет е репродуктивната консултация да предхожда всяка оперативна интервенция и химиотерапията, или преди да е започнала борбата с онкологичното заболяване. Ние сме стартирали съхранението при момичета с рак на гърдата или с онкохематологични заболявания буквално след операция, така че можем да се намесим и в този етап, но всичко е строго индивидуално. Не на последно място, това е свързано и с въпроса, кога пациентът научава за възможността да съхрани фертилитета си - някои научават за това след операцията, някой е отворил интернет и е почерпил информация от там...Така че отговорът на въпроса кога трябва да се направи процедурата, е простичък: веднага.

 

Оказва ли влияние процедурата за извличане на яйцеклетки върху цялостния здравен статус на организма, особено когато му предстои натоварване с онкологична терапия?

 

Категорично не! Няма описан случай, в който процедурата да е оказала негативен ефект. Нямаме такъв и в дългогодишния ни опит при работа с тези пациенти. Процедурата не повлиява онкологичното заболяване (работим по специални протоколи), както и здравния статус на пациента. Това, което жената изпитва при процедура по замразяване на яйцеклетки, е лека тежест и дискомфорт в областта на корема, когато стимулацията на яйчниците е успешна, но този дискомфорт трае само няколко дни.

 

Може ли процедурата да се извърши в периода на ремисия или между две терапии?

 

При тези случаи се дискутират вече други възможности. Ако се стартира процедура на такъв етап, никой не може да гарантира качеството на добитите яйцеклетки, защото една яйцеклетка зрее бавно - за 90 дни. През този период, преди да извлечем яйцеклетките в последните 10 дни от тяхното развитие, те вече са били изложени на ефекта от химиотерапията и тяхното качество вече е под въпрос. Затова е препоръчително процедурата да бъде направена преди терапиите.

 

Колко години може да се съхранява материала и за жените, и за мъжете?

 

От гледна точка на качеството на яйцеклетките и сперматозоидите, те могат да бъдат съхранявани и 100 години, но от гледна точка на физиологията и на чисто прагматичната медицина, нещата са различни. Според нас 10 години е един оптимален срок за съхранение и използване на клетките при пациентите с онкологични заболявания.

 

Ако пациентът екзитира, какво се случва със съхранените му яйцеклетки или сперматозоиди? Имат ли права овдовелият партньор или родителите на покойния върху генетичния материал?

 

В проекта за нов стандарт по Асистирана репродукция бяхме заложили опция за постмортална репродукция в случай на починал мъж, който има съхранени ембриони със своята партньорка. За жените този въпросът не е разглеждан, защото засяга темата за сурогатството, а в България то е забранено. От биологична гледна точка няма пречка това да бъде направено. По-скоро налице са моралните задръжки и юридически казуси с много въпросителни, макар че предложението ни за постмортална репродукция включваше и решение на тези юридически казуси. Колкото до това постморталната репродукция да бъде разрешена, за моя изненада при общественото обсъждане на предложението голяма част от колегите, които работят в областта на асистираната репродукция, се изказаха негативно, така че не съм сигурен, че тази точка ще остане. Лично аз мисля, че светът и цивилизацията ни вече са узрели за подобен вид дейност. А относно първата част от въпроса Ви - в случаите, в които човек не е преборил заболяването, замразените сперматозоиди и яйцеклетки се унищожават надлежно. Те не могат да бъдат дарявани или ползвани за други процедури след приключването на жизнения път на даден човек.

 

Колко бебета са родени от съхранен материал при майки в ремисия? Какъв е процентът усложнения при износването на плода и има ли специфични особеностти при проследяването на бременността при пациенти в ремисия?

 

В момента в нашата болница "Надежда" може да се похвалим с над 20 бременности на пациенти, които са в ремисия. Тези случаи ни интересуват много, затова и се утвърдихме и като национален център за запазване на фертилитета при пациенти с онкологични заболявания и проследяване на бременност не само на жени, които са излекувани, но и на такива, които са диагностицирани по време на бременността.

 

За да бъде обгрижен пациентът по най-добрия начин, отново говорим за мултидисциплинарен подход. В него участват специалист по фетална медицина, акушер-гинеколог, неонатолог, онколог и не на последно място - психолог. Всички мислим и взимаме решенията съвместно, без да се налага пациентът да ходи от място на място и да препредава становище от един специалист на друг. Затова тук, в нашата болница, обединихме усилия в грижата за тези пациенти по отношение на бременността, раждането и проследяването на основното заболяване.

 

Вече имаме и няколко случая на успешно раждане при жени, диагностицирани с рак по време на бременност, при които се приложи онкологична терапия по време на самата бременност.

 

Така че нашата работа е не да неглижираме онкологичното лечение, а да работим така, че то да се прилага в съчетание с грижата за бъдещото поколение.

 

Публикацията може да намерите тук.

 

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => da-stanesh-roditel-sled-uvrezhdashta-fertiliteta-terapia ) [6] => stdClass Object ( [blog_id] => 1819 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 33b8b0ef1ac37e3bb15e93c4cd7f91a7.jpg [category_id] => 10 [date] => 1668722400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Доц. Еленко Попов: Урологът все повече взема функцията на пазач на мъжкото здраве [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник Младост

 

Всеки мъж над 50 г. трябва да прави годишен профилактичен преглед при своя уролог. Само по този начин могат да се засекат най-ранни промени в долните пикочни пътища и в простатната жлеза, за да се започне навременна терапия. 

 

Д-р Попов, какви са първите симптоми за проблеми с простата?

 

Първите симптоми в тази област са свързани с проблеми с уринирането – затруднено уриниране с отслабена струя, нужда от по-дълъг престой в тоалетната, от допълнително напъване или от малко повече време, за да се осъществи уринирането, често уриниране, ставане често нощем, болки и дори наличие на кръв в урината.

 

Важно е да се знае, че проблемите с простатата могат да протичат много дълго време без каквито и да е симптоми. В началото безсимптомна е и доброкачествената хиперплазия на простатата, която е нормалната възрастова промяна на простатната жлеза при всеки мъж. Бизсимптомно, обаче, може да започне и ракът на простатата. По тази причина не трябва да се чака да се появят симптоми. Когато вече има оплаквания, заболяването е в напреднал стадий, с настъпили усложнения.

 

Кога трябва да се прави скрининг за рак на простатата?

 

Тактиката е всеки мъж над 50 години да минава задължително веднъж годишно на профилактичен преглед при своя уролог. Така може да се засекат най-ранните промени в долните пикочни пътища и в простатната жлеза и да се започне навременна терапия.

 

Кои са скрининговите методи, чрез които се установява дали има доброкачествена хиперплазия или e рак на простатата?

 

За радост на мъжете, скрининговите методи са бързи, прости, елегантни, неинвазивни и не налагат престой в болница. Стандартният урологичен преглед включва три основни компонента.

Първият е беседата с уролога за съществуващи оплаквания и други въпроси, свързани общо с мъжкото здраве. Тази беседа въобще не се ограничава само до оплакванията, свързани с уринирането. В последните години урологът все повече взема функцията на пазач на мъжкото здраве, все по-често разяснява на пациентите сърдечно-съдовите рискови фактори, проблемите с менталното здраве на мъжа, ендокринните смущения и др.

Вторият компонент на прегледа е ехографията.

А третият е ежегодното изследване на специфичния туморен маркер за простатата – PSA, който представлява изследване чрез стандартна кръвна проба и дава информация за потенциалния риск от рак на простатата.

За да запазят своето здраве, огромната част от мъжете е достатъчно да направят само тези базисни прости изследвания. Ако от тях се породят съмнения за рак, се продължава с допълнителни изследвания. Това обаче се случва само при ограничен брой пациенти.

 

Когато мъж, по-млад от 50-годишна възраст, има притеснителни симптоми, това свързано ли е обикновено с рак?

 

Статистически появата на рак на простатата и изобщо на злокачествени заболявания на пикочните пътища е процес, който става все по-вероятен с годините. Но това е на теория. На практика обаче, за да се разбере какъв е проблемът при конкретния мъж, задължително трябва да се посети първо личния лекар и ако е нещо нерешимо от личния лекар, се преминава към консултация с уролог.

 

Какъв е рискът увеличената простатна жлеза да премине в онкологично заболяване?

 

Такава връзка е доста странна. В медицината се смята, че такава връзка изобщо липсва. По-скоро това са две състояния, които може да съжителстват едновременно при един пациент. Нормалното увеличение на простатата е съдба на всеки мъж, то е неизбежно с годините. Ракът на простатата, обаче, засяга само 7 до 11% от мъжете. Няма данни нормалното възрастово увеличение на простатата да дава началото на рак. Но тези две състояния се припокриват в някои случаи по две причини – защото засягат един и същ орган и защото оплакванията също са идентични. Това е причината да се прави погрешният извод, че едното заболяване води до другото.

 

Има ли доказани рискови фактори за рака на простатата?

 

Много сериозни проучвания са направени в тази посока, защото ракът на простатата е изключително често заболяване при мъжете. Не са установени съществени рискови фактори на околната среда. Има обаче фамилен рак на простатата, вследствие на наслагване на определени генетични мутации в дадено семейство, в което честотата на този рак е неадекватно висок. Ако в общата популация рискът от рак на простатата е 7-11%, рискът от фамилния рак на простатата при мъжете от първа съребрена линия може да е 30-40%. За щастие, това са редки случаи. Съвременната медицина вече познава някои от гените, свързани с този тип онаследяване. Но това са частни случаи. Няма доказани специфични рискови фактори за развитие на рак на простатата, като изключим общовалидните – нездравословен начин на живот, нечиста храна, нечиста вода, замърсена околна среда, липса на физическа активност.

 

Научиха ли се българските мъже да ходят на лекар и да се грижат за здравето си?

 

В последните 15 години доста се популяризира грижата за мъжкото здраве и скрининговите програми. И то не само за рак на простатата, но и за рака на тестисите, за нормалната простатна хиперплазия, за проблемите с менталното здраве в млада възраст. Смея да твърдя, че съществува положителна тенденция в превенцията, но има още какво да се желае.

 

Защо е важно ракът на простатата да се диагностицира в ранен стадий?

 

Това е изключително важно. Аз съм от средното поколение уролози в България, като в моята под 20-годишна практика видях една много сериозна промяна. В началото на хилядолетието, когато започнах да работя, повечето от случаите на рак на простатата се откриваха късно – в напреднал стадий на заболяването с разсейки, когато медицината няма какво да предложи освен спомагателни, симптоматични, палиативни методи за подобряване качеството на живот, но без възможности за крайно излекуване.

 

Понастоящем се провежда мащабна скринингова програма и туморният маркер на простатата (простатноспецифичния антиген) стана популярен.  Благодарение на сериозните усилия на моя учител в урологията акад. Чавдар Славов, това кръвно изследване се въведе като масов скринингов метод от около десет години. PSA се назначава на всеки мъж през една година от личните лекари и се поема от здравната каса. Остава само едната година, през която всеки мъж трябва да си заплати сам туморния маркер.

 

Този скрининг промени значително картината – в момента ракът на простатата се открива в много по-ранни стадии и лечението е изключително ефективно. Поне при 60 - 75% от диагностицираните мъже срещата им с рака на простатата се изчерпва с едно лечение, след което това заболяване остава само лош спомен, като обеца на ухото. Разбира се, проследяването продължава периодично.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => dots-elenko-popov-urologat-vse-poveche-vzema-funktsiyata-na-pazach-na-mazhkoto-zdrave ) [7] => stdClass Object ( [blog_id] => 1822 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 0111cfc182fabaac1814a8ebec4b8aad.jpg [category_id] => 10 [date] => 1668549600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Запазване на репродуктивните възможности при колоректален карцином [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

Защо е необходимо да мислим за запазване на репродуктивните възможности?

 

Запазването на фертилитета няма по никакъв начин да навреди на Вашето здраве, нито пък да забави започването на необходимото лечение.

То е Вашата вяра и увереност, че ще здрава отново!  Обсъждане на съхранението на фертилитета с лекуващия екип и консултацията със специалист по репродуктивно здраве са препоръки, залегнали във всички съвременни онкологични ръководства.

 

За пълното излекуване на пациентите с колоректален карцином водещ е мултидисциплинарният подход към лечението, т.е. включването на лекари от различни медицински специалности - коремен хирург, онколог, лъчетерапевт.

 

Да, това означава, че освен операцията ще Ви предстои лъче-, химиотерапия или комбинация от двете в зависимост от засегнатата част на червото, стадия на заболяването, както и допълнителни рискови фактори, които се вземат предвид от лекуващия екип.

 

В зависимост от стадия на рака на колона (началната част на дебелото черво) може да се наложи провеждането на следоперативна химиотерапия, включваща различни медикаменти.

 

Това крие риск от увреждане на яйчниците и спиране на тяхната функция, т. нар. преждевременна яйчникова недостатъчност (ПЯН или premature ovarian insufficiency (POI) в английската литература).

 

При лечението на рака на ректума (крайната част на дебелото черво) пък често се налага използването както на химио-, така и на лъчетерапия. Поради анатомичната близост на яйчниците до тази част на дебелото черво, независимо от старанието на лекуващия Ви лъчетерапевт, тяхната функция често бива увредена.

 

Чести въпроси и стуации, в които ще попаднете

 

Кога е необходимо да обсъдя това с лекуващия екип и да се обърна към репродуктивен специалист?

 

Потърсете консултация ВЕДНАГА! Световните препоръки съветват всяка жена в репродуктивна възраст, независимо от стадия на заболяването си, да направи консултация с репродуктивен специалист. Тази консултация трябва да се направи възможно най-скоро преди започване на лъче- или химиотерапията и по възможност веднага след поставяне на диагнозата, било то чрез биопсия или оперативно лечение.

 

Какъв е успехът на процедурата?

 

Успехът зависи от броя на яйцеклетките, които сме замразили, както и от Вашата възраст. Шансовете за живородено дете при жени под 35-годишна възраст са > 40% и < 30% при жени над тази възраст.

Илюзия е, че замразяването на една яйцеклетка без стимулация повишава шанса за забременяване – той става доста нисък. Нашият опит показва, че ако сте до 36-годишна възраст и имате около 15 замразени яйцеклетки, шансът да родите дете от тях е около 70%.

 

Ако съм на или над 40-годишна възраст – има ли смисъл да замразявам яйцеклетки/ембриони?

 

Да, категорично! Въпреки намалелите шансове, според нас винаги има смисъл да опитате. При нас се замразяват яйцеклетки на жени до 45-годишна възраст. Това е шанс, който трябва да използвате! Когато нямате възможност за финансиране от държавата на тази възраст, стимулацията, прегледите и процедурата ще са безплатни за Вас! Единственият разход ще са медикаментите по стимулацията.

 

Яйцеклетки или ембриони?

 

Въпросът трябва да се обсъди с репродуктивния специалист.

Да, яйцеклетките са по-често използваната опция, дори и при семейни пациенти, защото при евентуална смяна на партньора замразените ембриони не са използваеми. Все пак замразяването на ембриони също е възможно.

 

Какво ще стане, ако не успея да забременея със замразените яйцеклетки?

 

Имаме решение и за това. Ако след излекуването яйчниците Ви все още работят, ще се опитаме да Ви помогнем да забременеете, въпреки влошеното качество на яйцеклетките. Ако това не стане или пък яйчниците Ви са спрели да работят изобщо, съществува възможността за забременяване с донорска яйцеклетка.

 

Кога е най-подходящият момент за замразяване на яйцеклетки – преди или след операцията?

 

И в двата случая няма да сте закъсняла. Обадете ни се веднага и това ще бъде обсъдено.

 

А ако ми предстои предоперативна лъче- или лъчехимиотерапия?

 

И в двата случая препоръката е да извършим необходимите процедури преди започването на предоперативната терапия.

Както споменахме, това отнема 10-12 дни, което няма да Ви забави.

 

Кои терапии биха могли да увредят яйчниковата функция? 

 

Нашият съвет е да не се ръководите стриктно от тази таблица, защото в хода на лечението Вашият онколог може да смени медикаментите, което е за Ваше добро, и това може да окаже влияние върху яйчниците.

 

Ако терапевтът ми е против запазване на фертилитета?

 

Първо, това е често срещано явление, но с този материал Ви убедихме, че запазването на репродуктивните Ви способности е установена и дори препоръчана практика по целия свят, а също така – финансирана от нашата държава.

Второ, ако той/тя е против, Вие можете и сама да го направите без да промените неговия план.

Трето, това не е повод да смените терапевта си, но винаги може да чуете и второ мнение. Ние ще Ви помогнем за това!

 

Ако не водя полов живот, мога ли да съхраня яйцеклетки?

 

Това сме го правили нееднократно. С кратка хирургична процедура се премахва част от хименалния пръстен, което позволява на ултразвуковата сонда да влезе във влагалището. Процедурата трае минути и се прави под анестезия.

 

Запомнете, че...

 

Трябва да потърсите консултация ВЕДНАГА!

Всяка жена с рак на дебелото черво в репродуктивна възраст трябва да се консултира с репродуктивен специалист, независимо от стадия на заболяването.

Независимо дали сте раждала или не, това е нещо, което трябва да обсъдите с репродуктивен специалист.

Не, това няма да забави терапията ви!

Консултацията при нас ще се направи в рамките на 24 часа от Вашето обаждане, независимо къде се намирате в България.

Независимо от деня на менструалния Ви цикъл, ние можем да започнем веднага и да приключим след около 10 дни.

Ако сте на възраст до 34 години, може да получите държавно финансиране чрез фонда за асистирана репродукция.

В заключение – Вие ще бъдете отново здрава и това е почти сигурно. Сега може би е трудно да го повярвате, но този ден ще дойде. Тогава ще поискате да имате и деца. 

 

Публикацията може да намерите тук.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zapazvane-na-reproduktivnite-vazmozhnosti-pri-kolorektalen-kartsinom ) [8] => stdClass Object ( [blog_id] => 1815 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 39ea2be3c916e36dc2e43fe142bf6b0c.jpg [category_id] => 10 [date] => 1668376800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Клиничен сихолог: В България липсва регулация на професията ни [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

Д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и ръководител на Центъра за психоанализа и медицина на болница „Надежда“ пред Euronews Bulgaria:

 

„Усилията ни са насочени към опит гилдията да уеднакви своите виждания и да има еднаква регулация и стандарти. Психотерапевт и психолог са различни професии. Изискванията към ценза на специалистите могат да бъдат различни. В самата гилдия има различни възгледи, свързани със спецификата на тази професия. Между различните психотерапевтични школи също.“

 

Интервю с д-р Велислава Донкина пред Euronews Bulgaria по темата за психологичната грижа в болнична среда може да намерите тук.

 

 

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => klinichen-siholog-v-bulgaria-lipsva-regulatsia-na-profesiyata-ni ) [9] => stdClass Object ( [blog_id] => 1823 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 9b6b0a37969edbc573900635d148b311.jpg [category_id] => 10 [date] => 1668376800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Запазване на репродуктивните възможности при малигнен меланом [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

През последното десетилетие новите възможности за лекарствено лечение на малигнения меланом преобразиха коренно прогнозата на това заболяване, като заговорихме за излекуване дори и при много напреднали случаи.

 

Днес рутинно се прилагат прицелни медикаменти в лицето на т. нар. BRAF и MEK инхибитори (dabrafenib/trametinib и vemurafenib/cobimetinib), както и имунотерапия като checkpoint инхибиторите (pembrolizumab, nivolumab, ipilimumab). Тези медикаменти се използват успешно както при метастатично заболяване, така и в по-ранните етапи на заболяването след успешно оперативно лечение с цел да гарантират излекуването на пациента.

 

Как тази терапия влияе на фертилитета?

 

Макар и с различен механизъм на действие, това, което обединява двете групи лекарства, е фактът, че се знае твърде малко за ефекта, който биха имали върху фертилитета. За съжаление липсват детайлни изследвания при хора поради факта, че тези класове медикаменти са все още доста нови. Повечето публикации в тази посока са направени при животни, подложени на същата терапия, и демонстрират намаляване на анти-Мюлеровия хормон и яйчниковия резерв като цяло, както и влошаване на спермограмата.

 

Както вече споменахме, меланомът е и едно от най-честите злокачествени заболявания, които се диагностицират по време на бременност. Най-често използваните лекарства обаче са потенциално тератогенни (могат да доведат до малформации в плода) или могат да увеличават риска от спонтанен аборт.

 

По тази причина лечението на меланом, открит по време на бременност, е много специфично и изисква комплексен подход от добре подготвен екип, с какъвто разполагаме.

 

Съвет към всички момичета, започващи терапията, независимо дали са замразили яйцеклетки/ембриони, е да започнат прием на контрацептиви заедно с друг бариерен метод като презерватив по време на терапията си, за да се предпазят от бременност.

 

Поради всички тези причини световните препоръки са единодушни: всяка жена в репродуктивна възраст, независимо от вида и стадия на онкологичното си заболяване, следва да направи консултация с репродуктивен специалист.

 

Трябва ли да се предприемат действия по запазване на фертилитета при поставяне на диагнозата?

 

Отговорът категорично е ДА. По-долу ще откриете таблица от приетия международен стандарт. Това, което веднага става ясно от нея, е, че при поставена диагноза Вие трябва незабавно да потърсите онкологично-репродуктивна консултация и заедно ще обсъдим вариантите, приложими във Вашия случай, както и най-подходящото време за това.

 

Как става това? Обаждате се на нашите телефони и съобщавате за диагнозата си и че искате да научите за възможностите за съхраняване на фертилитета. В рамките на 24 часа ще бъдете при нас.

 

Препоръчваме Ви да ни потърсите не само ако не сте раждала, но и ако вече имате родено дете. Присъствието на партньор, ако имате такъв, или родител, ако сте около 18-годишна възраст, е препоръчително. По време на консултацията ще обсъдим всички възможности, ще преценим не само онкологичната диагноза заедно с Вашите лекари и наш консултант, но и Вашия яйчников резерв и всичките възможности да го запазим и съхраним.

 

Чести въпроси и ситуации, в коите ще попаднете

 

Веднъж диагнозата е поставена, кога да Ви потърся?

 

Може да ни потърсите веднага след поставяне на диагнозата и извършване на необходимите оперативни и стадиращи интервенции, като напр. „сентинелна биопсия“. Носете цялата документация по онкологичната диагноза.

 

Кога мога да опитам да забременея след лечението?

 

За отговарянето на този въпрос е много важна съвместната работа между репродуктивния специалист и Вашия онколог. Ние също можем да Ви помогнем със съвет от нашите консултанти. На първо място е от значение дали ще се провежда следоперативна терапия (прицелна или имунотерапия). Ако стадият на Вашето заболяване е III, то по всяка вероятност ще Ви бъде предложена следоперативна терапия в рамките на 1 година след операцията. Както вече споменахме, бременност по време на активно лечение категорично не се препоръчва. След приключване на терапията трябва да се изчака най-малко 4-5 месеца в зависимост от конкретните медикаменти, използвани при Вас. В по-ранните стадии (I-II) лечението е оперативно и лекарствена терапия към момента не се предвижда. В този случай потенциална бременност трябва да се балансира с риска от рецидив на заболяването, който е най-висок през първите 2 години след операцията. Често рецидивите изискват и медикаментозно лечение, което, както беше обсъдено по-горе, е контраиндицирано по време на бременност. По тази причина често се препоръчва изчакването на поне 2 години след операцията преди евентуална бременност.

 

Онкологът ми каза, че няма да провеждам следоперативно лечение. Трябва ли да замразя яйцеклетки/ембриони?

 

В тези случаи най-добре е да направите консултация с репродуктивен специалист (елате при нас). Често след оперативно лечение на малигнен меланом пациентите се съветват да изчакат с евентуална бременност поне 2 години поради повишения риск от рецидиви в този период. В зависимост от Вашата възраст тези 2 години може значително да намалят яйчниковия Ви резерв и това да затрудни желаната бременност. По време на онкологично-репродуктивната консултация при нас ние ще направим оценка на яйчниковата функция, ще вземем предивид Вашата възраст и ще можем да Ви посъветваме най-правилно.

 

Ако вече съм започнала терапията, мога ли да запазя яйцеклетки/ембриони?

 

Да, можете и това няма да повлияе негативно на терапията Ви при добра съвместна работа на лекуващия Ви онколог и нас. Това обаче не е обичайна практика, а и трябва да се концентрирате върху основното лечение. Нашият съвет е – не чакайте, вземете решението предварително и елате на консултация при нас.

 

Какъв контрацептив да използвам по време на терапията?

 

Този въпрос ще бъде обсъден по време на консултацията, като ще се вземат предвид индивидуалните особености и предпочитания на всеки пациент. Ако се предвижда провеждането на следоперативна терапия при Вас, съветваме Ви да използвате поне 2 различни метода за контрацепция.

 

Запомнете, че...
 

Трябва да потърсите консултация ВЕДНАГА!

 

Всяка жена с онкологично заболяване в репродуктивна възраст трябва да се консултира с репродуктивен специалист, независимо от стадия на заболяването си и независимо от това дали е раждала или не. Това е и официалната препоръка на най-авторитетните организации по медицинска онкология и репродуктивна медицина като ESMO, ASCO и ESHRE.

 

Това няма по никакъв начин да забави терапията Ви.

 

Консултацията с нашите репродуктивни специалисти ще бъде направена в рамките на 24 часа от Вашето обаждане, независимо къде се намирате в България. Ако решите да съхраните фертилитета си, ние можем да започнем веднага, без значение от деня на менструалния Ви цикъл, и ще приключим за около 10 дни. В нашата болница има изключителна координация между репродуктивните специалисти и медицинските онколози, което позволява започването на планираното лечение веднага след успешното добиване на яйцеклетките.

Процедурата е доказано безопасна и по никакъв начин не влошава прогнозата на онкологичното заболяване, както и последващата бременност, когато това е обсъдено и координирано с лекуващия медицински онколог.

Ако сте на възраст до 34 години, може да се възползвате от държавно финансиране чрез фонда за асистирана репродукция.

 

Възможности за запазване на фертилитета
 

В съвременната практика се прилагат следните процедури за запазване на репродуктивните способности при малигнен меланом – замразяване на яйцеклетки/ ембриони или замразяване на яйчникова тъкан.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zapazvane-na-reproduktivnite-vazmozhnosti-pri-malignen-melanom ) [10] => stdClass Object ( [blog_id] => 1825 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 90d61915afd2171e02894fc5bd2c11dd.png [category_id] => 10 [date] => 1668376800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Нека говорим за диабета [description] =>

Източник: МБАЛ "Света Каридад"

 

На всеки две минути някой е диагностициран с диабет. Независимо от вида на диабета, ранното му диагностициране и качествената превенция, може да спаси животи, да предотврати спешна медицинска помощ и да намали риска от усложнения, последващи от закъсняло или никакво лечение на диабетното и преддиабетното състояние.

 

14 ноември e обявен за Световен ден за борба с диабета, като СЗО и Международната диабетна федерация обединяват усилията си през 1991 година, поради загриженост относно нарастващия брой хора диагностицирани с диабет. Той е признат от ООН през 2006г.  Изборът на датата е свързан с рождената дата на Фредерик Бантинг, откривател на инсулина. През януари 1922 г. в Канада д-р Фредерик Бантинг (14 ноември 1891-21 февруари 1941) инжектира за първи път инсулин на умиращ от диабет юноша, Леонард Томсън , който бил едва на 14-годишна възраст, и  по този начин д-р Бантинг спасява живота на младия мъж.

 

Важно е да можем да разпознаваме симптомите на диабета. Ако се съмнявате, че вие или ваш близък може да страда от заболяването и има наличие на някой от симптомите, моля да потърсите лекарска помощ.

Някои от най-честите симптоми са:

- Често уриниране особено в малките часове на нощта;

- Постоянно чувство за жажда и глад;

- Напълняване;

- Необичайно отслабване (характерен симптом за диабет тип 1);

- Хронична умора;

- Раздразнителност;

- Замъглен поглед или двойно виждане в следствие от неспособността на окото да се фокусира върху предметите;

- По-бавно зарастване на рани;

- Склонност към кожни и гъбични инфекции;

- Сърбежи;

- Проблеми с венците;

- Изтръпване и скованост на крайниците.

Наличието на един или няколко симптома не означава, че непременно страдате от болестта, консултацията със специалист е от огромно значение, за да насрочи необходимите изследвания и да диагностицира или не заболяването.
 

ЗАЩО СВЕТОВНИЯТ ДЕН ЗА БОРБА С ДИАБЕТА Е ВАЖЕН?

Световният ден за борба с диабета обръща внимание на епидемията от диабет, поради тревожните данни на СЗО за драстично повишаване на случаите на болни от тази болест. Световната здравна организация прогнозира, че диабетът ще бъде седмата водеща причина за смърт в света. Това състояние изисква внимание и затова е изключително важна високата ефективност на осведомеността и информираността относно диабетното и преддиабетното състояние.

Световният ден за борба с диабета служи като напомняне да живеем по-здравословно.

Една от забележителните характеристики на редица направени проучвания и на глобалното разпространение на диабета е, че повечето хора, които са диагностицирани са с диабет тип II. Това е може би най-важният елемент от информираността и превенцията на диабета, тъй като диабет тип II е предотвратим най-вече, ако:

- Се следва здравословен хранителен режим;

- Поддържа се здравословно телесно тегло;

- Избягва се и се редуцират тютюневите изделия;

- Човек се занимава с редовна физическа активност;

 

Това е напомняне да бъдете образовани и информирани относно захарния диабет.

Диабет тип II е нараснал до епидемични размери, но диабет тип I, известен преди като младежки диабет, е също толкова сериозна заплаха за здравето. В България според статистиката, страдащите са приблизително 500 000 души. Голяма част от тях обаче не знаят, че имат диабет и причината за заболяването е неизвестна. Диабетът е хронично заболяване с мащабите на световна епидемия - от него страдат над 360 милиона души в света.  Над 7 милиона души се разболяват годишно от диабет, а от тях 70 000 са деца.  СЗО прогнозира към 2030 г. над 500 милиона души да бъдат засегнати от диабет тип II.
Ефектите върху здравето обаче са също толкова опустошителни, колкото и диабет тип II. Световният ден за борба с диабета служи като напомняне да разпознавате симптомите на диабета, да се изследвате и да получите необходимата превенция и необходимото лечение.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => neka-govorim-za-diabeta ) [11] => stdClass Object ( [blog_id] => 1808 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5bbc6cd5f60528d338b5477ce2ebc863.jpg [category_id] => 10 [date] => 1668031200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Не оставяте живота си в ръцете на когото и да е. Същото би трябвало да важи и за психиката и емоциите ви! [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

Интервю с д-р Велислава Донкина за нуждата от стандартизирана психологична грижа, която се осигурява в болнични структури и медицински центрове.

 

Д-р Донкина, по време на четвъртата конференция „Дни на психоанализата в болница“ ще се проведе Кръгла маса, посветена на регулацията на психологичната подкрепа в болница. Защо е нужна такава дискусия?

Пред общността на психолозите и психотерапевтите в България стоят множество въпроси – липсата на закон и ефективна регулация, липсата на официални нормативни стандарти и общи стандарти за добра практика, както и множество други въпроси, които касаят доброто име на тези две професии, развитието на усилията на работещите специалисти, удовлетворението от нея, както и наследството, което се оставя за колегите, които тепърва навлизат в нея.

Частен случай на този сериозен казус е регулацията на клиничните или медицински психолози в болнични структури и медицински центрове. Тъй като няма единна регулация, няма яснота какви са изискванията към такива специалисти, това води до множество примери на недобра професионална практика, реално без възможност за санкция или корекция.

В същото време, докато няма такава регулация, няма как да се създаде възможност здравната каса да помага на болниците за развитието на психологичната грижа и те сами търсят начин да осигурят такава, нещо повече – задължени са да го правят. Така често виждаме случаи, в които се ощетяват специалистите – работейки при наистина срамно заплащане или пациентите – налагайки се те да поемат такава консултация. От тази липса на яснота произлизат и други порочни практики като стартирането например на проект с външно финансиране, чиито средства “изчезват” – както наскоро се случи в една голяма столична болница, или изчезването на специалистите, след като проектът приключи – т.е. работа на парче, без възможност да се гарантира нейната консистентност. Както и нещо много неприятно – с ниско заплащане обичайно можете да ангажирате или специалисти без работа, или много млади колеги, които имат малко или никакъв опит.

Значи психолозите към момента консултират хоспитализираните пациенти в болниците без да има правила за това? Това предпоставка ли е за проблеми в грижата за пациентите и ако да – какви биха могли да са негативите?

Точно така. В момента действащата регулация идва от съсловните организации – Българска асоциация по психотерапия, Дружество на психолозите, отделните психотерапевтични институти. Те са членове на европейските и световни такива и съответно техните изисквания към практикуващите и членуващи в тях специалисти са съобразени с европейските и световни стандарти. Но те на практика регулират единствено техните членове. Т.е. ако един човек реши да се нарича психотерапевт и не членува в никоя професионална организация, никой не може да гарантира нивото или наличието на неговия професионален ценз, както и никой не може реално да го санкционира.

Специално по отношение на консултирането в болница – там отсъстват каквито и да е стандарти, освен тези, които самите работещи специалисти обединяват усилия да създават, но те все още нямат официален статут. Т.е. могат да бъдат спазвани само при добра воля.
Консултирането на хоспитализирани пациенти е много специфичен аспект на нашата практика. За да можем да бъдем ефективни и наистина полезни, е необходима съответна специализация. По отношение на негативите, за които ме питате, ще Ви отговоря така – не оставяте живота си в ръцете на когото и да е. Същото би трябвало да важи и за психиката и емоциите Ви. Ако няма специалист, който е компетентен и обучен – реално ние това проверяваме чрез стандартите и гарантираме наличието на минимално необходимото, е по-добре да няма никого. Тогава хората ще имат идея, че сами трябва да потърсят някъде другаде помощ и това е по-малко опасно, отколкото да се работи съмнително или да наричаме консултиране или психотерапия неща, които не са.
За жалост в България и по-специално в сферата на психологичната и психиатрична грижа това е само един от проблемите.

 

Как ще проведете тази кръгла маса и какво ще последва от нея?

За да се стигне до следваща стъпка в разрешаването на тези проблеми, е необходимо гилдията в нейния по-широк вид – психолози и психотерапевти, да стигне до общо разбиране и съгласие по някои основни въпроси. Защото на практика психолог и психотерапевт са две различни професии, в психотерапията има различни школи, съответно – различно разбиране за стандарти. Около това правим опит да обединим представители на тези различни групи професионалисти. Защото отвъд общото разбиране предстои още доста работа, но то е ключово. В същото време имаме нужда от партньорството на Министерство на здравеопазването и Комисията по здравеопазване в Народното събрание.

Закъсняла ли е една подобна кръгла маса или е все пак навреме?

Закъсняла е, разбира се, но е важно да се случи. В последните години нашата сфера доста се развива и благодарение на усилията на работещите колеги не само психотерапевтичната грижа сама по себе си, но и мястото й в контекст на медицината се променя. Специалистите на Звеното за психологична и немедицинска грижа на СБАЛХЗ обединиха опита и смисловите си усилия в създаването на Стандарт за работа в полето на онкологията и хематологията и развитието на сферата. След това Българската асоциация по психоонкология, като организация – шапка, на психоонколозите също се присъединиха към тези усилия с важна активност по утвърждаването на стандартите и практиките. Центърът за психоанализа и медицина на МБАЛ „Надежда“ стана първия Национален център за психосоматична терапия и като такъв пое своя ангажимент за създаване на регламенти и развиване на кадри в национален мащаб.
 

Каква е разликата между психологичната консултация в кабинет и такава в болнична среда?

Разликата е съществена, но това касае не пациента, който се консултира, а специалиста, който я провежда. Неговата достатъчна компетентост и професионализъм са нещата, които могат да обезпечат липсата на разлика в нейния смисъл, резултат и качество за пациента.

Защо трябва да има психологична консултация в болнична среда?

Поради много причини. Може би най-разбираемата от тях е фактът, че за всяко човешко същество заплахата – реална или потенциална, за цялостта на тялото, ефективността и мобилността му, живота или благосъстоянието му, е дестабилизираща и предизвиква дълбок емоционален отговор. За всички нас болниците са тревожещи и плашещи места, които сякаш ни вадят “вън” от живота ни, а едни от най-драматичните и покъртителни човешки срещи – с началото или края на живота, с най-трудните новини и взимането на най-тежките решения, с най-докосващите срещи или раздели стават в болничните стаи и коридори, пред вратите на реанимационните и операционни отделения, до боксовете и кувьозите. Психологичната подкрепа не маха категоричността им или страданието, което причиняват, но може да помогне да човек да не бъде толкова объркан и сам.

В малко по-конкретен професионален смисъл – съществуват определен клъстър заболявания, като онко- и хематологичните, като тежките хронични или интензивните болкови състояния, които изискват специфичен подход и грижа.

Човешкото същество отговаря с редица душевни преживявания и емоции на всичко, което се случва на и с неговото тяло, затова психологичната грижа е реална част от процеса на лечение, която често може да оптимизира и връзката с лекаря и съдействието на терапията.

Кои ще са участниците в кръглата маса?

Поканени са представители на съсловните организации – Българска асоциация по психотерапия, Дружество на психолозите в България, представители на различни терапевтични институти, на академичната общност и от програмите по клинична психология и психология на здравето, на Българска асоциация по психоонкология, Министъра на здравеопазването и Председателя на комисията по здравеопазване в НС.

Центърът за психоанализа и медицина в болница „Надежда“, който Вие ръководите, прерасна в Национален център за психосоматична терапия на онкологични и хематологични заболявания. С какво той по-различен от най-общо казано класическата психоанализа в болнична среда?

Както споменах, злокачествените и хронични заболявания, освен своята медицинска сложност, изискват и специален подход от страна на психолога или психотерапевта. Те винаги се придружават от особености на психичните и емоционални процеси, за които трябва да имаме дълбоко разбиране, в противен случай сме безполезни и не можем да окажем подкрепа или помощ, да партнираме адекватно на боледуващия човек. Благодарение на опита на световните институти и най-вече на Института за психоаналитична психосоматика Пиер Марти, ние вече не сме толкова безпомощни и в България по отношение на тази сфера на грижа. Това, както и ресурса на МБАЛ  „Надежда“ да стане национален център за онкофертилитет, ни позволи да реализираме една своя много стара професионална мечта – да създадем център за терапевтична подкрепа в хода на медицинското лечение на тежките психосоматични заболявания, с отворени врати за всеки пациент – насочен от своя лекар или с лична заявка, независимо къде е диагностициран и лекуван.

Също така приемаме заявки за практика и стаж, супервизия и методична подкрепа на колеги, работещи в сферата. Разглеждаме това като най – ефективни начин да разширим още тази практика и да я направим достъпна за пациентите и техните близки.

                                                                                      –
На 12 и 13 ноември 2022 г. ще се проведе четвъртото издание на „Дни на психоанализата в болница“- форум за психоанализа и медицина. Тази година фокусът е грижата за пациентите със злокачествени заболявания.
Форумът ще протече под мотото: „Между приликите и разликите – отвъд Вавилон“, като в основата на дискусията ще бъдат темите, свързани с развитието на ефективната психологична помощ в болничната среда – практика, която е активно развита навсякъде по света, а в България все още е рядкост, като форма на взаимодействие. Основната му цел  е да популяризира психологичната практика в клинична среда сред психолози и психотерапевти, лекари, медицински сестри и акушерки, социални работници, като предоставя достъп до най-съвременните практики в сферата и дава по-висока информираност на медицинските специалисти от различни специалности и отделения, как могат да работят съвместно с клиничните психолози в ежедневната практика, по отношение на намаляване на тревожността сред хоспитализираните пациенти, а също и на стреса при самите медици.
Кръглата маса, посветена на регулацията, конституирането и регламентирането на психологичната подкрепа в медицински структури, е част от конференцията.

 

Публикацията може да намерите тук.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => ne-ostavyate-zhivota-si-v-ratsete-na-kogoto-i-da-e-sashtoto-bi-tryabvalo-da-vazhi-i-za-psihikata-i-emotsiite-vi ) [12] => stdClass Object ( [blog_id] => 1809 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 03ab9fbbcc1d2654731c4c1fef4d77de.jpg [category_id] => 10 [date] => 1668031200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Защо менопаузата засилва симптомите на артрит? [description] =>

Източник: МБАЛ "Скин Системс"

 

Съгласно редица медицински проучвания, все повече се доказва, че с навлизането на жените в менопауза, се наблюдава по-бързо напредване на заболяването артрит.

 

Така например д-р Елизабет Молард от университета в Небраска посочва, че по време на бременността и ранната менопауза, вероятността за първа изява на симптомите на артрит е много по-голяма, отколкото при жени в репродуктивна възраст или при късна менопауза,.

 

Защо връзка между менопауза и артрит е толкова осезаема?

 

Женските полови хормони естрогени са важни за поддържане на костите, ставите, мускулите, мозъка, сърцето и кожата. Също така половите хормони участват в изграждането на костната тъкан. През менопаузата обаче, нивото на естрогени съществено намалява. Този дефицит повлиява неблагоприятно здравето на костите и ставите и болката се оказва най-тежко последствие. От своя страна това прогресивното намаляване на костната тъкан, може да се превърне в остеопороза- честа причина за костна слабост и фрактури при жените в критическа възраст.

 

Ниските нива на естрогени поставят жените в риск от артрит. За повишаване на опасността допринасят и други фактори, като:

 

- семейна предразположеност;

- наднормено тегло и затлъстяване;

- наранявания на ставите;

- деформации на костта;

- тежък физически труд;

- диабет;

- тютюнопушене;

- дефицит на важни хранителни елементи;

- прием на определени медикаменти;

- оперативно премахване на яйчниците;

 

Добрата новина е, че това състояние търпи превенция. Необходимостта от проследяване на състоянието при ортопеди-травматолози, може да даде точна картина на костната плътност, а оттам и по-ясна картина за необходимите добавки, които биха могли да облекчат симптомите.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zashto-menopauzata-zasilva-simptomite-na-artrit ) [13] => stdClass Object ( [blog_id] => 1792 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 02cc0c873a1801df4ab4d28f05db97bb.png [category_id] => 10 [date] => 1667772000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Артроскопия при дисекиращ остеохондрит на коляното [description] =>

Източник: МБАЛ "Света София"

 

Дисекиращият остеохондрит е патологичен процес, при който има нарушаване на кръвоснабдяването на субхондралната кост, което при прогресия предизвиква отделяне на свободен остеохондрален фрагмент. Най-висока честота на заболяването се наблюдава при млади, активно спортуващи пациенти във възрастта между 12 – 19-год. възраст. Обект на тази статия са диагностиката и лечението в различните стадии на заболяването.

 

Дисекиращ остеохондрит (Ostechondritis dissecans – OCD) – наименованието на заболяването е използвано за първи път през 1887 г. от Franz König за описването на атравматичната поява на свободни тела в колянната и тазобедрената става. James Paget описва заболяването през 1870 г. като „тихата некроза“.

OCD е заболяване, при което се образува некротичен участък, който обхваща част от субхондралната кост, вследствие на което има увреждане на хрущяла.

 

ЕПИДЕМИОЛОГИЯ

 

Честотата на заболяването е 15 – 27 случая на 100 000, като тази честота се увеличава при млади спортуващи пациенти. Най-висока честота на заболяването е при пациенти във възрастта между 12 – 19 години, като три пъти по-често се появява при мъжкия пол. Могат да бъдат засегнати лакътната, гривнената, тазобедрената и глезенната става, но най-често е засегната колянната става. Специфично е, че в 80% от случаите на OCD на коляното е засегнат медиален бедрен кондил, 15 – 20% латерален бедрен кондил и в 5 – 10% пателата. В 20 – 30% може да настъпи билатерално в двете коленни стави.

 

ЕТИОЛОГИЯ

 

Етиологията на заболяването е неизвестна, но съществуват рискови фактори, които допринасят за появата на заболяването, а това са:

- z предходна локална травма,

- z съдови смущения – исхемия,

- z генетични фактори,

- z неправилно алинирнирана подбедрица (Варус/Валгус деформация).

 

КЛАСИФИКАЦИЯ

 

Различават се ювенилен (младежки) и възрастов тип на OCD. Ювенилният се характеризира с това, че възниква до 18-год. възраст (до затварянето на растежните зони) и е с по-добър изход, докато при възрастовия тип, който настъпва след затварянето на физите, клиничните резултати са влошени. За класификацията на заболяването се използва калсификацията на Clanton and DeLee (фиг. 1), по която: 

-  I стадий – съществува депресионна остеохондрална фрактура,

-  II стадий – отделен фрагмент, който е прикрепен с костно мостче,

- III стадий – отделен фрагмент, неразместен от мястото на лезията, 

-  IV стадий – отделен фрагмент, отдалечен от мястото на лезията. (Фиг.1)

 

При артроскопската диагностика и лечение използваме класификацията на International Cartilage Repair Society (ICRS) при OCD: 

- I степен – размекване на хрущяла без нарушение на неговата цялост; 

-  II степен – частично отделяне на част от хрущяла, стабилен при изследване; 

- II степен – нарушена непрекъснатост до загуба на хрущял, но без дислокация на фрагмента; 

-  IV степен – нарушена непрекъснатост на хрущяла с оформен свободен фрагмент, който може да е отделен от мястото на увредата.

 

КЛИНИЧНА КАРТИНА

 

Клиничната картина при OCD се различава и до голяма степен зависи от стадия на заболяването и големината на остеохондралния дефект. В първи стадий може да бъде безсимптомно, докато в останалите стадии клиничната картина включва: 

- неспецифични симптоми: болка, оток и ограничени движения, 

- механични симптоми: блокиране на ставата, усещане за захващане, щракане при движение и усещане за движение на фрагмента.

 

ДИАГНОСТИКА

 

Много важен момент е диагностиката на заболяването, която включва анамнеза, локален статус (оглед, палпация) и образни изследвания. От образните изследвания от значение са рентгенографията (фас, профил, аксиална проекция), ядрено-магнитният резонанс и артроскопията, което едновременно е диагностична и терапевтична процедура. Благодарение на образните изследвания може да преценим състоянието на засегнатия участък, и следователно да подходим към правилното лечение. Класификация според рентгенографско изследване на Berndt and Hardy: 

- I (начален) стадий на патологичния процес – наблюдаваме неравно ограничена рентгенопрозрачна субхондрална зона, без разкъсване на субхондралната линия (Фиг. 1); 

-  II стадий – наблюдаваме рентгено-прозрачна зона, която отделя зоната на засегнатия участък от нормалната или склеротична основа на дефекта (Фиг. 2); 

-  III стадий на заболяването – наблюдава се некротизиращият костно-хрущялен фрагмент, който се намира в зоната на дефекта (Фиг. 3);

- V стадий – наблюдаваме вътреставно свободно тяло, след което трябва да определим размера и локализацията (Фиг. 4). Класификация според ЯМР, Diapola et al.: z I ст. Минимални изменения без ясна граница на фрагмента; z II ст. Остеохондрален фрагмент с ясни граници, без течност между фрагмента и костта; z III ст. Остеохондрален фрагмент с ясни граници с течност между фрагмента и костта, не е дислоциран; z IV ст. Остеохондралният фрагмент е напълно отделен и дислоциран.

 

ЛЕЧЕНИЕ

 

Лечението на OCD може да бъде консервативно и оперативно. Консервативното лечение е през първите 3 месеца от диагностика на I стадий при младежкия тип на заболяването, докато при възрастовия тип няма добри резултати. Лечението включва отбременяване от активно спортуване, ортотично лечение, медикаменти, ЛФК и физиотерапия. При неуспех от консервативното се преминава към оперативно лечение.

Оперативното лечение се различава в зависимост от стадия на заболяването, големината на зоната на дефекта и със тоянието на остеохондралния фрагмент. 

- Оперативно лечение при запазване на остеохондралния фрагмент:

(1)  При II ст. отделеният фрагмент е в зоната на дефекта, прави се реваскуларизация.

(2)  При III – IV ст. – наместване и фиксация с остеосинтезни средства на фрагмента (Фиг. 5, 6, 7, 8). z

- Оперативно лечение при незапазване на остеохондралния дефект, когато е авитален и няма добър потенциал за срастване:

(1) Отстраняване на фрагмента, артроскопски дебридман, шейвинг и лаваж (Фиг. 9, Фиг. 10).

(2) Микрофрактуриране (Фиг. 11).

(3) Остеохондрална автотрансплантация (OATS).

(4) Имплантация на биологични и синтетични материали – резорбируеми матрици и мембрани.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Ненавременната диагностика и лечение на дисекиращия остеохондрит влошава прогнозата. При нелекуваните пациенти заболяването води до дегенеративни артрозни изменения на засегнатата става в ранна възраст. Поради това OCD трябва да присъства в диференциалнодиагностичния план при млади активно спортуващи, както и възрастни пациенти с остра и хронична болка в коляното.

 

Добре снетата анамнеза, локалният статус и образните изследвания са от решаващо значение за ранната диагностика на заболяването и съответно вземане на решение за правилно лечение на заболяването.

 

Публикацията и фигурите може да намерите на стр. 4-6 тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => artroskopia-pri-disekirasht-osteohondrit-na-kolyanoto ) [14] => stdClass Object ( [blog_id] => 1797 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => fe463d8d4420ce6eaf9b42e71d919b0a.jpg [category_id] => 10 [date] => 1667772000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Запазване на репродуктивните възможности при лимфоми [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

Лимфомите са група  злокачествени заболявания, които произлизат от определен вид бели кръвни клетки, наречени лимфоцити.

 

Лимфомите се разделят на две големи групи: лимфом на Ходжкин и неходжкинови лимфоми.

 

Лимфомът на Ходжкин представлява около 10% от всички лимфоми и се среща предимно във възрастите 15-35 години, както и след 55 години. Това заболяване е един от големите успехи на онкохематологията, защото благодарение на съвременните химиотерапевтични режими и лъчетерапията има пълно излекуване на около 90% от всички пациенти.

 

Неходжкиновите лимфоми са по-чести (90% от всички лимфоми) и се срещат във всички възрастови групи с тенденция за зачестяване след 40-50-годишна възраст.

 

Те са твърде разнородна група заболявания, представена от десетки различни подвидове като дифузен B-едроклетъчен лимфом, фоликуларен лимфом, T-клетъчни лимфоми и други. Шансовете за успешен завършек на терапията и излекуване и при тях са големи.

 

Лечението на лимфомите обикновено е комплексно и включва както комбинирана химио- и имунотерапия, така и лъчетерапия.

 

Ефективната терапия за съжаление нерядко идва със своите нежелани последствия и често в шока от диагнозата не се обръща достатъчно внимание на друг много важен орган – яйчникa.  Модерната терапия, която използваме, може да доведе до спиране на неговата функция, което наричаме преждевременна яйчникова недостатъчност. 

 

Неприятната последица от това е ранната менопауза – яйчникът спира да работи и да произвежда хормони и яйцеклетки. Хормоните могат и ще бъдат лесно заместени с хормонални таблетки. Това за яйцеклетките е невъзможно. Добрата новина е, че те могат и трябва да се спасят предварително.

 

Публикацията и чести въпроси и ситуации, в които може да попаднете може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zapazvane-na-reproduktivnite-vazmozhnosti-pri-limfomi ) [15] => stdClass Object ( [blog_id] => 1798 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 328836f5f6b2056d9aeff0fabeec685c.jpg [category_id] => 10 [date] => 1667772000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Витамини за красива кожа през студените месеци [description] =>

Източник: МБАЛ "Скин Системс"

 

С настъпването на есента и дебнещата зад ъгъла зима, знаем че тялото ни се нуждае от защита и засилване на имунитета. Веднага се сещаме за определени хранителни вещества, които си набавяме с вкусна и полезна храна или под формата на хранителни добавки по препоръка на нашия лекар. Захранвайки тялото си, ние „храним” и нашата кожа, която е най-големият орган в човешкото тяло. Грижите за нея продължават и през златната есен и тя се нуждае от три много важни витамина, за да бъде здрава и красива:

 

Витамин Е

 

Един от най-важните витамини за здравето и красотата на кожата. Витамин Е е мастноразтворим основен хранителен елемент, който има антиоксидантни функции. Смята се, че помага в предпазването на клетката от увреждането на свободните радикали. Витаминът защитава кожата и от UVB лъчите. Според редица проучвания, намалява появата на бръчки, облекчава акнето, намалява появата на белези от пъпки, петна.

Редица сезонни храни можем да добавим към менюто си, които съдържат така важния витамин Е. Ядки, спанак, тиквичка, авокадо, райска ябълка, домати, сушени кайсии, маслини, зехтин и много, много други спокойно могат да поддържат добри нива на витамина в организма.

 

Витамин С

 

Витамин C е мощен антиоксидант, който е известен със способността си да повишава имунитета и благоприятства здравето на сърцето. Основната полза по отношение на грижата за кожата е, че намалява риска от преждевременно стареене на кожата, намалява щетите, които нанасят свободните радикали. Участва в синтеза на колагена в тялото ни.

Както витамин Е, така и витамин С се добавя в редица разкрасяващи продукти в грижа за кожата. Храни, които може да приемате с повишено внимание през студения период и са богати на витамина, са: киви, ябълки, райска ябълка, грейпфрут, лимони, мандарини и портокали, домати и други.

 

Витамин А

 

Витамин А спомага хидратацията и еластичността на кожата. Подобрява външния ѝ вид и насърчава естественото производство на колаген.

Още нещо, с което витаминът допринася за това да имаме здрава и красива кожа е, че насърчава отделянето на старите кожни клетки, стимулирайки регенерацията на нови и здрави такива. Спомага за намаляване на фините линии и бръчки, помага на кожата при акне.

Храни, които са богати на витамин А, са тиква, моркови, сладки картофи, спанак, броколи, домати, грах, червено месо и други.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => vitamini-za-krasiva-kozha-prez-studenite-mesetsi ) [16] => stdClass Object ( [blog_id] => 1799 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => ff670c479adddc41f68de364d4def3f2.png [category_id] => 10 [date] => 1667772000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Кинезитерапевтични методики за укрепване на тазовото дъно [description] =>

Източник: МК "Д-р Щерев"

 

Секторът по Физиотерапия и рехабилитация към Медицински комплекс „Д-р Щерев“ предлага широк набор от методики, които да подпомогнат репродуктивното здраве на жената и мъжа. Следваия текст е подготвен от специалисти, по темата за Кинезитерапевтични методики за укрепване на тазовото дъно.

 

Модата на здравословния начин на живот ще престане да бъде мода и ще се превърне в осъзната необходимост. В човешкото тяло има мускули, които не се виждат в огледалото. Ако не работят както трябва, не можем да постигнем красотата на здравословния начин на живот. За съжаление хората не подозират за съществуването на тези мускули, докато не започнат всякакви „деликатни“ проблеми и не дойдат болести, които трябва дълго и мъчително да бъдат лекувани.

 

Мускулите на тазовото дъно са група мускули, които са разположени в таза, под формата на своеобразен хамак, който свързва предната, задната и страничната част на таза. Основната функция на тези мускули при жената е да осигуряват подкрепа на органите на таза, включително пикочния мехур, матката и ректума. Тези мускули трябва да могат ефективно да координират свиването и релаксацията, за да позволят нормалното функциониране на червата и пикочния мехур. Освен това способността на тези мускули да се отпускат е от съществено значение за нормалното уриниране, движението на червата, както и удоволствието при полов акт.

 

Не съществува нито един гинекологичен, урологичен или проктологичен проблем, който може да се реши без нуждата от укрепване на мускулите на тазовото дъно. Тяхното постепенно отпускане е обусловено от една естествена причина – земното притегляне. Единственият начин да не се допусне смъкване на органите в малкия таз е да се развиват мускулите на тазовото дъно или с други думи съзнателно да ги караме да работят.

 

Защо това е толкова важно? Защото при лошо кръвообращение, всяка инфекция води до възпаление. Дори и вътрешна, на пръв поглед безобидна, инфекцията, попаднала в застойните области, може да предизвика възпаление в малкия таз, особено ако е намален имунитета. И колкото и да се борите с това възпаление, то не може да бъде премахнато напълно, докато не заработят, както трябва, интимните мускули. Излишно е да се споменава, че превръщането на хронично възпаление в малкия таз може да доведе до затруднено забременяване и репродуктивни проблеми.

 

Когато мускулите на тазовото дъно отслабват, постепенно и полека започват да се смъкват всички вътрешни органи, намалява тонусът на връзките с помощта, на които тези органи се крепят в малкия таз. След това намалява  и тонусът на коремната кухина, а оттам започват и болести на стомашния тракт.

 

Най-популярните упражнения са публикувани от д-р Арнолд Кегел, като представляват повтарящо се стягане и отпускане на мускулите, които оформят част от тазовото дъно. Редовното трениране намалява неволното изпускане на урина, инконтиненция след раждане, отслабени коремни мускули след цезарово сечение, възстановяване след хистеректомия и др.

 

В днешни дни методиката на Кегел се е разнообразила с прилагането на допълнителни кинезитерапевтични методики, указания и пр. Съвременната гимнастика на мускулатурата на тазовото дъно е много повече от само упражнения на Кегел. Тя включва тренировка на долна част на корем, седалищни мускули, анус, уретра и др. Редовната практика на този тип тренировка може да бъде спомагателно лечение и превантивна мярка при запек, болка при дефекация, болки в тазова област, болка по време и след полов акт, изпускане урина, възстановяване след раждане, при остри възпалителни процеси, ендометриоза и пр.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => kineziterapevtichni-metodiki-za-ukrepvane-na-tazovoto-dano ) [17] => stdClass Object ( [blog_id] => 1800 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 1d8ea4d06cb00ed4654f87ff17650aba.png [category_id] => 10 [date] => 1667772000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Съвети за по-добър сън [description] =>

Източник: МБАЛ "Света Каридад"

 

“Сънят” е чудото на майката природа, което и до днес бива изучавано от редица учени и винаги има нещо неизвестно около него. Той е част от естествената ни природа – а когато отсъства, страдат нашата креативност, работоспособност, нашето добро настроение и здравата ни имунна система. По време на сън ние си почиваме от умственото напрежение събрано през деня, от нервите и проблемите на изминалия ден. По време на сън черният и белият дроб „се пречистват“, произвеждат се много от половите хормони, цялото тяло се рестартира. Мнението на докторите е, че минимум 8 часа на нощ са ни необходими, за да се чувстваме добре и пълноценни. „Спи добре, за да можеш да учиш и запаметиш по-добре“ – стара българска приказка. Да, вярно е, но все пак какво ни трябва за да спим по-добре? МБАЛ „Света Каридад“ Ви е подготвила няколко съвета за по-добър сън:

 

Редовен спорт - дори само 15 минути упражнения на ден могат да Ви помогнат да заспите бързо, сладко и блажено. Една лека едночасова разходка преди сън би била идеална;

Медитация - отпуснете се, мислете за нещо приятно и хубаво, представете си любимия човек, морския бряг, любимото си ястие дори. Изключете компютъра, телефона и осветлението. Отпуснете ума си;

Чист въздух и подходяща температура - със сигурност на всички би ни било трудно да заспим при непоносима горещина в стаята, така че най-добрият съвет е да поддържате температура в спалнята си 19-20℃. И за да е възможно най-пълноценен съня ви, преди сън проветрете – наличието на повече кислород помага на телата ни да отпочинат и да имат по-дълбок сън;

Топла вана или душ - можете да вземете топла вана преди сън или просто за кратко време да потопите краката си в топла вода. Това ще Ви помогне да повишите температурата на тялото си и да се озовете след това в състояние на дълбок и красив сън;

Без кофеин  - избягвайте прекомерната употреба на кофеин, особено след 16:00 часа следобед;

Без преяждане - за да спите добре през нощта, си позволете лека и кратка вечеря. Ако стомахът Ви преработва тежката вечеря, тялото не може да отпочине напълно по време на съня, защото ще изразходва енергия за преработката на храната, а на сутринта ще се чувствате не наспали се. От вечерята Ви до времето за лягане е добре да са минали минимум 4 часа. Ако сте гладни преди сън, можете да хапнете нещо леко до 30 минути преди лягане.

