07.02.2022
Източник: МБАЛ "Света София"
Тромбоза. Митовете около нея избуяха наред с разгръщането на пандемията от COVID-19. И родиха безброй страхове.
Обосновани ли са те? Как коронавирусът поразява съдовете? Наистина ли ваксинацията крие риск от тромбоза? Какво провокира образуването на коварните съсиреци? Кои симптоми налагат незабавна консултация със съдов хирург? Защо спасението понякога е въпрос на часове? И възможна ли е превенцията? По всички тези теми разговаряме с опитния специалист по съдова, кардио- и ендоваскуларна хирургия д-р Росен Разбойников, който е част от екипа на столичната МБАЛ „Света София“.
„COVID-19 е ужасно агресивен по отношение на съдовата система“, признава д-р Росен Разбойников. Две години след избухването на пандемията за специалистите все още е трудно да предвидят кои болни ще развият тромбози заради вируса. Тревожното обаче е, че пораженията, с които се сблъскват съдовите хирурзи, са сериозни.
„Артериалните тромбози, които наблюдаваме при болните от COVID-19, обикновено са „високи“ – т.е. тромбозира цялото артериално дърво на долните крайници“, споделя опита си хирургът от МБАЛ „Света София“. Случаите на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) също се увеличават, макар пациентите да се профилактират с антикоагуланти.
„Залежаването по време на болестта, високата температура, дехидратацията, медикаментите, които се приемат – това са все фактори, които покачват риска от тромботични явления“, не крие д-р Разбойников.
Преболедувалите „отключват“ аритмия
Нерядко при преболедувалите се „отключват“ и ритъмни нарушения, които са рисков фактор за тромбоза. „При усещане за „прескачане“ на сърцето навременната консултация с кардиолог е ключова – за да се определи видът аритмия и да се започне лечение“, подчертава съдовият хирург.
„Наблюденията ми в рамките на пандемията показват, че тези оплаквания се задържат във времето. Но все пак при хората със здрави сърца, преминават за 6 месеца до 1 година. И отпада необходимостта от прием на антикоагуланти и антиритмични лекарства“, споделя опита си д-р Разбойников.
„На страха очите са големи“
„Косвените жертви“ на пандемията също не са малко. „Самият COVID-19 затваря вратите пред пациентите – страхът от посещението на болница е видим”, признава съдовият хирург и не отрича, че в последните 2 години се сблъсква с много „занемарени“ пациенти, които късно търсят специалист. „Играта на котка и мишка“ с плановия прием в болниците също затруднява ефективния лечебен процес.
„Другите болести не са на stand by. Бавенето във времето не помага – стигне ли се до спешен прием заради състояние, което е можело да се лекува планово, винаги има рисков момент“, смята д-р Разбойников.
Ваксината не е панацея, но доказано спасява
Последна по ваксинация в Европейския съюз и на челните места по смъртност от COVID-19 – така България посреща петата вълна на вируса. За скептицизма спрямо имунизацията основен фактор е и дезинформацията. А един от популярните митове, който разколебава хората, е, че ваксините предизвикват тромбози. Какво показват фактите обаче?
„Двете открития в човешката еволюция, които са удължили живота, са антибиотиците и ваксините – нищо друго в медицината няма такъв импакт. Да, много бързо навлязоха. И да – ваксините не са непробиваем щит срещу вируса, но доказано подготвят организма, за да преживее по-леко COVID-19. Дори да не защитават на 100% от заразяване, напрягат имунната система и ú позволяват по-лесно да неутрализира вируса и да боледуваш с минимални последици“, подчертава д-р Разбойников.
И е категоричен – при поставени милиарди дози в света, случаите на тромботични инциденти са единици. Въпреки това, предразсъдъците трудно се изкореняват. „В началото имаше някакви данни, че при векторните има повишен риск от тромбози, а при РНК-ваксините са отчетени случаи на тромбоцитопения (намаляване на тромбоцитите) и опасност от кървене. Но те са пренебрежимо малко. Какво се случва днес? Статистиката е крещяща – до болнично лечение и тежки усложнения стигат неваксинираните“, изтъква съдовият хирург.
И споделя случаи от практиката си – как ваксинирани пациенти, прекарали инфаркт, с по 3-4 стента и над 65 години прекарват инфекцията за няколко дни само с хрема, лека кашлица и температура. А в същото време, неимунизирани млади мъже попадат в интензивните сектори с двустранни пневмонии и им се налага интубация, след която възстановяването е бавно и тежко. „Ваксината не е панацея, но ти помага да преживееш заболяването“, категоричен е специалистът от МБАЛ „Света София“.
Внимание, предсърдно мъждене!
И ако срещу COVID-19 ваксина има, то за жалост срещу тромбоемболия няма. Как се образуват опасните съсиреци? „Тромбозата представлява образуване на т.нар. слъджове – конгломерат от клетки, формиращи се след подаден сигнал от съдовата стена, че има нередности в коагулацията. Това е нормален физиологичен защитен механизъм – когато се порежем например, съсирекът запушва кървящия съд“, обяснява д-р Разбойников.
