Проф. д-р Асен Дудов, дм, е началник на Клиниката по медицинска онкология към "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост", медицински директор на лечебното заведение и председател на Българското онкологично научно дружество.
Специализирал е в Saint John's College, University of Oxford, Великобритания; Institut Jules Bordet, Белгия; Thoraxklinik Heidelberg, Германия; Gustave Rossy Institute, Франция; San Francisco Comprehensive Cancer Center, САЩ; Harvard Medical School, САЩ; Massachussetts General Hospital, САЩ; MD Anderson Cancer Center, САЩ.
Проф. Дудов е член на Европейската организация за изследване и лечение на рака (EORTC); Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO); Европейската организация за изследване и лечение на невроендокринни тумори (ENETS); Американската асоциация за изследване на рака (AACR). Интересите му са насочени към терапия на солидни тумори и в частност подходи за преодоляване на лекарствената резистентност. Специалист е и в областта на прицелната терапия на рака на млечната жлеза, невроендокринни тумори на дебелото и правото черво, бъбрека и простатата.
Професор Дудов, призовавате за нов поглед на политиците в пост covid ерата, накъде трябва да погледнат те след края на пандемията? Или още сега?
Kакво всъщност се случи със започването на Ковид пандемията? Започна една свръх фиксация в самото начало още върху епидемичната обстановка. Но това разбира се не изненадва никой. Защото ние миналата година в началото се срещахме с един враг, с едно заболяване, което криеше много неизвестни - както за своето протичане, за своето естество, така и за евентуалното свое разпространение, което наистина беше обяснимо.
За това че така изостри вниманието на цялата не само здравна система, а на цялото общество. Но така или иначе мина около една година, в която имаше такава свръх фиксация върху епидемиологичната обстановка. В целия обществен, бих казал и икономически живот. В същото време една такава, бих казал особено в началото истерия относно заболяването, доведе до излизане от общественото внимание и в голяма степен от там притискайки здравната система и от здравното внимание на основни социалнозначими заболявания. Тъй като аз съм онколог, разбира се рака е темата, която е основна за мен. Там за щастие след първоначалните проблеми с разрешения на КПП-та и т.н., които пишехме на различни пациенти, които пътуваха в страната, се получи и един проблем. Той беше чисто психологически при самите пациенти, които в началото на миналата година имаха до някъде диагностицирани, но недовършена диагностика на своите заболявания. Те се уплашиха от епидемията, решиха, че може в по-късен период да го направят. След това дойде лятото. През лятото имаше глътка въздух. Случайте намаляха. Тази група пациенти решиха по-късничко, нали малко да починат. Всеки смяташе, че още месец, два и пандемията ще изчезне. Решиха да довършат своята диагностика в по-късните месеци, което за съжаление обаче изигра една лоша шега. Защото започвайки разтежа на новите случаи, поредната вълна, която есента, особено в края на есента настана, отново доведе при някой пациенти до забавяне, поради страх от епидемията, до запълване вече наистина на лечебните заведения със случаи, които са ковид и тяхното преструктуриране с откриване на ковид звена почти във всички лечебни заведения.
И разбира се, когато тези , които все пак събраха кураж да довършат своята диагностика се оказа, че много от тях са вече с едно напреднало заболяване, което до преди няколко месеца, което никак не е малко време по отношение на рака, за съжаление вече идват в едни напреднали стадии, когато и лечението е по-трудно и не толкова ефикасно и е по-мъчително за пациентите и е по-скъпо за държавата. Но на първо място то не е в интерес на техния живот . В този период от около година имаше реакция на различните субекти в обществото, която беше изцяло под знака на Ковид. Всъщност бих казал с изключение тук на така политическите трепети покрай изборите. Ситуацията продължава да бъде подчинена на Ковид говоренето. Институциите изцяло се фиксираха върху Ковид епидемията, като че ли не съществуваха пациенти с други заболявания. Изчезнаха болните от диабет, от сърдечно-съдови заболявания, от дегеративни заболявания на опорно-двигателния апарат, на автоимунните заболявания, заболяванията на храносмилателния тракт, хронични заболявания, които не трябва да излизат извън контрола на лекарите-специалисти. Излизайки, те се усложняват. Те водят до задълбочаване на страданието, влошаване на състоянието на пациентите с такива хронични заболявания. И разбира се това води до една не само неблагоприятна клинична картина, а понякога дори с лоши аспекти върху живота на болните и изхода от болестта.
Това, разбира се води до много по-голяма консумация на финансов ресурс, за да може тези пациенти отново да бъдат стабилизирани и доведени до предходното си състояние.