Арома терапия - можете да използвате дифузии с етерични масла от сандалово дърво, лайка, валериан, които помагат тялото и ума да се отпуснат.

 

Недостатъчният сън (по-малко от 8 часа) всяка нощ може да доведе до развитие на болестта на Алцхаймер. Увеличава се и рискът от сърдечносъдови заболявания. Недоспиването води до депресия и тревожност. Добрият сън винаги е бил вратата към доброто ни здраве.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => saveti-za-po-dobar-san ) [18] => stdClass Object ( [blog_id] => 1810 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 083093b6eeb91195a2854867b064b796.jpg [category_id] => 10 [date] => 1667772000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Ползи от парафинолечението за ставите [description] =>

Източник: МБАЛ "Скин Системс"

 

Запознати ли сте с ползите на парафиновото лечение? И какво приложение намира то в сферата на ортопедията и травматологията?То е сред най-старите методи за лекуване с топлина, като е познато на човечеството още от древни времена, катоза първи път е бил приложен от френския лекар Бартом де Сандорфом.

 

Медицинските среди признават, че парафинолечение е много ефективно при заболявания на опорно-двигателния апарат - стави, ставни връзки, мускули и сухожилия, навяхвания, натъртвания, както и други наранявания.

 

Парафиновото третиране на ставите се обяснява с високата топлинна мощност на веществото и ниската топлинна проводимост. Парафинът започва да се топи още при 52 градуса по Целзий.

 

Процедурите могат да се прилагат както в острата фаза на заболяването, така и в хроничната. При закрити травми – също. Има доказан ефект при келоиди и кожни цикатрикси (белези).

 

Парафиновите апликации могат да се комбинират и с различни други методи като електрофореза, масажи, ултразвук, лечебна физкултура и други.

 

Приложимо ли е лечението при колянната става?

 

Появата на болка в коляното, щракания по време на движение, загуба на гъвкавост, подуване - при тези признаци трябва да се консултирате с лекар, за да избегнете необратими последици. За да се отървете от болестта, както и за превантивни цели, специалистите предписват комплексно лечение, при което парафиновата терапия играе важна роля. При артроза на колянната става се използва нагрят парафин. В процеса на охлаждане той фиксира ставата, хрущялът по време на процедурата се възстановява. Пълният курс на тези процедури ще помогне за бързо възстановяване на физическата активност, облекчаване на болката, облекчаване на хода на заболяването.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => polzi-ot-parafinolechenieto-za-stavite ) [19] => stdClass Object ( [blog_id] => 1796 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 6d82e823bd0b4ce38db35fa7b2ae3e5a.jpeg [category_id] => 10 [date] => 1667685600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Онкохирургията спасява животи, а фертилитет-съхраняващата хирургия спасява бъдещето [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

Онкохирургията е част от онкологичното лечение. Работата в екип и обсъждането на съхранението на фертилитета, особено когато става въпрос за гинекологични заболявания, е задължителна.

 

По темата за фертилитет-съхраняващата хирургия  събеседници са топ специалистите д-р Георги Стаменов и д-р Ваня Атанасова. 

Защо е важно да говорим по темата и какво трябва да знаят жените, вижте в интервюто. 

 

1. Къде е допирната точка между онкохирургията и онкофертилитета?

 

Д-р Стаменов: Онкохирургията е част от онкологичното лечение. Работата в екип и обсъждането на съхранението на фертилитета, особено когато става въпрос за гинекологични заболявания, тук е задължителна. Сега е моментът да кажа, че много от карциномите, които са обект на коремната хирургия и изискват след това лъчетерапия (облъчват се и матка и яйчници), също трябва да са част от стратегиите как да бъдат запазване репродуктивните органи (яйчниците и матка) при хирургичната намеса т.е стават обект и на фертилитет-съхраняващата хирургия.

 

Д-р Атанасова: Когато получих въпросите за това интервю, знаех че трябва да подготвя и медицински издържани отговори на разбираем език! После обаче дойдоха спонтанно едни други отговори – чисто човешки, защото хората сблъскали се с диагнозата “рак“ нямат нужда от статистики! Имат нужда от топли думи, думи на разбиране и думи, идващи от душата на лекаря! Отговорите ми в това интервю станаха кратки и различни. По отношение на допирната точка между онкохирургията и онкофертилитета ще кажа, че това е: Да съхраниш! Да запазиш! Да позволиш на някой да мечтае, да се бори и да иска да живее!

 

2. Какво точно означава фертилитет-съхраняваща хирургия и фертилитет-съхраняващ подход?

 

Д-р Стаменов: Да започнем с това, че нещата не са абсолютни – не всяка онкохирургия може да бъде и има възможност да бъде фертилитет-съхраняваща. Но там, където тя може да се приложи, сме длъжни да го направим, особено когато случая има перспектива и жената може да се върне към нормалния живот. Не трябва да възприемаме случаите на карциноми, които са хванати навреме и са лекувани в тяхната цялост със съвременни терапии, като присъда за репродукцията. Ние трябва да направим всичко възможно момичета с тези заболявания да имат своето бъдеще и да могат да износят бременност.

 

3. В кои случаи се прилага тази хирургия?

 

Д-р Стаменов: Основните случаи, в кото се прилага фертилитет-съхраняваща хирургия са запазване на матката при карцином на шийката в ранните стадии, съхраняването на яйчник при злокачествено заболяване – и то не при всички, при рак на маточното тяло… Нека да кажем, че тази възможност трябва да е детайлно и много внимателно обсъдена и анализирана от мултидисциплинарен екип от онколози и акушер-гинеколози. Разбира се, ние се борим буквално за всяка яйцеклетка и да запазим яйчника и матката, стига това да е в рамките на разумното. Онкохирургията спасява животи, а фертилитет-съхраняващата хирургия спасява бъдещето.

 

4. Има ли значение в кой стадий е открито заболяването?

 

Д-р Стаменов: Разбира се – задължително! И това е залегнало във всички гайдлайни. Но въпреки това, при нас всеки случай се обсъжда индивидуално и към него се подхожда изключително прецизно, а операцииите се планира много внимателно. Затова, особено в ранните стадии на карцином на маточната шийка, на ендометриален карцином (рак на маточното тяло) и при съмнения за овариален карцином, младите момичета трябва да ни потърсят за второ мнение. Ще бъдат записани за консултация веднага, която ще е безплатна за тях, но най-важното е, че ще получат компетентно мнение, дали съхранението на фертилитета в конкретния случай е възможно. Защото, когато вече операцията е направена, в 90% от случаите нещата са невъзвратими.

 

5. Каква е практиката в болница „Надежда“ по отношение на фертилитет-съхраняващата хирургия?

 

Д-р Стаменов: В болница „Надежда“ фертилитет – съхраняваща хирургия може да бъде приложена при ендометриален рак -целта е да запазим матката, при определени видове карцином на яйчника може да съхраним здравия яйчник, докато замразим яйцеклетки, като същевременно съхраним матката. Много сериозно се готвим за интервенция, касаеща отстраняване на шийката на матката, без да се маха самата матка, при карцином на шийката в стадий 1 А и 1 B.

 

Все още такава операция не сме направили по простата причина, че пациентите се консултират на различни места и навсякъде в България им предлагат тотално отстраняване на репродуктивните органи или евентуално „репозиция на яйчниците“. При последния сценарий ги изпращат, за да извадим яйцеклетки в последствие през корема на жената, което допълнително усложнява процеса, а ако има отстранена матка – процедурата донякъде се обезсмисля към настоящия момент, защото засяга и възможностите за сурогатство.

 

Затова, при карцином на шийката в ранните стадии, препоръчаме силно жената да дойде на консултация при нас – преди операцията и лъчетерапията, преди всичко останало. Нека да говори с нас, за да се прецени дали може да се съхрани матката и второ – замразяването на яйцеклетки трябва да се направи преди операцията и преди транспозицията на яйчниците.

 

Д-р Атанасова: Мога да добавя, че всеки, който мечтае и има планове за бъдещо родителство, може да ни потърси…в дома на Надеждата…Ние сме готови, обучени, силни и смели, и се борим докрай!

 

6. Когато говорим за този вид хирургия, кое е най-важното, което трябва да запомнят момичетата?

 

Д-р Стаменов: Потърсете нашето второ мнение. Това, което също трябва да запомнят е, че когато се говори за фертилитет-съхраняваща хирургия, на първо място стои съхранението на живота, без да се поемат излишни за момичето рискове. Но от друга страна, не трябва да се допускат и радикални операции в незаслужен обем.

 

Д-р Атанасова: Това, което трябва да знаят е, че дори и най-малката надежда ще бъде сграбчена от нас и ще вървим по пътя до края…без да се отказваме, без да се отчайваме, без да се обезсърчаваме…Че ще водим битката, дори когато изглежда много трудно!

 

7. Какъв екип от специалисти работите в болница „Надежда“, когато има подобни случаи?

 

Д-р Стаменов: О, бих го сравнил с футболен отбор, 11 човека, сред които специалист по асистирана репродукция, онкогинеколог, онколог, патохистолог, екипа в операционна, ембриолози, психолог …

 

Д-р Атанасова: Всички сме един екип, едно цяло – екип, който трябва да взима правилни решения. Няма място за разнобой. Всички водим една и съща битка, и за да е успешна тя, всички трябва да сме силни. Тук няма място за его!

 

8. Имате ли случаи в практиката, който никога няма да забравите?

 

Д-р Атанасова: Помня всички и спечелилите и тези, които за съжаление не успяха. Всеки случай е един свят, една житейска история, една борба. Тогава ставаш част от този свят, мислиш, бориш се, даваш кураж, даваш сила, ставаш и лягаш с мисълта: „Защо?…Какво да се направи още?…“

Плачеш или от радост за спечелена битка или от мъка, защото нечий полет е отнет! Помня едно 16-годишно момиче, което не сбъдна мечтата си да стане балерина…Помня една майка, която плачеше и се страхуваше, че няма да прегърне детето си на следващия му рожден ден…Помня и едни изплашени очи, които се страхуваха за бебето, което растеше в утробата, а после същите тези очи се пълнеха със сълзи от радост, когато прегръщаха рожбата си…Пазя и снимките на децата, детски очи пълни с живот, изпратени от родители, спечелили битката с тежко заболяване…

 

Д-р Стаменов: В практиката ни с д-р Атанасова са много…, но мога да посоча един случай, по който работихме заедно с нея и за който тя загатна – на бременно момиче в 7 г. с., която д-р Атанасова диагностицира с рак на яйчника. Оперирахме, момичето успя да износи бременността си. Сега вече има и второ детенце.

 

9. Как бихте завършили изречението, мото на кампанията „Запази надежа“ тази година: „Пътят ни е общ, защото …?

 

Д-р Атанасова: Моето послание към всички е вдъхновяващ цитат от Дж.Р.Р. Толкин:

 

„О, странници по друмища неверни,
не се плашете! Може да са черни
горите, но и те си имат край
и слънцето отново ще сияй –
със изгрева, със залеза червен,
със почващият или свършващ ден.
Все някъде гората оредява…“

 

Д-р Стаменов е основател на МБАЛ „Надежда“ и водещ експерт по репродуктивна медицина у нас, както и международно признат специалист по минимално инвазивна гинекологична хирургия.

Ръководител е на центъра по асистирана репродукция и репродуктивна хирургия в МБАЛ „Надежда“. Центърът притежава EBCOG-акредитация за обучение по акушерство и гинекология и ESHRE-акредитация като обучителен център по репродуктивна медицина.

Д-р Стаменов има над 15-годишен опит в областта на асистираната репродукция и репродуктивната хирургия, с подчертан научен интерес към разработването и въвеждането на иновативни практики в клиничната работа.

Специалните интереси на д-р Стаменов са насочени към ендометриозата и аденомиозата, рецептивността на ендометриума, повтарящите се неуспешни имплантация и спонтанни аборти, съхраняването на фертилитета.

 

Д-р Ваня Атанасова завършва медицина в Медицински университет – София през 1999 г. От 2000 г. до април 2015 г. работи в Клиниката по обща и онкологична гинекология на ВМА. През 2008 г. придобива специалност „Акушерство и гинекология“. От м. май 2015 г. се присъединява към екипа на „Надежда“ в отделението по Гинекология.

Професионалните интереси на д-р Ваня Атанасова са в областта на оперативната гинекология, онкогинекологията и урогинекологията. Ежедневната ѝ работа е свързана с комплексното лечение на всички спешни състояния в гинекологията, оперативното конвенционално и лапароскопско лечение на злокачествените заболявания като рак на маточната шийка, маточното тяло, яйчника, маточните тръби; конвенционалното и оперативно лечение на ендометриоза.

 

Публикацията може да намерите тук.

 

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => onkohirurgiyata-spasyava-zhivoti-a-fertilitet-sahranyavashtata-hirurgia-spasyava-badeshteto ) [20] => stdClass Object ( [blog_id] => 1790 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 266b22e80d831dd4ade748caed3b14e4.jpg [category_id] => 10 [date] => 1667512800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Съвети на проф. Дудов към пациенти с карциноми на храносмилателния тракт [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник Младост

 

Съвети на проф. Дудов към пациенти с карциноми на храносмилателния тракт може да видите тук.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => saveti-na-prof-dudov-kam-patsienti-s-kartsinomi-na-hranosmilatelnia-trakt ) [21] => stdClass Object ( [blog_id] => 1788 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 50210198f911737511dc66f3c9b23880.png [category_id] => 10 [date] => 1667077200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Aнтистрес мануални терапии при емоционални проблеми и тревожност [description] =>

Източник: МК "Д-р Щерев"

 

Постигането на успех при проблемно забременяване много често изисква комплексен мултидисциплинарен подход с грижа от различни специалисти. Отделението по репродуктивна медицина в Медицински комплекс „Д-р Щерев“ се подпомага успешно от Сектор по физиотерапия и рехабилитация. По този начин се увеличават шансовете за успех при лечение за забременяване на жени и двойки с различни видове инфертилитет чрез прилагане на широк набор от физиотерапевтични и кинезитерапевтични терапии от нашите водещи физиотерапевти. В следващите редовеможе да се запознаете с възможностите на антистрес мануални терапии при емоционални проблеми и тревожност преди или в хода на лечение при проблемно забременяване.

 

Антистрес масажът напълно неутрализира стреса, повишава имунната защита и нормализира обменните процеси на организма. На пръв поглед, лек и грациозен, този ритуал е способен само с един сеанс да постигне мощен стабилизиращ ефект, като възвръща енергията и увереността в собствените сили. Масажът отстранява енергийните блокажи в тялото, като така подобрява кръвообращението и стимулира лимфната система. Към него са включени пилинг за тяло и масло за тяло.

 

Ароматерапията е метод за лечение или превенция на определени заболявания, чрез използване на етерични масла. Лечението с аромати датира от древни времена, но терминът „ароматотерапия/ароматолечение” е въведен през 1936г. от френския изследовател М. Гатефосе - специалист по етерични масла.

 

Обонянието е един от петте сетивни органа /зрение, слух, вкус, осезание и обоняние/, чрез които човек получава цялостна информация за околната среда. Етеричните масла могат да постъпят в организма чрез инхалация, обтривания и масажи, ароматни вани, устни промивки, компреси и др.

 

Етеричните масла, които се включват в ароматолечението нормализират функциите на редица органи и системи в организма. Регулират хормоните, повишават работоспособността и самочувствието. Под въздействие на мозъка, имунната система и хормоните се отделят невропептиди, които от своя страна повлияват стреса, депресията, гнева, щастието, загрижеността.

 

Използването на определени етерични масла може да повлияе върху тези състояния и да доведе до успокояване, релаксация, лечение, баланс, тонизиране и изчистване.

 

Ароматерапията има антисептично и дезинфекционно, пикочогонно, успокояващо, болкоуспокояващо, възбуждащо или бактерицидно действие в зависимост от маслата, които се използват.

 

Доказано е, че когато бъбреците не функционират добре при мъжа, това може да доведе до ниско количество на сперма. Определена комбинация от масла може да се използва за тонизиране на бъбреците и черния дроб и съответно да доведе до увеличаване количеството.

 

Ароматотерапията се използва и за контролиране на цикъла при аменорея, къс или дълъг цикъл.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => antistres-manualni-terapii-pri-emotsionalni-problemi-i-trevozhnost ) [22] => stdClass Object ( [blog_id] => 1791 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => a28f48aa463d228c1b8ce0623ebc08da.jpg [category_id] => 10 [date] => 1667077200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Йорданов отговаря на най-често задаваните въпроси относно диагностиката на рака на гърдата [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник Младост

 

Д-р Виктов Йорданов, рентгенолог-мамолог в Аджибадем Сити Клиник Младост отговаря на най-често задаваните въпроси относно диагностиката на рака на гърдата. Може да гледате видеото тук.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => d-r-yordanov-otgovarya-na-nay-chesto-zadavanite-vaprosi-otnosno-diagnostikata-na-raka-na-gardata ) [23] => stdClass Object ( [blog_id] => 1781 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 1912ebd569857c607fe3f8a5c583e43c.jpg [category_id] => 10 [date] => 1666818000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Причини детето да ходи на пръсти [description] =>

Източник: МБАЛ "Скин Системс"

 

Прието е, че първият профилактичен ортопедичен преглед се прави веднага след раждането, за да се установят евентуални проблеми на опорно-двигателната система и травми от родовия процес. При прохождащи деца най-често срещаните проблеми са свързани с криви крачета, пласкостъпие и ходене на пръсти.

 

Между първия и третия месец е препоръчително ставите на детето да се прегледат на ехограф, като същият преглед се минава и в 7-я месец, за да се извърши визуална и обективна преценка на костното развитие и готовността на ставите за натоварване.

 

Често проблеми с прохождането и ходенето на пръсти отвежда родителите до кабинета на специалиста с въпроса: ‘’Защо детето ходи на пръсти?’’

 

Прохождането на пръсти е един от нормалните варианти и обикновено отминава без намеса. Родителите не трябва да се притесняват, защото оформянето на детската походка продължава поне до 2-3-години, след като е проходило.  

 

И все пак специалистите отбелязват две обосновки на това явление:

 

Първата се свързва с етапа на бурния растеж и развитие на всички системи на организма. Това е нормално, когато органите и тъканите все по-често се учат да взаимодействат помежду си. И в случай на ходене на пръсти именно това се случва – нервната система и отговорът на мускулните тъкани тренират да действат заедно.

 

Втората е, че на малките деца не им е лесно да се научат да ходят. Защото при раждането мускулите са слабо развити и тренировката трябва да започне от бедрената част на крака, впоследствие и глезена. Тези зони са най-развити, затова първоначално мускулите на глезена поемат върху себе си цялото натоварване, помагайки на стъпалото да укрепне. А това автоматично означава, че на децата им е по-лесно да ходят на пръсти.

 

Също така повечето специалисти още по време на профилактичните прегледи предупреждават, че използването на т. нар. проходилки могат да засилят този процес, въпреки че са твърде удобни за ползване при едно подрастващо бебе.

 

Публикацията може да намерите тук.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => prichini-deteto-da-hodi-na-prasti ) [24] => stdClass Object ( [blog_id] => 1787 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 863bd372af7f6b93b736477653e7c594.png [category_id] => 10 [date] => 1666818000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Холестеролът - какво представлява той и как да го понижим? [description] =>

Източник: МБАЛ "Света Каридад"

 

Холестеролът е едно от най-трудно разбраните „вещества“ на вече изминалия ХХ век. Много често се свързва с негативни явления в човешкото тяло. Наистина ли трябва да се притесняваме за него? Какво всъщност представлява той, за какво ни е нужен?

 

Холестеролът е мастно вещество (липид). Познат е още и с другото си име „холестерин“. Произвежда се от нашия организъм, но се съдържа в множество храни, предимно от животински произход. Холестеролът е восъчно вещество, подобно на мазнини, което се намира във всички клетки в тялото ни. То се нуждае от малко холестерол, за да произвежда множество хормони, витамин D и вещества, които ни помагат да смиламе храните. Нашето тяло произвежда целия холестерол, от който се нуждае. Ако имаме твърде много холестерол в кръвта си, заради прекомерен външен прием, той може да се комбинира с други вещества в кръвта и да образува плака. Плаката се залепва по стените на артериите ни. Това натрупване на плака е известно като „атеросклероза“. То може да доведе до заболяване на коронарните артерии, при което те стават тесни или дори блокирани. 

 

Всички сме чували за двата вида „добър“ и „лош“ холестерол. Веществата, които пренасят холестерола до клетките ни се наричат „липопротеини“. Тези липопротеини с ниска плътност (LDL - low-density lipoprotein) са познати в медицината като т.нар. „лош холестерол“. LDL се състои от три подкласа липопротеина с ниска плътност, A, B и I. Подклас B е най-вредният. Счита се за виновник на „атеросклерозата“, както и на много от сърдечно съдовите заболявания. Този „лош“ холестерол причинява нежелани възпаления, които могат да бъдат опасни за кръвоносните ни съдове. При наличието на високи нива от него, тялото не може да достави достатъчно кислород до клетките и съответно намалява кръвоснабдяване. Една от основните причини за високите нива е високата кръвна захар.

 

Липопротеинът с висока плътност (HDL - high-density lipoproteins) – познат ни още като „добър“ холестерол пренася холестерола от клетките до черния дроб. Приемайки храни богати на HDL - холестерол, ние самите спомагаме за разширяване на артериите в човешкото ни тяло и така намаляваме риска от образуване на тромби. “Добрият” HDL холестерол е всъщност пречистващо средство, пренасящо „лошия“ LDL холестерол надалеч от артериите, връщайки се след извършената „работа“ към черния дроб. Там той се разпада и съответно се изчиства от тялото.  

 

Когато е в нормалните си нива обаче, холестеролът („лошият“, „добрият“ и триглицеридите взети заедно образуват общия холестерол) се явява жизненоважен за организма ни. Триглицеридите са една от основните форми на мазнини в организма. Те са един вид "склад" на енергия.

 

Голяма част от населението по света не подозира и не знае, че има проблем с холестерола. Този проблем може да доведе до инсулт и други сърдечно съдови заболявания. Правилното и здравословно хранене, избягване на вредни преработени храни, както и редовната физическа активност са най-добрата превенция срещу високия HDL "лош" холестерол, а също така и най-доброто „лекарство“ за справянето с него.

 

С правилното хранете можете да намалите от 10 до 20% от общия холестерол. Препоръчително е приемането на Omega 3 и 6, както и достатъчно фибри, зеленчуци и риба.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => holesterolat-kakvo-predstavlyava-toy-i-kak-da-go-ponizhim ) [25] => stdClass Object ( [blog_id] => 1786 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 8396b4f3830bdd62aa869e5e49297be2.jpg [category_id] => 10 [date] => 1666731600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Можем да забавим остеопорозата? [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие"

 

Какво е остеопороза?

 

Остеопорозата е наричана „тихото заболяване“. Тя е следствие от намаляването на минералната костна маса. Калцият в костите намалява и те започват да се отслабват. Съществуват два вида кости – тръбести и  трабекуларни. Остеопорозата се появява първо при трабекуларните кости. Причината е, че при тях костните гредички се разграждат и това води до по-бързо намаляване на здравината им.

80% от болните от остеопороза са жени, предимно след появата на менопауза. Това е така заради намаленото количество произведен естроген по време на менопаузата. Този хормон поддържа костите в нормално състояние при жените.

Има два вида остеопороза – първична и вторична.

Първичната се срещна най-често при жени след естествена поява на менопауза. Вторичната се забелязва при настъпила менопауза в по-ранна възраст или в следствие на счупена кост.

 

Единият от факторите е менопаузата. Има ли други фактори, които предизвикват появата на остеопорозата?

 

Да. Приемането на някои медикаменти, като например кортикостероиди, предизвикат намаляване на костната плътност. Също така постоянното подлагане на стрес влияе върху здравината на костите, защото се увеличава хормона на стреса – кортизол. Хиперфункция на щитовидната жлеза също води до остеопороза.

 

Кои са най-често срещаните симптоми?

 

Болките в костите са първичен симптом.  Поради факта, че остеопорозата атакува гръбначните клетки, възрастните хора се смаляват, като получават т.нар. старчески гърбици. Костите, които най-често са засегнати, са лъчевата, шийката на бедрената кост и гръбначният стълб.

 

Как се диагностицира?

 

Чрез рентгенови снимки или остеоденситометрия. При счупвания или болки се прави рентгенова снимка, от която се разбира дали има намалено съдържание на калций в костите. Остеоденситометрията  е изследване за наличие на остеопороза и е на рентгенов или ултравиолетов принцип. Тя се прави предимно при рисковите групи или 5 години след настъпването на менопаузата.

 

Какво може да направи човек, за да предотврати остеопорозата?

 

Остеопорозата няма как да се спре, но може да се забави. Човек трябва да се храни здравословно – богати на калций храни, ядки, зелени зеленчуци. Препоръчителната дневна доза е 1300 мг калций,  като с него е хубаво да се приема и ензими, за да може кръвта да абсорбира калция напълно. Важно е и да се разхождаме на слънце, за да може тялото ни да приеме естествено витачив D. Консумирането на алкохол и цигари трябва да се спре. Възрастните е хубаво да бъдат по-внимателни при по-студено време и заледени пътища, защото времето за възстановяване от счупвания при тях е почти двойно по-дълго в сравнение при младите.

 

Кога да се обърнем към ортопед?

 

Ортопедът се включва след направата на рентгенова снимка или остеоденситометрия. Той анализира резултатите и предписва правилно лечение. Лечението може да бъде оперативно или медикаментозно. В отделението по ортопедия в медицински комплекс „Доверие“ сме специализирани в смяната на ставите и оперативното лечение на фрактури.

Остеопорозата може да доведе до сериозни последици за човешкото тяло. Възможните фрактури биха могли да отнемат много време за заздравяване и да доведат до други усложнения. Добрата новина е, че има много методи, които забавят и облекчават болките в следствие от остеопороза -  правилно хранене, упражнения или приемане на подходящи лекарства. При наличието на първи симптоми е препоръчително човек да се посъветва с лекар, за да се предприемат мерки навреме.  

 

Цялото интервю с д-р Антон Антонов – ортопед в медицински комплекс „Доверие“ за симптомите и начините на лечение на остеопорозата може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => mozhem-da-zabavim-osteoporozata ) [26] => stdClass Object ( [blog_id] => 1778 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => f9174416b0ee8e496c532adcce3083b8.jpg [category_id] => 10 [date] => 1666558800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Запазване на репродуктивните възможности при карцином на гърдата. [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване сред жените, като през последните години се наблюдава тенденция да се среща във все по-млада възраст.

В днешно време обаче той е лечим, като целта ни е да Ви върнем към нормалния живот. За постигането ѝ често се налага да извървим дълъг път, включващ различна комбинация от хирургия, лъче-, химио-, хормоно- и прицелна терапия.

Ефективната терапия за съжаление нерядко идва със своите нежелани последствия. И докато съвременната онкология до голяма степен се справя успешно с неприятните остри реакции като гадене и повръщане, често в шока около диагнозата не се обръща достатъчно внимание на друг много важен орган – яйчника.

Модерната терапия, която използваме, може да засегне яйчниците и да доведе до спиране на тяхната функция, което наричаме "преждевременна яйчникова недостатъчност".

Освен неприятните последици на ранната менопауза, това води и до невъзможност за забременяване, което е особен проблем при по-младите пациенти.

Решението е просто, за щастие достъпно и преди всичко БЕЗОПАСНО – съхраняването на яйцеклетки, ембриони или яйчникова тъкан преди започване на активното лечение.

 

Чести въпроси и ситуации, в които може да попаднете може да намерите в публикацията тук.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zapazvane-na-reproduktivnite-vazmozhnosti-pri-kartsinom-na-gardata ) [27] => stdClass Object ( [blog_id] => 1780 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 2e75661899888461c538a925672821b1.jpg [category_id] => 10 [date] => 1666558800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Артроза – какво е важно да знаем? [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие"

 

Съществуват много видове артрозните заболявания. Каква е разликата между артрит и артрозата? Въпреки че и двете заболявания са свързани с увреждане на ставите, причините, симптомите и лечението са доста различни. 

 

Една от основните разлики между артрит и артроза е, че артрозата може да засегне всяка става в човешкото тяло и се наблюдава най-често при възрастните. При по-младите се появява в следствие на посттравматични състояния. При професионалните спортистите се появява често, тъй като ставите се пренатоварват и по-бързо се износват.

 

Артрозата се дължи на износването на хрущяла в ставите. С времето целият хрущял може да се износи и да доведе до болезнен контакт между костите. Признаците, за които е важно да следим, са:

 

• Болки – Усеща се често през деня, дори при пипане на самата кожа над ставата. Колкото по-малко остава от хрущялната тъкан, толкова повече болка изпитва човек.
• Скованост -  Изпитва се най-често след събуждане или дълга почивка.
• Пукане – Може да се чуе пукащ звук, когато засегнатата става се движи - резултат от недостатъчния хрущял, който служи за осигуряване на  плавно движение между двете кости. 
• Твърдост -  наблюдава се по-често в по-късните стадии на артроза, като може да се усетят през кожата.

 

Има няколко вида артроза - цервикална, торкална и ломбална артроза. При първата неприятните усещания се намират в шията. При торакалната се усещат болки в гръдния кош. При последната болките се намират в седалището, по бедрата, чак до стъпалата.

 

За съжаление артрозата не се лекува напълно. Съществуват методи, които могат да облекчат болката - оперативни и неоперативни (физиотерапия, балнеолечение).

 

Храната също играе важна роля. Препоръчително е да се ядат богати на калций продукти, пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци. Плуването също е благоприятно за болните от артроза.

 

Артритът от своя страна е възпаление на ставите. 

 

Той може да се среща и при млади хора. При това заболяване не се наблюдава деформиране на засегнатите стави. Артритът може да бъде и последица от артрозата. Ако той се развива постепенно, се превръща в хронична форма. Към днешна дата не са установени всички фактори, които могат да причинят заболяването.

 

Едни от причините може да са нараняване или инфекция. Артритът може да бъде причинен и от нарушения в метаболизма, заболявания на нервната система или дори липса на витамини. Причината, поради която най-много хора страдат от артрит, остава инфекциите. По-интересното е, и все още необяснимо, че тялото развива възпалителна реакция срещу собствената си тъкан.

 

Най-често срещаните видове артрит са остеоартрит и ревматоиден артрит. Остеоартритът причинява разпадане на твърдата и хлъзгава тъкан, която покрива краищата на костите. Ревматоидният артрит е заболяване, при което имунната система атакува ставите, като започва с лигавицата.

 

• Симптомите, които сигнализират за артрит са:
• Подуване  - Подува се частта, където е възпалената става
• Остра болка – Появява се изведнъж, най-вече през нощта
• Зачервяване – Кожата върху възпалената става може да се зачерви
• Скованост – Усеща се най-често след кратка почивка или събуждане от сън

 

Лечението на артрита е различно в сравнение с това на артрозата. 

 

Много важна роля вземат лекарствата. Става ли въпрос за инфекциозен артрит антибиотикът е почти задължителен. 

Спортът също помага, защото упражненията могат да подсилят мускулите около ставите. Лекарите биха препоръчали физио- или балнеотерапия, но зависи от вида артрит. 

Ако пациентът е с наднормено тегло, е хубаво да отслабне, за да се облекчи натоварването. Ограничаването от мазни, преработени храни и премахването на никотина и алкохола биха оказали благоприятен ефект. Също така би било добре да се приемат повече зеленчуци и плодове, както и пълнозърнести храни и богати на калций продукти. 

 

Ранната превенция е изключително важна. 

 

Колкото по-рано започнем да се грижим за нашето тяло и особено за ставите, толкова по-лесно може да избегнем артрита и да облекчим артрозара. 

 

Още за артрозата и артрита, както и кои са модерните методи за лечение ще чуете от епизода на подкаста “Беседи за здравето”, в който разговаряме с д-р Антон Антонов – ортопед в медицински комплекс „Доверие“.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => artroza-kakvo-e-vazhno-da-znaem ) [28] => stdClass Object ( [blog_id] => 1771 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 27f27c0151d077112ef9649efec7f264.jpg [category_id] => 10 [date] => 1666299600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Професор Иво Петров: След COVID има скок в здравните технологии [description] =>

Източник: в. Труд

 

Наградата "Лекар на годината” признание или задължение е за вас, професор Петров?

 

Приемам я като задължение, но тази награда наистина е гигантско признание, защото е от колеги към колеги. Тази традиция на Българския лекарски съюз е достойна за уважение, защото в цялата сложна ситуация, от време на време трябва да спираме, да се оглеждаме и да даваме заслуженото на хората, които полагат усилия в интерес на обществото.

 

Каква беше последната година за вас, в която получавате наградата?

 

Годината беше много бурна, много предизвикателства имаше в областта на нашата професия. Годината беше постковидна, макар че не е напълно отминал COVID. Мисля, че този тежък период подготви почвата за много нововъведения в областта на медицината и специално в сърдечно-съдовата медицина. И то към посока дигитализация, роботизация, минимизиране на травмата, тоест все неща, които са в контекста на новите технологии, с постигане на все по-добри резултати за лечение на сложна сърдечно-съдова патология. Друго, което искам да отбележа е, че в България най-сетне стартира обучение на населението за даване на първа помощ при сърдечен арест. Имаме множество примери дори за известни фигури от обществото, които за съжаление загинаха, защото няма нито инсталирани достатъчно автоматични външни дефибрилатори, нито има систематично обучение на населението за даване на първа помощ. Крайно време е тази огромна празнина, която има между България и европейските страни като практика, да бъде елиминирана.

 

Ще ви върна към първата част на отговора ви - по какъв начин научните открития и преминаването към съвременни технологии е свързано с този двугодишен период на ковид изолация?

 

На фона на цялата болезнена ситуация в световен мащаб много технологични и медико-технологични компании намериха стимул да търсят нови опции за събиране и предаване на информация от разстояние. И не само от гледна точка на телемедицина - тоест телемедицинска консултация, а и в сферата на роботизираната хирургия, минимално инвазивни достъпи, образна диагностика от разстояние и предаване на големи разстояния, всъщност на всякакви разстояния, защото повечето от тези платформи са онлайн базирани. И смятам, че това ще даде гигантски тласък, след КОВИД блокирането и ще има буквално скок в новите технологии за здравеопазване.

 

Във вашата сфера, какви са откритията, до които в България все още нямаме достъп?

 

Много са, ако ги изредя, ще бъде дълъг списъкът. Но това касае както кардиохирургията, така и инвазивната кардиология. Има за съжаление технологии, до които още нямаме достъп. Ние, хората занимаващи се със сърдечно-съдова медицина в България, въпреки че отдавна на конгреси и конференции сме не само като слушатели, а и лектори, ние се заслушваме в новостите. Толкова съществени новости има в областта, че ние задължително трябва да бъдем актуални като знания и информация. Наша е отговорността да настояваме да бъдат въвеждани, както се казва, когато държавата има възможности да ги въведе. Но нашето призвание е независимо от ограничения бюджет, ние да настояваме да бъдат въведени, тъй като мислим в интерес на българския пациент и така ще продължи да бъде. Бих казал, че не сме така изостанали както навремето и въпреки всичко аз смятам, че има още много какво да постигаме.

 

Как може да си обясним факта, че при толкова много и добри лекари в България, все по-често българи ходят да се лекуват в Турция?

 

За съжаление това е отдавнашна практика, но Слава Богу, в областта на сърдечно-съдовите заболявания това не е така разпространено. Знам, че много българи отиват за пластични процедури и за някои имплантации, например за коса, но за съжаление и за онкология, за офталмология, за инвитро, за трансплантации на органи. Примерите са много. Това говори за дефицити. Неминуемо и без никакво съмнение говори за дефицити. Но в областта на сърдечно-съдовата медицина смятам, че това не е така или поне може да говорим за изключения.

 

В този случай няма как да не попитам, има ли медицински туризъм към България в областта на сърдечно-съдовите заболявания?

 

Не бих казал, че сме постигнали кой знае какво, можем много повече. При нас специално имаме по двама-трима чужденци на месец, имам предвид, които пътуват специално, а не да пребивават в България и да се нуждаят от помощ. Въобще не може да става въпрос за медицински туризъм. Аз участвах в една експертна среща преди 4-5 години в министерството на здравеопазването и имаше надежда, имаше някаква стратегия България да стане притегателно място за медицински туризъм, но като тогава и сега ще кажа, че за да се случи това, трябва българските болници да изпълнят много конкретни критерии и те са свързани с постигане на нива на качеството и пред видимост на медицинския резултат, които се оценяват от външни, международни, независими комисии - т. нар. акредитация. Без такава акредитация е абсолютно немислимо. Тъй като вие споменахте за турските болници, които привличат много пациенти, включително и от България, една от големите причини те да успяват да привличат такива пациенти е именно факта, че те са акредитирани. Joint Commission International (JCI) акредитацията е най-високата в областта на здравеопазването и тя не касае конкретна специалност, тя касае постиженията на лечебното заведение, независимо какви специалности са вътре и това са критериите, които споменах -предвидимост на резултата, усложнения (включително смъртност), чистотата, поддържането на контрола на вътреболнични инфекции, сигурността, елиминиране или почти пълно елиминиране на лекарската грешка. Тоест, говорим за критерии, които влизат в един набор от параметри, които се оценяват от външната комисия и когато тази външна комисия даде оценка и акредитация, едва тогава такава структура може да кандидатства да влезе в списъци на болници, които могат да бъдат таргет за медицински туризъм. Това много рядко е плод на усилие само на една болница. Това най-често е плод на държавно усилие. Има страни като Тайланд, като ОАЕ, където има специални държавни комисии или дори министерства на медицинския туризъм.

 

По какъв начин се отразява върху здравеопазването политическата нестабилност, честата смяна на правителства?

 

Не бих казал, че се усеща пагубно, въпреки че сега разбирам, че ще има доста съществен проблем с приемане на бюджета на здравната каса. Може да създаде и драматична ситуация. Че политиците не се разбират, е ясно, но поне за изключително важните от обществен характер неща, като бюджета на НЗОК, като приемане на стратегии за превенция и ранна диагностика на социално значимите заболявания, би трябвало да се разберат и да се приемат важни мерки и решения. Така че се надявам да бъдат на нивото на момента и да се покажат наистина отговорни, за да няма катаклизми и в здравеопазването.

 

Всяка власт повтаря, че здравната система не е реформирана. Ще се случи ли в някакъв момент реформата?

 

Здравната система категорично не е реформирана, в това няма никакво съмнение. Ние всъщност берем негативите на недовършената реформа, която доведе до един оксиморон, до едно животно, което абсолютно не може да съществува - със стари методи и стари модели на финансиране, ние имаме един хибриден социалистическо-пазарен модел на здравеопазването и е видно, че това не е правилният модел. Правилният модел щеше да бъде ако беше довършен моделът за здравните фондове - дори и НЗОК не е фонд. Това се говори много отдавна, повече от десет години, че трябва да се създаде разнообразяване на методите за финансиране на здравеопазването, тъй като е повече от очевидно, че малка България с малкия си държавен бюджет не успява да покрие всички нужди и всички разходи. И за тези дефицити, които се създадени отдавна, би трябвало да се намери вариант, при който да бъдат компенсирани, за да могат хем хората да имат no-голям шанс за профилактика и ранна диагноза, така и по-голям шанс за въвеждане на новите методи за лечение, а не винаги да сме на опашката. Така че имаме да постигаме още много, но в тази турболентна среда, в която се намираме в момента, не виждам как ще се случи. Краските не са много розови.

 

Каузата ви като общински съветник бе поставянето на дефибрилатори на ключови места в София. Вече има ли обучени хора, които да работят с тях?

 

Това е тема, която има много добро развитие. В общината благодарение на подкрепата на съветници от всички политически сили, без изключение, за което съм благодарен и подкрепата на председателя на СОС Георги Георгиев, нещата се случват. Т. е. има структурирано обучение през което вече са минали над 70 служители на Гражданска защита и на общината. Инсталирани са осем дефибрилатори на обществени места и освен това има приета петгодишна програма за въвеждане на тази практика. Обучението продължава със следващата вълна - това са служителите на градския транспорт - шофьори, кондуктори, контрольори, т. нар. скоба джи и, служители от Центъра за градска мобилност. Т. е. това са хората, които постоянно са в наситена обществена среда. Те имат шанс да спасяват човешки живот и виждам голямо желание у хората, които се обучават. Надявам се, че тази практика ще бъде взета за модел и примерът на столична община ще се приложи на национално ниво.

 

Какво липсва още, за да бъде ефективна тази стратегия и може ли да се разчита на Спешна помощ, с чиято бързина все още има сериозни проблеми?

 

И двете теми в този въпрос са изключително важни. Първото, което ни липсва, е да се промени законодателството. Текстовете са страница, страница и половина и трябва да бъдат променени, така че да имаме стимулиращо законодателство, т. е. работодателите да бъдат стимулирани да обучават служителите и да инсталират външни дефибрилатори без да има какъвто и да е намек за юридическо преследване, когато се използва автоматичен дефибрилатор от непрофесионалист, тъй като такава е световната практика. Автоматичният външен дефибрилатор е абсолютно безопасен и е създаден да се ползва от лица без медицинско образование. Това е едната страна -законодателната. Другата е, че целта на тези методики е те да бъдат прилагани именно преди да дойде екипът на Спешна медицинска помощ. Колегите от Спешна медицинска помощ са прекрасни, те дават всичко от себе си, въпреки мизерните заплати, за което не може да не им благодарим. Но населението, самите ние трябва да можем да помогнем, преди екипът да дойде и да поеме пациента. Първите няколко минути са ключови. И ако има пациент без циркулация, дори и да дойде екип Спешна медицинска помощ след осмата минута, той няма шанс да спаси пациента, ако тези осем минути са изгубени.

 

Има ли статистика колко българи годишно умират от сърдечен арест?

 

Нямаме абсолютно точна статистика, но знаейки каква е сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност и какви са процентите в другите страни се предполага, че около 5000 човека в България умират с картината на сърдечен арест. Страни като Швеция, Италия, Холандия имат над двайсетгодишен опит с приложение на стратегията за ранна кардиопулмонална ресусцитация от случаен свидетел плюс ранна дефибрилация. Техните статистики са показали, че със 70% се увеличава вероятността за спасяване на човешки живот, ако се прилага тази стратегия. Така че можем да калкулираме, че едни 3500-3600 човешки живота могат да бъдат спасявани. За съжаление, това са най-често хора в пълна жизненост и работоспособност, т. е губим хора, защото не сме въвели една практика, която е доказала ефективност много отдавна.

 

Преди няколко дни видях, че правите чудеса и при инсултите, къде прилагате безкръвно лечение. Какви са шансовете по-масово да се прилага такова лечение?

 

За съжаление, това в нашата държава засега е плод на ентусиазъм на отделни екипи. Все още не е структурирана помощта при мозъчен инсулт, така както добре е структурирана при миокарден инфаркт. Ако можем да се похвалим с нещо, то е наистина ранното обхващане на пациентите с миокарден инфаркт и приложението на модерните ендоваскуларни методики. Тази стратегия трябва да бъде въведена на същата база, по същия модел и за инсултите. Аз се надявам, че от тъй лелеяната програма за възстановяване и развитие ще използват средства за създаване на нарочни центрове за ендоваскуларно лечение при мозъчен инсулт. Надявам се да се използват средства за обучение на кадри и доставка на технология, която да може да спасява повече човешки животи на хора, засегнати от инсулти.

 

Колко българи годишно умират от инсулт?

 

Между 10 000 и 12 000 на година получават инсулт, като за съжаление, една немалка част остават тежко инвалидизирани. На първо място е високата смъртност, а на второ място е тежката инвалидизация, която в множество скали за оценка се смята за по-тежка за обществото и семейството, тъй като разходите са по-големи, защото се променя не само животът на пациента, но и на семейството и се генерират много разходи за здравната система.

***

 

ПРОФ. ИВО ПЕТРОВ е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и "Здравен мениджмънт". Специализирал е инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към фондация "фавалоро", Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница "Св. Екатерина". През ноември 2006 г. оглавява Кардиологичното отделение на МБАЛ "Токуца". От 2012 г. е началник на клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник и Национален консултант по инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към МФ на СУ "Св. Климент Охридски".

На местните избори бе избран за общински съветник, а до преди 6 месеца беше и зам.-председател на Столичния общински съвет.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => profesor-ivo-petrov-sled-covid-ima-skok-v-zdravnite-tehnologii ) [29] => stdClass Object ( [blog_id] => 1777 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 50976af07a3667e2e33f0126704d909d.jpg [category_id] => 10 [date] => 1666299600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Георги Стаменов по темата „Подкрепа за пациенти с онкологични заболявания, които искат да станат родители“. [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

Д-р Георги Стаменов: „Насочихме се към това да дадем възможност на жени, които са прекарали онкологично заболяване и искат да забременяват, да им дадем консултация, безплатни прегледи. Ще се ангажираме и да следим тяхната бременност след това.“ 

 

Участието на д-р Стаменов в "Денят започва" по БНТ може да гледате тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => d-r-georgi-stamenov-po-temata-podkrepa-za-patsienti-s-onkologichni-zabolyavania-koito-iskat-da-stanat-roditeli ) [30] => stdClass Object ( [blog_id] => 1773 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 6600c4635460ecc61868b19b6728c4de.jpg [category_id] => 10 [date] => 1666213200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Георги Стаменов в Дарик Кафе: Въпреки диагнозата, ще има утре [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

За четвърта поредна година МБАЛ Надежда провежда своята кампания за превенция и мониторинг срещу рак на гърдата и репродуктивни заболявания. Възможно е да се запази фертилитета дори и след ракова диагноза и е важно опазването на започне преди онкологичните процедури.

 

Доктор Стаменов от МБАЛ Надежда и Габриела Николова от екипа на списание “9 Месеца” споделиха ценна информация относно процеса на диагностика и лечение. Бъдещите родители, които живеят с тежка диагноза, имат възможност да се преборят с нея. Според доктор Стаменов е важно пациентите да знаят, че въпреки раковата диагноза ще има и утрешен ден. Надеждата не трябва да бъде изгубена.

 

Интервюто по темата „Онкофертилитет“ в предаването Дарик Кафе, рубрика: „Сладки приказки с 9 месеца“ може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => d-r-georgi-stamenov-v-darik-kafe-vapreki-diagnozata-shte-ima-utre ) [31] => stdClass Object ( [blog_id] => 1770 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 3a365b6ccd5092fafb8c5af755f5446b.jpg [category_id] => 10 [date] => 1666126800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Физиотерапията и кинезитерапията като съпътстващи методи на лечение при ендометриоза [description] =>

Източник: МК "Д-р Щерев"

 

В структурата на гинекологичната заболеваемост ендометриозата се нарежда на трето място след възпалителните заболявания и миомата на матката. Среща се както при раждали, така и при нераждали жени. Най-висока честота се наблюдава във възрастовия диапазон 25- 45 години. Има редица неясноти относно причините за възникването на заболяването. Съществуват само хипотези. Има големи вариации в клиничната картина при всяка жена - някои са асимптомни, въпреки че лапароскопски се откриват тежки ендометриозни промени, а други имат ясно изразени усещания за болка. Клиничната картина се различава и в зависимост от стадия на заболяването. Някои лекари определят ендометриозата като многопластово, по своя характер заболяване, с множество клинични изяви, влияещо върху всички аспекти от живота на жената.

 

Ендометриозата изисква комбинирано лечение от група специалисти от различни специалности. Тяхната роля е да поддържат тясна връзка помежду си и да обсъждат всеки случай индивидуално - от АГ специалист по репродуктивно здраве, АГ специалист по оперативна гинекология, хирург, уролог, психолог, специалист по диететика и хранене, физиотерапевт и кинезитерапевт от специализирания  сектор към болницата и др. Този подход е правилен, за да може пациентката да получи цялостно лечение.

 

Физиотерапията има важна съпътстваща и терапевтична роля в действителното лечение на ендометриоза, кисти или новообразувания, както при медикаментозния, така и при оперативния подход на лечение.

 

Подходът на физиотерапията трябва да е прецизен в обмисляне и изготвяне на методи, когато болката е неприятна. Задачата е да се подпомогне омекотяването и абсорбирането на болезнените коремни сраствания. Физиотерапията може да допринесе много за качеството на живот на тези жени, чието състояние поставя силен стрес върху брачните отношения и способността на работа. При изготвянето на физиотерапевтична и кинезитерапевтична програма, специалистите  на МК "Д-р Щерев" ще вземат в предвид различни аспекти от живота на жената - раждане или предстоящо такова, физическа активност, работна поза, психо-емоционално състояние, стрес и др.

 

Влиянието на професията върху специфичните функции на женския организъм е безспорно. Позата, която жената заема по време на работа има своето значение и е привличала вниманието на различни специалисти. Седящата поза, която заемат жени в редица браншове, не е поза на пълна мускулна почивка и релаксация. Налягането на диафрагмата върху коремните органи забавя циркулацията и смущава функцията на вътрешните органи. То благоприятства развитието и появата на хронични гинекологични заболявания.

 

За ефикасното и успешно лечение (при използване на физиотерапия и кинезитерапия) е необходимо тясно сътруднечество с лекуващия АГ специалист, хирург и други специалисти. Използването на схема за общо приложение при лечение на ендометриоза е неуместно. При всяка жена се прави подбор на специфични комбинации за електролечение и съответната програма за аналитична гимнастика. Дават се съвети и обучения за различните периоди на лечебния процес.

 

Физиотерапията и Кинезитерапията са съпътстващи и препоръчителни при прилагането на оперативен метод на лечение. Оперативните интервенции при гинекологичните заболявания предизвикват местни изменения на тъканите и органите, нарушават сложната координирана дейност във функциите на редица физиологични системи. Физиотерапията и кинезитерапията допринасят за мобилизацията на адаптационно-компесаторните механизми, саниране на областта на оперативната интервенция, борба или предотвратяване на срастванията, подобряване трофиката на тъканите в оперативната област.

Статията е разработена от екипа на специализиранирания сектор по Физиотерапия и рехабилитация към Медицински комплекс "Д-р Щерев".

 

Публикацията може да намерите тук.

 

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => fizioterapiyata-i-kineziterapiyata-kato-sapatstvashti-metodi-na-lechenie-pri-endometrioza ) [32] => stdClass Object ( [blog_id] => 1764 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => d7c87add9b05b2c2730edefad50e843d.jpg [category_id] => 10 [date] => 1666040400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Хипертонията може да причини аневризма на възходяща аорта и дъга [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ

 

Аневризмата на възходящата аорта и дъгата е разширение на този участък над 45 мм в диаметър, вследствие на отслабване на съдовата стена. Основните причини за нейното появяване са високо кръвно налягане, атеросклероза, тютюнопушене, както и генетични заболявания като синдром на Marfan, синдром на Ehlers-Danlos, синдром на Loeys-Dietz и други.

 

При аневризмата съдовата стена изтънява и лесно може да се скъса. Случва при едно от най-драматично протичащите без хирургично лечение заболявания - дисекацията на аортата.

 

Аневризмите почти винаги се развиват без никакви симптоми. Те често се откриват като случайна находка при изследвания, извършени поради други причини и оплаквания. Симптомите се появяват, когато аневризмата се е уголемила достатъчно, за да притисне и наруши работата на близките органи и структури. Например, притискането на хранопровода може да се прояви с нарушения в преглъщането, притискането на трахеята - със суха и дразнеща кашлица, притискането на нерва, който отговаря за гласните връзки (n.recurens) - с дрезгавия глас и т.н.

 

Профилактиката на появяването и уголемяването на аневризмите включва категоричен отказ от тютюнопушене, адекватен контрол върху високото кръвно налягане, холестерола и триглицеридите. От голямо значение са редовните профилактични кардиологични прегледи. Те помагат за откриването на аневризми, осигуряват адекватно медикаментозно лечение с цел забавяне на тяхното уголемяване и навременно предлагане на хирургично лечение.

 

Хирургичното лечение на аневризмите и дисекациите на възходящата аорта и дъгата включва изрязване на увредения участък на аортата и поставяне на изкуствена протеза. Зад това лесно на пръв прочит описание често се крият много сложни техники и много часове прецизна работа от всички членове на хирургичния екип.

 

Тези операции се извършват с пълна упойка, с отваряне на гръдния кош през гръдната кост и с използване на апарат изкуствено сърце. За да се работи върху най-големия съд в човешкото тяло, сърцето на пациента се налага да бъде спряно. При големите аневризми и особено при дисекациите съществува риск от разкъсване на аортната стена при отваряне на гръдния кош и изливане на много голямо количество кръв в оперативното поле. При подобна “катастрофа” хирурзите имат броени минути, (а освен това трябва да имат и късмет), за да овладеят ситуацията. Това изисква виртуозна техника и съвършен синхрон на екипа, каквито има в Отделението по Кардиохриругия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център.

 

При операции върху дъгата на аортата често се налага охлаждане на цялото тяло на пациента до 25°С, а понякога и до 10°С. За известно време цялото тяло на пациента остава без кръвоснабдяване. През специални канюли кръвта се подава само в мозъчните артерии. В тези ситуации често се налага протезиране не само на аортата, но и на началната част на съдовете, кръвоснабдяващи главата и горната част на тялото.

 

Трябва да се подчертае, че пациентите след подобни операции се нуждаят и от много сериозни грижи в реанимация и в следоперативното отделение.

 

Аневризмите на възходящата аорта и дъгата могат да се съчетават с аневризми на низходящата и на коремната аорта. В подобни ситуации е необходима тясна и навременна колаборация между инвазивни кардиолози, сърдечни и съдови хирурзи. В Отделението по кардиохирургия с ръководител д-р Асен Келчев от няколко години функционира Аортен център, който обединява съвместните усилия на гореизброените екипи. Целият екип денонощно полага усилия и се старе да постигне максимално добри резултати при лечение на пациентите.

 

След дехоспитализация пациентите, претърпели операция, се проследяват от кардиолозите на Отделението по Кардиохирургия - д-р Адриана Динчева, д-р Яна Найденова, д-р Ивелин Шарабански и д-р Тонка Куртева.

 

Д-р Андрей  Неутов е част от Отделението по Кардиохирургия в УМБАЛ Сърдечно-съдов център от 2018 г. Завършил е Медицински Университет-град Одеса в Украйна и Медицински университет-София. През 2014 придобива специалност по Кардиохирургия. Има и магистратура по Здравен мениджмънт. 

Започва лекарската си практика през 2002 г. в УМБАЛ "Света Екатерина", където работи през следващите 8 години. В периода 2010-2011 е част от екипа по Кардиохирургия в УМБАЛ Болница Токуда. А от 2011 до 2018 г. е част от Аджибадем Сити Клиник СБАЛК Бургас.

 

Публикацията може да намерите тук.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => hipertoniyata-mozhe-da-prichini-anevrizma-na-vazhodyashta-aorta-i-daga ) [33] => stdClass Object ( [blog_id] => 1765 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 82e2fd6c16ae7cc7d5e8644527a11df6.JPG [category_id] => 10 [date] => 1666040400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => В доста случай витилиго се асоциира с болести на щитовидната жлеза [description] =>

Източник: МБАЛ "Света София"

 

Защо витилигото си остава и днес все още бяло петно в медицината - предизвиква въпроси, както от лекарите, така и от пациентите?

 

Витилигото е заболяване, известно от дълбоката древност, описано още в древна Индия под името “киласа“. Впоследствие е описано и в древен Египет, а по-нататък наблюдавано и по-подробно изучено от бележития Мориц Капоши към края на 19-ти век.
Това, което обединява лечителите в миналото и лекарите в настоящето е, че механизмът на развитие на заболяването, както и причините за неговата поява не са изяснени, въпреки възможностите на съвременната медицина.

 

И в момента се провеждат редица клинични проучвания свързани с витилигото, но така и няма убедителни данни, които по категоричен начин могат да определят възникването и развитието на заболяването, както и неговото лечение.

 

Защо витилиго си приема, общо взето, за непредсказуемо кожно заболяване?

 

Бих казал, че отговорът на този въпрос е много комплициран и може да се отнесе към всяко едно от кожните автоимунни заболявания, а и не само кожните – автоимунните заболявания като цяло. Витилигото всъщност представлява загуба на клетките, които произвеждат меланин поради деструкцията им от мултифакторни генетични и автоимунни процеси.
Засяга около 0,5-2% от световната популация, което не е малък процент. Въпреки това поради неизяснените обстоятелства, свързани с етиологията и патогенезата, които вече споменахме, витилигото си остава непредсказуемо заболяване на този етап.

 

Кои фактори най-често отключват заболяването?

 

По принцип генетичните фактори са отговорни за възникването на витилиго в 80% от случаите, а в останалите 20% се касае за фактори на околната среда като слънчево лъчение, медикаментозни терапии, химични продукти и други.
Мъжете и жените се засягат еднакво, а при огромен процент от пациентите витилигото започва още преди 30-годишна възраст. Средната възраст на „отключване“ на заболяването е 20-24 години. Обикновено има два пика на заболяването – единият пик на под 10-годишна възраст – при деца, а другият е късният – около 30-годишните. Интересен факт е, че в 20-30% от случаите пациентите съобщават за роднина от първа или втора линия, който също има витилиго.
Това още повече подкрепя тезата за генетичното унаследяване и мултифакторните автоимунни процеси, отговорни за витилигото.

 

В доста случаи, то се асоциира със заболявания на щитовидната жлеза. В по-малка степен има асоциация и с други автоимунни болести като захарен диабет, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, алопеции и т.н.

 

Как се проявява витилигото и заразно ли е?

