Източник: МБАЛ "Св. София"
Акушер-гинекологът д-р Кобаков и д-р И. Мазнейкова пред Атанас Месечков за Genica news може да гледате тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => za-prenatalnata-grizha-ot-d-r-aleksandar-kobakov-i-d-r-iliyana-mazneykova ) [1] => stdClass Object ( [blog_id] => 1695 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => e1e43a444762398b1ab5cea2418d1799.jpg [category_id] => 10 [date] => 1655413200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Радослав Дончев - Ракът на дебелото черво - превенция, диагностика и лечение [description] =>Източник: МБАЛ "Св. Каридад"
Д-р Дончев, какво представлява ракът на дебелото черво и колко често се сблъсквате с него в практиката?
Ракът на дебелото черво или т.нар. колоректален карцином е най-честият злокачествен тумор на храносмилателната система. Той произхожда от дебелочревната лигавица след натрупване на мутации в епителните клетките, които отключват неконтролируемо делене и прорастване на тези клетки в слоевете на чревната стена. При този процес се засягат и малките кръвоносни и лимфни съдове на червото, което е и причината за метастазиране в отдалечени органи и лимфни възли. В нашата практиката се сблъскваме с това заболяване ежедневно. То е често, както в България, така и в световен мащаб. Според данни на американското дружество за ракови заболявания (American Cancer Society) вероятноста човек да заболее от колоректален карцином в хода на живота си е около 4%. Публикации от изминалата година сочат, че годишно по света се регистрират близо 2 милиона нови случая и около 900 хиляди смъртни случая, дължащи се на дебелочревен рак.
Кои фактори повишават риска за развитие на колоректален карцином?
На първо място бих поставил наличието на аденоматозни полипи в дебелото черво. Голяма част от карциномите възникват именно на базата на такива полипи чрез натрупване на мутации в техните клетки. Ние наричаме този път на зараждане на раковото заболяване аденом-карцином секвенция или последователност. Освен това трябва да споменем затлъстяването и липсата на достатъчна физическа активност, тютюнопушенето и прекомерната консумация, както на алкохол, така и на колбаси и червено месо. Друг рисков фактор е наличието на дебелочревен карцином или аденоматозни полипи при кръвни роднини, особено, ако заболяването е настъпило в млада възраст. Тук са включени сравнително редките синдром на Линч и фамилната аденоматозна полипоза. Хроничните възпалителни заболявания на червата улцерозен колит и болест на Крон също повишават риска от възникване на рак на дебелото черво и подлежат на редовно проследяване.
Може ли да споделите какви оплаквания имат болните с рак на дебелото черво?
Симптомите могат често напълно да липсват, особено в ранните стадии на заболяването. При появяване на оплаквания те са различни в зависимост от локализацията на тумора. Болните най-често се оплакват от новопоявили се смущения в ритъма на изхождане. Някои имат упорит запек, а други редуване на запек с диария, придружени често от чувство на подуване на корема. Тези алармиращи симптоми са много важни и може да ги обобщим като промяна в “навиците на червото”. Ако оплакванията персистират по-дълго от 2-3 седмици, е редно да се консултираме с лекар. Друг важен алармиращ симптом е кървенето от червото, чийто източник винаги трябва да бъде търсен. Болните могат да забележат наличието на кръв в изпражненията или изхождане на кръв и съсиреци независимо от дефекацията. Но кървенето понякога е слабо и незабележимо като в тези случаи установяваме желязодефицитна анемия в лабораторните изследвания. Понякога болните пристигат при нас по спешност, с данни за запушване на чревния лумен от тумора или т.нар. илеус. Болките в корема и загубата на тегло са също възможни симптоми, но те обикновено се наблюдават при по-напредналите стадии на заболяването. Редно е все пак да отбележим, че по-голямата част от случаите на запек и кървене от ануса не се дължат на рак на дебелото черво, но за да бъдем сигурни и да не пропуснем нещо сериозно е редно при тези състояния да се проведат допълнителни изследвания. Особено при кървене от ануса пациентите често са сигурни, че това са банални “хемороиди” и не търсят лекарска помощ. По този начин обаче може да се загуби ценно време за диагностика и радикално лечение на един карцином. Така че при тези състояние е редно да се консултираме с лекар. Това може да е общопрактикуващ лекар, гастроентеролог или хирург.
А как точно се диагностицира ракът на дебелото черво?
При всяко съмнение за това заболяване ще се започне с пълен клиничен преглед, лабораторни изследвания и ехография на корем с особен фокус върху черния дроб, тъй като именно тук най-често виждаме далечни метастази на карцинома на дебелото черво. Най-важното изследване, с което фактически се доказва или отхвърля колоректален карцином, е пълната колоноскопия с биопсия. При евентуално доказване на рак на дебелото черво допълнително извършваме компютърна томография на корема и гръдния кош, гастроскопия за изключване на синхронно злокачествено заболяване. При карцином на ректума (това са последните 16 сантиметра от дебелото черво или т.нар. право черво) допълваме диагностиката с ядрено-магнитен резонанс на таза, който е важен за определяне на стъпките в цялостното мултимодално хирургично-онкологично лечение.
Какво е лечението на ракът на дебелото черво?
За наша радост една не малка част от случаите на рак на дебелото черво са лечими с помощта на натрупаните знания и инструментариум на съвременната медицина. В много ранен стадий е възможно дори ендоскопското премахване на тумора в рамките на колоноскопията. Тези случаи обаче са по-скоро рядкост. При по-напредналите в локален аспект тумори, каквато е масата от случаите, които лекуваме, е необходима радикална и високо квалифицирана хирургична намеса. Тя се изразява в премахване на определена част от дебелото черво на сигурно отстояние от тумора, както и на хранещите кръвоносни съдове с намиращите се около тях лимфни възли. Нашият екип извършва тези интервенции рутинно по минимално инвазивен път, с камера и няколко малки достъпа по около 1 см и 4-сантиметров разрез, през който в края на операцията се отстранява засегнатият участък на червото. След възстановяване от оперативната интервенция и получаване на окончателна диагноза от колегите патолози грижите за пациента се поемат от онколози, a проследяването за 5 години след операцията - от гастроентеролози. Като цяло се вижда какъв огромен ресурс се изисква при диагностиката и лечението на рака на дебелото черво. Обнадеждаващото тук е, че при навременно диагностициране на заболяването и адекватно лечение, заедно с нашите пациенти имаме реалната възможност да се справим с това заболяване.
Съвети за профилактика на дебелочревния карцином
Съветваме хората да са физически активни и да редуцират наднорменото тегло. Трябва да се избягва тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол. Освен това е желателно редовно да се ядат плодове и зеленчуци и да се намали консумацията на червено месо и колбаси. И тук идваме към последната, но не и по важност препоръка - профилактичната колоноскопия. Препоръчваме на пациентите без рискови фактори да се подлагат на профилактична колоноскопия на всеки 10 години след навършване на 50-та годишнина. При наличие на фамилна обремененост, анамнеза за полипи и хронични заболявания на червата е редно профилактичните колоноскопии да започнат от по-млада възраст след консултация със специалист.
Кратки данни Д-р Радослав Дончев
Д-р Радослав Дончев придобива специалност по хирургия в Германия. Има множество специализации и тесни интереси в областта на лапароскопската хирургия, оперативното лечение на туморите и възпалителните заболявания на гастроинтестиналния тракт, както и херниите на коремната стена и диафрагмата.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => d-r-radoslav-donchev-rakat-na-debeloto-chervo-preventsia-diagnostika-i-lechenie ) [2] => stdClass Object ( [blog_id] => 1682 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 107028c1b4a241886fe9e24b5e062ab8.jpg [category_id] => 10 [date] => 1655240400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Ракът на пикочния мехур предпочита мъжете [description] =>Източник: МБАЛ "Св. София"
Близо 4 пъти по-често ракът на пикочния мехур поразява мъжете. Какво обяснение дава науката за този факт? Лечими ли са туморите на пикочния мехур? И как иновациите в урологията помагат при битката с коварната диагноза?
Попитахме изтъкнатия уролог д-р Милен Цветков, дм. Лекар от екипа на МБАЛ „Света София“ и е специалист в областта на диагностичната и оперативната лапароскопия в урологията, както и в интервенциите под рентгенов контрол. Д-р Цветков има и защитена дисертация за разстройствата на уринирането и е активен член на International Continence Society (ICS).
„Ракът на пикочния мехур се среща при 9,5 мъже и 2,4 жени на 100 000 души, което го нарежда на седмо място по честота на раковите заболявания при мъжете и на десето при човека въобще“, разкрива д-р Милен Цветков. Защо диагнозата е по-типична за представителите на силния пол? „Приема се, че мъжете са изложени в по-голяма степен на външни рискови фактори“, коментира урологът.
Всеки втори е пушач
Основният рисков фактор, оказва се, е пушенето. „Той се среща при около 50% от пациентите“, изтъква специалистът от МБАЛ „Св. София“. Като допълва, че излагането на йонизираща радиация или на вредното влияние на различни химични съединения също може да провокира появата на тумори. „Заболяването шистозомиаза пък е рисков фактор за развитието на плоскоклетъчен рак на пикочния мехур“, не пропуска да отбележи д-р Цветков.
Кръвта в урината го „издава“
„Най-честият симптом за рак на пикочния мехур е наличието на кръв в урината“, разкрива урологът. Разбира се, хематурията сама по себе си не говори непременно, че пациентът е с онкологично заболяване. „Но задължително означава, че трябва да се обърне внимание и да последва преглед“, подчертава специалистът. Изрежда и останалите възможни оплаквания, които насочват към диагнозата:
„Най-общо казано, симптомите са неспецифични за заболяването. Принципът е – започне ли да се случва нещо различно от обичайното за човека, това означава, че нещо някъде се е променило и трябва да се провери дали е притеснително“, коментира д-р Цветков.
Налага се уретроцистоскопия
Как се поставя диагнозата? „Всеки преглед започва с разговор за оплакванията, физически преглед, ехографско изследване при пълен пикочен мехур, като също се оглеждат бъбреците и уретерите (когато са видими ехографски). След тази част се прави заключение за състоянието на пациента и план за последващо поведение“, разкрива алгоритъма специалистът от МБАЛ „Св. София“.
„Такова може да бъде уретроцистоскопия – директен оглед с ендоскопска апаратура (в условията на анестезия) на пикочния канал, простата, пикочен мехур. Визуализира се ехографската находка и може в същия етап проблемният участък да бъде изрязан или да се вземе материал от него за хистологично изследване, когато не е възможно пълното му отстраняване“, обяснява д-р Цветков.
„Според конкретния случай преди инвазивните методи на диагностика може да се изискат по-детайлни образни изследвания като компютърна томография (скенер, след изследване на креатинин) или ядрено-магнитен резонанс, спешни кръвни изследвания и др. Всичко това означава индивидуализиран подход“, уточнява урологът.
Хирургията дава най-добър резултат
При рака на пикочния мехур най-добър резултат дава оперативното лечение. Целта му е радикалното премахване на тумора. „Когато се установи наличието на метастази, в общия случай се започва с оперативно отстраняване на пикочния мехур с основната туморна маса в него, след което се продължава с адювантно лечение – химио- и имунотерапия, които да повлияят разпръснатите ракови клетки от основния процес – метастазите“, разяснява д-р Цветков.
Когато заболяването е в по-късен стадий, може да се избере и друг подход. „Да се започне с химио- и имунотерапия (неоадювантно лечение) след хистологично изследване на вида тумор. След което проследяване и рестадиране да се премине към оперативно лечение и адювантно лечение. Това отново е планиране на поведението според конкретния клиничен случай“, споделя опита си урологът.
Иновации vs. рецидивите
Д-р Цветков и колегите му от „Св. София“ прилагат и иновативни техники, като интравезикалната химио- и имунотерапия. „Първата има за цел да подейства локално върху лигавицата на пикочния мехур, като унищожава туморните клетки и намалява склонността на лигавицата да се трансформира в ракови клетки. Интравезикалната имунотерапия пък цели да активира имунната система, която действа локално върху лигавицата на пикочния мехур, и да унищожи раковите клетки“, разкрива спецификите урологът.
Терапиите обаче не са подходящи за всички пациенти. „Първа стъпка от лечението при рак на пикочния мехур е трансуретрална резекция (изрязване на туморния процес или на максимална част от него през пикочния канал). Изрязаният материал се изпраща за хистологично изследване, което дава патологичното стадиране на пациента. При стадий рТ1 може да се назначи адювантно химио- или имунолечение. Интравезикалните терапии се прилагат при пациенти с рецидив на рак в този стадий или при варианти със склонност към рецидив“, подчертава специалистът.
Понякога се отстранява и простатата
При част от болните, за съжаление, се налага т.нар. радикална цистектомия. „При нея се отстранява целият пикочен мехур – при мъжете, заедно с простатата и семенните мехурчета, а при жени – заедно с матката“, не спестява и „най-лошия сценарий“ опитният уролог.
Надежда за пациентите обаче има. „Преживяемостта зависи на първо място от това в кой етап е хванато заболяването, тъй като то е прогресивно. На второ – от характера на тумора. По-слабо агресивните варианти са по-бавни в развитието си, по-късно дават разсейки. По-агресивните бързо навлизат в дълбочина на пикочния мехур и по-рано метастазират“, признава д-р Милен Цветков.
Знаете ли, че…
90 на сто са с преходноклетъчен карционом
Най-честият вид рак на пикочния мехур е преходноклетъчният карцином. Той се среща в 90% от случаите, обяснява д-р Милен Цветков. „При 4% от пациентите се наблюдава плоскоклетъчен карцином, а делът на аденокарциномите е около 2%“, споделя статистиката урологът.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => rakat-na-pikochnia-mehur-predpochita-mazhete ) [3] => stdClass Object ( [blog_id] => 1668 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => ac9cfde82759df4806655ab2a2eaa7ed.jpg [category_id] => 10 [date] => 1654030800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Даваме възможност на пациенти с рак и ХИВ да имат деца [description] =>Източник: в. Телеграф
Д-р Стаменов, през последните две години в страната ни на практика няма действащ стандарт за асистирана репродукция, след като ВАС отмени Наредбата от 2007 г. заради липсата на обществено обсъждане. Това създава ли пречки в работата ви?
По-скоро създаваше липса на регламент, защото всичко, което не е забранено - е разрешено. Или с други думи, и най-лошият закон е по-добър от липсата на закон. Ако този стандарт, който сега предлагаме, се приеме, България ще има един нормален и действащ стандарт по асистирана репродукция. Сега, две години след като го написахме, откривам неща, които могат да бъдат доизгладени, но този документ е нещо съвременно, нещо добро, което отговаря не само на нуждите на обществото, а и на световните критерии.
С проектонаредбата за първи път се залага възможността за т.нар. постмортална асистирана репродукция или извършване на инвитро с криоконсервирани ембриони при смърт на мъжа. Какво е вашето мнение за това предвид различния подход в цяла Европа?
Този въпрос трябваше да бъде решен много отдавна, защото всички жени, които през изминалите години не можеха да се възползват от това, си тръгнаха с разбити сърца. Сега ние залагаме възможността за постмортална репродукция с вече съществуващи ембриони, които в крайна сметка са израз на съгласието на починалия мъж и желанието му да създаде поколение. Според мен ние не трябва да се водим от това какво е в различните страни по света или в Европа, а това какви са нуждите на нашето общество.
Съществена промяна се предлага по отношение на ХИВ позитивните пациенти. Как стоеше до момента въпросът с тях и какво ще се случва, ако наредбата бъде приета?
В старата действаща наредба беше регламентирано, че не е възможно използването на асистирана репродукция при ХИВ позитивен пациент и отрицателен партньор Това обаче съвсем не е така. От много години ХИВ се приема и третира като хронично заболяване, има прекрасна терапия, която дава живот на носителите точно толкова, колкото и на незаразените хора. Така че в днешно време ХИВ позитивният пациент е един напълно здрав и напълно нормален човек, който е способен не само да отглежда деца, но и да ги създава. Разбира се, има строги критерии, по които се работи в света - когато се докаже, че вирусът не е активен и ние докажем липсата на вирусен товар в спермата на ХИВ позитивния партньор, след това тя може да бъде използвана за целите на асистираната репродукция. Така че ние даваме един отличен шанс на тези хора да живеят нормално и да създават деца.
Друг важен момент са мерките за съхранение на фертилитета при онкоболни пациенти и такива с определени автоимунни и ревматични заболявания, при които предстои провеждането на терапия...
Да, това е мисия на нашата болница и е нещо, което обществото дължи на тези момичета и момчета. Съвсем скоро очаквайте и един подробен сайт по темата. Това, което хората трябва да знаят и тук, както коментирахме и при ХИВ, е, че в съвременната онкология диагнозата рак не означава смъртна присъда, не означава край. Означава, че хваната навреме и с приложена подходяща терапия, тези хора след година или две могат да се върнат на работното си място, сред приятелите си и да бъдат абсолютно равнопоставени в обществото. Затова е важно те да имат възможността да съхранят своите яйцеклетки и сперматозоиди преди започване на онкологичното им лечение. Това е кауза на всички развити страни, които се занимават с репродукция. Това е една реална възможност за всички тези пациенти и ние вече имаме родени бебета по този начин. Второто изключително важно нещо, което е залегнало в стандарта и което до този момент не беше регламентирано, това е съхраняването на репродуктивните възможности при децата в предпубертетна възраст. При някои от тях трябва да се замрази овариална тъкан, но в стандарта е залегнала и една съвременна възможност, която се практикува и в Европа - при някои момичета да се направи стимулация на яйчниците и да се извадят яйцеклетки. При момчетата пък ще може да се замразява тестикуларна тъкан. Това е новост за България и ни поставя в предните редици на страните, които работят за запазване на фертилитета при онкоболни деца.
В тези случаи обаче е важна екипната работа между специалистите. Във вашето лечебно заведение онколозите работят с мисъл и за запазването на репродуктивните възможности на пациентите, но така ли е в цялата страна?
Това е важен въпрос, за който от години бием камбаната. Аз се изявявам на различни онкологични конференции и благодаря на колегите за поканата. Мисля, че вече има сензитивност поне в част от онколозите. Ние работим отлично и с хематологичната клиника в Националния онкологичен институт, които непрекъснато съветват своите пациенти и изпращат при нас момичета с лимфоми, левкемии, апластични анемии, които имат огромни възможности за излекуване и които са насочени към специалисти по репродуктивна медицина за съхранение на фертилитета. Не оспорвам, че има още много онколози, които резистират към това, но все пак смятам, че мисленето се променя. И това вече не е само в ръцете на лекаря. Пациентите също започват да се интересуват, да търсят варианти.
Различен ли е обаче подходът при онкоболни пациенти, при непълнолетни и подготвени ли са специалистите в България?
Истината е, че не всеки център по репродукция може да се занимава с такава дейност. Необходими са големи възможности за съхранение, много сигурни системи и опит в работата с онкологични заболявания. Имайте предвид, че понякога, за да започнем терапията, работим с критично лоши кръвни картини, с рискови пациенти и правим всичко възможно съвместно с онколозите да създадем един светъл период, в който можем да направим стимулацията и пункцията. Това съвсем не е проста работа. Изискват се отлично планиране, перфектна комуникация с колегите онколози и много отдаденост.
Заложен е обаче и лимит за донорите на яйцеклетки и сперматозоиди. Предвижда се анонимно даряване да се допуска до 5 пъти. Разумно ли е това ограничение?
Да, разумно е, защото нашата популация е малка и един донор не може да бъде стимулиран до безкрай. Това би дало възможност в бъдеще за създаването на повече деца, които, без да знаят, ще бъдат полубратя и полусестри. Така че тази цифра не е случайно избрана, изчислено е на популационно ниво, макар че например в Нидерландия, която като население е колкото България, е заложен по-голям брой пъти. Въпреки това ние решихме, че това е разумната граница, още повече че донорът дарява 5 пъти, но това не означава непременно пет бременности.
Премахва се горната възрастова граница за донорите на яйцеклетки и ще се разчита на медицинската преценка при всеки отделен случай. Това ще увеличи ли броя на потенциалните дарители?
Хубав въпрос. Вероятно ще има много желаещи. Аз се покланям на тези момичета и момчета, които биха искали да дарят, но специално при яйцеклетките даряването над 38-годишна възраст често е имагинерно. Причината е, че много често тези яйцеклетки имат генетични дефекти. Това са биологическите програми, които с напредването на възрастта неминуемо се задействат. Въпреки това в новия стандарт е заложена възможността, като едновременно се цели да бъдат защитени интересите на реципиентите, т. е. те да получат качествени яйцеклетки с потенциал, а, от друга страна, е защитено и правото на донора. Защото даряването не е самоцел. То е, за да помогнеш и да направиш нещо добро. И за да не бъде някой ощетен или пренебрегнат, не може да бъде категорично забранено и да се заложи определена възрастова граница.
Следя в социалните мрежи активността на "Майки за донорство" и оставам с усещането, че броят на донорите на яйцеклетки се увеличава и все повече жени са готови да дарят част от себе си, за да сбъднат мечтата на някое семейство. Така ли е?
Аз непрекъснато се възхищавам на прекрасната работа на "Майки за донорство", защото те работят непрекъснато и безкористно за тази кауза. Те милеят яйцеклетките да бъдат от българки за българки и това е нещо, което има своя смисъл. Най-красивото в случая е, че те успяха да накарат хората да мислят за донорството не като нещо, което носи определени материални облаги или бонуси, а носи блага за душата на човек и щастието да си помогнал на някого.
Как обаче стои въпросът с донорите мъже и каква според вас е логиката те да са по-малко, след като за разлика от жените те не преминават през стимулация, нямат ограничен резерв, както е с яйцеклетките...
Факт е, че мъжете са по-малко. Без да слагам паралел между майчинство и бащинство обаче, чувствителността и сензитивността на жените към акта на даряване и към желанието за дете е по-силна. Само една жена, която е майка, може да разбере какво се случва в сърцето на друга жена, която има нужда от донор. При мъжете е малко по-далечно това като усещане. И може би това е причината да бъдат по-малко. Не смятам, че мъжете не са толкова съпричастни или не искат да помагат, просто те не могат да почувстват нещата по начина, по който го правят жените.
Знаем, че заради липсата на достатъчно дарители се налага в страната ни да бъде внасян донорски материал от чужбина. Продължава ли тази тенденция и отразиха ли се на този процес пандемията и войната?
Засега не наблюдаваме проблем. Внасянето на генетичен материал е установена практика във всички страни по света и дори в големите държави с многомилионно население. Така че това не е нещо, което трябва да бъде укорявано. Но е много по-човешко българи да помагат на българи.
А като цяло отрази ли се пандемията на дейностите по асистирана репродукция и как се случваха нещата през изминалите повече от две години?
В условия на пандемия се работи трудно - с намалени капацитети, с уплашени хора, с жени, които трябваше да прекратяват стимулацията си, защото са се разболели, и с такива, които са загубили бременности, след като са се разболели. Но аз отчитам трудностите, през които преминахме, като урок. Защото когато човек работи в комфорт, си мисли, че това е завинаги, а ние разбрахме, че нещата много бързо могат да се променят. Въпреки това ние не сме спирали работа нито за секунда, борили сме се за всяка бременност, за всяка възможност и, слава Богу, по време на пандемията много жени заченаха успешно. Отчитам като грешка обаче, че като специалисти, като лекари, като експерти не можахме да надвикаме социалните мрежи и в крайна сметка не можахме да убедим хората, че трябва да се ваксинират. Това щеше да спаси много човешки животи. Но не се случи. Дори и политиците не зачетоха гласа на експертите.
Преди коронавируса с вас говорехме за възможността в България да бъде извършена първата трансплантация на матка. Смятате ли, че това ще се случи скоро?
Поли, намерих едно старо научно списание, в което се твърдеше, че 2024 г. на Луната отново ще стъпи човешки крак. За съжаление обаче човечеството стъпи в грешна посока и скоро човек на Луната няма да видим. По отношение на матката ще кажа, че дори и по време на COVID не спирахме да работим по темата, но пандемията безспорно ни забави. Защото ние бяхме направили специализации в няколко части на света на наши специалисти, но коронавирусът блокира тази възможност. Сега всичко бавно започва отново да стартира, а през това време ние усъвършенствахме нашите техники и не сме се отказали. Затова ще отговоря на въпроса ти така - да, ще дойде сутринта, в която "Телеграф" ще излезе на първа страница с новината "За първи път трансплантираха матка в България".
От няколко години насам слушаме за фирми, които посредничат на българки да заминават за инвитро процедури в чужбина. Защо се случва това, превъзхождат ли ни по нещо съседните държави?
Превъзхождат ни в маркетинга. Имаме още много, много да учим за рекламата от тях. От другата страна обаче стои недоверието в българския лекар. Много хора с големи материални възможности смятат, че българските болници са втора ръка. Това важи не само за асистираната репродукция. При нас обаче идват хора от Австралия и Япония, за да ги лекуваме, както и българи, които са се върнали от неуспешни процедури в чужбина. И третото, което не мога да не спомена, е, че ние, лекарите, също носим вина с позволяването на лоши практики, заради които много хора остават разочаровани. Разбира се, това не е навсякъде. България има много прекрасни клиники с прекрасни специалисти, но има и такива, които не практикуват качествено медицина. Така че проблемът е комплексен - маркетинг, недоверие и разочарование.
Кажете нещо хубаво за финал...
Да не забравяме да се усмихваме, защото и COVID, и войната, и всичко, което се случва, сякаш ни откраднаха усмивките. А не бива да забравяме, че когато се събудиш сутрин и можеш да дишаш, да ходиш по улицата, да подскачаш дори, а защо не и да си подсвиркваш, това значи, че си щастлив човек. Всичко останало ще се нареди и ние имаме грижата за това.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => davame-vazmozhnost-na-patsienti-s-rak-i-hiv-da-imat-detsa ) [4] => stdClass Object ( [blog_id] => 1664 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => bc8be60c6fd3f434f6e0d1d11f9150b3.jpg [category_id] => 10 [date] => 1653944400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Желязодефицитната анемия - причини и лечение [description] =>Източник: МБАЛ "Св. София"
Слабост. Сънливост. Перманентна умора. Замаяност. Задух и при най-невинното усилие. Организъм, който буквално буксува. Ако веднъж си бил в „клопката“ на желязодефицитната анемия, не може да сбъркаш симптомите ù.
За жалост, при първия сблъсък с нея мнозина ги неглижират или отдават на друг проблем. И диагнозата идва със закъснение, когато силите им буквално са „изпити“ от болестта. Какви са причините за дефицита на желязо? Кои са пациентите в риск да развият анемия? Кога „здравословното хранене“ може да се окаже нож с две остриета? Колко дълга е „битката“ с анемията? И могат ли да се избегнат рецидиви?
На всички тези въпроси отговаря д-р Гергана Николова, дм, от екипа на МБАЛ „Света София“ в столицата. Д-р Николова е защитила две специалности – „Вътрешни болести“ и „Хематология“, както и докторат за хроничната миелоидна левкемия в Руската академия за медицински науки в Москва. Преподава на бъдещите лекари в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„Анемията е често срещано заболяване. Въпреки това малко хора обръщат внимание на първите ù симптоми. Затова стигат до изследвания и консултация със специалист едва когато проблемите се задълбочат“, признава д-р Гергана Николова. Накратко – анемията се характеризира с намаляването на еритроцитите (червените кръвни телца) и на хемоглобина в тях. И „в дъното ù“ често е дефицитът на желязо. Защо?
„Желязото е свързано непосредствено със сложната молекула на хемоглобина, която се намира в еритроцитите. То доставя кислорода до клетките и извежда токсичния въглероден диоксид от организма. Затова при недостиг на желязо „страдат“ всички тъкани, органи и системи, но най-вече – жизненоважните мозък, сърце, бял дроб и мускули“, разкрива хематологът. За жалост, при този тип анемия често „бедата не идва сама“. Д-р Николова обяснява, че дефицитът на този микроелемент много често върви „ръка за ръка“ с недостига на витамини – като В12 или В9, които са не по-малко ключови за клетъчното дишане.
Вегетарианците са сред „обичайните жертви“
„Най-често срещаната причина за желязодефицитна анемия е режимът на хранене“, категорична е хематоложката от МБАЛ „Св. София“. И на пръв поглед парадоксално нейна „жертва“ редовно стават най-пламенните последователи на „здравословното хранене“. Да, това са вегетарианците и веганите! „Слагам „здравословно хранене“ в кавички, защото при него се избягват всички или част от продуктите с животински произход – месо, яйца, мляко и сирена. В резултат на това се стига до недостиг не само на желязо.
При вегетарианското хранене 90 на сто от пациентите с желязодефицитна анемия страдат и от други тежки дефицити – на витамин В12 например, който е важен участник в синтеза на хемоглобина, както и на калций, магнезий и прочие“, споделя опита си д-р Николова.
Накъде без незаменимите аминокиселини?
Лишавайки се от месо, вегетарианците реално се лишават и от т.нар. незаменими аминокиселини. „Човешкият организъм не е съвършен. Черният ни дроб не може да произведе тези аминокиселини. Но без тях няма как да се синтезира нито един пълноценен белтък в човешкия организъм – като започнем от хемоглобина, минем през хормоните и стигнем до всички антитела“, подчертава хематоложката. Затова и вегани, и вегетарианци трябва да приемат хранителни добавки, за да си осигурят тези „безценни“ аминокиселини.
Бременните и тийнейджърите са особено крехки
Друга причина за възникване на анемията са повишените изисквания за желязо на организма. „На първо място, такива има при подрастващите. Тийнейджърите растат бързо и необходимостта от желязо и всички останали микроелементи са по-големи в сравнение с тези на зрелия организъм“, напомня д-р Николова. Затова и драстичните диети при тях могат да са опасни.
Следващ „критичен период“ е бременността. „Още след 2-рия месец изискванията на организма значително се повишават. А вече след 4-ия месец стават още по-големи. Затова, когато бъдещата майка е на веган или вегетариански режим, последствията могат да са катастрофални. Включително да се стигне до спонтанен аборт или до нарушения в развитието на плода“, алармира лекарката от МБАЛ „Св. София“.
Гастрит и хернии я предизвикват
„Анемията нерядко е последствие и от нарушената резорбция на микроелементите от храната, необходими за синтеза на хемоглобина. Може да се предизвика от редица вродени или придобити заболявания“, разкрива още д-р Николова. На първо място, причините се търсят в храносмилателната система. „При острите и хроничните възпалителни заболявания на стомаха – като гастрити и язви на стомаха и дуоденума, например, рязко се нарушава усвояването на желязото.
Подобен ефект се наблюдава и при често срещания гастроезофагеален рефлукс (ГЕРБ) и т.нар. хиатални хернии“, обяснява хематоложката. Заболяване на тънките черва също може да предизвика желязодефицитна анемия. „Тук най-често става дума за хронични ентерити. Желязото се абсорбира основно от дуоденума през тънките черва. И при проблем има риск да настъпят паралелно, както тежък дефицит на желязо, така и на витамин В12“, предупреждава д-р Николова.
Ето защо пациентите, при които се налага резекция на голяма част от тънките черва, трябва строго да следят показателите си и да се консултират с хематолог поне 2 пъти годишно.
Обилният цикъл е проблем
Проблеми с дебелото черво също могат да провокират анемия. „Процесите там по-скоро са свързани с хронично кървене. Всъщност, кръвозагубите – както остри, така и хронични, са ключова причина за дефицит на желязо“, уточнява специалистката от екипа на МБАЛ „Св. София“. „Мнозинството от пациентите не знаят, че освен външни (в ректума) има и вътрешни хемороиди. При тях кръвозагубата по-трудно може да се улови навреме“, изтъква д-р Николова.
И тук логично отговаря на въпроса: „Защо жените по-често са анемични?“. Заради месечния си цикъл. „Най-често причината са нарушения като хиперменорея, но може да се касае и за миоми на матката. Цикъл, който продължава повече от 4 дни, се счита за обилен. А в същото време при около 50 на сто от жените менструацията е от 7 до 10 дни често със съсиреци. Това е предпоставка за бързо възникване на желязодефицитна анемия и по-трудната ù корекция“, признава хематоложката.
Може да е белег на цироза
„Желязото се съхранява основно в черния дроб, затова възпаленията му могат да предизвикат анемия“, не пропуска да отбележи д-р Николова. Най-често я „отключват“ пациентите с хронични хепатити. „При цироза пък желязото може да се трансформира в неусвоимата си форма – хемосидерин. Наред с това като усложнение при тези болни се наблюдават варици, които са предпоставка за микро- и макрокръвоизливи“, допълва още хематоложката.
Симптомите – от сънливост до задух
При такава „палитра“ от провокиращи фактори и нерядко дискретни оплаквания не е изненада, че уточняването на диагнозата често се забавя. Кои са „издайническите“ симптоми? „Лесна уморяемост, сънливост, задух при незначителни физически натоварвания“, изрежда ги д-р Николова. „Лошото е, че симптомите могат да бъдат неглижирани – обикновено по 3-4 месеца, понякога и година (особено при нарушено хранене). И едва когато се засилят, пациентите търсят помощ“, споделя опита си специалистката от МБАЛ „Св. София“. Защо при подобни оплаквания е ключово да се консултираме именно с хематолог?
С какви изследвания се доказва диагнозата?
„Доста от колегите, които не са хематолози, щом видят ниски нива на серумно желязо, автоматично решават, че анемията е желязодефицитна. И правят огромната грешка – моментално се включват желязосъдържащи препарати, рискувайки тежки усложнения“, откровена е д-р Николова. И обяснява кои са базовите задължителни изследвания, нужни за уточняване на диагнозата.
„След като се резорбира, желязото трябва да се свърже с трансферин (транспортен белтък). Затова изследването на това „подвижно депо“ – известно като тотален желязосвързващ капацитет (тотален ЖСК), дава по-реална представа дали има дефицит, или трябва да се прави диференциална диагноза с други състояния, наподобяващи анемия – като неопластични или възпалителни процеси, колагенози и т.н. Важно е да се проследи още нивото на феритина в периферната кръв.
Понижението му – до или под долна граница, в комбинация с ниско серумно желязо и увеличен тотален ЖСК, дават основание да се постави или изключи диагнозата „желязодефицитна анемия“, подчертава хематоложката.
Желязото – никога на гладно!