Ако трябва да обобщя – тези фактори в страната ни доведоха до един голям връх от болни, които са с хронични страдания, включително онкологични, чийто страдания се комплицираха и в един следващ момент, така или иначе със или без Ковид, със или без овладяване на ситуацията. Тази вълна от вече гранично компенсирани и търпящи, почти до ръба на своите физически възможности пациенти, ще се върнат в ЛЗ. Което означава, че това е едно огромно засипване този път, но не с Ковид болни, а с болни от всички други заболявания, с хроничен характер, които са усложнени. И повече не търпят извънболнично лечение.
Предупреждавате за приближаващо „торнадо“ от пациенти с влошено състояние на различни заболявания, на какво се дължи тази прогноза?
Като председател на Българското онкологично научно дружество, аз имам ясна представа и за това какво се случва в страната с онко пациентите. Колко за съжаление тази фиксация върху Ковид пациентите пречи на адекватното диагностициране на време, проследяване и лечение на онкологичните пациенти. За щастие поне плановите операции и лечение не са спрени при тези болни. Поне оперативното лечение може да се извършва.
Но друга една причина е, че се откриха Ковид отделения и в болниците с онкологични пациенти или предимно с онкологични пациенти. Това аз лично не мисля, е разумно, тъй като – ето давам Ви пример „при нас имаме един цял етаж, за който беше императивно разпоредено от институциите, всяка болница да има определен процент легла за Ковид”. Ние разбира се, изпълнихме тези свои задължения, но това сви ресурса легла и разбира се - персонал, лекари, сестри, лаборанти, които трябва да обслужват Ковид пациентите. Да дават тежки дежурства. Да бъдат извън своите отделения, тъй като знаете, че докато те работят в тези звена, няма как да излизат и да се връщат от звената, от които те излизат. Да кажем колегите от медицинска онкология, които дават дежурства в Ковид отделението – те са една седмица там, след това ги изчакваме, за да дадат негативен тест и след това, когато дадат негативен тест се връщат на работа. Всичко това е отделяне на огромен ресурс от хора, усилия, възможности, време, а онкологично болните пациенти не чакат.
В тази връзка аз искам да кажа, че целия медицински песонал са герои. Неудобно ми е да го кажа, тъй като и аз самият съм лекар, но искам да Ви кажа, че това което се случва в страната вече една година е едно геройство. Знам, че в България така в последните 30 г. беше направено всичко възможно да се хулят лекарите, да се говорят глупости за тях – как се хвърлят бебета в кофи за боклук и всякакви други инсиноации, клевети, лъжи и бих казал престъпно поведение. Защото така се оронва престижа на хората, които се грижат за здравето на всички останали. Довеждане даже до разбирането, че хората в България не загиват от болест, а от лекарска грешка. Всичко това, за съжаление, като че ли краските се сгъстиха още повече в последните месеци, което отново ще се добави към торнадото от пациенти с усложнени хронични заболявания, които би трябвало да започнат своето лечение.
Защо бяха оставени на заден план тези хора и можеше ли да не бъдат? Или необходимостта всички сили да бъдат съсредоточени върху covid пациентите беше неизбежна?
Не зная дали, когато започна болестта и всички наистина бяхме в една паника, тъй като не знаехме точно срещу какво сме изложени. Не зная дали имаше някакъв оптимален сценарии, по който пациентите с онкологични и други хронични заболявания можеше да бъдат все така адекватно лекувани. Виждате, че в целия свят се появиха диспропорции. Но все пак в някой страни, както бих казал и в България, диспропорциите между Ковид и не Ковид пациентите бяха твърде демаркирани. Което означава, че наистина при нас и ресурса е по-малък. Което безспорно е така. И от друга страна наистина свръхфиксацията върху Ковид заболяването изблъска настрани пациентите с хронични заболявания.
Очаквате висок ръст на влошените състояния на онкоболни, усеща ли се вече?
Първата вълна на забавяне в диагностиката си онкологични пациенти дойде в края на миналата година. След това, като че ли нещата малко тръгнаха. Самите хора бяха така малко твърде уплашени от това, което се е случило с тях. И влошено състояние би могло да се очаква условно при болните, в тези региони, където те имат трудности в лечението. Бившите онкологични диспансери, които формират онкологичната мрежа на страната, сега наречени „Специализирани болници за онкологични заболявания”, ами че някой от тях се превърнаха в ковид болници. Така, че естествено е, че за тези пациенти, каквито и усилия да полагат колегите в тези ЛЗ, просто ще имат повече усложнения и повече трудности в лечението си на онкологичното заболяване. За това и те търсят възможност за такова лечение в много по-отдалечени градове в страната от техните региони, което разбира се е свързано и с дискомфорт, с пътуване, с излагане на допълнителни рискове. Те самите са в състояние, което не предполага да циркулират непрекъснато в страната.
В този смисъл – спирането на планови операции опасно решение ли е?