 

Витилигото се проявява като едно или множество петна по кожата с различна локализация и форма, с характерен  „млечен“ цвят, поради липсата на кожния пигмент – меланин.
Може да се прояви на всяка част от кожата на тялото, като най-често обхваща зоните на лицето около очите, около устата и носа, в областта на гънките (мишници, слабини) и в зоните около пръстите на ръцете, гърба на дланите. Освен това понякога се наблюдава т.нар. изоморфен феномен на Кьобнер, където се повлияват витилигинозни плаки в области, които са били обект на порязвания, изгаряния, възпаления          и др.
Емоционален стрес, витаминен дефицит, бременност, прием на перорални контрацептиви са също сред описаните фактори, които могат да провокират появата на витилигото, но все още няма категорични доказателства.

Понякога започва още в детска възраст с една или няколко левкодермични плаки, наречени „halo-naevus” или naevus Sutton.

Експанзията на плаките може да прогресира в рамките на само няколко месеца, след което настъпва „плато“- фаза, в която няма нови лезии.

Поради генетично-автоимунния характер на заболяването то в никакъв случай не е заразно.

 

 

Какви типове витилиго има и защо е важно за лечението да се установи точно за кой вид става дума при конкретния пациент? Какви изследвания се провеждат за потвърждаване на диагнозата и на вида витилиго?

 

Систематизираната класификация на витилигото е следната:
1.Не-сегментно – по-скоро със симетрично засягане.

2.Сегментно – в 90% единична плака, обикновено при деца.
3.Смесен тип – много рядък и обикновено симетричен тип

4.Некласифицирано – пунктатно – малки точковидни маули.

Важно е да се установи, защото както става ясно, например, сегментното витилиго засяга предимно деца, а при децата подходът винаги трябва да е по-различен от този при възрастните при лечение. Има различни терапевтични подходи и схеми, които трябва да се съобразяват при деца, но има и такива, които трябва да се съобразяват при възрастните с оглед на придружаващи заболявания, наследственост и други фактори.

 

Диагностицирането на витилиго не е сложно, като още с клиничния преглед до голяма степен лекарите могат да поставят диагнозата. Разбира се, за пълнота и потвърждаване на диагнозата може да се направи кожна биопсия, дерматоскопия и преглед с лампа на Wood.

 

Какви са усложненията на витилигото? Пациентите го възприемат преди всичко като козметичен проблем.

 

При витилиго основният проблем е от психосоциален характер. При тези пациенти се наблюдава намалено качество на живот, заради психосоциалните трудности. Често те страдат от депресия и ниско самочувствие, като това е особено подчертано при подрастващите, тийнейджърите, предимно от женски пол. Някои болни не го възприемат като нещо значимо, но този процент сред боледуващите е много по-нисък.
На пациентите трябва да бъде обяснявано подрбно естеството на заболяването, неговото развитие и прогноза, за да бъдат наясно с разяснения от лекар, а не от интернет, както често наблюдаваме напоследък.

 

Витилиго се приема за нелечимо заболяване. Как лекарите помагат на хората с витилиго? Какви са възможностите на съвременната медицина да се справи с проблема?

 

Действително към този момент, витилигото все още е нелечимо заболяване. За съжаление въпреки многото усилия на учените до този момент няма медикамент или друг терапевтичен метод, който да е показал 100% успеваемост. Както вече споменахме основната роля на лекаря е да разясни подробно какво представлява витилигото и да предложи актуални терапевтични методи, с които да се постигне резултат, от който и лекар и пациент да бъдат доволни. Възможностите на съвременната медицина са насочени към разбиране на патогенезата на заболяването, по-точно кои точно генетични фактори, кои имунологични фактори, цитокини, сигнални каскади и други са отговорни за появата на заболяването. Целта е да се направи таргетна терапия, която да таргетира точно тези гени и имунологични механизми, които имат отношение към патогенезата на витилигото. Само времето ще покаже доколко и дали съвременната медицина ще намери решение за това предизвикателство.

 

Част от специалистите са категорично против прилагането на фототерапия при витилиго. Сравняват ефекта й като пришпорване на вързан кон. Какво е Вашето мнение?

 

Има различни методи на прилагане на фототерапия при пациенти с витилиго.
В общия случай фототерапията е показана за лечение на витилиго, основно чрез облъчване с UVB-лъчение или с PUVA (Psoralen-ultra-violet-A)-терапия. Действието на фототерапията е имуносупресивно, т.е. служи като превенция за деструкцията на меланоцитите, както и имуномодулиращо – стимулиращо цитокините  и растежните фактори, отговорни за синтеза на кожния пигмент –меланин.

Фототерапията не е подходяща при хора с много светъл тип кожа, рискът е, че може да се стигне до т.нар. „розова“ кожа при експозиция на слънчево (UVB) лечение. От изключителна важност е да се избегне изгарянето на кожата, защото то може да доведе до много усложнения след себе си като образуване на були (мехури), зачервявания, обелване, свличане на кожата, болезненост, инфекции и др.
В медицината всичко се базира на наука и изследвания, никога няма 100%.
Наскоро в един мета-анализ от 35 различни изследвания бяха разгледани за изходът от терапията на генерализирани форми на витилиго. В 36% от пациентите в рамките на една година системна терапия с UVB-лъчение е постигнат значителен резултат. В 62% резултатите са позитивни за същия период при PUVA-терапията. Установено е, че най-добър ефект е наблюдаван в областта на лицето и врата, отколкото по тялото.

 

Какви иновативни лечения за витилиго разработват учените? На последния конгрес обсъждахте и новите фармакологични перспективи на нискодозирани цитокини и растежни фактори. Какво представляват тези методи и по какъв начин влияят върху витилиго?

 

Основните иновации са свързани с проучването на патогенетичните механизми на витилигото. Това, което в последните години все повече намира приложение е методът на нискодозираната медицина, даващ възможност за терапия с медикаменти в много ниски дози, което води до редуциране на страничните действия и успешно третиране на такива социално-значими заболявания като остеоартроза, остеопороза, ревматоиден артрит, витилиго, псориазис, атопичен дерматит и др.

 

Тази терапия използва нискидозирани цитокини (като интерлевкини например), растежни фактори, хормони, невропептиди. Тези вещества са сигнални белтъчни молекули, които играят съществена роля в имунологичния отговор на организма, като осигуряват защита от микроорганизми и чужди белтъци, но също играят основна роля при възпаление и алергична реакция. В дадени случаи някои цитокини могат да бъдат в излишък, а други – в недостиг. Това нарушава баланса помежду им, което води до поява на болестния процес. Нискодозираните цитокини и растежни фактори действат сигнално и по този начин възстановяват изгубените вече имунологични фактори, влияейки позитивно върху болестта. Всъщност с подобна терапия се цели възстановяване на физиологичния баланс на имунната система и постигане на хомеостаза, отколкото прилагане на различни химични продукти.

 

В чужбина лекарите също така практикуват трансплантация на меланоцити. Как се осъществява това на практика и при кои пациенти е показан методът? Прилага ли се и в България?

 

Клетъчното присаждане представлява автоложно трансплантиране на меланоцити от незасегнати региони на кожата, върху депигментирани участъци. То позволява трансплантиране на по-малка площ донорска тъкан, която се присажда на неколкократно по-голама площ засегната тъкан – 5 до 10 пъти.
Методите се храктеризират с култивиране на меланоцитите, чрез повърхностна оперативна намеса. Доколкото ми е известно в България се предлага тази възможност за терапия в колаборация с чуждестранни клиники.

 

Как природата може да помогне при лечението на витилиго?

 

Климатолечението е отдавна известен метод, който се прилага при кожните болести. Предимно ефектът на различните действия на климата – УВ-лечение, термални води, чист въздух и т.н. е по-застъпен при псориазиса и атопичния дерматит, като тук искам да подчертая огромния принос на българската дерматологична школа, която по безспорен начин се е утвърдила през годините. Например – проф.Асен Дурмишев е провеждал таласотерапия (морелечение) при болни с витилиго с добри резултати през 80-те и 90-те години. При витилигото слънцето както може да помогне, така може и да навреди, както вече споменахме по-горе.
В областта на псориазиса и атопичния дерматит например, високата надморска височина води до подобрение при тези пациенти, поради естествената стимулация на определени ендогенни хормони.
През 2010-та година Чарновички, Ружичка и сътрудници публикуваха статия, в която са наблюдавали пациенти, които са получили пълна репигментация след терапия в Мъртво море.
Със сигурност този метод има нужда от по-сериозни проучвания и у нас, поради факта, че България е една държава с много богата природа, множество термални извори, море и планини. Смятам, че тези богатства не трябва да се използват само за развлечения, както в момента, а по-скоро да насочим колективните усилия на лекари, пациенти и бизнес, в проучванията и разкриването на повече места за балнеолечение, независимо дали за витилиго или други заболявания. По този начин България може да се превърне в своеобразен балнеосанаториален център и да привлече множество туристи и инвестиции.

 

Визитка:

Д-р Димитър Т. Черкезов е началник на Отделението по кожни и венерически болести в МБАЛ „Света София“.

Провежда първия цикъл на медицинското си образование в Университет Фридрих Шилер, Йена, Германия. Завършва с отличие в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Завършва в МУ – София и втора специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.

Д-р Черкезов има засилени професионални интереси към клиничната, естетичната дерматология и венерология. Извършва клинични прегледи и манипулации – премахване на фиброми (папиломи), брадавици, химическа обработка на кожни образувания. Работи и с деца.

Редовен участник и презентатор е в български и международни семинари и конгреси,

сред тях на Българското дерматологично дружество, Европейската и Американската Академия по дерматология и венерология. Автор и съавтор на над 30 научни публикации в сферата на дерматовенерологията, общественото здраве и здравния мениджмънт.

Членува в Български лекарски съюз, Българско дерматологично дружество (БДД)

и Европейската Академия по дерматология и венерология (EADV).

 

Допълнителни курсове и квалификации:

Euroderm Excellence Training Program of the European dermatology forum (EDF) – From knowledge to pararadigms in Dermatology – Rome, Italy

Itch – management and new horizons (EADV) – Brussels, Belgium

Melanoma from A to Z – therapeutic and practical approach (EADV) – Prague, Czech Republic

Dermatological surgery – Paris, France

Практически обучения в сферата на клиничната и естетична дерматология в България, Белгия, Франция, Италия, САЩ, Чехия, Грузия и Германия

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => v-dosta-sluchay-vitiligo-se-asotsiira-s-bolesti-na-shtitovidnata-zhleza ) [34] => stdClass Object ( [blog_id] => 1769 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 6a71cb47de43d6b6981e18f69d26cfe9.png [category_id] => 10 [date] => 1666040400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Хормонален инфертилитет [description] =>

Източник: МК "Д-р Щерев"

 

При жените менструалният цикъл е свързан с хипоталамо-хипофизaрно-овариалната ос, която включва надхипоталамични структури, гонадотропин-освобождаващ хормон, хипофизни гонадотропини, матка и яйчници. Точно този освобождаващ хормон действа върху гонадотропите на предния дял на хипофизата като „диригент на оркестър“, освобождавайки фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон, и по този начин дирижира процеси като фоликулогенезата (създаване на фоликулите, съдържащи яйцеклетки) в яйчниците.

 

Хипофизната жлеза се дели на два дяла – преден (аденохипофиза) и заден (неврохипофиза). Освен изброените хормони от предния дял на хипофизата се отделят още растежен хормон, тиреотропен хормон, пролактин, аденокортикотропен хормон. От задния отдел се отделя антидиуретичен хормон и окситоцин.

 

При липса на съответно работещо звено е лесно да се установи, както клинично, така и лабораторно състояние на нарушение, но в повече случаи става дума за отклонение в границите на нормата, което изисква по-прецизно изследване и съвет от специалист в областта.

 

Стойностите на някои от половите хормони се променят по време на месечния цикъл и затова се изследват в определени дни. Единично изследване и отклонение не е меродавно за поставяне на диагноза и е нужно да се обсъди повторно изследване в някой от случаите.

Причини

 

Някои от най-честите причини за хормонален дисбаланс включват:

• Наследствеени фактори;
• Нарушения на функциите на щитовидната жлеза;
• Доброкачествени тумори кисти, които засягат ендокринните жлези (За жалост понякога е свързано със злокачествени заболявания);
• Алергични реакции;
• Инфекции;
• Като не бива в никакъв случай да се подценява
• Стресът;
• Неправилен начин на хранене;
• Наднормено тегло;
• Излагане на токсини или химикали, способни да нарушат ендокринната система;
• Тютюнопушене и др.

 

Симптоми
           

Симптомите на хормоналните нарушения, които могат да са причина за инфертилите, могат да бъдат:

• Различни нарушения в менструалният цикъл;
• Необяснимо наддаване или загуба на тегло;
• Нарушения на съня;
• Промяна в кожата, като поява на акне например;
• Поява на окосмяване от мъжки тип по лицето;
• Оплешивяване и разреждане на косата
• Необяснима умора;
• Раздразнителност;
• Главоболие;
• Намалено либидо и др.

 

Диагноза

 

При липса на определен хормон е лесно да се установи, както клинично, така и лабораторно състояние на нарушение, но в повече случаи става дума за отклонения в стойностите, което изисква по-прецизно изследване и съвет, както от репродуктивен специалист, така и от ендокринолог, които заедно да изградят поведение за конкретният случай. Изследванията, които са необходими са обстойно снемане на анамнеза, извършване на клиничен и гинекологичен преглед, както и изследване на хормонални стойности в определени дни на МЦ.

 

Лечение

 

Насоките за лечение на пациенти провеждащи лечение по повод на инфертилитет от хормонален характер като начало включват промяна в начина на живот, намаляване на теглото, намаляване на вредните навици, включително и стреса. При установена причина за хормонален дисбаланс съвместно репродуктивен специалист, а доста често и ендокринолог се предписват определени медикаменти за корекция на хормоналните нива. Когато се коригират стойностите е възможно и спонтанно забременяване. Използването на различни методи за яйчникова стимулация подпомагат процесите на овулация. При установяване на недостатъчно количество хормон, можем да го добавим към терапията на пациентката, като често това е наприемер хормона прогестерон, който е необходим за бременността.

 

Публикацията може д анамерите тук.

 

*Статиите публикувани в рубриката  "Наука и иновации" е предоставена от авторите на съответните материали, които отговарят за верността на съдържанието.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => hormonalen-infertilitet ) [35] => stdClass Object ( [blog_id] => 1783 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 1195925758bac7a97c500bf620da775b.jpg [category_id] => 10 [date] => 1666040400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Проблеми в опорно-двигателния апарат на децата в подрастваща възраст [description] =>

Източник: МБАЛ "Скин Системс"

 

Най-често срещаните проблеми на опорно-двигателния апарат при децата са плоскостъпие, незрели тазобедрени стави, вродени криви крачета, криви пръсти на ръката, ходене навътре, ходене на пръсти, разлика в дължината на крайниците, вродена дисплазия и луксация на тазобедрената става, неправилна стойкаи сколиоза.

 

Много важно е родителите да обръщат внимание и да наблюдават от ранна възраст движението, ходенето и стойката на своите малчугани.

 

При съмнение за нарушения в опорно-двигателния апарат непременно се консултирайте с ортопед. Тези проблеми не трябва да се пренебрегват, защото задълбочаването им може да попречи на пълноценния живот на децата, а усложненията  да бъдат по-трудно преодолими.

 

Днес спираме вниманието си върху един от най-честите проблемите при децата - плоскостъпието.

 

Счита се, че това не е заболяване, а състояние, при което вътрешният ръб на стъпалото се смъква в различна степен и може да допира земята при стъпване. При раждане този свод не е оформен, а когато детето започва да ходи изправено ставите са все още хипермобилни и арката все още не се е формирала напълно.

 

Статиската сочи, че вроденото плоскостъпие представлява около 5% от всички случаи и се дължи на някои вродени деформации на ходилото. В останалите 95% се придобива в детската възраст. 10% от придобитите случаи се дължат на различни заболявания като рахит, парализа и травми. При всички останали случаи се касае за т.нар. „статично“ плоско ходило.

 

При повечето подрастващи плоскостъпието няма симптоми. Родителите обикновено забелязват, че децата им лесно се изморяват, имат нестабилна походка, износват и деформират обувките си, а петите им са леко изкривени навън.

 

При по-тежка симптоматика физическата активност е ограничена. Налице са уморяемост при ходене и болки в краката и ходилата.  Други признаци са често схващане в областта на ходилата, затруднение при скачане и бягане.

 

Профилактичните прегледи на децата при детски ортопед  са важна част от тяхното развитие.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => problemi-v-oporno-dvigatelnia-aparat-na-detsata-v-podrastvashta-vazrast ) [36] => stdClass Object ( [blog_id] => 1763 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 6d323b2f5d29c604d46bdb661f121bd3.jpg [category_id] => 10 [date] => 1665954000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Проф. Дудов: Има митологизиране на болестта рак в България [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник Младост

 

 

"Ракът вече се изравни със сърдечно и мозъчно-съдовата болестност".

Смъртността от онкологични заболявания в страната се е изравнила с тази от сърдечно-съдовите. В месеца за борба с рака на гърдата данните звучат все по-стряскащо. Защо тази негативна статистика продължава да расте - коментар в „Събуди се” на проф. Асен Дудов.

 

„Ракът не е най-тежката присъда, която можем да чуем от лекарите. Той е стигматизиран - има едно митологизиране на рака в България. Трябва обаче да се знае, че ракът вече се изравни със сърдечно и мозъчно-съдовата болестност в Европа и целия западен свят”, обясни медикът.

 

Според него до 2030 година ракът ще бъде „абсолютният първенец” по болестност в ЕС. Това наложило и създаването на Европейски противораков план. „Ние трябва да го контролираме, защото в огромен процент има възможност за това”, каза още проф. Дудов.

 

Повече за превенцията гледайте във видеото тук.

 

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => prof-dudov-ima-mitologizirane-na-bolestta-rak-v-bulgaria ) [37] => stdClass Object ( [blog_id] => 1772 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => a24d5e1debb2b3251e707f59fdadc552.jpg [category_id] => 10 [date] => 1665954000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Съхраняване на фертилитет при пациенти с онкологични заболявания [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

 

Д-р Мила Кайрякова, лекар в отделението по акушерство и гинекология в МБАЛ „Надежда“, д-р Димо Манов, лекар в клиниката по Медицинска онкология и д-р Велислава Донкина, психолог и ръководител на Центъра за психоанализа и медицина в МБАЛ „Надежда“ в предаването „Социална мрежа“, Novanews може да гледате тук.

 

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => sahranyavane-na-fertilitet-pri-patsienti-s-onkologichni-zabolyavania ) [38] => stdClass Object ( [blog_id] => 1774 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 524480f65590466438cc90b800587bc6.png [category_id] => 10 [date] => 1665867600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => България и балнеологичните центрове [description] =>

Източник: МБАЛ "Света Каридад"

 

България е една от най-богатите в Европа по балнеологични ресурси: над 520 извора. Голяма част от минералните води са топли и горещи (от 37 до 100 градуса). Къде се намират те и как водата там влияе на нашето здраве, разказва д-р Серджан Челикканат.

 

Банкя

 

Градът е прочут с минералната си вода, чиято температура е 36.5 — 37°C.  Тукашната вода е с ниска минерализация, хипотермална, с ниска твърдост, бистра, без мирис. Използва се успешно за лечение на сърдечно-съдови заболявания и увреждания на нервната система, нарушения в обмяната на веществата.

 

Велинград

 

Велинград е профилиран за лечение на белодробни и ставни заболявания, на неврологични и гинекологични проблеми (в това число и стерилитет), на бъбречни, чернодробни, стомашно-чревни и много други заболявания. Всъщност водите във Велинград съчетават качествата на водите в Хисаря, Баня и Наречен.

 

Девин

 

Курортът Девин е прочут с минералните си извори, чиято температура варира от 16º до 76ºС. Водата тук е подходяща за лечение и профилактика на различни видове заболявания, като се препоръчва при заболявания на опорно-двигателния апарат и на нервната система.

 

Павел баня

 

В Павел баня се лекуват заболявания на периферната нервна система — вертеброгенни заболявания (дискови хернии, стеснения на гръбначномозъчния канал, радикулити, сколиози, спондилолистези, спондилоартроза, травматични увреждания на периферната нервна система); травматични увреждания на централната нервна система, предимно на гръбначния мозък; дегенеративни неврологични заболявания; ортопедични заболявания — посттравматични и дегенеративни ставни и периставни заболявания.

 

Сандански

 

Сандански е специализиран за лечение на заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове от не туберкулозно естество и за възпалителни дегенеративни ставни заболявания. Минералните извори са 6 на брой и са богати на флуор, хидрокарбонатно-силициеви и сулфатно-натриеви съставки.

 

Хисаря

 

Хисаря  има 22 минерални извора, 16 от които са естествени. Минералната вода в Хисаря е слабо минерализирана и е подходяща и за ползване като трапезна вода. Подходяща е при заболявания на стомашно-чревния тракт, при камъни в бъбреците или жлъчката, заболявания на опорно-двигателния апарат, както и при гинекологични проблеми.

 

Сапарева баня

 

В Сапарева баня се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и гръбначния стълб, посттравматични състояния, ортопедични, дегенеративно — ставни, кожни и гинекологични заболявания.

 

Нареченски бани

 

В Нареченски бани водите съдържат радон. Той спомага за подобряването на сърдечната дейност, разширяването на съдовете, както и за понижаването или нормализирането на кръвното лягане. Има положително влияние и при обменните процеси в клетките и деленето им, както и при наличието на лимфен застой. Радонът има силен ефект при проблеми с половите жлези, както и с щитовидната. Подпомага въглехидратната обмяна, а по този начин нивата на захарта в кръвта се нормализират. Това означава, че минералната вода в Наречен е подходяща също така за лекуване на диабет.

 

Вършец

 

Малкото старопланинско градче, разположено на 90 км. от София е най-старият балнеолечебен курорт в България. Липсата на варовик в местната минерална вода я прави една от най-меките в България. Тя лекува заболявания на нервната и сърдечносъдовата система, както и на опорно-двигателния апарат. Чистият въздух и лековитата вода влияят добре и при проблеми със стомашно-чревния тракт, отделителната система, очите, кожата и др.

 

Поморие

 

Това е най-популярният балнеологичен курорт на морския бряг. От Поморийското езеро се извлича лиманна кал с неоспорими лечебни свойства. Тя е богата на водород, магнезий, хлор, калций, натрий и
сулфати. Съчетанието с минералните води в курорта и наситеният с йод въздух действат благоприятно при заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични, хирургически и травматични, кожни, периферни нервни, сърдечносъдови, чернодробни и др.

 

Хасковските Минерални Бани

 

Водата е със сулфатно-хидрокарбонатна-натриево-калциева, силициева, флуорна, със съдържание на радон и ниско количество въглероден диоксид.

 

Там се лекува Заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и периферните съдове, гинекологични заболявания. Заболявания на периферните артерии от ограничен и функционален тип облитериращи заболявания – ендоартрити, облетираща атеросклероза, болест на Бюргер, болест на Рейно, вегетативни и диабетни ангеопатии. Остър ставен ревматизъм, артрити; шипове, заболявания на ставите; костите; състояния след счупвания, навяхвания; радикулити; полиневрити.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => bulgaria-i-balneologichnite-tsentrove ) [39] => stdClass Object ( [blog_id] => 1762 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 013da10a1c38c5d79a12e3b28032fc7a.png [category_id] => 10 [date] => 1665694800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Инфертилитет с неизяснена етиология [description] =>

Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"

 

Понякога макар всичко при една двойка, желаеща зачеване, да е привидно в норма, така чаканото бебе се бави. В този случай може да става дума за проблемно забременяване с неизяснена етиология. В началото на седмицата ви представихме видео клип по темата на д-р Олга Палабуюк част от екип от АГ репродуктивни специалисти на лечебното заведение. В следващите редове може да прочетете кратка статия за неизяснения стерилитет, подготвена от д-р Палабуюк.

 

КОГА СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ИНФЕРТИЛИТЕТ С НЕИЗЯСНЕНИ ПРИЧИНИ:

За инфертилитет с неизяснени причини говорим, когато са направени всички необходими изследвания, а причината за липса на забременяване така и не е открита. Той се наблюдава, ако няма настъпване на бременност, а при жената и мъжа в двойката са диагностицирани следните параметри:

 

При жената:

Проходими маточни тръби;

Нормално състояние на матката и лигавицата в различни фази на менструалния цикъл;

Редовна овулация;

Хормоните са в норма;

Липсва други гинекологични заболявания, които могат да възпрепятстват зачеването (напр. поликистозни яйчници, ендометриоза и др.)

Изключени са други причини или имунологичени, генетични или психологични фактори.

 

При мъжа:

Спермограма в нормата;

Липсват възпалителни и инфекциозни процеси в половата система

Изключени са имунологични, генетични, психологични причини и фактори.

 

КАКВО МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКВА ТОЗИ ТИП ПРОБЛЕМНО ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ:

Както става ясно от определението причините за този тип инфертилитет все още не са изяснени. Той може да е предизвикан от напреднала репродуктивна възраст, нездравословен начин на живот, както и прекомерен стрес.

 

КАКВО Е ВЪЗМОЖНОТО ЛЕЧЕНИЕ:

На първо място се предприема изчаквателно поведение. Той е подходящ при двойките около 30 годишна възраст. Може да дадем толеранс от 6-8 месеца с препоръки за регулярен полов живот по време на овулация, за здравословно и балансирано хранене и за активен двигателен режим и спорт.

Следващата стъпка е вътрематочна инсеминация. При този метод сме с една крачка напред, защото подпомагаме сперматозоидите, от една страна със специалната обработка, която ги прави по-подвижни и от другата съкращаваме "дистанцията" до зрялата яйцеклетка преминавайки през маточната шийка. За да повишим шансовете за зачеване, съвременната медицина дава възможност за стимулиране на овулацията. В крайна сметка, ако причинат за проблемно забременяване е  била в нещо дребно - бременността ще настъпи с инсеминация, ако причината не може да се повлияе от горните „улеснения“ за срещата на сперматозоидите с яйцеклетката при инсеминационна процедура, не се препоръчват повече от 3-4 процедури.

 

Инвитро оплождането е следващата възможност  - този метод се смята за най-ефективен при неизяснен стерилитет. Чрез инвитро процедурата, с помощта на хормонална стимулация се добиват получаваме няколко яйцеклетки, а не само една, както обикновено е при нормална овулация. По време на процедурата се обработват и селектират (при ICSI разновидността на инвитро) сперматозоидите и се проследява в лабораторни условия дали се справят с оплождането на яйцеклетките. При тази процедура се „прескачат“ маточните тръби, което изключва и тях като вероятна причина за инфертилитета.

Допълнително, може да се направи и лапаро- и/или хистероскопия, които в повечето репродуктивни клиники се посочват като "златен стандарт". Реалният оглед на органите в малкият таз позволят да се отхвърлят възможни физиологични причини, който не е възможно да бъдат доказани или изключени с други методи на изследване.

 

ФИНАЛЕН СЪВЕТ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ:

Не отлагайте посещението на репродуктивен специалист, ако бременността не се случва в рамките на 1 година, при регулярен полов живот.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => infertilitet-s-neizyasnena-etiologia ) [40] => stdClass Object ( [blog_id] => 1755 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5422831df960baa995333b33aeaf593f.jpg [category_id] => 10 [date] => 1665435600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Крайно време е да започнем да говорим за рака по различен начин [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

„Нашата цел е да осигурим на пациентите възможност за пълноценен живот след заболяването.“ Интервю с д-р Георги Стаменов.

 

Д-р Стаменов, защо този октомври болница „Надежда“ говори активно за рака?

 

Крайно време е да започнем да говорим за рака по различен начин! Защото онкологичната терапия в много случаи е успешна и защото много хора, не само пациенти на болница „Надежда“, а в целият свят и в България, преодоляват болестта трайно. Когато излязат от тази борба, те осъзнават, че животът им продължава, но продължава по един различен начин. Ракът не е знак „Стоп“, а знак, който ни казва „Намали скоростта, за да продължиш по-нататък“. Ние гледаме на рака по различен начин в две направления: първо – стремим се всички пациенти, които преминават покрай този знак и започват онкологичното лечение, да имат един нормален живот в рамките на терапията. Да не се чувстват различни, да не се чувстват ощетени и отхвърлени, извън обществото. Второ – целта ни е да осигурим възможност за един пълноценен живот след като тези пациенти бъдат излекувани, да няма трайни негативни последици от онкологичната терапия. Или казано по друг начин: представете си, че влизате в тъмен тунел. Ние Ви хващаме за ръката, за да Ви преведем през този тунел и да Ви покажем, че в края му има изход.

 

Какво трябва да знаят момичетата и момчетата в репродуктивна възраст, които в момента се сблъскват с диагнозата „рак“

 

Това, което трябва да знаят и което казваме и на техните онкологични терапевти от цялата страна, защото в болница „Надежда“ отдавна имаме практически опит по отношение на онкофертилитета, е, че независимо какъв вид е карциномът, независимо от това каква терапия ще се провежда, пациентите трябва да бъдат консултирани с репродуктивен специалист. Защото възможността заболяването да бъде преодоляно е голяма. Шансът пациентите да продължат живота си с планове за деца е също голям, но последиците от терапиите, които предстоят, са непредвидими. Никой не може да гарантира, че лечението няма да засегне техните репродуктивни способности. Затова ние съветваме: действайте предварително, замразете репродуктивни клетки преди началото на терапията, за да може да ги ползвате след като бъдете излекувани. Ние Ви даваме възможност да направите тази стъпка – да замразите яйцеклетки или сперматозоиди. Ние може да съхраним репродуктивните клетки на новодиагностицирани онкопациенти – трайно и компетентно, без да бавим основната терапия. Ние можем да съхраняваме тези клетки дори и повече от 10 години и това съхранение ще бъде качествено и без компромис.

 

Как болница „Надежда“ подкрепя младите мъже и жени, които се срещат с онкологичната диагноза по отношение на бъдещо родителство?

 

Ние им осигуряваме моментален достъп до специалист, при който прегледите и консултациите са безплатни. Даваме им възможност за безплатно провеждане на процедурата, ако не е подкрепена от държавния „Център асистирана репродукция“. Заплащат се единствено медикаментите за стимулация при жените над 34 г., както и безплатно съхраняваме замразените репродуктивните клетки след това.

 

Може ли е да бъдат съхранени репродуктивните възможности на децата с онкологично заболяване?

 

Репродуктивните възможности при децата (преди пубертета) с онкологични заболявания могат да бъдат съхранени, но тогава говорим не за клетки, а за тъкани. При момичетата може да се замрази яйчникова тъкан. Процедурата е свързана с оперативна интервенция, която е кратка и отнема само ден. Същото е и при момчетата – замразява се тестикуларна тъкан. Тук искам да уточня, че при момчета в препубертетна възраст това е процедура, която се препоръчва, но все още няма възпроизведена репродукция след трансплантация на тъканта.

 

Какво бихте посъветвали жените, които очакват своята рожба, диагностицирани с онкологично заболяване по време на бременност?

 

Първото, което ще им кажа, е старият клиширан израз, но най-важният в случая: „Без паника!!!“, и то с три удивителни. Второ – потърсете ни, защото ние може да се погрижим както за бременността, така и за лечението Ви. Не трябва в случая да се дава приоритет нито на едното, нито на другото и да се смята, че може да се чака. Тези случаи не са много и в нашата болница те се поемат веднага, при това от мултидисциплинарен екип – репродуктивен специалист, онколог, специалист по пренатална медицина, образна диагностика, акушер-гинеколог, хирург. Често момичета обикалят страната, като на едно място им гледат бременността, на друго се занимават с онкологичната терапия. И много често, онколози и гинеколози нямат пряк контакт помежду си. В болница „Надежда“ ние буквално сме под един покрив, на съседни етажи. Заедно работим, заедно мислим и обсъждаме терапията, за да може да се лекува онкологичното заболяване и едновременно с това бременността да протича нормално. Тук трябва да поставя голяма удивителна: хирургията при онкологични заболявания по време на бременност изобщо не е невъзможна кауза, напротив, правим я – имаме и коремни хирурзи, имаме и онкогинеколози с опит. Иначе казано: туморът може да бъде отстранен без това да рефлектира върху бременността! Разбира се, всеки случай се преценява индивидуално – пак казвам, това е мултидисциплинарен проблем, с който се занимават феталният специалист, неонатологът, акушер-гинекологът, онкологът, коремният хирург и не на последно място – психологът в екипа ни.

 

Родителство след рак – възможно ли е?

 

Не само е възможно, но е и факт. При мъжете много зависи дали сперматогенезата се е възстановила. Нека да не бъркаме сперматогенезата с възможностите на мъжа да води полов живот – това са две различни неща. След онкотерапия сперматогенезата много често или липсва, или е силно нарушена. Но ако се замразят сперматозоиди преди започване на лечението, това е възможност за родителство след заболяването и мъжете не трябва да се притесняват.
При момичетата ще кажа, че зависи от типа карцином, като силно препоръчвам те да се обърнат към сайта www.zapazi.me, защото там ще намерят отговор на различни въпроси по отношение на различните видове карциноми.
Истината е, че при момичетата зависи много къде и как се е получило онкологичното заболяване, кой орган е засегнат. Но жените след онкологично заболяване не само че могат да износят бременност, но и много често в „Надежда“ помагаме тази бременност да възникне спонтанно, не само да се разчита изключително и само на замразените яйцеклетки.

 

Какви са инициативите, които подготвяте с екипа този октомври и ноември в рамките на „Запази надежда“ 2022?

 

Освен безплатни репродуктивни прегледи и процедури, които по принцип провеждаме за хората с онкологични заболявания преди започване на терапия, в рамките на кампанията стартират и прегледи за жени в репродуктивна възраст, които искат да имат дете след успешно лечение на рак. Информацията за това е достъпна на сайта zapazi.me.
Най-важното за нас през октомври обаче е силно да бием камбаната по отношение на съхранение на репродуктивните възможности при жени и мъже с онкодиагноза. В развития свят консултация с репродуктивен специалист получават 60 – 80% от пациентите с новооткрит карцином. При нас такава консултация се случва в под 10% от случаите. Важо е също да се каже, че когато репродукцията е осъществена преди поставянето на диагнозата, т.е. имаш дете и са ти открили рак, дори и в тези случаи консултацията с репродуктивен специалист не е никак излишна, а е силно препоръчителна. Защото никой никога не знае какво предстои по-нататък в живота. И това няма нито да навреди, нито да забави терапията, но ще ти даде един нов хоризонт, върху който може да помислиш.
Когато са ти казали, че имаш рак, първото нещо, което изживяваш, е шокът от новината, след това идва тишината от стъписването, а после шумът от говоренео на сто човека, които ти дават най-различни съвети какво да правиш. Нека хората имат предвид още преди да започнат хилядите наставления и преди да стартират терапия – консултирайте се с нас, потърсете репродуктивните специалисти.

„Пътят ни общ!“ е мотото на кампанията „Запази надежда“ тази година. Как бихте довършили изречението „Пътят ни общ, защото…?“

Пътят ни е общ, защото продължава! Продължава и ще го изминем по-лесно заедно!

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => krayno-vreme-e-da-zapochnem-da-govorim-za-raka-po-razlichen-nachin ) [41] => stdClass Object ( [blog_id] => 1756 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => db3a0b72b6de81cfa683319fbcfed305.png [category_id] => 10 [date] => 1665435600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Затлъстяването - “модерният” проблем на 21-ви век [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие"

 

Затлъстяването е проблем, който съществува от години и за съжаление ще продължи да съществува и в бъдеще. В последните 2-3 години все повече хора започват да се интересуват от здравословно хранене и спорт. Има и голям процент, особено младите, които не са запознати с правилното хранене. За да отбележим Световния ден за борба със затлъстяването - 11-ти октомври, разговаряме с д-р Дочев, гастроентеролог от Медицински център „Доверие“.

 

Може би е най-добре да започнем с това - какво представлява здравословното хранене?

 

Здравословното хранене е набавяне на всички нужни за тялото макро - и микро нутриенти. Добре е да не се прекалява с плодовете и зеленчуците, както и с месото и млечните продукти. Въпреки, че те са продукти, препоръчвани за правилното хранене, в по-големи количества има вероятност от качване на килограми. Така се стига до затлъстяване. Разбира се, не  трябва да се изпада до крайности и да спираме да ядем, защото това води до други проблеми.

 

А какво всъщност е затлъстяването?

 

Затлъстяването е увеличаване на телесната маса за сметка на мастната тъкан, като тези мазнини се отлагат подкожно. То също така може да е свързано и с хормонален дисбаланс и генетични синдроми. Трябва обаче да се прави разлика между затлъстяване от наднормено тегло и затлъстяване заради хормонални проблеми.

 

Кои са последиците от затлъстяването?

 

Те са много и различни - от проблеми със сърдечно-съдовата система и опорно-двигателната система, до нервно-психически хранителни разстройства. Неблагоприятна тенденция, която се наблюдава е, че тези проблеми се виждат все по-често при младите. Още на крехка възраст все повече младежи се оплакват от високо кръвно налягане, проблеми със ставите, анорексия или булимия.

 

Защо смятате, че се появяват тези проблеми на такава ранна възраст?

 

Една от причините е, че в училищата се предлага главно така наречените “junk food” - снаксове, тостове, сладки и т.н. На учениците им е вкусно, сравнително евтини са и при липса на друг избор, ядат главно това. Калориите от тези храни се усвояват бързо от организма и се превръщат в енергия. Тази енергия трябва да бъде изразходена, за да не се преобразува в мазнини и да се натрупа в мастните клетки, което съответно води до наднормено тегло и затлъстяване.

 

Какви съвети бихте дали за по-пълноценно хранене?

 

Да се избягва еднократното хранене и по-големите порции. Ежедневно да се приемат плодове и зеленчуци, но да не се прекалява, защото съдържат захари. Да се приемат млечни продукти, разбира се, ако нямате алергия, месо и поне 1 път в седмицата риба. Ядки също е хубаво да се консумират, защото имат благоприятно влияние върху мозъка. Трябва да се избягват газираните напитки, тестените и захарните изделия.

 

Човек трябва да се храни разнообразно и да си набавя всички необходими хранителни вещества. Лишаването или прекалената консумация водят до различни здравословни проблеми. Балансът е в основата на правилното хранене и е ключът към поддържането на цялостното здраве.

 

Пуликацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zatlastyavaneto-moderniyat-problem-na-21-vi-vek ) [42] => stdClass Object ( [blog_id] => 1748 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => da05d4c66f0f83a2c890c07a03b890d9.jpg [category_id] => 10 [date] => 1665349200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Психосоматични разстройства – уврежда ли силният стрес нашето соматично здраве? [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие"

 

Отбелязваме международния ден на психичното здраве на 10 октомври всяка година. През 2022 г. основното послание е „Да направим психичното здраве и благосъстоянието на всички глобален приоритет“. Световната здравна организация (СЗО)и Международната организация на труда (МОТ)  обръщат внимание на значението на психичното здраве и благосъстоянието на работното място.

 

Психичното здраве е основна част от цялостното здравословно състояние на организма. В голяма степен физическото състояние може да бъде отражение на силния стрес. Тези разстройства се наричат психосоматични заболявания. При тях основна роля за възникването и развитието на болестен процес в различни телесни органи и системи играе психичната енергия и нашият психичен свят. Фотка Георгиева е клиничен психолог в Медицински комплекс "Доверие" и Център Empatium. В своята практика тя работи  в областта на кризисната интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др.

 

Можем ли да кажем, че психосоматичните разстройства са проява на съвременния забързан ритъм на живот?

 

За психосоматични прояви под едно или друго име се говори от много време назад. От дълбока древност много племена са вярвали, че болестите се причиняват от зли духове и много от древните цивилизации дори са имали специален демон за всяко заболяване. Още Хипократ, Фройд (изтласкването на нагонния порив в болестна телесна проявя) и други видни лекари са установили връзката между някои заболявания и психичното състояние. Терминът „психосоматика“ се въвежда за първи път през 1818 г.

За никого не е тайна, че повечето преживени психотравми, в зависимост от ресурса и потенциала на човек, хормоналното влияние и редица други фактори могат да причинят телесно страдание. Соматичната болест често е съпътствана от усещания за болка, които активизират тревожността и депресията.

За съжаление в нашето общество донякъде липсва именно отношението към личността с всичките съпътстващи я аспекти. На пръв поглед обикновените неща като връзка и контакт със значими хора, приятни занимания, връзка с природата, работа върху личното развитие са ключ към психичното здраве.

Има едно уравнение в психологията, което е в център и на моята работа - колкото повече се изчерпва личността, толкова повече трябва да я връщаме в живота чрез хубави преживявания.

 

Какво точно включват психосоматичните разстройства ?

 

Нашите мозъчни структури (лимбична система, хипокамп,  амигдала, таламус и др.), в съчетание с хормоналните процеси и промени в тялото ни, играят роля при психосоматиката. Тези промени може да са в следствие на шок или преживяно травмиращо събитие. Оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, поддържа не само цялостното функциониране на организма ни, но и участва в зараждането и развитието на различни болестни процеси.

Когато едно събитие е много над възможностите ни и е твърде болезнено за нас, тогава се включват защитните ни механизми - за да ни предпазят. Хистерията или още наричана „голямата симулантка“, ясно илюстрира как човешкият мозък е способен да замества един симптом с друг. Джойс Мак Дугъл прави опит да комбинира възгледите на Фройд и френската психоаналитична школа и приема, че психосоматичните симптоми са резултат от травми в ранното детство. Той смята, че тези пациенти до някъде функционират като бебета и тъй като бебето не може да говори, отговаря на емоционалната си болка соматично, чрез тялото.

 

Как психиката е свързана с болестта ?

 

Всички сме чували изрази от рода на „избягвай стреса“, „всичко е на нервна почва“ и т.нат. Добре е да признаем, че колкото и противоречиво мнение да имаме, в тези твърдения има доза истина. На пръв поглед дистресът се приема за основна причина при психосоматичните заболявания. Ако погледнем обаче по-дълбоко под повърхността, ще разберем, че психическата болка и конфликтът с телесните усещания са тясно свързани.

Да вземем за пример алекситимията. Това е понятие използвано като дефиниция за неспособността на човек да вербализира и разбира собствените си емоции, което е в основата за възникването на соматични заболявания. Невъзможността да се свържеш със собствените си чувства блокира лечебния процес на отреагиране и значително влошава болестния процес.  Това е явление, което особено често се среща при онкологични заболявания.

Телесните симптоми при различни заболявания могат да бъдат свързани с различни фантазии или символи, като е добре да уточним, че символиката при такива пациенти не е словесна. В терапията символите, сънищата и др., ни помага да извлечем и разберем конкретни потиснати спомени на човек, свързани с травмата, причинила му психосоматичните симптоми.

 

Какво представлява ментализацията при обясняването и анализирането на психосоматиката?

 

Това е термин въведен за целите на изследванията на различни психосоматични симптоми. Най-общо това е способността ни да разбираме, както нашето, така и психичното състояние на другите около нас. Състояние, което е причина за дадено поведение. С други думи, способността ни да ментализираме е умствена дейност, свързана с умението ни да възприемаме и интерпретираме човешкото поведение в контекста на вътрешно-психичните процеси, които мотивират даденото поведение.

Продължителното излагане на психична травма при всеки човек може да отключи соматично заболяване. Негативните емоции потискат имунната ни защита. Всички ние си имаме т.нар. „орган на отпадъците“, „пожертван орган“, в който изхвърляме целият адреналин, норадреналин и кортизол след преживян ужас. За едни това може да е кожата или сърцето, за други стомаха, бъбреците, щитовидната жлеза и др.

 

Това означава ли, че за развитието на соматични заболявания е от значение нашата психическа устойчивост?

 

Да, различните типове личност, темперамент и особености на всеки човек са от значение за развитието на соматични заболявания. Според проучвания личности, които  се описват като упорити хора, с високи изисквания към себе си са по-податливи. Те се характеризират със стремеж за високи постижения, нетърпеливи са, с постоянно напрегната лицева експресия. При тези хора не редки са случаите на инфаркт.

Медицината и психологията се свързват от редица заболявания, сред които хипертоничната болест, сърдечно-съдовите заболявания, заболяванията на стомашно-чревния тракт, язви, колити, невралгия, бронхиална астма, ендокринни заболявания, диабет, бъбречни проблеми, онкологични заболявания и много други. Често в историята сме се натъквали на примери на оздравели хора, само със силата на мисълта и вярата, както и обратно - често медицината е безмълвна за причината на много органични страдания. Всичко това доказва теории, преминали стотици години трансформации и анализи в опит да обяснят връзката на тялото и душата. И все пак е добре да уточним, че понякога болестта е просто жизнен път на човека.

 

Можем ли да кажем, че психосоматичните разстройства са проява на съвременния забързан ритъм на живот?

 

Дали са проявя на начинът на живот към днешна дата - по-скоро и да и не. Със сигурност това засяга нашите ресурси и стратегии за справяне. Говорим много за способността ни да реагираме на стресови събития, но не бива да подценяваме и цялостния опит и функциониране на личността. Както например всяка съвременна теория се базира на вече утвърдени такива.

 

Фокусът на международния ден на психичното здраве тази година е обърнат към благосъстоянието на работното място. Можем ли да регулираме стреса на работа?

 

Работното място на всеки един от нас е нещо като храм. Добре е да не го възприемаме само като източник на стрес, предвид това, че прекарваме по-голямата част от деня си там и ни дава не само финансови благополучия. За  да говорим за регулация на стреса на работа е важно да разгледаме всички аспекти като среда, ниво на адаптация, трудност на поставените задачи, рутина, взаимоотношения на ниво колеги, авторитети и подчинени и други. Можем със сигурност да направим тази среда приятна и ползотворна за личността ни.

Имам един любим цитат на Жан-Огюст-Доминик Енгър:

„Продължавам да се възхищавам на едни и същи неща: в живописта на Рафаел, на древните майстори и на божествените гърци; в музиката на Глюк, Моцарт, Хайдн. В библиотеката ми има много книги – добре известни вам шедьоври. С всичко това животът се превръща в огромна наслада.“

 

Какви са вашите професионални съвети  за превенция на психичното здраве?

 

Моят отговор се крие във Вашия въпрос - превенция!

Не веднъж съм казвала колко важно грижата от вътре, да е точно толкова голяма, колкото тази отвън. Работата върху личността е процес. Маратон, а не спринт. За това няма да спирам да акцентирам на това, колко е важно да говорим за всички теми засягащи психичното ни равновесие и здраве.

 

Публикацията може да намерите тук.

 

*Статиите публикувани в рубриката  "Наука и иновации" е предоставена от авторите на съответните материали, които отговарят за верността на съдържанието.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => psihosomatichni-razstroystva-uvrezhda-li-silniyat-stres-nasheto-somatichno-zdrave ) [43] => stdClass Object ( [blog_id] => 1749 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => a9fbfe1e714e4e4aafe367539cc4513b.png [category_id] => 10 [date] => 1665349200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Менталното ни здраве и грижата за него [description] =>

Източник: МБАЛ "Света Каридад"

 

Темата за Ментално (психичното) здраве за повечето от нас се оказва доста непонятна материя. За много хора да знаеш повече за случващото се „вътре“ в самия теб е някаква „фантазия“, доста често ние не познаваме себе си. Не можем да си обясним емоциите, които се случват в нас, нито процесите, поради които те са задействани. Темата за менталното здраве тепърва започва да обсъжда, а ние от МБАЛ „Света Каридад“ смятаме, че тя трябва да бъде разглеждана наравно с темата за физическото ни здраве!

 

10 октомври се счита за Световен ден на менталното здраве и е добре да погледнем каква е „забавната“ страна на всичко случващо се „вътре“ в нас самите. В последни проучвания се оказва, че малките неща в ежедневието могат да допринесат да бъдем ментално здрави. Те ни помагат да увеличим хормоните на щастие, да създадем на ума „една подреденост“ и да се чувстваме балансирани.

 

1. Спортът допринася не само за доброто ни сърдечно-съдовото здраве, доброто ни храносмилателно здраве, но също така допринася и за по-доброто ни ментално здраве. Изключителен помощник при справяне с депресията, която може да доведе до снижено качество на живот, както и до по-кратка продължителност. Депресията е състояние, което се среща много често, а бива неглижирано. Все повече лекари се обръщат към спорта при лечение на депресивни състояния като алтернатива на хилядите лекарства. Интересни спортни дейности, с които може да подобрите менталното си здраве са например йога, плуване, танци, дори вдигане на тежести – важно е обаче да Ви харесва. Открийте това, което ви харесва и бъдете активни.

 

2. Не съществува биологичен процес в човешкото тяло, който да не се влияе от съня. Липсата му води до множество ментални и физически заболявания. Лошият сън, включително честото безсъние, може да бъде фактор, допринасящ за появата на проблеми свързани с менталното здраве. Последните проучвания показват, че именно добрият и пълноценен сън подобрява цялостното състояние на тялото и ума.

 

3. Ролята на храната – много хора мислят за храната си само като средство за оцеляване.  Качественото хранене влияе изключително много на нашите емоции. Точно поради тази причина нашият стомах е наречен „втори мозък“. Всичко, което приемаме изпраща на мозъка импулси, а те от своя страна влияят на нашите настроения. Особено важни са храните богати на витамин В12, желязо, омега-3, витамин D, цинк и фолиева киселина, пълнозърнести храни (хляб, тестени изделия, ориз) – изключително полезни и богати на фибри.

 

4. Четене на книги – това е не само просто приятно удоволствие. Колкото и да не ви се вярва, редовното четене подобрява менталното ни здраве. То ни помага да се справим с напрежението. Четенето разсейва и пренася човек в един друг свят и премахва ежедневния стрес. Освен това е и изключително подходящо за хора дори и в най-напредналата възраст именно, защото спомага за възстановяването на паметта. Ако четете книга минимум 15-20 минути на ден, ще бъдете много по-фокусирани върху останалите си ежедневни задачи.

 

5. Смехът лекува – независимо дали се кикотите на комедия по телевизията или тихо се усмихвате на непознат, смехът действа добре. Доброто чувство за хумор не може да излекува всички заболявания, но ползите от него са доказани. Добрият смях има страхотен ефект. Когато започнете да се смеете, това не само облекчава психическия ви товар, но всъщност предизвиква физически промени в тялото ви. Смехът:

• Стимулира много органи. Той увеличава приема на богат на кислород въздух, стимулира сърцето, белите дробове и мускулите, и увеличава хормоните на щастие, които се отделят от мозъка ви.
• Успокоява напрежението. Смехът може също така да стимулира кръвообращението и да подпомогне мускулната релаксация, като и двете могат да помогнат за намаляване на някои от физическите симптоми на стрес и депресия.

 

6. Мислете позитивно – положителната мисъл след стресова ситуация е като първия дъжд след суша: тя е знак за надежда, за по-добри неща, които предстоят. Понякога е трудно да се фокусирате върху положителното, но трябва да осъзнаете, че имате повече контрол върху мисленето си, отколкото предполагате. Положителността не е просто нещо, което се случва; това е умение като всяко друго, което изисква редовна практика. За щастие, позитивното мислене е като упражнение за мозъка: колкото повече го правите, толкова по-добри ще бъдете в това – следователно толкова повече балансирани ще се чувствате.

 

Нашият ум е нашата крепост. Изградете я силна, непоклатима и издържаща на всичко, което може да й се случи. Само тогава ще имате спокоен живот.

 

Публикацията може да намерите тук.

 

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => mentalnoto-ni-zdrave-i-grizhata-za-nego ) [44] => stdClass Object ( [blog_id] => 1751 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => fefa928c2fc5d148994c526d9207029d.jpg [category_id] => 10 [date] => 1665349200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Доц. Гугутков: Терапията ни предпазва от диабет, не е за богати и дебели хора [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие"

 

В интервю за “24 часа” анестезиологът доц. Димитър Гугутков, директор на МБАЛ “Доверие” в София, представи терапия за преддиабет, с която се постигат два уникални ефекта. От една страна, тя спира преддиабета, като кара тялото само да произвежда въглехидрати от собствените мазнини. От друга, наблюдава се впечатляващо отслабване при хора с наднормено тегло - пациенти отслабват до 30-50 кг. Програмата е заимствана от екип от анестезиолози, ендокринолози, гастроентеролози и диетолози в САЩ и обогатена с авторско надграждане. 60-70% от пациентите ни са под 30 години с боди маст индекс над 40, а това е страшно, отбелязва той в интервюто.

 

- Доц. Гугутков, разработихте терапия, която едновременно спира преддиабета и води до впечатляващо отслабване при хора с наднормено тегло. Кое е първото нещо, през което преминават пациентите, започнали терапията?

 

- Първото нещо, което пациентът получава, е регулиране на нивата на неговите хормони, не само на инсулина, а на всички контраинсуларни хормони, или хормоните, които противодействат на инсулина. Те са женски и мъжки полови хормони, хормоните на щитовидната жлеза, както и хормони на надбъбрека - адреналин, норадреналин, кортизол. В терапията не използваме инсулин, а регулираме нивата на инсулина, така се регулират и нивата на тези хормони. Второто нещо - ние регулираме нивата на инсулиновата резистентност, което е едно от заболяванията на ХХI век. Инсулиновата резистентност е обратим процес и в нашата програма я регулираме така, че да я няма.

 

- Колко души имат инсулинова резистентност?

 

- Около 5-10 млн. души в световен мащаб се доказват годишно с наличие на инсулинова резистентност. Само в България са няколко десетки хиляди.

 

- Какво постигате с програмата?

 

- Много важно е, че ние регулираме хормоналния баланс, не го разрушаваме. Ние лекуваме от диабет, а не причиняваме диабет и това е важно да се знае. Наднормените килограми са болест и ние трябва да се борим с нея.

Всяка година около 300 хил. души се разболяват от диабет

Ако успеем с тази програма да предпазим 2-3 хил. души да не се разболеят от диабет, това е спасение не само за тези хора, а е спасение и за самата държава. Ще има 2-3 хиляди по-малко с диабет. Това, което правим, е да даваме здраве на хората, а не да взимаме здравето им.

В повечето случаи наднормените килограми водят до диабет, до високо кръвно налягане, до проблеми с опорно-двигателния апарат и до хормоналния ни баланс. Не бива да се мисли, че наднормените килограми са нещо ествествено, напротив - това е болестта на ХХI век.

 

- Напоследък като че ли все повече млади хора са с наднормено тегло, така ли е в действителност?

 

- 60-70% от пациентите ни са под 30 години с боди маст индекс над 40, а това е страшно.

 

- На какво се дължи това?

 

- На много неща, но на първо място е храненето. По различни причини все повече от нашата храна включва въглехидрати. Те са убиец за човешкия организъм. Второ, все по-обездвижен е начинът ни на живот. Когато ние приемаме бързи или бавни въглехидрати, естествено, че голяма част от тях отиват в мастните депа и натоварват много сериозно черния дроб. В някои случаи дори повече от алкохола. Третото, което има огромно значение, е, че ние не си пазим здравето, а търсим лекар чак тогава, когато сме болни. Нека преведем думите “здравеопазване” и “болнеолечение”. Трябва да ходим в болница, за да си пазим здравето, а не когато сме болни, за да си лекуваме болестта. Ние искаме да направим превенция. При нас идват много хора само за превенция, нямат дори наднормени килограми, нито преддиабетно състояние или диабет. Те идват само за детокс, за витамини, минерали, микроелементи и глутатион, за да си предпазят здравето.

 

Това, което правим, не е предназначено за богати и дебели хора, които искат да отслабват, а даваме превенция на здравето на всички хора. Спясяваме няколко хиляди души да не се разболеят от диабет, от хипертония, от болести на щитовидната жлеза, от болести на опорно-двигателния апарат.

 

- Според някои медии ползвате лекарствата на диабетиците. Така ли е?

 

- Категорично не, не ползваме лекарствата на диабетиците. Не сме в конкуренция с лекарствата, които се изписват от здравната каса. Тя си има квоти, които ползва, ние ползваме квотите, които са в кешовия пазар. Всички наши пациенти плащат от джоба си лечението. Те не ползват обществен ресурс. Не е вярно, че го правим за хора, които просто искат да са по-красиви. Доста неверни неща се говорят в публичното пространство.

 

- Колко дълго продължава програмата?

 

- Различно - от четири седмици до шест месеца.

 

- От какво зависи?

 

- От състоянието на пациента, от лабораторните изследвания, от решенията, които вземат лекарите.

 

- Какви са ефектите от програмата?

 

- Хората обективно са много по-добре, а това се доказва с лабораторни изследвания, субективно се чувстват с 10-15 г. по-млади. Давам пример със себе си

 

- аз съм първият пациент

 

На последно място е отслабването, защото на първо място предпазваме хората да не се разболеят от диабет. Много хора нямат воля да отслабнат сами. При едно тежко гладуване може да се постигне ефект, но много бързо се връщат килограмите. За тях това е единствената алтернатива, нямат друга. Единствената алтернатива е и за хора с проблеми с имунната система. Всички важни за организма минерали, витамини, микроелементи, амонокиселини в храната са в много малки количества, дори понякога липсват, така че няма как да си ги набавим. Аз съм лекар, който има отношение към ентералното хранене и параентералното, това е венозното хранене, така че то да е балансирано и да ни дава всичко това, което имаме нужда.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => dots-gugutkov-terapiyata-ni-predpazva-ot-diabet-ne-e-za-bogati-i-debeli-hora ) [45] => stdClass Object ( [blog_id] => 1784 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 43f4127880c33320f1b610b39c973568.jpg [category_id] => 10 [date] => 1665349200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Иглотерапията - лек срещу болката [description] =>

Източник: МБАЛ "Скин Системс"

 

Болките в гърба са едно от най-честите оплаквания. Опитът показва, че около 90% от хората са имали поне веднъж в живота си болки в гърба или шията, а при 50% те са периодични. Причината обикновено е претоварване на мускулите, които поддържат гърба изправен,възраст, особености на храненето и други. Често биват придружени от болката в рамото, главоболие, умора, безсъние, сутрешна мускулна скованост, усещане за подуване на ставите.

 

Едно от често срещаните средства за справяне с проблема е иглотерапията.Тя е приложима при болки в областа на гърба, кръста, ръцете и краката.Обикновено акупунктурата се съчетава с други методи на лечение като електроакупунктура, вендузотерапия, аурикулотерапия и др.Преди да се лекува с иглотерапия или друг вид лечение, включително и с лекарства, желателно е пациентт да бъде диагностициран от специалист с помощта на преглед, компютърна томография, магнитно-резонансна томография и миелография. Но при всички случаи клиничният  преглед е на първо място.

 

Акупунктурата е изключително популярна в западния свят и много хора се обръщат към нея, за да подобрят качеството си на живот. Практически тя се  основава върху поредица процедури, които стимулират определени анатомични части от тялото.