Лекува ли се ефективно анемията и дълга ли е „битката“ с нея – това се пита всеки пациент. Отговорът се крие в „разплитането“ на ключовия въпрос „Как се усвоява желязото?“. „За разочарование на вегетарианците и веганите желязото в растителните продукти – като червено цвекло, спанак, коприва – е в минерална, двувалентна форма. И се усвоява много трудно от организма. Защо?
Трябва да се раздели до железни сулфати, да бъде трансформирано в тривалентна форма, за да се свърже с трансферина и – евентуално – да стигне до костния мозък и черния дроб, където се съхранява“, подробно обяснява механизма д-р Николова. По същата причина препаратите, които са под формата на минерално желязо, се усвояват по-трудно от тривалентните. Хематоложката изтъква и друг проблем – обикновено първите се предписват на гладно. „Преди хранене нивото на солна киселина е високо.
Като резултат, в комбинация с железния сулфат, се образуват железен двухлорид и сярна киселина, която е изключително токсична. Именно поради това много от пациентите се оплакват от гадене и повръщане, болки в стомаха и отказват да пият таблетките“, споделя хематоложката. Минералното желязо има и друг недостатък – не бива да се приема с млечни продукти, защото калцият в тях затруднява усвояването му.
Цитруси и ябълки улесняват усвояването
Има ли алтернатива? „Да, препаратите с тривалентно желязо, които се доближават до естествената му форма в месото. Те се вземат по време на хранене, може и с блокче шоколад, защото дори вкусът им го наподобява“, обяснява д-р Николова. Хематоложката отбелязва, че тези медикаменти могат да се приемат с млечни продукти. А най-добре е (подобно на всички типове желязосъдържащи препарати) да се вземат в комбинация с богатите на витамин С и плодови киселини цитруси (без грейпфрут) и ябълки.
„Дозата в една таблетка е точно 100 mg – колкото организмът ни би могъл да усвои за 24 часа. Хубавото е, че и еволюцията е изработила защитна бариера. При прием на по-големи количества желязо и пренасищане на клетките на тънките черва, те буквално се излющват – на това се дължи и феноменът с потъмняването на изпражненията, който много пациенти наблюдават“, обяснява лекарката от МБАЛ „Св. София“.
Кога се налагат вливки?
При някои пациенти се налага и венозно приложение на желязосъдържащ препарат. „До тази терапия се прибягва в екстремни случаи, когато феритинът е изключително нисък – от порядъка на 3, 5 до 10 ng/ml. Подобни стойности са рискови за организма и стремежът е нормалното ниво да се възстанови максимално бързо. Всяка ампула съдържа 100 mg желязо, поставят по една на ден. Прилагат се до 3-4 ампули – не повече. Достатъчни са, за да възстановят нивото на феритина и нормалните функции на организма. След това може да се продължи със стандартното лечение с перорален прием на желязо“, изтъква д-р Николова.
И допълва, че вливания се правят и на пациенти с тежки храносмилателни нарушения – след сериозна резекция на стомаха и тънките черва, например. „При тях обичайно се прилагат 1 или 2 ампули годишно. Не бива да се прекалява, защото може да се стигне до пренасищане на депото. Тогава феритинът се превръща в необратимо свързано желязо под формата на хемосидерин и се наблюдава свръхизлишък, който може да бъде по-опасен и от самата анемия“, предупреждава хематоложката.
Терапията изисква време
Овладяването на анемията изисква постоянство, не крие д-р Николова. „Често при мен идват болни с оплакването: „Имах анемия, излекуваха ми я, хемоглобинът ми беше 135 g/l, но след 6 месеца пак съм зле!“. В тези случаи нерядко се оказва, че не е проследявано как се насища депото с желязо. Истината е, че лечението изисква време – често от 3 до 6 месеца, дори до 9 или година. Важно е да се постигне пълно насищане на депото, за да не се стигне до рецидив“, категорична е хематоложката. Стриктното проследяване също е ключово.
„Пациентите с висок риск от хронични кръвозагуби (при невъзможност за овладяване на хиперменореята например) или със заболявания на храносмилателния тракт е добре да си правят пълни изследвания на всеки 3 месеца – като в скрининга да не се пропуска и витамин В12“, препоръчва д-р Гергана Николова.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zhelyazodefitsitnata-anemia-prichini-i-lechenie ) [5] => stdClass Object ( [blog_id] => 1665 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5f2459dbfde8cf3144e3fc1d8473bb5f.jpg [category_id] => 10 [date] => 1653944400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Грижата за жени с автоимунни заболявания, планиращи бременност или вече бременни се провежда от мултидисциплинарен екип [description] =>Източник: МБАЛ "Надежда"
Част от автоимунните заболявания засягат селективно жени в репродуктивна възраст, което от своя страна може да доведе до различни по степен нарушения на фертилитета или отклонения от нормалния ход на протичане на бременността, но тук важно е да отбележим, че тези взаимодействия са двупосочни т.е. имаме влияние на основното заболяване върху бременността и плода, и обратно – на бременността върху основното заболяване.
Представете се за нашите читатели?
Здравейте, Казвам се Жени Панайотова и съм лекар в сектора по Пренатална диагностика и терапия на МБАЛ „Надежда“. В това интервю ще се постарая да отговоря на въпросите по поставената тема, но трябва да имаме предвид, че тя е много обширна и съм убедена, че въпреки огромното ми желание да бъда изчерпателна, няма да успея да обхвана всички аспекти.
Ще започна с това, че лично аз имам автоимунно заболяване – горд притежател съм на едно от тези екзотични заболявания и може би ще насоча фокуса си, съзнателно или несъзнателно, към автоимунните ревматологични заболявания.
Какво представляват автоимунните заболявания?
Автоимунните заболявания най-общо се характеризират с тъканна увреда в резултат на активация на собствената имунна система по различни ефекторни механизмни. Ключова роля играят както антитела, така и Т- клетките на имунитета, при наличие на генетична предразположеност или тригер от околоната среда и начина ни на живот.
Автоимунните заболявания са разнородна група от заболявания, която включва средно около 80 различни нарушения. Въпреки че всяко едно от тези заболявания по отделно засяга малък брой индивиди, честотата им е от порядъка на 7,6-9,4%. Част от автоимунните заболявания засягат селективно жени в репродуктивна възраст, което от своя страна може да доведе до различни по степен нарушения на фертилитета или отклонения от нормалния ход на протичане на бременността, но тук важно е да отбележим, че тези взаимодействия са двупосочни т.е. имаме влияние на основното заболяване върху бременността и обратно – на бременността върху основното заболяване.
Д-р Панайотова, кои автоимунни заболявания могат да са пречка по пътя за бебе?
В миналото бременностите при пациентите с автоимунни заболявания не само са били забранявани, но и прекъсвани по медицински показания поради високата майчина смъртност. Днес нещата са доста по-различни заради възможностите за ранна диагноза, съвременните методи за лечение и развитието на асистираните репродуктивни технологии.
Както споменахме, автоимунните заболявания са една голяма и разнородна група от заболявания. Всяко едно от тях по различен механизъм и в различна степен може да има негативен ефект както върху фертилните функции на жената, така и върху протичането на бременността. Отново искам да подчертая, че този ефект е двупосочен.
Според повечето съвременни проучвания, фертилитетът при пациенти с автоимунни заболявания е нормален. Отклонения от нормата се наблюдават в резултат на висока активност на основното заболяване или в резултат от медикаментите, използвани за лечение (наблюдава се зависимост от дозата и възрастта на пациентите).
Няма как да бъдат обхванати всички автоимунни заболявания, затова тук ще насоча вниманието Ви към автоимунните/хронични ревматични заболявания.
Това са група от заболявания, които най-често засягат жени в репродуктивна възраст. Честотата им се съобщава в порядъка на 3%. По-често срещани в тази група заболявания са Системен лупус еритематозус (СЛЕ), Антифосфолипиден синдром (АФС), Ревматоиден артрит (РА), Системна склероза/склеродермия (СС), Синдром на Сьогрен, Васкулите, Болест на Такаясу, Болест на Бехтерев и др.
При тези заболявания основни и опорни точки при планиране на бременността са две: на първо място, това е фертилният статус на засегнатия индивид и на второ място – контролът на основното заболяване.
В последните години семейното планиране при тези пациенти се превърна в основна част от лечебно-диагностичния процес, поради възможностите за ранна диагноза и напредъка на медицината при лечението им.
Много важно е да отбележим, че една от основните пречки (разбира се, не единствената по пътя за бебе) това е недобрият контрол на основното заболяване.
Когато жена с автоимунно заболяване има планове за бебе, какво трябва да съобрази първо? Важна ли е колаборацията между акушер-гинеколог и специалистът, който проследява основното заболяване?
Грижата за пациентки с автоимунни/хронични ревматични заболявания, планиращи забременяване или с установена бременност, трябва да се провежда от мултидисциплинарен екип, в който освен специалистът, лекуващ основното заболяване, трябва да участват специалисти по репродуктивна медицина, акушерство и гинекология, майчино-фетална медицина, имунология, анестезиология, неонатология, а при нужда и от други релевантни медицински специалности.
Основните моменти при лечението на пациенти с автоимунни заболявания, които са в репродуктивна възраст и имат желание за бременност или вече е постигната такава, са следните:
Изследване и определяне на фертилните възможности на пациентите, както и преценка на приложимите възможности на техниките за асистирана репродукция (АРТ), като част от основното лечение;
Влиянието на бременността върху основното заболяване и на основното заболяване върху бременността;
Влияние на активността на основното заболяване върху състоянието на плода;
Влияние на медикаментите, използвани за лечение на основното заболяване, върху развитието на плода и в периода на кърмене.
Има ли автоимунни заболявания, които могат да доведат до спонтанни аборти, конкретно в ранните седмици от бременността?
Темата за спонтанните аборти в ранните срокове на бременността, особено когато говорим за повтарящи се спонтанни аборти, е много сложна от медицинска гледна точка и изключително емоционална, както за пациентите, така и за лекарите. Трудностите идват от факта, че етиологията много често е неясна и има недостатъчно базирани на доказателства терапевтични и диагностични стратегии.
Въпреки че темата за повтарящите се спонтанни аборти заема важно място, към натоящия момент има много нерешени въпроси по отношение на етиология (причина), еволюция и менажиране. Трябва да знаем, че за съжаление само при 50% от пациентите се установява причината за тези неупехи. Основните категории причини са анатомични, имунологични, генетични, ендокринни, инфекциозни и фактори от околната среда.
Няколко автоимунни заболявания се асоциират с риск от неблагоприятен изход на бременността, но Антифосфолипидният синдром е единственото от тях, при което загубата на бременността е диагностичен критерий за диагноза на основното заболяване.
Рискови фактори за загуба на бременността при пациентки с ревматични автоимунни болести са: висока активност на основното заболяване – по-малко от 6 месеца преди забременяване; активност на основното заболяване през бременността; начало на автоимунното заболяване през бременността; вторичен Антифосфолипиден синдром; хипокомплементемия; наличие на автоантитела – анти-ds DNA, анти-Ro и/или анти-La; тромбоцитопения; хронична хипертония; бъбречна болест преди бременността и протеинурия в първия триместър на бременността.
Какво се крие зад термина антифосфолипиден синдром и каква е връзката му със спонтанните аборти?
Антифосфолипидният синдром (АФС) е системно автоимунно заболяване, което се характеризира с венозни или артериални тромбози и/или загуба на бременност, при присъствие на антифосфолипидни антитела (АФА). Основните видове антифосфолипидни антитела са лупусен антикоагулант (LA), антикардиолипинови (аCL) и анти-бета-2-гликопротеин 1 антитела (aβ2GP1). Лечението на АФС както преди, така и по време на бременността, редуцира риска от тромбози, както и риска от неблагоприятен изход на бременността.
Трофобластната дисфункция и активацията на комплемента се считата за основни тригери в патофизиологичният механизъм на акушерските усложнения, които се наблюдават при АФС. Инхибиторният ефект на антифосфолипдните антитела върху трофобластта е една от причините, с които се свързват ранните спонтанни аборти при АФС.
Бременните жени с АФС се считат за високорискови пациенти. При около 80% от жените с АФС се установява поне една загуба на бременност, рискът за прееклампсия е 50%, за интраутеринна ретардация на плода -15-30% и от преждевременно раждане – до 33%. АФС се асоциира и с инфертилитет при жените.
Възможна ли е инвитро процедурата при жени с автоимунни заболявания?
Асистирана репродукция при пациенти с автоимунни заболявания може да се прилага при условие, че основното заболяване е в ремисия, като изборът на протоколи за овариална стимулация трябва да е съобразен и адаптиран към тях – протоколи с ниски естрогенни нива. При пациенти с положителни АФА и повишен риск от тромбози стимулациите следва да се водят съвместно с хепаринови препарати и това лечение да продължи и при очакване на резултата от процедурата.
При жени с автоимунни заболявания с прогресивно намаляващ яйчников резерв, съхраненение на зрели яйцеклетки след стимулация е добра практика за бъдещо забременяване.
При жени с повтарящи се спонтанни аборти и автоимунно заболяване, следва да се намери причината и дали тя е свързана с основното заболяване. При установяване на такава се следят показателите на имунитета и се избира точния момент на забременяване, като за целта с пациентката работят съвместно лекуващият лекар по основното заболяване, имунолог и специалист по асистирана репродукция. При липса на връзка с основното заболяване се препоръчва асистирана репродукция с генетичен скрининг на ембрионите и търсене на други причини – вродени аномалии на репродуктивната система, външни фактори и т.н.
Какви са спецификите за проследяване на бременността при жени с автоимунни заболявания?
Задължително е консултация в най-кратки срокове след регистриране на бременността, за да се определи оптималната терапия с оглед превенция на потенциалните рискове както за майката, така и за плода.
По време на бременността е необходим както мониторинг за болестната активност на основното заболяване, така и за усложнения при майката и плода: тромбози, прееклампсия, интраутеринна ретардация на плода, особено при пациентки със Системен лупус еритематозус, Антифосфолипиден синдром, Системна склероза/склеродермия и васкулити.
Задължителни стъпки при наблюдението на пациентки с автоимунни заболявания са:
оценка на клиничното състояние на майката;
мониторинг на активността на автоимунното заболяване и изследване на съответните за автоимунното заболяване антитела в серума на майката;
мониторинг за усложнение на бременността при майката: проследяване на кръвното налягане, бъбречните и чернодробните функции, хематологичните показатели;
• регулярен мониторинг на растежа и развитието на плода, поради риск от интраутеринна ретардация, интраутеринна фетална загуба и увреждания на плода, дължащи се главно на някои от използваните медикаменти за лечение.
Това се извършва с регулярни прегледи от специалисти по майчино-фетална медицина чрез ултразвук и Доплерова сонография. При някои от заболяванията се налага допълнително проследяване на феталното състояние от детски кардиолог и оценка на риска от развитие на сърдечен блок на плода. Честотата на прегледите е доста индивидуална като може да варира от веднъж в месеца, до веднъж в седмицата, а понякога дори и по-често.
Какви са рисковете при тези жени?
На първо място трябва да отбележим, че бременностите при жени с автоимунни заболявания се отнасят към високорисковите и световните препоръки са те да се проследяват от мултидисциплинарен екип. При тях се наблюдават два основни момента – това е ефектът на автоимунното заболяване върху самата бременност и плода, и ефектът на бременността върху основното заболяване.
Всяко едно автоимунно заболяване повлиява бременността по различни начини, но някои от усложненията, които наблюдаваме, могат да са животозастрашаващи – както за майката, така и за плода. Самото основно заболяване също се повлиява от бременността отново в две посоки – позитивно – с ремисия, но може да се наблюдава и точно обратния ефект – остра активация. Тоест, наблюдаваме двупосочно взаймодействие.
Ще спомена само някои от възможните усложнения, защото това е доста обширна тема:
При СЛЕ, например, усложненията, които наблюдаваме са с 2 до 4 пъти по-висока честота, в сравнение с общата популация; прееклампсия, която усложнява около 23% от бременностите със СЛЕ, като това се наблюдава в още по-голям процент при придружаващ АФС; загуба на плода в 20% от бременностите със СЛЕ, като висок риск от интраутеринна фетална смърт се наблюдава при висока активност на заболяването и наличие наантифосфолипидни антитела; по-висок риск от спонтанни аборти, предтерминно раждане, ИУРП и прееклампсия се асоциира с активен лупусен нефрит 6 месеца преди концепция или по време на самата бременност; висок риск от пълен атрио- вентрикуларен сърдечен блок на плода (CHB) при наличие на високи титри на анти-Ro анти-La антитела.
При АФС наблюдаваме висок риск от загуба на бременността; висок риск от прееклампсия (20- 50% от пациентките); висок риск от развитие на HELLP- най-често с по-ранно и по-тежко протичане; висок риск от ИУРП поради утероплацентарна недостатъчност.
При ревматоиден артрит се налюдава по-висок риск от малки за гестационната си възраст фетуси; по-висок риск от предтерминно раждане; по-висока честота на оперативните родоразрешения чрез Цезарово сечение и т.н.
Отново искам да подчертаем, обаче, че всяко едно автоимунно заболяване оказва различно влияние както върху бременността, така и върху плода, като усложненията по-често се наблюдават при незадоволителен контрол на основното заболяване – както преди, така и по време на самата бременност.
Трябва ли да се спазва по-специфичен режим по време на бременността?
Относно режима по време на бременността, в голяма степен това се определя от активността на основното заболяване и развилите се усложнения.
При ремисия на основното заболяване и липса на усложнения, режимът не се различава от режима при всяка една бременност без налично автоимунно заболяване, с изключение на по-честата нужда от прегледи, изследвания и проследяване.
За жалост, при налична активация или усложнения на бременността, може да се наложи хоспитализация и активно лечение, както и елективно предтерминно родоразрешение.
От всичко казано до тук става ясно, че състоянието на основното заболяване както преди бременността, така и по време на самата бременност, включително и след раждането, играе ключова роля за крайния успех. Много често, обаче, след постигане на така желаната бременност, пациентите се фокусират изцяло върху сбъднатата мечта и неглижират автоимунното заболяване, или по-скоро го оставят на заден план. А от всичко казано до тук разбрахме, че именно това е основният рисков фактор за развитие на усложнения и неблагоприятен изход.
В болница „Надежда“ проследяват ли се такива бременностти и имате ли случай от практиката си, който няма да забравите?
С абсолютна категоричност да! Казвам го не само поради факта, че съм част от екипа на болница „Надежда“, но и поради това, че аз самата имам автоимунно заболяване и вече съм майка на прекрасно дете! Болница „Надежда“ може да предостави този мултидисциплинарен подход, за който спонменах и още при планиране на бременността да подкрепи двойките по пътя към мечтаното дете.
Разбира се, имам не един случай от практиката си, който никога няма да забравя, да не кажа – всички , но аз не ги наричам случаи, защото взаимоотношенията ни с тези семейства най-често прерастват в истинско приятелство. Като носител на автоимунно заболяване, аз съм доста пристрасна и повярвайте, когато веднъж ти самият си минал по този труден път, това ти дава възможност да вдъхнеш надежда и кураж на бъдещите родители. Считам, че моята роля, като специалист по акушерство и гинекология и специалист по фетална медицина е не само да направя всичко възможно за постигане на най-благоприятния изход от бременността, но и да дам подкрепата си на тези семейства, да оставя част от себе си и сърцето си при тях!
Какво е Вашето послание към жените с автоимунни заболявания, които минават по трудния път към майчинството?
Ще си позволя да започна от факта, че за мое огромно съжаление, дори и към настоящия момент немалко пациентки идват при нас, след като преди това са преминали през доста тежки консултации – в някои случаи, според мен и доста несправедливи! На тези пациенти понякога се казва, че бременността е противопоказна за тях. Това ги кара да се възприемат като тежко болни и отношението им към самите тях е смесица между тъга, гняв, разочарование и болка. Самата аз преминах през подобна консултация преди точно 7 години.
Моето послание към всички жени е да не се предават! Вие сте уникални притежатели на нещо, което Ви прави различни и интересни по своя си начин. Да си уникален винаги е трудно, така че приемете всички предизвикателства, които животът Ви предоставя с гордо вдигната глава и винаги с позитивизъм. Лично аз вярвам, че всичко е възможно, но за да се случи, самите Вие трябва да повярвате в това. Не позволявайте да се отнасят към Вас като с непълноценни хора и не позволявайте чувството, че сте в тежест да Ви завладее! Лично в моя случай ще кажа, че не беше лесно, но аз повярвах в себе си, започнах да живея в хармония с моето автоимунно заболяване и всичко, за което мечтаех се превърна в реалност! Вие, които четете това с чувство за вина и огромна тъга, Вие също можете – повярвайте ми, защото тези неща не са чудеса, а са нещо реално постижимо към днешния момент при съвремения напредъка на медицината. Това е посланието ми към Вас – пиша го, докато моето малко съкровище играе до мен.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => grizhata-za-zheni-s-avtoimunni-zabolyavania-planirashti-bremennost-ili-veche-bremenni-se-provezhda-ot-multidistsiplinaren-ekip ) [6] => stdClass Object ( [blog_id] => 1666 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 99b623316cddb0c7d29f12d977a8070f.jpg [category_id] => 10 [date] => 1653858000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Ако планирате бременност, проверете щитовидната жлеза [description] =>Източник: МБАЛ "Надежда"
Щитовидните хормони са основните хормони на обмяната. Болестните промени в техните нива могат да се отразят негативно на качеството на овулацията, да нарушат менструалния цикъл и са изключително важни за развитието на плода от първите дни на зачеването.
1.Каква е ролята на щитовидната жлеза в човешкия организъм?
Основната функция на щитовидната жлеза е да произвежда хормоните трийодтиронин (T3), тироксин (T4) и калцитонин. Първите два хормона са отговорни за контролирането на метаболитните процеси в организма, а калцитонинът участва в поддържането на нормални нива на Са в кръвта, което е важно за здравето на костите. Производството на щитовидни хормони, от своя страна, се регулира от хипофизната жлеза и хипоталамуса, т.е. от структури в главния мозък.
2. Кои хормони се изследват, за да се установи състоянието на жлезата и кога?
Ако имате симптоми на двете най-чести хормонални отклонения в нивата на щитовидните хормони има смисъл да бъде изследвана функцията на щитовидната жлеза. Такива са немотивирано покачване на тегло, умора, оточност, много обилен менструален цикъл – симптоми, които могат да се дължат на понижени нива на щитовидни хормони, т.е хипотиреоидизъм или симптоми като напрегнатост, повишено изпотяване, редукция на тегло, скъсяване или оскъден менструален цикъл, което пък може да бъде проява на обратното отклонение – повече от нормалното щитовидни хормони или хипертиреоидизъм. Хора, които имат близки с болест на щитовидната жлеза; пациентки с трудности при забременяване, особено тези над 35 години; пациентки с повтарящи се спонтанни аборти; ако са били лекувани оперативно или с лъчетерапия в областта на шията – такива хора подлежат на профилактичен преглед на щитовидната жлеза.
Най- често изследваме ТSH – хормон, който е произвеждан от хипофизата, регулиращ и отразяващ работата на щитовидната жлеза. Изследваме също и fТ4 и fТ3- хормоните, които щитовидната жлеза произвежда и които практически осъществяват въздействието върху съответните органи. По преценка могат да се назначат и имунологични изследвания, когато се подозира наличие на автоимунна болест, провежда се и ултразвуково изследване на щитовидната жлеза.
3. Какво е лечението, ако се установи проблем?
Лечението е различно в зависимост от конкретния проблем и причината, която е довела до него. При заболявания, протичащи с повишено производство и секреция на щитовидни хормони се използват медикаменти за понижаване функцията на щитовидната жлеза. Ако ситуацията е противоположна, т.е има недостатъчност на щитовидни хормони, може де се вземе решение за прием на щитовидни хормони. Има и възпалителни заболявания, изискващи лечение с кортикостероиди. По-рядко се налага оперативно лечение – основно при наличие на възли в щитовидната жлеза.
4. Защо е важно щитовидната жлеза да работи правилно при планиране на бременност?
Щитовидните хормони са основните хормони на обмяната. Болестните промени в техните нива могат да се отразят негативно на качеството на овулацията, да нарушат менструалния цикъл и са изключително важни за развитието на плода още от първите дни на зачеването. В тези дни обичайно бъдещата майка все още не знае за бременността, така че, ако пациентката попада в някоя от рисковите групите, изброени по-горе, е много разумно преглед на щитовидната жлеза да бъде проведен още при планиране на бременността.
5. Какви са най-честите заболявания, свързани с щитовидната жлеза при жените, плануващи бременност?
Като цяло болестите на щитовидната жлеза са чести, като в младата фертилна възраст с най-голяма честота са автоимунните болести – тиреоидит на Хашимото и Базедовата болест. Счита се че хипотиреоидизът (намалено производство на щитовидни хормони с най-честа причина за това – Тиреоидитът на Хашимото) засяга около 1% от населението в световен мащаб, а при бременните честотата му е между 3 до 10 %. По рядко срещани са болестите свързани с увеличено производство на хормони (тиреотоксикоза, възпалителни заболявания и т.н.) Възлите в щитовидната жлеза също са чести – срещат се при около 20-30 % от жените, но в по- голямата си част не произвеждат хормони и изискват само ехографско проследяване по време на бременността.
6. Кои от тях се причисляват към автоимунните заболявания?
Две са основните автоимунни аболявания – тиреоидитът на Хашимото и Базедовата болест.
7. Има ли връзка хипо- и хипертиреоидизма с неуспешните бременности – с липсата на имплантация въобще?
Вече споменахме, че щитовидните хормони определят скоростта на основните метаболитни процеси в клетките. Рецептори за щитовидни хормони има и в яйчниците, матката; тиреоидните хормони са налице в ембрионалните и фетални тъкани още преди щитовидната жлеза на фетуса да заработи. Логично е на всеки един от тези етапи, нарушения в нивата на щитовидните хормони на майката да се отразяват негативно – от формирането на зряла яйцеклетка до раждането. Има данни и от специализирани медицински проучвания за това.
8. Може ли да бъде причина за спонтанен аборт?
Увеличен е както рискът от спонтанни аборти, така и от преждевременно раждане, прееклампсия, хипертония по време на бременността.
9. В каква норма трябва да бъдат хормоните на жената, която пристъпва към инвитро процедура или планира бременност?
Предпочитаме ТSH да бъде в долна половина на нормата, под 2,5 , като това е особено важно при жени с данни за автоимунно тиреоидно заболяване.
10. При установяване на бременност променя ли се терапията с медикаменти, за да се предотвратят спонтанните аборти?
Да, ако преди бременността пациентката приема щитовидни хормони, дозата обичайно се увеличава с 30-50 процента, като така следваме естествените физиологични промени в хормоналните нива по време на бременността. Ако се налага лечение с тиреостатици, т.е медикаменти, които да подтиснат работата на щитовидната жлеза, стремежът е бременността да протече при възможно най-ниска доза от тези медикаменти. Решение за всичко това се взима от ендокринолога след хормонални изследвания.
11. Нужно ли е по-стриктно наблюдение на жени с чести неуспехи и повтарящи се спонтанни аборти?
Обичайно проследяваме нивата на щитовидни хормони веднъж месечно, в първата половина на бременността, но в по-редки случаи това може да се направи и на по-кратки интервали, по преценка на лекуващия лекар.
12. Какви са вашите препоръки към пациентите, които се сблъскват с неуспешни опити за забременяване?
Да се доверят на екипа от специалисти, който са избрали, защото процесът може да бъде многостранен, но всички имаме една цел – раждане на здраво бебе.
Статията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => ako-planirate-bremennost-proverete-shtitovidnata-zhleza ) [7] => stdClass Object ( [blog_id] => 1663 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 973c22a780492789f4465c02090cd786.png [category_id] => 10 [date] => 1653685200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Стела Герова - Правилното хранене помага да се поддържа здравето на цялото тяло [description] =>Източник: МБАЛ "Св. Каридад"
Правилното хранене помага да се поддържа здравето на цялото тяло.
Здравословното хранене не е диета, не е скучно и еднообразно меню, а разнообразна и вкусна храна. Има няколко прости принципа на правилното хранене: три основни хранения и 2-3 междинни закуски, достатъчно вода на ден, балансирана диета от протеини, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали.
Промяна в начина на храненето се смята за важна стратегия и е компонент на терапията при различни заболявания. Така например, определени хранителни вещества, хранителни продукти или режими на хранене, могат да действат като тригери и да отключат определено заболяване, докато други могат да подобряват симптомите.
Ето няколко вкусни и същевременно полезни храни, които трябва да присъстват в менюто ни:
1. Ядки – те съдържат голямо количество витамини и минерали. Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант. Те са изключително богати на витамин Е. Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, както и за забавяне на процеса на стареене. Високите стойности на фосфор и магнезий в бадемите спомагат за заздравяване на костите.
2. Спанак – листата му са богати на белтъци, железни и калциеви соли и витамин A, В1, В2, C (аскорбинова киселина) и В3.
3. Яйце – едно средно голямо яйце осигурява около 70 ккал и 6 г протеин. Всяко яйце съдържа голямо количество минерали и витамини, вкл. Вит А , рибофлавин, Вит В12, зинк и вит Д.
4. Чесън – той е богат на витамин B6 (подпомага регулирането на хормоните в организма), витамин B1 и витамин C, както и на селен (рядък и изключително необходим микроелемент за човешкия организъм). Приемът на селен забавя стареенето на кожата, защото освен, че се бори със свободните радикали (главната причина за стареенето на клетките), селенът стимулира производството на коензим Q10. Освен за кожата, приемът на селен подобрява състоянието и на косата. Редица шампоани против пърхот съдържат селен, защото е установено, че регулира състоянието на скалпа, а комбинацията от селен и цинк се препоръчва за лечение на косопад.
5. Кисело мляко – киселото мляко е богат източник на калций. Калцият поддържа възбудимостта на сърдечния мускул. Има изключително голямо значение за правилното функциониране на нервната система. Стимулира действието на жлезите с вътрешна секреция и ускорява съсирването на кръвта. Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus съдържащи се в киселото мляко не само повишават хранителната и биологичната стойност на киселото мляко потискат развитието на редица патогенни микроорганизми. Установено е, че микрофлората на киселото мляко синтезира антибиотични и антимикробни вещества, които действат потискащо върху микроорганизмите от чревния тракт, особено на гнилостните микроорганизми.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => d-r-stela-gerova-pravilnoto-hranene-pomaga-da-se-poddarzha-zdraveto-na-tsyaloto-tyalo ) [8] => stdClass Object ( [blog_id] => 1652 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => c5ab0f13e74882fa922bf1e60aab0999.jpg [category_id] => 10 [date] => 1653426000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Реналната денервация може да овладее резистентната хипертония [description] =>Източник: Аджибадем Сити Клиник
Съвременна и надеждна методика, чрез която може да се повлияе върху високото кръвно налягане, е катетър базираната ренална денервация. Способът е известен още през 70-те години. Но тъй като тогава е бил по-агресивен, за момент се прекратява и сега отново се прилага, но с нова стратегия на действие – неоперативно по безкръвен път или ендоваскуларно. Добрият ефект от лечението е подкрепен от редица проучвания.
Тази интервенция се прилага при пациенти с резистентна хипертония. При тях въпреки провежданото лечение с поне 4 медикамента, стойностите на кръвното налягане остават доста над нормата. След ренална денервация у болния може да остане склонност към завишено кръвно, но се премахват пиковете, които са много рискови и водят до кръвоизливи, мозъчни инсулти и до други опасни сърдечно-съдови състояния.
Повече за реналната денервация на бъбречните артерии, за новите методи в медицината, и за това как да пазим сърцето си здраво – можете да чуете в интервюто на журналиста Мария Илиева от Радио София с д-р Зоран Станков, интервенционален кардиолог и завеждащ Отделение по Инвазивна кардиология в Университетска болница Аджибадем Сити Клиник.
Статията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => renalnata-denervatsia-mozhe-da-ovladee-rezistentnata-hipertonia ) [9] => stdClass Object ( [blog_id] => 1667 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 0c098bd6c45cbf7e4b08a718e83c93e4.jpg [category_id] => 10 [date] => 1653253200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Споделянето е възможност всеки да намери това, което е най-близо до собственото му възприятие [description] =>Източник: МБАЛ "Надежда"
Груповият формат на психологическа помощ позволява да се изгради среда за емоционална подкрепа, която да модулира напрежението и да се разберат преживяванията от вътрешния свят чрез асоциации, дошли от споделеното.
1. Психолог Герасимов, в рамките на кампанията „Инвитро с надежда – всичко под един покрив“ провеждате 4 срещи в групов формат за психологическа подкрепа за пациенти, минаващи през инвитро. Какви са целите на центъра за психоанализа и медицина в МБАЛ „Надежда“ с тези групови сесии?
Това е още един формат на нашата работа. Ние вярваме, че пътят на споделянето е възможност всеки да намери това, което е най-близо до собственото му възприятие за ситуацията. Чувайки за преживяванията на другите е възможно да бъдат разбрани собствените мисли и чувства oт различен ъгъл. Както бе споменато, това е подкрепа, а ние го наричаме още и помощ с думи и преживяванията, които те създават. Груповият формат позволява да се изгради среда за емоционална подкрепа, която да модулира напрежението и да се разберат преживяванията от вътрешния свят чрез асоциации, дошли от споделеното.
За нас е важно пациентите да могат да са сензитивни към собствените си усещания и да си дават сметка когато страдат, не се чувстват удовлетворени и щастливи, защото това е начин тези чувства и емоции да се осмислят и да се търсят отговори.
2. Какви са инвитро емоциите, които съпътстват пътя до мечтаната рожба?
Важно е да изясним, че има такива емоции, които често се срещат и това е огромна палитра от преживявания, мисли и чувства. Но искам да направя и едно уточнение, това не означава, че всеки субект в двойката или самата двойка ще ги преживее, защото всеки човек е много различен и всеки притежава собствените си индивидуални и личностови особености.
Различните етапи, през които преминават пациентите, провокират и различни реакции. Репродуктивните затруднения ерозират вярванията ни за самите нас, самооценката ни и вярата в собствените ни възможности. Разбира се, повлияват и върху усещането за женственост, за завършеност на женския образ. Понякога се появяват гняв, вина, срам. И пак ще повторя, че е строго индивидуално за всеки субект това, през което ще премине, как ще усети себе си и какви емоции ще предизвика. Това е буря от преживявания, които са много специфични и непознати за пациентите и тяхното обкръжение. Трудността да се обърнем към себе си в този момент, като че ли ни дава ясен сигнал, че се нуждаем от друг вид помощ.