Спирането на плановите операции в голяма степен води до един риск за всички групи пациенти. Защото между планова и планова операция, все пак според мен трябва да има ясно дефинирана разлика. Има неща, които наистина могат да се отложат и с месеци, дори и с години. Но има неща, които не трябва да се отлагат, тъй като те могат да доведат до влошаване на общото състояние. Както не онкологични, така и неочаквани онкологични заболявания. Често пъти се мисли за един процес, който трябва да се оперира, той се наблюдава от известно време, седи в планов порядък, тъй като не се предполага, че той изведнъж се оказва по време на операцията, че е онкологичен. Така, че плановите операции би трябвало не да се спират така с един общ знаменател, с едно общо решение – спират се плановите операции. Трябва да се остави на клиницистите, на колегите хирурзи, които перфектно могат да преценят кои болни могат да изчакат наистина, когато болницата е натоварена и с Ковид ситуация и имаме превенция на това да се събират пациентите и кои са твърде подозрителни за усложняване на тяхното страдание.
Какво е решението, за да се минимализира този проблем – някаква кампания за профилактика, например?
Профилактиката за съжаление е една дъвка, която така веднъж в годината около определени дни за определени хронични заболявания започва да се дъвче. Дали тя ще е за профилактика за рака на млечната жлеза или ще бъде за профилактика за рака на простата в тоя месец, дали ще бъде ден на сърдечното здраве или ден на простатното здраве. Това са дни, които са за напомняне, че такива заболявания има. Че човек трябва да обръща внимание на своето здравословно състояние. Че има редица хронични заболявания, които все пак могат да добре и много добре да се контролират и лекуват в техните ранни стадии, вкл. онкологични. Но за тази цел трябва и малко активност от страна на пациентите. Такава посевместна профилактика за всичко – това не е възможно.
Специално за рака, там много се бърка какво е профилактика, какво е скриининг. – Скриининг означава поголовно изследване при дадени локализации, което е доказано че работи. При рака за съжаление не са много локализациите. На скриининг могат да се подложат жените, за да се търси рак на млечната жлеза. Също жените, за да се търси рак на маточната шиика. Изследването на маркера „простатно-специфичен антиген” с вземане на венозна кръв или както се нарича съкратено PSА, мъжете след 45 годишна възраст веднъж годишно да се изследва с най-просто за 2-3 минути вземане на кръв от вената. Това е скриининга на тези локализациии, до някъде рака на дебелото черво за скрити кръвоизливи. Но това трябва да бъде национална политика. Не да изберем една група или там в един ден да кажем – „ето безплатно ще прегледаме еди колко си пациенти”. Това трябва да е национална политика, която се базира на Национален противораков план, в които ясно и точно да е казано в каква възраст жените трябва да провеждат и какви изследвания на млечните жлези; какви изследвания и къде да бъдат провеждани по отношение профилактика на рака, и по-скоро скриининг в този случай, на рака на маточната шиика; кои мъже трябва да проследяват маркера си PSA.
Казвате, че ще са необходими повече финанси, имате ли приблизителни разчети?
Това е въпрос, който според мен няма отговор. Тъй като нашата система според мен е поставена на колене. Тя е тотално изтискана. По принцип е недофинансирана сама по себе си с валутния механизъм на пътеките, в който няма точно и ясно измерване на лекарския труд, на сестринския труд, на труда на лаборанти, другия медицински персонал. Така че, това е едно уравнение с неизвестни, което няма как да получи отговор преди да се извършат тези действия. И пак казвам, за да бъдат извършени те не трябва да се използват лабораторни методи на хора, които наблюдават отстрани, които се занимават с чисто административната дейност. Най-накрая експертите в отделните специалности трябва да бъдат адекватно включени и да се направи точно осчетоводяване на труда.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => prof-dudov ) [1] => stdClass Object ( [blog_id] => 1435 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => d26de83ba28765e238801502f39bd892.jpg [category_id] => 10 [date] => 1620162000 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Д-р Десислава Станева: Нашата страна разполага с много добри специалисти в различни области на медицината. [description] =>
Д-р Десислава Станева е едва на 30 години, но е сред най-обичаните акушер-гинеколози в болница „Надежда“. Редица бъдещи майки избират да поверяват на нея проследяването на бременността си и раждането на своето дете.
Освен в родилна зала, работата ѝ я отвежда и в операционната, където открива своето истинско призвание – оперативната гинекология. Споделя, че именно в тази област иска да постигне най-големите си успехи.
Преди няколко години обаче тя се насочва и към едно друго, сравнително ново направление на специалността – естетичната гинекология и с подкрепата на екипа и ръководството на болница „Надежда“ д-р Станева започва да развива успешно това направление в лечебното заведение. Съвсем наскоро доктор Станева беше отличена в класацията „40 до 40“ на Дарик радио.