Любопитен факт е, че повече от 70% от жените над 35-годишна възраст страдат от болка в ставите и гърба.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => igloterapiyata-lek-sreshtu-bolkata ) [46] => stdClass Object ( [blog_id] => 1750 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 3f77255f48530ed0b01583efc101ef8f.jpg [category_id] => 10 [date] => 1664830800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Онкофертилитет или за възможното родителство при онкодиагноза [description] =>

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

В студиото на 100% БУДНИ по темата за възможното родителство при онкологична диагноза гостуваха д-р Маргарита Таушанова, онколог от Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Надежда“ и д-р Мила Кайрякова, лекар в отделение „Акушерство и гинекология“ в болницата.

 

Лишава ли ни диагнозата рак задължително от шанса да станем родители?

Какво трябва да знаят жените и мъжете с онкологични заболявания за възможностите да съхранят репродуктивни клетки?

Какво се случва, ако диагнозата е поставена по време на бременността?

Какви са възможностите на пациенти в ремисия да станат родители?

 

Публикацията може да намерите тук.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => onkofertilitet-ili-za-vazmozhnoto-roditelstvo-pri-onkodiagnoza ) [47] => stdClass Object ( [blog_id] => 1740 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5cbdd8487963da85d25282a054073b0a.png [category_id] => 10 [date] => 1664398800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Сърдечна ресинхронизираща терапия (CRT - пейсмейкър): какво е това? [description] =>

Източник: МБАЛ "Света Каридад"

 

Сърдечната ресинхронизираща терапия - интервю с д-р Христо Мануков
 

Д-р Мануков, какво представлява сърдечната ресинхронизираща терапия (CRT)?
 

Здравото сърце бие в ритъм, който позволява на горните камери (атриуми) на сърцето да се напълнят с кръв, докато долните камери (вентрикули) изпомпват кръв към тялото. След като вентрикулите са празни, предсърдията ги изпълват с кръв и процесът започва отначало.
 

(CRT) е лечение, което помага за възстановяване на синхронен сърдечен ритъм, когато сърцето ви е отслабнало и вече не бие синхронизирано. CRT включва използването на пейсмейкър, имплантиран в гръдния кош. Въпреки че CRT може да бъде животоспасяваща терапия, тя не е ефективна за всички със сърдечна недостатъчност или нарушение на сърдечния ритъм, наречено аритмия.
 

Въпреки че електрическата система, която поддържа сърцето ви, може да изглежда неуморна, тя все пак е уязвима към проблеми, особено когато сърдечната недостатъчност отслабва изпомпващата сила на сърдечния мускул. CRT помага да се поддържа сърцето да бие с по-здравословен координиран ритъм при хора със сърдечна недостатъчност. Лечението включва хирургическа имплантация на малък CRT пейсмейкър, захранван с батерии, в гръдния кош.
 

Устройството също има тънки, гъвкави проводници (известни като проводници), които се простират в самия сърдечен мускул. Пейсмейкърът изпраща електрически импулси през проводниците и в сърцето, за да стимулира сърцето по модел, който поддържа силен и стабилен ритъм. Всъщност има два основни вида CRT пейсмейкъри: CRT-P и CRT-D. Правилният за вас зависи от естеството на вашето сърдечно заболяване.
 

CRT-P
 

CRT пейсмейкърът (CRT-P) има две основни функции. Той доставя електрически импулси, за да преодолее бавните, слаби сърдечни ритми, и изпраща отделни сигнали към дясната и лявата камера, за да се увери, че се свиват едновременно.
 

По този начин сърцето изпомпва кръв към белите дробове и останалата част от тялото по-ефективно.
 

CRT-D
 

CRT-D е пейсмейкър, който също действа като кардиовертер дефибрилатор, който изпраща електрически удар към сърцето, ако устройството усети необичаен ритъм. Този необичаен ритъм може да сигнализира, че човек може да изпадне в сърдечен арест. A Проучване от 2022 г. разглежда използването на CRT при хора с намалена фракция на изтласкване (HFrEF), вид сърдечна недостатъчност, при която лявата страна на сърцето не изпомпва достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Според това проучване CRT-D се свързва с по-нисък риск от смъртност, но не се използва толкова често при възрастни хора.

Резултатите също предполагат, че CRT-D може да бъде по-добър вариант от CRT-P за индивиди с тежка HFrEF.
 

Кога се използва сърдечна ресинхронизираща терапия?
 

Проучване от 2017 предполага, че наличието на сърдечна недостатъчност излага хората на много по-висок риск от развитие на аритмия и че CRT може ефективно да намали риска от смъртност. Когато се развие аритмия при някой със сърдечна недостатъчност, CRT се счита за подходящо лечение, ако други опции, като лекарства, не са в състояние да поддържат здравословен сърдечен ритъм.
 

Някои от другите предимства на CRT включват:

подобрено качество на живот;   

повишена циркулация в цялото тяло;

по-нисък риск от смъртност;

намалени симптоми на сърдечна недостатъчност, като замаяност и задържане на течности.
 

Д-ре, какво представлява самата процедура?
 

В зависимост от цялостното здравословно състояние на лицето, което получава CRT устройство, процедурата се извърша като част от болничен престой. Процесът може да отнеме от 2 до 5 часа. В болницата ще получите лекарства, които да ви помогнат да се отпуснете или да спите, но обикновено не се изисква обща анестезия.

След това лекарят прави малък разрез в гърдите точно под кожата. Устройството и батерията се поставят в този „джоб“ и след това проводниците (проводниците) се поставят във вените, водещи до сърцето. Когато са на правилното място, лекарят ще прикрепи проводниците към CRT и ще тества, за да се увери, че всичко работи правилно. След това лекарят ще затвори разреза. След като възстановяванто, ще ви бъдат дадени инструкции как да живеете със CRT и какви странични ефекти или усложнения могат да възникнат, както и какво да правите, ако забележите такива. Освен да ограничите напрегнатите дейности през първите няколко седмици и да се уверите, че разрезът остава чист, докато зараства, трябва да можете да следвате обичайната си диета, да работите и да продължите с ежедневните си дейности.
 

Колко ефективна е сърдечната ресинхронизираща терапия?
 

CRT е най-ефективен при индивиди със сърдечна недостатъчност, когато лечението започне по-рано в прогресията на заболяването. Пациентите с най-голям шанс да реагират добре на CRT обикновено имат:

ляв бедрен блок (LBвB);

1 ЕКГ показания, които показват широка QRS комплекс;

наличие на повишени краен диастолен обем на лявата камера (LVEDV).

Освен това CRT не е ефективен за всички със сърдечна недостатъчност. Относно 30% от пациентите със сърдечна недостатъчност не отговарят на CRT и в някои случаи пациентите може да се считат за „отрицателни“ и изискват устройството да бъде деактивирано.

Струва си да се отбележи, че хората със сърдечна недостатъчност често имат други здравословни проблеми, които не могат да бъдат решени със CRT, като увреждане на бъбреците или чернодробно заболяване. Така че, докато CRT може да работи ефективно, човек със сърдечна недостатъчност все пак може да трябва да се справи с няколко други здравословни усложнения.
 

А има ли рисковете от сърдечната ресинхронизираща терапия, д-р Мануков?
 

Като цяло операцията за имплантиране на CRT пейсмейкър и последващата терапия са безопасни и се понасят добре. Но както при всяка медицинска процедура и дългосрочно лечение, има някои рискове, свързани със CRT, като:

допълнителни аритмии;

кървене;

инфекция;

механични проблеми с CRT пейсмейкъра или електродите;

подуване в областта на гръдния кош, където е поставено устройството.

 

Публикацията може да намерите тук.

 

*Статиите публикувани в рубриката  "Наука и иновации" е предоставена от авторите на съответните материали, които отговарят за верността на съдържанието.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => sardechna-resinhronizirashta-terapia-crt-peysmeykar-kakvo-e-tova ) [48] => stdClass Object ( [blog_id] => 1741 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => a4ebb45df97e9bc1b947189f26eb7181.jpg [category_id] => 10 [date] => 1664312400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Рак на пикочния мехур: ЗАБРАВЕНИЯТ РАК [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие"

 

Информираността за рака на пикочния мехур е тревожно ниска, предупреждават експерти

 

Европа има едни от най-високите нива на заболеваемост от рак на пикочния мехур в света.  Познаването на болестта все още е тревожно ниско според ново проучване на Европейската асоциация по урология (EAU). Проучването, което разглежда знанията за рака на пикочния мехур и неговите ключови симптоми показва, че почти 60% от възрастните европейци или не са запознати с рака на пикочния мехур, или не знаят колко сериозен може да бъде той.

 

Симптомите не се разпознават често

Промяната в цвета на урината или кръвта в урината обикновено е първият признак на рак на пикочния мехур. „Още при първата проява на симптоми е важно незабавно да се посети лекар. Хванат на време, ракът може да бъде лекуван с достатъчно добро запазване на качеството на живот на пациентите. Ако бъде изтърван момента, той се превръща в много агресивно заболяване, което трудно се поддава на лечение. Дори и с най-съвременните методи.“ – категоричен е д-р Явор Семерджиев, началник на отделението по урология в Медицински комплекс „Доверие“. – „Ракът на пикочния мехур дава бързо симптоми и основният от тях е наличие на кръв в урината. Това може да се прояви по различни начини – от лека промяна в оранжево, до наличие на значително количество кръв със съсиреци.“

 

Проучването на Европейската асоциация по урология (EAU) показва, че основната причина за късно диагностициране на рак на пикочния мехур е незнанието. Повече от половината (55%) от анкетираните не са знаели, че промяната в цвета на урината им може да бъде ранна индикация за рак на пикочния мехур. Според проучването 75% от възрастните не винаги проверяват урината си за промяна в цвета, като 22% рядко или никога не проверяват урината си. Ранната диагностика на рак на пикочния мехур може значително да подобри резултатите от лечението.

 

Нежелание да се потърси лекарска помощ

 

Според проведената анкета през август 2022 г. възрастните не желаят да потърсят медицински съвет, дори ако са забелязали симптоми. 20% от участниците споделят, че биха изчакали една седмица или повече, преди да говорят с лекар или здравен специалист, в случай че забележат промяна в цвета на урината си от жълта на оранжева, розова или червена. Най-често причината е, че  хората очакват състоянието да се подобри от само себе си.

 

В проведеното проучване участват 6 215 респонденти от 6 държава – Испания, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и Холандия. Професор Арнулф Стенцл, новоизбраният генерален секретар на EAU и ръководител на отдела по урология в Университетската болница в Тюбинген (Германия), който е специализиран в рак на пикочния мехур споделя: „При рак на пикочния мехур ранното откриване е от решаващо значение. Пациентите, диагностицирани на етап 1, имат 80% шанс за петгодишна преживяемост, в сравнение с 40% на етап 3. Резултатите от нашето проучване ни дават много тревожно съобщение, че има спешна нужда от повишено обществено образование. Хората е важно да знаят какви са симптомите на рак на пикочния мехур и да се обърнат веднага към специалист като уролог. Това ще помогне за постигане на по-ранна диагностика и намаляване на смъртността.”

 

Какво представлява оперативното лечение и какъв е следопреративния период?

 

В Медицински комплекс „Доверие“ се извършва трансуретрална резекция. А от една година същата операция се извършва с помощта на изключително модерна апаратура - с лазер.  Туморната формация се премахва с подлежащия мускулен слой. „Това е изключително важно за радикалността на лечението и за правилното диагностициране на тумора. Следоперативния период е много добър. Може да се проведе и ранна профилактика – до 24-тия час след извършване на резекцията да бъде направена първата промивка на пикочния мехур.“ – посочва д-р Семерджиев в подкаста „Беседи за здравето“.

 

За рака на пикочния мехур и Седмицата на урологията 2022 г.

 

Ракът на пикочния мехур е петият най-често срещан рак в Европа, засягащ над 200 000 души всяка година. Причинява се от промени в клетките на пикочния мехур и често е свързано с излагане на определени химикали. Пушенето е идентифицирано като най-големият рисков фактор за рак на пикочния мехур. По време на Седмицата на урологията 2022 г. (26 - 30 септември) фокусът е върху значението на ранната диагностика и акцентиране на това да се обръща сериозно внимание на кръвта в урината, тъй като това често е първият индикатор за рак на пикочния мехур.

 

Публикацията може да намерите тук.

 

*Статиите публикувани в рубриката  "Наука и иновации" е предоставена от авторите на съответните материали, които отговарят за верността на съдържанието.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => rak-na-pikochnia-mehur-zabraveniyat-rak ) [49] => stdClass Object ( [blog_id] => 1725 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => b0c0bd81b01032d23cbdc0c4c50d3aa0.png [category_id] => 10 [date] => 1664139600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => "Повече фокус върху вътрешните преживявания, да обръщаме внимание на себе си" [description] =>

Източник: МБАЛ "Света София"

 

"Осигуряваме едно по-различно пространство, в което всички, които имат нужда да могат да говорят за преживяванията си"

Психологът Зорница Спиридонова за:

Стреса

Паник атаките

Страховете

 

Може да гледате във видеото тук.

 

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => poveche-fokus-varhu-vatreshnite-prezhivyavania-da-obrashtame-vnimanie-na-sebe-si ) [50] => stdClass Object ( [blog_id] => 1736 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => b29a26fc2c884a3addd15946c0fc38d0.png [category_id] => 10 [date] => 1664139600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Какво представляват херниите и колко често се срещат, симптоми и какво е съвременното им лечение? [description] =>

Източник: МБАЛ "Света Каридад"

 

Хернията - актуални тенденции в оперативното лечение

Херниите представляват излизане на тъкан, орган или част от него през вроден или придобит отвор. Те може да са вродени или придобити като по-често се срещат при мъжете.

Най-често срещаните са ингвинални, бедрени, пъпни и хернии на средината линия, както и следоперативните.

Поради големия брой пациенти с тази патология, които лекуваме, сме формирали херния-център в хирургичното ни звено. В неговите рамки подготовката, самата операция и следперативното проследяване се извършват стандартизирано, по модел на клиники в по-развитите в медицинско отношение държави и според препоръките на международната експертна група HerniaSurge. Именно поради този факт, голяма част от операциите са миниинвазивни.

Какви са рисковите фактори за поява на херния?

Това са наследствени фактори, предишна херния на коремната стена, мъжки пол, възраст, извършени в миналото коремни операции и други проблеми в метаболизма на колагена. Около 10% от населението развива херния в различен етап от живота си.

Какви са оплакванията на пациентите?

Поява на подутина, болка, тежест и дискомфорт в засегнатата област.

Каква е диагностиката?

За поставяне на диагнозата е необходим преглед от хирург, понякога ехография на областта, в някои случаи - магнитен резонанс или скенер.

Какво е  съвременното лечение на херниите и как подхождате във Вашия екип?

Лечението винаги е оперативно. Операциите са отворени и лапароскопски (т.нар "безкръвни"). При отворените операции методите са със и без поставяне на платно.

Кой вид операция препоръчвате?

В отделението по хирургия се ръководим от международните тенденции. Разполагаме с нужната и най-съвременна апаратура. Лапароскопски операции при мъже и жени с първични ингвинални едностранни хернии са за предпочитане, поради по-малката следоперативна болка, намаляване на случаите с хронична постоперативна болка. Разбира се има и такива пациенти подходящи и за класическа отворена операция с поставяне на платно в  зависимост от някои клинични показания.

При ингвиналните хернии лапароскопските операции са основно два вида - с влизане в коремната кухина и без, като и при двата метода се поставя платно. Разлика между резултатите при двата метода няма. При рецидив след отворена операция се препоръчва лапароскопска.

За първичните двустранни, бедрени и инкарцерираните / т.н. заклещени/ хернии препоръките са за лапароскопска операция. При бедрените хернии също се препоръчва поставяне на платно.

Най-честите причини за заклещване на херниите са женския пол, бедрените хернии, предишни хоспитализации по повод на херния, като симптомите са болка, невъзможност за прибиране на хернията, гадене и повръщане.

Има ли разлика във времето за възстановяване между отворените и лапароскопските операции?

Доказано е, че при лапароскопските операции времето за връщане към нормален начин на живот е по-кратко. В нашия център имаме утвърдени препоръки и план за следоперативно натоварване и възстановяване при пациентите, оперирани от херния.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => kakvo-predstavlyavat-herniite-i-kolko-chesto-se-sreshtat-simptomi-i-kakvo-e-savremennoto-im-lechenie ) [51] => stdClass Object ( [blog_id] => 1728 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5316b922165e02781e79f2265c6c7024.jpg [category_id] => 10 [date] => 1663880400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Ролята на клиничния психолог в болнична среда [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие"

 

Необходимостта от психологическа грижа и психотерапия е от изключително значение, както за всеки решил да потърси помощ или е насочен към такава, така и за тези, които посещават или са настанени в болнично заведение.

Би било трудно ако се опитаме да обединим и изчерпателно изброим всички проблеми и аспекти, с които се занимава клиничната психология. В следващите редове ще се опитам да дам малко повече яснота за въпросите относно работата на клиничния психолог.

Кога е нужно да се обърнем към такъв специалист и други свързани с дейността?
Областите на клиничната психология и обектите на нейните изследвания са много. Те включват проблеми като депресия, тревожност, личностови разстройства, психози, умствено изоставяне. Също така различни видове зависимости, разстройства на поведението и развитието, склонност към самоубийства, психосоматични проблеми и много други. От друга страна психотерапията дава възможност и на хората без изявена клинична картина да опознаят по-добре себе си и да изградят по-здравословна връзка.

Диагностицирането, оценяването на личността и изследователската дейност също са част от трудовете на клиничния психолог.

 

Една от най-честите дейности, с които се занимават клиничните психолози е именно психотерапията.
Ролята на клиничния психолог в здравно заведение е в подготовката на пациентите, на които им предстои тежки интервенции и в подкрепа при процеса на възстановяване. Важно да обърнем внимание и на нуждата от подкрепа на медицинския екип при работа с хронично болни пациенти и опасността от прегряване при високо интензивни отделения.

Процесите, през които преминават пациентите и екипа полагащ грижите за тях са много деликатни. Работата на клиничния психолог често е да посреща и обработва всички тези преживявания, въпроси, емоции и стрес, както при болния, така и при лекуващия го.

Консултациите биха могли да бъдат насочени не само към болния, но и към неговите близки.

 

Лекуването на тялото на човек е задача на лекаря, а лекуването на душата на клиничния психолог.
Много често клиничният психолог прави т.нар. оценка на ресурса и капацитета на пациента. Това включва преценка до колко може той да понесе или да се справи с предстоящото му лечение или интервенция. Обръща се внимание на психо-емоционалното състояние на човек, преди и след определена интервенция.

Освен всичко изброено до тук, една от най-важните задачи е т.нар. кризисна интервенция. Когато има тежки, остри състояния на криза е необходимо да се реагира бързо. Много често при смърт на близки, катастрофи или други бедствия се налага навременна психологическа намеса с цел предотвратяване на посттравматични стресови реакции.

Клиничният психолог е част от структурата на болничното звено, в което работи, като често е в помощ на лекарските екипи правейки различни когнитивни тестове и оценки при наличието на различни нарушения. Екипите работят в синхрон, като оркестър.

Важно е и да направим разлика между клиничната психология и психиатрията.

 

Макар и двете дисциплини да имат за цел да лекуват и съхранят психичното здраве на човек, квалификацията и методите се различават. Психиатрите са лекари, а клиничните психолози обикновено работят с психиатри, за да се покрият всички възможни нужди на пациентите. 

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => rolyata-na-klinichnia-psiholog-v-bolnichna-sreda ) [52] => stdClass Object ( [blog_id] => 1729 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 08a47f737dec6f2520610b38e2aaa8e8.jpg [category_id] => 10 [date] => 1663880400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => С „Цветно“ хранене природата ни помага да сме здрави [description] =>

Източник: МБАЛ "Уни Хоспитал"

 

Успешно в борбата с депресивните състояния се включва и т.н. „Цветно хранене”. С ежедневен прием на храни от целия цветен спектър, внасяме не само полезни субстанции, но и въздействаме на подсъзнанието, което влияе на емоциите и настроението.

 

Цветотерапията  е стар метод  за лечение, използван от древността до днес.

Тя е част  от холистичната медицина, където  в лечението се използва естествения стремеж на тялото към самоизлекуване. Използва се влиянието на цветовете като способ за повлияване на човешкото настроение и здраве. Според принципите на тази наука, всеки цвят има определена вибрационна енергия, която стимулира различни енергийни полета в тялото ни, които пък са отговорни за нашите емоции и усещания.

В тази връзка, Природата е намерила умен начин да ни помогне, като оцвети полезните вещества в различните плодове и зеленчуци в съответния цвят. Правейки своя ”цветен” избор, можем да въздействаме на определени органи, системи, в т.ч. и на настроението.

Синьо, виолетово, тъмно червено

Оцветяват: боровинки, къпини, патладжани, сливи, червено грозде, репички, ягоди, малини, цвекло и др.

Богати на антоцианини (фитохимикали, които намаляват възпалителните процеси и намаляват риска от рак и сърдечни болести) и проантоцианини (антиоксиданти, които поддържат сърцето здраво и подпомагат функционирането на мозъка). Тези пигменти предпазват тялото от свободни радикали и могат да предотвратят редица заболявания: сърдечни заболявания и инциденти, нео процеси, макулна дегенерация, проблеми с паметта и др.

Зелено

Оцветяват:  броколи, брюкселско зеле, зеле, спанак, зелен лук, марули и салати, тиквички, рукoла и др.

Зеленият отенък идва от веществото хлорофил, а лутеинът също е често срещан в тях. Доказано е, именно той се грижи за зрението. Други вещества в зелените храни са: Витамин С, К, фолиева киселина.

Кръстоцветните зеленчуци осигуряват вещества, наречени индоли и изотиоцианати, които могат да предпазят от рак, като засилват производството на ензими, които прочистват токсините от тялото.

Жълто

Оцветяват: артишок, царевица, жълт  фасул, лимони, грейпфрут, банани, жълти сливи, круши, ябълки, грозде и др.

Жълтите зеленчуци и плодове са отлични източници на лутеин и зеаксантин, фитохимикали, които се грижат за очите и ги предпазват от възрастови дегенерации. Освен това са богати на бета каротин, който повишава имунната система и предпазва клетките от стареене. Съдържат калий, фолиева киселина,  витамин С, бром и др., които укрепват имунитета, сърцето и съдовете, намаляват риска от развитие на рак и др.

Оранжево

Оцветяват:  тиква, моркови, кайсии, пъпеши, праскови, портокали, мандарини, манго, папая.

Алфа и бета каротинът, които правят морковите и тиквата толкова ярко оранжеви, в тялото се превръщат в активна форма на витамин А, който поддържа очите, костите и имунната система здрави. Същите фитохимикали работят и като антиоксиданти, които се борят със свободните радикали, предизвикващи различни заболявания.

Червено

Оцветяват: домати, червени чушки, диня, нар, червен грейпфрут и др.

Червеният цвят идва от фитохимикала ликопен, който предпазва от рак на простатата и гърдата;  мощен антиоксидант е и спира свободните радикали в кръвта и тъканите. Съдържат още: калий, фосфор, цинк, магнезий, вит.А, В6, С.

Бяло

Оцветяват:  гъби, лук, чесън, ряпа, карфиол

Белите храни съдържат алицин и полифенол, които също имат антиоксидантен ефект. Тези вещества намаляват риска от поява на рак и сърдечно-съдови  заболявания. Съдържат още: калий, ниацин, фолиева киселина, рибофлавин, вит.С и др.

С настъпването на есента и предстоящите къси зимни дни и дълги нощи, все повече хора изпитват тревожност и депресия.

При депресия, чувството за безнадежност и безсмисленост е определящо. Други характерни състояния са тъгата и раздразнителността, загубата на интерес към харесвани дейности, проблеми със съня....

Затова е обичайно е да се потърси удоволствие и удовлетвореност чрез редовна консумация на сладки рафинирани храни, мазни деликатеси или алкохол. Редица изследвания показват обаче, че съществува връзка между депресивните състояния и типа хранене.

Медицински специалисти от Чикагския университет установяват, че хората, които се придържат към хранителен режим близък до DASH  диетата по-рядко развиват депресия. (DASH диета е „Диетични подходи за спиране на хипертонията“). Този режим е специално създаден да подпомогне сърдечносъдовата система и да контролира кръвното налягане, но е ефиктивен и в борбата с депресивните състояния. Консумират се предимно плодове, зеленчуци  и пълнозърнести храни, като се ограничава приема на червено месо, мазнини, захар и сол.

Успешно в борбата с депресивните състояния се включва и т.н. „Цветно хранене”. С ежедневен прием на храни от целия цветен спектър, внасяме не само полезни субстанции, но и въздействаме на подсъзнанието, което влияе на емоциите и настроението.

Съветвам пациентите, които имат някои от споменатите симптоми, да се консултират със специалист, който да предпише терапия и сами да подпомогнат процеса на излекуване чрез правилен избор на многоцветни  храни.

Слагайте ежедневно „дъгата” в чинията си и резултатите няма да закъснеят!

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => s-tsvetno-hranene-prirodata-ni-pomaga-da-sme-zdravi ) [53] => stdClass Object ( [blog_id] => 1726 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 987b1357aa7505542f242a575e7309f9.png [category_id] => 10 [date] => 1663707600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Диабетът - какво представлява той, симптоми и как може да го изследваме? [description] =>

Източник: МБАЛ "Св. Каридад"

 

Това е едно от най-често срещаните заболявания в наши дни. Диабетът (Diabetes mellitus) попада в групата на хроничните заболявания. При това състояние панкреасът (задстомашната жлеза) не произвежда достатъчно количество инсулин, което от своя страна води до повишаване на кръвната захар, известно още като хипергликемия (повишена кръвна захар). Tова състояние, когато не е контролирано, води до сериозни увреждания на човешкия организъм, най-често на нервната система и кръвоносните съдове.

 

Думата „диабет“ (διαβαίνω) произлиза от гръцки език и означава „преминаване“- преминаване на глюкозата от кръвта към клетките в човешкото тяло. Инсулинът в медицината е наричан още транспортен хормон, който освен глюкоза доставя до клетките много мастни киселини и други полезни съставки. Инсулинът основно осъществява своето действие в мастната тъкан и скелетната мускулатур. Ако този процес бъде нарушен, глюкозата се натрупва в кръвта, в клетките се появяват нарушения и така започва постепенно увреждане на човешките органи и системи.

 

Заболяването „диабет“ се класифицира най-общо в три типа: диабет тип 1, диабет тип 2 и „гестационен“ диабет, които с течение на години са били подробно изследвани и изучавани от човечеството. Най-разпространените типове захарен диабет са тип I и тип II, но не бива да забравяме и че бременните жени също понякога страдат от диабет, който се нарича „гестационен“ диабет.

 

Какво означава диабет тип 1?

 

При този тип захарна болест тялото ни не е способно да произвежда само инсулин. Това е автоимунно заболяване, при което имунната ни система по погрешка атакува собствените си клетки. По друг начин казано получената глюкоза чрез храната не е способна да достигне до клетките, за да се превърне след това в енергия, именно поради липсата на инсулин.

 

Диабет тип 1 е много често срещано заболяване при деца и млади хора (познато още и като „юношески“ или „детски диабет“), но може да се появи и във всяка друга възраст, макар и доста по-рядко (5% до 10% от всички случаи на диабет тип 1 в световен мащаб са при възрастни хора). Ако сте на възраст до 40 години следните симптоми могат да индикират наличието на диебет:

 Повишена жажда (или т.нар. полидипсия);

 Често уриниране, дори и нощно време;

 Повишен апетит, но и преобладаваща загуба на тегло;

 Замъглено зрение;

 Сухота в устата;

 Трудно заздравяващи рани;

 Лесна умора и др.  

 

Ако имате някои от тези оплаквания, то най-добре се обърнете към личния си лекар. Изследването на кръвната Ви захар ще помогне на личния Ви лекар да разбере дали страдате от диабет тип 1. Вашите оплаквания и лабораторните изследвания са най-доброто средство за поставяне на точна диагноза.

 

Какво означава диабет тип 2?

При диабет тип 2 е налице нарушена чувствителност на клетките към действието на инсулина, налице е т.нар. „инсулинова резистентност“, както и забавяне или недостиг при секрецията на инсулин. Диабет тип 2 е инсулино зависим тип. 80-95% от диабетно болните по цял свят са именно с диабет тип 2. Среща се все по-често, както при хора над 45 годишна възраст, така и при деца и подрастващи, заради намалена двигателна активност и последващо затлъстяване. Тогава и рискът от появата на захарна болест е в пъти по-голям. Ако се храните небалансирано: в менюто Ви присъстват големи количества мазна храна, без достатъчно растителни влакна или прекалявате с употребата на алкохол – това може да бъде причина в бъдеще да развиете диабет тип 2.

 

Какво означава "Гестационен" диабет?

Бременните също са застрашени от захарна болест, която при тях се поява под формата на т.нар. „гестационен“ диабет, който е често срещан в последния триместър и в повече случаи е поради промени в хормоналните и инсулинови нива по време на бременността. Приблизително 7-10% от бременните чуват тази диагноза: „гестационен“ диабет. Протича безсимптомно и за това всяка бременна жена трябва да изследва кръвната си захар и захарта в урината си между 24-та и 28-ма седмица от бременността. Генетичната предразположеност е от значение и същевременно рисков фактор за появата на „гестационен“ диабет. Високото кръвно налягане по време на бременността, многоплодната бременност или наднорменото тегло преди забременяване или по време на бременността също могат да бъдат причини за появата на това състояние. В много от случаите този тип диабет изчезва след раждането.

 

Всички типове диабет се повлияват добре от подходящата терапия. Лечението на диабет тип 1 включва доживотна инсулинова терапия, в комбинация със спазване на специален хранителен и двигателен режим.

 

Диабет тип 2 се лекува успешно чрез диета и физическа активност. Не е необходимо изпълнението на каквито и да било сложни физически упражнения - достатъчна Ви е само дълга енергична разходка. Честите разговори с лекуващия ни лекар са от съществено значение за по-лесното и навременно справяне с болестта.

 

Нелекуван, захарният диабет, независимо от какъв тип е, може да доведе до сериозни усложнения в човешкото тяло и дори смърт. Тази болест засяга цялото ни тяло и ако не бъдат взети навременни мерки, се стига до увреждане на почти всички органи и системи в човешкото тяло.

 

Лаборатория „Каридат“ напомня колко е важно да следим нашето тяло и веднъж на 6 месеца да се прави пълна кръвна картина. Заедно може да помогнем на телата ни да функционират правилно. Следващият 1 месец на територията на болница „Света Каридад“ стартира кампания „Превенцията е здраве“ с намалени цени на пакети за изследване на показателите за Диабет.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => diabetat-kakvo-predstavlyava-toy-simptomi-i-kak-mozhe-da-go-izsledvame ) [54] => stdClass Object ( [blog_id] => 1727 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 46803131a1a861f222840db5463cb0fc.jpg [category_id] => 10 [date] => 1663189200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Три важни съвета за здравето на очите при учениците [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие"

 

Често родителите подценяват колко важни са за децата профилактичните очни прегледи. Започването на учебната година е изключително важен момент и повод да заведем детето си на очен лекар. Резкият преход от забавление и игри към учебни часове се оказва един много стресиращ момент за учениците. 

Умората, която се натрупва в очите, е сериозна предпоставка за появата на по-сериозни проблеми със зрението на децата. Д-р Даниела Венелинова - офталмолог в Медицински комплекс “Доверие”, споделя ефективни съвети за ранно откриване на заболявания на очите. 

1. Времето, прекарвано от децата пред мобилните устройства, трябва да бъде сведено до минимум

По малките деца – от 1-ви до 6-ти клас, е препоръчително да прекарват час и половина, максимум два часа пред компютър или телефон. Почивка е необходимо да се прави на всеки 30 - 40 минути. Това не означава да сменим телефона с телевизор или компютър. Почивката е насочване на вниманието на децата към нещо друго – спорт, четене или рисуване. Изключително важно е децата да четат книги на хартиен носител, а не само на електронен. Често по-големите деца, след 7-ми клас, прекарват между 8 и 10 часа пред устройствата през лятото. Това е твърде много и може да доведе до развиване на т.нар. мързеливо око. 

Продължителното време пред мониторите предразполага към състоянието “спазъм на акомодацията”. В следствие на натрупалата се умора, зрението лъжливо намалява - децата не виждат, но в същото време нямат проблеми със зрението. Това води до спазъм на мускулатурата на очите - изкуствено късогледство. Ако не се предприемат възможно най-бързо съответните превантивни мерки, е възможно да се стигне до истинско късогледство. 

 

2. Редовни профилактични прегледи

 

Често явление е родителите да пренебрегват или да не забелязват признаците за проблем със зрението на децата. За съжаление мерки се прилагат, когато проблемът стане по-сериозен. Профилактичните очни прегледи са изключително важни при децата. Първият очен преглед на децата, осигурен от Здравна каса, е още на шестмесечна възраст. Важно е родителите да бъдат наблюдателни и да предприемат действия при първите сигнали. Те могат да бъдат:  присвиване на очите, приближаване към телевизора, както и приближаване на устройство или книга към очите. 

3. Правилото “35 - 40 см. разстояние от носа”

Със започването на новата учебна година, учениците ще прекарват значително повече време пред компютрите и учебниците. За следене на това време ключова роля имат родителите. През свободното време децата е добре да са ангажирани с нещо различно - спорт, хоби, разходки или четене. Постоянното излагане на зрението на синята светлина от монитора и мобилните устройства е главната причина за главоболие и чувство за постоянна умора.  

Разстоянието от монитора или книгата до очите трябва да е 35 - 40 см., или две педи от носа. Винаги е важно да има светещо тяло в стаята, за да се избегне резкия контраст между светлината на екрана и светлината в помещението.

 

Публикацията може да видите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => tri-vazhni-saveta-za-zdraveto-na-ochite-pri-uchenitsite ) [55] => stdClass Object ( [blog_id] => 1730 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 3a084d4252ed94435f164832a66bf390.jpg [category_id] => 10 [date] => 1663016400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Артериалната хипертония е най-разпространеното заболяване [description] =>

Източник: МБАЛ "Уни Хоспитал"

 

-Д-р Пенчев, от 2020 година светът живее в пандемия от КОВИД-19, но можем ли да говорим, че има пандемия от сърдечно-съдови заболявания?

-Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност не само в страната ни, но и в световен мащаб. Заболяванията на кръвоносната система са пряко свързани с високото кръвно налягане, холестерола, диабета и пушенето, като най-честите причини за смърт са исхемичните болести на сърцето и мозъчно-съдовите заболявания. При оплаквания като световъртеж, нарушено равновесие,г лавоболие, шум в ушите, краткотрайно притъмняване пред очите, тежест в гърдите, стягане в областта на шията пациентите трябва да потърсят лекарска помощ. В същото време има изследвания, които потвърждават, че при някои пациенти е възможно чрез редовна физическа активност, спирането на тютюнопушенето, намаляване на теглото, ограничаване употребата на алкохол, сол може да се ограничи и забави появата на високо артериално налягане.

 

-Какво трябва да правят пациентите, които се съмняват, че имат високо кръвно налягане?

-Най-сигурният начин да се установи дали човек е с повишено артериално налягане е като го измери. В практиката ми има случаи, когато идват хора за профилактичен преглед, нямат никакви оплаквания, чувстват се добре, а всъщност имат високо кръвно налягане – наричат хипертонията „тихият убиец“. Като най-разпространеното и увреждащо заболяване, артериалната хипертония може да доведе до тежки последствия - сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна и бъбречна недостатъчност.

Много често лечението на хипертонията е продължително, до края на живота на пациента. Редовните прегледи и проследяването от специалист е от ключово значение за овладяването на заболяването.

 

-Кои стойности на артериалното налягане се приемат за нормални?
За нормално се приема артериално налягане, вариращо в рамките от 100 до 135 mmHg за систолното, и от 70 до 85 mm Hg за диастолното. Стойности над 140/90 mmHg се приемат за хипертонична болест. Често хората си мислят, че с напредването на възрастта е допустимо и кръвното им налягане да се повишава, но е важно да се знае, че за всички възрасти стойностите над 140 mmHg за систолното и над 90 mmHg за диастолното налягане са високи.

За хората със захарен диабет и/или бъбречни заболявания, е желателно стойностите на кръвното налягане са по-ниски – под 130/80 mm Hg.

В Отделението по кардиология и Медицински център „Панагюрище“ извършваме диагностични инвазивни и интервенционни процедури в пълен спектър. Това включва планови и спешни коронарни интервенции при остър миокарден инфаркт, нестабилна и стабилна ангина пекторис и др.; диагностични процедури при клапни и вродени сърдечни заболявания, перикардиоцентеза; интрааортна балонна контрапулсация; дясна и лява сърдечна катетеризация, ангиография на други съдове – каротидни, ренални и други. Имаме възможност за интензивни грижи и 24-часово активно наблюдение на критично болни пациенти с миокарден инфаркт, болни с кардиогенен шок, тежки ритъмни нарушения, белодробна тромбемболия, остра сърдечна недостатъчност и други.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => arterialnata-hipertonia-e-nay-razprostranenoto-zabolyavane ) [56] => stdClass Object ( [blog_id] => 1714 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => b2980b2b982cc7c7fb4008ab846b957f.png [category_id] => 10 [date] => 1662843600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Генно модифицирани храни - какво представляват и полезни ли са те за нас? [description] =>

Източник: МБАЛ "Св. Кародад"

 

За ГМО храните днес се говори изключително често, а те все повече се превръщат в актуален проблем на 21 век. Със сигурност няма човек, който да не е чувал за генно модифицираните храни. Всички ние сме чели колко са вредни тези храни, но понякога е почти невъзможно да ги избягваме или изхвърлим напълно от менюто си, много често защото са скрити зад други незнайни съставки, красиви етикети и/или лозунги. Сигурно обаче всички се чудите за какво е целият този шум, при това в световен мащаб. Време е да научим малко повече за генно модифицираните храни и вредата от тяхната ежедневна консумация!

 

Какво е ГМО?

 

Това са т.нар. „трансгенетични“ организми подложени на генетична промяна без обаче тази промяна да е настъпила естествено. Точно определени и точно избрани гени от един организъм се вкарват по изкуствен път в друг подобен организъм, като така той получава нови характеристики. При стандартните методи не съществува произволно комбиниране на генетичен материал. Могат да се създават кръстоски и между бактериални и вирусни гени, които обаче сами по себе си не се срещат в природата и не са част от  популярните методи за кръстосване. Това са още организми, които са силно устойчиви на множество атмосферни промени, както и на много вредители, които спомагат пък продуктите да бъдат по-вкусни и издръжливи.

 

При генното инженерство (част от, което са и генно модифицираните организми) всички тези ограничения не са налице. По-просто казано тези т.нар. „трансгенетични“ организми или наричани още генно модифицирани организми са създадени с помощта на генното инженерство. Селскостопанските култури са един от най-често използвани генетично модифицирани организми (ГМО).

 

Какво са ГМО храните?

 

Генетичното модифицираните храни са почти 80 % от храните, които си купуваме ежедневно и консумираме след това. Накратко това са храни с изкуствено променена ДНК с гени от различни растения или животни. ГМО храните всъщност са храни произведени от семената на избрани посеви, но само че в лаборатории са „засадени” гените от напълно непознати видове растения в тези семена.

 

Първите генно модифицирани храни се появяват в началото на 90те години на 20 век – чушки, царевица, домати, ябълки и други. Медиите започват упорито да говорят за тях. Рядко генетично изменени тогава биват: чесън, лук, диня, грах, киви, манго, зеле, гъби. Някои видове ориз също биват генно модифицирани с цел по-високото съдържание на витамин А. Първата генетично модифицирана храна всъщност е доматът. Целта била плодовете му да издържат по-дълго време без да се развалят преди да бъдат обрани. Друг пример е сладкият картоф - напълно изкуствен продукт, произлизащ от картофа, но обогатен с витимини.

 

Защо да избягваме ГМО Храните?

 

Множество резултати от изследвания вече се “въртят“ из интернет пространството. Проучванията за токсичност при животни с определени ГМО храни показват, че те могат да засегнат няколко органа и системи. В зависимост от ефектите върху определени органи тези изследвания могат да ни помогнат да създадем по-добра картина за в бъдеще на възможните здравни ефекти върху телата ни. Резултатите от повечето проучвания с ГМО храни показват, че те могат да причинят някои общи токсични проблеми като чернодробни, панкреатични, бъбречни или репродуктивни състояния и могат да променят хематологичните, биохимичните и имунологичните параметри. За тази оценка обаче са необходими още много години изследвания и клинични тествания.

 

Как да разпознаем ГМО храните пред останалите в магазина?

 

ГМО храните са с красив външен вид, наситени цветове и перфектна правилна форма. Обикновено те са и по-скъпи, което задължително трябва да се отбележи.

Лъскавите, едри, направо неземно красиви плодове и зеленчуци. Гланцов блясък и нестандартни размери (по-големи).

Месо, което изглежда апетитно и красиво може всъщност да е от животни хранени със соя, царевица и „трансгенетични“ организми, което води от своя страна до ГМО насищане в самия продукт.

ГМО се среща още и във вафлите, малотрайните колбаси, шоколадът, любимият ни чипс, консервите, любимите ни безалкохолни напитки и много от тестените изделия. Надписът „соев лицетин“ или Е322 е достатъчно доказателство, че продукт с такъв етикет е в ГМО групата.

В ГМО ябълките никога няма да откриете червей или други вредители, които се срещат при консумация.

Пакетираните любими бързи супи съдържат сгъстители и ароматизатори, които са изключително вредни за нашето тяло.

Растително масло и маргарин, които със сигурност не попадат в групата на полезните храни. Може да попаднем на соево – слънчогледово олио, но на етикета да пише, че е изцяло слънчогледово.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => genno-modifitsirani-hrani-kakvo-predstavlyavat-i-polezni-li-sa-te-za-nas ) [57] => stdClass Object ( [blog_id] => 1712 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5815c8d08132fdc318495c38a60eef1f.jpg [category_id] => 10 [date] => 1662757200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Депресията е обратима, но смъртта – не [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник Младост

 

Днес е Световният ден за борба със самоубийствата. По данни на Световната здравна организация (СЗО) общият брой на починалите от суициди приближава милион годишно. Очаква се към 2023 г. броят на самоубийствата да нарасне 1,5 пъти.  В Световния ден за превенция на самоубийствата, клиничният психолог д-р Маргарита Тарейн от Центърa за клинична психология, психоонкология и психосоматика в Aджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, дава някои насоки за това това как да реагираме в случаи на депресия и суицидни мисли при близък човек.

 

Какво да не правим:

 

• Не подценявайте нещата. Липсата на „реални“, според околните, причини за самоубийство не означава, че то не може да се случи. Причините за самоубийство са нещо много по-сложно от „видимите основания“ за него.
• Не разчитайте на своята преценка, а на тази на специалистите. Подкрепете близкия си да потърси помощ. Вашата загриженост, колкото и да е важна, не е достатъчна. Близките могат да съдействат, но не могат да излекуват депресията.
• Клиничната депресия е непонятна за здравия човек. Не разглеждайте ситуацията на другия през своята призма.
• Не подканвайте човека да се радва на живота – това в момента не само му е невъзможно, а и още повече го угнетява. Помогнете му да реши въпроса за своето страдание.
• Не използвайте празни фрази. „Стегни се!“, „Всичко ще бъде наред!“, „Гледай напред“, „Мисли позитивно!“ или още по-зле: „Така ти се случва, защото не мислиш позитивно!“, „Е, ти пък, хората колко по-страшни неща преживяват!“… Те не просто не помагат, а и могат да доведат до това близкият Ви да се затвори и изолира, защото му показват, че споделянето е безсмислено и потвърждават водещото усещане при депресията, че нищо не може да направи нещата по-добри и никой не може да помогне. Също така засилват още повече чувството му за вина за състоянието, с което той усеща, че въпреки желанието и усилията си, не може да се справи.
• Не избягвайте въпроса. Бъдете директни. Категорично се знае, че директното поставяне на въпроса за мислите за самоубийство не увеличава риска, а напротив - създава чувство за сигурност и облекчение. Когато някой изпитва силна болка, той се нуждае другият да има достатъчно смелост да застане до него, там, където е. Тогава усеща, че има ръце, които го държат и надеждата може да започне да се възвръща.

 

Как можем да помогнем:

• Давайте подкрепа, а не съвети.
• Опитайте се наистина да слушате, дори и да не разбирате напълно чувствата на Вашия близък. Не му отнемайте правото да чувства това, което чувства – той има своите основания за него. Да посрещнем болката на другия, означава да можем да чуем него, а не себе си.

 

При самоубийството човек не иска да умре, а да сложи край на болката и безизходицата.

 

Когато започват да оформят решението си да посегнат на живота си, обикновено хората дават сигнали за това. Може да се каже, обаче, че колкото по-сериозно е намерението, толкова по-незабележими са те. Могат да се изразяват в отделни подмятания, казани между другото като:

„Не знам дали мога да продължа“, „Няма да страдам още дълго“, „Би било по-добре без мен“ и т.н. Счита се, че предишните суицидни опити и ясният план за самоубийство са индикатори за много висок риск. Много сериозен сигнал за риск от самоубийство също така може да бъде неочакваното умиротворение на човека.

Рискът при юношите е особено висок, основно заради романтичната им представа за смъртта. За един юноша понятието за самоубийството се свежда основно до това да станеш особено ценен за другите и те да страдат, и да копнеят за теб.

 

Когато самоубийството успее.

За съжаление, твърдото намерение за самоубийство обикновено е свързано с прецизно планиране, така че нищо да не го възпрепятства. Включително никой нищо да не заподозре.

Въпреки че считаме, че като цяло самоубийството е нещо, което може да бъде предотвратено, дори и в най-крайните форми на психично страдание, реалността показва, че това не винаги е така. Въпросът за избора на човека, който винаги се оказва решаващ, независимо от обстоятелствата и действията на околните, не може да бъде пренебрегнат.

-------------------------------------------------

В Аджибадем Сити Клиник функционира първият болничен център по "Клинична психология, психоонкология и психосоматика", който интегрира психологичната помощ, невронауките и социалната подкрепа в цялостната грижа за пациента и неговите близки.

 

Публикацията можа да намерите тук.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => depresiyata-e-obratima-no-smartta-ne ) [58] => stdClass Object ( [blog_id] => 1718 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 034c68bc9cc6d1232ee8ce8130811413.png [category_id] => 10 [date] => 1662411600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Самолечението с антибиотици може да доведе до резистентност [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие"

 

Има болести, които с времето сме свикнали да приемаме за незначителни и дори да пренебрегваме. Вярваме, че знаем достатъчно или че с бърза справка в интернет можем да определим какво да предприемем. Истината е, че всеки организъм е отделна вселена, която има своята индивидуалност и ма нужда от специфично внимание.

 

Това съзнание е в основата на профилактиката и периодичната грижа за здравето.

 

Появата на инфекции може да не е сериозна, но със сигурност се нуждае от преглед при специалист. От една страна, само с промяна на приема на течности, дори при доказана инфекция можем да постигнем нейното отстраняване. От друга страна при недоказана инфекция директното прибягване до антибиотик води по естествен път до развитие на антибиотична резистентност.

Европейска агенция по лекарствата (EMA) още през 2020г. излиза със специално становище, че не препоръчва прием на определен вид антибиотици - флорохинолони при жени с не усложнен цистит. Причината е именно развитието на бърза резистентност. „Това са лекарства, които не се срещат в природата и бяха много добър начин на лечение, тъй като много често дават резултат. Микроорганизмите нямат естествена устойчивост към тях и е много трудно да бъде постигната. Човечеството обаче е успяло все пак.“ – споделя д-р Явор Семерджиев, началник на отделението по урология в Медицински комплекс „Доверие“.

 

Циститът е много често срещана инфекция при жените.

Той е свързан с хронична уроинфекция и може да доведе до пиелонефрит - възпаление на бъбречната тъкан. Циститът е упорито състояние, което има своите предпоставки. Това е причината инфекциозните камъни в бъбреците да са много по-често срещани при жените, от колкото при мъжете. Затова и урологичните инфекции се появяват при жени в активна възраст.

 

При мъжете урологични инфекции се срещат обикновено, когато вече се е появил проблем с увеличената простатна жлеза. Докато при жените много по-често се срещат и в по-млада възраст. Това е свързано и с воденето на полов живот.

 

Възможно е инфекцията да се премести към пикочния мехур и това е упорито състояние. Затова не трябва да подценяваме цистита, макар и да ни се струва невинно възпаление на пикочния мехур. Лекарите подчертават възможните усложнения вследствие на самолечение. При невинното състояние като цистит,  често жените започват самолечение с прием на антибиотици. Погледнато в перспектива обаче, това не е най-добрия начин на поведение. Винаги когато има симптоми една жена е необходимо да отиде на профилактичен преглед, поне изследване на стерилна урина.

 

„Жената може да започне да приема повече течности и докато не се видят резултатите да не прибягва до приемане на антибиотик. С готовото изследване може да се посети и личния лекар или специалист. Той ще прецени дали да бъде назначен антибиотик. По този начин трудно може да се постигне антибиотична резистентност.“ – съветва уролога.

 

При профилактичния преглед на бъбреците е достатъчно изследване на урина или ехография - безвреден и бърз метод на изследване. Те могат да покажат дали има данни за бъбречна увреда или не. Поставянето на навременна диагноза е изключително важно, особено при хора с придружаващи заболявания - диабет, подагра, високо кръвно налягане. В тези случаи е необходимо по-стриктно следене на бъбрека. Специфичен метод на изследване е микроалбуминурията. Това изследване за наличието на специфичен белтък в урината е един от най-ранните белези на бъбречно увреждане. При пациенти в риск се правят допълнителни изследвания, за да се прецени риска от бъбречно увреждане и да се вземат мерки, за предотвратяване развиването на бъбречна недостатъчност.

 

С напредване на възрастта се увеличава броя на придружаващите заболявания. При тези, които имат по-голям шанс за бъбречна увреда се налага да се обърне по-особено внимание. Това означава един или два пъти годишно да се посещава специалист. Системните заболявания увреждат самата бъбречна тъкан, което е във фокуса на нефролога. „Уролозите се занимават със заболявания на пикочните пътища, включително и бъбречно каменната болест. При нея причината е увреда във функцията на бъбрека, което води до по-голямо излъчване на определени вещества в урината. Това увеличава шанса за образуване на камъни.“ – подчертава д-р Семерджиев.

 

Основите на превенцията са здравословния и балансиран начин на живот, спортуването и нормалният прием на течности без излишно обременяване на организма с вредни субстанции.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => samolechenieto-s-antibiotitsi-mozhe-da-dovede-do-rezistentnost ) [59] => stdClass Object ( [blog_id] => 1719 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5a9cf2dced5fb933c096a6c5a8dc6fe7.jpg [category_id] => 10 [date] => 1661720400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Подходът "Здравеопазване, основано на ползите" [description] =>

Източник: МБАЛ "Уни Хоспитал"

 

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => podhodat-zdraveopazvane-osnovano-na-polzite ) [60] => stdClass Object ( [blog_id] => 1711 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 1186756b41eb988eec7c39ce12369392.jpg [category_id] => 10 [date] => 1661288400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Проф. Ханджиев: "Ендоскопското отпушване на жлъчни пътища спестява много време и болка на пациентите" [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник - Младост

 

В Клиниката по Гастроентерология и Хепатология към Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост се извършват процедури за отбременяване на жлъчно дърво в резултат на доброкачествени и злокачествени причини за запушването им.

 

Какво представлява Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ERCP)?

Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ERCP) е техника, по време на която чрез дуоденоскоп се прониква в общия канал на задстомашната жлеза и жлъчката. Вкарва се контрастно вещество, след което с помощта на рентгеново изследване се изобразяват каналчетата на жлъчката и задстомашната жлеза.

 

Кога се провежда?

Процедурата се прави с цел диагностициране на камъни и туморни заболявания в жлъчния мехур, жлъчните канали и задстомашната жлеза. Диагностичната процедура може да се превърне в терапевтична, когато се налага да се отстранят камъни от жлъчните канали или се разшири/отпуши запушен канал.

 

Как се провежда?

Процедурата се извършва на гладно. Преди изследването устната кухина се обработва с лекарство, което подтиска рефлекса за повръщане. Дуоденоскопът се въвежда отначало в хранопровода, след това в стомаха и дванадесетопръстника. Вкарва се контрастното вещество и се правят рентгенови снимки. Процедурата продължава от 20 минути до 1 час.

 

Реален случай от практиката на екипа гастроентеролози в Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост 

В Клиниката по Гастроентерология на Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост постъпва пациент с жълт цвят на кожа и склери (обвивката на очните ябълки), стойности на билирубина над 390 ммол/л и установена голяма туморна формация в черния дроб, притискаща главните леви и десни жлъчни канали. Налага се да се отпушат жлъчните пътища, да се дренира събралата се течност в черния дроб и едновременно с това да се вземе чернодробна биописия от тумора, за да се стадира и определи вида му. 

 

"Възможностите на клиниката, с наличната апаратурата и екипната експертиза, ни дават възможност да прилагаме такива комбинирани методи, при които процедурата се планира и завършва в едно действие. За много кратко време и без да се налага пациентът да чака, или да посещава различни специалисти, ние успяваме да му помогнем. На този конкретен пациент му бяха приложени 3 процедури в една планова интервенция, което автоматично означава, че сме спестили много излишна болка и време. А това са изключително важни елементи, когато говорим за онкоболни пациенти. След кратък болничен престой, пациентът беше пренасочен към колегите медицински онколози, но вече с подобрена функция на черния дроб и готов резултат от взетата биопсия. Той веднага може да започне лечение на основното му онкологично заболяване, което значително повишава шансовете му да победи болестта.", коментира Проф. Ханджиев, завеждащ Клиниката по Гастроентерология на Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост.

 

Процедурата започва след като пациентът е седиран и упоен. През устата се вкарва ендоскоп, преминава през хранопровода към стомаха, след което преминавайки през пилора стига до дванадесетопръстника, където се намира отворът на общия жлъчен и панкреатичен канал. Чрез ендоскопа, лекарят може да види вътрешността на стомаха и дванадесетопръстника, инжектирайки контраст в каналите в жлъчните дървото и панкреаса, така че те може да се види на рентгенография.

При този пациент има притиснати леви и десни жлъчни пътища, в резултат на което се получава задържане на течност в черния дроб. Налага се поставяне на метална, непокрита саморазширяваща се протеза на двата запушени канала, за да се дренира събралата се течност и да се възстанови нормалната функция на черния дроб. За десния жлъчен канал беше използвана ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография за поставяне на метална протеза, което осигури моментален дренаж на десния чернодробен дял. За отпушването на лявата част се приложи ехо-ендоскопия, която също завърши с успешно дрениране на левия дял на черния дроб с метална непокрита саморазширяваща се протеза.

 

В резултат на успешната работа на екипа на клиниката по Гастроенетерология и хапетология в Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост, чернодробната функция беше възстановена, а пациентът отчете значителен спад в стойностите на билирубина и чернодробните показатели.

От проведената чернодробна биопсия на туморната формация, беше установен чернодробен карцином. След обсъждане от мултидисциплинарен екип, пациентът бе насочен към специалистите от клиниката по Медицинска онкология за започване на комплекстно лечение.

Ендоскопските процедури на жлъчното дърво са високоспециализирани мининванзивни техники, изискващи специална апаратура и подготвен медицински екип. Правилното им изпълнение прави възможно, както стартиране на системно лечение за основното заболяване, така и удължава преживяемостта и облекчаване на симптомите при палеативно лечение. 

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => prof-handzhiev-endoskopskoto-otpushvane-na-zhlachni-patishta-spestyava-mnogo-vreme-i-bolka-na-patsientite ) [61] => stdClass Object ( [blog_id] => 1715 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 599af83a5918039b9036e124bf8421e2.png [category_id] => 10 [date] => 1661115600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Хранене и омазняване на черния дроб [description] =>

Източник: МБАЛ "Св. Кадидад"

 

Черният дроб в човешкият организъм изпълнява съвкупност от жизнено важни функции в организма – като например детоксикация на алкохол и лекарства, обработване на вредните храни и т.н. Поради тази причина и той, както всички останали органи може да се разболее. Лечението на увреден черен дроб е най – вече свързано с приложението на специфичен хранителен режим.

 

 Медицинското наименования на понятието „омазнен черен дроб“ е „чернодробна стеатоза“. Обикновенно няма симптоми, но ако Вие пиете твърде много алкохол, сте застрашени от това заболяване. Бременността при жените също може да бъде причина. Омазнен черен дроб се наблюдава тогава, когато се получава прекомерно натрупване на триглицериди (мазнини) под формата на мастни капчици в чернодробните клетки. Чернодробната стеатоза повишава риска от появата на сърдечно - съдови заболявания, диабет, цироза и карцином на черния дроб.

 

Около 25% от населението или 52 милиона души в Европа страдат от омазнен черен дроб. Населението на света от азиатски и латиноамерикански произход са най - застрашени в отколкото бялята и чернокожа човешка раса. За щастие, има начини да спомогнете възстановяването на омазнения черен дроб - здравословно хранене! Изборът на здравословна храна е начин за предотвратяването на стеатоза, независимо дали е предизвикана от прекомерната консумация на алкохол или пък не

 

Омазняването на черният дроб е напълно обратимо заболяване. И както една голяма част от заболяваниятав медицината, така и чернодробната стеатоза може да бъде повлияна добре от правилен хранителен режим.  Най -добрият хранителен режим е тези, които съдържа постно месо, риба, пресни плодове и зеленчуци(зелена салата, зелени чушки, спанак, броколи, целина, краставици). Зелените зеленчуци е препоръчително да се консумират без твърде много сол и олио. Те подпомагат изхвърлянето на канцерогенните токсини.  

 

Олиото най – добре е да се замени със зехтин или нещо по здравословно. Добавете 4 -5 супени лъжици студенопресован зехтин към менюто си. Това е чудесна супер храна и незаменим източин на мононаситени мастни киселини. Освен това си осигурявате стабилна подкрепа на черният си дроб и подпомагате отделянето на вредните токсини от него.

 

Плодовете в менюто най – добре да се консумират по не повече от 2 на ден. Правете си сокове и фрешове, сокове по всяко време  на деня – така се лекувате,  но и се изпълвате с много положителни емоции и изгаряте натрупаните мазнини мигновенно. Така подпомагате работата на черният си дроб, но и се предпазвате от вируси особено през есенно - зимния период.

 

Червеното цвекло е богат източник на Витамин С. Фибрите в цвеклото са чудесен източник за почистване на токсините от храносмилателната система и черният дроб. Храните съдържащи червено цекло подпомагат отделянето на жлъчни сокове и стимулират ензимната активност.

 

Със сигурност няма човек, който да не обича шоколад и кафе. Една чаша черно кафе на ден ще Ви осигури здрав черен дроб, както и консумацията на черен шоколад(70 % какао) e най – доброто решение. Никакъв бял или  млечен шокоад, заради високото съдържание на захар в тях. Бялото брашно също е забранено. Ядки и бобови храни са позволени при болните от стеатоза, заради повишеното съдържание на селен, Витамин Е,калий. Тези полезни витамини намаляват вредните токсини в черният дроб, но и повишават имунитета.

