15.06.2022
Източник: МБАЛ "Св. София"
Близо 4 пъти по-често ракът на пикочния мехур поразява мъжете. Какво обяснение дава науката за този факт? Лечими ли са туморите на пикочния мехур? И как иновациите в урологията помагат при битката с коварната диагноза?
Попитахме изтъкнатия уролог д-р Милен Цветков, дм. Лекар от екипа на МБАЛ „Света София“ и е специалист в областта на диагностичната и оперативната лапароскопия в урологията, както и в интервенциите под рентгенов контрол. Д-р Цветков има и защитена дисертация за разстройствата на уринирането и е активен член на International Continence Society (ICS).
„Ракът на пикочния мехур се среща при 9,5 мъже и 2,4 жени на 100 000 души, което го нарежда на седмо място по честота на раковите заболявания при мъжете и на десето при човека въобще“, разкрива д-р Милен Цветков. Защо диагнозата е по-типична за представителите на силния пол? „Приема се, че мъжете са изложени в по-голяма степен на външни рискови фактори“, коментира урологът.
Всеки втори е пушач
Основният рисков фактор, оказва се, е пушенето. „Той се среща при около 50% от пациентите“, изтъква специалистът от МБАЛ „Св. София“. Като допълва, че излагането на йонизираща радиация или на вредното влияние на различни химични съединения също може да провокира появата на тумори. „Заболяването шистозомиаза пък е рисков фактор за развитието на плоскоклетъчен рак на пикочния мехур“, не пропуска да отбележи д-р Цветков.
Кръвта в урината го „издава“
„Най-честият симптом за рак на пикочния мехур е наличието на кръв в урината“, разкрива урологът. Разбира се, хематурията сама по себе си не говори непременно, че пациентът е с онкологично заболяване. „Но задължително означава, че трябва да се обърне внимание и да последва преглед“, подчертава специалистът. Изрежда и останалите възможни оплаквания, които насочват към диагнозата:
„Най-общо казано, симптомите са неспецифични за заболяването. Принципът е – започне ли да се случва нещо различно от обичайното за човека, това означава, че нещо някъде се е променило и трябва да се провери дали е притеснително“, коментира д-р Цветков.
Налага се уретроцистоскопия
Как се поставя диагнозата? „Всеки преглед започва с разговор за оплакванията, физически преглед, ехографско изследване при пълен пикочен мехур, като също се оглеждат бъбреците и уретерите (когато са видими ехографски). След тази част се прави заключение за състоянието на пациента и план за последващо поведение“, разкрива алгоритъма специалистът от МБАЛ „Св. София“.
„Такова може да бъде уретроцистоскопия – директен оглед с ендоскопска апаратура (в условията на анестезия) на пикочния канал, простата, пикочен мехур. Визуализира се ехографската находка и може в същия етап проблемният участък да бъде изрязан или да се вземе материал от него за хистологично изследване, когато не е възможно пълното му отстраняване“, обяснява д-р Цветков.
„Според конкретния случай преди инвазивните методи на диагностика може да се изискат по-детайлни образни изследвания като компютърна томография (скенер, след изследване на креатинин) или ядрено-магнитен резонанс, спешни кръвни изследвания и др. Всичко това означава индивидуализиран подход“, уточнява урологът.
Хирургията дава най-добър резултат
При рака на пикочния мехур най-добър резултат дава оперативното лечение. Целта му е радикалното премахване на тумора. „Когато се установи наличието на метастази, в общия случай се започва с оперативно отстраняване на пикочния мехур с основната туморна маса в него, след което се продължава с адювантно лечение – химио- и имунотерапия, които да повлияят разпръснатите ракови клетки от основния процес – метастазите“, разяснява д-р Цветков.
Когато заболяването е в по-късен стадий, може да се избере и друг подход. „Да се започне с химио- и имунотерапия (неоадювантно лечение) след хистологично изследване на вида тумор. След което проследяване и рестадиране да се премине към оперативно лечение и адювантно лечение. Това отново е планиране на поведението според конкретния клиничен случай“, споделя опита си урологът.
Иновации vs. рецидивите
Д-р Цветков и колегите му от „Св. София“ прилагат и иновативни техники, като интравезикалната химио- и имунотерапия. „Първата има за цел да подейства локално върху лигавицата на пикочния мехур, като унищожава туморните клетки и намалява склонността на лигавицата да се трансформира в ракови клетки. Интравезикалната имунотерапия пък цели да активира имунната система, която действа локално върху лигавицата на пикочния мехур, и да унищожи раковите клетки“, разкрива спецификите урологът.
Терапиите обаче не са подходящи за всички пациенти. „Първа стъпка от лечението при рак на пикочния мехур е трансуретрална резекция (изрязване на туморния процес или на максимална част от него през пикочния канал). Изрязаният материал се изпраща за хистологично изследване, което дава патологичното стадиране на пациента. При стадий рТ1 може да се назначи адювантно химио- или имунолечение. Интравезикалните терапии се прилагат при пациенти с рецидив на рак в този стадий или при варианти със склонност към рецидив“, подчертава специалистът.
Понякога се отстранява и простатата
При част от болните, за съжаление, се налага т.нар. радикална цистектомия. „При нея се отстранява целият пикочен мехур – при мъжете, заедно с простатата и семенните мехурчета, а при жени – заедно с матката“, не спестява и „най-лошия сценарий“ опитният уролог.
Надежда за пациентите обаче има. „Преживяемостта зависи на първо място от това в кой етап е хванато заболяването, тъй като то е прогресивно. На второ – от характера на тумора. По-слабо агресивните варианти са по-бавни в развитието си, по-късно дават разсейки. По-агресивните бързо навлизат в дълбочина на пикочния мехур и по-рано метастазират“, признава д-р Милен Цветков.
Знаете ли, че…
90 на сто са с преходноклетъчен карционом
Най-честият вид рак на пикочния мехур е преходноклетъчният карцином. Той се среща в 90% от случаите, обяснява д-р Милен Цветков. „При 4% от пациентите се наблюдава плоскоклетъчен карцином, а делът на аденокарциномите е около 2%“, споделя статистиката урологът.
Публикацията може да намерите тук.