Бяхте отличени в класацията „40 до 40“ – какво означава за вас това признание?
Присъствието ми в класацията ми носи радост. Това не е признание за мен самата, а по-скоро е признание за всички колеги и учители, които са работили с мен през годините и са оформили личността ми.
Д-р Станева, много се шегувахме, че след локдауна следва бейби бум. Имаше ли истина в тези шеги?
В известен смисъл може да говорим за малък бейби бум, но на локално ниво – в определени здравни заведения. Всички знаем обаче, че тенденцията в България по отношение на естествения прираст, е той да поддържа отрицателни стойности. Тези стойности се запазват негативни и към момента.
За последната календарна година не се отбелязва покачване на броя на ражданията. Броят им дори е по-нисък от предходната 2019 година. Аз, по-конкретно, мога да визирам стойностите в нашето лечебно заведение, в което отбелязахме ръст в броя на ражданията за 2020 година. Завишен при нас е и броя на ражданията за периода януари-март 2021 година спрямо броя им за същия период предходната година.
Нека не забравяме, че една бременност трае около 9 календарни месеца и резултатите от новите условия на живот, наложени от епидемиологичната обстановка с коронавируса, станаха факт през последните месеци.
Вие сте едва на 30 години, за съжаление такива въпроси към млади специалисти са неизбежни – защо останахте в България? Вие мислила ли сте да заминете и да работите в друга държава?
Да бъда напълно откровена с вас, по време на студентските си години имах планове за обучение и работа в чужбина. След завършването на университета съдбата ме срещна с екипа на МБАЛ „Надежда“ и останах в България. Тук, в нашата страна, обстановката за младите лекари е далеч от розова, но с ръка на сърцето заявявам, че не съжалявам за решението си. Бих отишла в друга страна за кратък период от време с цел обучение и придобиване на опит, който да върна обратно в България и да прилагам в професията. Обичам родината си и с напредването на годините съзнавам, че мястото ми е тук. Не мога да си представя да живея другаде, колкото и преувеличено да звучи. Ние, българите, имаме прекрасни обичаи и нрави, без които аз не бих се чувствала комфортно. Както прочетох в една книга преди няколко месеца – „коренът ще ме дърпа“ на обратно.
А защо толкова много Ваши колеги не остават? Какво трябва да се направи, за да останат в страната и да работят тук?
Нашата страна разполага с много добри специалисти в различни области на медицината. Всеки млад колега би избрал да се обучава и работи в голяма учебна база, по възможност университетска, където са съсредоточени тежки случаи, с оглед на това да натрупа богата клинична практика. За съжаление, броят на такива лечебни заведения е ограничен. Една част от колегите не остават в България по тази причина. Те заминават в търсене на специализация с повече практическа заетост, по-съвременни методи и подходи, по-добро заплащане. Изборът на място за обучение и работа е индивидуален. Всеки трябва да прецени на какви жертви е готов и в името на какво.
Оперативна гинекология е първата ви „страст“ – защо се насочихте към това?
Как ме привлече оперативната дейност? Всичко започна още в студентството ми, когато за кратко време работех като санитар в операционната зала на едно спешно звено. Там, бих казала, покълна семенцето на любовта ми към хирургията. Толкова непознато беше за мен тогава, а така силно ме привлече. В последствие по време на специализацията си срещнах много колеги, които дадоха своя принос покълналото тогава семенце да стане моя страст.
В операционната се чувствам добре, чувствам се на мястото си. Изключвам себе си от околния свят и се съсредоточавам в интервенцията. Хирургията за мен е творчество – да твориш върху човешкото тяло. За нея се изисква дисциплина, отговорност, екипност, не на последно място способност на емпатия. Разбира се, аз съм млад специалист, пред когото стои дълъг път за вървене. Дали оперативната гинекология ще стане мой основен път в професията – само времето ще покаже.
Втората Ви страст обаче е едно направление, което като че ли е малко познато на пациентите у нас – естетичната гинекология. Признавам си, и за мен е непознато. Какво представлява всъщност?
Естетичната гинекология е сравнително ново направление в специалността Акушерство и гинекология, което стана по-известно в България през последните няколко години. Тази клон на специалността е свързан с извършването на миниинвазивни или неинвазивни интервенции в интимната област с цел корекция на анатомията й, лечение на генито-уринарния синдром с изява вулво-вагинална атрофия и уринарна инконтиненция.
Предполагам, че е по-малко познато, защото жените се притесняват да говорят за такива проблеми. Какви пациентки идат при Вас и трудно ли взимат решението да дойдат, като споменахме притеснение?