 

Най – добрата целодневна храна е препоръчително да бъдат леки зеленчукови супи. Добре е според специалисти храненето да бъде 4-6 пъти дневно (грубо хранене на всеки 2,5 - 3 часа). Не трябва да се гладува, но и не трябва да се преяжда.

 

При омазняване на черния дроб е препоръчително да се приемат хранителни добавки, които целят понижаването нивото на холестерол в кръвта на човека. Но все пак не прекалявайте.

 

И все пак незабравейте, че така както лекарите се грижат за Вашето здравословно състояние и  опазването на живота Ви, така и черният Ви дроб се нуждае от вашата помощ за да бъде здрав, така както и Вие самите.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => hranene-i-omaznyavane-na-chernia-drob ) [62] => stdClass Object ( [blog_id] => 1717 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => ac022f7c433632fec9c3a337d4ed3b9c.jpg [category_id] => 10 [date] => 1660251600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Родителските амбиции и училищен стрес може да отключат рецидивираща коремна болка при децата [description] =>

Източник: МБАЛ "Тракия"

 

Прекалените родителски амбиции и стресът в училище са сред основните причини за появата на т.нар. „функционална коремна болка“ при подрастващите. Това показват резултатите от ново изследване, провеждано в продължение на 5 години с 51 деца на възраст от 4 до 17 години в Стара Загора, които са посещавали консултативния кабинет по гастроентерология на Болница „Тракия“ между 2016 и 2021 година. Децата са страдали от необясними болки в областта на корема, за които при прегледите не са открити доказателства за заболяване на гастроинтестиналния тракт.

 

 „Това са рецидивиращи коремни болки, които детето изпитва реално, въпреки че при медицинските прегледи не се установяват структурни, метаболитни, биохимични или някакви хистологични изменения в лигавицата на червата и стомаха“, обясни д-р Марлена Панайотова, д.м. от Педиатрично отделение на Болница „Тракия“, автор на изследването. Тя е единственият специалист по детска гастроентерология в цяла Югоизточна България и преподавател в Медицинския факултет на Тракийския университет.

При почти всички наблюдавани деца семейните лекари и различни специалисти, са предписвали медикаментозно лечение, а при 32 от тях и диетолечение, но без особен резултат. Затова през последните години в практиката си д-р Панайотова следва световните тенденции, прилагайки комбинирана терапия от психотерапевтични сесии, съчетани в началото с мека медикаментозна терапия. Резултатите от този подход се оказват впечатляващи…

В основата на функционалната коремна болка, наричана в миналото психогенна болка, стои свръхчувствителността на нервните рецептори в чревната стена. Болките в областта на корема се появяват като реакция от тревожността на детето и стресовите фактори в обкръжаващата го среда, казва д-р Панайотова.

„Диагнозата е трудна за семейните лекари, защото появата на болката обикновено се отдава на друго заболяване, упорито се търси някаква органична причина. Детето обаче започва да трупа отсъствия от училище, а родителите попадат в едно безрезултатно обикаляне на специалисти – хирурзи, педиатри, гастроентеролози, инфекционисти и други“, казва д-р Панайотова.

Тя си поставя за цел да установи ролята на стресовия фактор като причинител на заболяването и доколко ефективна е когнитивно-поведенческата психотерапия, която се утвърждава все повече в света като метод за лечение на това заболяване, но не е проучена в България.

В края на юли тази година д-р Панайотова представи данните от изследването си като представител на Болница „Тракия“ в 43-тата годишна среща на Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене – един от най-авторитетните световни форуми, проведен в Копенхаген. Срещата се посещава предимно от детски гастроентеролози, педиатри и специалисти в областта на храненето и детското развитие от Европа, Америка, Австралия и Азия, като събира близо 3000 гости.

Резултатите от българското изследване предизвикват широк интерес и дискусии по време на форума.

Резултатите от изследването на д-р Панайотова са категорични – с прилагането на психотерапевтични техники се постига многократно по-добър терапевтичен ефект, отколкото с медикаментозно лечение и диета. Изследването посочва и основните рискови фактори за отключване на заболяването при наблюдаваните 51 деца – при 24 от тях това се оказват проблеми в семейната среда, а при 27 деца в училищната среда.

Свръхамбициозните родители се оказват една от най-честите причини за появата на функционална коремна болка - при 14% от децата в изследването. На второ място с 9% е съперничеството между децата в едно семейство. „Не е тайна, че при раждането на второ дете в семейството понякога започват симптоми при по-голямото, което се чувства „детронирано“ от вниманието на родителите си и изпитва известно съперничество спрямо своето по-малко братче или сестриче“, посочва д-р Панайотова.

При 16% от децата причина за поява на психогенна болка в корема са разделените родители или загубата на родител, при 11% от тях конфликт между родителите, а при 5% причина се е оказал хронично болен член на семейството.

Функционалната коремна болка се проявява често и при деца, чиито родители работят в чужбина и са отглеждани от своите баби или роднини и рядко виждат своите майка и баща. „В много малък процент като причина установихме и наличие на вербално или физическо насилие“ посочва д-р Панайотова.

В училищната среда водещ фактор за отключване на заболяването при 29% от децата е усвояването на учебния материал. Голяма част от децата с необясними болки в корема са първокласници. „При тях стресът от започването на образователния процес, налагането на нови рамки и правила от педагозите, оказват силно влияние - особено върху учениците с по-чувствителна психика. Старанието им да отговорят подобаващо на амбициозните учителски изисквания понякога предизвиква вътрешен стрес, който се изразява в коремна болка, диспепсия, гадене и нерядко повръщане“, обяснява д-р Панайотова.

Втора по честота причина в училищната среда с 11% е конфликт с преподавател, 9% заради изолация от групата съученици и 7% заради конфликт с друг съученик.

Проучването потвърждава световната тенденция, че функционалната коремна болка се проявява по-често сред момичетата и по-рядко при момчетата.

Лечението „Приложихме семейна терапия от квалифициран психотерапевт, средно между две и шест психотерапевтични сесии с продължителност 1 час, като проследихме състоянието на децата в периоди от 3 до 6 месеца. При част от семействата психологическата терапия продължаваше само с родител с основна цел реконструиране на родителско-детските отношения, чрез използване на различни техники“, обясни д-р Панайотова.

„Дори една-две срещи с психолозите водят до подобрение на симптомите. За пълно излекуване на състоянието са необходими няколко психотерапевтични сесии, на които специалистът преценява дали цялото семейство или само детето трябва да посещава терапията“, допълва тя. Д-р Панайотова предписва меки медикаменти на децата само по време на първите един – два сеанса при психотерапевта.

Резултатите от оценката на психологическата терапия се оказват впечатляващи.

Над 68% от децата получават подобрение и болката е изчезва още след 2 - 3 психотерапевтични сесии. При 23% от тях болката е намаляла по интензивност и само при 8% е останала без промяна. Така резултатите от психотерапевтичното лечение се оказват многократно по-добри от тези с медикаментозно лечение – спазмолитици, билкови екстракти, пробиотици и хомеопатични продукти.

Почти нулев се оказва ефектът от диетолечението на 32 от наблюдаваните деца, които са се въздържали от някои грубоцелулозни храни, пикантни подправки и други. „При липса на структурна или метаболитна причина, няма как състоянието да бъде преодоляно чрез ограничения в храненето“, обяснява д-р Панайотова.

Проблемите Психологическата терапия на функционалната коремна болка задължително трябва да се провежда от квалифициран психотерапевт, но в доста държави, сред които и България, такива специалисти не винаги са налични. Още по-малко са психолозите с опит при деца. Тяхната лечебна дейност не се реимбурсира от здравните фондове в много от държавите, като България не прави изключение. По тази причина родителите се затрудняват да осигурят за децата си лечение с подходящ психотерапевт.

В социалната рехабилитация на децата, лекувани от д-р Панайотова, се включват болничният психолог на МБАЛ „Тракия“ Радост Овагимян, дп и психологът от Дом „Майка и дете“ в Стара Загора Александра Димитрова. „Така успяхме да помогнем на много семейства и да обобщим тези резултати“, посочва д-р Марлена Панайотова.

Ефектът Когато чуят лекарската преценка, че проблемът на детето им е психологически, родителите се успокояват, защото отпада притеснението им, че детето страда от сериозна органична причина – язва, гастрит, някакво  образувание, казва д-р Панайотова.

Колегите психолози внушават внимателно верния път към промяна в отношението към тяхното дете и реконструиране на родителско-детските отношения, когато причината се крие в тяхната прекалена амбициозност, тревожност или хиперпротективност.

Екипът, участвал в изготвянето на доклада „Когнитивно-поведенческа терапия при функционална коремна болка при деца“, представен на форума в Копенхаген, се надява здравните власти в България да се запознаят внимателно с резултатите от изследването и да поставят на дневен ред реимбурсирането на дейността на психотерапевтите в България. Особено на тези, които работят с деца.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => roditelskite-ambitsii-i-uchilishten-stres-mozhe-da-otklyuchat-retsidivirashta-koremna-bolka-pri-detsata ) [63] => stdClass Object ( [blog_id] => 1713 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5f51ee200c328ac193011a4daa84021f.jpg [category_id] => 10 [date] => 1658869200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Всичко, което трябва да знаете за лъчелечението [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник Младост

 

• Какво представлява лъчетерапията?

Лъчетерапията е един от основните методи за лечение на рак. Използват се йонизиращи лъчи, които проникват в тъканите и убиват раковите клетки. 

 

• Какви видове лъчелечение има?

Има два основни начина лъчетерапията да стигне до туморните клетки. Първият начин с чрез рентгенови лъчи, насочени от вън към тялото (т.н. перкутанно лъчелечение - “през кожата”), а вторият е чрез въвеждане на специални игли в самия тумор (т.н. брахитерапия). 

Важно: В определени случаи, пациентът може да получи и двата вида терапия. 

Според целта на провеждане лъчетерапията може да се използва за 

• С цел излекуване на рака
• Облекчаване на симптоми, когато излекуването е невъзможно
• Лъчелечението използва ли се с други видове противоракови лечения?

Да, лъчелечението често се използва успоредно с други противоракови лечения. 

• Лъчелечение и хирургична интервенция. Радиация може да се прилага преди, по време на или след операция. Лекарите могат да използват лъчелечение за свиване на размера на тумора преди операцията или да използват лъчелечение след операцията, за да убият всички потенциално останали ракови клетки. Понякога лъчелечението се прилага по време на операцията директно върху мястото, където е бил туморът, без да преминава през кожата. Това се нарича интраоперативно лъчелечение. 
• Лъчелечение и химиотерапия. Преди или по време на лъчелечението може да се даде и химиотерапия, така че ефектът от лечението да се усили. Лъчелечение може да се приложи и след химиотерапия, за да се убият всички останали ракови клетки.

 

• Какво представлява външното лъчелечение?

Външното лъчелечение се прилага посредством линеен ускорител, който достарвя определени дози радиация в зоната на онкологичното заболяване. Така например, ако имате рак на белия дроб, ще получите радиация, насочена към гърдите, но не и към останалата част от тялото. Апаратът не ви докосва, но се върти около вас, изпращайки радиация към тялото Ви от много различни посоки.

Важно: Качествената терапия започва с апаратура от последно поколение

Аджибадем Сити Клиник Младост разполага с два броя последно поколение линейни ускорители Тrue Beam STx . Моделът съчетава в един апарат всички съвременни техники за радиотерапия, използвани за лечение на рак и е пригоден за радиохирургия на тумори на мозъка и на тялото. 

Truebeam STx е подходящ за лъчетерапевтично лечение при тумори в органи, които изискват проследяване на дишането, като белите дробове, черния дроб и гърдите. Тъй като дава възможност за проследяване на дишането по време на облъчване, апаратът позволява доставянето на висока доза радиация директно в зоната, където се намира туморът.

 

• Колко често ще се подлагам на външно лъчелечение?

Повечето хора се подлагат на външно лъчелечение веднъж на ден, 5 дни в седмицата, от понеделник до петък. Лечението продължава от 1 до 8 седмици в зависимост от вида на онкологичното заболяване и целта на лечението. Времето между първата и последната лъчетерапевтична сесия се нарича курс на лечение. 

 

• Какво представлява вътрешното лъчелечение?

Вътрешното лъчелечение се нарича още брахитерапия. То е форма на лечение, при което източник на радиация се поставя вътре в тялото. При нея източникът на радиация е твърдо вещество под формата на малко зърно, което се поставя в тялото в близост до раковите клетки. Това позволява третиране на по-малка част от тялото с висока доза радиация.  От всички онкологични протоколи този метод на лечение се препоръчва, когато има възможност източника на облъчване да се постави до или в тумора - простатен карцином, рак на маточната шийка и като допълващо следоперативно лечение при ендометриален карцином за областта на влагалището и при кожни тумори. И не на последно място – при запушен бронх на белия дроб. Лечението цели да отпуши бронха, за да може да се повиши качеството на живот и да се облекчи състоянието на болния.

 

Отделението разполага с една от най-модерните системи за брахитерапия Гамамед Плюс. Чрез специална система от апликатори и катетри радиоактивен източник се въвежда временно директно в тумора, прилагайки висока доза лъчение. Интегралната система за въвеждане на на апликаторите в туморите позволява изключително прецизно позициониране на радиоактивния източник. Разпределението на дозата се оптимизира от модерна компютърна система. В резултат на това дори тумори с много сложна и неправилна форма могат да бъдат включени в индивидуално изготвен лъчетерапевтичен план.

 

Нежелани реакции вследствие на лъчелечение 

 

Нежеланите реакции са проблеми, които могат да възникнат в резултат на лечението. Те може да се появят при лъчелечение, тъй като използваните високи дози радиация, които убиват раковите клетки, могат също така да увредят здравите клетки в лекуваната област. 

Нежеланите реакции са различни за всеки човек. Някои хора развиват много нежелани реакции, други нямат почти никакви. Кожна реакция като леко слънчево изгаряне се получава, когато облъчваната област е близо до кожата.  Някои пациенти изпитват умора. Други нежелани реакции зависят от лекуваната част на вашето тяло. Кожните промени може да включват сухота, сърбеж, лющене или разранявания. Тези промени възникват, тъй като лъчелечението засяга здравите кожни клетки в третираната зона. 

Лъчелечението е един от основните методи за лечение на ракови заболявания, заедно с химиотерапията, хирургията, имунотерапията и таргетното лечение. Клиниката  по лъчелечение на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост е интегрален компонент на онкологичното лечение, предлагащ най-съвременно лечение в областта на лъчетерапията.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => vsichko-koeto-tryabva-da-znaete-za-lachelechenieto ) [64] => stdClass Object ( [blog_id] => 1716 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 0d21528eba51ec63ccf6666c16dc1524.png [category_id] => 10 [date] => 1658610000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Кофеинът и как влияе върху здравето ни [description] =>

Източник: МБАЛ "Света Каридад"

 

Всеки ден повече от 1 милиард чаши кафе биват консумирани по целия свят. 

Има хора, които го използват, за да се събудят и такива, които просто обичат вкуса и аромата му! Но знаете ли как влияе върху нашето здраве?

При варенето на зърната от кафето се отделя кофеин. Една обикновена чаша кафе съдържа около 50-100 мг кофеин. 

Тази съставка почти винаги причинява симптоми. Като минимум може да се почувствате по-енергични, но с течение на времето твърде много кофеин може да причини симптоми на умора. Според много изследвания е безопасно за повечето здрави възрастни да консумират до 400 милиграма кофеин на ден. 

Кофеинът действа като стимулант на централната нервна система. Когато достигне мозъка ви, най-забележимият ефект е бдителността. Ще се чувствате по-будни и по-малко уморени, така че това е често срещана съставка в лекарства за лечение или управление на сънливост, главоболие и мигрена.

Проучванията също така установяват, че хората, които пият кафе редовно, имат по-малък риск от развитие на Алцхаймер и деменция и намаляват риска от самоубийство с 45 процента. Тези ползи са ограничени до хора, които пият кафе с високо октаново число, а не кафе без кофеин. Някои хора смятат кафето за здравословна напитка, но както повечето храни, прекомерното приемане може да причини странични ефекти.

Например, твърде много кофеин може да ви причини главоболие. Това е свързано предимно, ако решите един ден да не приемете кофеин. Кръвоносните съдове в мозъка ви свикват с ефектите на кофеина, така че ако внезапно спрете да приемате кофеин, това може да причини главоболие.

Други симптоми при спирането на кофеин включват:

безпокойство

раздразнителност

сънливост

Кофеинът влияе и на храносмилателната ви система. Увеличава количеството киселина в стомаха ви и може да причини киселини или разстроен стомах. Допълнителният кофеин също не се складира в тялото ви. Обработва се в черния дроб и излиза през урината. Ето защо може да имате повишено уриниране малко след прием на кофеин.

Кофеинът може да повиши кръвното ви налягане за кратко време. Смята се, че този ефект се дължи или на повишаване на адреналина, или на временно блокиране на хормоните, които естествено разширяват артериите ви. При повечето хора няма дългосрочен ефект върху кръвното налягане, но ако имате нередовен сърдечен ритъм, кофеинът може да накара сърцето ви да работи по-усилено. Ако имате високо кръвно налягане (хипертония) или проблеми, свързани със сърцето, попитайте Вашия лекар дали кофеинът е безопасен за консумация.

Предозирането на кофеин може да причини ускорен или неправилен сърдечен ритъм и проблеми с дишането. В редки случаи предозирането с кофеин може да доведе до смърт поради конвулсии или неправилен сърдечен ритъм.

Консумирайте с мярка!

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => kofeinat-i-kak-vliyae-varhu-zdraveto-ni ) [65] => stdClass Object ( [blog_id] => 1688 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => d4a912f8bde8ac288aca4e67445d2956.jpg [category_id] => 10 [date] => 1656450000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Зa пренаталната грижа от д-р Александър Кобаков и д-р Илияна Мазнейкова [description] =>

Източник: МБАЛ "Св. София"

 

Акушер-гинекологът д-р Кобаков и д-р И. Мазнейкова пред Атанас Месечков за Genica news може да гледате тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => za-prenatalnata-grizha-ot-d-r-aleksandar-kobakov-i-d-r-iliyana-mazneykova ) [66] => stdClass Object ( [blog_id] => 1695 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => e1e43a444762398b1ab5cea2418d1799.jpg [category_id] => 10 [date] => 1655413200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Радослав Дончев - Ракът на дебелото черво - превенция, диагностика и лечение [description] =>

Източник: МБАЛ "Св. Каридад"

 

Д-р Дончев, какво представлява ракът на дебелото черво и колко често се сблъсквате с него в практиката?

 

Ракът на дебелото черво или т.нар. колоректален карцином е най-честият злокачествен тумор на храносмилателната система. Той произхожда от дебелочревната лигавица след натрупване на мутации в епителните клетките, които отключват неконтролируемо делене и прорастване на тези клетки в слоевете на чревната стена. При този процес се засягат и малките кръвоносни и лимфни съдове на червото, което е и причината за метастазиране в отдалечени органи и лимфни възли. В нашата практиката се сблъскваме с това заболяване ежедневно. То е често, както в България, така и в световен мащаб. Според данни на американското дружество за ракови заболявания (American Cancer Society) вероятноста човек да заболее от колоректален карцином в хода на живота си е около 4%. Публикации от изминалата година сочат, че годишно по света се регистрират близо 2 милиона нови случая и около 900 хиляди смъртни случая, дължащи се на дебелочревен рак.

 

Кои фактори повишават риска за развитие на колоректален карцином?

 

На първо място бих поставил наличието на аденоматозни полипи в дебелото черво. Голяма част от карциномите възникват именно на базата на такива полипи чрез натрупване на мутации в техните клетки. Ние наричаме този път на зараждане на раковото заболяване аденом-карцином секвенция или последователност. Освен това трябва да споменем затлъстяването и липсата на достатъчна физическа активност, тютюнопушенето и прекомерната консумация, както на алкохол, така и на колбаси и червено месо. Друг рисков фактор е наличието на дебелочревен карцином или аденоматозни полипи при кръвни роднини, особено, ако заболяването е настъпило в млада възраст. Тук са включени сравнително редките синдром на Линч и фамилната аденоматозна полипоза. Хроничните възпалителни заболявания на червата улцерозен колит и болест на Крон също повишават риска от възникване на рак на дебелото черво и подлежат на редовно проследяване.

 

Може ли да споделите какви оплаквания имат болните с рак на дебелото черво?

 

Симптомите могат често напълно да липсват, особено в ранните стадии на заболяването. При появяване на оплаквания те са различни в зависимост от локализацията на тумора. Болните най-често се оплакват от новопоявили се смущения в ритъма на изхождане. Някои имат упорит запек, а други редуване на запек с диария, придружени често от чувство на подуване на корема. Тези алармиращи симптоми са много важни и може да ги обобщим като промяна в “навиците на червото”. Ако оплакванията персистират по-дълго от 2-3 седмици, е редно да се консултираме с лекар. Друг важен алармиращ симптом е кървенето от червото, чийто източник винаги трябва да бъде търсен. Болните могат да забележат наличието на кръв в изпражненията или изхождане на кръв и съсиреци независимо от дефекацията. Но кървенето понякога е слабо и незабележимо като в тези случаи установяваме желязодефицитна анемия в лабораторните изследвания. Понякога болните пристигат при нас по спешност, с данни за запушване на чревния лумен от тумора или т.нар. илеус. Болките в корема и загубата на тегло са също възможни симптоми, но те обикновено се наблюдават при по-напредналите стадии на заболяването. Редно е все пак да отбележим, че по-голямата част от случаите на запек и кървене от ануса не се дължат на рак на дебелото черво, но за да бъдем сигурни и да не пропуснем нещо сериозно е редно при тези състояния да се проведат допълнителни изследвания. Особено при кървене от ануса пациентите често са сигурни, че това са банални “хемороиди” и не търсят лекарска помощ. По този начин обаче може да се загуби ценно време за диагностика и радикално лечение на един карцином. Така че при тези състояние е редно да се консултираме с лекар. Това може да е общопрактикуващ лекар, гастроентеролог или хирург.

 

А как точно се диагностицира ракът на дебелото черво?

 

При всяко съмнение за това заболяване ще се започне с пълен клиничен преглед, лабораторни изследвания и ехография на корем с особен фокус върху черния дроб, тъй като именно тук най-често виждаме далечни метастази на карцинома на дебелото черво. Най-важното изследване, с което фактически се доказва или отхвърля колоректален карцином, е пълната колоноскопия с биопсия. При евентуално доказване на рак на дебелото черво допълнително извършваме компютърна томография на корема и гръдния кош, гастроскопия за изключване на синхронно злокачествено заболяване. При карцином на ректума (това са последните 16 сантиметра от дебелото черво или т.нар. право черво) допълваме диагностиката с ядрено-магнитен резонанс на таза, който е важен за определяне на стъпките в цялостното мултимодално хирургично-онкологично лечение.

 

Какво е лечението на ракът на дебелото черво?

 

За наша радост една не малка част от случаите на рак на дебелото черво са лечими с помощта на натрупаните знания и инструментариум на съвременната медицина. В много ранен стадий е възможно дори ендоскопското премахване на тумора в рамките на колоноскопията. Тези случаи обаче са по-скоро рядкост. При по-напредналите в локален аспект тумори, каквато е масата от случаите, които лекуваме, е необходима радикална и високо квалифицирана хирургична намеса. Тя се изразява в премахване на определена част от дебелото черво на сигурно отстояние от тумора, както и на хранещите кръвоносни съдове с намиращите се около тях лимфни възли. Нашият екип извършва тези интервенции рутинно по минимално инвазивен път, с камера и няколко малки достъпа по около 1 см и 4-сантиметров разрез, през който в края на операцията се отстранява засегнатият участък на червото. След възстановяване от оперативната интервенция и получаване на окончателна диагноза от колегите патолози грижите за пациента се поемат от онколози, a проследяването за 5 години след операцията - от гастроентеролози. Като цяло се вижда какъв огромен ресурс се изисква при диагностиката и лечението на рака на дебелото черво. Обнадеждаващото тук е, че при навременно диагностициране на заболяването и адекватно лечение, заедно с нашите пациенти имаме реалната възможност да се справим с това заболяване.

 

Съвети за профилактика на дебелочревния карцином

 

Съветваме хората да са физически активни и да редуцират наднорменото тегло. Трябва да се избягва тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол. Освен това е желателно редовно да се ядат плодове и зеленчуци и да се намали консумацията на червено месо и колбаси. И тук идваме към последната, но не и по важност препоръка - профилактичната колоноскопия. Препоръчваме на пациентите без рискови фактори да се подлагат на профилактична колоноскопия на всеки 10 години след навършване на 50-та годишнина. При наличие на фамилна обремененост, анамнеза за полипи и хронични заболявания на червата е редно профилактичните колоноскопии да започнат от по-млада възраст след консултация със специалист.

Кратки данни Д-р Радослав Дончев
Д-р Радослав Дончев придобива специалност по хирургия в Германия. Има множество специализации и тесни интереси в областта на лапароскопската хирургия, оперативното лечение на туморите и възпалителните заболявания на гастроинтестиналния тракт, както и херниите на коремната стена и диафрагмата.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => d-r-radoslav-donchev-rakat-na-debeloto-chervo-preventsia-diagnostika-i-lechenie ) [67] => stdClass Object ( [blog_id] => 1682 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 107028c1b4a241886fe9e24b5e062ab8.jpg [category_id] => 10 [date] => 1655240400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Ракът на пикочния мехур предпочита мъжете [description] =>

Източник: МБАЛ "Св. София"

 

Близо 4 пъти по-често ракът на пикочния мехур поразява мъжете. Какво обяснение дава науката за този факт? Лечими ли са туморите на пикочния мехур? И как иновациите в урологията помагат при битката с коварната диагноза?

 

Попитахме изтъкнатия уролог д-р Милен Цветков, дм. Лекар от екипа на МБАЛ „Света София“ и е специалист в областта на диагностичната и оперативната лапароскопия в урологията, както и в интервенциите под рентгенов контрол. Д-р Цветков има и защитена дисертация за разстройствата на уринирането и е активен член на International Continence Society (ICS).

 

„Ракът на пикочния мехур се среща при 9,5 мъже и 2,4 жени на 100 000 души, което го нарежда на седмо място по честота на раковите заболявания при мъжете и на десето при човека въобще“, разкрива д-р Милен Цветков. Защо диагнозата е по-типична за представителите на силния пол? „Приема се, че мъжете са изложени в по-голяма степен на външни рискови фактори“, коментира урологът.

 

Всеки втори е пушач

 

Основният рисков фактор, оказва се, е пушенето. „Той се среща при около 50% от пациентите“, изтъква специалистът от МБАЛ „Св. София“. Като допълва, че излагането на йонизираща радиация или на вредното влияние на различни химични съединения също може да провокира появата на тумори. „Заболяването шистозомиаза пък е рисков фактор за развитието на плоскоклетъчен рак на пикочния мехур“, не пропуска да отбележи д-р Цветков.

 

Кръвта в урината го „издава“

 

„Най-честият симптом за рак на пикочния мехур е наличието на кръв в урината“, разкрива урологът. Разбира се, хематурията сама по себе си не говори непременно, че пациентът е с онкологично заболяване. „Но задължително означава, че трябва да се обърне внимание и да последва преглед“, подчертава специалистът. Изрежда и останалите възможни оплаквания, които насочват към диагнозата:

 

• чести позиви за уриниране;
• болки в областта на пикочния мехур;
• болки при уриниране.

 

„Най-общо казано, симптомите са неспецифични за заболяването. Принципът е – започне ли да се случва нещо различно от обичайното за човека, това означава, че нещо някъде се е променило и трябва да се провери дали е притеснително“, коментира д-р Цветков.

 

Налага се уретроцистоскопия

 

Как се поставя диагнозата? „Всеки преглед започва с разговор за оплакванията, физически преглед, ехографско изследване при пълен пикочен мехур, като също се оглеждат бъбреците и уретерите (когато са видими ехографски). След тази част се прави заключение за състоянието на пациента и план за последващо поведение“, разкрива алгоритъма специалистът от МБАЛ „Св. София“.

 

„Такова може да бъде уретроцистоскопия – директен оглед с ендоскопска апаратура (в условията на анестезия) на пикочния канал, простата, пикочен мехур. Визуализира се ехографската находка и може в същия етап проблемният участък да бъде изрязан или да се вземе материал от него за хистологично изследване, когато не е възможно пълното му отстраняване“, обяснява д-р Цветков.

 

„Според конкретния случай преди инвазивните методи на диагностика може да се изискат по-детайлни образни изследвания като компютърна томография (скенер, след изследване на креатинин) или ядрено-магнитен резонанс, спешни кръвни изследвания и др. Всичко това означава индивидуализиран подход“, уточнява урологът.

 

Хирургията дава най-добър резултат

 

При рака на пикочния мехур най-добър резултат дава оперативното лечение. Целта му е радикалното премахване на тумора. „Когато се установи наличието на метастази, в общия случай се започва с оперативно отстраняване на пикочния мехур с основната туморна маса в него, след което се продължава с адювантно лечение – химио- и имунотерапия, които да повлияят разпръснатите ракови клетки от основния процес – метастазите“, разяснява д-р Цветков.

 

Когато заболяването е в по-късен стадий, може да се избере и друг подход. „Да се започне с химио- и имунотерапия (неоадювантно лечение) след хистологично изследване на вида тумор. След което проследяване и рестадиране да се премине към оперативно лечение и адювантно лечение. Това отново е планиране на поведението според конкретния клиничен случай“, споделя опита си урологът.

 

Иновации vs. рецидивите

 

Д-р Цветков и колегите му от „Св. София“ прилагат и иновативни техники, като интравезикалната химио- и имунотерапия. „Първата има за цел да подейства локално върху лигавицата на пикочния мехур, като унищожава туморните клетки и намалява склонността на лигавицата да се трансформира в ракови клетки. Интравезикалната имунотерапия пък цели да активира имунната система, която действа локално върху лигавицата на пикочния мехур, и да унищожи раковите клетки“, разкрива спецификите урологът.

 

Терапиите обаче не са подходящи за всички пациенти. „Първа стъпка от лечението при рак на пикочния мехур е трансуретрална резекция (изрязване на туморния процес или на максимална част от него през пикочния канал). Изрязаният материал се изпраща за хистологично изследване, което дава патологичното стадиране на пациента. При стадий рТ1 може да се назначи адювантно химио- или имунолечение. Интравезикалните терапии се прилагат при пациенти с рецидив на рак в този стадий или при варианти със склонност към рецидив“, подчертава специалистът.

 

Понякога се отстранява и простатата

 

При част от болните, за съжаление, се налага т.нар. радикална цистектомия. „При нея се отстранява целият пикочен мехур – при мъжете, заедно с простатата и семенните мехурчета, а при жени – заедно с матката“, не спестява и „най-лошия сценарий“ опитният уролог.

 

Надежда за пациентите обаче има. „Преживяемостта зависи на първо място от това в кой етап е хванато заболяването, тъй като то е прогресивно. На второ – от характера на тумора. По-слабо агресивните варианти са по-бавни в развитието си, по-късно дават разсейки. По-агресивните бързо навлизат в дълбочина на пикочния мехур и по-рано метастазират“, признава д-р Милен Цветков.

 

Знаете ли, че…

90 на сто са с преходноклетъчен карционом

 

Най-честият вид рак на пикочния мехур е преходноклетъчният карцином. Той се среща в 90% от случаите, обяснява д-р Милен Цветков. „При 4% от пациентите се наблюдава плоскоклетъчен карцином, а делът на аденокарциномите е около 2%“, споделя статистиката урологът.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => rakat-na-pikochnia-mehur-predpochita-mazhete ) [68] => stdClass Object ( [blog_id] => 1668 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => ac9cfde82759df4806655ab2a2eaa7ed.jpg [category_id] => 10 [date] => 1654030800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Даваме възможност на пациенти с рак и ХИВ да имат деца [description] =>

Източник: в. Телеграф

 

Д-р Стаменов, през последните две години в страната ни на практика няма действащ стандарт за асистирана репродукция, след като ВАС отмени Наредбата от 2007 г. заради липсата на обществено обсъждане. Това създава ли пречки в работата ви?

 

По-скоро създаваше липса на регламент, защото всичко, което не е забранено - е разрешено. Или с други думи, и най-лошият закон е по-добър от липсата на закон. Ако този стандарт, който сега предлагаме, се приеме, България ще има един нормален и действащ стандарт по асистирана репродукция. Сега, две години след като го написахме, откривам неща, които могат да бъдат доизгладени, но този документ е нещо съвременно, нещо добро, което отговаря не само на нуждите на обществото, а и на световните критерии.

 

С проектонаредбата за първи път се залага възможността за т.нар. постмортална асистирана репродукция или извършване на инвитро с криоконсервирани ембриони при смърт на мъжа. Какво е вашето мнение за това предвид различния подход в цяла Европа?

 

Този въпрос трябваше да бъде решен много отдавна, защото всички жени, които през изминалите години не можеха да се възползват от това, си тръгнаха с разбити сърца. Сега ние залагаме възможността за постмортална репродукция с вече съществуващи ембриони, които в крайна сметка са израз на съгласието на починалия мъж и желанието му да създаде поколение. Според мен ние не трябва да се водим от това какво е в различните страни по света или в Европа, а това какви са нуждите на нашето общество.

 

Съществена промяна се предлага по отношение на ХИВ позитивните пациенти. Как стоеше до момента въпросът с тях и какво ще се случва, ако наредбата бъде приета?

 

В старата действаща наредба беше регламентирано, че не е възможно използването на асистирана репродукция при ХИВ позитивен пациент и отрицателен партньор Това обаче съвсем не е така. От много години ХИВ се приема и третира като хронично заболяване, има прекрасна терапия, която дава живот на носителите точно толкова, колкото и на незаразените хора. Така че в днешно време ХИВ позитивният пациент е един напълно здрав и напълно нормален човек, който е способен не само да отглежда деца, но и да ги създава. Разбира се, има строги критерии, по които се работи в света - когато се докаже, че вирусът не е активен и ние докажем липсата на вирусен товар в спермата на ХИВ позитивния партньор, след това тя може да бъде използвана за целите на асистираната репродукция. Така че ние даваме един отличен шанс на тези хора да живеят нормално и да създават деца.

 

Друг важен момент са мерките за съхранение на фертилитета при онкоболни пациенти и такива с определени автоимунни и ревматични заболявания, при които предстои провеждането на терапия...

 

Да, това е мисия на нашата болница и е нещо, което обществото дължи на тези момичета и момчета. Съвсем скоро очаквайте и един подробен сайт по темата. Това, което хората трябва да знаят и тук, както коментирахме и при ХИВ, е, че в съвременната онкология диагнозата рак не означава смъртна присъда, не означава край. Означава, че хваната навреме и с приложена подходяща терапия, тези хора след година или две могат да се върнат на работното си място, сред приятелите си и да бъдат абсолютно равнопоставени в обществото. Затова е важно те да имат възможността да съхранят своите яйцеклетки и сперматозоиди преди започване на онкологичното им лечение. Това е кауза на всички развити страни, които се занимават с репродукция. Това е една реална възможност за всички тези пациенти и ние вече имаме родени бебета по този начин. Второто изключително важно нещо, което е залегнало в стандарта и което до този момент не беше регламентирано, това е съхраняването на репродуктивните възможности при децата в предпубертетна възраст. При някои от тях трябва да се замрази овариална тъкан, но в стандарта е залегнала и една съвременна възможност, която се практикува и в Европа - при някои момичета да се направи стимулация на яйчниците и да се извадят яйцеклетки. При момчетата пък ще може да се замразява тестикуларна тъкан. Това е новост за България и ни поставя в предните редици на страните, които работят за запазване на фертилитета при онкоболни деца.

 

В тези случаи обаче е важна екипната работа между специалистите. Във вашето лечебно заведение онколозите работят с мисъл и за запазването на репродуктивните възможности на пациентите, но така ли е в цялата страна?

 

Това е важен въпрос, за който от години бием камбаната. Аз се изявявам на различни онкологични конференции и благодаря на колегите за поканата. Мисля, че вече има сензитивност поне в част от онколозите. Ние работим отлично и с хематологичната клиника в Националния онкологичен институт, които непрекъснато съветват своите пациенти и изпращат при нас момичета с лимфоми, левкемии, апластични анемии, които имат огромни възможности за излекуване и които са насочени към специалисти по репродуктивна медицина за съхранение на фертилитета. Не оспорвам, че има още много онколози, които резистират към това, но все пак смятам, че мисленето се променя. И това вече не е само в ръцете на лекаря. Пациентите също започват да се интересуват, да търсят варианти.

 

Различен ли е обаче подходът при онкоболни пациенти, при непълнолетни и подготвени ли са специалистите в България?

 

Истината е, че не всеки център по репродукция може да се занимава с такава дейност. Необходими са големи възможности за съхранение, много сигурни системи и опит в работата с онкологични заболявания. Имайте предвид, че понякога, за да започнем терапията, работим с критично лоши кръвни картини, с рискови пациенти и правим всичко възможно съвместно с онколозите да създадем един светъл период, в който можем да направим стимулацията и пункцията. Това съвсем не е проста работа. Изискват се отлично планиране, перфектна комуникация с колегите онколози и много отдаденост.

 

Заложен е обаче и лимит за донорите на яйцеклетки и сперматозоиди. Предвижда се анонимно даряване да се допуска до 5 пъти. Разумно ли е това ограничение?

 

Да, разумно е, защото нашата популация е малка и един донор не може да бъде стимулиран до безкрай. Това би дало възможност в бъдеще за създаването на повече деца, които, без да знаят, ще бъдат полубратя и полусестри. Така че тази цифра не е случайно избрана, изчислено е на популационно ниво, макар че например в Нидерландия, която като население е колкото България, е заложен по-голям брой пъти. Въпреки това ние решихме, че това е разумната граница, още повече че донорът дарява 5 пъти, но това не означава непременно пет бременности.

 

Премахва се горната възрастова граница за донорите на яйцеклетки и ще се разчита на медицинската преценка при всеки отделен случай. Това ще увеличи ли броя на потенциалните дарители?

 

Хубав въпрос. Вероятно ще има много желаещи. Аз се покланям на тези момичета и момчета, които биха искали да дарят, но специално при яйцеклетките даряването над 38-годишна възраст често е имагинерно. Причината е, че много често тези яйцеклетки имат генетични дефекти. Това са биологическите програми, които с напредването на възрастта неминуемо се задействат. Въпреки това в новия стандарт е заложена възможността, като едновременно се цели да бъдат защитени интересите на реципиентите, т. е. те да получат качествени яйцеклетки с потенциал, а, от друга страна, е защитено и правото на донора. Защото даряването не е самоцел. То е, за да помогнеш и да направиш нещо добро. И за да не бъде някой ощетен или пренебрегнат, не може да бъде категорично забранено и да се заложи определена възрастова граница.

 

Следя в социалните мрежи активността на "Майки за донорство" и оставам с усещането, че броят на донорите на яйцеклетки се увеличава и все повече жени са готови да дарят част от себе си, за да сбъднат мечтата на някое семейство. Така ли е?

 

Аз непрекъснато се възхищавам на прекрасната работа на "Майки за донорство", защото те работят непрекъснато и безкористно за тази кауза. Те милеят яйцеклетките да бъдат от българки за българки и това е нещо, което има своя смисъл. Най-красивото в случая е, че те успяха да накарат хората да мислят за донорството не като нещо, което носи определени материални облаги или бонуси, а носи блага за душата на човек и щастието да си помогнал на някого.

 

Как обаче стои въпросът с донорите мъже и каква според вас е логиката те да са по-малко, след като за разлика от жените те не преминават през стимулация, нямат ограничен резерв, както е с яйцеклетките...

 

Факт е, че мъжете са по-малко. Без да слагам паралел между майчинство и бащинство обаче, чувствителността и сензитивността на жените към акта на даряване и към желанието за дете е по-силна. Само една жена, която е майка, може да разбере какво се случва в сърцето на друга жена, която има нужда от донор. При мъжете е малко по-далечно това като усещане. И може би това е причината да бъдат по-малко. Не смятам, че мъжете не са толкова съпричастни или не искат да помагат, просто те не могат да почувстват нещата по начина, по който го правят жените.

 

Знаем, че заради липсата на достатъчно дарители се налага в страната ни да бъде внасян донорски материал от чужбина. Продължава ли тази тенденция и отразиха ли се на този процес пандемията и войната?

 

Засега не наблюдаваме проблем. Внасянето на генетичен материал е установена практика във всички страни по света и дори в големите държави с многомилионно население. Така че това не е нещо, което трябва да бъде укорявано. Но е много по-човешко българи да помагат на българи.

 

А като цяло отрази ли се пандемията на дейностите по асистирана репродукция и как се случваха нещата през изминалите повече от две години?

 

В условия на пандемия се работи трудно - с намалени капацитети, с уплашени хора, с жени, които трябваше да прекратяват стимулацията си, защото са се разболели, и с такива, които са загубили бременности, след като са се разболели. Но аз отчитам трудностите, през които преминахме, като урок. Защото когато човек работи в комфорт, си мисли, че това е завинаги, а ние разбрахме, че нещата много бързо могат да се променят. Въпреки това ние не сме спирали работа нито за секунда, борили сме се за всяка бременност, за всяка възможност и, слава Богу, по време на пандемията много жени заченаха успешно. Отчитам като грешка обаче, че като специалисти, като лекари, като експерти не можахме да надвикаме социалните мрежи и в крайна сметка не можахме да убедим хората, че трябва да се ваксинират. Това щеше да спаси много човешки животи. Но не се случи. Дори и политиците не зачетоха гласа на експертите.

 

Преди коронавируса с вас говорехме за възможността в България да бъде извършена първата трансплантация на матка. Смятате ли, че това ще се случи скоро?

 

Поли, намерих едно старо научно списание, в което се твърдеше, че 2024 г. на Луната отново ще стъпи човешки крак. За съжаление обаче човечеството стъпи в грешна посока и скоро човек на Луната няма да видим. По отношение на матката ще кажа, че дори и по време на COVID не спирахме да работим по темата, но пандемията безспорно ни забави. Защото ние бяхме направили специализации в няколко части на света на наши специалисти, но коронавирусът блокира тази възможност. Сега всичко бавно започва отново да стартира, а през това време ние усъвършенствахме нашите техники и не сме се отказали. Затова ще отговоря на въпроса ти така - да, ще дойде сутринта, в която "Телеграф" ще излезе на първа страница с новината "За първи път трансплантираха матка в България".

 

От няколко години насам слушаме за фирми, които посредничат на българки да заминават за инвитро процедури в чужбина. Защо се случва това, превъзхождат ли ни по нещо съседните държави?

 

Превъзхождат ни в маркетинга. Имаме още много, много да учим за рекламата от тях. От другата страна обаче стои недоверието в българския лекар. Много хора с големи материални възможности смятат, че българските болници са втора ръка. Това важи не само за асистираната репродукция. При нас обаче идват хора от Австралия и Япония, за да ги лекуваме, както и българи, които са се върнали от неуспешни процедури в чужбина. И третото, което не мога да не спомена, е, че ние, лекарите, също носим вина с позволяването на лоши практики, заради които много хора остават разочаровани. Разбира се, това не е навсякъде. България има много прекрасни клиники с прекрасни специалисти, но има и такива, които не практикуват качествено медицина. Така че проблемът е комплексен - маркетинг, недоверие и разочарование.

 

Кажете нещо хубаво за финал...

 

Да не забравяме да се усмихваме, защото и COVID, и войната, и всичко, което се случва, сякаш ни откраднаха усмивките. А не бива да забравяме, че когато се събудиш сутрин и можеш да дишаш, да ходиш по улицата, да подскачаш дори, а защо не и да си подсвиркваш, това значи, че си щастлив човек. Всичко останало ще се нареди и ние имаме грижата за това.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => davame-vazmozhnost-na-patsienti-s-rak-i-hiv-da-imat-detsa ) [69] => stdClass Object ( [blog_id] => 1664 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => bc8be60c6fd3f434f6e0d1d11f9150b3.jpg [category_id] => 10 [date] => 1653944400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Желязодефицитната анемия - причини и лечение [description] =>

Източник: МБАЛ "Св. София"

 

Слабост. Сънливост. Перманентна умора. Замаяност. Задух и при най-невинното усилие. Организъм, който буквално буксува. Ако веднъж си бил в „клопката“ на желязодефицитната анемия, не може да сбъркаш симптомите ù.

 

За жалост, при първия сблъсък с нея мнозина ги неглижират или отдават на друг проблем. И диагнозата идва със закъснение, когато силите им буквално са „изпити“ от болестта. Какви са причините за дефицита на желязо? Кои са пациентите в риск да развият анемия? Кога „здравословното хранене“ може да се окаже нож с две остриета? Колко дълга е „битката“ с анемията? И могат ли да се избегнат рецидиви?

 

На всички тези въпроси отговаря д-р Гергана Николова, дм, от екипа на МБАЛ „Света София“ в столицата. Д-р Николова е защитила две специалности – „Вътрешни болести“ и „Хематология“, както и докторат за хроничната миелоидна левкемия в Руската академия за медицински науки в Москва. Преподава на бъдещите лекари в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

 

„Анемията е често срещано заболяване. Въпреки това малко хора обръщат внимание на първите ù симптоми. Затова стигат до изследвания и консултация със специалист едва когато проблемите се задълбочат“, признава д-р Гергана Николова. Накратко – анемията се характеризира с намаляването на еритроцитите (червените кръвни телца) и на хемоглобина в тях. И „в дъното ù“ често е дефицитът на желязо. Защо?

 

„Желязото е свързано непосредствено със сложната молекула на хемоглобина, която се намира в еритроцитите. То доставя кислорода до клетките и извежда токсичния въглероден диоксид от организма. Затова при недостиг на желязо „страдат“ всички тъкани, органи и системи, но най-вече – жизненоважните мозък, сърце, бял дроб и мускули“, разкрива хематологът. За жалост, при този тип анемия често „бедата не идва сама“. Д-р Николова обяснява, че дефицитът на този микроелемент много често върви „ръка за ръка“ с недостига на витамини – като В12 или В9, които са не по-малко ключови за клетъчното дишане.

 

Вегетарианците са сред „обичайните жертви“

 

„Най-често срещаната причина за желязодефицитна анемия е режимът на хранене“, категорична е хематоложката от МБАЛ „Св. София“. И на пръв поглед парадоксално нейна „жертва“ редовно стават най-пламенните последователи на „здравословното хранене“. Да, това са вегетарианците и веганите! „Слагам „здравословно хранене“ в кавички, защото при него се избягват всички или част от продуктите с животински произход – месо, яйца, мляко и сирена. В резултат на това се стига до недостиг не само на желязо.

 

При вегетарианското хранене 90 на сто от пациентите с желязодефицитна анемия страдат и от други тежки дефицити – на витамин В12 например, който е важен участник в синтеза на хемоглобина, както и на калций, магнезий и прочие“, споделя опита си д-р Николова.

 

Накъде без незаменимите аминокиселини?

 

Лишавайки се от месо, вегетарианците реално се лишават и от т.нар. незаменими аминокиселини. „Човешкият организъм не е съвършен. Черният ни дроб не може да произведе тези аминокиселини. Но без тях няма как да се синтезира нито един пълноценен белтък в човешкия организъм – като започнем от хемоглобина, минем през хормоните и стигнем до всички антитела“, подчертава хематоложката. Затова и вегани, и вегетарианци трябва да приемат хранителни добавки, за да си осигурят тези „безценни“ аминокиселини.

 

Бременните и тийнейджърите са особено крехки

 

Друга причина за възникване на анемията са повишените изисквания за желязо на организма. „На първо място, такива има при подрастващите. Тийнейджърите растат бързо и необходимостта от желязо и всички останали микроелементи са по-големи в сравнение с тези на зрелия организъм“, напомня д-р Николова. Затова и драстичните диети при тях могат да са опасни.

 

Следващ „критичен период“ е бременността. „Още след 2-рия месец изискванията на организма значително се повишават. А вече след 4-ия месец стават още по-големи. Затова, когато бъдещата майка е на веган или вегетариански режим, последствията могат да са катастрофални. Включително да се стигне до спонтанен аборт или до нарушения в развитието на плода“, алармира лекарката от МБАЛ „Св. София“.

 

Гастрит и хернии я предизвикват

 

„Анемията нерядко е последствие и от нарушената резорбция на микроелементите от храната, необходими за синтеза на хемоглобина. Може да се предизвика от редица вродени или придобити заболявания“, разкрива още д-р Николова. На първо място, причините се търсят в храносмилателната система. „При острите и хроничните възпалителни заболявания на стомаха – като гастрити и язви на стомаха и дуоденума, например, рязко се нарушава усвояването на желязото.

 

Подобен ефект се наблюдава и при често срещания гастроезофагеален рефлукс (ГЕРБ) и т.нар. хиатални хернии“, обяснява хематоложката. Заболяване на тънките черва също може да предизвика желязодефицитна анемия. „Тук най-често става дума за хронични ентерити. Желязото се абсорбира основно от дуоденума през тънките черва. И при проблем има риск да настъпят паралелно, както тежък дефицит на желязо, така и на витамин В12“, предупреждава д-р Николова.

 

Ето защо пациентите, при които се налага резекция на голяма част от тънките черва, трябва строго да следят показателите си и да се консултират с хематолог поне 2 пъти годишно.

 

Обилният цикъл е проблем

 

Проблеми с дебелото черво също могат да провокират анемия. „Процесите там по-скоро са свързани с хронично кървене. Всъщност, кръвозагубите – както остри, така и хронични, са ключова причина за дефицит на желязо“, уточнява специалистката от екипа на МБАЛ „Св. София“. „Мнозинството от пациентите не знаят, че освен външни (в ректума) има и вътрешни хемороиди. При тях кръвозагубата по-трудно може да се улови навреме“, изтъква д-р Николова.

 

И тук логично отговаря на въпроса: „Защо жените по-често са анемични?“. Заради месечния си цикъл. „Най-често причината са нарушения като хиперменорея, но може да се касае и за миоми на матката. Цикъл, който продължава повече от 4 дни, се счита за обилен. А в същото време при около 50 на сто от жените менструацията е от 7 до 10 дни често със съсиреци. Това е предпоставка за бързо възникване на желязодефицитна анемия и по-трудната ù корекция“, признава хематоложката.

 

Може да е белег на цироза

 

„Желязото се съхранява основно в черния дроб, затова възпаленията му могат да предизвикат анемия“, не пропуска да отбележи д-р Николова. Най-често я „отключват“ пациентите с хронични хепатити. „При цироза пък желязото може да се трансформира в неусвоимата си форма – хемосидерин. Наред с това като усложнение при тези болни се наблюдават варици, които са предпоставка за микро- и макрокръвоизливи“, допълва още хематоложката.

 

Симптомите – от сънливост до задух

 

При такава „палитра“ от провокиращи фактори и нерядко дискретни оплаквания не е изненада, че уточняването на диагнозата често се забавя. Кои са „издайническите“ симптоми? „Лесна уморяемост, сънливост, задух при незначителни физически натоварвания“, изрежда ги д-р Николова. „Лошото е, че симптомите могат да бъдат неглижирани – обикновено по 3-4 месеца, понякога и година (особено при нарушено хранене). И едва когато се засилят, пациентите търсят помощ“, споделя опита си специалистката от МБАЛ „Св. София“. Защо при подобни оплаквания е ключово да се консултираме именно с хематолог?

 

С какви изследвания се доказва диагнозата?

 

„Доста от колегите, които не са хематолози, щом видят ниски нива на серумно желязо, автоматично решават, че анемията е желязодефицитна. И правят огромната грешка – моментално се включват желязосъдържащи препарати, рискувайки тежки усложнения“, откровена е д-р Николова. И обяснява кои са базовите задължителни изследвания, нужни за уточняване на диагнозата.

 

„След като се резорбира, желязото трябва да се свърже с трансферин (транспортен белтък). Затова изследването на това „подвижно депо“ – известно като тотален желязосвързващ капацитет (тотален ЖСК), дава по-реална представа дали има дефицит, или трябва да се прави диференциална диагноза с други състояния, наподобяващи анемия – като неопластични или възпалителни процеси, колагенози и т.н. Важно е да се проследи още нивото на феритина в периферната кръв.

 

Понижението му – до или под долна граница, в комбинация с ниско серумно желязо и увеличен тотален ЖСК, дават основание да се постави или изключи диагнозата „желязодефицитна анемия“, подчертава хематоложката.

 

Желязото – никога на гладно!

 

Лекува ли се ефективно анемията и дълга ли е „битката“ с нея – това се пита всеки пациент. Отговорът се крие в „разплитането“ на ключовия въпрос „Как се усвоява желязото?“. „За разочарование на вегетарианците и веганите желязото в растителните продукти – като червено цвекло, спанак, коприва – е в минерална, двувалентна форма. И се усвоява много трудно от организма. Защо?

 

Трябва да се раздели до железни сулфати, да бъде трансформирано в тривалентна форма, за да се свърже с трансферина и – евентуално – да стигне до костния мозък и черния дроб, където се съхранява“, подробно обяснява механизма д-р Николова. По същата причина препаратите, които са под формата на минерално желязо, се усвояват по-трудно от тривалентните. Хематоложката изтъква и друг проблем – обикновено първите се предписват на гладно. „Преди хранене нивото на солна киселина е високо.

 

Като резултат, в комбинация с железния сулфат, се образуват железен двухлорид и сярна киселина, която е изключително токсична. Именно поради това много от пациентите се оплакват от гадене и повръщане, болки в стомаха и отказват да пият таблетките“, споделя хематоложката. Минералното желязо има и друг недостатък – не бива да се приема с млечни продукти, защото калцият в тях затруднява усвояването му.

 

Цитруси и ябълки улесняват усвояването

 

Има ли алтернатива? „Да, препаратите с тривалентно желязо, които се доближават до естествената му форма в месото. Те се вземат по време на хранене, може и с блокче шоколад, защото дори вкусът им го наподобява“, обяснява д-р Николова. Хематоложката отбелязва, че тези медикаменти могат да се приемат с млечни продукти. А най-добре е (подобно на всички типове желязосъдържащи препарати) да се вземат в комбинация с богатите на витамин С и плодови киселини цитруси (без грейпфрут) и ябълки.

 

„Дозата в една таблетка е точно 100 mg – колкото организмът ни би могъл да усвои за 24 часа. Хубавото е, че и еволюцията е изработила защитна бариера. При прием на по-големи количества желязо и пренасищане на клетките на тънките черва, те буквално се излющват – на това се дължи и феноменът с потъмняването на изпражненията, който много пациенти наблюдават“, обяснява лекарката от МБАЛ „Св. София“.

 

Кога се налагат вливки?

 

При някои пациенти се налага и венозно приложение на желязосъдържащ препарат. „До тази терапия се прибягва в екстремни случаи, когато феритинът е изключително нисък – от порядъка на 3, 5 до 10 ng/ml. Подобни стойности са рискови за организма и стремежът е нормалното ниво да се възстанови максимално бързо. Всяка ампула съдържа 100 mg желязо, поставят по една на ден. Прилагат се до 3-4 ампули – не повече. Достатъчни са, за да възстановят нивото на феритина и нормалните функции на организма. След това може да се продължи със стандартното лечение с перорален прием на желязо“, изтъква д-р Николова.

 

И допълва, че вливания се правят и на пациенти с тежки храносмилателни нарушения – след сериозна резекция на стомаха и тънките черва, например. „При тях обичайно се прилагат 1 или 2 ампули годишно. Не бива да се прекалява, защото може да се стигне до пренасищане на депото. Тогава феритинът се превръща в необратимо свързано желязо под формата на хемосидерин и се наблюдава свръхизлишък, който може да бъде по-опасен и от самата анемия“, предупреждава хематоложката.

 

Терапията изисква време

 

Овладяването на анемията изисква постоянство, не крие д-р Николова. „Често при мен идват болни с оплакването: „Имах анемия, излекуваха ми я, хемоглобинът ми беше 135 g/l, но след 6 месеца пак съм зле!“. В тези случаи нерядко се оказва, че не е проследявано как се насища депото с желязо. Истината е, че лечението изисква време – често от 3 до 6 месеца, дори до 9 или година. Важно е да се постигне пълно насищане на депото, за да не се стигне до рецидив“, категорична е хематоложката. Стриктното проследяване също е ключово.

 

„Пациентите с висок риск от хронични кръвозагуби (при невъзможност за овладяване на хиперменореята например) или със заболявания на храносмилателния тракт е добре да си правят пълни изследвания на всеки 3 месеца – като в скрининга да не се пропуска и витамин В12“, препоръчва д-р Гергана Николова.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zhelyazodefitsitnata-anemia-prichini-i-lechenie ) [70] => stdClass Object ( [blog_id] => 1665 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5f2459dbfde8cf3144e3fc1d8473bb5f.jpg [category_id] => 10 [date] => 1653944400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Грижата за жени с автоимунни заболявания, планиращи бременност или вече бременни се провежда от мултидисциплинарен екип [description] =>

Източник: МБАЛ "Надежда"

 

Част от автоимунните заболявания засягат селективно жени в репродуктивна възраст, което от своя страна може да доведе до различни по степен нарушения на фертилитета или отклонения от нормалния ход на протичане на бременността, но тук важно е да отбележим, че тези взаимодействия са двупосочни т.е. имаме влияние на основното заболяване върху бременността и плода, и обратно – на бременността върху основното заболяване.

 

Представете се за нашите читатели?       

   
Здравейте, Казвам се Жени Панайотова и съм лекар в сектора по Пренатална диагностика и терапия на МБАЛ „Надежда“. В това интервю ще се постарая да отговоря на въпросите по поставената тема, но трябва да имаме предвид, че тя е много обширна и съм убедена, че въпреки огромното ми желание да бъда изчерпателна, няма да успея да обхвана всички аспекти.
Ще започна с това, че лично аз имам автоимунно заболяване – горд притежател съм на едно от тези екзотични заболявания и може би ще насоча фокуса си, съзнателно или несъзнателно, към автоимунните ревматологични заболявания.

 

Какво представляват автоимунните заболявания?

Автоимунните заболявания най-общо се характеризират с тъканна увреда в резултат на активация на собствената имунна система по различни ефекторни механизмни. Ключова роля играят както антитела, така и Т- клетките на имунитета, при наличие на генетична предразположеност или тригер от околоната среда и начина ни на живот.
Автоимунните заболявания са разнородна група от заболявания, която включва средно около 80 различни нарушения. Въпреки че всяко едно от тези заболявания по отделно засяга малък брой индивиди, честотата им е от порядъка на 7,6-9,4%. Част от автоимунните заболявания засягат селективно жени в репродуктивна възраст, което от своя страна може да доведе до различни по степен нарушения на фертилитета или отклонения от нормалния ход на протичане на бременността, но тук важно е да отбележим, че тези взаимодействия са двупосочни т.е. имаме влияние на основното заболяване върху бременността и обратно – на бременността върху основното заболяване.