3. Защо е важно за инвитро пациентите да споделят и обсъждат тези емоции?
Репродуктивните проблеми създават една сложна ситуация на криза, която предизвиква редица физически, психологически, социални, емоционални и финансови ефекти. Въпреки че този проблем не е животозастрашаващ, той се преживява като много тревожно събитие, съпътствано с редица емоционални състояния, мисли и убеждения, които се променят постоянно.
Преди всичко е необходимо да се изясни, дали жената или мъжът, или самата двойка са склонни да въвлекат много хора в това преживяване. Много често в нашата практика виждаме как в такъв труден момент всеки се обръща и се затваря в себе. Това са моменти, които внасят промяна в обичайното функциониране на една двойка и спомага за нарастването на напрежението между тях. Обкръжението – близките, роднините, приятелите – ако е подкрепящо, с разбиране и приемане, би осигурило едни идеални условия. А споделянето в контекста на психологическата подкрепа е пътят, по който да се даде пространство и да се валидизират преживяванията от вътрешния свят. В практиката ни срещаме пациенти, които по една или друга причина не желаят да споделят в социума, но си дават сметка за важността на разбирането и изговарянето на мислите, чувствата и въпросите, които се появяват и затове се обръщат към нас. Давайки образ на трудностите и страданието чрез думите, се създава възможност те да бъдат осмилени.
4. Каква е разликата между това един пациент да Ви посети в индивидуална психологическа сесия и да бъде част от групова такава?
Нека да споменем първо общото и то е, че и в двата случая пациентите получават подкрепа в пътя към нещо толкова желано и чакано. Важно е да отбележим, че за да имаме роля и наистина да се реализира една пълноценна подкрепа, това трябва да се случи, когато двойката или самият субект е готов да потърси подобна грижа.
Разликите са много – една от основните е колко дълго и колко дълбоко би искал да стигне пациентът в търсенето на отговори на въпросите, които го вълнуват. При индивидуалната работа има един първоначален период на консултиране, това е и времето, което си дават пациент и специалист, за да се помисли върху важните въпроси и пациентът да си даде сметка, дали това е неговият специалист, който да го съпроводи в пътуването към себе си. За нас също е необходимо време да се ориентираме в особеностите на човека срещу нас и какъв ще е периодът, за да се изгради доверие и заедност, до колко ще ни допусне и ще съучаства в процесите.
В груповата работа има сходни процеси, също до голяма степен динамиката се задава от самата група и следваме пациентите. Всеки сам избира как и кога да се включи, какво в споделеното от другия го провокира да даде изява и на своите мисли и чувства. Не рядко се появява и нуждата от момент на тишина, последващ катализация на дискусия. Сходството в проблемите не означава задължително и сходни преживявания, по-скоро е възможност за разглеждането на възникналите въпроси през различните смисли на всеки, защото всеки индивид и всяка двойка са уникални сами по себе си.
Ние насърчаваме пациентите да се включат и да опитат, дори и след това да преценят, че това не е за тях.
4. Разкажете ни как протича една такава среща?
Мястото е конферентната зала в Медицински център „Надежда“ в Paradise center. Водещи сме аз и колегата Мая Игнатова, също психолог от Центъра за Психоанализа и медицина към МБАЛ „Надежда“.
Групите са до 15 души. Идват двойки или само един от партньорите. Пак ще повторя, че е важно личното усещане и готовност за включване, иначе наложено отвън, е доста възможно да изглежда дори като нахлуване в личния свят.
Събираме се и си говорим – разбира се, това е ако трябва да го опиша кратко. Груповите срещи осигуряват пространство, в което ние като психолози, заедно с пациентите, да помислим и да говорим за преживяванията им и за всичко, което им е възможно да споделят. Може да се изрази с думи нещо, което не е било разбрано преди. Целта не е да се получи едно групово страдание, а да се чуят и различни гледни точки за справянето в тази трудна ситуация или пациентът да си даде сметка за други неща относно нея.
5. Остава още една такава безплатна среща в рамките на кампанията на 25 май от 18:00 до 19:30 часа. Как могат пациентите да се включат?
Да, предстои последната ни среща в рамките на кампанията „Инвитро с Надежда – всичко под един покрив“. Записването е през кол центъра на болницата, без почивен ден, от 8:00 до 20:00 ч. Но това няма да бъде последната ни инициатива, предстоят и други, за които повече информация ще бъде обявена в комуникационните канали на болницата. Паралелно се продължава и работата на екипа от Центъра за Психоанализа и медицина „на терен“, където ежедневно провеждаме консултации с пациентите от всички отделения на болницата, а също и в Медицински център „Надежда“ в Paradice Center.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => spodelyaneto-e-vazmozhnost-vseki-da-nameri-tova-koeto-e-nay-blizo-do-sobstvenoto-mu-vazpriyatie ) [10] => stdClass Object ( [blog_id] => 1655 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 0037564a72396ca41716ace67e2fe808.jpg [category_id] => 10 [date] => 1652994000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => 696 дни са необходими на една нова терапия да достигне до онкологично болните пациенти в България [description] =>Източник: Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ
Средно 696 дни са необходими на една нова терапия да достигне до онкологично болните пациенти в България, сочи доклад на IQVIA. Това е доста повече от средните 561 дни за Европейския съюз.
Докладът беше представен по време на голяма работна среща между представителите на Националния онкологичен алианс, инициирана от Българското онкологично научно дружество (БОНД) с председател Проф. д-р Асен Дудов, дм, началник Клиника по медицинска Онкология в Acibadem City Clinic Младост.
По време на срещата бяха обсъдени основните цели и приоритети, залегнали в Националния противораков план, както и оставащите стъпки до неговото финализиране и приемане. „Вече няколко месеца работим усилено по изграждането на един ключов документ, наречен „Национален противораков план“, и благодарение на разбирането и подкрепата на Министерство на здравеопазването, сме на финалната права.“, сподели проф. д-р Асен Дудов, дм.
През 2020 г. 2,7 млн. души в Европейския съюз са диагностицирани с рак, а други 1,3 млн. души са загубили живота си вследствие на заболяването. Очакванията на Международната агенция за изследване на рака са до 2035 г. смъртните случаи да нараснат с 24%, което ще превърне рака във водеща причина за смърт в ЕС.
„Тези данни за пореден път показват липсата на адекватна превенция и работещи скринингови програми в страната. Ако имахме такива, щяхме да диагностицираме рака на гърдата, както и много други заболявания, в доста по-ранен стадий. Надяваме се с приемането на Националния противораков план и стартирането на дейностите по него, да обърнем тази статистика, както и да осигурим равен достъп до съвременно лечение за всички граждани в страната“, допълни проф. Дудов.
В началото на годината Българското онкологично научно дружество и асоциираните към него членове официално започнаха активна работа по изготвяне на предложение за Национален противораков план със съдействието на Националния онкологичен алианс. Основната цел на проекта е да се подкрепи въвеждането на Европейския план за борба с рака, като се адаптира за нуждите на страната ни.
Инициативата е придружена от комуникационна кампания под надслов „Заедно срещу рака“, чиято цел е да популяризира и разясни значението и етапите по създаване на Национален противораков план в страната, базиран на европейския модел. Стратегическа цел на информационната кампанията “Заедно срещу рака” е обществото да бъде информирано за нуждата от осигуряване на модерни и адекватни медицински грижи за пациентите с онкологични заболявания. Официален партньор на кампанията е Министерство на здравеопазването.
Проф. Дудов е сред водещите специалисти по медицинска онкология у нас. Има значителен опит в диагностиката и системната лекарствена терапия на солидните тумори: рак на млечната жлеза, тумори на храносмилателния тракт, рак на простата, бъбрека и някои други.
Прилага и проучва подходи за преодоляване на лекарствената резизстантност при противотуморни лекарства, както биологимни в т.ч. таргетни терапии на злокачествени тумори.
Статията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => 696-dni-sa-neobhodimi-na-edna-nova-terapia-da-dostigne-do-onkologichno-bolnite-patsienti-v-bulgaria ) [11] => stdClass Object ( [blog_id] => 1647 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 75752d3332a06b5b4de0882911293863.jpg [category_id] => 10 [date] => 1652734800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Антикоагулантна терапия не е нужна във всички случаи на тромбофилия [description] =>Източник: МБАЛ "Надежда"
Причина за интерес към вродените тромбофилии е ширещото се твърдение, че вродените тромбофилии предразполагат към аборти, прееклампсия, изоставане във вътреутробното развитие и отлепяне на плацентата. В действителност не е намерена асоциация между вродените тромбофилии и утеро-плацентарната тромбоза и съответно неблагоприятния изход на бременността. Високорисковата тромбофилия представлява риск за здравето на бременната, не за бремеността сама по себе си.
1. Проф. Хаджидекова, какво представлява тромбофилията?
Тромбофилията води до увеличена склонност към съсирване на кръвта и предразположение към венозна тромбемболия (ВТЕ). Клинично се проявява като дълбока венозна тромбоза или белодробен тромбемболизъм. Острият тромбемболизъм е животозастрашаващо състояние и изисква незабавно лечение.
2. Има ли генетична обусловеност заболяването? Наследствено ли е?
Тромбофилията може да бъде вродена (наследствена), придобита или комбинирана. Около 40% от венозните или артериалните тромбози имат наследствен характер, но като цяло тромбофилиите трябва да се разглеждат като комплексни мултифакторни заболявания, а не като резултат от единични генни варианти.
Най-често изследваните генни варианти са FV (фактор V Лайден вариант 1691G>A), FII (фактор II протромбин – вариант G20210A), PAI-1 (инхибитор на тъканния плазминогенен активатор 1 – 5G/4G вариант), MTHFR (метилен-тетрахидрофолат-редуктаза – 677C>T и 1298A>C варианти). Други фактори, имащи отношение към процесите на кръвосъсирване, са антитромбин III, протеин S и протеин С.
Въз основа на генните варианти и установените лабораторни показатели вродените тромбофилии се класифицират като нискорискови и високорискови. Към високорисковите спадат: 1) хомозиготност на фактор V Лайден вариант 1691G>A; 2) хомозиготност на вариант G20210A в протромбиновия ген; 3) едновременно наличие на фактор V Лайден вариант и вариант G20210A в протромбиновия ген в хетерозиготно състояние. Съществуващите насоки са противоречиви относно класифицирането на дефицитите на антитромбин, протеин С и протеин S като високо- или нискорискови тромбофилии. Подчертавам, че дори да носите високорискови варианти, това не означава, че ще развиете ВТЕ, тъй като това е само ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ, не сигурно разболяване.
Бързам да отбележа, че всяка остра тромбоза изисква лечение, но профилактика изискват само високорисковите тромбофилии. Въпреки че това интервю е фокусирано върху вродените тромбофилии, ще спомена с няколко думи и придобитата тромбофилия. Придобитата тромбофилия се отнася до някои състояния, които създават прокоагулантен статус, напр. антифосфолипидният синдром (АФС). АФС се диагностицира въз основа на постоянно наличие на антифосфолипидни антитела и съдова тромбоза и/или усложнения при бременност (повтарящи се спонтанни аборти) и изисква профилактика.
3. Защо се акцентира толкова много на това заболяване?
Бременните жени са с по-голям риск от тромбози, защото нормалната физиология на бременността се характеризира с повишен потенциал на съсирване, намалена антикоагулантна активност и намалена фибринолиза. Тромботичният потенциал на бременността се увеличава и от венозния застой в долните крайници поради притискането на долната празна вена и тазовите вени от увеличаващата се матка, хормонално медиираното увеличение на венозния капацитет, инсулиновата резистентност и хиперлипидемията. Тези фактори са отговорни за възникването на ВТЕ при приблизително 0,5 до 2 жени на 1000 бременности, така че бременните и жените в постпарталния период имат повишен риск от тромбоемболизъм, който може да е 4-5 пъти по-висок в сравнение с небременните жени. Но имайте предвид, че женският организъм, с малки изключения, е програмиран да се справи с това състояние. А и рискът може да бъде модифициран с правилен начин на живот – движение, поддържане на оптимално тегло, здравословно хранене, прием на повече течности и т.н.
4. Когато говорим за повтарящи се спонтанни аборти неминуемо темата „Тромбофилия“ излиза на преден план. Мит ли е ключовата ѝ роля като причина за абортите?
Друга причина за масовия интерес към вродените тромбофилии е ширещото се твърдение в медицински и немедицински среди, че вродените тромбофилии предразполагат към аборти, прееклампсия, изоставане във вътреутробното развитие и отлепяне на плацентата. В действителност не е намерена асоциация между вродените тромбофилии и утеро-плацентарната тромбоза и съответно неблагоприятния изход на бременността. Тоест, ако се касае за високорискова тромбофилия, тя представлява риск за здравето на бременната, не за бремеността сама по себе си.
Всъщност различни фактори могат да доведат до загуба на бременността, както поотделно, така и в комбинация – хромозомни мутации, възрастови, антифосфолипиден синдром, аномалии на матката, хормонални или метаболитни болести, инфекции, автоимунни болести, качество на сперматозоидите, вредни фактори и т.н. Знаете ли, че най-често ранните спонтанни аборти, в 50%-60% от случаите, се дължат на хромозомни мутации, които обикновено са ненаследствени и са свързвани с напреднала репродуктивна възраст на бременната.
Ще Ви дам един често срещан пример от кабинета за медико-генетично консултиране. Когато попитам жена, претърпяла спонтанен аборт, дали абортивният материал е изследван генетично, отговорът в над 95% от случаите е „не“. А при малкото аборти с генетичен анализ, обикновено са изследвани панели, включващи определени хромозоми, и не е направен пълен генетичен тест. Но най-често пациентките имат изследване за вродена тромбофилия, което при почти всички жени показва някакви генетични варианти в хетеро- или хомозиготно състояние. И това е напълно очаквано, защото тези варианти са чести. Ето така се създава легенда, че наследствените тромбофилии са отговорни за спонтанните аборти.
5. А какви всъщност са обективните факти? Какво сочат проучванията?
Съществуват много публикации по темата, но повечето от наличните проучвания са базирани на малки кохорти или отделни случаи контроли, изследвани са хетерогенни популации, което води до противоречиви резултати и отклонения в анализите. За да има значимост даден резултат, изследваните групи трябва да са добре подбрани, да се елиминират други влияещи фактори, които могат да изкривяват резултатите, и да са включени достатъчен брой изследвани лица. Да не говорим, че не всяка асоциация означава причинно-следствена връзка. Твърдението „Всички хора, които са пили вода, умират.“ е абсолютно вярно, но не означава, че водата е смъртоносна. Това е пример, че асоциация невинаги означава причинно-следствена връзка.
В днешно време всеки може да направи собствено проучване в интернет и да намери аргументи „за“ или „против“. Но правилното разбиране на научните факти изисква определен подход – убедете се, че информацията е актуална, проверете дали изследването е публикувано в реномирано и рецензирано научно списание, вижте броя на изследваните лица, проучете дали дизайнът на изследването е правилен и т.н. Всъщност анализът на научните публикации е сложно нещо. Доверявайте се на големи рандомизирани проучвания, мета-анализи, включващи десетки хиляди изследвани пациенти, и на препоръките, които дават професионалните дружества.
Медицината трябва да се базира на доказателства и факти, а фактите, проверени и публикувани в актуалните международни препоръки на Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология, Американския колеж по акушерство и гинекология, Американския колеж по гръдни болести, Американското дружество по хематология, са следните:
Асоциация на вродените тромбофилии със спонтанни аборти: Няма сигурна асоциация между унаследените тромбофилии и повтарящите се загуби на бременността или мъртвораждания. Последните мета-анализи демонстрират, че при жени с генни варианти, асоциирани с вродена тромбофилия и повтарящи се аборти, антикоагулантната терапия с ниско-молекулни хепарини, с или без аспирин, не води до увеличаване на процента на живораждания.
Асоциация на вродените тромбофилии с прееклампсия: Няма достатъчно доказателства, за да се заключи, че наследствените тромбофилии са свързани с повишен риск за прееклампсия.
Асоциация на вродените тромбофилии с изоставане във вътреутробното развитие: Не е открита сигнификантна асоциация между изоставането във вътреутробното развитие на плода по-малко от 10-и или от 5-и персентил и фактор V Leiden, вариант G20210A в протромбиновия ген и MTHFR гена.
Асоциация на вродените тромбофилии с отлепяне на плацентата: Като цяло няма достатъчно доказателства за установяване на връзка между вродената тромбофилия и отлепването на плацентата. Проспективни кохортни анализи върху наличието на фактор V Leiden и протромбин G20210A вариант не установяват асоциация, но има проучвания, които съобщават за такава връзка.
6. Какви изследвания и кога се препоръчват да бъдат направени?
Това, което виждаме ежедневно в практиката, е, че на бременните масово се назначават многобройни изследвания – витамини, почти цялата Менделеева таблица и тестове за тромбофилии, които често са излишни. Причините за това са много – да се създаде впечатление в бременните за компетентност, под натиск от самите бременни, за съжаление понякога от неувереност или комерсиални подбуди. Ще огранича отговора на въпроса върху индикациите за тестване за вродени тромбофилии. Накратко – провеждането на скрининг за вродени тромбофилии има смисъл само тогава, когато това ще доведе до определяне на терапията и няма смисъл, когато лечението така или иначе се налага поради наличието на други рискови фактори. Насочено тестване за вродена тромбофилия се препоръчва в два случая:
Лична история за прекарана венозна тромбемболия при повтарящи се рискови фактори (бременност, естроген-съдържащи контрацептиви) или неповтарящи се (фрактури, операция, обездвижване). При доказана наследствена тромбофилия рискът за ВТЕ по време на бременността се увеличава в зависимост от вида на генетичния вариант. Напр. едновременното наличие на фактор V Лайден вариант и вариант G20210A в протромбиновия ген в хетерозиготно състояние се определя като високорискова тромбофилия и може да увеличи риска от ВТЕ над 20%. Но имайте предвид, че тази комбинация е рядко явление – популационната честота е 0,01%.
Родственик от I-ва степен (напр. родител, брат, сестра) с данни за високорискова наследствена тромбофилия. Провеждането на тест в този случай е оправдано, ако това има значение за определяне на лечението.
При всички други ситуации рутинното тестване за вродена тромбофилия не се препоръчва. И за да бъда по-конкретна – скрининг не се препоръчва при жени със спонтанни аборти, отлепяне на плацентата, прееклампсия или вътреутробно изоставане в развитието, тъй като няма достатъчно клинични доказателства, че профилактиката с хепарини (нефракционирани или нискомолекулни) предотвратява повторната им проява. Не така стои въпросът за придобитите тромбофилии като антифосфолипидния синдром, който трябва да се изследва при история за повтарящи се аборти или мъртвораждане, и при доказването му се препоръчва прием на ниски дози аспирин (75 до 100 mg/ден), започвайки преди зачеването, и профилактична доза хепарин (нискомолекулен или нефракциониран), започваща при установяването на бременност.
Когато са изпълнени горните две индикации, се препоръчват следните тестове за вродена тромбофилия: FV (фактор V Лайден 1691G>A), FII (фактор II протромбин – вариант G20210A), антитромбин, протеин S и протеин С. Важно е да се отбележи, че ДНК тестовете за FII (G20210A) и FV (1691G>A) генетичните варианти са достоверни както по време на бременността, така и по време на остра тромбоза или подлежаща антикоагулантна терапия. Това не е така при тестването на антитромбин, протеин S и протеин С. Изследванията трябва да се провеждат, когато пациентката не е бременна, не е на антикоагулантна терапия и са изминали 6 седмици след прекаран тромботичен инцидент.
Описани са различни други варианти с възможен ефект върху процесите на кръвосъсирване – вариант в промотора на гена PAI-1, дефицит на протеин Z, MTHFR (метилен-тетрахидрофолат-редуктаза – 677C>T и 1298A>C варианти), ACE (I/D), фактор XIII (Val34Leu), MTRR (66 A>G), MTHFR (1298 A>C), VEGFA (936 C>T), VEGFA (-1154 G>A), TAFI (+505 A>G), ANXA5 (М1/М2 хаплотип), фактор VR2 (c.4070A>G) и др. Въпреки това, няма достатъчно доказателства, за да се препоръча тестване на тези варианти дори в условията на диагностицирана ВТЕ.
7. Трябва ли да се направи консултация с генетик при тази диагноза и какви са терапиите на заболяването по време на бременността?
И така стигаме до най-важния въпрос – кой има нужда от терапия? Лечението с антикоагулантна терапия при жени с наследствена тромбофилия се определя от личната история за ВТЕ, тежестта на наследствената тромбофилия (високорискова), фамилна анамнеза за ВТЕ и допълнителни рискови фактори, като Цезарово сечение, затлъстяване и продължително обездвижване. Като високорискови се определят пациентки, при които индивидуалният риск за ВТЕ надвишава 3%. И тук идва ролята на генетика, с чиято помощ ще определите нивото на риск на тромбофилията и дали има нужда от терапия, а вида на терапията, дозировката и продължителността ще определят Вашите терапевти като акушер-гинеколози, хематолози, интернисти. Обикновено антикоагулационните лекарства включват нискомолекулен хепарин или нефракциониран хепарин, освен ако няма непоносимост към тях.
Ще дам само няколко примера, защото в това интервю няма как да обхвана всички алгоритми на лечение. При нискорискова наследствена тромбофилия без предишен епизод с ВТЕ или с фамилна анамнеза за родственик от I-ва степен с ВТЕ се препоръчва само проследяване без антикоагулантна терапия. При високорискова тромбофилия се препоръчва профилактична или интермедиерна доза нискомолекулни или нефракционирани хепарини по време на бременността и след раждане. Увеличеният риск от ВТЕ по време на бременността е налице още от първия триместър, така че терапията трябва да започне при установяването на бременност. Дозировката се определя от степента на риска и килограмите на пациентката, като в някои случаи се препоръчва двудозово приложение на ден. Обръщам внимание, че много често се изписват схеми на терапия, включващи един ден нискомолекулен хепарин, един ден аспирин или натаспин, което не е правилно, тъй като хепаринът има кратък полуживот и трябва да се прилага поне веднъж на ден. И само да вметна, че натаспинът е хранителна добавка – съдържа натокиназа и хидрокситирозол. Не е доказана алтернатива на аспирина, няма добре контролирани проучвания. Регистрацията на хранителните добавки в България е на уведомителен режим – подава се заявление с етикета и съдържанието им до Агенцията по храните и търговецът може да продава в цялата страна.
Лечението с терапевтични дози хепарин трябва да се преустанови 24 часа преди раждането, а с профилактични дози – 12 часа преди раждането. Постпарталната терапия трябва да се възобнови не по-скоро от 4-6 часа след раждане и 6-12 часа след Цезарово сечение. В обобщение, антикоагулантна терапия има смисъл да се прилага при високорискови наследствени тромбофилии, създаващи предпоставка за ВТЕ, но не и при жени с анамнеза за повтарящи се спонтанни аборти, отлепяне на плацентата, прееклампсия или вътреутробно изоставане във развитието.
В заключение искам да кажа, че всяка терапия има странични ефекти и възможни усложнения. Затова дадено лечение трябва да се назначава само тогава, когато ползата надвишава вредата. В България сме свидетели на масово прилагане при бременни на хепаринова антикоагулантна терапия. Мета-анализ показва, че рискът от сериозен кръвоизлив вследствие терапия с хепарини е 1,41% по време на бременността и 1,20% до 24 часа след раждане, докато абсолютният риск за венозна тромбоза по време на бременност е от 0,025 до 0,1%. Или казано по-разбираемо, рискът да получите кръвоизлив вследствие терапията е по-висок от очаквания риск да получите ВТЕ.
Продължителното прилагане на нефракционирани хепарини се асоциира с остеопороза и последващи фрактури. Нискомолекулните хепарини се елиминират през бъбреците и могат да акумулират, ако пациентът има нарушение на гломерулната филтрация.
Друго възможно усложнение е хепарин-индуцираната тромбоцитопения, медиирана от тромбоцит-активиращи антитела, вследствие на което парадоксално по време на антикоагулантна терапия пациентите се оказват със значително повишен риск от тромбоемболия. Добре познати на бременните, които си поставят хепарин, са страничните ефекти, като кръвоизливи на мястото на убождането, уплътнения, сърбеж.
Не е без значение и стресът, който преживяват бременните, опитвайки се да си намерят хепарини. Хепарините са дефицитни лекарства и често не се откриват в аптеките. И тогава започва разменянето, подаряването и продаването по социалните мрежи. Това повдига редица въпроси – правилно ли са съхранявани тези лекарства, възможна спекула, достъп до хепарини без лекарско назначение и т.н. Давам тези примери не за да стресирам бременните, които имат висок риск от ВТЕ и трябва да са на терапия. За тях ползата от терапията многократно надвишава рисковете. Знам, че това, което казвам, ще предизвика редица негативни реакции, но се опитвам да предпазя от излишни рискове бременните, които нямат нужда от тази терапия. В България въпросът за лечението на бременни жени с нискомолекулни хепарини се превърна едва ли не в политически казус, създадоха се петиции, правят се опити за промени на наредби. Всеки има право да пише в социалните мрежи и дори да дава медицински съвети, като това по никакъв начин не е свързано с поемането на отговорност. Отговорност за Вас носи лекуващият Ви лекар, затова вярвайте на лекаря си! Информация има навсякъде, моят апел е да се анализира критично. В противен случай рискуваме да изпаднем в ситуация, напомняща едно голямо здравно безумие от началото на миналия век – разпространена „здравословна“ практика е била приемането на радиоактивните елементи радий и торий под различни форми – радиоактивна вода, козметика, хляб, чай, шоколад, дори бебешка пудра. Не твърдя, че ситуацията е същата, само обръщам внимание, че ако нещо се практикува и препоръчва от много хора, не го прави правилно.
8. Какво е Вашето послание към двойките, които преминават през загубите на бременност и неуспешни процедури?
Посланието ми ще прозвучи като дразнещо клише, но клишетата дразнят, защото са верни. Изберете и се доверете на експерт, който мисли и търси решение на проблема Ви, който няма да Ви назначи куп ненужни изследвания и терапии. Бъдете активни, информирани и мислещи пациенти. Направете си проучване, но нека лечението Ви се определя от знаещи професионалисти, а не от тренда в социалните мрежи.
Бременните в наши дни са подложени на извънреден стрес от това, което четат във Фейсбук групи, различни форуми и от разнопосочната информация, която чуват от медицински и немедицински специалисти. В социалните мрежи изводите, които се правят, са индуктивни – правят се общи заключения от частни случаи. „Мария има вродена тромбофилия. Мария има два спонтанни аборта. Всички жени с вродена тромбофилия ще имат спонтанни аборти“. В науката и медицината се предпочита дедуктивният подход – от общото към частното. Намерете си специалист, който ще отговори на въпросите Ви и ще успее компетентно да Ви убеди в правотата на решенията си, дори Вие да очаквате други отговори. Ако не е успял да Ви убеди, сменето го. ВИЕ и ВАШИЯТ ЛЕКАР трябва да имате обща цел.
Проф. д-р Савина Хаджидекова, дм е ръководител на Генетична лаборатория в МБАЛ „Надежда” и на катедра „Медицинска генетика” към Медицински университет – София. Основните научни направления в публикациите на проф. Хаджидекова са в областите: генерализирани разстройства на развитието, интелектуална недостатъчност, вродени аномалии, социално значими болести, онкогеномика и генетика на репродукцията и инфертилитета. Има над 100 оригинални публикации. Автор е на 7 глави от монографии, съавтор е в 23 глави от учебници и ръководства на български и английски език. Редактор е на учебник „Медицинска генетика и геномика“, „Практическо ръководство по Медицинска генетика за студенти по медицина“ и „Practical course in Medical Genetics for Medical Students”.
Статията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => antikoagulantna-terapia-ne-e-nuzhna-vav-vsichki-sluchai-na-trombofilia ) [12] => stdClass Object ( [blog_id] => 1651 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 295b7367c3d07bf418b06c48bd616276.png [category_id] => 10 [date] => 1652734800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Кои са най-честите последици от високото кръвно [description] =>Източник: БНТ
В студиото на “100% будни” професор Лъчезар Гроздински - завеждащ Клиника по ангиология, коментира най-честите последици от високото кръвно.
Вижте видеото тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => koi-sa-nay-chestite-posleditsi-ot-visokoto-kravno ) [13] => stdClass Object ( [blog_id] => 1645 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 4d19e5d17eff962b2a5a9e450d382f1f.png [category_id] => 10 [date] => 1652389200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Стефан Тютюнджиев - влияние на солта върху сърдечно-съдовата система [description] =>Източник: МБАЛ "Св. Каридад"
В навечерието на Световния ден за борба с артериалната хипертония - 17-ти май, е редно да се отчете важността от немедикаментозното лечение и спазването на здравословен начин на живот с оптимален прием на сол при справянето с високите стойности на артериалното налягане. В този ред на мисли ви представяме взаимовръзката между количеството на консумираната сол и наличието на артериална хипертония. Солта, както и захарта, са известни с прозвището - „белите убийци“. Докато влиянието на високото ниво на кръвната захар върху сърдечно-съдовата система е добре установено през годините, ефектът от високия прием на сол върху сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност продължава да се обследва все по-задълбочено.
Намерено е, че корелационната зависимост между приема на сол и лошата сърдечно-съдова прогноза не е правопропорционална, а по-скоро по типа на J-образната крива. Това дава обяснението за наблюдаваните неблагоприятни сърдечно-съдови събития както при хората със значително висок прием на сол, така и при тези, които консумират незначителни количества от нея. В съвремието преобладават препоръките за прием на по-ниско количество сол с храната, а именно това със съдържание на по-малко от 2,0-2,3 g натрий/дневно (еквивалентно на <5,0-5,75 g натриев хлорид/дневно) с цел намаляване на високите стойности на кръвното налягане и на сърдечно-съдовия риск, респективно.
Описани са редица механизми, свързващи повишената дневната консумация на сол с появата на артериална хипертония. Такива, например, са:
1. Задръжка на вода - високият прием на сол води задържане на вода в организма, което предизвиква увеличаване на циркулиращите обеми, на сърдечния дебит и повишаване на бъбречното перфузионно налягане;
2. Увеличаване на системното съдово съпротивление, което предизвиква ремоделиране на малките артериални съдове;
3. Ендотелна дисфункция - установено е, че високият прием на сол може да предизвика понижаване на нивата на ендотелния азотен оксид, водещо до повишаване на кръвното налягане, но и до много други независими от артериалната хипертония сърдечно-съдови усложнения;
4. Промени в структурата и функцията на големите артериални съдове – доказано е, че високият прием на сол може да повлияе на свойствата на големите артерии и до краен резултат: увеличаване на съдовата резистентност;
5. Модулация на симпатикусовата активност на сърдечно-съдовата система.
От друга страна, механизмите, свързващи приема на ниски количества сол и високата сърдечно-съдова смъртност, все още не са добре проучени. В тази връзка се предполага, че основна роля играят активирането на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) и симпатикусовата нервна система, както и влошаването на съществуваща инсулинова резистентност. Дневните количества на консумираната сол варират в различните страни, като най-високите нива се срещат в Северен Китай и Япония (дневният прием на сол надвишава 10 g), а най-ниските - при индианското племе Яномами в Амазонка. В световен мащаб обичайният прием на натрий е между 3,5 – 5,5 g на ден (еквивалентен на 9-12 g/дневно натриев хлорид).
В исторически план западно-южните африкански страни добиват сол и я използват за търговия със Северна Африка и Европа още от 12-ти век. В горещия климат хората са склонни да консумират повече сол, отколкото при студен климат, вероятно в резултат на повишената загуба на натрий чрез прекомерното изпотяване при високите температури. Африканската диета се характеризира с високо съдържание на сол – една от вероятните причините за по-високата честота на случаите с артериална хипертония сред жителите на континента. В римско време солта се е наричала "бяло злато", тъй като е била използвана за съхраняване на месо и риба. В днешно време в европейските страни хранителенният дневен прием на сол сред повечето от възрастните хора варира между 7,0 и 13,0 g, което далеч надхвърля препоръчителните дневни нужди от натриева сол. Прекомерният прием на натрий (определен от Световната здравна организация [СЗО] като повече от 2 g натрий или повече от 5 g натриев хлорид на ден) е пряко свързан с появата на високо кръвно налягане, като е установено, че колкото по-висок е дневният прием на сол, толкова по-високи са и стойностите на систолното артериално налягане. Обратно, намаленият прием на сол води не само до понижаване на кръвното налягане, но и до повлияване в благоприятна посока на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност. Съществуват доказателства, че ограничаването на приема на сол с около 1,75 g натрий/ден (4,4 g натриев хлорид/ден) е свързано със средно намаляване на систолното/диастолното артериално налягане съответно с 4,2/2,1 mmHg.
Много проучвания показват пряката връзка между високия натрий и появата на артериална хипертония и съществуващата обратно-пропорционална корелация между високия калий и хипертонията. Също така се знае, че намалената консумация на натриева сол и увеличената на такава, съдържаща калий, може да доведе до понижаване на кръвното налягане и до подобряване на общото физическо здраве, поради което се препоръчва натриевите соли да се заменят с калиеви такива. Храните, богати на калий, включват: сушени плодове (стафиди, кайсии), леща, боб, картофи, спанак, броколи, авокадо и банани. Посочената по-долу таблица показва примери за храни, богати на натриева сол, чиято консумация трябва да се избягва с цел благоприятно повлияване на артериалната хипертония и намаляване на общия сърдечно-съдов риск.
Месо
Месо Пушено, осолено или консервирано; бекон, франкфурти, наденица
Риба
Пушена, осолена или консервирана;сардини
Домашни птици
Пушени, осолени или консервирани
Млечни продукти
Сирене; извара
Зеленчуци
Консерви от зеленчуци и зеленчукови сокове, маслини, кисели краставички
Печива
Хляб, бисквити, палачинки, вафли; миксове, пица
Сосове
Доматени сосове, соев сос и други сосове и маринати
Тестени изделия
Преработени смеси от макаронени изделия, търговски приготвени макаронени изделия, юфка
Други
Ориз, осолени ядки, газирани напитки
Статията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => d-r-stefan-tyutyundzhiev-vliyanie-na-solta-varhu-sardechno-sadovata-sistema ) [14] => stdClass Object ( [blog_id] => 1646 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => e722ca6c988dfd05974b5782e5fd5e3b.jpg [category_id] => 10 [date] => 1652216400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Препятствията в матката по пътя на ембриона [description] =>Източник: МБАЛ "Надежда"
Анатомични маточни дефекти се класифицират като вродени и придобити. Тези дефекти не са обвързани непременно с проявата на определени симптоми и може да останат недиагностицирани докато не започнат опити за забременяване.