Всяка жена има различни проблеми и потребности в различните си възрасти. Естетичната гинекология може да помогне почти навсякъде – от репродуктивната възраст през следродилния период до постменопаузалния. Най-честите оплаквания на пациентките са вагиналната сухота, болезнения полов контакт, а от там и намаленото до липсващо сексуално желание, промяна на цвета на кожата и визията на интимната зона, неволното изпускане на урина.
Разбира се, притеснение има у жените, когато трябва да разговарят по темите, свързани със секса – намалено либидо, болезнен и неудовлетворяващ полов контакт, изпускането на урина. Трудно е на една жена да вземе решение да посети специалист за консултация по тези въпроси. За нас – като лекари, е изключително важно след влизането й в кабинета тя да бъде предразположена да сподели открито проблемите си, да разбере, че не е единствена с тези оплаквания и че вече има нови методи за решението им.
Казвате, че естетичната гинекология е подценявана в медицинските среди, защо?
Да, част от колегите подценяват естетичната гинекология, а друга част от тях не са запознати по-детайлно с този клон на специалността. Това има своя негативен ефект - отклонява пациентката от решението на проблемите й. Често срещам мнения, че естетичната гинекология се занимава с козметични процедури с ниска или дори липсваща ефективност, което, смея да твърдя, не е така.
Естетичната гинекология има своето място. Тя не е каприз, а необходимост при определени обстоятелства или след определена възраст на жената.
На финала ще ви върна към раждаемостта у нас, задоволителни ли са нивата? Защо жените се решават на по-късна възраст на тази крачка?
Както казах по-рано в разговора ни, естественият прираст на страната ни поддържа отрицателна стойност, което показва, че нивата на раждаемостта у нас са с незадоволителни стойности. Средната възраст на българката, на която тя ражда първото си дете, е 27-28 години. Причината за това е желанието на жената да постигне т.нар. социална зрялост – да завърши образованието си, да изгради кариерата си, да бъде финансово подсигурена.
В последните години все повече млади жени споделят за трудността при намирането на подходящ партньор за създаване на семейство, което вероятно се дължи на забързания ни живот и все по-малкото време за общуване помежду ни. Наложените мерки във връзка с епидемиологичната обстановка задълбочиха тези обстоятелства.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => dr-staneva-stranata-ni-razpolaga-s-dobri-spetsialisti-v-razlichni-oblasti-na-meditsinata ) [2] => stdClass Object ( [blog_id] => 1415 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => ab88734d33f352e1b5514678fb3418cd.jpg [category_id] => 10 [date] => 1615154400 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Между София и Монтана: Лекарите – близнаци, които решиха да влязат в битката с коронавируса. „Какво по-хубаво от това да помогнеш на хората от родния град на майка си.“ [description] =>Те са родени през 1993-та година. На 27-години вече са лекари. И въпреки че са специалисти в съвсем други направления, д-р Даяна Ангелова и д-р Петър Ангелов доброволно влизат на първа линия в борбата с пандемията от Ковид 19. Лекарите - близнаци разделят времето си между Монтана и София - Д-р Ангелова работи в отделението по „Кардиология“ на МБАЛ „Сити клиник – Свети Георги“ Монтана, а брат й – в сектор „Урология“. Паралелно с това, близнаците работят и в „Пирогов“, като и на двете места влизат доброволно в Covid секторите на болниците. Представяме ви ги в рубриката „Лекарите говорят“.
Лесно ли се взима решението да рискуваш здравето си? Знаем, че сте лекари и сте дали клетва да лекувате, но да влезеш в Ковид отделението е доброволно подлагане на риск.
ДА: Бях лекар малко повече от година преди започването на епидемията. Много добре си спомням как през март месец ми се обадиха с апел да вляза в отделението, за да лекувам първите заразени от Ковид. Определено не се взима лесно такова решение - ново заболяване, вирус, който не се знае какви трайни последствия би оставил върху теб и още по - важното, тогава все още нямаше много информация с какво да лекуваш пациентите си. Но някой трябваше да го направи и не съжалявам за избора си, нито за това как той промени живота ми. Опитът, който натрупах в Ковид отделенията, е незаменим.
ПА: В допълнение на всички въпросителни, които си задава всеки лекар, просто идва един момент, в който си казваш „да, не е лесно, но все пак, някой трябва да го направи“.
Какви са вашите специалности всъщност?
ПА: Аз специализирам детска урология.
ДА: Вътрешни болести.
Защо решихте да станете доброволци?
ПА: И двамата вече се бяхме срещали с вируса. Какво по-хубаво от това да помогнеш на хората от родния град на майка си, които те обичат и уважават.
ДА: Специалността ми беше най - близка до патологията на пациенти с Ковид. Като млад човек, без съпътстващи заболявания, с опит от 7 месеца в борбата с вируса, реших, че мястото ми е на първа линия, до пациентите.