 

Д-р Панайотова, кои автоимунни заболявания могат да са пречка по пътя за бебе?

В миналото бременностите при пациентите с автоимунни заболявания не само са били забранявани, но и прекъсвани по медицински показания поради високата майчина смъртност. Днес нещата са доста по-различни заради възможностите за ранна диагноза, съвременните методи за лечение и развитието на асистираните репродуктивни технологии.
Както споменахме, автоимунните заболявания са една голяма и разнородна група от заболявания. Всяко едно от тях по различен механизъм и в различна степен може да има негативен ефект както върху фертилните функции на жената, така и върху протичането на бременността. Отново искам да подчертая, че този ефект е двупосочен.
Според повечето съвременни проучвания, фертилитетът при пациенти с автоимунни заболявания е нормален. Отклонения от нормата се наблюдават в резултат на висока активност на основното заболяване или в резултат от медикаментите, използвани за лечение (наблюдава се зависимост от дозата и възрастта на пациентите).
Няма как да бъдат обхванати всички автоимунни заболявания, затова тук ще насоча вниманието Ви към автоимунните/хронични ревматични заболявания.
Това са група от заболявания, които най-често засягат жени в репродуктивна възраст. Честотата им се съобщава в порядъка на 3%. По-често срещани в тази група заболявания са Системен лупус еритематозус (СЛЕ), Антифосфолипиден синдром (АФС), Ревматоиден артрит (РА), Системна склероза/склеродермия (СС), Синдром на Сьогрен, Васкулите, Болест на Такаясу, Болест на Бехтерев и др.
При тези заболявания основни и опорни точки при планиране на бременността са две: на първо място, това е фертилният статус на засегнатия индивид и на второ място – контролът на основното заболяване.
В последните години семейното планиране при тези пациенти се превърна в основна част от лечебно-диагностичния процес, поради възможностите за ранна диагноза и напредъка на медицината при лечението им.
Много важно е да отбележим, че една от основните пречки (разбира се, не единствената по пътя за бебе) това е недобрият контрол на основното заболяване.

 

Когато жена с автоимунно заболяване има планове за бебе, какво трябва да съобрази първо? Важна ли е колаборацията между акушер-гинеколог и специалистът, който проследява основното заболяване?

Грижата за пациентки с автоимунни/хронични ревматични заболявания, планиращи забременяване или с установена бременност, трябва да се провежда от мултидисциплинарен екип, в който освен специалистът, лекуващ основното заболяване, трябва да участват специалисти по репродуктивна медицина, акушерство и гинекология, майчино-фетална медицина, имунология, анестезиология, неонатология, а при нужда и от други релевантни медицински специалности.
Основните моменти при лечението на пациенти с автоимунни заболявания, които са в репродуктивна възраст и имат желание за бременност или вече е постигната такава, са следните:

Изследване и определяне на фертилните възможности на пациентите, както и преценка на приложимите възможности на техниките за асистирана репродукция (АРТ), като част от основното лечение;

Влиянието на бременността върху основното заболяване и на основното заболяване върху бременността;

Влияние на активността на основното заболяване върху състоянието на плода;

Влияние на медикаментите, използвани за лечение на основното заболяване, върху развитието на плода и в периода на кърмене.

 

Има ли автоимунни заболявания, които могат да доведат до спонтанни аборти, конкретно в ранните седмици от бременността?

Темата за спонтанните аборти в ранните срокове на бременността, особено когато говорим за повтарящи се спонтанни аборти, е много сложна от медицинска гледна точка и изключително емоционална, както за пациентите, така и за лекарите. Трудностите идват от факта, че етиологията много често е неясна и има недостатъчно базирани на доказателства  терапевтични и диагностични стратегии.
Въпреки че темата за повтарящите се спонтанни аборти заема важно място, към натоящия момент има много нерешени въпроси по отношение на етиология (причина), еволюция и менажиране. Трябва да знаем, че за съжаление само при 50% от пациентите се установява причината за тези неупехи. Основните категории причини са анатомични, имунологични, генетични, ендокринни, инфекциозни и фактори от околната среда.
Няколко автоимунни заболявания се асоциират с риск от неблагоприятен изход на бременността, но Антифосфолипидният синдром е единственото от тях, при което загубата на бременността е диагностичен критерий за диагноза на основното заболяване.

Рискови фактори за загуба на бременността при пациентки с ревматични автоимунни болести са: висока активност на основното заболяване – по-малко от 6 месеца преди забременяване; активност на основното заболяване през бременността; начало на автоимунното заболяване през бременността; вторичен Антифосфолипиден синдром; хипокомплементемия; наличие на автоантитела – анти-ds DNA, анти-Ro и/или анти-La; тромбоцитопения; хронична хипертония; бъбречна болест преди бременността и протеинурия в първия триместър на бременността.

 

Какво се крие зад термина антифосфолипиден синдром и каква е връзката му със спонтанните аборти?

Антифосфолипидният синдром (АФС) е системно автоимунно заболяване, което се характеризира с венозни или артериални тромбози и/или загуба на бременност, при присъствие на антифосфолипидни антитела (АФА). Основните видове антифосфолипидни антитела са лупусен антикоагулант (LA), антикардиолипинови (аCL) и анти-бета-2-гликопротеин 1 антитела (aβ2GP1). Лечението на АФС както преди, така и по време на бременността, редуцира риска от тромбози, както и риска от неблагоприятен изход на бременността.
Трофобластната дисфункция и активацията на комплемента се считата за основни тригери в патофизиологичният механизъм на акушерските усложнения, които се наблюдават при АФС. Инхибиторният ефект на антифосфолипдните антитела върху трофобластта е една от причините, с които се свързват ранните спонтанни аборти при АФС. 
Бременните жени с АФС се считат за високорискови пациенти. При около 80% от жените с АФС се установява поне една загуба на бременност, рискът за прееклампсия е 50%, за интраутеринна ретардация на плода -15-30% и от преждевременно раждане – до 33%. АФС се асоциира и с инфертилитет при жените.

 

Възможна ли е инвитро процедурата при жени с автоимунни заболявания?

Асистирана репродукция при пациенти с автоимунни заболявания може да се прилага при условие, че основното заболяване е в ремисия, като изборът на протоколи за овариална стимулация трябва да е съобразен и адаптиран към тях – протоколи с ниски естрогенни нива. При пациенти с положителни АФА и повишен риск от тромбози стимулациите следва да се водят съвместно с хепаринови препарати и това лечение да продължи и при очакване на резултата от процедурата.
При жени с автоимунни заболявания с прогресивно намаляващ яйчников резерв, съхраненение на зрели яйцеклетки след стимулация е добра практика за бъдещо забременяване.
При жени с повтарящи се спонтанни аборти и автоимунно заболяване, следва да се намери причината и дали тя е свързана с основното заболяване. При установяване на такава се следят показателите на имунитета и се избира точния момент на забременяване, като за целта с пациентката работят съвместно лекуващият лекар по основното заболяване, имунолог и специалист по асистирана репродукция. При липса на връзка с основното заболяване се препоръчва асистирана репродукция с генетичен скрининг на ембрионите и търсене на други причини – вродени аномалии на репродуктивната система, външни фактори и т.н.

 

Какви са спецификите за проследяване на бременността при жени с автоимунни заболявания?

Задължително е консултация в най-кратки срокове след регистриране на бременността, за да се определи оптималната терапия с оглед превенция на потенциалните рискове както за майката, така и за плода.
По време на бременността е необходим както мониторинг за болестната активност на основното заболяване, така и за усложнения при майката и плода: тромбози, прееклампсия, интраутеринна ретардация на плода, особено при пациентки със Системен лупус еритематозус, Антифосфолипиден синдром, Системна склероза/склеродермия и васкулити.
Задължителни стъпки при наблюдението на пациентки с автоимунни заболявания са:

оценка на клиничното състояние на майката;

мониторинг на активността на автоимунното заболяване и изследване на съответните за автоимунното заболяване антитела в серума на майката;

мониторинг за усложнение на бременността при майката: проследяване на кръвното налягане, бъбречните и чернодробните функции, хематологичните показатели;
• регулярен мониторинг на растежа и развитието на плода, поради риск от интраутеринна ретардация, интраутеринна фетална загуба и увреждания на плода, дължащи се главно на някои от използваните медикаменти за лечение.

Това се извършва с регулярни прегледи от специалисти по майчино-фетална медицина чрез ултразвук и Доплерова сонография. При някои от заболяванията се налага допълнително проследяване на феталното състояние от детски кардиолог и оценка на риска от развитие на сърдечен блок на плода. Честотата на прегледите е доста индивидуална като може да варира от веднъж в месеца, до веднъж в седмицата, а понякога дори и по-често.

 

Какви са рисковете при тези жени?

На първо място трябва да отбележим, че бременностите при жени с автоимунни заболявания се отнасят към високорисковите и световните препоръки са те да се проследяват от мултидисциплинарен екип. При тях се наблюдават два основни момента – това е ефектът на автоимунното заболяване върху самата бременност и плода, и ефектът на бременността върху основното заболяване.
Всяко едно автоимунно заболяване повлиява бременността по различни начини, но някои от усложненията, които наблюдаваме, могат да са животозастрашаващи – както за майката, така и за плода. Самото основно заболяване също се повлиява от бременността отново в две посоки – позитивно – с ремисия, но може да се наблюдава и точно обратния ефект – остра активация. Тоест, наблюдаваме двупосочно взаймодействие.
Ще спомена само някои от възможните усложнения, защото това е доста обширна тема:
При СЛЕ, например, усложненията, които наблюдаваме са с 2 до 4 пъти по-висока честота, в сравнение с общата популация; прееклампсия, която усложнява около 23% от бременностите със СЛЕ, като това се наблюдава в още по-голям процент при придружаващ АФС; загуба на плода в 20% от бременностите със СЛЕ, като висок риск от интраутеринна фетална смърт се наблюдава при висока активност на заболяването и наличие наантифосфолипидни антитела; по-висок риск от спонтанни аборти, предтерминно раждане, ИУРП и прееклампсия се асоциира с активен лупусен нефрит 6 месеца преди концепция или по време на самата бременност; висок риск от пълен атрио- вентрикуларен сърдечен блок на плода (CHB) при наличие на високи титри на анти-Ro анти-La антитела.
При АФС наблюдаваме висок риск от загуба на бременността; висок риск от прееклампсия (20- 50% от пациентките); висок риск от развитие на HELLP- най-често с по-ранно и по-тежко протичане; висок риск от ИУРП поради утероплацентарна недостатъчност.
При ревматоиден артрит се налюдава по-висок риск от малки за гестационната си възраст фетуси; по-висок риск от предтерминно раждане; по-висока честота на оперативните родоразрешения чрез Цезарово сечение и т.н.
Отново искам да подчертаем, обаче, че всяко едно автоимунно заболяване оказва различно влияние както върху бременността, така и върху плода, като усложненията по-често се наблюдават при незадоволителен контрол на основното заболяване –  както преди, така и по време на самата бременност.

 

Трябва ли да се спазва по-специфичен режим по време на бременността?

Относно режима по време на бременността, в голяма степен това се определя от активността на основното заболяване и развилите се усложнения.
При ремисия на основното заболяване и липса на усложнения, режимът не се различава от режима при всяка една бременност без налично автоимунно заболяване, с изключение на  по-честата нужда от прегледи, изследвания и проследяване.

За жалост, при налична активация или усложнения на бременността, може да се наложи хоспитализация и активно лечение, както и елективно предтерминно родоразрешение.
От всичко казано до тук става ясно, че състоянието на основното заболяване както преди бременността, така и по време на самата бременност, включително и след раждането, играе ключова роля за крайния успех. Много често, обаче, след постигане на така желаната бременност, пациентите се фокусират изцяло върху сбъднатата мечта и неглижират автоимунното заболяване, или по-скоро го оставят на заден план. А от всичко казано до тук разбрахме, че именно това е основният рисков фактор за развитие на усложнения и неблагоприятен изход.

 

В болница „Надежда“ проследяват ли се такива бременностти и имате ли случай от практиката си, който няма да забравите?

С абсолютна категоричност да! Казвам го не само поради факта, че съм част от екипа на болница „Надежда“, но и поради това, че аз самата имам автоимунно заболяване и вече съм майка на прекрасно дете! Болница „Надежда“ може да предостави този мултидисциплинарен подход, за който спонменах и още при планиране на бременността да подкрепи двойките по пътя към мечтаното дете.
Разбира се, имам не един случай от практиката си, който никога няма да забравя, да не кажа – всички , но аз не ги наричам случаи, защото взаимоотношенията ни с тези семейства най-често прерастват в истинско приятелство. Като носител на автоимунно заболяване, аз съм доста пристрасна и повярвайте, когато веднъж ти самият си минал по този труден път, това ти дава възможност да вдъхнеш надежда и кураж на бъдещите родители. Считам, че моята роля, като специалист по акушерство и гинекология и специалист по фетална медицина е не само да направя всичко възможно за постигане на най-благоприятния изход от бременността, но и да дам подкрепата си на тези семейства, да оставя част от себе си и сърцето си при тях!

 

Какво е Вашето послание към жените с автоимунни заболявания, които минават по трудния път към майчинството?

Ще си позволя да започна от факта, че за мое огромно съжаление, дори и към настоящия момент немалко пациентки идват при нас, след като преди това са преминали през доста тежки консултации – в някои случаи, според мен и доста несправедливи! На тези пациенти понякога се казва, че бременността е противопоказна за тях. Това ги кара да се възприемат като тежко болни и отношението им към самите тях е смесица между тъга, гняв, разочарование и болка. Самата аз преминах през подобна консултация преди точно 7 години.
Моето послание към всички жени е да не се предават! Вие сте уникални притежатели на нещо, което Ви прави различни и интересни по своя си начин. Да си уникален винаги е трудно, така че приемете всички предизвикателства, които животът Ви предоставя с гордо вдигната глава и винаги с позитивизъм. Лично аз вярвам, че всичко е възможно, но за да се случи, самите Вие трябва да повярвате в това. Не позволявайте да се отнасят към Вас като с непълноценни хора и не позволявайте чувството, че сте в тежест да Ви завладее! Лично в моя случай ще кажа, че не беше лесно, но аз повярвах в себе си, започнах да живея в хармония с моето автоимунно заболяване и всичко, за което мечтаех се превърна в реалност! Вие, които четете това с чувство за вина и огромна тъга, Вие също можете – повярвайте ми, защото тези неща не са чудеса, а са нещо реално постижимо към днешния момент при съвремения напредъка на медицината. Това е посланието ми към Вас – пиша го, докато моето малко съкровище играе до мен.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => grizhata-za-zheni-s-avtoimunni-zabolyavania-planirashti-bremennost-ili-veche-bremenni-se-provezhda-ot-multidistsiplinaren-ekip ) [71] => stdClass Object ( [blog_id] => 1666 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 99b623316cddb0c7d29f12d977a8070f.jpg [category_id] => 10 [date] => 1653858000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Ако планирате бременност, проверете щитовидната жлеза [description] =>

Източник: МБАЛ "Надежда"

 

Щитовидните хормони са основните хормони на обмяната. Болестните промени в техните нива могат да се отразят негативно на качеството на овулацията, да нарушат менструалния цикъл и са изключително важни за развитието на плода от първите дни на зачеването.

 

1.Каква е ролята на щитовидната жлеза в човешкия организъм?
Основната функция на щитовидната жлеза е да произвежда хормоните трийодтиронин (T3), тироксин (T4)  и калцитонин. Първите два хормона са отговорни за контролирането на метаболитните процеси в организма, а калцитонинът участва в поддържането на нормални нива на Са в кръвта, което е важно за здравето на костите. Производството на щитовидни хормони, от своя страна, се регулира от хипофизната жлеза и хипоталамуса, т.е. от структури в главния мозък.

 

2. Кои хормони се изследват, за да се установи състоянието на жлезата и кога?
Ако имате симптоми на двете най-чести хормонални отклонения в нивата на щитовидните хормони има смисъл да бъде изследвана функцията на щитовидната жлеза. Такива са немотивирано покачване на тегло, умора, оточност, много обилен менструален цикъл –  симптоми, които могат да се дължат на понижени нива на щитовидни хормони, т.е хипотиреоидизъм или симптоми като напрегнатост, повишено изпотяване, редукция на тегло, скъсяване или оскъден менструален цикъл, което пък може да бъде проява на обратното отклонение – повече от нормалното щитовидни хормони или хипертиреоидизъм. Хора, които имат близки с болест на щитовидната жлеза; пациентки с трудности при забременяване, особено тези над 35 години;  пациентки с повтарящи се спонтанни аборти; ако са били лекувани оперативно или с лъчетерапия в областта на шията – такива хора подлежат на профилактичен преглед на щитовидната жлеза.

Най- често изследваме ТSH – хормон, който е произвеждан от хипофизата, регулиращ и отразяващ работата на щитовидната жлеза. Изследваме също и fТ4 и fТ3- хормоните, които щитовидната жлеза произвежда и които практически осъществяват въздействието върху съответните органи. По преценка могат да се назначат и имунологични изследвания, когато се подозира наличие на автоимунна болест, провежда се и ултразвуково изследване на щитовидната жлеза.

 

3. Какво е лечението, ако се установи проблем?
Лечението е различно в зависимост от конкретния проблем и причината, която е довела до него. При заболявания, протичащи с повишено производство и секреция на щитовидни хормони се използват медикаменти за понижаване функцията на щитовидната жлеза. Ако ситуацията е противоположна, т.е има недостатъчност на щитовидни хормони, може де се вземе решение за прием на щитовидни хормони. Има и възпалителни заболявания, изискващи лечение с кортикостероиди. По-рядко се налага оперативно лечение – основно при наличие на възли в щитовидната жлеза.

 

4. Защо е важно щитовидната жлеза да работи правилно при планиране на бременност?
Щитовидните хормони са основните хормони на обмяната. Болестните промени в техните нива могат да се отразят негативно на качеството на овулацията, да нарушат менструалния цикъл и са изключително важни за развитието на плода още от първите дни на зачеването. В тези дни обичайно бъдещата майка все още не знае за бременността, така че, ако пациентката попада в някоя от рисковите групите, изброени по-горе, е много разумно преглед на щитовидната жлеза да бъде проведен още при планиране на бременността.

 

5. Какви са най-честите заболявания, свързани с щитовидната жлеза при жените, плануващи бременност?
Като цяло болестите на щитовидната жлеза са чести, като в младата фертилна възраст с най-голяма честота са автоимунните болести – тиреоидит на Хашимото и Базедовата болест. Счита се че хипотиреоидизът (намалено производство на щитовидни хормони с най-честа причина за това – Тиреоидитът на Хашимото) засяга около 1% от населението в световен мащаб, а при бременните честотата му е между 3 до 10 %. По рядко срещани са болестите свързани с увеличено производство на хормони (тиреотоксикоза, възпалителни заболявания и т.н.) Възлите в щитовидната жлеза също са чести – срещат се при около 20-30 % от жените, но в по- голямата си част не произвеждат хормони и изискват само ехографско проследяване по време на бременността.

 

6. Кои от тях се причисляват към автоимунните заболявания?
Две са основните автоимунни аболявания – тиреоидитът на Хашимото и Базедовата болест.

 

7. Има ли връзка хипо- и хипертиреоидизма с неуспешните бременности – с липсата на имплантация въобще?
Вече споменахме, че щитовидните хормони определят скоростта на основните метаболитни процеси в клетките. Рецептори за щитовидни хормони има и в яйчниците, матката; тиреоидните хормони са налице в ембрионалните и фетални тъкани още преди щитовидната жлеза на фетуса да заработи. Логично е на всеки един от тези етапи, нарушения в нивата на щитовидните хормони на майката да се отразяват негативно – от формирането на зряла яйцеклетка до раждането. Има данни и от специализирани медицински проучвания за това.

 

8. Може ли да бъде причина за спонтанен аборт?
Увеличен е както рискът от спонтанни аборти, така и от преждевременно раждане, прееклампсия, хипертония по време на бременността.

 

9. В каква норма трябва да бъдат хормоните на жената, която пристъпва към инвитро процедура или планира бременност? 
Предпочитаме ТSH да бъде в долна половина на нормата, под 2,5 , като това е особено важно при жени с данни за автоимунно тиреоидно заболяване. 

 

10. При установяване на бременност променя ли се терапията с медикаменти, за да се предотвратят спонтанните аборти?
Да, ако преди бременността пациентката приема щитовидни хормони, дозата обичайно се увеличава с 30-50 процента, като така следваме естествените физиологични промени в хормоналните нива по време на бременността. Ако се налага лечение с тиреостатици, т.е медикаменти, които да подтиснат работата на щитовидната жлеза, стремежът е бременността да протече при възможно най-ниска доза от тези медикаменти. Решение за всичко това се взима от ендокринолога след хормонални изследвания.

 

11. Нужно ли е по-стриктно наблюдение на жени с чести неуспехи и повтарящи се спонтанни аборти?
Обичайно проследяваме нивата на щитовидни хормони веднъж месечно, в първата половина на бременността, но в по-редки случаи това може да се направи и на по-кратки интервали, по преценка на лекуващия лекар.

 

12. Какви са вашите препоръки към пациентите, които се сблъскват с неуспешни опити за забременяване?
Да се доверят на екипа от специалисти, който са избрали, защото процесът може да бъде многостранен, но всички имаме една цел – раждане на здраво бебе.

 

Статията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => ako-planirate-bremennost-proverete-shtitovidnata-zhleza ) [72] => stdClass Object ( [blog_id] => 1663 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 973c22a780492789f4465c02090cd786.png [category_id] => 10 [date] => 1653685200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Стела Герова - Правилното хранене помага да се поддържа здравето на цялото тяло [description] =>

Източник: МБАЛ "Св. Каридад"

 

Правилното хранене помага да се поддържа здравето на цялото тяло.

Здравословното хранене не е диета, не е скучно и еднообразно меню, а разнообразна и вкусна храна. Има няколко прости принципа на правилното хранене: три основни хранения и 2-3 междинни закуски, достатъчно вода на ден, балансирана диета от протеини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали.

Промяна в начина на храненето се смята за важна стратегия и е компонент на терапията при различни заболявания. Така например, определени хранителни вещества, хранителни продукти или режими на хранене, могат да действат като тригери и да отключат определено заболяване, докато други могат да подобряват симптомите.

 

Ето няколко вкусни и същевременно полезни храни, които трябва да присъстват в менюто ни:

 

1. Ядки – те съдържат голямо количество витамини и минерали. Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант. Те са изключително богати на витамин Е. Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, както и за забавяне на процеса на стареене. Високите стойности на фосфор и магнезий в бадемите спомагат за заздравяване на костите.

 

2. Спанак – листата му са богати на белтъци, железни и калциеви соли и витамин A, В1, В2, C (аскорбинова киселина) и В3.

 

3. Яйце – едно средно голямо яйце осигурява около 70 ккал и 6 г протеин. Всяко яйце съдържа голямо количество минерали и витамини, вкл. Вит А , рибофлавин, Вит В12, зинк и вит Д.

 

4. Чесън – той е богат на витамин B6 (подпомага регулирането на хормоните в организма), витамин B1 и витамин C, както и на селен (рядък и изключително необходим микроелемент за човешкия организъм). Приемът на селен забавя стареенето на кожата, защото освен, че се бори със свободните радикали (главната причина за стареенето на клетките), селенът стимулира производството на коензим Q10. Освен за кожата, приемът на селен подобрява състоянието и на косата. Редица шампоани против пърхот съдържат селен, защото е установено, че регулира състоянието на скалпа, а комбинацията от селен и цинк се препоръчва за лечение на косопад.

 

5. Кисело мляко – киселото мляко е богат източник на калций. Калцият поддържа възбудимостта на сърдечния мускул. Има изключително голямо значение за правилното функциониране на нервната система. Стимулира действието на жлезите с вътрешна секреция и ускорява съсирването на кръвта. Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus съдържащи се в киселото мляко не само повишават хранителната и биологичната стойност на киселото мляко потискат развитието на редица патогенни микроорганизми. Установено е, че микрофлората на киселото мляко синтезира антибиотични и антимикробни вещества, които действат потискащо върху микроорганизмите от чревния тракт, особено на гнилостните микроорганизми.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => d-r-stela-gerova-pravilnoto-hranene-pomaga-da-se-poddarzha-zdraveto-na-tsyaloto-tyalo ) [73] => stdClass Object ( [blog_id] => 1652 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => c5ab0f13e74882fa922bf1e60aab0999.jpg [category_id] => 10 [date] => 1653426000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Реналната денервация може да овладее резистентната хипертония [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник

 

Съвременна и надеждна методика, чрез която може да се повлияе върху високото кръвно налягане, е катетър базираната ренална денервация. Способът е известен още през 70-те години. Но тъй като тогава е бил по-агресивен, за момент се прекратява и сега отново се прилага, но с нова стратегия на действие – неоперативно по безкръвен път или ендоваскуларно. Добрият ефект от лечението е подкрепен от редица проучвания. 

 

Тази интервенция се прилага при пациенти с резистентна хипертония. При тях въпреки провежданото лечение с поне 4 медикамента, стойностите на кръвното налягане остават доста над нормата. След ренална денервация у болния може да остане склонност към завишено кръвно, но се премахват пиковете, които са много рискови и водят до кръвоизливи, мозъчни инсулти и до други опасни сърдечно-съдови състояния. 

 

Повече за реналната денервация на бъбречните артерии, за новите методи в медицината, и за това как да пазим сърцето си здраво – можете да чуете в интервюто на журналиста Мария Илиева от Радио София с д-р Зоран Станков, интервенционален кардиолог и завеждащ Отделение по Инвазивна кардиология в Университетска болница Аджибадем Сити Клиник.

 

Статията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => renalnata-denervatsia-mozhe-da-ovladee-rezistentnata-hipertonia ) [74] => stdClass Object ( [blog_id] => 1667 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 0c098bd6c45cbf7e4b08a718e83c93e4.jpg [category_id] => 10 [date] => 1653253200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Споделянето е възможност всеки да намери това, което е най-близо до собственото му възприятие [description] =>

Източник: МБАЛ "Надежда"

 

Груповият формат на психологическа помощ позволява да се изгради среда за емоционална подкрепа, която да модулира напрежението и да се разберат преживяванията от вътрешния свят чрез асоциации, дошли от споделеното.

 

1. Психолог Герасимов, в рамките на кампанията „Инвитро с надежда – всичко под един покрив“ провеждате 4 срещи в групов формат за психологическа подкрепа за пациенти, минаващи през инвитро. Какви са целите на центъра за психоанализа и медицина в МБАЛ „Надежда“ с тези групови сесии?

Това е още един формат на нашата работа. Ние вярваме, че пътят на споделянето е възможност всеки да намери това, което е най-близо до собственото му възприятие за ситуацията. Чувайки за преживяванията на другите е възможно да бъдат разбрани собствените мисли и чувства oт различен ъгъл. Както бе споменато, това е подкрепа, а ние го наричаме още и помощ с думи и преживяванията, които те създават. Груповият формат позволява да се изгради среда за емоционална подкрепа, която да модулира напрежението и да се разберат преживяванията от вътрешния свят чрез асоциации, дошли от споделеното.
За нас е важно пациентите да могат да са сензитивни към собствените си усещания и да си дават сметка когато страдат, не се чувстват удовлетворени и щастливи, защото това е начин тези чувства и емоции да се осмислят и да се търсят отговори.

 

2. Какви са инвитро емоциите, които съпътстват пътя до мечтаната рожба?

Важно е да изясним, че има такива емоции, които често се срещат и това е огромна палитра от преживявания, мисли и чувства. Но искам да направя и едно уточнение, това не означава, че всеки субект в двойката или самата двойка ще ги преживее, защото всеки човек е много различен и всеки притежава собствените си индивидуални и личностови особености.
Различните етапи, през които преминават пациентите, провокират и различни реакции. Репродуктивните затруднения ерозират вярванията ни за самите нас, самооценката ни и вярата в собствените ни възможности. Разбира се, повлияват и върху усещането за женственост, за завършеност на женския образ. Понякога се появяват гняв, вина, срам. И пак ще повторя, че е строго индивидуално за всеки субект това, през което ще премине, как ще усети себе си и какви емоции ще предизвика. Това е буря от преживявания, които са много специфични и непознати за пациентите и тяхното обкръжение. Трудността да се обърнем към себе си в този момент, като че ли ни дава ясен сигнал, че се нуждаем от друг вид помощ.

 

3. Защо е важно за инвитро пациентите да споделят и обсъждат тези емоции?

Репродуктивните проблеми създават една сложна ситуация на криза, която предизвиква редица физически, психологически, социални, емоционални и финансови ефекти. Въпреки че този проблем не е животозастрашаващ, той се преживява като много тревожно събитие, съпътствано с редица емоционални състояния, мисли и убеждения, които се променят постоянно.
Преди всичко е необходимо да се изясни, дали жената или мъжът, или самата двойка са склонни да въвлекат много хора в това преживяване. Много често в нашата практика виждаме как в такъв труден момент всеки се обръща и се затваря в себе. Това са моменти, които внасят промяна в обичайното функциониране на една двойка и спомага за нарастването на напрежението между тях. Обкръжението – близките, роднините, приятелите – ако е подкрепящо, с разбиране и приемане, би осигурило едни идеални условия. А споделянето в контекста на психологическата подкрепа е пътят, по който да се даде пространство и да се валидизират преживяванията от вътрешния свят. В практиката ни срещаме пациенти, които по една или друга причина не желаят да споделят в социума, но си дават сметка за важността на разбирането и изговарянето на мислите, чувствата и въпросите, които се появяват и затове се обръщат към нас. Давайки образ на трудностите и страданието чрез думите, се създава възможност те да бъдат осмилени.

 

4. Каква е разликата между това един пациент да Ви посети в индивидуална психологическа сесия и да бъде част от групова такава?

Нека да споменем първо общото и то е, че и в двата случая пациентите получават подкрепа в пътя към нещо толкова желано и чакано. Важно е да отбележим, че за да имаме роля и наистина да се реализира една пълноценна подкрепа, това трябва да се случи, когато двойката или самият субект е готов да потърси подобна грижа.
Разликите са много – една от основните е колко дълго и колко дълбоко би искал да стигне пациентът в търсенето на отговори на въпросите, които го вълнуват. При индивидуалната работа има един първоначален период на консултиране, това е и времето, което си дават пациент и специалист, за да се помисли върху важните въпроси и пациентът да си даде сметка, дали това е неговият специалист, който да го съпроводи в пътуването към себе си. За нас също е необходимо време да се ориентираме в особеностите на човека срещу нас и какъв ще е периодът, за да се изгради доверие и заедност, до колко ще ни допусне и ще съучаства в процесите.
В груповата работа има сходни процеси, също до голяма степен динамиката се задава от самата група и следваме пациентите. Всеки сам избира как и кога да се включи, какво в споделеното от другия го провокира да даде изява и на своите мисли и чувства. Не рядко се появява и нуждата от момент на тишина, последващ катализация на дискусия. Сходството в проблемите не означава задължително и сходни преживявания, по-скоро е възможност за разглеждането на възникналите въпроси през различните смисли на всеки, защото всеки индивид и всяка двойка са уникални сами по себе си.
Ние насърчаваме пациентите да се включат и да опитат, дори и след това да преценят, че това не е за тях.

 

4. Разкажете ни как протича една такава среща?

Мястото е конферентната зала в Медицински център „Надежда“ в Paradise center. Водещи сме аз и колегата Мая Игнатова, също психолог от Центъра за Психоанализа и медицина към МБАЛ „Надежда“.
Групите са до 15 души. Идват двойки или само един от партньорите. Пак ще повторя, че е важно личното усещане и готовност за включване, иначе наложено отвън, е доста възможно да изглежда дори като нахлуване в личния свят.
Събираме се и си говорим – разбира се, това е ако трябва да го опиша кратко. Груповите срещи осигуряват пространство, в което ние като психолози, заедно с пациентите, да помислим и да говорим за преживяванията им и за всичко, което им е възможно да споделят. Може да се изрази с думи нещо, което не е било разбрано преди. Целта не е да се получи едно групово страдание, а да се чуят и различни гледни точки за справянето в тази трудна ситуация или пациентът да си даде сметка за други неща относно нея.

 

5. Остава още една такава безплатна среща в рамките на кампанията на 25 май от 18:00 до 19:30 часа. Как могат пациентите да се включат?

Да, предстои последната ни среща в рамките на кампанията „Инвитро с Надежда – всичко под един покрив“. Записването е през кол центъра на болницата, без почивен ден, от 8:00 до 20:00 ч. Но това няма да бъде последната ни инициатива, предстоят и други, за които повече информация ще бъде обявена в комуникационните канали на болницата. Паралелно се продължава и работата на екипа от Центъра за Психоанализа и медицина „на терен“, където ежедневно провеждаме консултации с пациентите от всички отделения на болницата, а също и в Медицински център „Надежда“ в Paradice Center.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => spodelyaneto-e-vazmozhnost-vseki-da-nameri-tova-koeto-e-nay-blizo-do-sobstvenoto-mu-vazpriyatie ) [75] => stdClass Object ( [blog_id] => 1655 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 0037564a72396ca41716ace67e2fe808.jpg [category_id] => 10 [date] => 1652994000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => 696 дни са необходими на една нова терапия да достигне до онкологично болните пациенти в България [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ

 

Средно 696 дни са необходими на една нова терапия да достигне до онкологично болните пациенти в България, сочи доклад на IQVIA. Това е доста повече от средните 561 дни за Европейския съюз.  

 

Докладът беше представен по време на голяма работна среща между представителите на Националния онкологичен алианс, инициирана от Българското онкологично научно дружество (БОНД) с председател Проф. д-р Асен Дудов, дм, началник Клиника по медицинска Онкология в Acibadem City Clinic Младост.

 

По време на срещата бяха обсъдени основните цели и приоритети, залегнали в Националния противораков план, както и оставащите стъпки до неговото финализиране и приемане. „Вече няколко месеца работим усилено по изграждането на един ключов документ, наречен „Национален противораков план“, и благодарение на разбирането и подкрепата на Министерство на здравеопазването, сме на финалната права.“, сподели проф. д-р Асен Дудов, дм.

 

През 2020 г. 2,7 млн. души в Европейския съюз са диагностицирани с рак, а други 1,3 млн. души са загубили живота си вследствие на заболяването. Очакванията на Международната агенция за изследване на рака са до 2035 г. смъртните случаи да нараснат с 24%, което ще превърне рака във водеща причина за смърт в ЕС.  

 

„Тези данни за пореден път показват липсата на адекватна превенция и работещи скринингови програми в страната. Ако имахме такива, щяхме да диагностицираме рака на гърдата, както и много други заболявания, в доста по-ранен стадий. Надяваме се с приемането на Националния противораков план и стартирането на дейностите по него, да обърнем тази статистика, както и да осигурим равен достъп до съвременно лечение за всички граждани в страната“, допълни проф. Дудов. 

 

В началото на годината Българското онкологично научно дружество и асоциираните към него членове официално започнаха активна работа по изготвяне на предложение за Национален противораков план със съдействието на Националния онкологичен алианс. Основната цел на проекта е да се подкрепи въвеждането на Европейския план за борба с рака, като се адаптира за нуждите на страната ни. 

 

Инициативата е придружена от комуникационна кампания под надслов „Заедно срещу рака“, чиято цел е да популяризира и разясни значението и етапите по създаване на Национален противораков план в страната, базиран на европейския модел. Стратегическа цел на информационната кампанията “Заедно срещу рака” е обществото да бъде информирано за нуждата от осигуряване на модерни и адекватни медицински грижи за пациентите с онкологични заболявания. Официален партньор на кампанията е Министерство на здравеопазването. 

 

Проф. Дудов е сред водещите специалисти по медицинска онкология у нас. Има значителен опит в диагностиката и системната лекарствена терапия на солидните тумори: рак на млечната жлеза, тумори на храносмилателния тракт, рак на простата, бъбрека и някои други. 

 

Прилага и проучва подходи за преодоляване на лекарствената резизстантност при противотуморни лекарства, както биологимни в т.ч. таргетни терапии на злокачествени тумори.

 

Статията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => 696-dni-sa-neobhodimi-na-edna-nova-terapia-da-dostigne-do-onkologichno-bolnite-patsienti-v-bulgaria ) [76] => stdClass Object ( [blog_id] => 1647 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 75752d3332a06b5b4de0882911293863.jpg [category_id] => 10 [date] => 1652734800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Антикоагулантна терапия не е нужна във всички случаи на тромбофилия [description] =>

Източник: МБАЛ "Надежда"

 

Причина за интерес към вродените тромбофилии е ширещото се твърдение, че вродените тромбофилии предразполагат към аборти, прееклампсия, изоставане във вътреутробното развитие и отлепяне на плацентата. В действителност не е намерена асоциация между вродените тромбофилии и утеро-плацентарната тромбоза и съответно неблагоприятния изход на бременността. Високорисковата тромбофилия представлява риск за здравето на бременната, не за бремеността сама по себе си.

 

1. Проф. Хаджидекова, какво представлява тромбофилията?
Тромбофилията води до увеличена склонност към съсирване на кръвта и предразположение към венозна тромбемболия (ВТЕ). Клинично се проявява като дълбока венозна тромбоза или белодробен тромбемболизъм. Острият тромбемболизъм е животозастрашаващо състояние и изисква незабавно лечение.

 

2. Има ли генетична обусловеност заболяването? Наследствено ли е?
Тромбофилията може да бъде вродена (наследствена), придобита или комбинирана. Около 40% от венозните или артериалните тромбози имат наследствен характер, но като цяло тромбофилиите трябва да се разглеждат като комплексни мултифакторни заболявания, а не като резултат от единични генни варианти.
Най-често изследваните генни варианти са FV (фактор V Лайден вариант 1691G>A), FII (фактор II протромбин – вариант G20210A), PAI-1 (инхибитор на тъканния плазминогенен активатор 1 – 5G/4G вариант), MTHFR (метилен-тетрахидрофолат-редуктаза – 677C>T и 1298A>C варианти). Други фактори, имащи отношение към процесите на кръвосъсирване, са антитромбин III, протеин S и протеин С.
Въз основа на генните варианти и установените лабораторни показатели вродените тромбофилии се класифицират като нискорискови и високорискови. Към високорисковите спадат: 1) хомозиготност на фактор V Лайден вариант 1691G>A; 2) хомозиготност на вариант G20210A в протромбиновия ген; 3) едновременно наличие на фактор V Лайден вариант и вариант G20210A в протромбиновия ген в хетерозиготно състояние. Съществуващите насоки са противоречиви относно класифицирането на дефицитите на антитромбин, протеин С и протеин S като високо- или нискорискови тромбофилии. Подчертавам, че дори да носите високорискови варианти, това не означава, че ще развиете ВТЕ, тъй като това е само ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ, не сигурно разболяване.
Бързам да отбележа, че всяка остра тромбоза изисква лечение, но профилактика изискват само високорисковите тромбофилии. Въпреки че това интервю е фокусирано върху вродените тромбофилии, ще спомена с няколко думи и придобитата тромбофилия. Придобитата тромбофилия се отнася до някои състояния, които създават прокоагулантен статус, напр. антифосфолипидният синдром (АФС). АФС се диагностицира въз основа на постоянно наличие на антифосфолипидни антитела и съдова тромбоза и/или усложнения при бременност (повтарящи се спонтанни аборти) и изисква профилактика.

 

3. Защо се акцентира толкова много на това заболяване?
Бременните жени са с по-голям риск от тромбози, защото нормалната физиология на бременността се характеризира с повишен потенциал на съсирване, намалена антикоагулантна активност и намалена фибринолиза. Тромботичният потенциал на бременността се увеличава и от венозния застой в долните крайници поради притискането на долната празна вена и тазовите вени от увеличаващата се матка, хормонално медиираното увеличение на венозния капацитет, инсулиновата резистентност и хиперлипидемията. Тези фактори са отговорни за възникването на ВТЕ при приблизително 0,5 до 2 жени на 1000 бременности, така че бременните и жените в постпарталния период имат повишен риск от тромбоемболизъм, който може да е 4-5 пъти по-висок в сравнение с небременните жени. Но имайте предвид, че женският организъм, с малки изключения, е програмиран да се справи с това състояние. А и рискът може да бъде модифициран с правилен начин на живот – движение, поддържане на оптимално тегло, здравословно хранене, прием на повече течности и т.н.

 

4. Когато говорим за повтарящи се спонтанни аборти неминуемо темата „Тромбофилия“ излиза на преден план. Мит ли е ключовата ѝ роля като причина за абортите?
Друга причина за масовия интерес към вродените тромбофилии е ширещото се твърдение в медицински и немедицински среди, че вродените тромбофилии предразполагат към аборти, прееклампсия, изоставане във вътреутробното развитие и отлепяне на плацентата. В действителност не е намерена асоциация между вродените тромбофилии и утеро-плацентарната тромбоза и съответно неблагоприятния изход на бременността. Тоест, ако се касае за високорискова тромбофилия, тя представлява риск за здравето на бременната, не за бремеността сама по себе си.
Всъщност различни фактори могат да доведат до загуба на бременността, както поотделно, така и в комбинация – хромозомни мутации, възрастови, антифосфолипиден синдром, аномалии на матката, хормонални или метаболитни болести, инфекции, автоимунни болести, качество на сперматозоидите, вредни фактори и т.н. Знаете ли, че най-често ранните спонтанни аборти, в 50%-60% от случаите, се дължат на хромозомни мутации, които обикновено са ненаследствени и са свързвани с напреднала репродуктивна възраст на бременната.
Ще Ви дам един често срещан пример от кабинета за медико-генетично консултиране. Когато попитам жена, претърпяла спонтанен аборт, дали абортивният материал е изследван генетично, отговорът в над 95% от случаите е „не“. А при малкото аборти с генетичен анализ, обикновено са изследвани панели, включващи определени хромозоми, и не е направен пълен генетичен тест. Но най-често пациентките имат изследване за вродена тромбофилия, което при почти всички жени показва някакви генетични варианти в хетеро- или хомозиготно състояние. И това е напълно очаквано, защото тези варианти са чести. Ето така се създава легенда, че наследствените тромбофилии са отговорни за спонтанните аборти.

 

5. А какви всъщност са обективните факти? Какво сочат проучванията?
Съществуват много публикации по темата, но повечето от наличните проучвания са базирани на малки кохорти или отделни случаи контроли, изследвани са хетерогенни популации, което води до противоречиви резултати и отклонения в анализите. За да има значимост даден резултат, изследваните групи трябва да са добре подбрани, да се елиминират други влияещи фактори, които могат да изкривяват резултатите, и да са включени достатъчен брой изследвани лица. Да не говорим, че не всяка асоциация означава причинно-следствена връзка. Твърдението „Всички хора, които са пили вода, умират.“ е абсолютно вярно, но не означава, че водата е смъртоносна. Това е пример, че асоциация невинаги означава причинно-следствена връзка.
В днешно време всеки може да направи собствено проучване в интернет и да намери аргументи „за“ или „против“. Но правилното разбиране на научните факти изисква определен подход – убедете се, че информацията е актуална, проверете дали изследването е публикувано в реномирано и рецензирано научно списание, вижте броя на изследваните лица, проучете дали дизайнът на изследването е правилен и т.н. Всъщност анализът на научните публикации е сложно нещо. Доверявайте се на големи рандомизирани проучвания, мета-анализи, включващи десетки хиляди изследвани пациенти, и на препоръките, които дават професионалните дружества.
Медицината трябва да се базира на доказателства и факти, а фактите, проверени и публикувани в актуалните международни препоръки на Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология, Американския колеж по акушерство и гинекология, Американския колеж по гръдни болести, Американското дружество по хематология, са следните:

Асоциация на вродените тромбофилии със спонтанни аборти: Няма сигурна асоциация между унаследените тромбофилии и повтарящите се загуби на бременността или мъртвораждания. Последните мета-анализи демонстрират, че при жени с генни варианти, асоциирани с вродена тромбофилия и повтарящи се аборти, антикоагулантната терапия с ниско-молекулни хепарини, с или без аспирин, не води до увеличаване на процента на живораждания.

Асоциация на вродените тромбофилии с прееклампсия: Няма достатъчно доказателства, за да се заключи, че наследствените тромбофилии са свързани с повишен риск за прееклампсия.

Асоциация на вродените тромбофилии с изоставане във вътреутробното развитие: Не е открита сигнификантна асоциация между изоставането във вътреутробното развитие на плода по-малко от 10-и или от 5-и персентил и фактор V Leiden, вариант G20210A в протромбиновия ген и MTHFR гена.

Асоциация на вродените тромбофилии с отлепяне на плацентата: Като цяло няма достатъчно доказателства за установяване на връзка между вродената тромбофилия и отлепването на плацентата. Проспективни кохортни анализи върху наличието на фактор V Leiden и протромбин G20210A вариант не установяват асоциация, но има проучвания, които съобщават за такава връзка.

6. Какви изследвания и кога се препоръчват да бъдат направени?
Това, което виждаме ежедневно в практиката, е, че на бременните масово се назначават многобройни изследвания – витамини, почти цялата Менделеева таблица и тестове за тромбофилии, които често са излишни. Причините за това са много – да се създаде впечатление в бременните за компетентност, под натиск от самите бременни, за съжаление понякога от неувереност или комерсиални подбуди. Ще огранича отговора на въпроса върху индикациите за тестване за вродени тромбофилии. Накратко – провеждането на скрининг за вродени тромбофилии има смисъл само тогава, когато това ще доведе до определяне на терапията и няма смисъл, когато лечението така или иначе се налага поради наличието на други рискови фактори. Насочено тестване за вродена тромбофилия се препоръчва в два случая:

Лична история за прекарана венозна тромбемболия при повтарящи се рискови фактори (бременност, естроген-съдържащи контрацептиви) или неповтарящи се (фрактури, операция, обездвижване). При доказана наследствена тромбофилия рискът за ВТЕ по време на бременността се увеличава в зависимост от вида на генетичния вариант. Напр. едновременното наличие на фактор V Лайден вариант и вариант G20210A в протромбиновия ген в хетерозиготно състояние се определя като високорискова тромбофилия и може да увеличи риска от ВТЕ над 20%. Но имайте предвид, че тази комбинация е рядко явление – популационната честота е 0,01%.

Родственик от I-ва степен (напр. родител, брат, сестра) с данни за високорискова наследствена тромбофилия. Провеждането на тест в този случай е оправдано, ако това има значение за определяне на лечението.

При всички други ситуации рутинното тестване за вродена тромбофилия не се препоръчва. И за да бъда по-конкретна – скрининг не се препоръчва при жени със спонтанни аборти, отлепяне на плацентата, прееклампсия или вътреутробно изоставане в развитието, тъй като няма достатъчно клинични доказателства, че профилактиката с хепарини (нефракционирани или нискомолекулни) предотвратява повторната им проява. Не така стои въпросът за придобитите тромбофилии като антифосфолипидния синдром, който трябва да се изследва при история за повтарящи се аборти или мъртвораждане, и при доказването му се препоръчва прием на ниски дози аспирин (75 до 100 mg/ден), започвайки преди зачеването, и профилактична доза хепарин (нискомолекулен или нефракциониран), започваща при установяването на бременност.
Когато са изпълнени горните две индикации, се препоръчват следните тестове за вродена тромбофилия: FV (фактор V Лайден 1691G>A), FII (фактор II протромбин – вариант G20210A), антитромбин, протеин S и протеин С. Важно е да се отбележи, че ДНК тестовете за FII (G20210A) и FV (1691G>A) генетичните варианти са достоверни както по време на бременността, така и по време на остра тромбоза или подлежаща антикоагулантна терапия. Това не е така при тестването на антитромбин, протеин S и протеин С. Изследванията трябва да се провеждат, когато пациентката не е бременна, не е на антикоагулантна терапия и са изминали 6 седмици след прекаран тромботичен инцидент.
Описани са различни други варианти с възможен ефект върху процесите на кръвосъсирване – вариант в промотора на гена PAI-1, дефицит на протеин Z, MTHFR (метилен-тетрахидрофолат-редуктаза – 677C>T и 1298A>C варианти), ACE (I/D), фактор XIII (Val34Leu), MTRR (66 A>G), MTHFR (1298 A>C), VEGFA (936 C>T), VEGFA (-1154 G>A), TAFI (+505 A>G), ANXA5 (М1/М2 хаплотип), фактор VR2 (c.4070A>G) и др. Въпреки това, няма достатъчно доказателства, за да се препоръча тестване на тези варианти дори в условията на диагностицирана ВТЕ.

 

7. Трябва ли да се направи консултация с генетик при тази диагноза и какви са терапиите на заболяването по време на бременността?
И така стигаме до най-важния въпрос – кой има нужда от терапия? Лечението с антикоагулантна терапия при жени с наследствена тромбофилия се определя от личната история за ВТЕ, тежестта на наследствената тромбофилия (високорискова), фамилна анамнеза за ВТЕ и допълнителни рискови фактори, като Цезарово сечение, затлъстяване и продължително обездвижване. Като високорискови се определят пациентки, при които индивидуалният риск за ВТЕ надвишава 3%. И тук идва ролята на генетика, с чиято помощ ще определите нивото на риск на тромбофилията и дали има нужда от терапия, а вида на терапията, дозировката и продължителността ще определят Вашите терапевти като акушер-гинеколози, хематолози, интернисти. Обикновено антикоагулационните лекарства включват нискомолекулен хепарин или нефракциониран хепарин, освен ако няма непоносимост към тях.
Ще дам само няколко примера, защото в това интервю няма как да обхвана всички алгоритми на лечение. При нискорискова наследствена тромбофилия без предишен епизод с ВТЕ или с фамилна анамнеза за родственик от I-ва степен с ВТЕ се препоръчва само проследяване без антикоагулантна терапия. При високорискова тромбофилия се препоръчва профилактична или интермедиерна доза нискомолекулни или нефракционирани хепарини по време на бременността и след раждане. Увеличеният риск от ВТЕ по време на бременността е налице още от първия триместър, така че терапията трябва да започне при установяването на бременност. Дозировката се определя от степента на риска и килограмите на пациентката, като в някои случаи се препоръчва двудозово приложение на ден. Обръщам внимание, че много често се изписват схеми на терапия, включващи един ден нискомолекулен хепарин, един ден аспирин или натаспин, което не е правилно, тъй като хепаринът има кратък полуживот и трябва да се прилага поне веднъж на ден. И само да вметна, че натаспинът е хранителна добавка – съдържа натокиназа и хидрокситирозол. Не е доказана алтернатива на аспирина, няма добре контролирани проучвания. Регистрацията на хранителните добавки в България е на уведомителен режим – подава се заявление с етикета и съдържанието им до Агенцията по храните и търговецът може да продава в цялата страна.
Лечението с терапевтични дози хепарин трябва да се преустанови 24 часа преди раждането, а с профилактични дози – 12 часа преди раждането. Постпарталната терапия трябва да се възобнови не по-скоро от 4-6 часа след раждане и 6-12 часа след Цезарово сечение. В обобщение, антикоагулантна терапия има смисъл да се прилага при високорискови наследствени тромбофилии, създаващи предпоставка за ВТЕ, но не и при жени с анамнеза за повтарящи се спонтанни аборти, отлепяне на плацентата, прееклампсия или вътреутробно изоставане във развитието.
В заключение искам да кажа, че всяка терапия има странични ефекти и възможни усложнения. Затова дадено лечение трябва да се назначава само тогава, когато ползата надвишава вредата. В България сме свидетели на масово прилагане при бременни на хепаринова антикоагулантна терапия. Мета-анализ показва, че рискът от сериозен кръвоизлив вследствие терапия с хепарини е 1,41% по време на бременността и 1,20% до 24 часа след раждане, докато абсолютният риск за венозна тромбоза по време на бременност е от 0,025 до 0,1%. Или казано по-разбираемо, рискът да получите кръвоизлив вследствие терапията е по-висок от очаквания риск да получите ВТЕ.
Продължителното прилагане на нефракционирани хепарини се асоциира с остеопороза и последващи фрактури. Нискомолекулните хепарини се елиминират през бъбреците и могат да акумулират, ако пациентът има нарушение на гломерулната филтрация.
Друго възможно усложнение е хепарин-индуцираната тромбоцитопения, медиирана от тромбоцит-активиращи антитела, вследствие на което парадоксално по време на антикоагулантна терапия пациентите се оказват със значително повишен риск от тромбоемболия. Добре познати на бременните, които си поставят хепарин, са страничните ефекти, като кръвоизливи на мястото на убождането, уплътнения, сърбеж.
Не е без значение и стресът, който преживяват бременните, опитвайки се да си намерят хепарини. Хепарините са дефицитни лекарства и често не се откриват в аптеките. И тогава започва разменянето, подаряването и продаването по социалните мрежи. Това повдига редица въпроси – правилно ли са съхранявани тези лекарства, възможна спекула, достъп до хепарини без лекарско назначение и т.н. Давам тези примери не за да стресирам бременните, които имат висок риск от ВТЕ и трябва да са на терапия. За тях ползата от терапията многократно надвишава рисковете. Знам, че това, което казвам, ще предизвика редица негативни реакции, но се опитвам да предпазя от излишни рискове бременните, които нямат нужда от тази терапия. В България въпросът за лечението на бременни жени с нискомолекулни хепарини се превърна едва ли не в политически казус, създадоха се петиции, правят се опити за промени на наредби. Всеки има право да пише в социалните мрежи и дори да дава медицински съвети, като това по никакъв начин не е свързано с поемането на отговорност. Отговорност за Вас носи лекуващият Ви лекар, затова вярвайте на лекаря си! Информация има навсякъде, моят апел е да се анализира критично. В противен случай рискуваме да изпаднем в ситуация, напомняща едно голямо здравно безумие от началото на миналия век – разпространена „здравословна“ практика е била приемането на радиоактивните елементи радий и торий под различни форми – радиоактивна вода, козметика, хляб, чай, шоколад, дори бебешка пудра. Не твърдя, че ситуацията е същата, само обръщам внимание, че ако нещо се практикува и препоръчва от много хора, не го прави правилно.

 

8. Какво е Вашето послание към двойките, които преминават през загубите на бременност и неуспешни процедури?
Посланието ми ще прозвучи като дразнещо клише, но клишетата дразнят, защото са верни. Изберете и се доверете на експерт, който мисли и търси решение на проблема Ви, който няма да Ви назначи куп ненужни изследвания и терапии. Бъдете активни, информирани и мислещи пациенти. Направете си проучване, но нека лечението Ви се определя от знаещи професионалисти, а не от тренда в социалните мрежи.
Бременните в наши дни са подложени на извънреден стрес от това, което четат във Фейсбук групи, различни форуми и от разнопосочната информация, която чуват от медицински и немедицински специалисти. В социалните мрежи изводите, които се правят, са индуктивни – правят се общи заключения от частни случаи. „Мария има вродена тромбофилия. Мария има два спонтанни аборта. Всички жени с вродена тромбофилия ще имат спонтанни аборти“. В науката и медицината се предпочита дедуктивният подход – от общото към частното. Намерете си специалист, който ще отговори на въпросите Ви и ще успее компетентно да Ви убеди в правотата на решенията си, дори Вие да очаквате други отговори. Ако не е успял да Ви убеди, сменето го. ВИЕ и ВАШИЯТ ЛЕКАР трябва да имате обща цел.

 

 

Проф. д-р Савина Хаджидекова, дм е ръководител на Генетична лаборатория в МБАЛ „Надежда” и на катедра „Медицинска генетика” към Медицински университет – София. Основните научни направления в публикациите на проф. Хаджидекова са в областите: генерализирани разстройства на развитието, интелектуална недостатъчност, вродени аномалии, социално значими болести, онкогеномика и генетика на репродукцията и инфертилитета. Има над 100 оригинални публикации. Автор е на 7 глави от монографии, съавтор е в 23 глави от учебници и ръководства на български и английски език. Редактор е на учебник „Медицинска генетика и геномика“, „Практическо ръководство по Медицинска генетика за студенти по медицина“ и „Practical course in Medical Genetics for Medical Students”.

 

Статията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => antikoagulantna-terapia-ne-e-nuzhna-vav-vsichki-sluchai-na-trombofilia ) [77] => stdClass Object ( [blog_id] => 1651 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 295b7367c3d07bf418b06c48bd616276.png [category_id] => 10 [date] => 1652734800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Кои са най-честите последици от високото кръвно [description] =>

Източник: БНТ

 

В студиото на “100% будни” професор Лъчезар Гроздински - завеждащ Клиника по ангиология, коментира най-честите последици от високото кръвно.

Вижте видеото тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => koi-sa-nay-chestite-posleditsi-ot-visokoto-kravno ) [78] => stdClass Object ( [blog_id] => 1645 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 4d19e5d17eff962b2a5a9e450d382f1f.png [category_id] => 10 [date] => 1652389200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Стефан Тютюнджиев - влияние на солта върху сърдечно-съдовата система [description] =>

Източник: МБАЛ "Св. Каридад"

 

В навечерието на Световния ден за борба с артериалната хипертония - 17-ти май, е редно да се отчете важността от немедикаментозното лечение и спазването на здравословен начин на живот с оптимален прием на сол при справянето с високите стойности на артериалното налягане. В този ред на мисли ви представяме взаимовръзката между количеството на консумираната сол и наличието на артериална хипертония. Солта, както и захарта, са известни с прозвището - „белите убийци“. Докато влиянието на високото ниво на кръвната захар върху сърдечно-съдовата система е добре установено през годините, ефектът от високия прием на сол върху сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност продължава да се обследва все по-задълбочено.

 

Намерено е, че корелационната зависимост между приема на сол и лошата сърдечно-съдова прогноза не е правопропорционална, а по-скоро по типа на J-образната крива. Това дава обяснението за наблюдаваните неблагоприятни сърдечно-съдови събития както при хората със значително висок прием на сол, така и при тези, които консумират незначителни количества от нея. В съвремието преобладават препоръките за прием на по-ниско количество сол с храната, а именно това със съдържание на по-малко от 2,0-2,3 g натрий/дневно (еквивалентно на <5,0-5,75 g натриев хлорид/дневно) с цел намаляване на високите стойности на кръвното налягане и на сърдечно-съдовия риск, респективно.

 

Описани са редица механизми, свързващи повишената дневната консумация на сол с появата на артериална хипертония. Такива, например, са:

1. Задръжка на вода - високият прием на сол води задържане на вода в организма, което предизвиква увеличаване на циркулиращите обеми, на сърдечния дебит и повишаване на бъбречното перфузионно налягане;

2. Увеличаване на системното съдово съпротивление, което предизвиква ремоделиране на малките артериални съдове;

3. Ендотелна дисфункция - установено е, че високият прием на сол може да предизвика понижаване на нивата на ендотелния азотен оксид, водещо до повишаване на кръвното налягане, но и до много други независими от артериалната хипертония сърдечно-съдови усложнения;

4. Промени в структурата и функцията на големите артериални съдове – доказано е, че високият прием на сол може да повлияе на свойствата на големите артерии и до краен резултат: увеличаване на съдовата резистентност;

5. Модулация на симпатикусовата активност на сърдечно-съдовата система.