Анатомичните маточни дефекти се срещат при 15% от жените с три и повече спонтанни аборта.
Загубата на бременност е физическо и емоционално изпитание за всяка жена, особено когато тя се сблъсква с този проблем многократно. Повтарящите се загуби на бременност оказват значително емоционално въздействие както на жената, така и на нейния партньор.
За термина „спонтанен аборт“:
Загубата на бременност (спонтанен аборт) се определя като спонтанна смърт на плода преди да достигне жизнеспособност. Терминът включва всички загуби на бременност от момента на зачеването до 25+0 г.с. Спонтанните аборти биват ранни (до 12 г.с.) и късни спонтанни аборти – след 12 г.с.
За повтаряща се загуба на бременност може да се говори след загубата на две или повече бременности. Повечето спонтанни аборти се случват през първия триместър (до 12 г.с.). За щастие рискът намалява значително с напредването на бременността.
Може ли матката да е причина за спонтанен аборт, когато тя има анатомичен дефект?
Антомичните маточни дефекти се класифицират като вродени и придобити. Те не са обвързани непременно с проявата на определени симптоми и може да останат недиагностицирани, докато не започнат опити за забременяване или вече е настъпила бременност. Някои от тези състояния водят до проблеми по време на бременността или стават препятствие за забременяване. В определени случаи се налага коригирането им, за да е гарантирано успешното зачеване и износване на плода.
Вродени аномалии на матката:
Терминът „ вроден“ означава състояние или заболяване, което е налице при раждането. Около 3% от жените са родени с дефект в размера, формата или структурата на матката.
При вътреутробното развитие при момичетата матката, маточните тръби и горната част на влагалището водят началото от чифтен канал наречен Мюлеров канал. В хода на ембрионалното развитие горната неслята част на канала дава начало на маточните тръби, докато долната част на двата Мюлерови канала се слива и от нея произлиза матката и горната част на влагалището. Когато долната част не се слее напълно, това води до появата на вродени маточни дефекти. На по-късен етап, тези дефекти могат да бъдат причината за проблеми в репродукцията и да са препятствия по пътя на ембриона
Препрятствие 1: Сепарирана матка
Вродена аномалия, при която преграда, наречена „септум“, разделя частично или изцяло матката на две. Това е най – често срещаната вродена аномалия и наличието ѝ значително повишава риска от спонтанни аборти. Статистически честотата на тази аномалия варира от 25% до 47%.
Септираната матка не пречи на забременяването, но е пречка за протичането на бременността.
Септумът представлява фиброзна тъкан без адекватно кръвоснабдяване, така че ако оплодената яйцеклетка се имплантира на това място, няма реални шансове за развитие. Поради тази причина честотата на абортите при тези състояния е най-голяма в първия триместър, а ако не настъпи аборт, рискът от преждевременно раждане е повишен.
Хистероскопската резекция на този дефект може да увеличи значително шансовете за успешно зачеване при 53% от пациентките.
Препятствие №2: Двурога матка
Двурогата матка се нарича още „сърцевидна“ матка. При тази аномалия маточната кухина има две кухини, вместо една голяма. Повечето жени нямат нужда от хирургична интервенция за коригирането ѝ. Важно е да се отбележи, че двурогата матка не е проблем за зачеването, а е предпоставка за преждевремнно раждане и евентуална недостатъчност на маточната шийка. При настъпването на бременност, тя се води като високорискова и ще изисква чести срещи с наблюдаващия бременността гинеколог. Възможно е да се наложи серклаж – поставянето на шев в областта на маточната шийка, с цел предотвратяване на преждевременното ѝ разширяване. Проучване установява, че бременността на пациентки със серклаж в 76% от случаите достигат до термин, а само при 23% от тях настъпва преждевременно раждане. По-високата честота на раждането чрез Цезарово сечение е другата причина, определяща двурогата матка като рисков фактор.
Препятствие №3 „Двойна матка“ (Didelphys uterus)
Това е аномалия, при която са налице две отделни маточни кухини, всяка със своя
маточна шийка, а понякога са налице и две влагалища. Това е рядко, безсимптомно, наследствено състояние. Диагностиката е чрез ултразвуково изследване, ЯМР, ХСГ, а хирургичното лечение не е абсолютно необходимо. В някои случаи забременяването и раждането на термин е безпрепятствено, а в други – повтарящите се аборти и предтерминното раждане са сериозен проблем.
Препятствие № 4: Еднорога матка
Това е малформация, при която матката е формирана само от единия от слетите Мюлерови канали, докато другият е напълно неразвит или закърнял.
Еднорогата матка има една шийка и едно влагалище. Тя е по-малка от нормалната и обикновено има една маточна тръба и яйчник.
Състоянието се среща по-рядко, в сравнение с други аномалии на матката.
Еднорогата матка може да има закърнял рог от противоположната страна, който може или не, да комуникира с нея.
За съжаление, наличието на тази аномалия е свързана със значителен риск от загуба на бременност, преждевременно раждане или извънматочна бременност.
Спонтанни аборти се наблюдават в 1/3 от случаите, а преждевремнно раждане в 10 до 20 %. Рискът от спонтанен аборт се дължи на аномалии в кръвоснабдяването на еднорогата матка, които могат да попречат на образуването и функционирането на плацентата или да увеличат шансовете за имплантиране във фалопиевите тръби. Не се изисква хирургическа интервенция. Тя няма да увеличи размера на матката. Към момента, единственото общоприето лечение е хирургично отстраняване на закърнелия рог при необходимост и внимателно наблюдение на настъпилите бременности.
Препятствие №5: Седловидна матка
При седловидна матка външната повърхност на дъното образува лека вдлъбнатина под формата на седло. За наличие на седловидна матка до настъпване на бременността може и да не се предполага. Незначителна седловидна деформация на дъното на матката не възпрепятства настъпването на бременност, не създава усложнения при нарастването на плода както и при раждането.
При по-силно изразени изменения може да възникне опасност от спонтанни аборти, патология на плацентата (като ниско или странично разположение, предлежаща плацента или преждевременно отлепване), напречно или седалищно предлежание на плода и преждевременно раждане.
Хирургия се прилага само при невъзможност за зачеване или при многократни спонтанни аборти. Реконструкцията на матката се извършва чрез хистероскопия.
След коригирането на вроденото състояние, шансовете за нормалното протичане на бременност се увеличават многократно.
Препятствие №6: Т-образна матка
Вродена малформация, при която матката е с форма, наподобяваща буквата Т. Неправилната форма и намаленият обем на маточната кухина са предпоставка за спонтанни аборти и повишен риск от преждевременно раждане. Хирургичното лечение е чрез хистероскопия.
Препядствие № 7: Ретровертирана (обърната) матка
За ретровертирана матка говорим, когато цялото маточно тяло е наклонено назад към ректума, вместо напред към пикочния мехур. Тази особеност се счита за нормална анатомична вариация.
Ретровертната матка обикновено няма отношение към възможността на жената да зачене. Това състояние се свързва с други диагнози, които могат да повлияят на потенциала за зачеване като ендометриоза, тазова-възпалителна болест, миомни възли в матката.
Наличието ѝ обикновено не се отразява върху протичането на бременността. С нарастването на матката към края на първия триместър, обикновено между 10 и 12 г.с., тази анатомична особеност напълно изчезва. Това означава, че матката ще излезе извън пределите на малкия таз и няма да е наклонена нито назад, нито напред. Понякога матката не е в състояние да направи тази промяна, тъй като наличието на сраствания около нея може да я държат „закотвена“ в малкия таза. Именно това е предпоставка за настъпване на усложнения, но ранното установяване намалява риска от спонтанен аборт.
Ретровертираната матка сама по себе си не се счита за проблем, който се нуждае от лечение. Лечението обикновено се фокусира върху основната причина, довела до това състояние. Хирургичните техники за корекцията му са свързани с повдигане на матката чрез лапароскопски подход.
Хирургията при вродени маточни аномалии: Хирургичната намеса в случаи на вродени маточни аномалии има ключова роля в лечението, когато се касае за спонтанни аборти. Тя разчиства терена” и внася уют в дома на ембриона. Това се случва чрез интервенция, наречена хистероскопия. Подходът е различен, в зависимост от дефекта, но принципът е един и същ – разширяване на кухината и изрязване на тази част от матката, която не е добре кръвоснабдена.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => prepyatstviyata-v-matkata-po-patya-na-embriona ) [15] => stdClass Object ( [blog_id] => 1653 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 3f10ce076b41a7d3dab4d32ac49288a7.jpg [category_id] => 10 [date] => 1652216400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Една трета от инсултите са причинени от предсърдно мъждене [description] =>Източник: Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ
Д-р Гарвански, какви хора засяга предсърдното мъждене?
Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия в нашата практика. Засяга голяма част от българското население, особено по-възрастните пациенти и хората със съпътстващи сърдечни заболявания – високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, преживян миокарден инфаркт. При някои хора предсърдното мъждене се развива в по-ранна възраст по различни причини – било то поради генетично предразположение, или поради натрупване на рискови фактори.
Какво представлява предсърдното мъждене и какво се случва със сърцето?
Това е ритъмно нарушение, при което нормалният водач на сърдечния ритъм - „синусовият възел” - не може да го поддържа и настъпва хаотичен ритъм. Синоним на предсърдното мъждене е абсолютната аритмия, при която всеки удар е сам за себе си, тоест липсва какъвто и да било ритъм, сърцето бие напълно аритмично.
Предсърдното мъждене е локализирано в предсърдията. Това са две кухини на сърцето, които при нормален синусов ритъм се съкращават и изтласкват кръвта към сърдечните камери, откъдето тя отива в цялото тяло. Когато има предсърдно мъждене, сърдечните кухини не се съкращават адекватно, а мъждят като пламъка на свещ. Тази сърдечна дейност не генерира истинско изтласкване на кръвта. Поради което най-големият риск от тази аритмия е неизтласканата кръв да се задържи в „гънките” на предсърдието, в така нареченото предсърдно ухо, да се образува тромб, което повишава многократно риска от инсулт. На практика една трета от инсултите са причинени от тромби, образувани при предсърдно мъждене. А това, за съжаление, са огромен брой пациенти. Повишеният риск от инсулт, голямото усложнение от тази аритмия, не е единствено. Доказано е, че хора с предсърдно мъждене живеят по-кратко от общата популация. Те развиват по-често сърдечна недостатъчност, съдова деменция и др. Затова трябва да лекуваме навреме предсърдното мъждене.
Какво усещат пациентите с предсърдно мъждене?
Пациентите усещат сърцебиене, прескачане на сърцето, ускорен пулс, както и лесна умора, понижен физически капацитет. Оплакванията варират в доста широки граници. Някои хора не усещат нищо, не разбират кога излизат от ритъм до другата крайност – хора, при които напълно се нарушава ежедневието им, те дори не могат да станат от леглото.
Предсърдното мъждене животозастрашаваща аритмия ли е?
За щастие, тя не е от аритмиите, които непосредствено застрашават живота. Това означава, че ако днес сърцето ви излезе от ритъм, няма опасност от летален край. Но продължителен период от време, в което хората страдат предсърдното мъждене, създава условия за по-опасни заболявания.
Какво е съвременното лечение на тази аритмия?
Съществуват няколко цели в лечението на предсърдното мъждене. Едната цел е намаляване на риска от инсулт и става с медикаменти за разреждане на кръвта – антикоагуланти. Те са показани при почти всички пациенти с предсърдно мъждене.
Другата цел на лечението е лечение на самата аритмия. Единият подход е да се контролира сърдечната честота. Този подход не е най-оптималният, защото не премахва напълно риска от сърдечносъдовите усложнения, които вече споменах. Най-добрият подход е да задържаме сърдечния ритъм, колкото се може повече. Може да опитаме с лекарства, но те често са неефективни. И тук идва мястото на най-съвременния подход за лечение на предсърдно мъждене и най-успешното до момента – аблацията. В България се правят два вида аблация – катетърна и криоаблация. Първата е с радиофреквентна енергия (затопляне), а втората е със замразяване. Аритмията е електрически феномен. С процедурата се изолират огнищата в сърцето, от които стартира и след това от които аритмията се поддържа.
Какво представлява самата аблация?
При криоаблацията се влиза със специален балон в сърцето, достига се до определени вени и там балонът се охлажда до минус 45 – 50ºС. Замразяването на увредените структури ги прави електрически неактивни. Криоаблацията е по-щадящата процедура. Тя е по-кратка (около 1 час и 20 минути) и технически по-лесна за изпълнение, с по-малък риск за пациента. Като цяло пациентите нямат драматични усещания по време на процедурата, въпреки че са будни. Криоаблацията се прави с местна упойка.
Тази процедура решава ли окончателно проблема с предсърдното мъждене?
За съжаление не напълно. Не всеки пациент се повлиява 100%. Успеваемостта на процедурата е 75 – 80%, тоест 80% от пациентите след криоаблация вече нямат аритмия. Останалите 20% получават аритмия отново. Резултатът от процедурата варира според това колко време човекът е живял с предсърдно мъждене, колко съпътстващи заболявания има и др. Но сравнена с лекарствата, аблацията дава десетократно по-добър резултат. С помощта на лекарствата само 7 – 9% от пациентите спират аритмията. Аблацията дава най-голям шанс пациентите ни да нямат аритмия или да получават изключително редки пристъпи. Всеки пациент, който не може да си овладява добре аритмията с лекарства, е показан за аблация.
Здравната каса поема ли всички разходи по аблацията?
Касата поема голяма част от консуматива за процедурата. За съжаление при криоаблацията все още се налага пациентът да доплаща. Все още тази процедура е сравнително нова и не е припозната от Националноосигурителната каса за пълно реимбурсиране. Надявам се това да се промени, защото пациентите са много. Това е най-честата аритмия и колкото повече хора можем да лекуваме по този начин, толкова по-добре. Имаме за съжаление пациенти, кои отказват криоаблация само заради доплащането.
Статията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => edna-treta-ot-insultite-sa-prichineni-ot-predsardno-mazhdene ) [16] => stdClass Object ( [blog_id] => 1639 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 036b12a6b6f73235db8739729bfa1e64.jpg [category_id] => 10 [date] => 1652130000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Бронхиалната астма може да се прояви във всяка възраст [description] =>Източник: МБАЛ "Доверие"
Бронхиалната астма е заболяване, в чиято основа стои хронично (постоянно) неинфекциозно възпаление на дихателните пътища - бронхите. Това възпаление обуславя повишена чувствителност на бронхите към директни или индиректни стимули. Тя се изразява в намаляването на диаметъра им, което от своя страна води до появата на симптомите на астмата. Те са различни по време и тежест - затруднено дишане, стягане в гърдите, кашлица, свирене в гърдите. Тези симптоми могат да изчезнат спонтанно или в отговор на медикаментозно лечение и понякога могат да отсъстват седмици или месеци. От друга страна, пациентите могат да получат епизодични обостряния на астма, които има опасност да бъдат и животозастрашаващи. Има ли възраст, в която е характерно да се появи астмата, как да я лекуваме и какви са основните методи на профилактика – споделя д-р Лиляна Чунева, пулмолог, специалист вътрешни болести в Медицински комплекс „Доверие“.
Защо основно децата страдат от астма?
Бронхиалната астма е най честото хронично заболяване на дихателната система в детска възраст, като причината за него е предимно алергичен компонент. Заболяването се отнася към болестите с наследствена предразположеност и по правило се развива при деца, в чиято семейна анамнеза присъстват болни от алергични заболявания.
Може ли възрастни хора да развият астма?
Няма пределна възраст за начало на бронхиална астма. Болестта може да се прояви във всяка възраст, дори и след 70 годишна възраст.
Какво включва нарушената дихателна функция?
Основното последствие от нелекувания възпалителен процес, развиващ се в дихателните пътища при бронхиалната астма е тяхното стеснение, което води до намалена способност за “изгонване“ на въздуха от белите дробове, стига се до тяхното свръхраздуване и по този начин се нарушава основния процес на дихателната система, а именно газообмена. Важно е да се знае , че това стеснение на дихателните пътища при бронхиалната астма, което я отличава от други т. нар. бронхообструктивни заболявания в пулмологията, е напълно обратимо и вариабилно.
Това нарушение може да бъде обективизирано с т. нар.спирометрия- изследване, което се извършва със специална апаратура от обучен за целта персонал. Интерпретацията на изследването се извършва от лекар- специалист.
Студеният въздух може ли да успокои асматичен пристъп?
Не, даже може да го задълбочи. Принципно белите дробове “обичат” топъл, сух и чист въздух.
Какво е характерно за астматичния пристъп?
Представлява пристъпно /внезапно/ настъпило затруднено дишане. Може да настъпи по всяко време на денонощието, но е по- често в малките часове на нощта. При някой пациенти може да има предвестници, като кихане, сърбеж в носа, кашлица, главоболие. Появяват се тежест в гърдите, мъчителна и суха, дразнеща кашлица, чува се свиркане и/или хриптене в гърдите. Дишането се забавя, а пулсът се ускорява. При тежките пристъпи може да се стигне до напредваща умора, изтощение и дори кома. В повечето случаи влошаването на болните настъпва постепенно, понякога обаче за минути от състояние на пълно здраве може да се стигне до много тежък пристъп, който да завърши с внезапна смърт.
Кои са най-честите фактори за развитие на астма?
Рисковите фактори, които могат да доведат до развитието на бронхиална астма или да влошат нейното протичане са – генетични/гени, предразполагащи към повишена чувствителност на дихателните пътища/ - алергени / акари, животни, полени, плесени и други/ - инфекции на дихателната система /предимно вирусни/ - тютюнопушене / пасивно или активно/ - промишлени дразнители и замърсяване на въздуха - физическо натоварване – медикаменти /Аспирин, нестероидни противовъзпалителни медикаменти/ - гастро-езофагеална рефлуксна болест – хронични ринити и синуити – затлъстяване – емоционални фактори или стрес.
Какви са симптомите? Възможно ли е те да бъдат пренебрегнати и това да доведе до тежки последици?
Основните симптоми, които може да ни усъмнят за наличието на заболяването са: кашлица, влошаваща се най-вече нощем; повтарящо се хриптене или свирене в гърдите; повтарящо се затруднено дишане; повтарящо се стягане в гърдите. Симптомите варират по време и тежест. Когато тези симптоми са по-леки или пациента, въпреки наличието им не търси помощ и вследствие на това не се провежда лечение на заболяването, може да се стигне до животозастрашаващ пристъп, а в дългосрочен план постепенно в бронхите настъпват необратими структурни промени, което води до тяхното трайно стеснение, обуславящо развитието на дихателна недостатъчност, а също така и извън белодробни усложнения.
Как се лекува астмата?
Целите на лечението при Бронхиална астма са постигане на добър контрол на симптомите и качеството на живот (пациентът трябва да се чувства здрав), да има минимален риск от обостряне на заболяването и от настъпването на необратими промени в дихателните пътища, да няма нужда от спешно лечение, да е минимална нуждата от бързодействащ медикамент и да са минимални страничните ефекти от терапията. Важно е да се подчертае, че лечението на всеки пациент е индивидуализирано и то може да бъде преценено и назначено единствено и само от лекар специалист. Лечението на астмата е комплексно - нефармакологично и фармакологично, като основното е с т. нар инхалаторни медикаменти, а при определени показания и с приемащи се през устата или инжекционни медикаменти.
Какви са най-препоръчваните методи на профилактика?
Първичната профилактика има за цел да предотврати развитието на заболяването при здрави хора, а именно – да се наблюдават болните с алергичен ринит, атопичен дерматит, както и хората с фамилна анамнеза за астма – да се избягват професионални инхалаторни вредности, особено при пациенти с алергии - активно лечение на заболяванията на горните дихателни пътища / около 25 % от нелекуваните пациенти развиват след повече от 10 г поленова астма/ - профилактика и лечение на вирусните и бактериални инфекции.
Вторичната профилактика има за цел откриване на астмата в ранен стадий, контролирането и предотвратяване на прогресирането и: ограничаване/ избягване контакта с алергени в бита, намаляване на влажността на помещенията, редовно почистване, махане на дебели килими, тапицирани мебели, задържащи прах, плюшени играчки, пране на спално бельо с вода с температура над 55 гр, използване на антиакарицидни препарати - избягване на експозиция на тютюнев дим - контрол на замърсяването на въздуха – ограничаване използването на алергизиращи медикаменти – провеждане на алергенна имунотерапия / десензибилизация - пациентите трябва да са физически активни.
Статията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => bolnitsite-bez-patsienti-tryabva-da-se-prestrukturirat ) [17] => stdClass Object ( [blog_id] => 1638 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => c966c25d2296dc8361ed1512c591b28a.jpg [category_id] => 10 [date] => 1651784400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Хистероскопията е част от пъзела, който редим, за да видим цялостната картина на проблема [description] =>Източник: МБАЛ "Надежда"
Хистероскопските процедури постепенно се наложиха като стандарт при диагностиката на пациентки, които имат неуспешни инвитро опити или повтарящи се спонтанни аборти.
1. Д-р Цветков какво представрява хистероскопията?
Хистероскопията е оперативна интервенция, като аз лично предпочитам термина процедура, подчертавайки по този начин нейната неинвазивност. За разлика от класическа операция тя не изисква много време, специална операционна и много сложно оборудване. Може да се извърши както в амбулаторни, така и в болнични условия. Представлява оглед с малка камера на влагалището, на шийката и кухината на матката, като в същото време позволява и оперативни намеси при налични отклонения и промени в тези органи.
2. А какво е тя в контекста на темата за повтарящите се спонтанни аборти и неуспешни имплантации? Защо е важна?
Хистероскопията постепенно се наложи като стандарт при диагностиката на пациентки, които имат неуспешни инвитро опити или повтарящи се спонтанни аборти. Процедури, които се правят на сляпо без оглед с камера и директен визуален контрол, като кюретаж и абразио, вече нямат място в съвременната репродуктивна хирургия. В контекста на темата ни – чрез хистероскопията откриваме сраствания, възпаления както на цервикалния канал, така и на кухината на матката, третираме полипи, миоми, ендометриоза, задържани плацентарни части и др.
Важно е да отбележим, че хистероскопията, дори и само диагностична, действа като т.нар. скреч, или надраскване на кухината на матката, което променя в известна степен имунологичния статус на лигавицата и рецептивността ѝ. Има проучвания, които доказват, че това своеобразно дразнене на кухината увеличава значително шанса за зачеване. В моята практика имам такива случаи – след хистероскопия настъпва спонтанна бременност и то след дълго време опити за зачеване. Така че, според мен безсмислена хистероскопия няма. Самият хистероскопски оглед на кухината на матката дава на един опитен специалист изключително много информация, свързана с диагностиката и лечението на пациенти, които имат загуби на бременност и неуспехи в инвитрото.
3. Какви състояния могат да бъдат диагностицирани, съответно и третирани посредством този оперативен метод?
Хистероскопията е създадена основно като метод за оперативна корекция на заболявания на матката – по-специално на неправилните маточни кръвотечения. Първата хистероскопия, осъществена назад във времето е била точно оперативна – изгаряне на полип в матката. С напредване на технологиите и с иновациите в оборудването възможностите пред хистероскопските интервенции са все по-големи. Самите инструменти – хистероскопи- стават по-миниатюрни и по-минимално инвазивни. Целта на съвременната хистероскопска техника е най-малко увреждане на тъканите за сметка на максимален обем информация, която може да добием чрез процедурата.
В съвременната гинекологична практика се налага на т.нар. See and treat подход – когато се види патология при хистероскопията, проблемът се отстранява или коригира веднага при същата процедура. В този смисъл, границата между диагностичната и оперативната хистероскопия е много тънка и реално диагностичната процедура може да прерастне в оперативна, а оперативната може да ни даде изключително много информация в диагностичен план.
4. Какво може да се оперира с хистероскопия?
Индикациите за хистероскопиите в ежедневната практика на репродуктивните специалисти са много. Често такива са нуждата от диагностика на възпаленията – както вече споменахме, може да видим възпалителни промени в лигавицата на матката, в шийката, откриваме полипи, микроадхезии, които на нормален ехографски преглед не могат да се видят. Да не забравяме, че ехографът е уред, който ни дава насоки в диагнозата, но не може да постави диагноза. Хистероскопията е доста по-прецизна – тя е процедурата, която ни дава възможност да видим директно патологията. Нека дам пример с полипите. Често те са изключително малки и не се виждат при ехографски преглед. С хистероскопия сме установявали многократно микрополипи, застанали точно в отвора на маточната тръба като буквално я правят непроходима. В момента, в който този микрополип (с размери не повече от 2 мм) се отстрани, тръбата е отпушена.
Миомите също могат да се диагностицират и оперират хистероскопски, третира се аденомиоза, ендометриозни огнища. Хистероскопията също така дава възможност да бъде направена пластика при вродени аномалии на кухината на матката на т.нар.дисморфична матка или септум/преграда. Помага ни при трудни трансфери, когато има стеноза на цервикалния канал, често след конизация или „горене“ на маточната шийка. В тези случаи трудно се прониква в кухината на матката, но чрез диагностичната хистероскопия внимателно могат да бъдат отстранени срастванията и след това лесно и атравматично да бъде осъществен трансфера.
Напоследък хистероскопията се използва и за установяване на вродени аномалии на ембриона. Понякога, когато имаме повтарящи се спонтанни аборти, при които генетичният статус на ембриона е абсолютно нормален, неговата сърдечна дейност спира. Остава въпросът защо това се е случило? В такива случаи се прилага хистероскопска ембриоскопия, при която се оглежда плодния сак вътре в матката. При тази процедура откриваме интересни аномалии на ембриона, които са абсолютно несъвместими с живота – например, вродени аномалии на гръбначния стълб, на централната нервна система и др. Генетично ембрионът е нормален, но морфологично е нежизненоспособен. Така стигаме до причината за спонтанния аборт, а това помага изключително много в изготвяне на по-нататъшна стратегия в лечението на пациентката.
5. Колко видове хистероскопии се прилагат тук в болница Надежда?
Най-общо хистероскопиите могат да бъдат разделени на офис хистероскопии (доболнични/амбулаторни) и такива, които налагат болничен престой. С гордост мога да споделя, че в нашата болница правим абсолютно целия пълен обем хистероскопски операции от диагностичната офис хистероскопия (със и без упойка), през сравнително тежки оперативни хистероскопии, при които се отстраняват големи полипи, миомни възли с диаметър до 4 см, третира се аденомиоза, задържани части от плацента, тежки сраствания и т.н.
В операционния блок на болницата разполагаме с най-съвременна хистероскопска техника като операционен лазер; налични са биполарен резоскоп за отстраняване на големи миомни възли в матката и мини-биполарен резоскоп с диаметър около 6 мм, който позволява да се работят нелеки оперативни интервенции и изменения по маточната шийка без тя да се делатира и травмира (например персистиращ белег от предходно цезарово сечение т.нар. исмоцеле, което може да е причина за репордуктивни неуспехи).
Разполагаме и с най-новото в областта на оперативната хистерокопия – хистероскопски шейвър. Това е инструмент с малък диаметър, чрез който в маточната кухина по специфичен и атравматичен начин се изрязват полипи, миоми, задържани плацентарни части след аборт без приложението на ток. Така се намалява риска от сраствания след процедурата, а травмата на тъканите е минимална.
И не на последно място, болница „Надежда“ разполага с висококвалифицирани и опитни специалисти в областта на оперативната гинекология, които боравят отлично с тази съвременна апаратура.
6. Какво трябва да знае пациентът за процедурата? Болезнена ли е, изисква ли болничен престой?
Хистероскопската процедура е една от най-леките оперативни процедури. В ръцете на опитен специалист, хистероскопската техника е безопасна. Когато се прави без упойка и в амбулаторни условия, не налага специална подготовка на пациента и има висока диагностична стойност. Важно е да се знае, че хистероскопиите се правят в първите чисти дни от цикъла на жената. Лигавицата не трябва да е прекалено дебела, защото в противен случай гинекологът няма оптимална видимост. Ако се налага да бъде направена на по-късен етап от цикъла е необходима допълнителна подготовка с таблетки. Друго важно условие е липсата на възпалителни процеси във влагалището и при индикации на такива, процедурата не се извършва.
При офисхистероскопията няма болничен престой, протича бързо за около 10 минути и буквално след това пациентката може да си отиде вкъщи, или да се върне на работа. Ако хистероскопията е оперативна и се прави в болнични условия, продължителността ѝ и възстановяването на пациента зависят от това, какъв е бил обема и продължителността ѝ. Оперативната хистероскопия може да отнеме повече време, но във всички случаи говорим за престой в рамките само на ден.
7. Колко време след провеждане на хистероскопия може да се продължи с опитите за бебе?
По преценка на лекаря. Ако става въпрос за диагностична офисхистероскопия, аз съветвам моите пациенти да започнат с опитите още същия месец – заради това надраскване, за което говорихме в началото и което увеличава шансовете за зачеване. Разбира се, всичко зависи и от обема на оперативната процедура. Защото, ако например сме правили хистероскопия на голям миомен възел от порядъка на 3-4 см, това ще изисква повече време за възстановяване – месец или два. А понякога се налага да направим second look – повторен оглед, за да се изключат последващи сраствания или други отклонения от нормата. Със сигурност, след всяка процедура е удачно пациентът да се консултира със своя терапевт относно подновяването на опитите за зачеване. В общия случай препоръките са да се стартира в рамките на същия месец или при следващия цикъл.
8. Какво е Вашето послание към двойките, които се борят за бебе и преминават през поредица неуспехи и спонтанни аборти?
Много неща в областта на репродуктивната медицина все още са неизвестни. Но и в много направления имаме напредък. Хистероскопските процедури са част от пъзела, който редим и който ни позволява да видим цялостната картина на проблема при всеки един пациент, да намерим правилното решение за него. Със сигурност, това, което мога да кажа на двойките, преминаващи през неуспехите и загубите на бременност е да търсят решението заедно със своя лекар – такова в повечето случаи има. Да не повтарят едно и също в лечението, да са убедени, че се прави всичко необходимо за постигането на целта. Това, което лекарят говори трябва да е логично, да бъде обяснено достъпно, така че пациентът да разбере за какво става въпрос и да бъде активен съмишленик в процеса на лечението. Специалистите, които участват в разрешаването на проблема да са отбор, да са екип от професионалисти в различни сфери под един покрив и с една цел – да се роди живот. От сърце желая на всички „замесени“ в тази мисия – на пациентите и на лекарите успех!
Статията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => histeroskopiyata-e-chast-ot-pazela-koyto-redim-za-da-vidim-tsyalostnata-kartina-na-problema ) [18] => stdClass Object ( [blog_id] => 1654 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => ff5a0d18609e4bf87fc7f3fa7f953775.jpg [category_id] => 10 [date] => 1651006800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Миниинвазивната кардиохирургия е бутикова [description] =>Източник: Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ
Д-р Келчев, какво е мястото на минималноинвазивната сърдечна хирургия?
Бъдещото развитие на кардиохирургията изисква възможност за прилагане на всички известни в света оперативни техники на лечение, развити през последните 5 – 10 години. Освен реконструктивна клапна хирургия, те включват използване на повече артериални графтове при аортокоронарен байпас, ритъмна хирургия и минималноинвазивна сърдечна хирургия. Последната се обособи като отделен клон в кардиохирургичната практика и се предлага от водещи кардиохирургични центрове и от топхирурзите в тази специалност. Това означава, че минималноинвазивната кардиохирургия е част от така наречената бутикова кардиохирургия, която се прилага от хирурзи с голям опит, постигнали вече добри резултати в прилагането на конвенционалната кардиохирургия. С помощта на минималноинвазивната кардиохирургия пациентите могат да се възстановят и да се върнат към ежедневните си дейности по-бързо.
Това означава ли, че всички пациенти могат да се лекуват чрез минималноинвазивна хирургия?
Минималноинвазивната хирургия не изключва стандартната, те вървят ръка за ръка. При пациенти с по-комплексно засягане на сърцето, с увреждане на две или повече клапи, се изисква голяма оперативна интервенция. Те се оперират със стандартен достъп. Различните типове хирургия са показани за различни пациенти. Индивидуално се преценява за каква хирургия е подходящ конкретният пациент.
Минималноинвазивната хирургия е показана при пациенти с изолирано засягане на аортната или на митралната клапа, които имат здраво сърце. Докато пациенти с подлежащо увреждане на помпената функция на сърцето не са подходящи за минималноинвазивна хирургия. С оглед на по-малкия разрез тази хирургия е с по-голяма продължителност. При нея използваме достъпи и спираме сърцето през артериите, които кръвоснабдяват краката. Следователно пациенти с генерализирана атеросклероза и с периферна съдова болест също не са подходящи, защото имат калцирани периферни съдове.
Прилагаме индивидуален подход към всеки пациент съобразно неговите заболявания, съпътстващи клапната болест, както и анатомичните му особености. При всеки пациент се извършва скенер на цялото тяло и се оценяват различни детайли, имащи значение за типа на операцията. Съвременната медицина изисква подбиране на оптималната хирургична техника – отворена, ендоскопска, ендоваскуларна, както и комбинация на тези три вида, благодарение на което пациентът ще се възстанови най-бързо и ще има най-траен дългосрочен резултат.
Това означава ли, че не се съобразявате със желанието на пациента?
Идват пациенти, които се опитват да ме заставят да им правя смяна на аортна или митрална клапа през малък разрез. Тях убеждавам, че трябва да им направя операция с разрез, с който да съм сигурен за техния живот, а не както те са си решили. Индивидуалният подход е ключът към успеха. Ние сме лекари преди всичко, не сме магьосници. Трябва да се знае, че Господ щади този, който спазва правилата. Не трябва да се предприемат излишни рискове, за да задоволим желанията на някои пациенти.
Кой преценява коя е оптималната хирургична техника за пациента?
Това се прави от така наречения сърдечен тим. В съвременната медицина все повече се налага практиката подходът към лечението да се определя не от един лекар специалист, а от група специалисти в съответната област, боравещи с различни диагностични и терапевтични методи. Това гарантира, че ще се избере най-подходящото лечение за този пациент.