Живеете между Монтана и София, нали така? Как се справяте, чисто физически?
ПА: С много желание, добро организиране на времето, помощ и разбиране от екипите на двете болници, в които работим.
ДА: Да, стига да има желание човек може да намери време за всичко, което иска. Специализант съм по вътрешни болести, но исках да видя и уча възможно най-много. Отделението по „Кардиология“ на МБАЛ „Сити клиник – Свети Георги“ Монтана ми даде тази възможност, а прекрасният колектив ми показа не само последните тенденции в кардиологията, но и как може да намериш дом в друг град.
Кога си почивате? Съжалявате ли понякога?
ДА: Да, понякога съжалявам, че имам много малко време за близките си и понякога се усещат пренебрегнати. Относно почивката – когато пандемията премине, ще мога да си почина. За момента е практически невъзможно.
ПА: На този свят имам майка си, сестра си и работата. Първите две са ми дадени, третото е мой избор и ми доставя огромно удоволствие. За момента, не усещам нуждата от почивка.
Това ви държи разделени от близките ви, предполагам?
ДА: Имаше период, в който бях разделена от близките си за близо 3 месеца, не виждах никого, освен колеги и пациенти.
ПА: Близките ни разбират, че сме по - нужни в Ковид отделенията. Ще дойде време, в което ще сме с тях.
Кое е най-трудното в Ковид отделенията? Как успявате да преодолеете психологическите предизвикателства, с които се сблъсквате. Предполагам, че срещата нелеки човешки истории и съдби?
ПА: Най- трудното е да видиш, че един пациент ще загине. Тогава се предаваш и викаш реанимационен екип за интубация, която често е необратима.
ДА: В тези месеци преминаха хиляди пациенти през двете Ковид отделения, в които работя. Психическият стрес определено е най - трудното нещо. Гневът от това, че млади хора идват в отделението и понякога загиват, въпреки усилията ни. Болката на близките, които всеки ден звънят и те молят да спасиш нечии брат, сестра, майка, баща, а понякога не можеш… Безсилието, че не можеш да помогнеш на всички, но трябва да останеш до пациента си до края… За мен това е най - трудното нещо. Пренасяш тази болка вкъщи, върху близките си, държиш я в себе си. Това не се забравя, променя те, сломява те до степен да искаш да спреш да си причиняваш тази болка . Но на следващия ден пак се връщаш на работа , защото знаеш, че пациентите ти те чакат. Не мисля, че чисто психически ще съм същата след тези месеци.
Предстои трета вълна, или поне за това предупреждават властите, ще влезете ли отново на първа линия?
ПА: Когато трябва и ако трябва, аз лично съм готов - не се съмнявам, че и сестра ми ще го направи.
ДА: Не съм спирала да съм доброволец от самото начало на пандемията. Стига да съм жива и здрава, ще остана на първа линия, колкото и вълни да има.
Защо решихте да останете в България? Много други Ваши млади колеги решиха да отидат в чужбина.
ДА: Останах, за да съм близо до семейството и приятелите си.
ПА: Защото предпочитам да помагам и да съм уважаван от хората в родната ми страна. Тук е моят дом.
А някога искали ли сте да заминете и да работите извън страната?
ДА: Никога не сме искали да ходим другаде. И двамата вярваме, че ако човек работи достатъчно усърдно, запази човечността си и желанието си да се развива, то може да се чувства щастлив и реализиран в България.
Как виждате своята роля в бъдещото реформиране на системата?
ПА: Ролята на младите лекари безспорно е ключова – не само в борбата с пандемията.
ДА: Да, както се видя, голяма част от лечението на тези болни се пое от специализанти. Нашата роля е да припомним на по – възрастните колеги, че ние сме избрали призванието „лекар“ и макар да имаме по-малко опит, нашето място е до тях, на първа линия, за да сме в помощ на пациентите.
Какви са най-големите й слабости, според вашия опит?
ДА: Фокусът върху превенцията. Хората не се преглеждат профилактично – обръщат се към лекарите със закъснение, което понякога е от огромно значение при лечението на заболяването.
ПА: Редно е повече ресурси да бъдат влагани в профилактиката и превенцията, а не в закъснялото лечение на заболяванията. В голяма част от случаите, когато проблемът е хванат в самото начало, то шансовете за благополучен изход са огромни.
Защо решихте и двамата да станете лекари? Семейна традиция или сте единствени в семейството?
ПА: Единствени сме в семейството.
ДА: Родителите ни не са лекари, майка ми искаше да стана архитект, но просто от малка исках да следвам медицина и не съжалявам нито за секунда за избора си. Няма по-голямо щастие от това да се чувстваш всяка секунда на мястото си.
