Химиотерапията по време на бременност е утвърдена световна практика

21.03.2022

Източник: МБАЛ "Ндажда"

 

31-годишна жена с карцином на гърдата роди здраво момиченце след проведена химиотерапия по време на бременност. Бебето е родено доносено и по естествен път, без никакви усложнения. Младата майка научава диагнозата си след преглед, когато вече е бременна. Специалистите от болница „Надежда“ преценяват, че терапията не бива да се бави и да се изчаква раждането, тъй като състоянието на жената може да се влоши. Как се провежда химиотерапия без риск за майката и бебето разказва д-р Мила Петрова, ръководител на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Надежда“.

 

Д-р Петрова, какво наложи химиотерапията да се проведе в периода на бременност? Защо не изчакахте?

 

Пациентката дойде при нас в началото на януари 2022 г. Беше бременна в 7-ия месец, а терминът ѝ беше в края на март. Беше диагностицирана с карцином на гърдата с биопсия. Не можеше да се изчака приключването на бременността, защото това означаваше поне три месеца тя да остане без каквото и да било лечение – това, само по себе си, носи риск заболяването да се разпространи и така прогнозата ѝ да се влоши. Още повече, че знаем, че във втория и третия триместър на бременността химиотерапията е безопасна както за плода, така и за майката.

 

Има достатъчно данни в световната литература за това, че при провеждането на химиотерапия при бременни със злокачествено заболяване във втория и третия триместър рискът за плода се изравнява с този при бременни, които не провеждат такова лечение. Основавайки се на европейските и световни правила за добра медицинска онкологична практика, обсъдихме всичките възможности с пациентката, че не се налага преждевременно раждане и че е по-скоро опасно за нея да се изчаква и отлага лечението.

 

Вероятно има показатели, по които се ориентирате до каква степен би могло да има риск за бременността. Всяка жена в нейното положение ли е подходяща за такъв подход?

 

Медицинската онкология е мултидисциплинарна медицина. Онколозите не са сами в лечението на пациента. Ние комуникираме с хирурзи, патолози, специалисти по образна диагностика, психотерапевти, специалисти по репродуктивно здраве и акушер-гинеколози. Имаме определени критерии, които от онкологична гледна точка трябва да бъдат налице.

 

На първо място при пациентката трябва да е безопасно провеждането на цитостатично лечение, трябва да има адекватни кръвни показатели, кардиологичният ѝ статус да бъде добър. Тоест преди стартирането на лечението при тази жена ние направихме консултация както със специалист по пренатална диагностика - д-р Чачева, така и с кардиолог – д-р Кавкова, която е запозната с кардиологичната специфичност на химиотерапията и с кардиологичните усложнения по време на бременност.

 

Преди да се назначи лечение, жената е прегледана от медицински онколог, назначени са кръвни изследвания, преглед от акушер-гинеколог и специалист по пренатална диагностика и подробна консултация от кардиолог.

 

Състоянието на бебето имаше ли значение?

 

Разбира се, че има и точно това беше направено от д-р Чачева, специалист по пренатална диагностика, която проследяваше пациентката през целия период на цитостатично лечение.

 

Стандартна химиотерапия за такъв случай ли приложихте, или се наложи да я адаптирате заради бременността на жената?

 

Категорично стандартна терапия сме приложили. Лечението стартира със стандартни препарати с унифицирани дози, не се наложи редукция и по отношение на симптоматична терапия като гадене, повръщане. Нищо не беше по-различно. Това беше направено на базата на европейските гайдлайни, европейските препоръки за провеждане на химиотерапия по време на бременност.

Не знам дали има друг такъв случай у нас. Поне това е първият, за който аз научавам.

В нашата клиника преди години е имало още две или три такива пациентки, които са правили химиотерапия по време на бременност и след това са раждали. Не се случва за първи път.

 

Имаше ли необичайни странични ефекти, заради това че жената е бременна?

 

Категорично не. Пациентката беше изключително кооперативна, беше настроена позитивно към лечението. Беше убедена, че трябва да бъде лекувана, което само по себе си предполага и по-леко протичане на химиотерапията. При нея химиотерапията протече сравнително леко – със симптоми на отпадналост, леко гадене, но това са неспецифични оплаквания при пациентите след всяко лечение.

 

Оттук нататък как ще продължи лечението?

 

Жената продължава с химиотерапията. Последният ѝ курс беше в края на февруари и вече сме планували стъпките по нататък - разбрали сме се кога да се върне. Имаме да довършим още три курса предоперативна химиотерапия, след което нашите специалисти по гръдна хирургия ще извършат и оперативната интервенция. Защото в планов порядък, след такава предоперативна химиотерапия, трябва да се направи и радикално оперативно лечение.

 

Ще бъде ли проследено бебето? Има ли риск за него в бъдеще?

 

Риск за бебето няма. То беше следено по време на цялата химиотерапия. Бебето ще бъде проследявано и от нашите педиатри. Държим тясна връзка и със самата пациентка, но като цяло не очакваме нежелани реакции при него заради химиотерапията – нито в ранен, нито на по-късен етап.

 

Ще бъде ли възможно жената да кърми?

 

По принцип има такава възможност при пациентки с карцином на гърдата и може да се извършва. Нашият ръководител на болнична аптека е и сертифициран консултант по кърмене, с когото обсъдихме ситуацията. Но в конкретния случай жената прецени, че няма да кърми бебето.

 

Какви са шансовете жената да бъде излекувана?

 

Навременната диагностика категорично повишава шансовете за излекуване, затова и проведохме химиотерапията по време на бременността. Всяко забавяне създава риск заболяването да се развие по-напред, с което прогнозата за пациентката се влошава.

 

Д-р Мила Петрова завършва медицина в София през 2008 г., като в хода на следването си преминава обучение в Германия в клиника по хематология и онкология, откъдето идва и интересът ѝ към специалността. От 2009 г. започва работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 г. стартира и специализацията ѝ по „Медицинска онкология“. През 2016 г. придобива специалност „Медицинска онкология“, а през 2019 г. защитава и докторска дисертация.

 

От 2012 г. до 2019 г. е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 г. е председател на Българската асоциация по медицинска онкология и член на ESMO Membership Committee. През 2020 г. тя е една от петнадесетте избрани от общо над 200 медицински онколози от цяла Европа за Leadership Generation Program към ESMO (Европейската асоциация по медицинска онкология), където продължава своето професионално развитие.

 

Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и международни конгреси и семинари и е автор на множество научни публикации в областта на медицинската онкология.

 

Интервюто може да намерите тук.


© 2022 BBA All rights reserved!