 

От друга страна, механизмите, свързващи приема на ниски количества сол и високата сърдечно-съдова смъртност, все още не са добре проучени. В тази връзка се предполага, че основна роля играят активирането на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) и симпатикусовата нервна система, както и влошаването на съществуваща инсулинова резистентност. Дневните количества на консумираната сол варират в различните страни, като най-високите нива се срещат в Северен Китай и Япония (дневният прием на сол надвишава 10 g), а най-ниските - при индианското племе Яномами в Амазонка. В световен мащаб обичайният прием на натрий е между 3,5 – 5,5 g на ден (еквивалентен на 9-12 g/дневно натриев хлорид).

 

В исторически план западно-южните африкански страни добиват сол и я използват за търговия със Северна Африка и Европа още от 12-ти век. В горещия климат хората са склонни да консумират повече сол, отколкото при студен климат, вероятно в резултат на повишената загуба на натрий чрез прекомерното изпотяване при високите температури. Африканската диета се характеризира с високо съдържание на сол – една от вероятните причините за по-високата честота на случаите с артериална хипертония сред жителите на континента. В римско време солта се е наричала "бяло злато", тъй като е била използвана за съхраняване на месо и риба. В днешно време в европейските страни хранителенният дневен прием на сол сред повечето от възрастните хора варира между 7,0 и 13,0 g, което далеч надхвърля препоръчителните дневни нужди от натриева сол. Прекомерният прием на натрий (определен от Световната здравна организация [СЗО] като повече от 2 g натрий или повече от 5 g натриев хлорид на ден) е пряко свързан с появата на високо кръвно налягане, като е установено, че колкото по-висок е дневният прием на сол, толкова по-високи са и стойностите на систолното артериално налягане. Обратно, намаленият прием на сол води не само до понижаване на кръвното налягане, но и до повлияване в благоприятна посока на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност. Съществуват доказателства, че ограничаването на приема на сол с около 1,75 g натрий/ден (4,4 g натриев хлорид/ден) е свързано със средно намаляване на систолното/диастолното артериално налягане съответно с 4,2/2,1 mmHg.

 

Много проучвания показват пряката връзка между високия натрий и появата на артериална хипертония и съществуващата обратно-пропорционална корелация между високия калий и хипертонията. Също така се знае, че намалената консумация на натриева сол и увеличената на такава, съдържаща калий, може да доведе до понижаване на кръвното налягане и до подобряване на общото физическо здраве, поради което се препоръчва натриевите соли да се заменят с калиеви такива. Храните, богати на калий, включват: сушени плодове (стафиди, кайсии), леща, боб, картофи, спанак, броколи, авокадо и банани. Посочената по-долу таблица показва примери за храни, богати на натриева сол, чиято консумация трябва да се избягва с цел благоприятно повлияване на артериалната хипертония и намаляване на общия сърдечно-съдов риск.

Месо

Месо Пушено, осолено или консервирано; бекон, франкфурти, наденица

Риба

Пушена, осолена или консервирана;сардини

Домашни птици

Пушени, осолени или консервирани

Млечни продукти

Сирене; извара

Зеленчуци

Консерви от зеленчуци и зеленчукови сокове, маслини, кисели краставички

Печива

Хляб, бисквити, палачинки, вафли; миксове, пица

Сосове

Доматени сосове, соев сос и други сосове и маринати

Тестени изделия

Преработени смеси от макаронени изделия, търговски приготвени макаронени изделия, юфка

Други

Ориз, осолени ядки, газирани напитки

 

Статията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => d-r-stefan-tyutyundzhiev-vliyanie-na-solta-varhu-sardechno-sadovata-sistema ) [79] => stdClass Object ( [blog_id] => 1646 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => e722ca6c988dfd05974b5782e5fd5e3b.jpg [category_id] => 10 [date] => 1652216400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Препятствията в матката по пътя на ембриона [description] =>

Източник: МБАЛ "Надежда"

 

Анатомични маточни дефекти се класифицират като вродени и придобити. Тези дефекти не са обвързани непременно с проявата на определени симптоми и може да останат недиагностицирани докато не започнат опити за забременяване.

 

Анатомичните маточни дефекти се срещат при 15% от жените с три и повече спонтанни аборта.
Загубата на бременност е физическо и емоционално изпитание за всяка жена, особено когато тя се сблъсква с този проблем многократно. Повтарящите се загуби на бременност оказват значително емоционално въздействие както на жената, така и на нейния партньор. 

 

За термина „спонтанен аборт“:
Загубата на бременност (спонтанен аборт) се определя като спонтанна смърт на плода преди да достигне жизнеспособност. Терминът включва всички загуби на бременност от момента на зачеването до 25+0 г.с. Спонтанните аборти биват ранни (до 12 г.с.) и късни спонтанни аборти – след 12 г.с.
За повтаряща се загуба на бременност може да се говори след загубата на две или повече бременности. Повечето спонтанни аборти се случват през първия триместър (до 12 г.с.). За щастие рискът намалява значително с напредването на бременността.

 

Може ли матката да е причина за спонтанен аборт, когато тя има анатомичен дефект?
Антомичните маточни дефекти се класифицират като вродени и придобити. Те не са обвързани непременно с проявата на определени симптоми и може да останат недиагностицирани, докато не започнат опити за забременяване или вече е настъпила бременност. Някои от тези състояния водят до проблеми по време на бременността или стават препятствие за забременяване. В определени случаи се налага коригирането им, за да е гарантирано успешното зачеване и износване на плода.

 

Вродени аномалии на матката:
Терминът „ вроден“ означава състояние или заболяване, което е налице при раждането. Около 3% от жените са родени с дефект в размера, формата или структурата на матката.
При вътреутробното развитие при момичетата матката, маточните тръби и горната част на влагалището водят началото от чифтен канал наречен Мюлеров канал. В хода на ембрионалното развитие горната неслята част на канала дава начало на маточните тръби, докато долната част на двата Мюлерови канала се слива и от нея произлиза матката и горната част на влагалището. Когато долната част не се слее напълно, това води до появата на вродени маточни дефекти. На по-късен етап, тези дефекти могат да бъдат причината за проблеми в репродукцията и да са препятствия по пътя на ембриона

 

Препрятствие 1: Сепарирана матка
Вродена аномалия, при която преграда, наречена „септум“, разделя частично или изцяло матката на две. Това е най – често срещаната вродена аномалия и наличието ѝ значително повишава риска от спонтанни аборти. Статистически честотата на тази аномалия варира от 25% до 47%.
Септираната матка не пречи на забременяването, но е пречка за протичането на бременността.
Септумът представлява фиброзна тъкан без адекватно кръвоснабдяване, така че ако оплодената яйцеклетка се имплантира на това място, няма реални шансове за развитие. Поради тази причина честотата на абортите при тези състояния е най-голяма в първия триместър, а ако не настъпи аборт, рискът от преждевременно раждане е повишен.
Хистероскопската резекция на този дефект може да увеличи значително шансовете за успешно зачеване при 53% от пациентките.

 

Препятствие №2: Двурога матка
Двурогата матка се нарича още „сърцевидна“ матка. При тази аномалия маточната кухина има две кухини, вместо една голяма. Повечето жени нямат нужда от хирургична интервенция за коригирането ѝ. Важно е да се отбележи, че двурогата матка не е проблем за зачеването, а е предпоставка за преждевремнно раждане и евентуална недостатъчност на маточната шийка. При настъпването на бременност, тя се води като високорискова и ще изисква чести срещи с наблюдаващия бременността гинеколог. Възможно е да се наложи серклаж – поставянето на шев в областта на маточната шийка, с цел предотвратяване на преждевременното ѝ разширяване. Проучване установява, че бременността на пациентки със серклаж в 76% от случаите достигат до термин, а само при 23% от тях настъпва преждевременно раждане. По-високата честота на раждането чрез Цезарово сечение е другата причина, определяща двурогата матка като рисков фактор.

 

Препятствие №3 „Двойна матка“ (Didelphys uterus)
Това е аномалия, при която са налице две отделни маточни кухини, всяка със своя
маточна шийка, а понякога са налице и две влагалища. Това е рядко, безсимптомно, наследствено състояние. Диагностиката е чрез ултразвуково изследване, ЯМР, ХСГ, а хирургичното лечение не е абсолютно необходимо. В някои случаи забременяването и раждането на термин е безпрепятствено, а в други – повтарящите се аборти и предтерминното раждане са сериозен проблем.

 

Препятствие № 4: Еднорога матка
Това е малформация, при която матката е формирана само от единия от слетите Мюлерови канали, докато другият е напълно неразвит или закърнял.
Еднорогата матка има една шийка и едно влагалище. Тя е по-малка от нормалната и обикновено има една маточна тръба и яйчник.
Състоянието се среща по-рядко, в сравнение с други аномалии на матката.
Еднорогата матка може да има закърнял рог от противоположната страна, който може или не, да комуникира с нея.
За съжаление, наличието на тази аномалия е свързана със значителен риск от загуба на бременност, преждевременно раждане или извънматочна бременност.
Спонтанни аборти се наблюдават в 1/3 от случаите, а преждевремнно раждане в 10 до 20 %. Рискът от спонтанен аборт се дължи на аномалии в кръвоснабдяването на еднорогата матка, които могат да попречат на образуването и функционирането на плацентата или да увеличат шансовете за имплантиране във фалопиевите тръби. Не се изисква хирургическа интервенция. Тя няма да увеличи размера на матката. Към момента, единственото общоприето лечение е хирургично отстраняване на закърнелия рог при необходимост и внимателно наблюдение на настъпилите бременности.

 

Препятствие №5: Седловидна матка
При седловидна матка външната повърхност на дъното образува лека вдлъбнатина под формата на седло. За наличие на седловидна матка до настъпване на бременността може и да не се предполага. Незначителна седловидна деформация на дъното на матката не възпрепятства настъпването на бременност, не създава усложнения при нарастването на плода както и при раждането.
При по-силно изразени изменения може да възникне опасност от спонтанни аборти, патология на плацентата (като ниско или странично разположение, предлежаща плацента или преждевременно отлепване), напречно или седалищно предлежание на плода и преждевременно раждане.
Хирургия се прилага само при невъзможност за зачеване или при многократни спонтанни аборти. Реконструкцията на матката се извършва чрез хистероскопия.
След коригирането на вроденото състояние, шансовете за нормалното протичане на бременност се увеличават многократно.

 

Препятствие №6: Т-образна матка
Вродена малформация, при която матката е с форма, наподобяваща буквата Т. Неправилната форма и намаленият обем на маточната кухина са предпоставка за спонтанни аборти и повишен риск от преждевременно раждане. Хирургичното лечение е чрез хистероскопия.

Препядствие № 7: Ретровертирана (обърната) матка
За ретровертирана матка говорим, когато цялото маточно тяло е наклонено назад към ректума, вместо напред към пикочния мехур. Тази особеност се счита за нормална анатомична вариация.
Ретровертната матка обикновено няма отношение към възможността на жената да зачене. Това състояние се свързва с други диагнози, които могат да повлияят на потенциала за зачеване като ендометриоза, тазова-възпалителна болест, миомни възли в матката.

Наличието ѝ обикновено не се отразява върху протичането на бременността. С нарастването на матката към края на първия триместър, обикновено между 10 и 12 г.с., тази анатомична особеност напълно изчезва. Това означава, че матката ще излезе извън пределите на малкия таз и няма да е наклонена нито назад, нито напред. Понякога матката не е в състояние да направи тази промяна, тъй като наличието на сраствания около нея може да я държат „закотвена“ в малкия таза. Именно това е предпоставка за настъпване на усложнения, но ранното установяване намалява риска от спонтанен аборт.
Ретровертираната матка сама по себе си не се счита за проблем, който се нуждае от лечение. Лечението обикновено се фокусира върху основната причина, довела до това състояние. Хирургичните техники за корекцията му са свързани с повдигане на матката чрез лапароскопски подход.

Хирургията при вродени маточни аномалии: Хирургичната намеса в случаи на вродени маточни аномалии има ключова роля в лечението, когато се касае за спонтанни аборти. Тя разчиства терена” и внася уют в дома на ембриона. Това се случва чрез интервенция, наречена хистероскопия. Подходът е различен, в зависимост от дефекта, но принципът е един и същ – разширяване на кухината и изрязване на тази част от матката, която не е добре кръвоснабдена.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => prepyatstviyata-v-matkata-po-patya-na-embriona ) [80] => stdClass Object ( [blog_id] => 1653 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 3f10ce076b41a7d3dab4d32ac49288a7.jpg [category_id] => 10 [date] => 1652216400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Една трета от инсултите са причинени от предсърдно мъждене [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ

 

Д-р Гарвански, какви хора засяга предсърдното мъждене?

 

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия в нашата практика. Засяга голяма част от българското население, особено по-възрастните пациенти и хората със съпътстващи сърдечни заболявания – високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, преживян миокарден инфаркт. При някои хора предсърдното мъждене се развива в по-ранна възраст по различни причини – било то поради генетично предразположение, или поради натрупване на рискови фактори.

 

Какво представлява предсърдното мъждене и какво се случва със сърцето?

 

Това е ритъмно нарушение, при което нормалният водач на сърдечния ритъм - „синусовият възел” - не може да го поддържа и настъпва хаотичен ритъм. Синоним на предсърдното мъждене е абсолютната аритмия, при която всеки удар е сам за себе си, тоест липсва какъвто и да било ритъм, сърцето бие напълно аритмично.

Предсърдното мъждене е локализирано в предсърдията. Това са две кухини на сърцето, които при нормален синусов ритъм се съкращават и изтласкват кръвта към сърдечните камери, откъдето тя отива в цялото тяло. Когато има предсърдно мъждене, сърдечните кухини не се съкращават адекватно, а мъждят като пламъка на свещ. Тази сърдечна дейност не генерира истинско изтласкване на кръвта. Поради което най-големият риск от тази аритмия е неизтласканата кръв да се задържи в „гънките” на предсърдието, в така нареченото предсърдно ухо, да се образува тромб, което повишава многократно риска от инсулт. На практика една трета от инсултите са причинени от тромби, образувани при предсърдно мъждене. А това, за съжаление, са огромен брой пациенти. Повишеният риск от инсулт, голямото усложнение от тази аритмия, не е единствено. Доказано е, че хора с предсърдно мъждене живеят по-кратко от общата популация. Те развиват по-често сърдечна недостатъчност, съдова деменция и др. Затова трябва да лекуваме навреме предсърдното мъждене.

 

Какво усещат пациентите с предсърдно мъждене?

 

Пациентите усещат сърцебиене, прескачане на сърцето, ускорен пулс, както и лесна умора, понижен физически капацитет. Оплакванията варират в доста широки граници. Някои хора не усещат нищо, не разбират кога излизат от ритъм до другата крайност – хора, при които напълно се нарушава ежедневието им, те дори не могат да станат от леглото.

 

Предсърдното мъждене животозастрашаваща аритмия ли е?

 

За щастие, тя не е от аритмиите, които непосредствено застрашават живота. Това означава, че ако днес сърцето ви излезе от ритъм, няма опасност от летален край. Но продължителен период от време, в което хората страдат предсърдното мъждене, създава условия за по-опасни заболявания.

 

Какво е съвременното лечение на тази аритмия?

 

Съществуват няколко цели в лечението на предсърдното мъждене. Едната цел е намаляване на риска от инсулт и става с медикаменти за разреждане на кръвта – антикоагуланти. Те са показани при почти всички пациенти с предсърдно мъждене.

Другата цел на лечението е лечение на самата аритмия. Единият подход е да се контролира сърдечната честота. Този подход не е най-оптималният, защото не премахва напълно риска от сърдечносъдовите усложнения, които вече споменах. Най-добрият подход е да задържаме сърдечния ритъм, колкото се може повече. Може да опитаме с лекарства, но те често са неефективни. И тук идва мястото на най-съвременния подход за лечение на предсърдно мъждене и най-успешното до момента – аблацията. В България се правят два вида аблация – катетърна и криоаблация. Първата е с радиофреквентна енергия (затопляне), а втората е със замразяване. Аритмията е електрически феномен. С процедурата се изолират огнищата в сърцето, от които стартира и след това от които аритмията се поддържа.

 

Какво представлява самата аблация?

 

При криоаблацията се влиза със специален балон в сърцето, достига се до определени вени и там балонът се охлажда до минус 45 – 50ºС. Замразяването на увредените структури ги прави електрически неактивни. Криоаблацията е по-щадящата процедура. Тя е по-кратка (около 1 час и 20 минути) и технически по-лесна за изпълнение, с по-малък риск за пациента. Като цяло пациентите нямат драматични усещания по време на процедурата, въпреки че са будни. Криоаблацията се прави с местна упойка.

 

Тази процедура решава ли окончателно проблема с предсърдното мъждене?

 

За съжаление не напълно. Не всеки пациент се повлиява 100%. Успеваемостта на процедурата е 75 – 80%, тоест 80% от пациентите след криоаблация вече нямат аритмия. Останалите 20% получават аритмия отново. Резултатът от процедурата варира според това колко време човекът е живял с предсърдно мъждене, колко съпътстващи заболявания има и др. Но сравнена с лекарствата, аблацията дава десетократно по-добър резултат. С помощта на лекарствата само 7 – 9% от пациентите спират аритмията. Аблацията дава най-голям шанс пациентите ни да нямат аритмия или да получават изключително редки пристъпи. Всеки пациент, който не може да си овладява добре аритмията с лекарства, е показан за аблация.

 

Здравната каса поема ли всички разходи по аблацията?

 

Касата поема голяма част от консуматива за процедурата. За съжаление при криоаблацията все още се налага пациентът да доплаща. Все още тази процедура е сравнително нова и не е припозната от Националноосигурителната каса за пълно реимбурсиране. Надявам се това да се промени, защото пациентите са много. Това е най-честата аритмия и колкото повече хора можем да лекуваме по този начин, толкова по-добре. Имаме за съжаление пациенти, кои отказват криоаблация само заради доплащането.

 

Статията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => edna-treta-ot-insultite-sa-prichineni-ot-predsardno-mazhdene ) [81] => stdClass Object ( [blog_id] => 1639 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 036b12a6b6f73235db8739729bfa1e64.jpg [category_id] => 10 [date] => 1652130000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Бронхиалната астма може да се прояви във всяка възраст [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие" 

 

Бронхиалната астма е заболяване, в чиято основа стои хронично (постоянно) неинфекциозно възпаление на дихателните пътища - бронхите. Това възпаление обуславя повишена чувствителност на бронхите към директни или индиректни стимули. Тя се изразява  в намаляването на диаметъра им, което от своя страна води до появата на симптомите на астмата. Те са различни по време и тежест - затруднено дишане, стягане в гърдите, кашлица, свирене в гърдите. Тези симптоми могат да изчезнат спонтанно или в отговор на медикаментозно лечение и понякога могат да отсъстват седмици или месеци. От друга страна, пациентите могат да получат епизодични обостряния на астма, които има опасност да бъдат и животозастрашаващи.  Има ли възраст, в която е характерно да се появи астмата, как да я лекуваме и какви са основните методи на профилактика – споделя д-р  Лиляна Чунева, пулмолог, специалист вътрешни болести в Медицински комплекс „Доверие“.

 

Защо основно децата страдат от астма? 

 

Бронхиалната астма е най честото хронично заболяване на дихателната система в детска възраст, като причината за него е предимно алергичен компонент. Заболяването се отнася към болестите с наследствена предразположеност и по правило се развива при деца,  в чиято семейна анамнеза присъстват болни от алергични заболявания.

 

Може ли възрастни хора да развият астма? 

 

Няма пределна възраст за начало на бронхиална астма. Болестта може да се прояви във всяка възраст, дори и след 70 годишна възраст.

 

Какво включва нарушената дихателна функция?

 

Основното последствие от нелекувания възпалителен процес, развиващ се в дихателните пътища при бронхиалната астма е тяхното стеснение, което води до намалена способност за “изгонване“ на въздуха от белите дробове, стига се до тяхното свръхраздуване и по този начин се нарушава основния процес на дихателната система, а именно газообмена. Важно е да се знае , че това стеснение на дихателните пътища при бронхиалната астма, което я отличава от други т. нар. бронхообструктивни заболявания в пулмологията, е напълно обратимо и вариабилно.

 

Това нарушение може да бъде обективизирано с т. нар.спирометрия- изследване, което се извършва със специална апаратура от обучен за целта персонал. Интерпретацията на изследването се извършва от лекар- специалист. 

 

Студеният въздух може ли да успокои асматичен пристъп?

 

Не, даже може да го задълбочи. Принципно белите дробове “обичат” топъл, сух и чист въздух.

 

Какво е характерно за астматичния пристъп?

 

Представлява пристъпно /внезапно/ настъпило затруднено дишане. Може да настъпи по всяко време на денонощието, но е по- често в малките часове на нощта. При някой пациенти може да има предвестници, като кихане, сърбеж в носа, кашлица, главоболие. Появяват се тежест в гърдите, мъчителна и суха, дразнеща кашлица, чува се свиркане и/или хриптене в гърдите. Дишането се забавя, а пулсът се ускорява. При тежките пристъпи може да се стигне до напредваща умора, изтощение и дори кома. В повечето случаи влошаването на болните настъпва постепенно, понякога обаче за минути от състояние на пълно здраве може да се стигне до много тежък пристъп, който да завърши с внезапна смърт.

 

Кои са най-честите фактори за развитие на астма?

 

Рисковите фактори, които могат да доведат до развитието на бронхиална астма или да влошат нейното протичане са – генетични/гени, предразполагащи към повишена чувствителност на дихателните пътища/ - алергени / акари, животни, полени, плесени и други/ - инфекции на дихателната система /предимно вирусни/ - тютюнопушене / пасивно или активно/ - промишлени дразнители и замърсяване на въздуха - физическо натоварване – медикаменти /Аспирин, нестероидни противовъзпалителни медикаменти/ - гастро-езофагеална рефлуксна болест – хронични ринити и синуити – затлъстяване – емоционални фактори или стрес.

 

Какви са симптомите? Възможно ли е те да бъдат пренебрегнати и това да доведе до тежки последици?

 

Основните симптоми, които може да ни усъмнят за наличието на заболяването са: кашлица, влошаваща се най-вече нощем; повтарящо се хриптене или свирене в гърдите; повтарящо се затруднено дишане; повтарящо се стягане в гърдите. Симптомите варират по време и тежест. Когато тези симптоми са по-леки или пациента, въпреки наличието им не търси помощ и вследствие на това не се провежда лечение на заболяването, може да се стигне до животозастрашаващ пристъп, а в дългосрочен план постепенно в бронхите настъпват необратими структурни промени, което води до тяхното трайно стеснение, обуславящо развитието на дихателна недостатъчност, а също така и извън белодробни усложнения. 

 

Как се лекува астмата?

 

Целите на лечението при Бронхиална астма са постигане на добър контрол на симптомите и качеството на живот (пациентът трябва да се чувства здрав), да има минимален риск от обостряне на заболяването и от настъпването на необратими промени в дихателните пътища, да няма нужда от спешно лечение, да е минимална нуждата от бързодействащ медикамент и да са минимални страничните ефекти от терапията. Важно е да се подчертае, че лечението на всеки пациент е индивидуализирано и то може да бъде преценено и назначено единствено и само от лекар специалист. Лечението на астмата е комплексно - нефармакологично и фармакологично, като основното е  с т. нар инхалаторни медикаменти, а при определени показания и с приемащи се през устата или инжекционни медикаменти.

 

Какви са най-препоръчваните методи на профилактика?

 

Първичната профилактика има за цел да предотврати развитието на заболяването при здрави хора, а именно – да се наблюдават болните с алергичен ринит, атопичен дерматит, както и хората с фамилна анамнеза за астма – да се избягват професионални инхалаторни вредности, особено при пациенти с алергии - активно лечение на заболяванията на горните дихателни пътища / около 25 % от нелекуваните пациенти развиват след повече от 10 г поленова астма/ - профилактика и лечение на вирусните и бактериални инфекции.

 

Вторичната профилактика има за цел откриване на астмата в ранен стадий, контролирането и предотвратяване на прогресирането и: ограничаване/ избягване контакта с алергени в бита, намаляване на влажността на помещенията, редовно почистване, махане на дебели килими, тапицирани мебели, задържащи прах, плюшени играчки, пране на спално бельо с вода с температура над 55 гр, използване на антиакарицидни препарати - избягване на експозиция на тютюнев дим - контрол на замърсяването на въздуха – ограничаване използването на алергизиращи медикаменти – провеждане на алергенна имунотерапия / десензибилизация - пациентите трябва да са физически активни.

 

Статията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => bolnitsite-bez-patsienti-tryabva-da-se-prestrukturirat ) [82] => stdClass Object ( [blog_id] => 1638 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => c966c25d2296dc8361ed1512c591b28a.jpg [category_id] => 10 [date] => 1651784400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Хистероскопията е част от пъзела, който редим, за да видим цялостната картина на проблема [description] =>

Източник: МБАЛ "Надежда"

 

Хистероскопските процедури постепенно се наложиха като стандарт при диагностиката на пациентки, които имат неуспешни инвитро опити или повтарящи се спонтанни аборти.

 

1.  Д-р Цветков какво представрява хистероскопията?

Хистероскопията е оперативна интервенция, като аз лично предпочитам термина процедура, подчертавайки по този начин нейната неинвазивност. За разлика от класическа операция тя не изисква много време, специална операционна и много сложно оборудване. Може да се извърши както в амбулаторни, така и в болнични условия. Представлява оглед с малка камера на влагалището, на шийката и кухината на матката, като в същото време позволява и оперативни намеси при налични отклонения и промени в тези органи.

 

2. А какво е тя в контекста на темата за повтарящите се спонтанни аборти и неуспешни имплантации? Защо е важна?

Хистероскопията постепенно се наложи като стандарт при диагностиката на пациентки, които имат неуспешни инвитро опити или повтарящи се спонтанни аборти. Процедури, които се правят на сляпо без оглед с камера и директен визуален контрол, като кюретаж и абразио, вече нямат място в съвременната репродуктивна хирургия. В контекста на темата ни – чрез хистероскопията откриваме сраствания, възпаления както на цервикалния канал, така и на кухината на матката, третираме полипи, миоми, ендометриоза, задържани плацентарни части и др.
Важно е да отбележим, че хистероскопията, дори и само диагностична, действа като т.нар. скреч, или надраскване на кухината на матката, което променя в известна степен имунологичния статус на лигавицата и рецептивността ѝ. Има проучвания, които доказват, че това своеобразно дразнене на кухината увеличава значително шанса за зачеване. В моята практика имам такива случаи – след хистероскопия настъпва спонтанна бременност и то след дълго време опити за зачеване. Така че, според мен безсмислена хистероскопия няма. Самият хистероскопски оглед на кухината на матката дава на един опитен специалист изключително много информация, свързана с диагностиката и лечението на пациенти, които имат загуби на бременност и неуспехи в инвитрото.

 

3. Какви състояния могат да бъдат диагностицирани, съответно и третирани посредством този оперативен метод?

Хистероскопията е създадена основно като метод за оперативна корекция на заболявания на матката – по-специално на неправилните маточни кръвотечения. Първата хистероскопия, осъществена назад във времето е била точно оперативна – изгаряне на полип в матката. С напредване на технологиите и с иновациите в оборудването  възможностите пред хистероскопските интервенции са все по-големи. Самите инструменти – хистероскопи- стават по-миниатюрни и по-минимално инвазивни. Целта на съвременната хистероскопска техника е най-малко увреждане на тъканите за сметка на максимален обем информация, която може да добием чрез процедурата.
В съвременната гинекологична практика се налага на т.нар. See and treat подход – когато се види патология при хистероскопията, проблемът се отстранява или коригира веднага при същата процедура. В този смисъл, границата между диагностичната и оперативната хистероскопия е много тънка и реално диагностичната процедура може да прерастне в оперативна, а оперативната може да ни даде изключително много информация в диагностичен план. 

 

4. Какво може да се оперира с хистероскопия?

Индикациите за хистероскопиите в ежедневната практика на репродуктивните специалисти са много. Често такива са нуждата от диагностика на възпаленията – както вече споменахме, може да видим възпалителни промени в лигавицата на матката, в шийката, откриваме полипи, микроадхезии, които на нормален ехографски преглед не могат да се видят. Да не забравяме, че ехографът е уред, който ни дава насоки в диагнозата, но не може да постави диагноза. Хистероскопията е доста по-прецизна – тя е процедурата, която ни дава възможност да видим директно патологията. Нека дам пример с полипите. Често те са изключително малки и не се виждат при ехографски преглед. С хистероскопия сме установявали многократно микрополипи, застанали точно в отвора на маточната тръба като буквално я правят непроходима. В момента, в който този микрополип (с размери не повече от 2 мм) се отстрани, тръбата е отпушена.
Миомите също могат да се диагностицират и оперират хистероскопски, третира се аденомиоза, ендометриозни огнища. Хистероскопията също така дава възможност да бъде направена пластика при вродени аномалии на кухината на матката на т.нар.дисморфична матка или септум/преграда. Помага ни при трудни трансфери, когато има стеноза на цервикалния канал, често след конизация или „горене“ на маточната шийка. В тези случаи трудно се прониква в кухината на матката, но чрез диагностичната хистероскопия внимателно могат да бъдат отстранени срастванията и след това лесно и атравматично да бъде осъществен трансфера.
Напоследък хистероскопията се използва и за установяване на вродени аномалии на ембриона. Понякога, когато имаме повтарящи се спонтанни аборти, при които генетичният статус на ембриона е абсолютно нормален, неговата сърдечна дейност спира. Остава въпросът защо това се е случило? В такива случаи се прилага  хистероскопска ембриоскопия, при която се оглежда плодния сак вътре в матката. При тази процедура откриваме интересни аномалии на ембриона, които са абсолютно несъвместими с живота – например, вродени аномалии на гръбначния стълб, на централната нервна система и др. Генетично ембрионът е нормален, но морфологично е нежизненоспособен. Така стигаме до причината за спонтанния аборт, а това помага изключително много в изготвяне на по-нататъшна стратегия в лечението на пациентката.

 

5. Колко видове хистероскопии се прилагат тук в болница Надежда?

Най-общо хистероскопиите могат да бъдат разделени на офис хистероскопии (доболнични/амбулаторни) и такива, които налагат болничен престой. С гордост мога да споделя, че в нашата болница правим абсолютно целия пълен обем хистероскопски операции от диагностичната офис хистероскопия (със и без упойка), през сравнително тежки оперативни хистероскопии, при които се отстраняват големи полипи, миомни възли с диаметър до 4 см, третира се аденомиоза, задържани части от плацента, тежки сраствания и т.н.
В операционния блок на болницата разполагаме с най-съвременна хистероскопска техника като операционен лазер; налични са биполарен резоскоп за отстраняване на големи миомни възли в матката и мини-биполарен резоскоп с диаметър около 6 мм, който позволява да се работят нелеки оперативни интервенции и изменения по маточната шийка без тя да се делатира и травмира (например персистиращ белег от предходно цезарово сечение т.нар. исмоцеле, което може да е причина за репордуктивни неуспехи).
Разполагаме и с най-новото в областта на оперативната хистерокопия – хистероскопски шейвър. Това е инструмент с малък диаметър, чрез който в маточната кухина по специфичен и атравматичен начин се изрязват полипи, миоми, задържани плацентарни части след аборт без приложението на ток. Така се намалява риска от сраствания след процедурата, а травмата на тъканите е минимална.
И не на последно място, болница „Надежда“ разполага с висококвалифицирани и опитни специалисти в областта на оперативната гинекология, които боравят отлично с тази съвременна апаратура.

 

6. Какво трябва да знае пациентът за процедурата? Болезнена ли е, изисква ли болничен престой?

Хистероскопската процедура е една от най-леките оперативни процедури. В ръцете на опитен специалист, хистероскопската техника е безопасна. Когато се прави без упойка и в амбулаторни условия, не налага специална подготовка на пациента и има висока диагностична стойност. Важно е да се знае, че хистероскопиите се правят в първите чисти дни от цикъла на жената. Лигавицата не трябва да е прекалено дебела, защото в противен случай гинекологът няма оптимална видимост. Ако се налага да бъде направена на по-късен етап от цикъла е необходима допълнителна подготовка с таблетки. Друго важно условие е липсата на възпалителни процеси във влагалището и при индикации на такива, процедурата не се извършва.
При офисхистероскопията няма болничен престой, протича бързо за около 10 минути и буквално след това пациентката може да си отиде вкъщи, или да се върне на работа. Ако хистероскопията е оперативна и се прави в болнични условия, продължителността ѝ и възстановяването на пациента зависят от това, какъв е бил обема и продължителността ѝ. Оперативната хистероскопия може да отнеме повече време, но във всички случаи говорим за престой в рамките само на ден.

 

7. Колко време след провеждане на хистероскопия може да се продължи с опитите за бебе?

По преценка на лекаря. Ако става въпрос за диагностична офисхистероскопия, аз съветвам моите пациенти да започнат с опитите още същия месец – заради това надраскване, за което говорихме в началото и което увеличава шансовете за зачеване. Разбира се, всичко зависи и от обема на оперативната процедура. Защото, ако например сме правили хистероскопия на голям миомен възел от порядъка на 3-4 см, това ще изисква повече време за възстановяване – месец или два. А понякога се налага да направим second look – повторен оглед, за да се изключат последващи сраствания или други отклонения от нормата. Със сигурност, след всяка процедура е удачно пациентът да се консултира със своя терапевт относно подновяването на опитите за зачеване. В общия случай препоръките са да се стартира в рамките на същия месец или при следващия цикъл.

 

8. Какво е Вашето послание към двойките, които се борят за бебе и преминават през поредица неуспехи и спонтанни аборти?

Много неща в областта на репродуктивната медицина все още са неизвестни. Но и в много направления имаме напредък. Хистероскопските процедури са част от пъзела, който редим и който ни позволява да видим цялостната картина на проблема при всеки един пациент, да намерим правилното решение за него. Със сигурност, това, което мога да кажа на двойките, преминаващи през неуспехите и загубите на бременност е да търсят решението заедно със своя лекар – такова в повечето случаи има. Да не повтарят едно и също в лечението, да са убедени, че се прави всичко необходимо за постигането на целта. Това, което лекарят говори трябва да е логично, да бъде обяснено достъпно, така че пациентът да разбере за какво става въпрос и да бъде активен съмишленик в процеса на лечението. Специалистите, които участват в разрешаването на проблема да са отбор, да са екип от професионалисти в различни сфери под един покрив и с една цел – да се роди живот. От сърце желая на всички „замесени“ в тази мисия – на пациентите и на лекарите успех!

 

Статията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => histeroskopiyata-e-chast-ot-pazela-koyto-redim-za-da-vidim-tsyalostnata-kartina-na-problema ) [83] => stdClass Object ( [blog_id] => 1654 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => ff5a0d18609e4bf87fc7f3fa7f953775.jpg [category_id] => 10 [date] => 1651006800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Миниинвазивната кардиохирургия е бутикова [description] =>

Източник: Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ

 

Д-р Келчев, какво е мястото на минималноинвазивната сърдечна хирургия?

 

Бъдещото развитие на кардиохирургията изисква възможност за прилагане на всички известни в света оперативни техники на лечение, развити през последните 5 – 10 години. Освен реконструктивна клапна хирургия, те включват използване на повече артериални графтове при аортокоронарен байпас, ритъмна хирургия и минималноинвазивна сърдечна хирургия. Последната се обособи като отделен клон в кардиохирургичната практика и се предлага от водещи кардиохирургични центрове и от топхирурзите в тази специалност. Това означава, че минималноинвазивната кардиохирургия е част от така наречената бутикова кардиохирургия, която се прилага от хирурзи с голям опит, постигнали вече добри резултати в прилагането на конвенционалната кардиохирургия. С помощта на минималноинвазивната кардиохирургия пациентите могат да се възстановят и да се върнат към ежедневните си дейности по-бързо.

 

Това означава ли, че всички пациенти могат да се лекуват чрез минималноинвазивна хирургия?

 

Минималноинвазивната хирургия не изключва стандартната, те вървят ръка за ръка. При пациенти с по-комплексно засягане на сърцето, с увреждане на две или повече клапи, се изисква голяма оперативна интервенция. Те се оперират със стандартен достъп. Различните типове хирургия са показани за различни пациенти. Индивидуално се преценява за каква хирургия е подходящ конкретният пациент.

 

Минималноинвазивната хирургия е показана при пациенти с изолирано засягане на аортната или на митралната клапа, които имат здраво сърце. Докато пациенти с подлежащо увреждане на помпената функция на сърцето не са подходящи за минималноинвазивна хирургия. С оглед на по-малкия разрез тази хирургия е с по-голяма продължителност. При нея използваме достъпи и спираме сърцето през артериите, които кръвоснабдяват краката. Следователно пациенти с генерализирана атеросклероза и с периферна съдова болест също не са подходящи, защото имат калцирани периферни съдове.

 

Прилагаме индивидуален подход към всеки пациент съобразно неговите заболявания, съпътстващи клапната болест, както и анатомичните му особености. При всеки пациент се извършва скенер на цялото тяло и се оценяват различни детайли, имащи значение за типа на операцията. Съвременната медицина изисква подбиране на оптималната хирургична техника – отворена, ендоскопска, ендоваскуларна, както и комбинация на тези три вида, благодарение на което пациентът ще се възстанови най-бързо и ще има най-траен дългосрочен резултат.

 

Това означава ли, че не се съобразявате със желанието на пациента?

 

Идват пациенти, които се опитват да ме заставят да им правя смяна на аортна или митрална клапа през малък разрез. Тях убеждавам, че трябва да им направя операция с разрез, с който да съм сигурен за техния живот, а не както те са си решили. Индивидуалният подход е ключът към успеха. Ние сме лекари преди всичко, не сме магьосници. Трябва да се знае, че Господ щади този, който спазва правилата. Не трябва да се предприемат излишни рискове, за да задоволим желанията на някои пациенти.

 

Кой преценява коя е оптималната хирургична техника за пациента?

 

Това се прави от така наречения сърдечен тим. В съвременната медицина все повече се налага практиката подходът към лечението да се определя не от един лекар специалист, а от група специалисти в съответната област, боравещи с различни диагностични и терапевтични методи. Това гарантира, че ще се избере най-подходящото лечение за този пациент.

 

Хирургичното лечение наистина е най-травматично, но от друга страна, то дава траен резултат. Обратно – ендоваскуларните методи са по-малко инвазивни, но в някои от случаите са с по-къс период на ефективност и по-често при тях се налагат репроцедури. Когато пациентът има дълъг живот напред, ние наблягаме повече на хирургични методи. А когато очакваната продължителност на живота не е голяма поради съпътстващо заболяване или напреднала възраст, използваме по-щадящи техники (обикновено и по-скъпи), с които обаче пациентът ще се върне максимално бързо в обществото към нормален начин на живот. Например при възрастни пациенти със заболявания на аортната клапа модерното лечение трансфеморално аортно клапно протезиране (ТАVI) дава много добри резултати, с максимално бързо възстановяване. Но дългосрочните резултати все още не са добре проучени. Ето защо ТАVI не е подходящ за млади пациенти. Освен това отворената хирургия при тях не е толкова рискова, а дава траен резултат. Става въпрос за риск от сърдечна операция под 1%. Световна тенденция в кардиохирургията е огромно подобряване на резултатите и прогресивно намаляване на очакваната смъртност.

 

Каква е преживяемостта днес след кардиохирургични операции?

 

По принцип пациентите се разделят на три групи – с нисък хирургичен риск (смъртност под 3%), с умерен риск (3 – 5%) и с висок риск (над 5%). Точно този риск се има предвид при определянето на подходящата терапия. Затова високорисковите пациенти са показани за по-щадящи методики или се насочват към центрове, които имат приемливи резултати в съответната процедура. Аз съм доволен, че в нашата болница за миналата година сме провели 537 операции с екстракорпорално кръвообращение, а сме загубили само 11 пациента, тоест смъртност 2,04 %. Нашите резултати са едни от най-добрите в България и съпоставими с водещите европейски клиники. Те не са продукт само на уменията на един или няколко хирурзи, а на един добре смазан работещ екип от хирурзи, анестезиолози, перфузионисти (поддържащи машината сърце – бял дроб), операционни, анестезиологични, реанимационни и редови сестри от отделенията за следоперативно възстановяване. Критерият смъртност постоператвини усложнения показва нивото на компетентност на лечебното заведение, това са маркерите за качество в съвременната медицина.

 

Какви минималноинвазивни методи използвате във вашата клиника?

 

От 2019 г. започнахме да използваме минималноинвазивни процедури и при лечение на заболявания на аортната, на митралната клапа, и на тумори на сърцето. Първо започнахме с програмата за аортна клапа, която вървеше наред с програмата за аортноклапна реконструктивна хирургия в сътрудничество с проф. Де Паулис. От друга страна, неподходящите за реконструктивна хирургия пациенти, нуждаещи се от смяна на аортната клапа, започнахме да оперираме с частична горна стернотомия. Така от миналия март до момента над 90% от пациентите ни с изолирана аортноклапна болест се оперират с частично разрязване на гръдната кост – разрез около 8 см, и се възстановяват доста бързо. Това не променя нашия инструментариум за оперативна интервенция.

 

Резултатите, постигнати от нас при частичната горна стернотомия, ни удовлетвориха. Видяхме, че те са сравними с резултатите от напълно отворената хирургия на сърце. Затова решихме да въведем и другия щадящ метод за смяна на аортна клапа – мини дясна торакотомия. Това е разрез във второ дясно междуребрие, отстрани на гръдната кост, като този разрез е 6 см дължина и е малко по-дълъг от разрезът необходим при поставянето на пейсмейкър. През такъв разрез сме сменили няколко аортни клапи. Започнахме с проф. Косташ, който извърши първите за България три процедури за подмяна на аортна клапа по този метод. След това с проф. Пицис извършихме още две аортноклапни протезирания, а от януари 2020 г. самостоятелно извършихме още три смени на аортна клапа през мини дясна торакотомия.

 

Нашата друга цел са реконструктивните операции на митрална клапа при митрална инсуфициенция ( заболяване, при което клапата не се затваря добре). Идеята е митралната клапа на пациента да бъде съхранена и за тази цел използваме различни видове рингове и всички видове реконструктивни техники, които се използват в световен мащаб. Използваме тези техники все по-умело и благодарение на това делът на пациентите със съхранена митрална клапа в нашето отделение вече надхвърля 70%. А това е критерий за качество в европейската и световна кардиохирургична практика. За последните три седмици имаме осем съхранени митрални клапи с използване на различни техники за реконструкция и само две клапи са сменени, но по абсолютни индикации.

 

Минималноинвазивните процедури на митрална клапа (пластики и клапни протезирания) все повече се налагат в нашата практика. В ход е тяхното рутинно извършване с дясна торакотомия, с разрез между 6 и 10 см, обикновено под гърдата. През такава дупчица освен подмяна на митрална клапа може да се интервенира и трикуспидалната клапа, и да се премахват доброкачествени тумори от сърцето (така наречените миксоми). В нашата клиника извършваме вече такива процедури и сме доволни от резултатите. Следващият етап е да извършваме все повече такива процедури с помощта на камера, като целта ни е да достигнем качеството на оперативните интервенции на проф. Пицис, който оперира митрална клапа през разрез от само 2 – 3 см и работи само ендоскопски, наблюдава оперативното поле чрез камера на видеоекран.

 

Модерната кардиохирургия е невъзможна без активното участие на всички в екипа, незаменимо изследване е интраоперативната трансезофагеалната ехокардиография. Благодарение на анестезиолозите работещи в клиниката това изследване се осъществява при всеки пациент, подлежащ на оперативно лечение. По този начин имаме възможност да открием и коригираме съпътстващи сърдечни проблеми, да оценим състоянието на клапния апарат, особено след реконструктивна хирургия и така да предоставим на нашите пациенти лечение с възможно най-нисък периоперативен риск.

 

Щастлив съм, че процедури, които преди години виждахме само по световните конгреси, вече се случват в нашата клиника, благодарение на целия екип . Естествено, имаме още много да учим. Важното е, че вървим в правилната посока.     

 

Статията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => miniinvazivnata-kardiohirurgia-e-butikova ) [84] => stdClass Object ( [blog_id] => 1633 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 4eaf1131ce5e3eac4d71c35489d9cd1c.jpg [category_id] => 10 [date] => 1650488400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Заблуда е да се смята, че инвитрото е решение на всички въпроси [description] =>

Източник: МБАЛ "Надежда"

 

Като част от кампанията „Инвитро с надежда – всичко под един покрив“ разговаряме с д-р Георги Стаменов – основател на МБАЛ „Надежда“ и ръководител на клиниката по асистирана репродукция. Тази година кампанията е посветена на темата за честите неуспешни имплантации и повтарящите се спонтанни аборти, като в рамките на два месеца ще представим серия от материали, които представят причините за тях, както и начините за диагностика и иновативния подход на „Надежда“ в преодоляването им.

 

1. Д-р Стаменов, честите неуспешни имплантации и повтарящи се спонтанни аборти теми само за пациенти, които преминават през инвитро ли са или проблемите засягат много по-широк кръг от хора?

Ще започна малко по-отдалеч в отговора на този въпрос. „Надежда“ не е просто център за асистирана репродукция, „Надежда“ е център за спешна помощ в асистираната репродукция в страната и от малкото такива в Европа. При нас идват най-тежките случаи и обикновено се занимаваме с медицински казуси, които изискват месеци наред работа, прецизен индивидуален подход и много дълга терапия. Ние не целим единствено забременяването, а работим за това една жена да роди здраво бебе. Нашият труд продължава много след преодоляването на репродуктивните затруднения и след положителния тест – до момента, в който изпишем жената от болницата с бебе в ръце. Така че за „Надежда“ не може да се говори единствено като център за асистирана репродукция. Тук помагаме в тежките случаи на репродукцията изобщо и се занимаваме с всичко, което изисква разрешаването им.

 

2. Кои са основните причини, които най-често са „виновни“ за ранните загуби на бременност или за неслучването ѝ въобще?

На този въпрос в момента няма да отговоря директно, защото ще поканя всички, които четат това интервю да проследят предстоящите подкасти в кампанията. Но ще подскажа, че въпросът е сложени е многопластов – налице са причини, които идват от ембриона, причини, които идват от матката и причини, които идват от целия майчин организъм, приемащ ембриона т.е. това е един комплексен процес, който трябва да бъде много детайлно анализиран. Трябва да се мисли за сперматозоидите, яйцеклетката, полученият ембрион с определен потенциал, матка, състоянието на женския организъм, където не е без значение дали бременността е първа или вече има „спомен“ за загубени бременностти. Това са много сложни процеси и подходът към такива случаи прилича на полицейско разследване – трябва да анализираш внимателно всички детайли, всички следи, да направиш обобщение, да стигнеш до основния извод и да изградиш стратегия към него. 

 

3. Често казвате, че разрешаването на сложните случаи изисква отборна игра. Какво всъщност означава това?

Ще дам пример. Няма някой, който да не е гледал сериала „От местопрестъплението: Маями“. Да кажем, че акушер-гинекологът е в ролята на Хорейшио Кейн, който хваща лошия. Но анализа на всички улики и следи се прави от един голям екип, без който разрешаването на случая е невъзможен. В нашата работа тук, в „Надежда“, това е отбор от много специалисти – имунолози, генетици, акушерки, лаборанти, дори и санитарите. В този екип влизат ембриолозите, андролозите и Рисърч звеното, което се заема с най-неразрешимите загадки, често проправяйки пъртина в търсенето на отговорите.

 

4. Каква е техническата обезпеченост на болницата за разрешаването на тежките случаи?

В момента разполагаме с осем различни високотехнологични лаборатории и изграждаме девета такава. Тези лаборатории подпомагат работата на много звена в болницата, но основният акцент пада именно върху разрешаването на тежките случаи в репродукцията.
Не на последно място – болницата разполага с модерни операционни, оборудвани по най-висок световен стандарт.

 

5. Инвитрото ли е отговорът при разрешаването на тежките случаи?

Голяма заблуда е да се смята, че инвитрото е решение на всички въпроси. Инвитрото е само средство. Когато се прави инвитро, казвам го винаги на моите пациенти, то повтаря детайлно стъпките на нормалното зачеване с помощта на хай-тех технологиите. Ако имате генерална причина, поради която не може да забременеете и процедурата Ви не е съобразена с нея, а просто се прави опит инвитро, то той ще бъде неуспешен.
Ще дам пример за това: ако пътуваш за някъде и на пътят има дупка, това че си тръгнал пеша или с модерна кола няма значение – пътят просто е непроходим и трябва да заобиколиш. Е, нашата работа е не да предлагаме ключовете от по-скъпата кола, а да покажем заобиколния път. И нещо повече – да тръгнем по него заедно с пациента.

 

6. Вие ръководите най-големия репродуктивен център в България. Може ли да се твърди, че процентът на случаите на ранни спонтанни аборти и повтарящи се имплантационни неуспехи нараства?

По принцип се смята, че в Европа и в развития свят този процент е константен. Ще цитирам по памет, че спонтанните аборти заемат някъде около 30% от получените бременности след приложение на високите технологии. И което е още по-интересно – в продължение на десетилетие в световен мащаб се отчита, че въпреки напредъка на технологиите, процентът на разрешените случаи остава един и същ т.е не се движим напред. Именно тук е предизвикателството към нас – специалистите. Това, което правим с нашите експерти и научни работници в „Надежда“ е да се опитваме да променяме тази парадигма.

 

7. Какво според Вас трябва да знаят пациентите, които се сблъскват със загубите на бременност или с липсите на имплантация въобще?

Нека да следят подкастите ни, в тях ще кажем много неща. Ще препоръчам това и на колегите ни, които могат да открият полезни детайли за практиката. На тези, които са засегнати от повтарящите се спонтанни аборти или честите имплантационни неуспехи ще кажа да вярват, че нещата ще се случат.
И искам да отправя едно генерално послание към всички, които тръгват по пътя за дете или вече вървят по него – да имат доверие на своя доктор, не на мнения от интернет и генерализиращи статистики.
За нас в „Надежда“ е важен не общия процент успеваемост, (защото той е сбор от твърде много коренно различни случаи), а e важен успехът при всеки конкретен случай. Вместо да се четат форуми и да се гледат криви в интернет, моят съвет към момичетата е да говорят с терапевтите си, за да получат смислено обяснение на стратегията, която терапевтът има за тях. Нека в кабинета задават моя любим въпрос „ЗАЩО?“, а когато получат отговор, да зададат и втория важен въпрос „КАК?“.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zabluda-e-da-se-smyata-che-invitroto-e-reshenie-na-vsichki-vaprosi ) [85] => stdClass Object ( [blog_id] => 1635 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 4e1d4b6bec5fea43588aca2a51782dd5.jpg [category_id] => 10 [date] => 1650229200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Ендометриозата е социално значимо заболяване [description] =>

Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"

 

Всяка година през месец март жени и мъже от цял свят бягат в маратони или участват в шествия, споделят факти, лични истории, снимки в социалните мрежи, носят жълти тениски, панделки, балони… в знак на подкрепа към жените, засегнати от заболяването ендометриоза. Информираността по темата все още не е достатъчна, а е факт, че всяка 10-та жена чува диагнозата ендометриоза. За диагностицирането, лечението и митовете за болестта в студиото на телевизия Code Health гостуваха доц. Надя Магунска, оперативен гинеколог от Медицински комплекс "Д-р Щерев, и Мария Георгиева от фондация "Ендометриоза и репродуктивно здраве".

 

Може да гледате видеото тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => endometriozata-e-sotsialno-znachimo-zabolyavane ) [86] => stdClass Object ( [blog_id] => 1632 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => b6fb106348dbd48606b230ea036d865d.jpg [category_id] => 10 [date] => 1649710800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Можем ли да лекуваме мигрената? [description] =>

Източник: МБАЛ "Доверие"

 

Неврологията е наука за централната и периферната нервна система и симптомите, при наличието на които, е необходимо да се обърнем към невролог. Най-общо това са: болки в шията, гърба и кръста, и болки в горните и долните крайници. Също така главоболие, слабост на крайници, световъртеж и безсъние.

 

За различните видове главоболие и за това как да облекчим мигрената разказва д-р Мирослав Алексовски, невролог в екипа на Медицински комплекс „Доверие“ в София.

 

Защо главоболието може да бъде причинено от неврологичен проблем?

 

Главоболието е основно неврологичен проблем. Познаваме различни видове главоболие. Разделяме ги главно на първични - тензионни (те са най-чести) и главоболия, които се дължат на някакви причини. Към вторият тип включваме широко познатото мигренозен тип главоболие. То може да е много упорито и затова се нуждае от лечение.

 

Можем ли да лекуваме мигрената?

 

Мигрената е хронично заболяване, което обикновено започва в тийнейджърска възраст и продължава в по-късните етапи от живота. Основната ѝ характеристика е, че  протича с пристъпи на главоболие. Те могат да бъдат силни или слаби в зависимост от своя интензитет. Има пристъпи, които протичат с повръщане и допълнително водят до страдание на пациента.

При главоболие най-често хората се самолекуват. Те вземат противовъзпалителни или аналгетични медикаменти. Важно е да знаем, че при мигренозен пристъп има специфичен тип медикаменти, които се използват само за прекъсвания на мигренозен пристъп. Това означава, че когато вземаме аналгин за главоболие, зъбобол или болка в коляното – това са широкоспектърни аналгетични медикаменти, тяхното действие не е целенасочено. Специфичните медикаменти се използват само за прекъсвания, единствено при мигренозен пристъп.

 

Кога разбираме, че мигрената вече е влязла в някакъв стереотип? Как да направим разликата между обикновено главоболие и мигрената?

 

Всяко главоболие всъщност има диагноза. Мигренозното главоболие има специфични критерии. Най-често, преди да се появи, имаме някакъв тип на аура (но това не е задължително). Под „аура“ имаме предвид усещането за зиг-заг линии пред очите. До половин час от началото на тези симптоми, пациентът получава главоболие. Това е като предупреждение, че ще следва главоболие. Има три важни особености на мигренозното главоболие. То е едностранно, пулсиращо. При него има гадене или повръщане, шума или светлината са силни дразнители. И най-важното - пациентите с мигрена не могат да доработят деня си. Когато имат пристъп, те имат нужда да легнат в тъмно помещение, защото всяко движение засилва главоболието.

Обикновеното главоболие в медицината се нарича тензионно главоболие. Това е най-често стягащо главоболие. Дължи се на спазъм на мускулатурата и пациентите го усещат като стягане, като натиск и най-често се провокира от някакъв вид на напрегнатост. Тогава най-често пациентите го лекуват сами. То е по-безобидно главоболие и въпреки че има болка, те могат да си доработят деня, за разлика от мигрената. При тензионното главоболие ходенето, излизането на разходка намалява интензитета на болката, а това е обратно на мигренозното.

 

Как може да се развие мигрената и необходимо ли е превантивно да бъде посетен невролог?

 

Абсолютно.  Важно е да се знае, че мигренозните пристъпи траят между 15 и 72 часа. Ако продължат повече от 72 часа, те приемат т. нар. мигренозен статус. Тогава вече може да се стигне до мозъчно-съдов инцидент, да се предизвика усложнение, познато като инсулт. Когато се самолекуват пациентите, най-честата грешка е, че пренебрегват появата на гадене или повръщане. При тези симптоми действието на медикаментите е забавено или непълно. Съответно и ефекта е по-късен. Когато има повръщане ние взимаме лекарство, но го изхвърляме и тогава няма ефект. Допълнително е необходимо да имаме предвид и честата злоупотреба с лекарства. Особено на аналгетичния тип медикаменти, което съдържат кофеин, кодеин. Това може да доведе до хронифициране на мигрената и превръщането ѝ в хронично, ежедневно главоболие, което е доста трудоемко за лекуване.

 

Означава ли това, че при каквото и да е главоболие, по-добре е да посетим невролог?

 

Да. Така ще знаем дали е хронично, дали ще имаме периоди на повторяемост, но и да знаем как да ги прекъснем. Може да се направи профилактика за да не се получава главоболие, което се прави, ако главоболието е много по-често. Защото ако пациентът има два мигренозни пристъпа на седмица, особено, ако са придружени с гадене и повръщане, той е неработоспособен. Това е честота, която трябва да бъде лекувана.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => mozhem-li-da-lekuvame-migrenata ) [87] => stdClass Object ( [blog_id] => 1625 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 340217d2d20b20920d5901972b290357.jpg [category_id] => 10 [date] => 1649192400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Какво се случва в андрологичната и ембриологичната лаборатория? [description] =>

Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"

 

Какво се случва в андрологичната и ембриологичната лаборатория? На този въпрос в детайли отговаря ръководителя на инвитро и андрологичната лаборатория на Медицински комплекс "Д-р Щерев" доц. Таня Милачич в материал за сп. Искам бебе.

 

Доц. Милачич представя за всички читатели на списанието как протичат инсеминацията, контролираната овариална хиперстимулация, инвитро лечението. 

- Защо са важни броят и качеството на яйцеклетките, но и на сперматозоидите, използвани по време на асистирана репродукция? 
- Каква е разликата между класическото инвитро оплождане и ICSI?
- Как се развиват вече оплодените ембриони ден по ден - от ден първи до трансферирането им обратно в тялото на бъдещата мама?

Отговорите на тези и още много други важни въпроси, касаещи пациентите с инфертилитет, ще откриете в материала на доц. Милачич.

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => kakvo-se-sluchva-v-andrologichnata-i-embriologichnata-laboratoria ) [88] => stdClass Object ( [blog_id] => 1634 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 2ddf9ab74f44f8520c92390ed6f67845.jpg [category_id] => 10 [date] => 1649019600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => За бъбреците – полезно от уролозите [description] =>

Източник: МБАЛ "Света София"

 

Кои са основните заболявания на бъбреците и най-честите симптоми, свързани с тях?

Заболяванията на бъбреците са основно две групи – заболявания на структурата и на функцията. Втората група влиза в компетенцията на нефрологията, с изключение на запушения бъбрек, който е урологичен проблем. Първата група включва камъни, тумори, травми, инфекциозни усложнения. При камъните водещ симптом е болката. Тя може да бъде дискретна или да няма никакви оплаквания, когато камъкът е разположен в бъбрека и не го запушва, или силна – когато камъкът излезе от бъбрека и се придвижва в посока към пикочния мехур. В някои случаи камъкът е запушил бъбрека, но болката е изчезнала. Това състояние има своето медицинско обяснение, но появата му означава, че след всяка бъбречна криза би било добре да се проведе контролен преглед, който да потвърди, че проблемът е разрешен.
При туморните заболявания в голям процент от случаите симптоми няма до напредване на заболяването. Именно затова профилактичните прегледи са важна част от борбата с туморните заболявания.
При травмите симптомите идват най-често от самата травма, не толкова от бъбреците. При травматични случаи би било редно да се направи оценка и на органите на отделителната система.
При инфекциите водещи симптоми са болка, повишена телесна температура, отклонения в кръвните показатели.