Хирургичното лечение наистина е най-травматично, но от друга страна, то дава траен резултат. Обратно – ендоваскуларните методи са по-малко инвазивни, но в някои от случаите са с по-къс период на ефективност и по-често при тях се налагат репроцедури. Когато пациентът има дълъг живот напред, ние наблягаме повече на хирургични методи. А когато очакваната продължителност на живота не е голяма поради съпътстващо заболяване или напреднала възраст, използваме по-щадящи техники (обикновено и по-скъпи), с които обаче пациентът ще се върне максимално бързо в обществото към нормален начин на живот. Например при възрастни пациенти със заболявания на аортната клапа модерното лечение трансфеморално аортно клапно протезиране (ТАVI) дава много добри резултати, с максимално бързо възстановяване. Но дългосрочните резултати все още не са добре проучени. Ето защо ТАVI не е подходящ за млади пациенти. Освен това отворената хирургия при тях не е толкова рискова, а дава траен резултат. Става въпрос за риск от сърдечна операция под 1%. Световна тенденция в кардиохирургията е огромно подобряване на резултатите и прогресивно намаляване на очакваната смъртност.
Каква е преживяемостта днес след кардиохирургични операции?
По принцип пациентите се разделят на три групи – с нисък хирургичен риск (смъртност под 3%), с умерен риск (3 – 5%) и с висок риск (над 5%). Точно този риск се има предвид при определянето на подходящата терапия. Затова високорисковите пациенти са показани за по-щадящи методики или се насочват към центрове, които имат приемливи резултати в съответната процедура. Аз съм доволен, че в нашата болница за миналата година сме провели 537 операции с екстракорпорално кръвообращение, а сме загубили само 11 пациента, тоест смъртност 2,04 %. Нашите резултати са едни от най-добрите в България и съпоставими с водещите европейски клиники. Те не са продукт само на уменията на един или няколко хирурзи, а на един добре смазан работещ екип от хирурзи, анестезиолози, перфузионисти (поддържащи машината сърце – бял дроб), операционни, анестезиологични, реанимационни и редови сестри от отделенията за следоперативно възстановяване. Критерият смъртност постоператвини усложнения показва нивото на компетентност на лечебното заведение, това са маркерите за качество в съвременната медицина.
Какви минималноинвазивни методи използвате във вашата клиника?
От 2019 г. започнахме да използваме минималноинвазивни процедури и при лечение на заболявания на аортната, на митралната клапа, и на тумори на сърцето. Първо започнахме с програмата за аортна клапа, която вървеше наред с програмата за аортноклапна реконструктивна хирургия в сътрудничество с проф. Де Паулис. От друга страна, неподходящите за реконструктивна хирургия пациенти, нуждаещи се от смяна на аортната клапа, започнахме да оперираме с частична горна стернотомия. Така от миналия март до момента над 90% от пациентите ни с изолирана аортноклапна болест се оперират с частично разрязване на гръдната кост – разрез около 8 см, и се възстановяват доста бързо. Това не променя нашия инструментариум за оперативна интервенция.
Резултатите, постигнати от нас при частичната горна стернотомия, ни удовлетвориха. Видяхме, че те са сравними с резултатите от напълно отворената хирургия на сърце. Затова решихме да въведем и другия щадящ метод за смяна на аортна клапа – мини дясна торакотомия. Това е разрез във второ дясно междуребрие, отстрани на гръдната кост, като този разрез е 6 см дължина и е малко по-дълъг от разрезът необходим при поставянето на пейсмейкър. През такъв разрез сме сменили няколко аортни клапи. Започнахме с проф. Косташ, който извърши първите за България три процедури за подмяна на аортна клапа по този метод. След това с проф. Пицис извършихме още две аортноклапни протезирания, а от януари 2020 г. самостоятелно извършихме още три смени на аортна клапа през мини дясна торакотомия.
Нашата друга цел са реконструктивните операции на митрална клапа при митрална инсуфициенция ( заболяване, при което клапата не се затваря добре). Идеята е митралната клапа на пациента да бъде съхранена и за тази цел използваме различни видове рингове и всички видове реконструктивни техники, които се използват в световен мащаб. Използваме тези техники все по-умело и благодарение на това делът на пациентите със съхранена митрална клапа в нашето отделение вече надхвърля 70%. А това е критерий за качество в европейската и световна кардиохирургична практика. За последните три седмици имаме осем съхранени митрални клапи с използване на различни техники за реконструкция и само две клапи са сменени, но по абсолютни индикации.
Минималноинвазивните процедури на митрална клапа (пластики и клапни протезирания) все повече се налагат в нашата практика. В ход е тяхното рутинно извършване с дясна торакотомия, с разрез между 6 и 10 см, обикновено под гърдата. През такава дупчица освен подмяна на митрална клапа може да се интервенира и трикуспидалната клапа, и да се премахват доброкачествени тумори от сърцето (така наречените миксоми). В нашата клиника извършваме вече такива процедури и сме доволни от резултатите. Следващият етап е да извършваме все повече такива процедури с помощта на камера, като целта ни е да достигнем качеството на оперативните интервенции на проф. Пицис, който оперира митрална клапа през разрез от само 2 – 3 см и работи само ендоскопски, наблюдава оперативното поле чрез камера на видеоекран.
Модерната кардиохирургия е невъзможна без активното участие на всички в екипа, незаменимо изследване е интраоперативната трансезофагеалната ехокардиография. Благодарение на анестезиолозите работещи в клиниката това изследване се осъществява при всеки пациент, подлежащ на оперативно лечение. По този начин имаме възможност да открием и коригираме съпътстващи сърдечни проблеми, да оценим състоянието на клапния апарат, особено след реконструктивна хирургия и така да предоставим на нашите пациенти лечение с възможно най-нисък периоперативен риск.
Щастлив съм, че процедури, които преди години виждахме само по световните конгреси, вече се случват в нашата клиника, благодарение на целия екип . Естествено, имаме още много да учим. Важното е, че вървим в правилната посока.
Статията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => miniinvazivnata-kardiohirurgia-e-butikova ) [19] => stdClass Object ( [blog_id] => 1633 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 4eaf1131ce5e3eac4d71c35489d9cd1c.jpg [category_id] => 10 [date] => 1650488400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Заблуда е да се смята, че инвитрото е решение на всички въпроси [description] =>Източник: МБАЛ "Надежда"
Като част от кампанията „Инвитро с надежда – всичко под един покрив“ разговаряме с д-р Георги Стаменов – основател на МБАЛ „Надежда“ и ръководител на клиниката по асистирана репродукция. Тази година кампанията е посветена на темата за честите неуспешни имплантации и повтарящите се спонтанни аборти, като в рамките на два месеца ще представим серия от материали, които представят причините за тях, както и начините за диагностика и иновативния подход на „Надежда“ в преодоляването им.
1. Д-р Стаменов, честите неуспешни имплантации и повтарящи се спонтанни аборти теми само за пациенти, които преминават през инвитро ли са или проблемите засягат много по-широк кръг от хора?
Ще започна малко по-отдалеч в отговора на този въпрос. „Надежда“ не е просто център за асистирана репродукция, „Надежда“ е център за спешна помощ в асистираната репродукция в страната и от малкото такива в Европа. При нас идват най-тежките случаи и обикновено се занимаваме с медицински казуси, които изискват месеци наред работа, прецизен индивидуален подход и много дълга терапия. Ние не целим единствено забременяването, а работим за това една жена да роди здраво бебе. Нашият труд продължава много след преодоляването на репродуктивните затруднения и след положителния тест – до момента, в който изпишем жената от болницата с бебе в ръце. Така че за „Надежда“ не може да се говори единствено като център за асистирана репродукция. Тук помагаме в тежките случаи на репродукцията изобщо и се занимаваме с всичко, което изисква разрешаването им.
2. Кои са основните причини, които най-често са „виновни“ за ранните загуби на бременност или за неслучването ѝ въобще?
На този въпрос в момента няма да отговоря директно, защото ще поканя всички, които четат това интервю да проследят предстоящите подкасти в кампанията. Но ще подскажа, че въпросът е сложени е многопластов – налице са причини, които идват от ембриона, причини, които идват от матката и причини, които идват от целия майчин организъм, приемащ ембриона т.е. това е един комплексен процес, който трябва да бъде много детайлно анализиран. Трябва да се мисли за сперматозоидите, яйцеклетката, полученият ембрион с определен потенциал, матка, състоянието на женския организъм, където не е без значение дали бременността е първа или вече има „спомен“ за загубени бременностти. Това са много сложни процеси и подходът към такива случаи прилича на полицейско разследване – трябва да анализираш внимателно всички детайли, всички следи, да направиш обобщение, да стигнеш до основния извод и да изградиш стратегия към него.
3. Често казвате, че разрешаването на сложните случаи изисква отборна игра. Какво всъщност означава това?
Ще дам пример. Няма някой, който да не е гледал сериала „От местопрестъплението: Маями“. Да кажем, че акушер-гинекологът е в ролята на Хорейшио Кейн, който хваща лошия. Но анализа на всички улики и следи се прави от един голям екип, без който разрешаването на случая е невъзможен. В нашата работа тук, в „Надежда“, това е отбор от много специалисти – имунолози, генетици, акушерки, лаборанти, дори и санитарите. В този екип влизат ембриолозите, андролозите и Рисърч звеното, което се заема с най-неразрешимите загадки, често проправяйки пъртина в търсенето на отговорите.
4. Каква е техническата обезпеченост на болницата за разрешаването на тежките случаи?
В момента разполагаме с осем различни високотехнологични лаборатории и изграждаме девета такава. Тези лаборатории подпомагат работата на много звена в болницата, но основният акцент пада именно върху разрешаването на тежките случаи в репродукцията.
Не на последно място – болницата разполага с модерни операционни, оборудвани по най-висок световен стандарт.
5. Инвитрото ли е отговорът при разрешаването на тежките случаи?
Голяма заблуда е да се смята, че инвитрото е решение на всички въпроси. Инвитрото е само средство. Когато се прави инвитро, казвам го винаги на моите пациенти, то повтаря детайлно стъпките на нормалното зачеване с помощта на хай-тех технологиите. Ако имате генерална причина, поради която не може да забременеете и процедурата Ви не е съобразена с нея, а просто се прави опит инвитро, то той ще бъде неуспешен.
Ще дам пример за това: ако пътуваш за някъде и на пътят има дупка, това че си тръгнал пеша или с модерна кола няма значение – пътят просто е непроходим и трябва да заобиколиш. Е, нашата работа е не да предлагаме ключовете от по-скъпата кола, а да покажем заобиколния път. И нещо повече – да тръгнем по него заедно с пациента.
6. Вие ръководите най-големия репродуктивен център в България. Може ли да се твърди, че процентът на случаите на ранни спонтанни аборти и повтарящи се имплантационни неуспехи нараства?
По принцип се смята, че в Европа и в развития свят този процент е константен. Ще цитирам по памет, че спонтанните аборти заемат някъде около 30% от получените бременности след приложение на високите технологии. И което е още по-интересно – в продължение на десетилетие в световен мащаб се отчита, че въпреки напредъка на технологиите, процентът на разрешените случаи остава един и същ т.е не се движим напред. Именно тук е предизвикателството към нас – специалистите. Това, което правим с нашите експерти и научни работници в „Надежда“ е да се опитваме да променяме тази парадигма.
7. Какво според Вас трябва да знаят пациентите, които се сблъскват със загубите на бременност или с липсите на имплантация въобще?
Нека да следят подкастите ни, в тях ще кажем много неща. Ще препоръчам това и на колегите ни, които могат да открият полезни детайли за практиката. На тези, които са засегнати от повтарящите се спонтанни аборти или честите имплантационни неуспехи ще кажа да вярват, че нещата ще се случат.
И искам да отправя едно генерално послание към всички, които тръгват по пътя за дете или вече вървят по него – да имат доверие на своя доктор, не на мнения от интернет и генерализиращи статистики.
За нас в „Надежда“ е важен не общия процент успеваемост, (защото той е сбор от твърде много коренно различни случаи), а e важен успехът при всеки конкретен случай. Вместо да се четат форуми и да се гледат криви в интернет, моят съвет към момичетата е да говорят с терапевтите си, за да получат смислено обяснение на стратегията, която терапевтът има за тях. Нека в кабинета задават моя любим въпрос „ЗАЩО?“, а когато получат отговор, да зададат и втория важен въпрос „КАК?“.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => zabluda-e-da-se-smyata-che-invitroto-e-reshenie-na-vsichki-vaprosi ) [20] => stdClass Object ( [blog_id] => 1635 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 4e1d4b6bec5fea43588aca2a51782dd5.jpg [category_id] => 10 [date] => 1650229200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Ендометриозата е социално значимо заболяване [description] =>Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"
Всяка година през месец март жени и мъже от цял свят бягат в маратони или участват в шествия, споделят факти, лични истории, снимки в социалните мрежи, носят жълти тениски, панделки, балони… в знак на подкрепа към жените, засегнати от заболяването ендометриоза. Информираността по темата все още не е достатъчна, а е факт, че всяка 10-та жена чува диагнозата ендометриоза. За диагностицирането, лечението и митовете за болестта в студиото на телевизия Code Health гостуваха доц. Надя Магунска, оперативен гинеколог от Медицински комплекс "Д-р Щерев, и Мария Георгиева от фондация "Ендометриоза и репродуктивно здраве".
Може да гледате видеото тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => endometriozata-e-sotsialno-znachimo-zabolyavane ) [21] => stdClass Object ( [blog_id] => 1632 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => b6fb106348dbd48606b230ea036d865d.jpg [category_id] => 10 [date] => 1649710800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Можем ли да лекуваме мигрената? [description] =>Източник: МБАЛ "Доверие"
Неврологията е наука за централната и периферната нервна система и симптомите, при наличието на които, е необходимо да се обърнем към невролог. Най-общо това са: болки в шията, гърба и кръста, и болки в горните и долните крайници. Също така главоболие, слабост на крайници, световъртеж и безсъние.
За различните видове главоболие и за това как да облекчим мигрената разказва д-р Мирослав Алексовски, невролог в екипа на Медицински комплекс „Доверие“ в София.
Защо главоболието може да бъде причинено от неврологичен проблем?
Главоболието е основно неврологичен проблем. Познаваме различни видове главоболие. Разделяме ги главно на първични - тензионни (те са най-чести) и главоболия, които се дължат на някакви причини. Към вторият тип включваме широко познатото мигренозен тип главоболие. То може да е много упорито и затова се нуждае от лечение.
Можем ли да лекуваме мигрената?
Мигрената е хронично заболяване, което обикновено започва в тийнейджърска възраст и продължава в по-късните етапи от живота. Основната ѝ характеристика е, че протича с пристъпи на главоболие. Те могат да бъдат силни или слаби в зависимост от своя интензитет. Има пристъпи, които протичат с повръщане и допълнително водят до страдание на пациента.
При главоболие най-често хората се самолекуват. Те вземат противовъзпалителни или аналгетични медикаменти. Важно е да знаем, че при мигренозен пристъп има специфичен тип медикаменти, които се използват само за прекъсвания на мигренозен пристъп. Това означава, че когато вземаме аналгин за главоболие, зъбобол или болка в коляното – това са широкоспектърни аналгетични медикаменти, тяхното действие не е целенасочено. Специфичните медикаменти се използват само за прекъсвания, единствено при мигренозен пристъп.
Кога разбираме, че мигрената вече е влязла в някакъв стереотип? Как да направим разликата между обикновено главоболие и мигрената?
Всяко главоболие всъщност има диагноза. Мигренозното главоболие има специфични критерии. Най-често, преди да се появи, имаме някакъв тип на аура (но това не е задължително). Под „аура“ имаме предвид усещането за зиг-заг линии пред очите. До половин час от началото на тези симптоми, пациентът получава главоболие. Това е като предупреждение, че ще следва главоболие. Има три важни особености на мигренозното главоболие. То е едностранно, пулсиращо. При него има гадене или повръщане, шума или светлината са силни дразнители. И най-важното - пациентите с мигрена не могат да доработят деня си. Когато имат пристъп, те имат нужда да легнат в тъмно помещение, защото всяко движение засилва главоболието.
Обикновеното главоболие в медицината се нарича тензионно главоболие. Това е най-често стягащо главоболие. Дължи се на спазъм на мускулатурата и пациентите го усещат като стягане, като натиск и най-често се провокира от някакъв вид на напрегнатост. Тогава най-често пациентите го лекуват сами. То е по-безобидно главоболие и въпреки че има болка, те могат да си доработят деня, за разлика от мигрената. При тензионното главоболие ходенето, излизането на разходка намалява интензитета на болката, а това е обратно на мигренозното.
Как може да се развие мигрената и необходимо ли е превантивно да бъде посетен невролог?
Абсолютно. Важно е да се знае, че мигренозните пристъпи траят между 15 и 72 часа. Ако продължат повече от 72 часа, те приемат т. нар. мигренозен статус. Тогава вече може да се стигне до мозъчно-съдов инцидент, да се предизвика усложнение, познато като инсулт. Когато се самолекуват пациентите, най-честата грешка е, че пренебрегват появата на гадене или повръщане. При тези симптоми действието на медикаментите е забавено или непълно. Съответно и ефекта е по-късен. Когато има повръщане ние взимаме лекарство, но го изхвърляме и тогава няма ефект. Допълнително е необходимо да имаме предвид и честата злоупотреба с лекарства. Особено на аналгетичния тип медикаменти, което съдържат кофеин, кодеин. Това може да доведе до хронифициране на мигрената и превръщането ѝ в хронично, ежедневно главоболие, което е доста трудоемко за лекуване.
Означава ли това, че при каквото и да е главоболие, по-добре е да посетим невролог?
Да. Така ще знаем дали е хронично, дали ще имаме периоди на повторяемост, но и да знаем как да ги прекъснем. Може да се направи профилактика за да не се получава главоболие, което се прави, ако главоболието е много по-често. Защото ако пациентът има два мигренозни пристъпа на седмица, особено, ако са придружени с гадене и повръщане, той е неработоспособен. Това е честота, която трябва да бъде лекувана.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => mozhem-li-da-lekuvame-migrenata ) [22] => stdClass Object ( [blog_id] => 1625 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 340217d2d20b20920d5901972b290357.jpg [category_id] => 10 [date] => 1649192400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Какво се случва в андрологичната и ембриологичната лаборатория? [description] =>Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"
Какво се случва в андрологичната и ембриологичната лаборатория? На този въпрос в детайли отговаря ръководителя на инвитро и андрологичната лаборатория на Медицински комплекс "Д-р Щерев" доц. Таня Милачич в материал за сп. Искам бебе.
Доц. Милачич представя за всички читатели на списанието как протичат инсеминацията, контролираната овариална хиперстимулация, инвитро лечението.
- Защо са важни броят и качеството на яйцеклетките, но и на сперматозоидите, използвани по време на асистирана репродукция?
- Каква е разликата между класическото инвитро оплождане и ICSI?
- Как се развиват вече оплодените ембриони ден по ден - от ден първи до трансферирането им обратно в тялото на бъдещата мама?
Отговорите на тези и още много други важни въпроси, касаещи пациентите с инфертилитет, ще откриете в материала на доц. Милачич.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => kakvo-se-sluchva-v-andrologichnata-i-embriologichnata-laboratoria ) [23] => stdClass Object ( [blog_id] => 1634 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 2ddf9ab74f44f8520c92390ed6f67845.jpg [category_id] => 10 [date] => 1649019600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => За бъбреците – полезно от уролозите [description] =>Източник: МБАЛ "Света София"
Кои са основните заболявания на бъбреците и най-честите симптоми, свързани с тях?
Заболяванията на бъбреците са основно две групи – заболявания на структурата и на функцията. Втората група влиза в компетенцията на нефрологията, с изключение на запушения бъбрек, който е урологичен проблем. Първата група включва камъни, тумори, травми, инфекциозни усложнения. При камъните водещ симптом е болката. Тя може да бъде дискретна или да няма никакви оплаквания, когато камъкът е разположен в бъбрека и не го запушва, или силна – когато камъкът излезе от бъбрека и се придвижва в посока към пикочния мехур. В някои случаи камъкът е запушил бъбрека, но болката е изчезнала. Това състояние има своето медицинско обяснение, но появата му означава, че след всяка бъбречна криза би било добре да се проведе контролен преглед, който да потвърди, че проблемът е разрешен.
При туморните заболявания в голям процент от случаите симптоми няма до напредване на заболяването. Именно затова профилактичните прегледи са важна част от борбата с туморните заболявания.
При травмите симптомите идват най-често от самата травма, не толкова от бъбреците. При травматични случаи би било редно да се направи оценка и на органите на отделителната система.
При инфекциите водещи симптоми са болка, повишена телесна температура, отклонения в кръвните показатели.
Можем ли да разчитаме сигналите, които бъбреците може би ни изпращат и как?
Разбира се, болката е алармиращ симптом. Но истината е, че ако имаме оплаквания е най-добре да се консултираме с лекар. Както и ако имаме проблем от друго естество – отиваме при специалист, който е компетентен в тематиката. Разумното поведение е ако има нещо ново в организма или неговата работа, което се случва по различен или притеснителен начин от обичайното, да отидем до лекаря.
Има ли храни, които категорично трябва да изключим от менюто си, за да имаме добро бъбречно здраве? Трябва ли да спазваме определено съотношение между месни храни и храни от растителен произход?
Няма храни, които са категорично забранени. Храненето като цяло трябва да е разумно по отношение на количество и също разнообразно и богато на различни хранителни вещества. Освен това организмът е нещо много адаптивно и се приучава да живее с нашите навици. Разбира се препоръчваме приема на достатъчно течности и най-вече вода, избягването на сол и солени храни и разнообразното хранене.
Кои са диетите, които трябва да избягваме? Популярната кето-диета, товари ли тя бъбреците ни?
Без да съм специалист по хранене и диететика, трябва да избягваме дълговременните еднообразни диети. С тях товарим конкретни системи и създаваме дефицити в организма, което в дългосрочен план не е полезно за организма ни.
Камъни в бъбреците са често срещано заболяване. Какво представляват те, как и защо се образуват и какви са симптомите при камъни в бъбреците?
Камъните в бъбреците в същността си са химични съединения. Те имат склонност да нарастват, да запушват части от бъбрека или целия бъбрек, да съдържат в себе си и да поддържат инфекция, както и да нараняват стената на пикочните пътища. Тялото ни е способно да образува над 16 различни вида камъни. Образуват се заради различни причини, като най-честата е неприемането на достатъчно вода.
Как трябва да се храним при наличието на камъни в бъбреците?
Храненето при хора, склонни да образуват камъни в бъбреците следва да е разнообразно, което не изключва нещо от диетата, добро количество на плодове и зеленчуци, но с добър течностен прием. В някои по-стари книги пишеше, че минимално количество течности за деня при хора, които са склонни да образуват камъни, е 20 мл на килограм телесно тегло.
За да функционират нормално бъбреците, колко вода на ден трябва да се пие?
Нищо прекалено много и прекалено малко не е добре за организма, макар той да има уникална способност за адаптация към нашите навици. Бих се съгласил с количеството 20 мл на килограм тегло като минимум.
Какви профилактични грижи можем да прилагаме, за да избегнем неприятностите свързани с този орган?
Препоръчвам добър течностен прием, разнообразно хранене и профилактични стандартни изследвания на кръв и урина със седимент. Бъбрекът е „тих“ орган. Работата, която извършва е изключително много и изключително важна за цялостното съществуване на организма. Затова заслужава нашето специално внимание към него. А профилактиката е пътят да сме здрави.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => za-babretsite-polezno-ot-urolozite ) [24] => stdClass Object ( [blog_id] => 1626 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => f6d2f57efad5113e24618b88e1e7cf3a.jpg [category_id] => 10 [date] => 1648501200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Целта на съвременното лечение на злокачествените заболявания е да бъде максимално персонализирано [description] =>Източник: МБАЛ "Уни Хоспитал"
За последните постижения в областта на медицината и лечението на онкологичните заболявания разказа д-р Росица Кръстева, началник на Онкологичния център и Отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Уни Хоспитал“ в „Духът на здравето“ с д-р Неделя Щонова.
Целта на съвременното лечение на злокачествените заболявания е да бъде максимално персонализирано – търси се лекарството, което ще помогне конкретно на пациента по строго определен и специфичен начин за неговия тип тумор, подчерта д-р Кръстева.
В „Духът на здравето“ бе представена и вдъхновяващата лична история на Виктор Узунов – пациент на д-р Кръстева, който споделя, че човек трябва да е готов и да иска да се бори, да намери правилния лекар, който да му предпише правилното лечение и да му вярва.
Съвременното успешно лечение на рака в четвърти стадий са комбинираните методи – химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия, радиохирургия, обясни още д-р Кръстева.
Публикацията може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => tselta-na-savremennoto-lechenie-na-zlokachestvenite-zabolyavania-e-da-bade-maksimalno-personalizirano ) [25] => stdClass Object ( [blog_id] => 1606 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 4478e1318670a6ebdda88be7c0f46ab0.jpg [category_id] => 10 [date] => 1647900000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Между 60 и 80% от жените имат горещи вълни при менопауза [description] =>Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"
Какво представлява менопаузата, какво се случва с тялото на жената в този период?
Менопаузата е период, който неизбежно се случва в живота на всяка жена. Този физиологичен процес е свързан с отпадане на дейността на яйчниците, намаляване броя на яйцеклетките и прекратяване на менструалния цикъл.
Средната възраст на менопаузата е между 45-55 години, това зависи от доста фактори, като най-основни са генетичните и начинът на живот. Средно възрастта за настъпване на менопауза за България е на 51 г.
Преждевременната менопауза се случва преди жената да навърши 40 години и е свързана с първична яйчникова недостатъчност.
Каква е разликата между предменопауза и самата менопауза?
Съществуват 3 стадии на този период от живота на жената: перименопауза, менопауза, постменопауза. Менопаузата не започва внезапно. Предшества се от перименопаузален период с продължителност около 4 години. В този период се променя характерът на менструацията: тя стават нередовна и цикълът се удължава. Самата менструация може да бъде по-обилна, като е на по-дълги периоди.
Диагнозата „менопауза“ поставяме, когато менстуацията липсва повече от 12 месеца.
Какви са симптомите на предменопаузата и на менопаузата и кога настъпват?
Симптомите варират при различните пациенти. Най-честият и за това вероятно най-популярният симптом са горещите вълни – тях усещат около 60-80% от жените. Представляват внезапно усещане за топлина в лицето и горната част на тялото, която се спуска и се разпространява по цялото тяло и продължава от 2 до 4 минути. Горещите вълни могат да бъдат придружени от обилно изпотяване, сърцебиене, поява на усещане за тревожност. Могат да се случват веднъж или два пъти на ден, а могат и на всеки час, което понякога е в състояние да влуди жените.
Понякога горещите вълни са съпроводени с обилно нощно изпотяване. Жените се събуждат няколко пъти през нощта в буквалния смисъл на думата "в море" от потта си. Излишно е да казвам, че тези чести събуждания са свързани с нарушения в съня, което води до умора, раздразнителност, промени в настроението и проблеми с концентрацията.
Друг симптом е сухота на влагалището поради недостиг на естрогени. Това може да доведе до сърбеж, дискомфорт и до усещане за болезненост по време на полов акт. Депресия, емоционална лабилност, промени в настроението, загуба на интерес към живота, семейство, работа, проблеми със съня и концентрацията - това са все характерни симптоми на този период.
Как се диагностицира менопаузата и нужна ли е терапия?
На първо място в диагностицирането на менопаузата е анамнезата. Пациентките много подробно могат да опишат всички гореспоменати симптоми, дори преди ние да започнем насочено да търсим причината за посещението им. В допълнение към анамнезата се включват на помощ ултразвуковата диагностика, както и изследване на хормонални изменения, които ни дават като резултат високо ЛХ и ФСХ, занижен естрадиол, прогестерон и АМХ.
Основната индикация за назначаването на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) при менопаузални жени са горещите вълни. В днешното време ХЗТ трябва да се предписва само за лечение на тежки симптоми на менопаузата, при положение, че нехормоналното лечение се е доказало, като неефективно. ХЗТ не се предписва за профилактика на сърдечно-съдови заболявания, остеопроза, деменция, за поддържане на либидото или удължаване на красотата и младостта. Тя има своите предимства и недостатъци и се предписва строго индивидуално.
ХЗT е безопасна, ако се използват минимално ефективни дози на хормоните (достатъчни, за да помогнат да се справите със симптомите) и приемът им продължава не повече от 4-5 години.
Има ли нехормонални методи за справяне със симптомите?
Нехормонални методи, които ще помогнат за облекчаване на състоянието, са:
- Здравословно хранене, сън и спорт – фитнес, плуване, упражнения и сутрешни разходки.
- Редукция на теглото, при наднормено такова. Дайте предимство на продуктите с нисък гликемичен индекс. Откажете се от никотина. Не злоупотребявайте със захар (не повече от 8 чаени лъжици захар на ден (СЗО), помислете за количеството ѝ в готови продукти)
- Ако това не е достатъчно и имате по-тежки симптоми, първо може да пробвате фитоестрогени. Те се съдържат в много храни – соя, нахут, леща, ленено семе, зърнени храни, плодове, зеленчуци и червена детелина). Изофлавоните (червена детелина) се продават в състав или в чиста форма в различни хранителни добавки.
До какво води менопаузата като изменения в други органи и системи на женския организъм?
Освен промените, за които споменахме, настъпват и промените в:
- Уринарния тракт – изтънява лигавицата, уретрата става по-къса, което благоприятства навлизането и развитието на инфекциите
- Кожата – понижаването на нивото на естрогените, води до намаляване на еластичността, кожата става по-тънка и суха
- Костите – понижаването на нивото на естрогени води до намаляване на костната плътност, а понякога и до остеопороза
Колко често трябва да посещават своя АГ специалист жените в пред- и в менопауза?
Ако промените настъпват плавно и без оплаквания, достатъчно е да се посещава АГ специалист веднъж годишно. Но ако жената усеща дискомфорт и има други оплаквания, срещата с лекар се провежда през различни интервали, съобразени със симптомите.
Бихте ли препоръчали консултация и с други специалисти?
Да, ето списък с необходимите прегледи и изследвания при жените над 40 години.
- Контрол на кръвното налягане
- Редовно изследване на холестерол (профил) и глюкоза
- Мамография – между 40-50-годишна възраст на всеки 1-2 години, след 50-годишна възраст веднъж годишно
- Скрининг за рак на шийката на матката – PaP тест не се прави след 65-годишна възраст, ако сте имали три отрицателни теста през последните 10 години
- Скрининг за остеопорозата – Рентгеновата дензитометрия (DXA) е "златният стандарт". След 65-годиншна възраст се прави задължително, но може още след 50-годишна възраст, ако вече е имало костни фрактури или има рискови фактори за остеопороза (преждевременна менопауза, прием на медикаменти и др.)
- Ако е необходимо, скрининг за инфекции, предавани по полов път
- Рентгенография на всеки 1-2 години
- Колоноскопия на всеки 10 години (или по-често, ако има рискови фактори)
- Посещение при офталмолог – На всеки 2-4 години на възраст между 40 и 54 години и на всеки 1-3 години на възраст 55+, или по-често, ако вече имате проблеми със зрението или сте изложени на риск от глаукома
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => mezhdu-60-i-80-ot-zhenite-imat-goreshti-valni-pri-menopauza ) [26] => stdClass Object ( [blog_id] => 1599 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => e20fab796855f922bf3eca1e45c633e6.jpg [category_id] => 10 [date] => 1647813600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Химиотерапията по време на бременност е утвърдена световна практика [description] =>Източник: МБАЛ "Ндажда"
31-годишна жена с карцином на гърдата роди здраво момиченце след проведена химиотерапия по време на бременност. Бебето е родено доносено и по естествен път, без никакви усложнения. Младата майка научава диагнозата си след преглед, когато вече е бременна. Специалистите от болница „Надежда“ преценяват, че терапията не бива да се бави и да се изчаква раждането, тъй като състоянието на жената може да се влоши. Как се провежда химиотерапия без риск за майката и бебето разказва д-р Мила Петрова, ръководител на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Надежда“.
Д-р Петрова, какво наложи химиотерапията да се проведе в периода на бременност? Защо не изчакахте?
Пациентката дойде при нас в началото на януари 2022 г. Беше бременна в 7-ия месец, а терминът ѝ беше в края на март. Беше диагностицирана с карцином на гърдата с биопсия. Не можеше да се изчака приключването на бременността, защото това означаваше поне три месеца тя да остане без каквото и да било лечение – това, само по себе си, носи риск заболяването да се разпространи и така прогнозата ѝ да се влоши. Още повече, че знаем, че във втория и третия триместър на бременността химиотерапията е безопасна както за плода, така и за майката.
Има достатъчно данни в световната литература за това, че при провеждането на химиотерапия при бременни със злокачествено заболяване във втория и третия триместър рискът за плода се изравнява с този при бременни, които не провеждат такова лечение. Основавайки се на европейските и световни правила за добра медицинска онкологична практика, обсъдихме всичките възможности с пациентката, че не се налага преждевременно раждане и че е по-скоро опасно за нея да се изчаква и отлага лечението.
Вероятно има показатели, по които се ориентирате до каква степен би могло да има риск за бременността. Всяка жена в нейното положение ли е подходяща за такъв подход?
Медицинската онкология е мултидисциплинарна медицина. Онколозите не са сами в лечението на пациента. Ние комуникираме с хирурзи, патолози, специалисти по образна диагностика, психотерапевти, специалисти по репродуктивно здраве и акушер-гинеколози. Имаме определени критерии, които от онкологична гледна точка трябва да бъдат налице.
На първо място при пациентката трябва да е безопасно провеждането на цитостатично лечение, трябва да има адекватни кръвни показатели, кардиологичният ѝ статус да бъде добър. Тоест преди стартирането на лечението при тази жена ние направихме консултация както със специалист по пренатална диагностика - д-р Чачева, така и с кардиолог – д-р Кавкова, която е запозната с кардиологичната специфичност на химиотерапията и с кардиологичните усложнения по време на бременност.
Преди да се назначи лечение, жената е прегледана от медицински онколог, назначени са кръвни изследвания, преглед от акушер-гинеколог и специалист по пренатална диагностика и подробна консултация от кардиолог.
Състоянието на бебето имаше ли значение?
Разбира се, че има и точно това беше направено от д-р Чачева, специалист по пренатална диагностика, която проследяваше пациентката през целия период на цитостатично лечение.
Стандартна химиотерапия за такъв случай ли приложихте, или се наложи да я адаптирате заради бременността на жената?
