13.05.2022
Източник: МБАЛ "Св. Каридад"
В навечерието на Световния ден за борба с артериалната хипертония - 17-ти май, е редно да се отчете важността от немедикаментозното лечение и спазването на здравословен начин на живот с оптимален прием на сол при справянето с високите стойности на артериалното налягане. В този ред на мисли ви представяме взаимовръзката между количеството на консумираната сол и наличието на артериална хипертония. Солта, както и захарта, са известни с прозвището - „белите убийци“. Докато влиянието на високото ниво на кръвната захар върху сърдечно-съдовата система е добре установено през годините, ефектът от високия прием на сол върху сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност продължава да се обследва все по-задълбочено.
Намерено е, че корелационната зависимост между приема на сол и лошата сърдечно-съдова прогноза не е правопропорционална, а по-скоро по типа на J-образната крива. Това дава обяснението за наблюдаваните неблагоприятни сърдечно-съдови събития както при хората със значително висок прием на сол, така и при тези, които консумират незначителни количества от нея. В съвремието преобладават препоръките за прием на по-ниско количество сол с храната, а именно това със съдържание на по-малко от 2,0-2,3 g натрий/дневно (еквивалентно на <5,0-5,75 g натриев хлорид/дневно) с цел намаляване на високите стойности на кръвното налягане и на сърдечно-съдовия риск, респективно.
Описани са редица механизми, свързващи повишената дневната консумация на сол с появата на артериална хипертония. Такива, например, са:
1. Задръжка на вода - високият прием на сол води задържане на вода в организма, което предизвиква увеличаване на циркулиращите обеми, на сърдечния дебит и повишаване на бъбречното перфузионно налягане;
2. Увеличаване на системното съдово съпротивление, което предизвиква ремоделиране на малките артериални съдове;
3. Ендотелна дисфункция - установено е, че високият прием на сол може да предизвика понижаване на нивата на ендотелния азотен оксид, водещо до повишаване на кръвното налягане, но и до много други независими от артериалната хипертония сърдечно-съдови усложнения;
4. Промени в структурата и функцията на големите артериални съдове – доказано е, че високият прием на сол може да повлияе на свойствата на големите артерии и до краен резултат: увеличаване на съдовата резистентност;
5. Модулация на симпатикусовата активност на сърдечно-съдовата система.
От друга страна, механизмите, свързващи приема на ниски количества сол и високата сърдечно-съдова смъртност, все още не са добре проучени. В тази връзка се предполага, че основна роля играят активирането на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) и симпатикусовата нервна система, както и влошаването на съществуваща инсулинова резистентност. Дневните количества на консумираната сол варират в различните страни, като най-високите нива се срещат в Северен Китай и Япония (дневният прием на сол надвишава 10 g), а най-ниските - при индианското племе Яномами в Амазонка. В световен мащаб обичайният прием на натрий е между 3,5 – 5,5 g на ден (еквивалентен на 9-12 g/дневно натриев хлорид).
В исторически план западно-южните африкански страни добиват сол и я използват за търговия със Северна Африка и Европа още от 12-ти век. В горещия климат хората са склонни да консумират повече сол, отколкото при студен климат, вероятно в резултат на повишената загуба на натрий чрез прекомерното изпотяване при високите температури. Африканската диета се характеризира с високо съдържание на сол – една от вероятните причините за по-високата честота на случаите с артериална хипертония сред жителите на континента. В римско време солта се е наричала "бяло злато", тъй като е била използвана за съхраняване на месо и риба. В днешно време в европейските страни хранителенният дневен прием на сол сред повечето от възрастните хора варира между 7,0 и 13,0 g, което далеч надхвърля препоръчителните дневни нужди от натриева сол. Прекомерният прием на натрий (определен от Световната здравна организация [СЗО] като повече от 2 g натрий или повече от 5 g натриев хлорид на ден) е пряко свързан с появата на високо кръвно налягане, като е установено, че колкото по-висок е дневният прием на сол, толкова по-високи са и стойностите на систолното артериално налягане. Обратно, намаленият прием на сол води не само до понижаване на кръвното налягане, но и до повлияване в благоприятна посока на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност. Съществуват доказателства, че ограничаването на приема на сол с около 1,75 g натрий/ден (4,4 g натриев хлорид/ден) е свързано със средно намаляване на систолното/диастолното артериално налягане съответно с 4,2/2,1 mmHg.
Много проучвания показват пряката връзка между високия натрий и появата на артериална хипертония и съществуващата обратно-пропорционална корелация между високия калий и хипертонията. Също така се знае, че намалената консумация на натриева сол и увеличената на такава, съдържаща калий, може да доведе до понижаване на кръвното налягане и до подобряване на общото физическо здраве, поради което се препоръчва натриевите соли да се заменят с калиеви такива. Храните, богати на калий, включват: сушени плодове (стафиди, кайсии), леща, боб, картофи, спанак, броколи, авокадо и банани. Посочената по-долу таблица показва примери за храни, богати на натриева сол, чиято консумация трябва да се избягва с цел благоприятно повлияване на артериалната хипертония и намаляване на общия сърдечно-съдов риск.
Месо
Месо Пушено, осолено или консервирано; бекон, франкфурти, наденица
Риба
Пушена, осолена или консервирана;сардини
Домашни птици
Пушени, осолени или консервирани
Млечни продукти
Сирене; извара
Зеленчуци
Консерви от зеленчуци и зеленчукови сокове, маслини, кисели краставички
Печива
Хляб, бисквити, палачинки, вафли; миксове, пица
Сосове
Доматени сосове, соев сос и други сосове и маринати
Тестени изделия
Преработени смеси от макаронени изделия, търговски приготвени макаронени изделия, юфка
Други
Ориз, осолени ядки, газирани напитки
Статията може да намерите тук.