Кога обаче, вместо да ни спаси, тромбозата може да ни осакати или погуби? Патологичните тромботични явления са много и разнообразни, уточнява съдовият хирург. Причините за артериална тромбоза, например могат да са стари стенози (стеснявания) на съдовете. Атеросклерозата също е основен рисков фактор. „Самата атеросклеротична плака подлежи на разязвяване – плаката се разкъсва, това оголва подлежащите съдове и задейства системата за коагулация“, разкрива специалистът.
Ритъмните нарушения са друг рисков фактор. „Когато човек има предсърдно мъждене – пристъпно или хронично, и не приема медикаменти за антикоагулация, кухините на сърцето могат да генерират тромб, който да бъде „изхвърлен“ през аортата. Ако попадне в мозъчните съдове, предизвиква инсулт. При засягане на крайниците пък, се стига до остра артериална недостатъчност, защото емболът рязко прекъсва кръвотока“, обяснява д-р Разбойников.
Състоянието е драматично. „Крайникът избледнява, изстива и болката е жестока, „кинжална“ – една от най-силните, които човек може да изпита. Тогава започва да тече и „обратното броене“ – ако от 6 до 12 часа не се направи опит за премахване или медикаментозно разтваряне на тромба, обикновено се стига до ампутация“, не спестява истината съдовият хирург. Не по-малко опасна е мезентериалната тромбоза – запушването на съд, който храни червата. „За съжаление това състояние трудно и късно се разпознава и често завършва с фатален изход“, признава д-р Разбойников.
Фаталната белодробна емболия
Венозните тромбози също са животозастрашаващи. „Повърхностните флебити и възпаления не са опасни дотогава, докато тромбът не стигне до местата, където повърхностните вени комуницират с дълбоки. За краката това са слабинните гънки, за ръцете – зоната около раменете.
Повърхностните вени имат клапен механизъм, който затваря кръвотока – но ако емболът пропагира в дълбоката вена и, откъсвайки се, тръгне да „пътува“ с кръвотока, се „превърта“ през сърцето – защото там кухините са големи и няма какво да го спре – и стига до белия дроб. В този случай имаме белодробна тромбоемболия – състояние, което организмът много трудно понася.
Дясната камера на сърцето е слаба, тънкостенна. И при запушване на голям съд в белодробното дърво налягането в нетренираната дясна камера се повишава неимоверно. Започват ритъмни нарушения, които много често завършват с фатален изход“, предупреждава съдовият хирург.
Ако се будите с отоци, търсете съдов хирург
Може ли този „сценарий“ да бъде избегнат? Важно е дълбоката венозна тромбоза да бъде разпозната навреме. „Вената трябва да се пререже хирургично, за да се осуети възможността тромбът да пропагира“, обяснява д-р Разбойников.
Алармиращ симптом за венозна тромбоза са тежките и големи отоци, които не спадат при покой. „Ортостатичните – при нормални вени – се провокират от горещо време, стоене дълго прав или пък в застой, но обикновено се облекчават, след като преспиш. При дълбоката тромбоза крайникът увеличава обема си около 1,5 пъти, има усещане за т.нар. оловни крака и отокът не спада през нощта.
При подобни оплаквания трябва незабавно да се потърси съдов хирург и да започне агресивно лечение“, подчертава специалистът от МБАЛ „Света София“.
Кога се налага операция?
Лечението на венозната тромбоза е както медикаментозно, така и хирургично. „Според консенсусите в последните години на фона на достъпните съвременни медикаменти не се налага оперативно отстраняване на тромба. Тромбектомия на дълбоките вени се прави само при флегмазия (драматично запушване на дълбоките и повърхностни вени), за да може да се отбремени дренажът, връщането на кръвта към сърцето.
Защото артериалният кръвоток не спира и в момента, в който кръвта не може да се върне наобратно – при блокирана и повърхностна, и дълбока венозна система – стават много тежки отоци на крайника и се развива т.нар. компартмент синдром“, разкрива терапевтичните подходи д-р Разбойников.
„Враговете“ на съдовете
Превенцията и по-отношение на тромбозите тя е най-добрата „ваксина“. Висок холестерол, артериална хипертония и захарен диабет – тази „триада“ е най-опасна за здравето на артериите. „И трите състояния са контролируеми и зависят от отговорността на всеки пациент към здравето му.
Пушенето и обездвижването също са рискови фактори, които могат да бъдат избегнати“, напомня съдовият хирург от МБАЛ „Света София“. „Разбира се, уврежданията на вените и артериите не стават „от днес за утре“. Ежедневно съдовата стена понася травми – бифуркационната зона търпи най-голямото хемодинамично налягане. „Ударът“ върху нея е най-голям и съдът обикновено реагира с натрупване на калций, холестерол, което с времето само нараства.
Затова най-добрата превенция е лимитирането на тези рискови фактори – няма „вълшебно“ хапче или диета, които да ти прочистят съдовете. Нито ние, хирурзите, можем да създадем нов съд, а единствено да забавим патологичния процес, а после и да лекуваме последствията“, откровен е д-р Росен Разбойников.
Материалът може да прочетете и ТУК.