Категорично стандартна терапия сме приложили. Лечението стартира със стандартни препарати с унифицирани дози, не се наложи редукция и по отношение на симптоматична терапия като гадене, повръщане. Нищо не беше по-различно. Това беше направено на базата на европейските гайдлайни, европейските препоръки за провеждане на химиотерапия по време на бременност.
Не знам дали има друг такъв случай у нас. Поне това е първият, за който аз научавам.
В нашата клиника преди години е имало още две или три такива пациентки, които са правили химиотерапия по време на бременност и след това са раждали. Не се случва за първи път.
Имаше ли необичайни странични ефекти, заради това че жената е бременна?
Категорично не. Пациентката беше изключително кооперативна, беше настроена позитивно към лечението. Беше убедена, че трябва да бъде лекувана, което само по себе си предполага и по-леко протичане на химиотерапията. При нея химиотерапията протече сравнително леко – със симптоми на отпадналост, леко гадене, но това са неспецифични оплаквания при пациентите след всяко лечение.
Оттук нататък как ще продължи лечението?
Жената продължава с химиотерапията. Последният ѝ курс беше в края на февруари и вече сме планували стъпките по нататък - разбрали сме се кога да се върне. Имаме да довършим още три курса предоперативна химиотерапия, след което нашите специалисти по гръдна хирургия ще извършат и оперативната интервенция. Защото в планов порядък, след такава предоперативна химиотерапия, трябва да се направи и радикално оперативно лечение.
Ще бъде ли проследено бебето? Има ли риск за него в бъдеще?
Риск за бебето няма. То беше следено по време на цялата химиотерапия. Бебето ще бъде проследявано и от нашите педиатри. Държим тясна връзка и със самата пациентка, но като цяло не очакваме нежелани реакции при него заради химиотерапията – нито в ранен, нито на по-късен етап.
Ще бъде ли възможно жената да кърми?
По принцип има такава възможност при пациентки с карцином на гърдата и може да се извършва. Нашият ръководител на болнична аптека е и сертифициран консултант по кърмене, с когото обсъдихме ситуацията. Но в конкретния случай жената прецени, че няма да кърми бебето.
Какви са шансовете жената да бъде излекувана?
Навременната диагностика категорично повишава шансовете за излекуване, затова и проведохме химиотерапията по време на бременността. Всяко забавяне създава риск заболяването да се развие по-напред, с което прогнозата за пациентката се влошава.
Д-р Мила Петрова завършва медицина в София през 2008 г., като в хода на следването си преминава обучение в Германия в клиника по хематология и онкология, откъдето идва и интересът ѝ към специалността. От 2009 г. започва работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 г. стартира и специализацията ѝ по „Медицинска онкология“. През 2016 г. придобива специалност „Медицинска онкология“, а през 2019 г. защитава и докторска дисертация.
От 2012 г. до 2019 г. е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 г. е председател на Българската асоциация по медицинска онкология и член на ESMO Membership Committee. През 2020 г. тя е една от петнадесетте избрани от общо над 200 медицински онколози от цяла Европа за Leadership Generation Program към ESMO (Европейската асоциация по медицинска онкология), където продължава своето професионално развитие.
Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и международни конгреси и семинари и е автор на множество научни публикации в областта на медицинската онкология.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => himioterapiyata-po-vreme-na-bremennost-e-utvardena-svetovna-praktika ) [27] => stdClass Object ( [blog_id] => 1610 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => b878ad7c79d2f34cb48dd9794970d2c3.jpg [category_id] => 10 [date] => 1646776800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Обръщаме внимание на бъбречно-каменната болест, едва когато ни застигне [description] =>Източник: УМБАЛ "Софиямед"
Д-р Иван Велев, началник на Отделение по урология в УМБАЛ „Софиямед
Най-честа е появата им при лица на възраст между 30 и 50 години, а в България от бъбречни камъни страдат около 400 000 души. Хората, които до края на живота си ще образуват бъбречен камък, са над 800 хиляди. Нашата страна се счита за ендемичен район за бъбречно-каменна болест и се характеризира със значително по-висока честота на заболяването от средната за Европа.
Той коментира, че липсата на установени профилактични навици сред българите оказва влияние. „Всички ние обръщаме внимание на болестта, едва когато ни застигне. Ето защо спазването на общите принципи на профилактика, като диети, повишената консумация на вода, както и регулярните прегледи при специалист са правилните превантивни действия за намаляване на тази висока честота”, отбеляза урологът. Той добави, че страхът от операция сред българите оказват изключително влияние върху развитието на бъбречно-каменната болест.
Увреди ли се бъбрекът, може да пострада целият организъм, каза той и посъветва пациентите с диагностицирана бъбречно-каменна болест след отстраняване на вече образувани камъни да направят известни промени в начина си на живот.
„Пийте повече течности като приемате от 2,5 до 3 литра дневно на равномерни количества. Проследявайте какво количество урина отделяте за ден – не трябва да бъде по-малко от 2-2,5 литра, цвета на урината трябва да бъде светъл. Спазвайте балансиран хранителен режим с разнообразна храна и намалете количеството на приеманата сол“.
При настъпване на криза задължително трябва да се направи консултация със специалист, за да се изключат състояния като остър апендицит, панкреатит, холецистит, илеус и други. Преодоляването на спазъма на гладката мускулатура се постига със спазмолитици, а по време на бъбречната криза се препоръчва покой на легло. Пациентите не трябва да се движат, да тичат.
Урологът изтъква, че добър ефект имат и комбинациите на топли вани до 38-39 градуса и грейките в лумбалната област, както и приемът на топли течности в неголямо количество. „Когато камъкът е по-малък от 5 mm има много голяма вероятност да се изхвърли с урината спонтанно, пациентите се нуждаят само от болкоуспокоителни и правилни съвети за адекватно поведение след изхвърлянето на камъка. Ако е над 8 mm, е почти сигурно, че ще се наложи оперативна намеса за неговото отстраняване“, подчерта той.
Д-р Велев обясни, че камъните в бъбрека и уретера днес могат да се лекуват почти изцяло само със съвременни малкоинвазивни методи, като класическото оперативно лечение е сведено до 2% от случаите. Той посочи, че в отделението по урология в Университетска болница „Софиямед” се извършват както класически урологични операции, така и ендоскопски миниинвазивни. По неговите думи, появата на високотехнологични апарaти разширява възможностите за лечение на бъбречно-каменната болест. Това включва и особено модерната напоследък ендоскопска лазерна литотрипсия.
“Като всеки друг хирургичен метод и лазерната литотрипсия има своите показания и противопоказания. Окончателното решение за използването на този метод трябва да бъде индивидуално и съобразен със състоянието на всеки отделен пациент като се вземат в предвид фактори като големината и локализацията на камъка в уретера, извършени предишни интервенции, съпътстващите заболявания, както и факторите като опита на уролога, апаратурата и инструментариума, с които той разполага“, каза ръководителят на Отделението по урология към УМБАЛ „Софиямед“.
Интервюто можеда намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => obrashtame-vnimanie-na-babrechno-kamennata-bolest-edva-kogato-ni-zastigne ) [28] => stdClass Object ( [blog_id] => 1601 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 144c198090e5c09464bf9b381c0091ff.jpg [category_id] => 10 [date] => 1646258400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Бъбречните усложнения са едно от лицата на „дългия ковид“ [description] =>Източник: УМБАЛ "Пълмед"
Д-р Станимира Кодинова, началник на Отделение по урология в УМБАЛ „Пълмед“
Д-р Кодинова, какво представляват профилактичните и диагностичните пакети в областта на урологията, които въведе ДКЦ „Пълмед“ и защо акцентът пада върху цистит, бъбречно-каменна болест и еректилна дисфукция?
Чрез профилактичните и диагностичните пакети в областта на урологията, които стартира ДКЦ „Пълмед“, се осъществява ранна и точна диагностика на едни от най-значимите урологични заболявания, каквито са именно бъбречно каменната болест (БКБ), инфекциите на пикочо-отделителната система (ПОС) и еректилната дисфункция. Пакетите предлагат лабораторна и ултразвукова диагностика. Освен с уролог, при необходимост пациентите се консултират и с други специалисти.
Наблюдавате ли в практиката си значително обостряне на хроничните урологични заболявания след прекаран КОВИД-19?
Като говорим за профилактиката на постковидните усложнения имаме предвид медицина, уповаваща се на доказателства. Вирусът на Ковид-19 засяга респираторната система, засяга кръвта, храносмилателния тракт и уринарната система и в резултат може да се намери в урината, фекалиите и кръвта. Бъбречните усложнения зависят от тежестта на прекарания Ковид-19. Времето на поява е различно. Те са едно от важните лица на многоликия така наречен „дълъг ковид“. Задължително трябва да се направи контролен преглед, защото може да има промени в бъбреците, но това да е без симптоми. Трябва да се направи ехография и лабораторни изследвания. Изследванията се налагат и поради факта, че бъбречните заболявания са познати като „тихите убийци”. Знае се, че вирусът атакува клетките чрез ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ 2), а АСЕ 2 рецепторите са високо експресирани в бъбрека, по-точно в тубуларния епител. Ако грижата за бъбреците не е интегрирана част от постковидната стратегия, то ние ще загубим възможност да помогнем на стотици хора, които нямат идея, че функцията на бъбреците им е намаляла заради вируса.
Какви най-често са оплакванията, които могат да ни подскажат за проблем?
Най-често болните идват в кабинета с оплаквания от намалено количество урина, никтурия (уриниране през нощта), необяснима слабост, подуване на глезените и хипертония. Изследванията, които се правят в тези случаи са: пълна кръвна картина, С-реактивният протеин, рутинно изследване на урина, креатинин, урея, Na, K, белтък в 24-часова урина и ултразвуково изследване.
Бъбречната недостатъчност може да се прояви остро или хронично, като 20 % от острата е с риск за хронична бъбречна недостатъчност.
Много мъже в различни възрастови групи са с по-чести оплаквания от простатити и орхити (възпаления на тестиса), защото АСЕ 2 се намира и в простатата. Вирусът може да не инфектира директно тестиса, но той активира вторичен автоимунен отговор, който може да причини автоимунен орхит или сегментен васкулит поради тромбоза. Има много данни, че блокирането на тестостерона намалява риска от коронавирус при мъжете. Както се знае наличието на онкологично заболяване удвоява риска от смърт при коронавирус. Болните с карцином на простатата обаче приемат антиандрогенни препарати и смъртността от Ковид-19 при тях намалява до 4 пъти.
При болни с доброкачествена хиперплазия на простатата и с Ковид-19 се наблюдава екзацербация (обостряне) на симптомите на долния уринален тракт и задвижване на възпалителните процеси в простатната жлеза.
Репродуктивното здраве при мъжа може да се засегне също при Ковид-19. Ако това е налице, се наблюдава завишение на серумния лутеинизиращ хормон и отношението на тестостерона към LH значително намалява, а това е потенциален маркер за субклиничен хипогонадизъм (състояние, при което в организма на мъжа не се образува достатъчно количество мъжки полов хормон тестостерон).
Увеличават ли се пациентите с усложнения и налага ли се често хоспитализация или амбулаторно се овладяват голяма част от неразположенията?
Наблюдава се увеличение на пациентите с усложнения от ковид инфекцията, които изискват комплексно лечение. Засегнати са различни органи и като се има предвид, че в болницата ни се лекуват всички заболявания, трябва да се направи профилактика, точна диагностика и при нужда да се насочи към точната клиника.
На 10 март отбелязваме Световния ден на бъбречното здраве. Какви съвети бихте дали за профилактиката на тези заболявания и какво да правят хората с вече установени увреждания в тази област?
Световният ден посветен на бъбречното здраве цели разпространение на информация за значимостта на бъбречните заболявания, а също как да се предпазим от възникване на усложнения, кои са рисковите фактори и как да се живее с бъбречно заболяване. Ние като уролози следим за остри обструктивни състояния и усложненията им.
Мотото на тазгодишния световен ден е да се запълнят пропуските в обучението за бъбречно здраве. В тази насока ние извършваме прегледи за откриване на урологични заболявания водещи до бъбречна недостатъчност. Трябва да се наблегне на профилактиката и на хроничните състояния като се контролира диабета, повишеното кръвно налягане, да се избягва приема на противовъзпалителни и обезболяващи таблетки, да се приемат достатъчно течности и др.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => babrechnite-uslozhnenia-sa-edno-ot-litsata-na-dalgia-kovid ) [29] => stdClass Object ( [blog_id] => 1603 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 32217d73ba4dbd6892a9df6fa4f49966.jpg [category_id] => 10 [date] => 1646172000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => При „постковиден синдром“ оплакванията продължават 6 - 12 седмици [description] =>
Източник: МБАЛ "Бургасмед"
Д -р Павлинка Хубанова, началник на Отделение по нервни болести в „Бургасмед“:
При „постковиден синдром“ оплакванията продължават 6 - 12 седмици.Описват се като мозъчна мъгла и се изразяват с нарушена концентрация и внимание, главоболие, паметови нарушения, шум в ушите, астения (отпадналост), тревожност.
Д-р Хубанова, с какви неврологични усложнения са хората, които напоследък търсят помощ в „Бургасмед“ и доколко те са предизвикани от прекарана ковид инфекция?
В новата реалност учените и практикуващите лекари използват термина „невроковид“, за да опишат изявите на ковид в мозъка, включително често появявящото се главоболие, загуба на мирис и по-рядко срещани проблеми като инсулт, енцефалопатия и синдром на Гилен Баре.
Напоследък се увеличиха пациентите с така наречения постковиден синдром. При тях оплакванията продължават 6 - 12 седмици след позитивен тест или наличие на симптоми на Ковид. Описват се като мозъчна мъгла и се изразяват с нарушена концентрация и внимание, главоболие, паметови нарушения, шум в ушите, астения (отпадналост), тревожност.
За щастие тежките инсулти не са чести, защото Ковид 19 води до микротромбози и увреждане на малките съдове. Уврежданията не са тежки и фатални, обратими са, и след няколко месеца отзвучават без да водят до дългосрочни последствия. Пациентите трябва да приемат назначената от лекуващия ги лекар антиагрегантна, или при по-рисковите групи - антикоагулантна терапия.
Колко важна е при неврологични проблеми бързината, с която болният търси лекарска помощ?
От изключителна важност е да не изчакват симптомите да отзвучат сами. Особено при острите мозъчно-съдови инциденти първите четири часа и половина са решаващи за изхода от заболяването, защото това е времето за провеждане на спeцифично лечение, което е най - съвременното лечение намаляващо смъртността и инвалидизацията. Важни за ефективността на лечението са два периода - "от врата до врата", тоест колко бързо пациентът е транспортиран до болницата, което зависи от това доколко рано близките са разпознали признаците на инсулт. Вторият период - "от врата до игла" - изцяло зависи от екипната работа на лекаря в Спешната помощ, на дежурния невролог, екипите на Образна диагностика и Клинична лаборатория. Този период при нас е около 30 минути, което отговаря на световните стандарти.
Прилага ли се тромболитично лечение за исхемичен инсулт на болни от ковид?
При всички болни, които са в терапевтичен прозорец, имат овид?показания за провеждане на лечението и нямат противопоказания съгласно установен стандарт, провеждаме тромболиза. Ковид 19 не е противопоказание за провеждане на тромболиза. През изминалите вече две години на пандемична обстановка сме провеждали тромболитична терапия и сме отчитали отлични резултати.
Как технически е обезпечено вашето отделение?
Болницата ни разполага с най-модерно високотехнологично оборудване, което изключително много ни помага в работата. За образна диагностика това са ЯМР, компютърна томография и ангиограф, а за функционална диагностика - апарати за Доплерова сонография, електромиография, електроенцефалография. Но добрите резултати, които отчитаме се дължат освен на техническото обезпечаване, а също и на висококвалифицирания и мотивиран екип на Отделението по нервни болести.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => pri-postkoviden-sindrom-oplakvaniyata-prodalzhavat-6-12-sedmitsi ) [30] => stdClass Object ( [blog_id] => 1611 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 423c48209bb7242d0a0f468ec6a3b1af.jpg [category_id] => 10 [date] => 1645048800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Нужен е контрол на качеството в медицината [description] =>Източник: Clinica.bg
Леко увеличение на операциите на сърце се наблюдава през изминалата година, те са повече с 2.8% в сравнение с предходната. Въпреки това кардиохирургичните интервенции остават далече от нивата преди пандемията, показва „Индекс на болниците". На какво се дължи това, съизмерими ли сме по качество с другите страни, попитахме д-р Асен Келчев. Той е завеждаш отделението по кардиохирургия към "Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център".
Д-р Келчев, "Аджибадем Сити клиник" е една от трите болници, които през миналата година, въпреки пандемията, увеличиха кардиохирургичните операции. Как успяхте да го постигнете?
Няколко са факторите, които допринесоха за увеличаване на пациентите за сърдечна хирургия. На първо място това се дължи на добрата работа на целия екип на болницата, както и въвеждането в нашата практика на редица иновативни процедури, които не са широко използвани в България, като минимално инвазивната клапна хирургия, реконструктивните клапни операции и използването на повече артериални графтове при аорто-коронарен байпас. На второ място, като причина поставям забавянето на сърдечните операции в предходните години поради страх от КОВИД-19 или недоверие в здравната ни система. Липсата на доверие в здравната система и ниската здравна култура на населението са причина българският пациент да търси лекарска помощ много късно, когато заболяването вече е в много напреднал стадий, ползата от оперативно лечение е по-малка, а рискът от операцията много висок. Например, днес имахме жена за операция, на която е предложена операция преди десет години. За това време обаче тя не е пожелала да се оперира. Сега, малко преди края на живота й, когато хирургичната интервенция е с огромен риск за нея и изисква прекалено дълъг реанимационен период, следоперативно лечение и ангажимент на много голям брой специалисти, тя дойде при нас. Интересен факт е, че много хора, прекарали КОВИД-19 и преминавайки след това профилактични прегледи, са диагностицирани с ранни субклнични клапни пороци, нуждаещи се от оперативна корекция. Голяма част от тези пациенти са подходящи за минимално инвазивна хирургия и биват оперирани по този начин. При разговори с колеги – гръдни хирурзи научавам, че пак при образни изследвания по повод КОВИД-19 се откриват пациенти с рак на белия дроб в ранен стадий. Всичко това ни казва, че ако профилактичните прегледи, които са много занемарени в България, бъдат извършвани масово, ще покажат една скрита заболеваемост по отношение на сърдечносъдовите и другите социално значими заболявания. Когато тези заболявания бъдат открити навреме и пациентите потърсят съответната медицинска помощ, те ще бъдат излекувани дефинитивно. Този проблем трябва да бъде дискутиран много съществено и да е тема на широк разговор в обществото. За съжаление обаче при нас идват хора, които са накрая на дните си, с необходимост да се сменят повече от две клапи на сърцето и силно подтисната функция на лявата камера, защото дълго време са чакали. Такива пациенти в България са много по-голям процент, отколкото в Западна Европа. Говорейки за доверието в здравната система давам следния пример: до момента в нашата болница сме оперирали пет-шест западноевропейци, на въпроса, кога искате да ви оперират, те отговарят: днес. За разлика от тях, повечето българи питат: колко време можем да отложим. Ръководи ги страхът и недоверието в лекарската помощ. Сърдечносъдовата медицина в България, се справя много добре. Медицинските специалисти в това направление са достатъчно специализирани и показват завидни резултати. Не говоря само за нашата болница, а за кардиохирурзите и кардиолозите в цялата държава. И това е въпреки недостатъчното финансиране, особено за свръх иновативните и много модерни дейности в сърдечно-съдовата медицина. Факт е, че има процедури, които не се покриват от Националната здравноосигурителна каса. Те не могат да бъда извършвани поради високата цена, която пациентите не могат да си позволят.
Как се отрази КОВИД пандемията предвид посещаемостта на пациентите, имаше ли отлив?
КОВИД пандемията ни пречеше и пречи, защото затруднява нашата работа. В повечето случаи пациентите ни са диагностицирани в други лечебни заведения, където им е казано, че имат нужда от кардиохирургична интервенция. По време на пандемията част от кардиологичните отделения в страната бяха превърнати в такива за прием на болни от КОВИД-19. Така намаля потокът на болни към нас. За да намалим максимално риска от внасяне на коронавирусната инфекция в отделението, тестваме всеки постъпващ пациент с бърз тест, след това го изолираме в отделението, взима му се PCR и едва след това този пациент може да влезе в операционната. Всичко това натоварва допълнително екипите. Персоналът също се тества веднъж седмично. Постоянно редим един триизмерен пъзел. Въпреки всички усилия, които ни коства това, в последната година и половина, ние спазваме този протокол и благодарение на това пациентите ни са защитени максимално. - Има ли място за нова кардиохирургия? - Не е моя работа да коментирам дали има място за нова кардиохирургия. От гледната точка на специалист ще кажа, че основната функция на специалиста е да гледа своята работа. Основната функция на хората, от които зависи здравеопазването, е да гледат помащабно и да преценяват дали има или няма нужда от нещо ново. Трябва да се има предвид, че в България персоналът става все понедостатъчен, а случаите все по-тежки. За да се осигури максимален комфорт на пациентите и максимално безрисково преминаване през тези свръх специализирани медицински процедури, интервенцията трябва да бъде извършена в център с подготвен екип, който има отношение към приема и диагностицирането на пациента, решаването на максимално точната интервенция за него, извършването, последващото реанимационно лечение и контролните прегледи след неговото изписване, за да се върне той към нормалния начин на живот. За да се извършва високо специализирана медицинска дейност, е нужно всички брънки на този екип да са на 100% ефективни и максимално компетентни.
Има ли кадрова криза в болницата, в която работите?
Кадрова криза има навсякъде и тя не може да ни подмине. Ние правим всичко възможно, за да привличаме кадри в нашия екип. За съжаление, забелязвам отлив на желаещи да се занимават с кардиохирургия. Вероятно това е закономерно, защото тя е една от най-тежките специалности в медицината. Към момента наблюдавам много поголямо желание на дамите да я специализират за разлика от мъжката част, която сякаш търси по-бърза реализация в медицината. Кадрова криза има и тя ще се задълбочава навсякъде. Това е неизбежно дори за добрите болници, като нашата. Тайфунът не подминава нито една къща. Засега Аджибадем Сити Клиник и още няколко лечебни заведения са все още задоволени откъм персонал, но започва да се наблюдава недостиг на медицински сестри, което е съществен проблем в България. -
Какво трябва да се направи, за да се избегне дефицитът, да специализират повече млади лекари и да остават в страната?
Отговорът не е еднозначен и не се изчерпва с една промяна, която би накарало младите колеги да специализират и остават в България. На първо място е връщането на доверието в медицинската професия – нещо, за което смятам, че обществото много ни дължи. Медицинската професия е нещо свято, но в момента виждаме каква медийна атака има срещу нея, което е неправилно. Това води до намаляване на доверието на обществото в медицината. Пациентът страда, защото не отива навреме при специалист. Специалистът страда, защото е обругаван и престава да бъде мотивиран да се развива постоянно, защото както знаете медицината изисква посвещаване за цял живот. Освен връщането на доверието, на второ място идва възможността за професионална реализация на младия специалист. И на трето място, макар и не на последно, е финансовата част. Докато заплащането на специализантите е толкова ниско и възможността за професионална реализация толкова малка, не смятам, че някой млад колега, който има възможност да замине за чужбина, би избрал да остане в България. Само патриотизъм не стига. От нашият курс завършихме стотина човека, от тях петдесетина се занимават с клинични проучвания или са търговски представители. Дефицитът е много голям при лекарите, над 50% от тях са на възраст над 55 години. Това означава, че след десет години, когато тези колеги излязат в пенсия, ние ще имаме недостиг от 15 000 човека. Когато говорим за дефицит обаче, той е потресаващ при медицинските сестри, където не достигат огромен брой кадри. Нещо трябваше да се направи, но бе пропуснато. Оттук нататък, каквото и да се предприеме, ще е твърде късно. Все пак като начало трябва да се подобри заплащането, а пазарът сам ще определи колко болници и медицински кадри са необходими.
Стигат ли парите от Националната здравноосигурителна каса?
Парите от НЗОК никога няма да бъдат достатъчни. Няма държава, в която те да са достатъчни. Колкото повече пари се отделят за здраве, толкова повече ще се харчат. Трябва обаче да има разчет, в кои сегменти на здравеопазването отиват те, колко отиват за профилактика, колко за доболнична помощ, колко за болничната и не на последно място, колко отиват за лекарства и как тези средства се разходват. В България няма отговор на въпроса, колко от средства по линия на касата отиват за заплати на медицинския екип, колко струва трудът на лекаря и медицинската сестра. За да има кадри и системата да е обезпечена с тях, трябва да се даде ясен отговор точно на този въпрос.
Как виждате изхода, има ли нужда от промяна и каква?
Най-належащата промяна, от която има нужда здравеопазването сега е преодоляване на кадровия дефицит, което същевременно е и найтрудното нещо. То изисква много време, инвестиции и мислене в тази посока. Определянето на здравната политика е задължение на Министерството на здравеопазването и управленците на държавата. По отношение на политиката, има кой да говори. Моят ангажимент е да осигуря максимален комфорт на пациентите, за които аз и екипът ни от много специалисти от различни специалности се грижим адекватно, за да получат те съвременна медицинска грижа и да се върнат при своите близки. По този начин ние се стараем да върнем отново доверието на нашето общество в медицината. Необходимо е да се работи и за подобряване на комуникацията между пациента и лекаря – нещо, което сега почти отсъства. Получи се нещо като изгубени в превода – няма регламент за добра медицинска помощ, няма контрол за качество на медицинската услуга. Постепенно тези липси доведоха до огромна пропаст между пациента и медицинския специалист. Трябва да се обърне внимание и на медиите, които също да помогнат за връщането на доверието на българския пациент към българския лекар. Въвеждането на контрол върху качеството на медицинските услуги, като се прави оценка на това, кой какво работи, но и какво постига е едно добро начало за подобряване на връзката лекар-пациент.
Каква е смъртността в кардиохирургията у нас?
Нямам данни за другите болници. Мога да кажа, че в нашето отделение тя е под 3 на сто за последните три години, като говорим за обща смъртност на планови и спешни операции. Това се дължи не само на добрата хирургична работа, но и на добрата работа в екип, между всички звена и възможността за прилагане на иновативни процедури при по-рисковите пациенти.
Съизмерими ли сме като качество с други страни?
Като качество на лекарския труд, сме съизмерими. Една от разликите между българските и западноевропейските пациенти е в това, че ние имаме много по-болни хора, които късно търсят лекарска помощ. Някои от тях не са ходили през живота си на лекар чак до 70-та – 80-та си година. Според данни от 2018 г. в Германия са извършени около 48 000 – 50 000 операции, от които 480 на три от клапите на сърцето. При нас от 600 операции миналата година, 60 са на три от клапите на сърцето. Като се има предвид това, очакваната смъртност в България ще е повисока от западните държави. Роля играе и липсата на достъп до съвременни и скъпо струващи устройства за подпомагане на циркулацията – изкуствени сърца, иновативни процедури за лечение на заболяванията на митралната клапа, чиято реизбурсация очакваме от тази година, аортни стент-графтове при дисекации на аортата. За съжаление има иновативни устройства, за които все още не можем да издържим финансово, като здравна система. Затова и в нашата страна смъртността е малко по-завишена. Но въпреки всички трудности има светлина в тунела - професионализмът на младите колеги, от които съм заобиколен. Усмивките на пациентите и техните близки, когато си тръгват от болницата ми дават надеждата, че вървим в правилната посока.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => nuzhen-e-kontrol-na-kachestvoto-v-meditsinata ) [31] => stdClass Object ( [blog_id] => 1607 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 1a9a3e0f68918569bf5bf9e7f057b623.jpg [category_id] => 10 [date] => 1644530400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Проф. Силви Георгиев за епидуралната анестезия [description] =>Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"
Проф. Силви Георгиев, завеждащ Отделението по анестезиология и интензивно лечение в Медицински комплекс "Д-р Щерев", разказва за епидуралната анестезия при нормално раждане в най-новото ни ВИДЕО. Този вид упойка дава възможност за всяка жена да пристъпи към най-важната среща в живота си по-комфортно и спокойно.
Обезболяването на нормалното раждане дава възможност на жените да участват активно в родилния процес, подкрепяни от екипа лекари и акушерки. То дава увереност на дамите, че ще се справят успешно с този естествен процес.
Гледайте видеото, пълно с полезна информация, която е безценен източник на спокойствие за всяка бъдеща майка - тук.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => prof-silvi-georgiev-za-epiduralnata-anestezia ) [32] => stdClass Object ( [blog_id] => 1577 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 56b6f210fef5a9957b5e79b20e758437.jpg [category_id] => 10 [date] => 1644184800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Тромбозите и COVID-19. Mитове и истини [description] =>Източник: МБАЛ "Света София"
Тромбоза. Митовете около нея избуяха наред с разгръщането на пандемията от COVID-19. И родиха безброй страхове.
Обосновани ли са те? Как коронавирусът поразява съдовете? Наистина ли ваксинацията крие риск от тромбоза? Какво провокира образуването на коварните съсиреци? Кои симптоми налагат незабавна консултация със съдов хирург? Защо спасението понякога е въпрос на часове? И възможна ли е превенцията? По всички тези теми разговаряме с опитния специалист по съдова, кардио- и ендоваскуларна хирургия д-р Росен Разбойников, който е част от екипа на столичната МБАЛ „Света София“.
„COVID-19 е ужасно агресивен по отношение на съдовата система“, признава д-р Росен Разбойников. Две години след избухването на пандемията за специалистите все още е трудно да предвидят кои болни ще развият тромбози заради вируса. Тревожното обаче е, че пораженията, с които се сблъскват съдовите хирурзи, са сериозни.
„Артериалните тромбози, които наблюдаваме при болните от COVID-19, обикновено са „високи“ – т.е. тромбозира цялото артериално дърво на долните крайници“, споделя опита си хирургът от МБАЛ „Света София“. Случаите на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) също се увеличават, макар пациентите да се профилактират с антикоагуланти.
„Залежаването по време на болестта, високата температура, дехидратацията, медикаментите, които се приемат – това са все фактори, които покачват риска от тромботични явления“, не крие д-р Разбойников.
Преболедувалите „отключват“ аритмия
Нерядко при преболедувалите се „отключват“ и ритъмни нарушения, които са рисков фактор за тромбоза. „При усещане за „прескачане“ на сърцето навременната консултация с кардиолог е ключова – за да се определи видът аритмия и да се започне лечение“, подчертава съдовият хирург.
„Наблюденията ми в рамките на пандемията показват, че тези оплаквания се задържат във времето. Но все пак при хората със здрави сърца, преминават за 6 месеца до 1 година. И отпада необходимостта от прием на антикоагуланти и антиритмични лекарства“, споделя опита си д-р Разбойников.
„На страха очите са големи“
„Косвените жертви“ на пандемията също не са малко. „Самият COVID-19 затваря вратите пред пациентите – страхът от посещението на болница е видим”, признава съдовият хирург и не отрича, че в последните 2 години се сблъсква с много „занемарени“ пациенти, които късно търсят специалист. „Играта на котка и мишка“ с плановия прием в болниците също затруднява ефективния лечебен процес.
„Другите болести не са на stand by. Бавенето във времето не помага – стигне ли се до спешен прием заради състояние, което е можело да се лекува планово, винаги има рисков момент“, смята д-р Разбойников.
Ваксината не е панацея, но доказано спасява
Последна по ваксинация в Европейския съюз и на челните места по смъртност от COVID-19 – така България посреща петата вълна на вируса. За скептицизма спрямо имунизацията основен фактор е и дезинформацията. А един от популярните митове, който разколебава хората, е, че ваксините предизвикват тромбози. Какво показват фактите обаче?
„Двете открития в човешката еволюция, които са удължили живота, са антибиотиците и ваксините – нищо друго в медицината няма такъв импакт. Да, много бързо навлязоха. И да – ваксините не са непробиваем щит срещу вируса, но доказано подготвят организма, за да преживее по-леко COVID-19. Дори да не защитават на 100% от заразяване, напрягат имунната система и ú позволяват по-лесно да неутрализира вируса и да боледуваш с минимални последици“, подчертава д-р Разбойников.
И е категоричен – при поставени милиарди дози в света, случаите на тромботични инциденти са единици. Въпреки това, предразсъдъците трудно се изкореняват. „В началото имаше някакви данни, че при векторните има повишен риск от тромбози, а при РНК-ваксините са отчетени случаи на тромбоцитопения (намаляване на тромбоцитите) и опасност от кървене. Но те са пренебрежимо малко. Какво се случва днес? Статистиката е крещяща – до болнично лечение и тежки усложнения стигат неваксинираните“, изтъква съдовият хирург.
И споделя случаи от практиката си – как ваксинирани пациенти, прекарали инфаркт, с по 3-4 стента и над 65 години прекарват инфекцията за няколко дни само с хрема, лека кашлица и температура. А в същото време, неимунизирани млади мъже попадат в интензивните сектори с двустранни пневмонии и им се налага интубация, след която възстановяването е бавно и тежко. „Ваксината не е панацея, но ти помага да преживееш заболяването“, категоричен е специалистът от МБАЛ „Света София“.
Внимание, предсърдно мъждене!
И ако срещу COVID-19 ваксина има, то за жалост срещу тромбоемболия няма. Как се образуват опасните съсиреци? „Тромбозата представлява образуване на т.нар. слъджове – конгломерат от клетки, формиращи се след подаден сигнал от съдовата стена, че има нередности в коагулацията. Това е нормален физиологичен защитен механизъм – когато се порежем например, съсирекът запушва кървящия съд“, обяснява д-р Разбойников.
Кога обаче, вместо да ни спаси, тромбозата може да ни осакати или погуби? Патологичните тромботични явления са много и разнообразни, уточнява съдовият хирург. Причините за артериална тромбоза, например могат да са стари стенози (стеснявания) на съдовете. Атеросклерозата също е основен рисков фактор. „Самата атеросклеротична плака подлежи на разязвяване – плаката се разкъсва, това оголва подлежащите съдове и задейства системата за коагулация“, разкрива специалистът.
Ритъмните нарушения са друг рисков фактор. „Когато човек има предсърдно мъждене – пристъпно или хронично, и не приема медикаменти за антикоагулация, кухините на сърцето могат да генерират тромб, който да бъде „изхвърлен“ през аортата. Ако попадне в мозъчните съдове, предизвиква инсулт. При засягане на крайниците пък, се стига до остра артериална недостатъчност, защото емболът рязко прекъсва кръвотока“, обяснява д-р Разбойников.