Къде се виждате след като цялата тази пандемия приключи?
ПА: Отново до пациентите и до колегите си.
ДА: Виждам се на обиколка на Европа с моя приятел – почивка без маски, без дезинфекция, без дистанция, без PCR тестове… А след това се виждам обратно в предишния си живот между Пирогов и МБАЛ ,,Сити Клиник - Свети Георги“ Монтана, в опит да запазя баланс между удовлетворението от работата и хармонията в личния живот.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => mezhdu-sofia-i-montana-lekarite-bliznatsi-koito-reshiha-da-vlyazat-v-bitkata-s-covid19 ) [3] => stdClass Object ( [blog_id] => 1409 [bottom] => 1 [sort_order] => 0 [status] => 1 [image] => 5c063b304c04afc7d67454a194f70b56.JPG [category_id] => 10 [date] => 1614031200 [blog_category_id] => 10 [language_id] => bg [title] => Докторът, който избра да се върне в България: „Хубаво е да има диалог между лекарите и пациентите.“ [description] =>Д-р Владимир Иванов завършва „Медицина“ през 2007 г. в гр. Есен, Германия, а през 2014 г. завършва успешно специализация по „Вътрешни болести“ и „Кардиология“.Три години по-късно защитава научна степен „доктор по медицина“ в Университета в гр. Бохум. След дълги години в Германия, д-р Илиев се връща да лекува…у дома. От началото на годината той е част от екипа на УМБАЛ – „Пълмед“.
Д-р Владимир Иванов е първият ни „гост“ в поредицата интервюта „Говорят специалистите “.
Д-р Владимир Иванов, кардиолог, УМБАЛ „Пълмед“: „COVID 19 уврежда сърдечно- съдовата система. При първите симптоми трябва да се потърси лекарска помощ.“
Доктор Иванов, след 10 години в Германия, Вие решихте да се върнете в България и да се присъедините към екипа на УМБАЛ „Пълмед“. Сигурно сте чул този въпрос десетки пъти, но – Защо?
Всъщност в Германия бях 15 години, от 2003 до 2018 година. От 2003 до 2007 продължих следването си по медицина, а от началото на 2008 до средата на 2018 работейки преминах през различни стъпала в йерархията, започвайки от специализант (Assistenzarzt), стигайки до старши лекар (Oberarzt).
Наистина често ми се задава този въпрос, но ще отговарям на него колкото често е необходимо. Върнах се предимно воден от лични мoтиви. Винаги съм искал да се завърна в родината. Тук се чувствам на своето място и тук са моите близки. Също смятам, че освен личния мотив за връщането ми, намерих и една добра професионална реализация в УМБАЛ „Пълмед“.
Присъединих се към екипа на „Пълмед“, защото това е една от водещите болници в Южна България, в областта кардиологията се работи на едно високо ниво и болницата предлага атрактивни условия за работа и развитие.
Имате сериозна база за сравнение, къде е българското здравеопазване на фона на германското? Какви са слабостите, има ли преимущества?
На този въпрос мога да отговоря за моята специалност, кардиологията. В много отношения нашето здравеопазване не отстъпва на немското. Освен финансово, което е ясно, им отстъпваме в апаратурата, което е свързано също с финансов ресурс. По организация не им отстъпваме. Относно достъпа до специалист дори смятам, че в България е по- лесно и по- бързо да се достигне до специалист.
Много критики и обвинения понасят лекарите и системата, като цяло. Оправдани ли са? Особено, когато идват от пациенти?
В много други държави колегите и здравната система, като цяло, също получават много критики, това не е само в България. Дали има основание е много различно в различните случаи и всеки случай трябва да се разгледа индивидуално.
Хубаво е и ние, лекарите, да се вслушваме в критиките от страна на пациентите и техните близки и да се поставим на тяхно място. Разбира се, тези критики трябва да са отправени по един цивилизован начин и без вербални и/или физически атаки.
Най- общо казано, е хубаво да има диалог между лекарите и пациентите, както и между нас, лекарите и между вас, журналистите.
Какво не ни достига? Защо толкова години не можем да достигнем ниво на здравеопазване, в което и ние - пациентите, и вие – лекарите, да имате доверие и да се чувстваме спокойни?
Това за достигането на „ниво на здравеопазване“ е много относително, в зависимост от гледната точка. Но за да бъда максимално кратък и точен в това какво липсва, за да се подобри доверието в отношението лекар и пациент- това е един диалог. Също е крайно време да се разбере, че ние, лекарите, искаме да помогнем на нашите пациенти, а не да им навредим.
Темата за кадрите, които бягат в чужбина все по-често се появява на дневен ред, Вие сте един завърнал се лекар – какво трябва да се направи, за да последват повече Ваши колеги примера Ви?