 

Можем ли да разчитаме сигналите, които бъбреците може би ни изпращат и как?

Разбира се, болката е алармиращ симптом. Но истината е, че ако имаме оплаквания е най-добре да се консултираме с лекар. Както и ако имаме проблем от друго естество – отиваме при специалист, който е компетентен в тематиката. Разумното поведение е ако има нещо ново в организма или неговата работа, което се случва по различен или притеснителен начин от обичайното, да отидем до лекаря.

 

Има ли храни, които категорично трябва да изключим от менюто си, за да имаме добро бъбречно здраве? Трябва ли да спазваме определено съотношение между месни храни и храни от растителен произход?
Няма храни, които са категорично забранени. Храненето като цяло трябва да е разумно по отношение на количество и също разнообразно и богато на различни хранителни вещества. Освен това организмът е нещо много адаптивно и се приучава да живее с нашите навици. Разбира се препоръчваме приема на достатъчно течности и най-вече вода, избягването на сол и солени храни и разнообразното хранене.

 

Кои са диетите, които трябва да избягваме? Популярната кето-диета, товари ли тя бъбреците ни?

Без да съм специалист по хранене и диететика, трябва да избягваме дълговременните еднообразни диети. С тях товарим конкретни системи и създаваме дефицити в организма, което в дългосрочен план не е полезно за организма ни.

 

Камъни в бъбреците са често срещано заболяване. Какво представляват те, как и защо се образуват и какви са симптомите при камъни в бъбреците?

Камъните в бъбреците в същността си са химични съединения. Те имат склонност да нарастват, да запушват части от бъбрека или целия бъбрек, да съдържат в себе си и да поддържат инфекция, както и да нараняват стената на пикочните пътища. Тялото ни е способно да образува над 16 различни вида камъни. Образуват се заради различни причини, като най-честата е неприемането на достатъчно вода.

 

Как трябва да се храним при наличието на камъни в бъбреците?

Храненето при хора, склонни да образуват камъни в бъбреците следва да е разнообразно, което не изключва нещо от диетата, добро количество на плодове и зеленчуци, но с добър течностен прием. В някои по-стари книги пишеше, че минимално количество течности за деня при хора, които са склонни да образуват камъни, е 20 мл на килограм телесно тегло.

 

За да функционират нормално бъбреците, колко вода на ден трябва да се пие?

Нищо прекалено много и прекалено малко не е добре за организма, макар той да има уникална способност за адаптация към нашите навици. Бих се съгласил с количеството 20 мл на килограм тегло като минимум.

 

Какви профилактични грижи можем да прилагаме, за да избегнем неприятностите свързани с този орган? 

Препоръчвам добър течностен прием, разнообразно хранене и профилактични стандартни изследвания на кръв и урина със седимент. Бъбрекът е „тих“ орган. Работата, която извършва е изключително много и изключително важна за цялостното съществуване на организма. Затова заслужава нашето специално внимание към него. А профилактиката е пътят да сме здрави.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => za-babretsite-polezno-ot-urolozite ) [89] => stdClass Object ( [blog_id] => 1626 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => f6d2f57efad5113e24618b88e1e7cf3a.jpg [category_id] => 10 [date] => 1648501200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Целта на съвременното лечение на злокачествените заболявания е да бъде максимално персонализирано [description] =>

Източник: МБАЛ "Уни Хоспитал"

 

За последните постижения в областта на медицината и лечението на онкологичните заболявания разказа д-р Росица Кръстева, началник на Онкологичния център и Отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Уни Хоспитал“ в „Духът на здравето“ с д-р Неделя Щонова.

 

Целта на съвременното лечение на злокачествените заболявания е да бъде максимално персонализирано – търси се лекарството, което ще помогне конкретно на пациента по строго определен и специфичен начин за неговия тип тумор, подчерта д-р Кръстева.

 

В „Духът на здравето“ бе представена и вдъхновяващата лична история на Виктор Узунов – пациент на д-р Кръстева, който споделя, че човек трябва да е готов и да иска да се бори, да намери правилния лекар, който да му предпише правилното лечение и да му вярва.

 

Съвременното успешно лечение на рака в четвърти стадий са комбинираните методи – химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия, радиохирургия, обясни още д-р Кръстева.

 

Публикацията може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => tselta-na-savremennoto-lechenie-na-zlokachestvenite-zabolyavania-e-da-bade-maksimalno-personalizirano ) [90] => stdClass Object ( [blog_id] => 1606 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 4478e1318670a6ebdda88be7c0f46ab0.jpg [category_id] => 10 [date] => 1647900000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Между 60 и 80% от жените имат горещи вълни при менопауза [description] =>

Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"

 

Какво представлява менопаузата, какво се случва с тялото на жената в този период?

 

Менопаузата е период, който неизбежно се случва в живота на всяка жена. Този физиологичен процес е свързан с отпадане на дейността на яйчниците, намаляване броя на яйцеклетките и  прекратяване на менструалния цикъл. 
Средната възраст на менопаузата е между 45-55 години, това зависи от доста фактори, като най-основни са генетичните и начинът на живот. Средно възрастта за настъпване на менопауза за България е на 51 г.
Преждевременната менопауза се случва преди жената да навърши 40 години и е свързана с първична яйчникова недостатъчност. 
 

Каква е разликата между предменопауза и самата менопауза?

 

Съществуват 3 стадии на този период от живота на жената: перименопауза, менопауза, постменопауза. Менопаузата не започва внезапно. Предшества се от перименопаузален период с продължителност около 4 години. В този период се променя характерът на менструацията: тя стават нередовна и цикълът се удължава. Самата менструация може да бъде по-обилна, като е на по-дълги периоди.
Диагнозата „менопауза“ поставяме, когато менстуацията липсва повече от 12 месеца. 

 

Какви са симптомите на предменопаузата и на менопаузата и кога настъпват? 

 

Симптомите варират при различните пациенти. Най-честият и за това вероятно най-популярният симптом са горещите вълни – тях усещат около 60-80% от жените. Представляват внезапно усещане за топлина в лицето и горната част на тялото, която се спуска и се разпространява по цялото тяло и продължава от 2 до 4 минути. Горещите вълни могат да бъдат придружени от обилно изпотяване, сърцебиене, поява на усещане за тревожност. Могат да се случват веднъж или два пъти на ден, а могат и на всеки час, което понякога е в състояние да влуди жените. 

Понякога горещите вълни са съпроводени с обилно нощно изпотяване. Жените се събуждат  няколко пъти през нощта в буквалния смисъл на думата "в море" от потта си. Излишно е да казвам, че тези чести събуждания са свързани с нарушения в съня, което води до умора, раздразнителност, промени в настроението и проблеми с концентрацията. 
Друг симптом е сухота на влагалището поради недостиг на естрогени. Това може да доведе до сърбеж, дискомфорт и до усещане за болезненост по време на полов акт. Депресия, емоционална лабилност, промени в настроението, загуба на интерес към живота, семейство, работа, проблеми със съня и концентрацията - това са все характерни симптоми на този период. 
 

Как се диагностицира менопаузата и нужна ли е терапия? 

 

На първо място в диагностицирането на менопаузата е анамнезата. Пациентките много подробно могат да опишат всички гореспоменати симптоми, дори преди ние да започнем насочено да търсим причината за посещението им. В допълнение към анамнезата се включват на помощ ултразвуковата диагностика, както и изследване на хормонални изменения, които ни дават като резултат високо ЛХ и ФСХ, занижен естрадиол, прогестерон и АМХ. 
Основната индикация за назначаването на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) при менопаузални жени са горещите вълни. В днешното време ХЗТ трябва да се предписва само за лечение на тежки симптоми на менопаузата, при положение, че нехормоналното лечение се е доказало, като неефективно. ХЗТ не се предписва за профилактика на сърдечно-съдови заболявания, остеопроза, деменция, за поддържане на либидото или удължаване на красотата и младостта. Тя има своите предимства и недостатъци и се предписва строго индивидуално. 
ХЗT е безопасна, ако се използват минимално ефективни дози на хормоните (достатъчни, за да помогнат да се справите със симптомите) и приемът им продължава не повече от 4-5 години. 
 

Има ли нехормонални методи за справяне със симптомите?

 

Нехормонални методи, които ще помогнат за облекчаване на състоянието, са:
- Здравословно хранене, сън и спорт – фитнес, плуване, упражнения и сутрешни разходки.
- Редукция на теглото, при наднормено такова. Дайте предимство на продуктите с нисък гликемичен индекс. Откажете се от никотина. Не злоупотребявайте със захар (не повече от 8 чаени лъжици захар на ден (СЗО), помислете за количеството ѝ в готови продукти)
- Ако това не е достатъчно и имате по-тежки симптоми, първо може да пробвате фитоестрогени. Те се съдържат в много храни – соя, нахут, леща, ленено семе, зърнени храни, плодове, зеленчуци и червена детелина). Изофлавоните (червена детелина) се продават в състав или в чиста форма в различни хранителни добавки.
 

До какво води менопаузата като изменения в други органи и системи на женския организъм? 

 

Освен промените, за които споменахме, настъпват и промените в:
- Уринарния тракт – изтънява лигавицата, уретрата става по-къса, което благоприятства навлизането и развитието на инфекциите
- Кожата – понижаването на нивото на естрогените, води до намаляване на еластичността, кожата става по-тънка и суха
- Костите – понижаването на нивото на естрогени води до намаляване на костната плътност, а понякога и до остеопороза
 

Колко често трябва да посещават своя АГ специалист жените в пред- и в менопауза? 

 

Ако промените настъпват плавно и без оплаквания, достатъчно е да се посещава АГ специалист веднъж годишно. Но ако жената усеща дискомфорт и има други оплаквания, срещата с лекар се провежда през различни интервали, съобразени със симптомите. 
 

Бихте ли препоръчали консултация и с други специалисти?

 

Да, ето списък с необходимите прегледи и изследвания при жените над 40 години.
- Контрол на кръвното налягане
- Редовно изследване на холестерол (профил) и глюкоза
- Мамография – между 40-50-годишна възраст на всеки 1-2 години, след 50-годишна възраст веднъж годишно
- Скрининг за рак на шийката на матката – PaP тест не се прави след 65-годишна възраст, ако сте имали три отрицателни теста през последните 10 години
- Скрининг за остеопорозата – Рентгеновата дензитометрия (DXA) е "златният стандарт". След 65-годиншна възраст се прави задължително, но може още след 50-годишна възраст, ако вече е имало костни фрактури или има рискови фактори за остеопороза (преждевременна менопауза, прием на медикаменти и др.)
- Ако е необходимо, скрининг за инфекции, предавани по полов път
- Рентгенография на всеки 1-2 години
- Колоноскопия на всеки 10 години (или по-често, ако има рискови фактори)
- Посещение при офталмолог – На всеки 2-4 години на възраст между 40 и 54 години и на всеки 1-3 години на възраст 55+, или по-често, ако вече имате проблеми със зрението или сте изложени на риск от глаукома

 

Интервюто може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => mezhdu-60-i-80-ot-zhenite-imat-goreshti-valni-pri-menopauza ) [91] => stdClass Object ( [blog_id] => 1599 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => e20fab796855f922bf3eca1e45c633e6.jpg [category_id] => 10 [date] => 1647813600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Химиотерапията по време на бременност е утвърдена световна практика [description] =>

Източник: МБАЛ "Ндажда"

 

31-годишна жена с карцином на гърдата роди здраво момиченце след проведена химиотерапия по време на бременност. Бебето е родено доносено и по естествен път, без никакви усложнения. Младата майка научава диагнозата си след преглед, когато вече е бременна. Специалистите от болница „Надежда“ преценяват, че терапията не бива да се бави и да се изчаква раждането, тъй като състоянието на жената може да се влоши. Как се провежда химиотерапия без риск за майката и бебето разказва д-р Мила Петрова, ръководител на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Надежда“.

 

Д-р Петрова, какво наложи химиотерапията да се проведе в периода на бременност? Защо не изчакахте?

 

Пациентката дойде при нас в началото на януари 2022 г. Беше бременна в 7-ия месец, а терминът ѝ беше в края на март. Беше диагностицирана с карцином на гърдата с биопсия. Не можеше да се изчака приключването на бременността, защото това означаваше поне три месеца тя да остане без каквото и да било лечение – това, само по себе си, носи риск заболяването да се разпространи и така прогнозата ѝ да се влоши. Още повече, че знаем, че във втория и третия триместър на бременността химиотерапията е безопасна както за плода, така и за майката.

 

Има достатъчно данни в световната литература за това, че при провеждането на химиотерапия при бременни със злокачествено заболяване във втория и третия триместър рискът за плода се изравнява с този при бременни, които не провеждат такова лечение. Основавайки се на европейските и световни правила за добра медицинска онкологична практика, обсъдихме всичките възможности с пациентката, че не се налага преждевременно раждане и че е по-скоро опасно за нея да се изчаква и отлага лечението.

 

Вероятно има показатели, по които се ориентирате до каква степен би могло да има риск за бременността. Всяка жена в нейното положение ли е подходяща за такъв подход?

 

Медицинската онкология е мултидисциплинарна медицина. Онколозите не са сами в лечението на пациента. Ние комуникираме с хирурзи, патолози, специалисти по образна диагностика, психотерапевти, специалисти по репродуктивно здраве и акушер-гинеколози. Имаме определени критерии, които от онкологична гледна точка трябва да бъдат налице.

 

На първо място при пациентката трябва да е безопасно провеждането на цитостатично лечение, трябва да има адекватни кръвни показатели, кардиологичният ѝ статус да бъде добър. Тоест преди стартирането на лечението при тази жена ние направихме консултация както със специалист по пренатална диагностика - д-р Чачева, така и с кардиолог – д-р Кавкова, която е запозната с кардиологичната специфичност на химиотерапията и с кардиологичните усложнения по време на бременност.

 

Преди да се назначи лечение, жената е прегледана от медицински онколог, назначени са кръвни изследвания, преглед от акушер-гинеколог и специалист по пренатална диагностика и подробна консултация от кардиолог.

 

Състоянието на бебето имаше ли значение?

 

Разбира се, че има и точно това беше направено от д-р Чачева, специалист по пренатална диагностика, която проследяваше пациентката през целия период на цитостатично лечение.

 

Стандартна химиотерапия за такъв случай ли приложихте, или се наложи да я адаптирате заради бременността на жената?

 

Категорично стандартна терапия сме приложили. Лечението стартира със стандартни препарати с унифицирани дози, не се наложи редукция и по отношение на симптоматична терапия като гадене, повръщане. Нищо не беше по-различно. Това беше направено на базата на европейските гайдлайни, европейските препоръки за провеждане на химиотерапия по време на бременност.

Не знам дали има друг такъв случай у нас. Поне това е първият, за който аз научавам.

В нашата клиника преди години е имало още две или три такива пациентки, които са правили химиотерапия по време на бременност и след това са раждали. Не се случва за първи път.

 

Имаше ли необичайни странични ефекти, заради това че жената е бременна?

 

Категорично не. Пациентката беше изключително кооперативна, беше настроена позитивно към лечението. Беше убедена, че трябва да бъде лекувана, което само по себе си предполага и по-леко протичане на химиотерапията. При нея химиотерапията протече сравнително леко – със симптоми на отпадналост, леко гадене, но това са неспецифични оплаквания при пациентите след всяко лечение.

 

Оттук нататък как ще продължи лечението?

 

Жената продължава с химиотерапията. Последният ѝ курс беше в края на февруари и вече сме планували стъпките по нататък - разбрали сме се кога да се върне. Имаме да довършим още три курса предоперативна химиотерапия, след което нашите специалисти по гръдна хирургия ще извършат и оперативната интервенция. Защото в планов порядък, след такава предоперативна химиотерапия, трябва да се направи и радикално оперативно лечение.

 

Ще бъде ли проследено бебето? Има ли риск за него в бъдеще?

 

Риск за бебето няма. То беше следено по време на цялата химиотерапия. Бебето ще бъде проследявано и от нашите педиатри. Държим тясна връзка и със самата пациентка, но като цяло не очакваме нежелани реакции при него заради химиотерапията – нито в ранен, нито на по-късен етап.

 

Ще бъде ли възможно жената да кърми?

 

По принцип има такава възможност при пациентки с карцином на гърдата и може да се извършва. Нашият ръководител на болнична аптека е и сертифициран консултант по кърмене, с когото обсъдихме ситуацията. Но в конкретния случай жената прецени, че няма да кърми бебето.

 

Какви са шансовете жената да бъде излекувана?

 

Навременната диагностика категорично повишава шансовете за излекуване, затова и проведохме химиотерапията по време на бременността. Всяко забавяне създава риск заболяването да се развие по-напред, с което прогнозата за пациентката се влошава.

 

Д-р Мила Петрова завършва медицина в София през 2008 г., като в хода на следването си преминава обучение в Германия в клиника по хематология и онкология, откъдето идва и интересът ѝ към специалността. От 2009 г. започва работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 г. стартира и специализацията ѝ по „Медицинска онкология“. През 2016 г. придобива специалност „Медицинска онкология“, а през 2019 г. защитава и докторска дисертация.

 

От 2012 г. до 2019 г. е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 г. е председател на Българската асоциация по медицинска онкология и член на ESMO Membership Committee. През 2020 г. тя е една от петнадесетте избрани от общо над 200 медицински онколози от цяла Европа за Leadership Generation Program към ESMO (Европейската асоциация по медицинска онкология), където продължава своето професионално развитие.

 

Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и международни конгреси и семинари и е автор на множество научни публикации в областта на медицинската онкология.

 

Интервюто може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => himioterapiyata-po-vreme-na-bremennost-e-utvardena-svetovna-praktika ) [92] => stdClass Object ( [blog_id] => 1610 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => b878ad7c79d2f34cb48dd9794970d2c3.jpg [category_id] => 10 [date] => 1646776800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Обръщаме внимание на бъбречно-каменната болест, едва когато ни застигне [description] =>

Източник: УМБАЛ "Софиямед"

 

Д-р Иван Велев, началник на Отделение по урология в УМБАЛ „Софиямед

 

Най-честа е появата им при лица на възраст между 30 и 50 години, а в България от бъбречни камъни страдат около 400 000 души. Хората, които до края на живота си ще образуват бъбречен камък, са над 800 хиляди. Нашата страна се счита за ендемичен район за бъбречно-каменна болест и се характеризира със значително по-висока честота на заболяването от средната за Европа.

 

Той коментира, че липсата на установени профилактични навици сред българите оказва влияние. „Всички ние обръщаме внимание на болестта, едва когато ни застигне. Ето защо спазването на общите принципи на профилактика, като диети, повишената консумация на вода, както и регулярните прегледи при специалист са правилните превантивни действия за намаляване на тази висока честота”, отбеляза урологът. Той добави, че страхът от операция сред българите оказват изключително влияние върху развитието на бъбречно-каменната болест.

Увреди ли се бъбрекът, може да пострада целият организъм, каза той и посъветва пациентите с диагностицирана бъбречно-каменна болест след отстраняване на вече образувани камъни да направят известни промени в начина си на живот.

 

„Пийте повече течности като приемате от 2,5 до 3 литра дневно на равномерни количества. Проследявайте какво количество урина отделяте за ден – не трябва да бъде по-малко от 2-2,5 литра, цвета на урината трябва да бъде светъл. Спазвайте балансиран хранителен режим с разнообразна храна и намалете количеството на приеманата сол“.

 

При настъпване на криза задължително трябва да се направи консултация със специалист, за да се изключат състояния като остър апендицит, панкреатит, холецистит, илеус и други. Преодоляването на спазъма на гладката мускулатура се постига със спазмолитици, а по време на бъбречната криза се препоръчва покой на легло. Пациентите не трябва да се движат, да тичат.

 

Урологът изтъква, че добър ефект имат и комбинациите на топли вани до 38-39 градуса и грейките в лумбалната област, както и приемът на топли течности в неголямо количество. „Когато камъкът е по-малък от 5 mm има много голяма вероятност да се изхвърли с урината спонтанно, пациентите се нуждаят само от болкоуспокоителни и правилни съвети за адекватно поведение след изхвърлянето на камъка. Ако е над 8 mm, е почти сигурно, че ще се наложи оперативна намеса за неговото отстраняване“, подчерта той.

 

Д-р Велев обясни, че камъните в бъбрека и уретера днес могат да се лекуват почти изцяло само със съвременни малкоинвазивни методи, като класическото оперативно лечение е сведено до 2% от случаите. Той посочи, че в отделението по урология в Университетска болница „Софиямед” се извършват както класически урологични операции, така и ендоскопски миниинвазивни. По неговите думи, появата на високотехнологични апарaти разширява възможностите за лечение на бъбречно-каменната болест. Това включва и особено модерната напоследък ендоскопска лазерна литотрипсия.

 

“Като всеки друг хирургичен метод и лазерната литотрипсия има своите показания и противопоказания. Окончателното решение за използването на този метод трябва да бъде индивидуално и съобразен със състоянието на всеки отделен пациент като се вземат в предвид фактори като големината и локализацията на камъка в уретера, извършени предишни интервенции, съпътстващите заболявания, както и факторите като опита на уролога, апаратурата и инструментариума, с които той разполага“, каза ръководителят на Отделението по урология към УМБАЛ „Софиямед“.

 

Интервюто можеда намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => obrashtame-vnimanie-na-babrechno-kamennata-bolest-edva-kogato-ni-zastigne ) [93] => stdClass Object ( [blog_id] => 1601 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 144c198090e5c09464bf9b381c0091ff.jpg [category_id] => 10 [date] => 1646258400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Бъбречните усложнения са едно от лицата на „дългия ковид“ [description] =>

Източник: УМБАЛ "Пълмед"

 

Д-р Станимира Кодинова, началник на Отделение по урология в УМБАЛ „Пълмед“

 

Д-р Кодинова, какво представляват  профилактичните и диагностичните пакети в областта на урологията, които въведе ДКЦ „Пълмед“ и защо акцентът пада върху цистит, бъбречно-каменна болест и еректилна дисфукция?

 

Чрез профилактичните и диагностичните пакети в областта на урологията, които стартира ДКЦ „Пълмед“, се осъществява ранна и точна диагностика на едни от най-значимите урологични заболявания, каквито са именно бъбречно каменната болест (БКБ), инфекциите на пикочо-отделителната система (ПОС) и еректилната дисфункция. Пакетите предлагат лабораторна и ултразвукова диагностика. Освен с уролог, при необходимост пациентите се консултират и с други специалисти.

 

Наблюдавате ли в практиката си значително обостряне на хроничните урологични заболявания след прекаран КОВИД-19?

 

Като говорим за профилактиката на постковидните усложнения имаме предвид медицина, уповаваща се на доказателства. Вирусът на Ковид-19 засяга респираторната система, засяга кръвта, храносмилателния тракт и уринарната система и в резултат може да се намери в урината, фекалиите и кръвта. Бъбречните усложнения зависят от тежестта на прекарания Ковид-19. Времето на поява е различно. Те са едно от важните лица на многоликия така наречен „дълъг ковид“. Задължително трябва да се направи контролен преглед, защото може да има промени в бъбреците, но това да е без симптоми. Трябва да се направи ехография и лабораторни изследвания. Изследванията се налагат и поради факта, че бъбречните заболявания са познати като „тихите убийци”. Знае се, че вирусът атакува клетките чрез ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ 2), а АСЕ 2 рецепторите са високо експресирани в бъбрека, по-точно в тубуларния епител. Ако грижата за бъбреците не е интегрирана част от постковидната стратегия, то ние ще загубим възможност да помогнем на стотици хора, които нямат идея, че функцията на бъбреците им е намаляла заради вируса.

 

Какви най-често са оплакванията, които могат да ни подскажат за проблем?

 

Най-често болните идват в кабинета с оплаквания от намалено количество урина, никтурия (уриниране през нощта), необяснима слабост, подуване на глезените и хипертония. Изследванията, които се правят в тези случаи са: пълна кръвна картина, С-реактивният протеин, рутинно изследване на урина, креатинин, урея, Na, K, белтък в 24-часова урина и ултразвуково изследване.

 

Бъбречната недостатъчност може да се прояви остро или хронично, като 20 % от острата е с риск за хронична бъбречна недостатъчност.

 

Много мъже в различни възрастови групи са с по-чести оплаквания от простатити и орхити (възпаления на тестиса), защото АСЕ 2 се намира и в простатата. Вирусът може да не инфектира директно тестиса, но той активира вторичен автоимунен отговор, който може да причини автоимунен орхит или  сегментен васкулит поради тромбоза. Има много данни, че блокирането на тестостерона намалява риска от коронавирус при мъжете. Както се знае наличието на онкологично заболяване удвоява риска от смърт при коронавирус. Болните с карцином на простатата обаче приемат антиандрогенни препарати и смъртността от Ковид-19 при тях намалява до 4 пъти.

 

При болни с доброкачествена хиперплазия на простатата и с Ковид-19 се наблюдава екзацербация (обостряне) на симптомите на долния уринален тракт и задвижване на възпалителните процеси в простатната жлеза.

 

Репродуктивното здраве при мъжа може да се засегне също при Ковид-19. Ако това е налице, се наблюдава завишение на серумния лутеинизиращ хормон и отношението на тестостерона към LH  значително намалява, а това е потенциален маркер за субклиничен хипогонадизъм (състояние, при което в организма на мъжа не се образува достатъчно количество мъжки полов хормон тестостерон).

 

Увеличават ли се пациентите с усложнения и налага ли се често хоспитализация или амбулаторно се овладяват голяма част от неразположенията?

 

Наблюдава се увеличение на пациентите с усложнения от ковид инфекцията, които изискват комплексно лечение. Засегнати са различни органи и като се има предвид, че в болницата ни се лекуват всички заболявания, трябва да се направи профилактика, точна диагностика и при нужда да се насочи към точната клиника.

 

На 10 март отбелязваме Световния ден на бъбречното здраве. Какви съвети бихте дали за профилактиката на тези заболявания и какво да правят хората с вече установени увреждания в тази област?

 

Световният ден посветен на бъбречното здраве цели разпространение на информация за значимостта на бъбречните заболявания, а също как да се предпазим от възникване на усложнения, кои са рисковите фактори и как да се живее с бъбречно заболяване. Ние като уролози следим за остри обструктивни състояния и усложненията им.

 

Мотото на тазгодишния световен ден е да се запълнят пропуските в обучението за бъбречно здраве. В тази насока ние извършваме прегледи за откриване на урологични заболявания водещи до бъбречна недостатъчност. Трябва да се наблегне на профилактиката и на хроничните състояния като се контролира диабета, повишеното кръвно налягане, да се избягва приема на противовъзпалителни и обезболяващи таблетки, да се приемат достатъчно течности и др.

 

Интервюто може да намерите тук.

 

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => babrechnite-uslozhnenia-sa-edno-ot-litsata-na-dalgia-kovid ) [94] => stdClass Object ( [blog_id] => 1603 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 32217d73ba4dbd6892a9df6fa4f49966.jpg [category_id] => 10 [date] => 1646172000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => При „постковиден синдром“ оплакванията продължават 6 - 12 седмици [description] =>

Източник: МБАЛ "Бургасмед"

 

Д -р Павлинка Хубанова, началник на Отделение по нервни болести в „Бургасмед“:

При „постковиден синдром“ оплакванията продължават 6 - 12 седмици.Описват се като мозъчна мъгла и се изразяват с нарушена концентрация и внимание, главоболие, паметови нарушения, шум в ушите, астения (отпадналост), тревожност.

 

Д-р Хубанова, с какви неврологични усложнения са хората, които напоследък търсят помощ в „Бургасмед“ и доколко те са предизвикани от прекарана ковид инфекция?

 

В новата реалност учените и практикуващите лекари използват термина „невроковид“, за да опишат изявите на ковид в мозъка, включително често появявящото се главоболие, загуба на мирис и по-рядко срещани проблеми като инсулт, енцефалопатия и синдром на Гилен Баре.

 

Напоследък се увеличиха пациентите с така наречения постковиден синдром. При тях оплакванията продължават 6 - 12 седмици след позитивен тест или наличие на симптоми на Ковид. Описват се като мозъчна мъгла и се изразяват с нарушена концентрация и внимание, главоболие, паметови нарушения, шум в ушите, астения (отпадналост), тревожност.

 

За щастие тежките инсулти не са чести, защото Ковид 19 води до микротромбози и увреждане на малките съдове. Уврежданията не са тежки и фатални, обратими са, и след няколко месеца отзвучават без да водят до дългосрочни последствия. Пациентите трябва да приемат назначената от лекуващия ги лекар антиагрегантна, или при по-рисковите групи - антикоагулантна терапия.

 

Колко важна е при неврологични проблеми бързината, с която болният търси лекарска помощ?

 

От изключителна важност е да не изчакват симптомите да отзвучат сами. Особено при острите мозъчно-съдови инциденти първите четири часа и половина са решаващи за изхода от заболяването, защото това е времето за провеждане на спeцифично лечение, което е най - съвременното лечение намаляващо смъртността и инвалидизацията. Важни за ефективността на лечението са два периода - "от врата до врата", тоест колко бързо пациентът е транспортиран до болницата, което зависи от това доколко рано близките са разпознали признаците на инсулт. Вторият период - "от врата до игла" - изцяло зависи от екипната работа на лекаря в Спешната помощ, на дежурния невролог, екипите на Образна диагностика и Клинична лаборатория. Този период при нас е около 30 минути, което отговаря на световните стандарти.

 

Прилага ли се тромболитично лечение за исхемичен инсулт на болни от ковид?

 

При всички болни, които са в терапевтичен прозорец, имат овид?показания за провеждане на лечението и нямат противопоказания съгласно установен стандарт, провеждаме тромболиза. Ковид 19 не е противопоказание за провеждане на тромболиза. През изминалите вече две години на пандемична обстановка сме провеждали тромболитична терапия и сме отчитали отлични резултати.

 

Как технически е обезпечено вашето отделение?

 

Болницата ни разполага с най-модерно високотехнологично оборудване, което изключително много ни помага в работата. За образна диагностика това са ЯМР, компютърна томография и ангиограф, а за функционална диагностика - апарати за Доплерова сонография, електромиография, електроенцефалография. Но добрите резултати, които отчитаме се дължат освен на техническото обезпечаване, а също и на висококвалифицирания и мотивиран екип на Отделението по нервни болести.

 

Интервюто може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => pri-postkoviden-sindrom-oplakvaniyata-prodalzhavat-6-12-sedmitsi ) [95] => stdClass Object ( [blog_id] => 1611 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 423c48209bb7242d0a0f468ec6a3b1af.jpg [category_id] => 10 [date] => 1645048800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Нужен е контрол на качеството в медицината [description] =>

Източник: Clinica.bg

 

Леко увеличение на операциите на сърце се наблюдава през изминалата година, те са повече с 2.8% в сравнение с предходната. Въпреки това кардиохирургичните интервенции остават далече от нивата преди пандемията, показва „Индекс на болниците". На какво се дължи това, съизмерими ли сме по качество с другите страни, попитахме д-р Асен Келчев. Той е завеждаш отделението по кардиохирургия към "Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център".

 

 Д-р Келчев, "Аджибадем Сити клиник" е една от трите болници, които през миналата година, въпреки пандемията, увеличиха кардиохирургичните операции. Как успяхте да го постигнете?

 

Няколко са факторите, които допринесоха за увеличаване на пациентите за сърдечна хирургия. На първо място това се дължи на добрата работа на целия екип на болницата, както и въвеждането в нашата практика на редица иновативни процедури, които не са широко използвани в България, като минимално инвазивната клапна хирургия, реконструктивните клапни операции и използването на повече артериални графтове при аорто-коронарен байпас. На второ място, като причина поставям забавянето на сърдечните операции в предходните години поради страх от КОВИД-19 или недоверие в здравната ни система. Липсата на доверие в здравната система и ниската здравна култура на населението са причина българският пациент да търси лекарска помощ много късно, когато заболяването вече е в много напреднал стадий, ползата от оперативно лечение е по-малка, а рискът от операцията много висок. Например, днес имахме жена за операция, на която е предложена операция преди десет години. За това време обаче тя не е пожелала да се оперира. Сега, малко преди края на живота й, когато хирургичната интервенция е с огромен риск за нея и изисква прекалено дълъг реанимационен период, следоперативно лечение и ангажимент на много голям брой специалисти, тя дойде при нас. Интересен факт е, че много хора, прекарали КОВИД-19 и преминавайки след това профилактични прегледи, са диагностицирани с ранни субклнични клапни пороци, нуждаещи се от оперативна корекция. Голяма част от тези пациенти са подходящи за минимално инвазивна хирургия и биват оперирани по този начин. При разговори с колеги – гръдни хирурзи научавам, че пак при образни изследвания по повод КОВИД-19 се откриват пациенти с рак на белия дроб в ранен стадий. Всичко това ни казва, че ако профилактичните прегледи, които са много занемарени в България, бъдат извършвани масово, ще покажат една скрита заболеваемост по отношение на сърдечносъдовите и другите социално значими заболявания. Когато тези заболявания бъдат открити навреме и пациентите потърсят съответната медицинска помощ, те ще бъдат излекувани дефинитивно. Този проблем трябва да бъде дискутиран много съществено и да е тема на широк разговор в обществото. За съжаление обаче при нас идват хора, които са накрая на дните си, с необходимост да се сменят повече от две клапи на сърцето и силно подтисната функция на лявата камера, защото дълго време са чакали. Такива пациенти в България са много по-голям процент, отколкото в Западна Европа. Говорейки за доверието в здравната система давам следния пример: до момента в нашата болница сме оперирали пет-шест западноевропейци, на въпроса, кога искате да ви оперират, те отговарят: днес. За разлика от тях, повечето българи питат: колко време можем да отложим. Ръководи ги страхът и недоверието в лекарската помощ. Сърдечносъдовата медицина в България, се справя много добре. Медицинските специалисти в това направление са достатъчно специализирани и показват завидни резултати. Не говоря само за нашата болница, а за кардиохирурзите и кардиолозите в цялата държава. И това е въпреки недостатъчното финансиране, особено за свръх иновативните и много модерни дейности в сърдечно-съдовата медицина. Факт е, че има процедури, които не се покриват от Националната здравноосигурителна каса. Те не могат да бъда извършвани поради високата цена, която пациентите не могат да си позволят.

 

Как се отрази КОВИД пандемията предвид посещаемостта на пациентите, имаше ли отлив?

 

КОВИД пандемията ни пречеше и пречи, защото затруднява нашата работа. В повечето случаи пациентите ни са диагностицирани в други лечебни заведения, където им е казано, че имат нужда от кардиохирургична интервенция. По време на пандемията част от кардиологичните отделения в страната бяха превърнати в такива за прием на болни от КОВИД-19. Така намаля потокът на болни към нас. За да намалим максимално риска от внасяне на коронавирусната инфекция в отделението, тестваме всеки постъпващ пациент с бърз тест, след това го изолираме в отделението, взима му се PCR и едва след това този пациент може да влезе в операционната. Всичко това натоварва допълнително екипите. Персоналът също се тества веднъж седмично. Постоянно редим един триизмерен пъзел. Въпреки всички усилия, които ни коства това, в последната година и половина, ние спазваме този протокол и благодарение на това пациентите ни са защитени максимално. - Има ли място за нова кардиохирургия? - Не е моя работа да коментирам дали има място за нова кардиохирургия. От гледната точка на специалист ще кажа, че основната функция на специалиста е да гледа своята работа. Основната функция на хората, от които зависи здравеопазването, е да гледат помащабно и да преценяват дали има или няма нужда от нещо ново. Трябва да се има предвид, че в България персоналът става все понедостатъчен, а случаите все по-тежки. За да се осигури максимален комфорт на пациентите и максимално безрисково преминаване през тези свръх специализирани медицински процедури, интервенцията трябва да бъде извършена в център с подготвен екип, който има отношение към приема и диагностицирането на пациента, решаването на максимално точната интервенция за него, извършването, последващото реанимационно лечение и контролните прегледи след неговото изписване, за да се върне той към нормалния начин на живот. За да се извършва високо специализирана медицинска дейност, е нужно всички брънки на този екип да са на 100% ефективни и максимално компетентни. 

 

Има ли кадрова криза в болницата, в която работите? 

 

Кадрова криза има навсякъде и тя не може да ни подмине. Ние правим всичко възможно, за да привличаме кадри в нашия екип. За съжаление, забелязвам отлив на желаещи да се занимават с кардиохирургия. Вероятно това е закономерно, защото тя е една от най-тежките специалности в медицината. Към момента наблюдавам много поголямо желание на дамите да я специализират за разлика от мъжката част, която сякаш търси по-бърза реализация в медицината. Кадрова криза има и тя ще се задълбочава навсякъде. Това е неизбежно дори за добрите болници, като нашата. Тайфунът не подминава нито една къща. Засега Аджибадем Сити Клиник и още няколко лечебни заведения са все още задоволени откъм персонал, но започва да се наблюдава недостиг на медицински сестри, което е съществен проблем в България. -

 

Какво трябва да се направи, за да се избегне дефицитът, да специализират повече млади лекари и да остават в страната? 

 

Отговорът не е еднозначен и не се изчерпва с една промяна, която би накарало младите колеги да специализират и остават в България. На първо място е връщането на доверието в медицинската професия – нещо, за което смятам, че обществото много ни дължи. Медицинската професия е нещо свято, но в момента виждаме каква медийна атака има срещу нея, което е неправилно. Това води до намаляване на доверието на обществото в медицината. Пациентът страда, защото не отива навреме при специалист. Специалистът страда, защото е обругаван и престава да бъде мотивиран да се развива постоянно, защото както знаете медицината изисква посвещаване за цял живот. Освен връщането на доверието, на второ място идва възможността за професионална реализация на младия специалист. И на трето място, макар и не на последно, е финансовата част. Докато заплащането на специализантите е толкова ниско и възможността за професионална реализация толкова малка, не смятам, че някой млад колега, който има възможност да замине за чужбина, би избрал да остане в България. Само патриотизъм не стига. От нашият курс завършихме стотина човека, от тях петдесетина се занимават с клинични проучвания или са търговски представители. Дефицитът е много голям при лекарите, над 50% от тях са на възраст над 55 години. Това означава, че след десет години, когато тези колеги излязат в пенсия, ние ще имаме недостиг от 15 000 човека. Когато говорим за дефицит обаче, той е потресаващ при медицинските сестри, където не достигат огромен брой кадри. Нещо трябваше да се направи, но бе пропуснато. Оттук нататък, каквото и да се предприеме, ще е твърде късно. Все пак като начало трябва да се подобри заплащането, а пазарът сам ще определи колко болници и медицински кадри са необходими. 

 

Стигат ли парите от Националната здравноосигурителна каса?

 

Парите от НЗОК никога няма да бъдат достатъчни. Няма държава, в която те да са достатъчни. Колкото повече пари се отделят за здраве, толкова повече ще се харчат. Трябва обаче да има разчет, в кои сегменти на здравеопазването отиват те, колко отиват за профилактика, колко за доболнична помощ, колко за болничната и не на последно място, колко отиват за лекарства и как тези средства се разходват. В България няма отговор на въпроса, колко от средства по линия на касата отиват за заплати на медицинския екип, колко струва трудът на лекаря и медицинската сестра. За да има кадри и системата да е обезпечена с тях, трябва да се даде ясен отговор точно на този въпрос.

 

Как виждате изхода, има ли нужда от промяна и каква?

 

Най-належащата промяна, от която има нужда здравеопазването сега е преодоляване на кадровия дефицит, което същевременно е и найтрудното нещо. То изисква много време, инвестиции и мислене в тази посока. Определянето на здравната политика е задължение на Министерството на здравеопазването и управленците на държавата. По отношение на политиката, има кой да говори. Моят ангажимент е да осигуря максимален комфорт на пациентите, за които аз и екипът ни от много специалисти от различни специалности се грижим адекватно, за да получат те съвременна медицинска грижа и да се върнат при своите близки. По този начин ние се стараем да върнем отново доверието на нашето общество в медицината. Необходимо е да се работи и за подобряване на комуникацията между пациента и лекаря – нещо, което сега почти отсъства. Получи се нещо като изгубени в превода – няма регламент за добра медицинска помощ, няма контрол за качество на медицинската услуга. Постепенно тези липси доведоха до огромна пропаст между пациента и медицинския специалист. Трябва да се обърне внимание и на медиите, които също да помогнат за връщането на доверието на българския пациент към българския лекар. Въвеждането на контрол върху качеството на медицинските услуги, като се прави оценка на това, кой какво работи, но и какво постига е едно добро начало за подобряване на връзката лекар-пациент. 

 

Каква е смъртността в кардиохирургията у нас?

 

Нямам данни за другите болници. Мога да кажа, че в нашето отделение тя е под 3 на сто за последните три години, като говорим за обща смъртност на планови и спешни операции. Това се дължи не само на добрата хирургична работа, но и на добрата работа в екип, между всички звена и възможността за прилагане на иновативни процедури при по-рисковите пациенти.

 

Съизмерими ли сме като качество с други страни? 

 

Като качество на лекарския труд, сме съизмерими. Една от разликите между българските и западноевропейските пациенти е в това, че ние имаме много по-болни хора, които късно търсят лекарска помощ. Някои от тях не са ходили през живота си на лекар чак до 70-та – 80-та си година. Според данни от 2018 г. в Германия са извършени около 48 000 – 50 000 операции, от които 480 на три от клапите на сърцето. При нас от 600 операции миналата година, 60 са на три от клапите на сърцето. Като се има предвид това, очакваната смъртност в България ще е повисока от западните държави. Роля играе и липсата на достъп до съвременни и скъпо струващи устройства за подпомагане на циркулацията – изкуствени сърца, иновативни процедури за лечение на заболяванията на митралната клапа, чиято реизбурсация очакваме от тази година, аортни стент-графтове при дисекации на аортата. За съжаление има иновативни устройства, за които все още не можем да издържим финансово, като здравна система. Затова и в нашата страна смъртността е малко по-завишена. Но въпреки всички трудности има светлина в тунела - професионализмът на младите колеги, от които съм заобиколен. Усмивките на пациентите и техните близки, когато си тръгват от болницата ми дават надеждата, че вървим в правилната посока.

 

Интервюто може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => nuzhen-e-kontrol-na-kachestvoto-v-meditsinata ) [96] => stdClass Object ( [blog_id] => 1607 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 1a9a3e0f68918569bf5bf9e7f057b623.jpg [category_id] => 10 [date] => 1644530400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Проф. Силви Георгиев за епидуралната анестезия [description] =>

Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"

 

Проф. Силви Георгиев, завеждащ Отделението по анестезиология и интензивно лечение в Медицински комплекс "Д-р Щерев", разказва за епидуралната анестезия при нормално раждане в най-новото ни ВИДЕО. Този вид упойка дава възможност за всяка жена да пристъпи към най-важната среща в живота си по-комфортно и спокойно.

Обезболяването на нормалното раждане дава възможност на жените да участват активно в родилния процес, подкрепяни от екипа лекари и акушерки. То дава увереност на дамите, че ще се справят успешно с този естествен процес.

Гледайте видеото, пълно с полезна информация, която е безценен източник на спокойствие за всяка бъдеща майка - тук.

Интервюто може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => prof-silvi-georgiev-za-epiduralnata-anestezia ) [97] => stdClass Object ( [blog_id] => 1577 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 56b6f210fef5a9957b5e79b20e758437.jpg [category_id] => 10 [date] => 1644184800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Тромбозите и COVID-19. Mитове и истини [description] =>

Източник: МБАЛ "Света София"

 

Тромбоза. Митовете около нея избуяха наред с разгръщането на пандемията от COVID-19. И родиха безброй страхове.

 

Обосновани ли са те? Как коронавирусът поразява съдовете? Наистина ли ваксинацията крие риск от тромбоза? Какво провокира образуването на коварните съсиреци? Кои симптоми налагат незабавна консултация със съдов хирург? Защо спасението понякога е въпрос на часове? И възможна ли е превенцията? По всички тези теми разговаряме с опитния специалист по съдова, кардио- и ендоваскуларна хирургия д-р Росен Разбойников, който е част от екипа на столичната МБАЛ „Света София“.

 

„COVID-19 е ужасно агресивен по отношение на съдовата система“, признава д-р Росен Разбойников. Две години след избухването на пандемията за специалистите все още е трудно да предвидят кои болни ще развият тромбози заради вируса. Тревожното обаче е, че пораженията, с които се сблъскват съдовите хирурзи, са сериозни.

 

„Артериалните тромбози, които наблюдаваме при болните от COVID-19, обикновено са „високи“ – т.е. тромбозира цялото артериално дърво на долните крайници“, споделя опита си хирургът от МБАЛ „Света София“. Случаите на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) също се увеличават, макар пациентите да се профилактират с антикоагуланти.

 

„Залежаването по време на болестта, високата температура, дехидратацията, медикаментите, които се приемат – това са все фактори, които покачват риска от тромботични явления“, не крие д-р Разбойников.

 

Преболедувалите „отключват“ аритмия

 

Нерядко при преболедувалите се „отключват“ и ритъмни нарушения, които са рисков фактор за тромбоза. „При усещане за „прескачане“ на сърцето навременната консултация с кардиолог е ключова – за да се определи видът аритмия и да се започне лечение“, подчертава съдовият хирург.

 

„Наблюденията ми в рамките на пандемията показват, че тези оплаквания се задържат във времето. Но все пак при хората със здрави сърца, преминават за 6 месеца до 1 година. И отпада необходимостта от прием на антикоагуланти и антиритмични лекарства“, споделя опита си д-р Разбойников.

 

 „На страха очите са големи“

 

„Косвените жертви“ на пандемията също не са малко. „Самият COVID-19 затваря вратите пред пациентите – страхът от посещението на болница е видим”, признава съдовият хирург и не отрича, че в последните 2 години се сблъсква с много „занемарени“ пациенти, които късно търсят специалист. „Играта на котка и мишка“ с плановия прием в болниците също затруднява ефективния лечебен процес.

 

„Другите болести не са на stand by. Бавенето във времето не помага – стигне ли се до спешен прием заради състояние, което е можело да се лекува планово, винаги има рисков момент“, смята д-р Разбойников.

 

Ваксината не е панацея, но доказано спасява

 

Последна по ваксинация в Европейския съюз и на челните места по смъртност от COVID-19 – така България посреща петата вълна на вируса. За скептицизма спрямо имунизацията основен фактор е и дезинформацията. А един от популярните митове, който разколебава хората, е, че ваксините предизвикват тромбози. Какво показват фактите обаче?

 

„Двете открития в човешката еволюция, които са удължили живота, са антибиотиците и ваксините – нищо друго в медицината няма такъв импакт. Да, много бързо навлязоха. И да – ваксините не са непробиваем щит срещу вируса, но доказано подготвят организма, за да преживее по-леко COVID-19. Дори да не защитават на 100% от заразяване, напрягат имунната система и ú позволяват по-лесно да неутрализира вируса и да боледуваш с минимални последици“, подчертава д-р Разбойников.

 

И е категоричен – при поставени милиарди дози в света, случаите на тромботични инциденти са единици. Въпреки това, предразсъдъците трудно се изкореняват. „В началото имаше някакви данни, че при векторните има повишен риск от тромбози, а при РНК-ваксините са отчетени случаи на тромбоцитопения (намаляване на тромбоцитите) и опасност от кървене. Но те са пренебрежимо малко. Какво се случва днес? Статистиката е крещяща – до болнично лечение и тежки усложнения стигат неваксинираните“, изтъква съдовият хирург.

 

И споделя случаи от практиката си – как ваксинирани пациенти, прекарали инфаркт, с по 3-4 стента и над 65 години прекарват инфекцията за няколко дни само с хрема, лека кашлица и температура. А в същото време, неимунизирани млади мъже попадат в интензивните сектори с двустранни пневмонии и им се налага интубация, след която възстановяването е бавно и тежко. „Ваксината не е панацея, но ти помага да преживееш заболяването“, категоричен е специалистът от МБАЛ „Света София“.

 

Внимание, предсърдно мъждене!

 

И ако срещу COVID-19 ваксина има, то за жалост срещу тромбоемболия няма. Как се образуват опасните съсиреци? „Тромбозата представлява образуване на т.нар. слъджове – конгломерат от клетки, формиращи се след подаден сигнал от съдовата стена, че има нередности в коагулацията. Това е нормален физиологичен защитен механизъм – когато се порежем например, съсирекът запушва кървящия съд“, обяснява д-р Разбойников.

 

Кога обаче, вместо да ни спаси, тромбозата може да ни осакати или погуби? Патологичните тромботични явления са много и разнообразни, уточнява съдовият хирург. Причините за артериална тромбоза, например могат да са стари стенози (стеснявания) на съдовете. Атеросклерозата също е основен рисков фактор. „Самата атеросклеротична плака подлежи на разязвяване – плаката се разкъсва, това оголва подлежащите съдове и задейства системата за коагулация“, разкрива специалистът.

 

Ритъмните нарушения са друг рисков фактор. „Когато човек има предсърдно мъждене – пристъпно или хронично, и не приема медикаменти за антикоагулация, кухините на сърцето могат да генерират тромб, който да бъде „изхвърлен“ през аортата. Ако попадне в мозъчните съдове, предизвиква инсулт. При засягане на крайниците пък, се стига до остра артериална недостатъчност, защото емболът рязко прекъсва кръвотока“, обяснява д-р Разбойников.

 

Състоянието е драматично. „Крайникът избледнява, изстива и болката е жестока, „кинжална“ – една от най-силните, които човек може да изпита. Тогава започва да тече и „обратното броене“ – ако от 6 до 12 часа не се направи опит за премахване или медикаментозно разтваряне на тромба, обикновено се стига до ампутация“, не спестява истината съдовият хирург. Не по-малко опасна е мезентериалната тромбоза – запушването на съд, който храни червата. „За съжаление това състояние трудно и късно се разпознава и често завършва с фатален изход“, признава д-р Разбойников.

 

Фаталната белодробна емболия

 

Венозните тромбози също са животозастрашаващи. „Повърхностните флебити и възпаления не са опасни дотогава, докато тромбът не стигне до местата, където повърхностните вени комуницират с дълбоки. За краката това са слабинните гънки, за ръцете – зоната около раменете.

 

Повърхностните вени имат клапен механизъм, който затваря кръвотока – но ако емболът пропагира в дълбоката вена и, откъсвайки се, тръгне да „пътува“ с кръвотока, се „превърта“ през сърцето – защото там кухините са големи и няма какво да го спре – и стига до белия дроб. В този случай имаме белодробна тромбоемболия – състояние, което организмът много трудно понася.

 

Дясната камера на сърцето е слаба, тънкостенна. И при запушване на голям съд в белодробното дърво налягането в нетренираната дясна камера се повишава неимоверно. Започват ритъмни нарушения, които много често завършват с фатален изход“, предупреждава съдовият хирург.

 

Ако се будите с отоци, търсете съдов хирург

 

Може ли този „сценарий“ да бъде избегнат? Важно е дълбоката венозна тромбоза да бъде разпозната навреме. „Вената трябва да се пререже хирургично, за да се осуети възможността тромбът да пропагира“, обяснява д-р Разбойников.

 

Алармиращ симптом за венозна тромбоза са тежките и големи отоци, които не спадат при покой. „Ортостатичните – при нормални вени – се провокират от горещо време, стоене дълго прав или пък в застой, но обикновено се облекчават, след като преспиш. При дълбоката тромбоза крайникът увеличава обема си около 1,5 пъти, има усещане за т.нар. оловни крака и отокът не спада през нощта.

 

При подобни оплаквания трябва незабавно да се потърси съдов хирург и да започне агресивно лечение“, подчертава специалистът от МБАЛ „Света София“.

 

Кога се налага операция?

 

Лечението на венозната тромбоза е както медикаментозно, така и хирургично. „Според консенсусите в последните години на фона на достъпните съвременни медикаменти не се налага оперативно отстраняване на тромба. Тромбектомия на дълбоките вени се прави само при флегмазия (драматично запушване на дълбоките и повърхностни вени), за да може да се отбремени дренажът, връщането на кръвта към сърцето.

 

Защото артериалният кръвоток не спира и в момента, в който кръвта не може да се върне наобратно – при блокирана и повърхностна, и дълбока венозна система – стават много тежки отоци на крайника и се развива т.нар. компартмент синдром“, разкрива терапевтичните подходи д-р Разбойников.

 

„Враговете“ на съдовете

 

Превенцията и по-отношение на тромбозите тя е най-добрата „ваксина“. Висок холестерол, артериална хипертония и захарен диабет – тази „триада“ е най-опасна за здравето на артериите. „И трите състояния са контролируеми и зависят от отговорността на всеки пациент към здравето му.

 

Пушенето и обездвижването също са рискови фактори, които могат да бъдат избегнати“, напомня съдовият хирург от МБАЛ „Света София“. „Разбира се, уврежданията на вените и артериите не стават „от днес за утре“. Ежедневно съдовата стена понася травми – бифуркационната зона търпи най-голямото хемодинамично налягане. „Ударът“ върху нея е най-голям и съдът обикновено реагира с натрупване на калций, холестерол, което с времето само нараства.

 

Затова най-добрата превенция е лимитирането на тези рискови фактори – няма „вълшебно“ хапче или диета, които да ти прочистят съдовете. Нито ние, хирурзите, можем да създадем нов съд, а единствено да забавим патологичния процес, а после и да лекуваме последствията“, откровен е д-р Росен Разбойников.

 

Материалът може да прочетете и ТУК.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => trombozite-i-covid-19-mitove-i-istini ) [98] => stdClass Object ( [blog_id] => 1608 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 15fc0d445da630808b52ed7293eb93bc.jpg [category_id] => 10 [date] => 1644184800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Млечните крусти се третират ефективно със зехтин [description] =>

Източник: УМБАЛ "Софиямед"

 

Д-р Ива Костова, лекар в детското отделение на „Софиямед“ обяснява в списание „Кенгуру“, че млечните крусти са форма на себорейния дерматит, който засяга скалпа на детето. „Може да се прояви и другаде – обикновено себореята харесва влажни, топли местенца (най-вече гънките между носа и очичките, между веждите, по ушите, в редки случаи и по гениталиите). Състоянието е често срещано, не е заразно и е безобидно, стига малчуганът да не прояви форми на дерматити, екземи, алергии".

 

Според нея, ефективно е третиране със зехтин (или кокосово масло), преварен на водна баня. "Намазвате обилно скалпа на мъничето, оставяте го да престои известно време и измивате с мек бебешки шампоан. След това разресвате с мека четка, можете да подсушите и с кърпа“.

  

Д-р Костова съветва родителите в никакъв случай да не се опитват да изстъргват крустите с нокът. „Не използвайте козметика против пърхот за възрастни, защото не е подходяща за кожата на детенцето. Вместо това, нанасяйте специализирани бебешки продукти. Ако състоянието се задълбочава, обърнете внимание дали можете да го свържете с нещо провокиращо и се консултирайте с вашия педиатър“, допълва тя.

 

Интервюто може да намерите тук.

[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => mlechnite-krusti-se-tretirat-efektivno-sas-zehtin ) [99] => stdClass Object ( [blog_id] => 1578 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => c0cb69158006c7d746b22c819de3f236.jpg [category_id] => 10 [date] => 1643925600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Гинекологичната профилактика спасява живот [description] =>

Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"

 

Гинекологичното здраве е изключително важно за всяка жена. Това е и причината всяка дама да трябва ежегодно да  отделя време за проследяване при специалист, а не да се чака появяването на проблем, за да отиде на преглед. Специализираните прегледи и изследвания са една от най-важните стъпки към здрав и щастлив живот. Нещо повече – колкото по-рано се диагностицира едно заболяване, толкова шансовете за лечение и по-леки последствия стават по-големи.

Пътят към женското здраве

Едни от най-важните изследвания, които всяка жена трябва да си направи, са колпоскопия и онкоцитонамазка. Те са фокусирани към борбата с рака на шийката на матката. Ранните стадии на заболяването обикновено не са придружени с клинични симптоми. Заради това редовната профилактика е изключително важна. 
Симптомите се проявяват едва в напреднал стадий, когато шансовете за успешно лечение са значително по-ниски. Основните признаци на болестта са кървене извън менструалния период, по време на гинекологичен преглед или полов акт. Други симптоми, които подсказват подобен проблем могат да бъдат кървене след настъпване на климактериума,  болки по време на полов акт,  болки в таза, цялостно неразположение и отслабване на организма.

Неприятна статистика

Честотата на заболяване от рак на шийката на матката в България има трайна възходяща тенденция. Според статистиката през последните години заболяват между 1100-1200 жени годишно, а смъртните случаи са между 300 и 400. Казано с други думи  - от рак на шийката на матката всеки ден в България умира по една жена и се диагностицират три нови случая на заболяването. 

Повече за онкоцитонамазката

Онкоцитонмазката представлява PAP тест. Това е микроскопско изследване на клетки от шийката на матката с цел ранно откриване и диагностициране на рак на шийката на матката. Препоръчително е изследването да се провежда веднъж годишно при всички жени на възраст между 21 и 65 години, както и при момичета под 21 години, които водят полов живот. При жени с повишен риск, изследването се провежда веднъж на шест месеца, или в зависимост от препоръката на лекаря.

Какво е колпоскопията

Колпоскопското изследване се извършва в гинекологичен кабинет със специален апарат, като в Медицински комплекс „Д-р Щерев“ това е видеоколпоскоп от най-ново поколение. То има за цел да пресее нормалните и доброкачествени епителни находки от съмнителните и злокачествените и да посочи тези изменения, които имат нужда от хистологично изследване (биопсия). Колпоскопията представлява неинвазивен детайлен оглед на шийката на матката, влагалището и външните полови органи със специален микроскоп (колпоскоп) под насочено осветление и увеличение до 40 пъти. 

Кога се препоръчва Биопсия

Изследването се назначава при наличие на атипичен участък, установен чрез колпоскопия. С помощта на биопсията се прави диференциална диагноза между доброкачествено и злокачествено образувание. При нея лекарят взима малка тъканна проба от изменения участък с помощта на специални биопсични щипки. Взетата тъкан се изпраща в специализирана лаборатория, където се изследва под микроскоп от лекар -хистопатолог. Като цяло процедурата е сравнително безболезнена за жената  - пациентката може да усети само слабо убождане при взимането на пробата. Възможна е появата на слабо кървене 3-4 дни след манипулацията. 

Освен редовните профилактични прегледи, специалистите препоръчват и наличието на добра култура на полово общуване. Съвременната медицина предлага и ваксина, която може да предпази от развитието на заболяването, но тя трябва да бъде поставена преди започване на полов живот. 

 

Инфорацията може да прочетете и