Състоянието е драматично. „Крайникът избледнява, изстива и болката е жестока, „кинжална“ – една от най-силните, които човек може да изпита. Тогава започва да тече и „обратното броене“ – ако от 6 до 12 часа не се направи опит за премахване или медикаментозно разтваряне на тромба, обикновено се стига до ампутация“, не спестява истината съдовият хирург. Не по-малко опасна е мезентериалната тромбоза – запушването на съд, който храни червата. „За съжаление това състояние трудно и късно се разпознава и често завършва с фатален изход“, признава д-р Разбойников.
Фаталната белодробна емболия
Венозните тромбози също са животозастрашаващи. „Повърхностните флебити и възпаления не са опасни дотогава, докато тромбът не стигне до местата, където повърхностните вени комуницират с дълбоки. За краката това са слабинните гънки, за ръцете – зоната около раменете.
Повърхностните вени имат клапен механизъм, който затваря кръвотока – но ако емболът пропагира в дълбоката вена и, откъсвайки се, тръгне да „пътува“ с кръвотока, се „превърта“ през сърцето – защото там кухините са големи и няма какво да го спре – и стига до белия дроб. В този случай имаме белодробна тромбоемболия – състояние, което организмът много трудно понася.
Дясната камера на сърцето е слаба, тънкостенна. И при запушване на голям съд в белодробното дърво налягането в нетренираната дясна камера се повишава неимоверно. Започват ритъмни нарушения, които много често завършват с фатален изход“, предупреждава съдовият хирург.
Ако се будите с отоци, търсете съдов хирург
Може ли този „сценарий“ да бъде избегнат? Важно е дълбоката венозна тромбоза да бъде разпозната навреме. „Вената трябва да се пререже хирургично, за да се осуети възможността тромбът да пропагира“, обяснява д-р Разбойников.
Алармиращ симптом за венозна тромбоза са тежките и големи отоци, които не спадат при покой. „Ортостатичните – при нормални вени – се провокират от горещо време, стоене дълго прав или пък в застой, но обикновено се облекчават, след като преспиш. При дълбоката тромбоза крайникът увеличава обема си около 1,5 пъти, има усещане за т.нар. оловни крака и отокът не спада през нощта.
При подобни оплаквания трябва незабавно да се потърси съдов хирург и да започне агресивно лечение“, подчертава специалистът от МБАЛ „Света София“.
Кога се налага операция?
Лечението на венозната тромбоза е както медикаментозно, така и хирургично. „Според консенсусите в последните години на фона на достъпните съвременни медикаменти не се налага оперативно отстраняване на тромба. Тромбектомия на дълбоките вени се прави само при флегмазия (драматично запушване на дълбоките и повърхностни вени), за да може да се отбремени дренажът, връщането на кръвта към сърцето.
Защото артериалният кръвоток не спира и в момента, в който кръвта не може да се върне наобратно – при блокирана и повърхностна, и дълбока венозна система – стават много тежки отоци на крайника и се развива т.нар. компартмент синдром“, разкрива терапевтичните подходи д-р Разбойников.
„Враговете“ на съдовете
Превенцията и по-отношение на тромбозите тя е най-добрата „ваксина“. Висок холестерол, артериална хипертония и захарен диабет – тази „триада“ е най-опасна за здравето на артериите. „И трите състояния са контролируеми и зависят от отговорността на всеки пациент към здравето му.
Пушенето и обездвижването също са рискови фактори, които могат да бъдат избегнати“, напомня съдовият хирург от МБАЛ „Света София“. „Разбира се, уврежданията на вените и артериите не стават „от днес за утре“. Ежедневно съдовата стена понася травми – бифуркационната зона търпи най-голямото хемодинамично налягане. „Ударът“ върху нея е най-голям и съдът обикновено реагира с натрупване на калций, холестерол, което с времето само нараства.
Затова най-добрата превенция е лимитирането на тези рискови фактори – няма „вълшебно“ хапче или диета, които да ти прочистят съдовете. Нито ние, хирурзите, можем да създадем нов съд, а единствено да забавим патологичния процес, а после и да лекуваме последствията“, откровен е д-р Росен Разбойников.
Материалът може да прочетете и ТУК.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => trombozite-i-covid-19-mitove-i-istini ) [33] => stdClass Object ( [blog_id] => 1608 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 15fc0d445da630808b52ed7293eb93bc.jpg [category_id] => 10 [date] => 1644184800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Млечните крусти се третират ефективно със зехтин [description] =>Източник: УМБАЛ "Софиямед"
Д-р Ива Костова, лекар в детското отделение на „Софиямед“ обяснява в списание „Кенгуру“, че млечните крусти са форма на себорейния дерматит, който засяга скалпа на детето. „Може да се прояви и другаде – обикновено себореята харесва влажни, топли местенца (най-вече гънките между носа и очичките, между веждите, по ушите, в редки случаи и по гениталиите). Състоянието е често срещано, не е заразно и е безобидно, стига малчуганът да не прояви форми на дерматити, екземи, алергии".
Според нея, ефективно е третиране със зехтин (или кокосово масло), преварен на водна баня. "Намазвате обилно скалпа на мъничето, оставяте го да престои известно време и измивате с мек бебешки шампоан. След това разресвате с мека четка, можете да подсушите и с кърпа“.
Д-р Костова съветва родителите в никакъв случай да не се опитват да изстъргват крустите с нокът. „Не използвайте козметика против пърхот за възрастни, защото не е подходяща за кожата на детенцето. Вместо това, нанасяйте специализирани бебешки продукти. Ако състоянието се задълбочава, обърнете внимание дали можете да го свържете с нещо провокиращо и се консултирайте с вашия педиатър“, допълва тя.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => mlechnite-krusti-se-tretirat-efektivno-sas-zehtin ) [34] => stdClass Object ( [blog_id] => 1578 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => c0cb69158006c7d746b22c819de3f236.jpg [category_id] => 10 [date] => 1643925600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Гинекологичната профилактика спасява живот [description] =>Източник: САГБАЛ "Д-р Щерев"
Гинекологичното здраве е изключително важно за всяка жена. Това е и причината всяка дама да трябва ежегодно да отделя време за проследяване при специалист, а не да се чака появяването на проблем, за да отиде на преглед. Специализираните прегледи и изследвания са една от най-важните стъпки към здрав и щастлив живот. Нещо повече – колкото по-рано се диагностицира едно заболяване, толкова шансовете за лечение и по-леки последствия стават по-големи.
Пътят към женското здраве
Едни от най-важните изследвания, които всяка жена трябва да си направи, са колпоскопия и онкоцитонамазка. Те са фокусирани към борбата с рака на шийката на матката. Ранните стадии на заболяването обикновено не са придружени с клинични симптоми. Заради това редовната профилактика е изключително важна.
Симптомите се проявяват едва в напреднал стадий, когато шансовете за успешно лечение са значително по-ниски. Основните признаци на болестта са кървене извън менструалния период, по време на гинекологичен преглед или полов акт. Други симптоми, които подсказват подобен проблем могат да бъдат кървене след настъпване на климактериума, болки по време на полов акт, болки в таза, цялостно неразположение и отслабване на организма.
Неприятна статистика
Честотата на заболяване от рак на шийката на матката в България има трайна възходяща тенденция. Според статистиката през последните години заболяват между 1100-1200 жени годишно, а смъртните случаи са между 300 и 400. Казано с други думи - от рак на шийката на матката всеки ден в България умира по една жена и се диагностицират три нови случая на заболяването.
Повече за онкоцитонамазката
Онкоцитонмазката представлява PAP тест. Това е микроскопско изследване на клетки от шийката на матката с цел ранно откриване и диагностициране на рак на шийката на матката. Препоръчително е изследването да се провежда веднъж годишно при всички жени на възраст между 21 и 65 години, както и при момичета под 21 години, които водят полов живот. При жени с повишен риск, изследването се провежда веднъж на шест месеца, или в зависимост от препоръката на лекаря.
Какво е колпоскопията
Колпоскопското изследване се извършва в гинекологичен кабинет със специален апарат, като в Медицински комплекс „Д-р Щерев“ това е видеоколпоскоп от най-ново поколение. То има за цел да пресее нормалните и доброкачествени епителни находки от съмнителните и злокачествените и да посочи тези изменения, които имат нужда от хистологично изследване (биопсия). Колпоскопията представлява неинвазивен детайлен оглед на шийката на матката, влагалището и външните полови органи със специален микроскоп (колпоскоп) под насочено осветление и увеличение до 40 пъти.
Кога се препоръчва Биопсия
Изследването се назначава при наличие на атипичен участък, установен чрез колпоскопия. С помощта на биопсията се прави диференциална диагноза между доброкачествено и злокачествено образувание. При нея лекарят взима малка тъканна проба от изменения участък с помощта на специални биопсични щипки. Взетата тъкан се изпраща в специализирана лаборатория, където се изследва под микроскоп от лекар -хистопатолог. Като цяло процедурата е сравнително безболезнена за жената - пациентката може да усети само слабо убождане при взимането на пробата. Възможна е появата на слабо кървене 3-4 дни след манипулацията.
Освен редовните профилактични прегледи, специалистите препоръчват и наличието на добра култура на полово общуване. Съвременната медицина предлага и ваксина, която може да предпази от развитието на заболяването, но тя трябва да бъде поставена преди започване на полов живот.
Инфорацията може да прочетете и ТУК.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => ginekologichnata-profilaktika-spasyava-zhivot ) [35] => stdClass Object ( [blog_id] => 1602 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 055aa0fb44c162979aee4553669d39f9.jpg [category_id] => 10 [date] => 1643666400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Какви са последиците от липсата на профилактика? [description] =>Източник: УМБАЛ "Пълмед"
Д-р Екатерина Петкова, управител на ДКЦ „Пълмед“ и кардиолог
Д-р Петкова, българинът започна ли по-често да ходи на профилактични прегледи? COVID-19 отрази ли се по някакъв начин на профилактичните прегледи – как?
Забелязва се една положителна тенденция, хората да обръщат внимание на най-малките симптоми за заболяване и да търсят все по-често мнение от специалист по този повод. Ранната профилактика и диагностика е много важна, за да можем да запазим качеството на живот на пациентите ни и да спомогнем за навременното им лечение. Хората започват да придобиват здравна култура и да се интересуват от здравословното си състояние, дори и да не чувстват задължително нещо притеснително. След понесена Covid-19 инфекция, голяма част от пациентите сами търсят специалисти, за да се види има ли някакви остатъчни поражения по белия дроб, сърцето, нервната система, съдовата система, гликемичния и ендокринологичния профил, ревматологичния статус и др.От друга страна, има не малък процент хора, които, поради епидемичната обстановка или поради друга причина, се страхуват да посетят специалист и чакат до последно, за да получат медицинска помощ. При тези хора се наблюдава прогресиране на заболяванията до степен на инвалидизация. При някои от тези случаи, потърсената медицинска помощ е крайно закъсняла. Основно, това се касае за сърдечни и съдови заболявания, онкозаболявания, заболявания на гастроинтестиналния тракт и други социалнозначими патологии.
Част от хората от страх да не се заразят от COVID-19 не ходят при лекар. Какви са последиците от липсата на профилактика? До какво може да доведе?
Както споменах, има заболявания, при които ранната диагностика и терапия са от основно значение по отношение на качеството и продължителността на живота. С риск да звуча плашещо, но една голяма част от леталните случаи могат да бъдат предотвратени, ако се разпознаят първите признаци на заболяването и се започне навременно лечение. Всеки човек трябва да има навика да следи своето здраве и това на близките му и при най-малки признаци за нещо нетипично, да се потърси съвет от специалист.Медицината в 21 век е напреднала дотам, че много от заболяванията, които в миналото са били смъртна присъда, в днешно време са напълно лечими и преодолими. Трябва да имаме доверие в медиците ни и да ги търсим активно при нужда.
Какви са първите признаци, които да ни покажат, че имаме кардиологични проблеми?
Едни от най-типичните признаци за проблеми със сърдечно-съдовата система, са лесната уморяемост, задъхване при физически усилия, напр. при изкачване на стълби. Ако човек не може да изкачи 3 етажа, без да се задъха, би следвало да има предвид, че това не е нормално и е редно да потърси специалист. Също така, ако забелязваме отоци по долните крайници, това може да бъде знак за сърдечни проблеми. А най-важните оплаквания, които в никакъв случай не бива да пренебрегваме, са дискомфорт в гръдната област – особено типично
се проявява при физически усилия, при емоционално напрежение и при излагане на студ. Ако някой получава болка, стягане в гърдите при студено време, това в почти всички случаи, говори за наличие на исхемична болест на сърцето. При диабетиците, обаче чувството за болка може да бъде притъпено и да не усещат тези симптоми. Най-малките оплаквания, трябва да бъдат знак за аларма и да водят пациента към преглед при специалист. Когато бъде хваната навреме, исхемичната болест на сърцето е лечима без последици. Нека хората не се залъгват, че щом отминава с времето тази болка или дискомфорт, то това значи, че всичко е наред. Не са малко примерите на пациенти, които идват с тежък миокарден инфаркт и/или кардиологичен шок, само защото са неглижирали сърдечните си оплаквания.
Кое предизвиква сърдечна недостатъчност и какъв начин на живот е необходимо да водим, за да я избегнем?
Сърдечната недостатъчност е крайната фаза на предшестващо сърдечно заболяване. Тези заболявания могат да бъдат както хронични– артериална хипертония, клапни патологии, исхемична болест на сърцето, кардиомиопатии и др., така и остри – остър миокарден инфаркт, миокардит. Прекаляването с алкохол и със забранени вещества, може да бъде причина за развитие на сърдечна недостатъчност. За да се стигне до сърдечна недостатъчност, това значи, че сърдечния мускул е загубил част от основната си функция – да изпомпва кръв към тялото. Лечението на сърдечна недостатъчност е изключително комплексно и не винаги има максимален ефект. За да се избегне прогресията на едно сърдечно заболяване, пациентите трябва стриктно да следят състоянието си, да следват препоръките на кардиолозите за терапия, да не пушат, да не се консумира алкохол в големи дози, да се избягват вредните храни. Важно е човек да се движи мак[1]симално много. Седентаризмът е бичът на днешното време. Голяма част от заболяванията се дължат на това, че не се движим достатъчно. Трябва да се има предвид, също така, че фамилната обремененост е една сериозна предпоставка
за развитие на сърдечни заболявания.
Какви вреди нанася COVID-19 на сърцето и колко често преболедувалите прибягват до среща с кардиолог.
Covid-19 може да бъде много коварен по отношение на вредите, които нанася не само върху сърцето, но и върху целия организъм. На първо място, това е белия дроб – в не малка част от случаите, след понесена инфекция, върху белия дроб остават поражения, които не винаги са обратими. Тези белодробни проблеми след време ще доведат и до сърдечно обременяване, защото сърцето и белия дроб са взаимно свързани. Отделно, чисто метаболитно погледнато, срещата с Covid-19 вируса често води до разстройства в обмяната на веществата – развитие или влошаване на захарен диабет, хормонални нарушения, нарушения в липидния профил и др. И всичко това може да бъде предотвратено.Доказано е, че хората, които са ваксинирани, понасят в пъти по-леко срещата с вируса и много по-рядко се стига до фатални усложнения.
Колко време може да отнеме процесът до пълно възстановяване?
Понякога възстановяването може да отнеме месеци, години, а в определени случаи, човек може никога да не се възстанови напълно. Именно поради тази причина, за да установим навреме какво отражение е имала ковид инфекцията върху организма на преболедувалия пациент, създадохме специализиран VIP пакет за постковид, както и основен такъв.В „Пълмед“ 24 часа, 7 дни в седмицата функционира и специализиран кабинет за диагностика на ковид инфекцията към звеното ни по неотложна помощ. Там пациентите могат да се възползват от пакети, включващи детайлни лабораторни и образни изследвания по време на активната инфекция. Предлагаме и услуга за последващ амбулаторен контрол, осъществяващ се чрез пакет от 3 или 5 телефонни консултации, които се провеждат ежедневно по график и според протокол, изготвен от топ специалистите от комплекса. Наскоро предложихме на нашите пациенти и PCR тест за ковид с резултат за 30мин., така че правим всичко възможно да предложим на нашите пациенти възможно най-комплексната медицинска услуга.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => kakvi-sa-posleditsite-ot-lipsata-na-profilaktika ) [36] => stdClass Object ( [blog_id] => 1604 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 844ff66039deb379d34bb8a801ec7377.jpg [category_id] => 10 [date] => 1643061600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Постковидните състояния са твърде разнообразни, но често протичат по-леко [description] =>Източник: МБАЛ "Бургасмед"
Имунопрофилактика на сезонните инфекции при всички болни със сърдечно-съдови заболявания, препоръчва началникът на Кардиологичното отделение на МБАЛ „Бургасмед“ д-р Муховски.
Д-р Муховски, увеличават ли се пациентите с постковидни оплаквания в МБАЛ „Бургасмед“ и кои варианти на вируса са най-критични за тези усложнения?
От началото на пандемията преминахме през няколко вълни и пикове на заразени с Ковид-19 болни. Два основни фактора определяха осцилациите и изявите на болестта – сезонност и мутациите в обвивката на вируса. Допълнително влияние оказваха взетите на всеки етап противоепидемични мерки и опознаването на болестта – проявите, патогенезата и лечението й, наличието на следковидни усложнения.
Вече приемаме съществуването на постковиден синдром, знаем за неговите прояви – кардиологични, белодробни, неврологични, бъбречни, стомашно-чревни, психоемоционални. Както виждате, те могат да са твърде разнообразни, а са и с различна по тежест изява. Твърда корелация между отделните варианти – алфа, бета, гама, делта, омикрон - с честотата и тежестта на изява на постковидните усложнения е трудно да се направи поради значителен брой допълнително повлияващи фактори. Едно е сигурно – с нарастване броя на преболедувалите, особено тези с прояви и тежест, налагащи болнично лечение, нарастват и броя и тежестта на постковидните усложнения и оплаквания. При всеки пациент е различно и затова препоръчвам при риск или прояви след преболедуване от Ковид-19 инфекция да се осъществи консултация при специалист – кардиолог, пулмолог, невролог, а в някои случаи и от лекарски консилиум.
От какво лечение се нуждаят пациентите с постковидни оплаквания и каква е продължителността на възстановяването?
Лечението на болни с постковиден синдром е комплексно. Разбира се, то започва с добрата диагностика, тъй като за всеки отделен случай е различно. Важно е отхвърлянето на тежки усложнения. В моята практика съм имал пациенти с тежки сърдечно-съдови усложнения като коронарни дисекации и тромбози, белодробен тромбоемболизъм, миокардити. За радост, по-често постковидните състояния протичат с по-леки прояви – симптоми от общ характер като лесна умора, депресия и повишена тревожност, промени в артериалното налягане, неживотозастрашаващи ритъмно-проводни нарушения. Обикновено те продължават до около три, но понякога и до шест и повече месеца. И при двете групи пациенти е необходима навременна консултация, адекватно терапевтично поведение и проследяване от лекар-специалист.
Какво трябва да направят хората със сърдечно-съдови проблеми, за да предотвратят евентуалното влошаване на състоянието си през студените зимни дни?
Съществува категорична корелация с нарастване на сърдечно-съдовите усложнения през есенно-зимния период. Причините са комплексни – климатичния дискомфорт, начин на хранене, обездвижването, циркаден ритъм с по-продължителна нощна фаза и т.н. Препоръките за справяне с тези влияния може да групираме в няколко насоки:
До каква степен модерната техника е решаваща за по-добрите резултати в работата на вашето отделение?
Живеем във високотехнологична ера и имаме шанс да разполагаме в нашата болница с медицинска техника от последно поколение за диагностика и лечение в кардиологията. Тя ни позволява прецизна диагностика, а знаем, че доброто диагностициране води и до добро лечение. Кардиологичното отделение на МБАЛ ,,Бургасмед“ разполага с такава апаратура – ЕКГ, Холтер мониторинг, Ехокардиография, включително за трансезофагиална ехокардиография, ангиографски апарат от последно поколение с най-съвременни възможности за диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания при коронарна, мозъчно-съдова и периферна съдова болест. Разполагаме и с Отделение по образна диагностика с възможности за осъществяване на компютърна аксиална томография (скенер) и ЯМР диагностика на сърдечно-съдовата система.
Предвиждате ли и тази година безплатни профилактични прегледи в рамките на кампанията „Бъдете здрави!“, която провежда МБАЛ ,,Бургасмед“?
Кардиологичното отделение на МБАЛ ,,Бургасмед“ разполага с екип от шестима кардиолози, включително трима сертифицирани инвазивни специалисти, ангиолог и специализант. Ние целогодишно активно участваме в програми за скриниг и лечение на пациенти със сърдечно-съдова патология. Ще спомена участието ни в две такива програми през миналата година – безплатни прегледи през седмицата на ,,Деня на сърцето,“ и проследяване в рамките на месец и половина на болни с ритъмно-проводни нарушения, осъществено съвместно с Националната пациентска организация, на пациенти с предсърдно мъждене. Участието ни в кампанията за безплатни профилактични прегледи „Бъдете здрави“ за скрининг и консултации при сърдечно-съдови заболявания е част от тазгодишните ни планове като колектив и институция.
Бих искал да добавя, че болничният екип е с режим на работа 24/7 и така денонощно осъществяваме кардиологична помощ и консултации за всеки потърсил медицинска помощ в нашата болница.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => postkovidnite-sastoyania-sa-tvarde-raznoobrazni-no-chesto-protichat-po-leko ) [37] => stdClass Object ( [blog_id] => 1605 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => e1178f5d88e226414214d3dea7884569.jpg [category_id] => 10 [date] => 1643061600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Какви са последиците за белите дробове след ковид инфекцията [description] =>
Източник: МБАЛ "Доверие"
Острите прояви на инфекцията причинена от вируса COVID-19 продължават до 4 седмици от началото. Установено е също, че са налице и остатъчни симптоми, структурни и функционални промени в отделните органи и системи на човешкото тяло. Те продължават седмици и месеци след боледуването и изискват лекарска помощ. Повече за последиците и превенцията споделя д-р Лиляна Чунева, специалист вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия в Медицински комплекс „Доверие“.
Кои симптоми на Ковид инфекцията отшумяват по-дълго ?
Ковид инфекцията се предава по въздушно-капков път, т.е. тя е респираторна инфекция. Именно това обуславя основните прояви по време на заболяването, освен общите симптоми като отпадналост, повишена температура и болки по тялото, да са от страна на горните и/ или долните дихателни пътища.
С проучвания е доказано, че най честите остатъчни симптоми след първия месец от болестта са умора и задух, като е интересно да се подчертае, че наличието им, не зависи от тежестта на протичане на острата инфекция и от това къде е проведено лечението на заболяването.
Както споменах белият дроб е най-често засегнатия орган от вируса, където се развиват и едни от най- сериозните патологични процеси в хода на заболяването. Дали ще има последици от инфекцията в белите дробове и колко тежки ще са те, зависи от степента на вирусния товар при инфектирането, възрастта на пациента, дали са налице придружаващи заболявания и не на последно място колко тежко е протекла болеста и дали пациента е бил хоспитализиран в отделение или в интензивен сектор.
Какви са следите, които инфекцията оставя върху белите дробове?
Често срещана находка след изтичането на острата фаза на инфекцията в белите дробове, е наличието на различни по степен рентгенологични изменения / резултат от вирусното засягане/, като времето необходимо за тяхното евентуално пълно обратно развитие може да бъде и 1 година. Когато тези изменения засягат обширни площи от белите дробове е възможно да се развие дихателна недостатъчност, изискваща продължително време лечение с кислород. Препоръчително е тези изменения да бъдат оценени от лекар специалист, който освен, че ще разпита и прегледа пациента, може при необходимост да осъществи лабораторни тестове и функционални изследвания на белите дробове и да прецени по нататъшното поведение и лечение при конкретния пациент.
Други възможни последици от засягането на белите дробове от вируса са развитието на вторична бактериална или гъбична инфекция и сериозния и понякога животозастрашаващ белодробен тромбемболизъм .
Как можем се предпазим?
Препоръчвам спазването на противоепидимичните мерки, включително ваксинирането с оглед ограничаване на разпространението на заболяването и развитието на тежките му форми, както и навременното и правилно лечение от лекар специалист при развило се вече остро заболяване или възникнали последици след острата инфекция.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => kakvi-sa-posleditsite-za-belite-drobove-sled-kovid-infektsiyata ) [38] => stdClass Object ( [blog_id] => 1609 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 2667c324e43f1e4e4b45471336ec7833.png [category_id] => 10 [date] => 1643061600 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Това, което осигуряваме на бременната жена у нас, не отстъпва на това, което е в Стокхолм [description] =>
Източник: УМБАЛ "Софиямед"
Рак на ендометриума или рак на лигавицата на матката е сравнително рядко заболяване за щастие, като правило много често настъпва в менопаузалната или в пременопаузалната възраст, тогава когато жената е над 45, 50 или 60 години, заяви д-р Анатолий Дуковски, акушер-гинеколог в УМБАЛ "Софиямед" в предаването „Академия Здравитал“ на Евроком. Всички кръвотечения в менопаузалната възраст, които са в гинекологичната практика са силно суспектни за рак на ендометриума на матката. За голяма радост 80% от тях са абсолютно бенигнени (доброкачествени). Аз съм оперирал преди 10 години жени с рак на лигавицата на матката и досега са добре, посочи докторът.
В кой момент трябва да се махне единичната миома, какъв е принципът? „След 35-годишна възраст всяка трета жена има миома на матката. Половината от тези жени имат единични миомни възли, а другите - няколко. Причините за едното и за другото състояние са различни. Когато е един миомен възел най-често причината е генетична, а когато са множествени – причината е хормонално-индивидуална за този организъм. Зависи колко е голям миомният възел, например 2-3 см и къде е разположен. Ако жената има желание да има своята бременност, тя може да има опити да забременее без да се отстранява миомният възел. Ако има бременност, бременността спокойно може да продължи с миомния възел и когато дойде време за родоразрешение се извършва цезарово сечение и отстраняване на миомния възел. Ако миомните възли са повече от един, те значително пречат вече на репродукционната способност и е желателно да бъдат отстранени“.
"Трябва да ви кажа, че нашето отношение към бременната жена, това което нашето общество е осигурило като възможности не отстъпва на това, което е в Стокхолм“, заяви д-р Дуковски, помолен от водещия д-р Христо Деянов да направи сравнение с Швеция, но добави, че най-печалното е, че България е в тежък демографски срив. „Много пъти съм бил в Париж и на много други световни конгреси. Ние не отстъпваме кой знае колко много на това, което става по света“. Д-р Деянов също се съгласи добавяйки, „вие специализирате в чужбина, работите със същите апарати, които са произведени в тези държави и с които и там работят, така че защо да отстъпваме“.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => tova-koeto-osiguryavame-na-bremennata-zhena-u-nas-ne-otstapva-na-tova-koeto-e-v-stokholm ) [39] => stdClass Object ( [blog_id] => 1600 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 50b6de9c3fa3704e6b5a012b01e7f2e9.png [category_id] => 10 [date] => 1638136800 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Периферна артериалната болест и какво е характерно за нея? [description] =>Източник: МБАЛ "Света Каридад"
Д-р Димитър Мануков, инвазивен кардиолог, по темата за същността на артериалната болест, рисковете и симптомите, за да могат пациентите да получат навременно диагностициране и лечение.
Какво представлява периферната артериална болест, д-р Мануков?
Периферната съдова болест се отнася до заболявания на кръвоносните съдове, разположени извън сърцето и мозъка. В това число спадат съдовете захранващи главата, крайниците и органите на човешкото тяло.
Както коронарната артериална болест, така и болестта на периферните артерии се причиняват от атеросклероза и артериосклероза. Това означава, че артериите с времето губят еластичност, втвърдяват се и в стените им се натрупва плака. Плаката се състои от отлагания на мазнини, холестерол и други вещества. Атеросклерозата води до стесняване и блокиране на артериите в различните области на тялото.
Какво причинява периферната артериална болест?
Рисковите фактори, които стоят в основата на коронарната болест на сърцето оказват същото влияние и негативен ефект върху периферната артериална болест. Тютюнопушене, диабет, високо кръвно налягане, високият холестерол и напредване на възрастта са основните виновници. Да не забравяме и комбинацията от застоялия начин на живот и намалената физическа активност, които за съжаление в днешното ежедневие се срещат все по-често.
Какви са признаците на периферната артериална болест?
Симптомите зависят от зоната захранвана от болната артерия. При засягане на каротидните артерии, тоест артериите захранващи мозъка, симптомите могат да бъдат от внезапно замайване или загуба на равновесие до изтръпване или слабост в крайниците. Може да се наблюдават проблеми с говоренето и разбирането, със зрението с едното или двете очи. Внезапното, силно главоболие също може да сигнализира за засягане на каротидните артерии.
Засягането на артериите на долните крайници води до дискомфорт, спазми или тежест при ходене, особено в прасеца като след спиране и почивка симптомите отшумяват. Причината е, че стесненията на артериите водят до намален приток на кръв към мускулите на краката, които от своя страна повишават нуждите си при физическо усилие. С напредването на заболяването може да почувствате болка дори докато си почивате или може да почувствате болка, когато повдигнете краката си, защото гравитацията затруднява притока на кръв. В най-лошите случаи получавате болка през цялото време или болезнени рани, които зарастват трудно. Това е спешен случай застрашаващ крайника и ще ви е необходима процедура за възстановяване на кръвотока възможно най-бързо, за да предотвратите ампутация.
Високо кръвно налягане, което не се контролира или трудно контролира от лекарства пък може да е симптом на стеснение на бъбречните артерии. Сърдечна недостатъчност и бъбречна недостатъчност също могат да подскажат за такова засягане.
При стеснение на артериите захранващи червата, пациентите съобщават за болка, локализирана в областта на стомаха, която започва 15-30 минути след хранене, продължава няколко часа и постепенно отшумява.
Как се диагностицира периферната артериална болест?
Обикновено се започва с добър физикален преглед, слушане на артериите и усещане на пулса във всички точки. Измерването на ABI e основен метод за доказване не периферна артериална болест и то напълно безболезнено за пациента.
Представлява измерване на кръвното налягане в долната част на краката и сравнаване спрямо кръвното налягане на ръцете. По време на този тест се поставят маншети за кръвно налягане на ръцете и краката. Маншетите се надуват, докато ръчно устройство доплер се използва за слушане на кръвотока в артериите. По този начин може да се оцени количеството на притока на кръв към краката и стъпалата, което е намалено при човек с периферна болест. Това е изключително точен метод за откриване на артериална болест. Понякога можем да използваме ултразвук, който представлява неинвазивно изследване на съдовете. При нужда от по-задълбочени и подробни изследвания може да се извърши ангиография. Изследване при което в артериите се инжектира контрастно вещество и се използват рентгенови лъчи, за да се покаже притока на кръв и да се открият евентуални стеснения или запушвания. За неинвазивно изследване на съдовете може да се направи също така компютърна томографска ангиография.
Как се лекува периферната болест на артериите?
На първо място промяна в начина на живот. Без тази стъпка от страна на пациента, всички останали стъпки се обезсмислят. Тук влизат отказ от тютюнопушене, редукция на холестерол(било то чрез диета или лекарства), добър контрол на захарен диабет и кръвно налягане, и упражнения. Целта на всички тези мерки е да се предотврати напредването на заболяването и съответно влошаване на симптомите.
По-напредналите и тежки форми могат да бъдат лекувани с интервенционални процедури като ангиопластика (за разширяване или изчистване на стеснените и/или запупешени артерии). В някои случаи могат да се извършат хирургични процедури като байпас на периферните артерии, за да се пренасочи кръвния поток около запушването на кръвоносния съд.
Както видяхте, можете да помогнете за контролиране на периферната болест чрез много стъпки – като спрете пушенето, се храните добре, станете активни и се грижите добре за себе си. Но понякога единственото решение е медицинско и тогава вече ние сме насреща за да помогнем.
Интервюто може да намерите тук.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => periferna-arterialnata-bolest-i-kakvo-e-harakterno-za-neya ) [40] => stdClass Object ( [blog_id] => 1438 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 9bf3c6db285b62c10f00b53c572e4422.jpg [category_id] => 10 [date] => 1621890000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Проф. Дудов: Здравната ни система е поставена на колене - тотално изтискана и по принцип недофинансирана [description] =>Проф. д-р Асен Дудов, дм, е началник на Клиниката по медицинска онкология към "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост", медицински директор на лечебното заведение и председател на Българското онкологично научно дружество.
Специализирал е в Saint John's College, University of Oxford, Великобритания; Institut Jules Bordet, Белгия; Thoraxklinik Heidelberg, Германия; Gustave Rossy Institute, Франция; San Francisco Comprehensive Cancer Center, САЩ; Harvard Medical School, САЩ; Massachussetts General Hospital, САЩ; MD Anderson Cancer Center, САЩ.
Проф. Дудов е член на Европейската организация за изследване и лечение на рака (EORTC); Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO); Европейската организация за изследване и лечение на невроендокринни тумори (ENETS); Американската асоциация за изследване на рака (AACR). Интересите му са насочени към терапия на солидни тумори и в частност подходи за преодоляване на лекарствената резистентност. Специалист е и в областта на прицелната терапия на рака на млечната жлеза, невроендокринни тумори на дебелото и правото черво, бъбрека и простатата.
Професор Дудов, призовавате за нов поглед на политиците в пост covid ерата, накъде трябва да погледнат те след края на пандемията? Или още сега?
Kакво всъщност се случи със започването на Ковид пандемията? Започна една свръх фиксация в самото начало още върху епидемичната обстановка. Но това разбира се не изненадва никой. Защото ние миналата година в началото се срещахме с един враг, с едно заболяване, което криеше много неизвестни - както за своето протичане, за своето естество, така и за евентуалното свое разпространение, което наистина беше обяснимо.