За да се върнат и/или останат, на колегите трябва да се предложат атрактивни условия за работа не само във финансов аспект, но и като възможност за развитие и едно нормално, цивилизовано отношение. Тук мога да спомена, че аз имам много приятели в чужбина, работещи не само в областта на медицината, но и в други области, на които също им липсва родината и близките. Много от тях гледат как се развиват нещата в България и дори следят дали аз и останалите завърнали се ще се реализираме добре и дали ще бъдем доволни от това завръщане в родината и биха взели решение за себе си.
Също бих казал, че много от моите приятели от Германия се върнаха в България. Те са специалисти в много области. Всички от тях внасят нови идеи от опита си в чужбина и спомагат за развитието на България. Никой от тях не съжалява, че се е завърнал в родината.
Как виждате справянето с корона-кризата до момента? В сравнение с Германия? Къде сме?
Към 10.02.2021 в световен мащаб смъртността от COVID 19 e 2,19 %. В Германия смъртността е 2,73 %. В България 4,19 %. В Израел 0,74 %. Всеки сам може да си направи изводите, гледайки тези данни. Българският пациент е значително по- болен, по- увреден от пациентите в други държави и не навреме търси лекарска помощ. Все още е рано да даваме оценка за това как дадена държава се справя с пандемията.
Имате ли опасения от евентуалната трета вълна, за която предупреждават властите и какво трябва да се направи, за да се избегнат сериозни последици от нея?
Да, определено имам опасения за третата вълна. Имаме нарастване на броя на заразените с всеки изминал ден. За да избегнем сериозни последици, трябва да се вслушваме в съветите на експертите, да се спазва дистанция и да се носят лични предпазни средства. Аз се ваксинирах и препоръчвам на гражданите да се ваксинират.
Сърцето и COVID, в началото като че ли не се говореше много за последиците върху сърдечно-съдовата система. За какво трябва да внимаваме?
Още от самото начало се знаеше, че този вирус може да атакува сърдечно- съдовата система. Но наистина, не се говореше за това. След малко повече от година от първия обявен случай се натрупаха данни, които наистина потвърдиха, че COVID 19 уврежда сърдечно- съдовата система. Както казах, трябва всеки да спазва препоръките за носене на лични предпазни средства, спазване на дистанция, ваксиниране. При първите симптоми трябва да се потърси лекарска помощ.
Има ли нещо, което можем да направим, за да защитим сърцето си? И преди, и след среща с вируса?
Да, наистина вече има данни, че някои групи медикаменти могат да протектират сърдечно- съдовата система и да намалят риска от сърдечно- съдови усложнения при COVID 19.
Сега основна тема са ваксините. Има ли данни да са вредни за сърцето?
Аз лично не познавам такива данни, но познавам данни, че COVID 19 вреди на сърцето. Както вече казах, аз се ваксинирах. Също някои от моите близки се ваксинираха.
Извън темата за коронавируса, кои са най-сериозните грешки, с които застрашаваме сърцето си.
Сърдечно- съдовите заболявания са до голяма степен контролируеми. Трябва да следим рисковите фактори като високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, наднормено тегло.
Младите хора днес с „добри“ сърца ли са? Разбира се, питам метафорично. Има ли много млади хора, които страдат от сърдечно – съдови проблеми?
За съжаление все по- често наблюдаваме млади пациенти със сърдечно- съдови заболявания и също с миокарден инфаркт. Много от тези заболявания биха могли да бъдат предотвратени с една добра превенция и с навременна промяна в стила на живот, и добър контрол на кардиоваскуларните рискови фактори.
Има ли промяна в картината на сърдечно-съдовата система в последните, да речем 10 години? Промяна на заболяванията, възрастовата граница, например?
За сравнение от преди 10- 15 години все повече българи са с наднормено тегло, високо кръвно налягане. Масово пациентите не знаят колко им е холестерола. Почти никой не отказва тютюнопушене, въпреки нашите препоръки.
Кои симптоми не бива да подценяваме и трябва веднага да потърсим лекарска помощ?
Това са болката в гърдите, задуха, сърцебиене, загуба на съзнание.
Винаги съм искала да задам този въпрос на специалист и може би звучи малко наивно, но – Боли ли сърцето, доктор Иванов? Физически?
Да, сърцето наистина боли физически.
[meta_title] => [meta_description] => [meta_keyword] => [slug] => doktorat-koyto-izbra-da-se-varne-v-bulgaria-hubavo-e-da-ima-dialog-lekari-i-patsienti ) ) 1
25.05.2021
Проф. д-р Асен Дудов, дм, е началник на Клиниката по медицинска онкология към "Аджибадем
още...
08.03.2021
Те са родени през 1993-та година. На 27-години вече са лекари. И въпреки че са специалисти в
още...