За това че така изостри вниманието на цялата не само здравна система, а на цялото общество. Но така или иначе мина около една година, в която имаше такава свръх фиксация върху епидемиологичната обстановка. В целия обществен, бих казал и икономически живот. В същото време една такава, бих казал особено в началото истерия относно заболяването, доведе до излизане от общественото внимание и в голяма степен от там притискайки здравната система и от здравното внимание на основни социалнозначими заболявания. Тъй като аз съм онколог, разбира се рака е темата, която е основна за мен. Там за щастие след първоначалните проблеми с разрешения на КПП-та и т.н., които пишехме на различни пациенти, които пътуваха в страната, се получи и един проблем. Той беше чисто психологически при самите пациенти, които в началото на миналата година имаха до някъде диагностицирани, но недовършена диагностика на своите заболявания. Те се уплашиха от епидемията, решиха, че може в по-късен период да го направят. След това дойде лятото. През лятото имаше глътка въздух. Случайте намаляха. Тази група пациенти решиха по-късничко, нали малко да починат. Всеки смяташе, че още месец, два и пандемията ще изчезне. Решиха да довършат своята диагностика в по-късните месеци, което за съжаление обаче изигра една лоша шега. Защото започвайки разтежа на новите случаи, поредната вълна, която есента, особено в края на есента настана, отново доведе при някой пациенти до забавяне, поради страх от епидемията, до запълване вече наистина на лечебните заведения със случаи, които са ковид и тяхното преструктуриране с откриване на ковид звена почти във всички лечебни заведения.
И разбира се, когато тези , които все пак събраха кураж да довършат своята диагностика се оказа, че много от тях са вече с едно напреднало заболяване, което до преди няколко месеца, което никак не е малко време по отношение на рака, за съжаление вече идват в едни напреднали стадии, когато и лечението е по-трудно и не толкова ефикасно и е по-мъчително за пациентите и е по-скъпо за държавата. Но на първо място то не е в интерес на техния живот . В този период от около година имаше реакция на различните субекти в обществото, която беше изцяло под знака на Ковид. Всъщност бих казал с изключение тук на така политическите трепети покрай изборите. Ситуацията продължава да бъде подчинена на Ковид говоренето. Институциите изцяло се фиксираха върху Ковид епидемията, като че ли не съществуваха пациенти с други заболявания. Изчезнаха болните от диабет, от сърдечно-съдови заболявания, от дегеративни заболявания на опорно-двигателния апарат, на автоимунните заболявания, заболяванията на храносмилателния тракт, хронични заболявания, които не трябва да излизат извън контрола на лекарите-специалисти. Излизайки, те се усложняват. Те водят до задълбочаване на страданието, влошаване на състоянието на пациентите с такива хронични заболявания. И разбира се това води до една не само неблагоприятна клинична картина, а понякога дори с лоши аспекти върху живота на болните и изхода от болестта.
Това, разбира се води до много по-голяма консумация на финансов ресурс, за да може тези пациенти отново да бъдат стабилизирани и доведени до предходното си състояние.
Ако трябва да обобщя – тези фактори в страната ни доведоха до един голям връх от болни, които са с хронични страдания, включително онкологични, чийто страдания се комплицираха и в един следващ момент, така или иначе със или без Ковид, със или без овладяване на ситуацията. Тази вълна от вече гранично компенсирани и търпящи, почти до ръба на своите физически възможности пациенти, ще се върнат в ЛЗ. Което означава, че това е едно огромно засипване този път, но не с Ковид болни, а с болни от всички други заболявания, с хроничен характер, които са усложнени. И повече не търпят извънболнично лечение.
Предупреждавате за приближаващо „торнадо“ от пациенти с влошено състояние на различни заболявания, на какво се дължи тази прогноза?
Като председател на Българското онкологично научно дружество, аз имам ясна представа и за това какво се случва в страната с онко пациентите. Колко за съжаление тази фиксация върху Ковид пациентите пречи на адекватното диагностициране на време, проследяване и лечение на онкологичните пациенти. За щастие поне плановите операции и лечение не са спрени при тези болни. Поне оперативното лечение може да се извършва.
Но друга една причина е, че се откриха Ковид отделения и в болниците с онкологични пациенти или предимно с онкологични пациенти. Това аз лично не мисля, е разумно, тъй като – ето давам Ви пример „при нас имаме един цял етаж, за който беше императивно разпоредено от институциите, всяка болница да има определен процент легла за Ковид”. Ние разбира се, изпълнихме тези свои задължения, но това сви ресурса легла и разбира се - персонал, лекари, сестри, лаборанти, които трябва да обслужват Ковид пациентите. Да дават тежки дежурства. Да бъдат извън своите отделения, тъй като знаете, че докато те работят в тези звена, няма как да излизат и да се връщат от звената, от които те излизат. Да кажем колегите от медицинска онкология, които дават дежурства в Ковид отделението – те са една седмица там, след това ги изчакваме, за да дадат негативен тест и след това, когато дадат негативен тест се връщат на работа. Всичко това е отделяне на огромен ресурс от хора, усилия, възможности, време, а онкологично болните пациенти не чакат.
В тази връзка аз искам да кажа, че целия медицински песонал са герои. Неудобно ми е да го кажа, тъй като и аз самият съм лекар, но искам да Ви кажа, че това което се случва в страната вече една година е едно геройство. Знам, че в България така в последните 30 г. беше направено всичко възможно да се хулят лекарите, да се говорят глупости за тях – как се хвърлят бебета в кофи за боклук и всякакви други инсиноации, клевети, лъжи и бих казал престъпно поведение. Защото така се оронва престижа на хората, които се грижат за здравето на всички останали. Довеждане даже до разбирането, че хората в България не загиват от болест, а от лекарска грешка. Всичко това, за съжаление, като че ли краските се сгъстиха още повече в последните месеци, което отново ще се добави към торнадото от пациенти с усложнени хронични заболявания, които би трябвало да започнат своето лечение.
Защо бяха оставени на заден план тези хора и можеше ли да не бъдат? Или необходимостта всички сили да бъдат съсредоточени върху covid пациентите беше неизбежна?
Не зная дали, когато започна болестта и всички наистина бяхме в една паника, тъй като не знаехме точно срещу какво сме изложени. Не зная дали имаше някакъв оптимален сценарии, по който пациентите с онкологични и други хронични заболявания можеше да бъдат все така адекватно лекувани. Виждате, че в целия свят се появиха диспропорции. Но все пак в някой страни, както бих казал и в България, диспропорциите между Ковид и не Ковид пациентите бяха твърде демаркирани. Което означава, че наистина при нас и ресурса е по-малък. Което безспорно е така. И от друга страна наистина свръхфиксацията върху Ковид заболяването изблъска настрани пациентите с хронични заболявания.
Очаквате висок ръст на влошените състояния на онкоболни, усеща ли се вече?
Първата вълна на забавяне в диагностиката си онкологични пациенти дойде в края на миналата година. След това, като че ли нещата малко тръгнаха. Самите хора бяха така малко твърде уплашени от това, което се е случило с тях. И влошено състояние би могло да се очаква условно при болните, в тези региони, където те имат трудности в лечението. Бившите онкологични диспансери, които формират онкологичната мрежа на страната, сега наречени „Специализирани болници за онкологични заболявания”, ами че някой от тях се превърнаха в ковид болници. Така, че естествено е, че за тези пациенти, каквито и усилия да полагат колегите в тези ЛЗ, просто ще имат повече усложнения и повече трудности в лечението си на онкологичното заболяване. За това и те търсят възможност за такова лечение в много по-отдалечени градове в страната от техните региони, което разбира се е свързано и с дискомфорт, с пътуване, с излагане на допълнителни рискове. Те самите са в състояние, което не предполага да циркулират непрекъснато в страната.
В този смисъл – спирането на планови операции опасно решение ли е?
Спирането на плановите операции в голяма степен води до един риск за всички групи пациенти. Защото между планова и планова операция, все пак според мен трябва да има ясно дефинирана разлика. Има неща, които наистина могат да се отложат и с месеци, дори и с години. Но има неща, които не трябва да се отлагат, тъй като те могат да доведат до влошаване на общото състояние. Както не онкологични, така и неочаквани онкологични заболявания. Често пъти се мисли за един процес, който трябва да се оперира, той се наблюдава от известно време, седи в планов порядък, тъй като не се предполага, че той изведнъж се оказва по време на операцията, че е онкологичен. Така, че плановите операции би трябвало не да се спират така с един общ знаменател, с едно общо решение – спират се плановите операции. Трябва да се остави на клиницистите, на колегите хирурзи, които перфектно могат да преценят кои болни могат да изчакат наистина, когато болницата е натоварена и с Ковид ситуация и имаме превенция на това да се събират пациентите и кои са твърде подозрителни за усложняване на тяхното страдание.
Какво е решението, за да се минимализира този проблем – някаква кампания за профилактика, например?
Профилактиката за съжаление е една дъвка, която така веднъж в годината около определени дни за определени хронични заболявания започва да се дъвче. Дали тя ще е за профилактика за рака на млечната жлеза или ще бъде за профилактика за рака на простата в тоя месец, дали ще бъде ден на сърдечното здраве или ден на простатното здраве. Това са дни, които са за напомняне, че такива заболявания има. Че човек трябва да обръща внимание на своето здравословно състояние. Че има редица хронични заболявания, които все пак могат да добре и много добре да се контролират и лекуват в техните ранни стадии, вкл. онкологични. Но за тази цел трябва и малко активност от страна на пациентите. Такава посевместна профилактика за всичко – това не е възможно.
Специално за рака, там много се бърка какво е профилактика, какво е скриининг. – Скриининг означава поголовно изследване при дадени локализации, което е доказано че работи. При рака за съжаление не са много локализациите. На скриининг могат да се подложат жените, за да се търси рак на млечната жлеза. Също жените, за да се търси рак на маточната шиика. Изследването на маркера „простатно-специфичен антиген” с вземане на венозна кръв или както се нарича съкратено PSА, мъжете след 45 годишна възраст веднъж годишно да се изследва с най-просто за 2-3 минути вземане на кръв от вената. Това е скриининга на тези локализациии, до някъде рака на дебелото черво за скрити кръвоизливи. Но това трябва да бъде национална политика. Не да изберем една група или там в един ден да кажем – „ето безплатно ще прегледаме еди колко си пациенти”. Това трябва да е национална политика, която се базира на Национален противораков план, в които ясно и точно да е казано в каква възраст жените трябва да провеждат и какви изследвания на млечните жлези; какви изследвания и къде да бъдат провеждани по отношение профилактика на рака, и по-скоро скриининг в този случай, на рака на маточната шиика; кои мъже трябва да проследяват маркера си PSA.
Казвате, че ще са необходими повече финанси, имате ли приблизителни разчети?
Това е въпрос, който според мен няма отговор. Тъй като нашата система според мен е поставена на колене. Тя е тотално изтискана. По принцип е недофинансирана сама по себе си с валутния механизъм на пътеките, в който няма точно и ясно измерване на лекарския труд, на сестринския труд, на труда на лаборанти, другия медицински персонал. Така че, това е едно уравнение с неизвестни, което няма как да получи отговор преди да се извършат тези действия. И пак казвам, за да бъдат извършени те не трябва да се използват лабораторни методи на хора, които наблюдават отстрани, които се занимават с чисто административната дейност. Най-накрая експертите в отделните специалности трябва да бъдат адекватно включени и да се направи точно осчетоводяване на труда.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => prof-dudov ) [41] => stdClass Object ( [blog_id] => 1435 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => d26de83ba28765e238801502f39bd892.jpg [category_id] => 10 [date] => 1620162000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Десислава Станева: Нашата страна разполага с много добри специалисти в различни области на медицината. [description] =>
Д-р Десислава Станева е едва на 30 години, но е сред най-обичаните акушер-гинеколози в болница „Надежда“. Редица бъдещи майки избират да поверяват на нея проследяването на бременността си и раждането на своето дете.
Освен в родилна зала, работата ѝ я отвежда и в операционната, където открива своето истинско призвание – оперативната гинекология. Споделя, че именно в тази област иска да постигне най-големите си успехи.
Преди няколко години обаче тя се насочва и към едно друго, сравнително ново направление на специалността – естетичната гинекология и с подкрепата на екипа и ръководството на болница „Надежда“ д-р Станева започва да развива успешно това направление в лечебното заведение. Съвсем наскоро доктор Станева беше отличена в класацията „40 до 40“ на Дарик радио.
Бяхте отличени в класацията „40 до 40“ – какво означава за вас това признание?
Присъствието ми в класацията ми носи радост. Това не е признание за мен самата, а по-скоро е признание за всички колеги и учители, които са работили с мен през годините и са оформили личността ми.
Д-р Станева, много се шегувахме, че след локдауна следва бейби бум. Имаше ли истина в тези шеги?
В известен смисъл може да говорим за малък бейби бум, но на локално ниво – в определени здравни заведения. Всички знаем обаче, че тенденцията в България по отношение на естествения прираст, е той да поддържа отрицателни стойности. Тези стойности се запазват негативни и към момента.
За последната календарна година не се отбелязва покачване на броя на ражданията. Броят им дори е по-нисък от предходната 2019 година. Аз, по-конкретно, мога да визирам стойностите в нашето лечебно заведение, в което отбелязахме ръст в броя на ражданията за 2020 година. Завишен при нас е и броя на ражданията за периода януари-март 2021 година спрямо броя им за същия период предходната година.
Нека не забравяме, че една бременност трае около 9 календарни месеца и резултатите от новите условия на живот, наложени от епидемиологичната обстановка с коронавируса, станаха факт през последните месеци.
Вие сте едва на 30 години, за съжаление такива въпроси към млади специалисти са неизбежни – защо останахте в България? Вие мислила ли сте да заминете и да работите в друга държава?
Да бъда напълно откровена с вас, по време на студентските си години имах планове за обучение и работа в чужбина. След завършването на университета съдбата ме срещна с екипа на МБАЛ „Надежда“ и останах в България. Тук, в нашата страна, обстановката за младите лекари е далеч от розова, но с ръка на сърцето заявявам, че не съжалявам за решението си. Бих отишла в друга страна за кратък период от време с цел обучение и придобиване на опит, който да върна обратно в България и да прилагам в професията. Обичам родината си и с напредването на годините съзнавам, че мястото ми е тук. Не мога да си представя да живея другаде, колкото и преувеличено да звучи. Ние, българите, имаме прекрасни обичаи и нрави, без които аз не бих се чувствала комфортно. Както прочетох в една книга преди няколко месеца – „коренът ще ме дърпа“ на обратно.
А защо толкова много Ваши колеги не остават? Какво трябва да се направи, за да останат в страната и да работят тук?
Нашата страна разполага с много добри специалисти в различни области на медицината. Всеки млад колега би избрал да се обучава и работи в голяма учебна база, по възможност университетска, където са съсредоточени тежки случаи, с оглед на това да натрупа богата клинична практика. За съжаление, броят на такива лечебни заведения е ограничен. Една част от колегите не остават в България по тази причина. Те заминават в търсене на специализация с повече практическа заетост, по-съвременни методи и подходи, по-добро заплащане. Изборът на място за обучение и работа е индивидуален. Всеки трябва да прецени на какви жертви е готов и в името на какво.
Оперативна гинекология е първата ви „страст“ – защо се насочихте към това?
Как ме привлече оперативната дейност? Всичко започна още в студентството ми, когато за кратко време работех като санитар в операционната зала на едно спешно звено. Там, бих казала, покълна семенцето на любовта ми към хирургията. Толкова непознато беше за мен тогава, а така силно ме привлече. В последствие по време на специализацията си срещнах много колеги, които дадоха своя принос покълналото тогава семенце да стане моя страст.
В операционната се чувствам добре, чувствам се на мястото си. Изключвам себе си от околния свят и се съсредоточавам в интервенцията. Хирургията за мен е творчество – да твориш върху човешкото тяло. За нея се изисква дисциплина, отговорност, екипност, не на последно място способност на емпатия. Разбира се, аз съм млад специалист, пред когото стои дълъг път за вървене. Дали оперативната гинекология ще стане мой основен път в професията – само времето ще покаже.
Втората Ви страст обаче е едно направление, което като че ли е малко познато на пациентите у нас – естетичната гинекология. Признавам си, и за мен е непознато. Какво представлява всъщност?
Естетичната гинекология е сравнително ново направление в специалността Акушерство и гинекология, което стана по-известно в България през последните няколко години. Тази клон на специалността е свързан с извършването на миниинвазивни или неинвазивни интервенции в интимната област с цел корекция на анатомията й, лечение на генито-уринарния синдром с изява вулво-вагинална атрофия и уринарна инконтиненция.
Предполагам, че е по-малко познато, защото жените се притесняват да говорят за такива проблеми. Какви пациентки идат при Вас и трудно ли взимат решението да дойдат, като споменахме притеснение?
Всяка жена има различни проблеми и потребности в различните си възрасти. Естетичната гинекология може да помогне почти навсякъде – от репродуктивната възраст през следродилния период до постменопаузалния. Най-честите оплаквания на пациентките са вагиналната сухота, болезнения полов контакт, а от там и намаленото до липсващо сексуално желание, промяна на цвета на кожата и визията на интимната зона, неволното изпускане на урина.
Разбира се, притеснение има у жените, когато трябва да разговарят по темите, свързани със секса – намалено либидо, болезнен и неудовлетворяващ полов контакт, изпускането на урина. Трудно е на една жена да вземе решение да посети специалист за консултация по тези въпроси. За нас – като лекари, е изключително важно след влизането й в кабинета тя да бъде предразположена да сподели открито проблемите си, да разбере, че не е единствена с тези оплаквания и че вече има нови методи за решението им.
Казвате, че естетичната гинекология е подценявана в медицинските среди, защо?
Да, част от колегите подценяват естетичната гинекология, а друга част от тях не са запознати по-детайлно с този клон на специалността. Това има своя негативен ефект - отклонява пациентката от решението на проблемите й. Често срещам мнения, че естетичната гинекология се занимава с козметични процедури с ниска или дори липсваща ефективност, което, смея да твърдя, не е така.
Естетичната гинекология има своето място. Тя не е каприз, а необходимост при определени обстоятелства или след определена възраст на жената.
На финала ще ви върна към раждаемостта у нас, задоволителни ли са нивата? Защо жените се решават на по-късна възраст на тази крачка?
Както казах по-рано в разговора ни, естественият прираст на страната ни поддържа отрицателна стойност, което показва, че нивата на раждаемостта у нас са с незадоволителни стойности. Средната възраст на българката, на която тя ражда първото си дете, е 27-28 години. Причината за това е желанието на жената да постигне т.нар. социална зрялост – да завърши образованието си, да изгради кариерата си, да бъде финансово подсигурена.
В последните години все повече млади жени споделят за трудността при намирането на подходящ партньор за създаване на семейство, което вероятно се дължи на забързания ни живот и все по-малкото време за общуване помежду ни. Наложените мерки във връзка с епидемиологичната обстановка задълбочиха тези обстоятелства.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => dr-staneva-stranata-ni-razpolaga-s-dobri-spetsialisti-v-razlichni-oblasti-na-meditsinata ) [42] => stdClass Object ( [blog_id] => 1415 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => ab88734d33f352e1b5514678fb3418cd.jpg [category_id] => 10 [date] => 1615154400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Между София и Монтана: Лекарите – близнаци, които решиха да влязат в битката с коронавируса. „Какво по-хубаво от това да помогнеш на хората от родния град на майка си.“ [description] =>Те са родени през 1993-та година. На 27-години вече са лекари. И въпреки че са специалисти в съвсем други направления, д-р Даяна Ангелова и д-р Петър Ангелов доброволно влизат на първа линия в борбата с пандемията от Ковид 19. Лекарите - близнаци разделят времето си между Монтана и София - Д-р Ангелова работи в отделението по „Кардиология“ на МБАЛ „Сити клиник – Свети Георги“ Монтана, а брат й – в сектор „Урология“. Паралелно с това, близнаците работят и в „Пирогов“, като и на двете места влизат доброволно в Covid секторите на болниците. Представяме ви ги в рубриката „Лекарите говорят“.
Лесно ли се взима решението да рискуваш здравето си? Знаем, че сте лекари и сте дали клетва да лекувате, но да влезеш в Ковид отделението е доброволно подлагане на риск.
ДА: Бях лекар малко повече от година преди започването на епидемията. Много добре си спомням как през март месец ми се обадиха с апел да вляза в отделението, за да лекувам първите заразени от Ковид. Определено не се взима лесно такова решение - ново заболяване, вирус, който не се знае какви трайни последствия би оставил върху теб и още по - важното, тогава все още нямаше много информация с какво да лекуваш пациентите си. Но някой трябваше да го направи и не съжалявам за избора си, нито за това как той промени живота ми. Опитът, който натрупах в Ковид отделенията, е незаменим.
ПА: В допълнение на всички въпросителни, които си задава всеки лекар, просто идва един момент, в който си казваш „да, не е лесно, но все пак, някой трябва да го направи“.
Какви са вашите специалности всъщност?
ПА: Аз специализирам детска урология.
ДА: Вътрешни болести.
Защо решихте да станете доброволци?
ПА: И двамата вече се бяхме срещали с вируса. Какво по-хубаво от това да помогнеш на хората от родния град на майка си, които те обичат и уважават.
ДА: Специалността ми беше най - близка до патологията на пациенти с Ковид. Като млад човек, без съпътстващи заболявания, с опит от 7 месеца в борбата с вируса, реших, че мястото ми е на първа линия, до пациентите.
Живеете между Монтана и София, нали така? Как се справяте, чисто физически?
ПА: С много желание, добро организиране на времето, помощ и разбиране от екипите на двете болници, в които работим.
ДА: Да, стига да има желание човек може да намери време за всичко, което иска. Специализант съм по вътрешни болести, но исках да видя и уча възможно най-много. Отделението по „Кардиология“ на МБАЛ „Сити клиник – Свети Георги“ Монтана ми даде тази възможност, а прекрасният колектив ми показа не само последните тенденции в кардиологията, но и как може да намериш дом в друг град.
Кога си почивате? Съжалявате ли понякога?
ДА: Да, понякога съжалявам, че имам много малко време за близките си и понякога се усещат пренебрегнати. Относно почивката – когато пандемията премине, ще мога да си почина. За момента е практически невъзможно.
ПА: На този свят имам майка си, сестра си и работата. Първите две са ми дадени, третото е мой избор и ми доставя огромно удоволствие. За момента, не усещам нуждата от почивка.
Това ви държи разделени от близките ви, предполагам?
ДА: Имаше период, в който бях разделена от близките си за близо 3 месеца, не виждах никого, освен колеги и пациенти.
ПА: Близките ни разбират, че сме по - нужни в Ковид отделенията. Ще дойде време, в което ще сме с тях.
Кое е най-трудното в Ковид отделенията? Как успявате да преодолеете психологическите предизвикателства, с които се сблъсквате. Предполагам, че срещата нелеки човешки истории и съдби?
ПА: Най- трудното е да видиш, че един пациент ще загине. Тогава се предаваш и викаш реанимационен екип за интубация, която често е необратима.
ДА: В тези месеци преминаха хиляди пациенти през двете Ковид отделения, в които работя. Психическият стрес определено е най - трудното нещо. Гневът от това, че млади хора идват в отделението и понякога загиват, въпреки усилията ни. Болката на близките, които всеки ден звънят и те молят да спасиш нечии брат, сестра, майка, баща, а понякога не можеш… Безсилието, че не можеш да помогнеш на всички, но трябва да останеш до пациента си до края… За мен това е най - трудното нещо. Пренасяш тази болка вкъщи, върху близките си, държиш я в себе си. Това не се забравя, променя те, сломява те до степен да искаш да спреш да си причиняваш тази болка . Но на следващия ден пак се връщаш на работа , защото знаеш, че пациентите ти те чакат. Не мисля, че чисто психически ще съм същата след тези месеци.
Предстои трета вълна, или поне за това предупреждават властите, ще влезете ли отново на първа линия?
ПА: Когато трябва и ако трябва, аз лично съм готов - не се съмнявам, че и сестра ми ще го направи.
ДА: Не съм спирала да съм доброволец от самото начало на пандемията. Стига да съм жива и здрава, ще остана на първа линия, колкото и вълни да има.
Защо решихте да останете в България? Много други Ваши млади колеги решиха да отидат в чужбина.
ДА: Останах, за да съм близо до семейството и приятелите си.
ПА: Защото предпочитам да помагам и да съм уважаван от хората в родната ми страна. Тук е моят дом.
А някога искали ли сте да заминете и да работите извън страната?
ДА: Никога не сме искали да ходим другаде. И двамата вярваме, че ако човек работи достатъчно усърдно, запази човечността си и желанието си да се развива, то може да се чувства щастлив и реализиран в България.
Как виждате своята роля в бъдещото реформиране на системата?
ПА: Ролята на младите лекари безспорно е ключова – не само в борбата с пандемията.
ДА: Да, както се видя, голяма част от лечението на тези болни се пое от специализанти. Нашата роля е да припомним на по – възрастните колеги, че ние сме избрали призванието „лекар“ и макар да имаме по-малко опит, нашето място е до тях, на първа линия, за да сме в помощ на пациентите.
Какви са най-големите й слабости, според вашия опит?
ДА: Фокусът върху превенцията. Хората не се преглеждат профилактично – обръщат се към лекарите със закъснение, което понякога е от огромно значение при лечението на заболяването.
ПА: Редно е повече ресурси да бъдат влагани в профилактиката и превенцията, а не в закъснялото лечение на заболяванията. В голяма част от случаите, когато проблемът е хванат в самото начало, то шансовете за благополучен изход са огромни.
Защо решихте и двамата да станете лекари? Семейна традиция или сте единствени в семейството?
ПА: Единствени сме в семейството.
ДА: Родителите ни не са лекари, майка ми искаше да стана архитект, но просто от малка исках да следвам медицина и не съжалявам нито за секунда за избора си. Няма по-голямо щастие от това да се чувстваш всяка секунда на мястото си.
Къде се виждате след като цялата тази пандемия приключи?
ПА: Отново до пациентите и до колегите си.
ДА: Виждам се на обиколка на Европа с моя приятел – почивка без маски, без дезинфекция, без дистанция, без PCR тестове… А след това се виждам обратно в предишния си живот между Пирогов и МБАЛ ,,Сити Клиник - Свети Георги“ Монтана, в опит да запазя баланс между удовлетворението от работата и хармонията в личния живот.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => mezhdu-sofia-i-montana-lekarite-bliznatsi-koito-reshiha-da-vlyazat-v-bitkata-s-covid19 ) [43] => stdClass Object ( [blog_id] => 1409 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5c063b304c04afc7d67454a194f70b56.JPG [category_id] => 10 [date] => 1614031200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Докторът, който избра да се върне в България: „Хубаво е да има диалог между лекарите и пациентите.“ [description] =>Д-р Владимир Иванов завършва „Медицина“ през 2007 г. в гр. Есен, Германия, а през 2014 г. завършва успешно специализация по „Вътрешни болести“ и „Кардиология“.Три години по-късно защитава научна степен „доктор по медицина“ в Университета в гр. Бохум. След дълги години в Германия, д-р Илиев се връща да лекува…у дома. От началото на годината той е част от екипа на УМБАЛ – „Пълмед“.
Д-р Владимир Иванов е първият ни „гост“ в поредицата интервюта „Говорят специалистите “.
Д-р Владимир Иванов, кардиолог, УМБАЛ „Пълмед“: „COVID 19 уврежда сърдечно- съдовата система. При първите симптоми трябва да се потърси лекарска помощ.“
Доктор Иванов, след 10 години в Германия, Вие решихте да се върнете в България и да се присъедините към екипа на УМБАЛ „Пълмед“. Сигурно сте чул този въпрос десетки пъти, но – Защо?
Всъщност в Германия бях 15 години, от 2003 до 2018 година. От 2003 до 2007 продължих следването си по медицина, а от началото на 2008 до средата на 2018 работейки преминах през различни стъпала в йерархията, започвайки от специализант (Assistenzarzt), стигайки до старши лекар (Oberarzt).
Наистина често ми се задава този въпрос, но ще отговарям на него колкото често е необходимо. Върнах се предимно воден от лични мoтиви. Винаги съм искал да се завърна в родината. Тук се чувствам на своето място и тук са моите близки. Също смятам, че освен личния мотив за връщането ми, намерих и една добра професионална реализация в УМБАЛ „Пълмед“.
Присъединих се към екипа на „Пълмед“, защото това е една от водещите болници в Южна България, в областта кардиологията се работи на едно високо ниво и болницата предлага атрактивни условия за работа и развитие.
Имате сериозна база за сравнение, къде е българското здравеопазване на фона на германското? Какви са слабостите, има ли преимущества?
На този въпрос мога да отговоря за моята специалност, кардиологията. В много отношения нашето здравеопазване не отстъпва на немското. Освен финансово, което е ясно, им отстъпваме в апаратурата, което е свързано също с финансов ресурс. По организация не им отстъпваме. Относно достъпа до специалист дори смятам, че в България е по- лесно и по- бързо да се достигне до специалист.
Много критики и обвинения понасят лекарите и системата, като цяло. Оправдани ли са? Особено, когато идват от пациенти?
В много други държави колегите и здравната система, като цяло, също получават много критики, това не е само в България. Дали има основание е много различно в различните случаи и всеки случай трябва да се разгледа индивидуално.
Хубаво е и ние, лекарите, да се вслушваме в критиките от страна на пациентите и техните близки и да се поставим на тяхно място. Разбира се, тези критики трябва да са отправени по един цивилизован начин и без вербални и/или физически атаки.
Най- общо казано, е хубаво да има диалог между лекарите и пациентите, както и между нас, лекарите и между вас, журналистите.
Какво не ни достига? Защо толкова години не можем да достигнем ниво на здравеопазване, в което и ние - пациентите, и вие – лекарите, да имате доверие и да се чувстваме спокойни?
Това за достигането на „ниво на здравеопазване“ е много относително, в зависимост от гледната точка. Но за да бъда максимално кратък и точен в това какво липсва, за да се подобри доверието в отношението лекар и пациент- това е един диалог. Също е крайно време да се разбере, че ние, лекарите, искаме да помогнем на нашите пациенти, а не да им навредим.
Темата за кадрите, които бягат в чужбина все по-често се появява на дневен ред, Вие сте един завърнал се лекар – какво трябва да се направи, за да последват повече Ваши колеги примера Ви?
За да се върнат и/или останат, на колегите трябва да се предложат атрактивни условия за работа не само във финансов аспект, но и като възможност за развитие и едно нормално, цивилизовано отношение. Тук мога да спомена, че аз имам много приятели в чужбина, работещи не само в областта на медицината, но и в други области, на които също им липсва родината и близките. Много от тях гледат как се развиват нещата в България и дори следят дали аз и останалите завърнали се ще се реализираме добре и дали ще бъдем доволни от това завръщане в родината и биха взели решение за себе си.
Също бих казал, че много от моите приятели от Германия се върнаха в България. Те са специалисти в много области. Всички от тях внасят нови идеи от опита си в чужбина и спомагат за развитието на България. Никой от тях не съжалява, че се е завърнал в родината.
Как виждате справянето с корона-кризата до момента? В сравнение с Германия? Къде сме?
Към 10.02.2021 в световен мащаб смъртността от COVID 19 e 2,19 %. В Германия смъртността е 2,73 %. В България 4,19 %. В Израел 0,74 %. Всеки сам може да си направи изводите, гледайки тези данни. Българският пациент е значително по- болен, по- увреден от пациентите в други държави и не навреме търси лекарска помощ. Все още е рано да даваме оценка за това как дадена държава се справя с пандемията.
Имате ли опасения от евентуалната трета вълна, за която предупреждават властите и какво трябва да се направи, за да се избегнат сериозни последици от нея?
Да, определено имам опасения за третата вълна. Имаме нарастване на броя на заразените с всеки изминал ден. За да избегнем сериозни последици, трябва да се вслушваме в съветите на експертите, да се спазва дистанция и да се носят лични предпазни средства. Аз се ваксинирах и препоръчвам на гражданите да се ваксинират.
Сърцето и COVID, в началото като че ли не се говореше много за последиците върху сърдечно-съдовата система. За какво трябва да внимаваме?
Още от самото начало се знаеше, че този вирус може да атакува сърдечно- съдовата система. Но наистина, не се говореше за това. След малко повече от година от първия обявен случай се натрупаха данни, които наистина потвърдиха, че COVID 19 уврежда сърдечно- съдовата система. Както казах, трябва всеки да спазва препоръките за носене на лични предпазни средства, спазване на дистанция, ваксиниране. При първите симптоми трябва да се потърси лекарска помощ.
Има ли нещо, което можем да направим, за да защитим сърцето си? И преди, и след среща с вируса?
Да, наистина вече има данни, че някои групи медикаменти могат да протектират сърдечно- съдовата система и да намалят риска от сърдечно- съдови усложнения при COVID 19.
Сега основна тема са ваксините. Има ли данни да са вредни за сърцето?
Аз лично не познавам такива данни, но познавам данни, че COVID 19 вреди на сърцето. Както вече казах, аз се ваксинирах. Също някои от моите близки се ваксинираха.
Извън темата за коронавируса, кои са най-сериозните грешки, с които застрашаваме сърцето си.
Сърдечно- съдовите заболявания са до голяма степен контролируеми. Трябва да следим рисковите фактори като високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, наднормено тегло.
Младите хора днес с „добри“ сърца ли са? Разбира се, питам метафорично. Има ли много млади хора, които страдат от сърдечно – съдови проблеми?
За съжаление все по- често наблюдаваме млади пациенти със сърдечно- съдови заболявания и също с миокарден инфаркт. Много от тези заболявания биха могли да бъдат предотвратени с една добра превенция и с навременна промяна в стила на живот, и добър контрол на кардиоваскуларните рискови фактори.
Има ли промяна в картината на сърдечно-съдовата система в последните, да речем 10 години? Промяна на заболяванията, възрастовата граница, например?
За сравнение от преди 10- 15 години все повече българи са с наднормено тегло, високо кръвно налягане. Масово пациентите не знаят колко им е холестерола. Почти никой не отказва тютюнопушене, въпреки нашите препоръки.
Кои симптоми не бива да подценяваме и трябва веднага да потърсим лекарска помощ?
Това са болката в гърдите, задуха, сърцебиене, загуба на съзнание.
Винаги съм искала да задам този въпрос на специалист и може би звучи малко наивно, но – Боли ли сърцето, доктор Иванов? Физически?
Да, сърцето наистина боли физически.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => doktorat-koyto-izbra-da-se-varne-v-bulgaria-hubavo-e-da-ima-dialog-lekari-i-patsienti ) ) 1
25.05.2021
Проф. д-р Асен Дудов, дм, е началник на Клиниката по медицинска онкология към "Аджибадем
още...
08.03.2021
Те са родени през 1993-та година. На 27-години вече са лекари. И въпреки че са специалисти в
още...
