17.02.2022
Източник: Clinica.bg
Леко увеличение на операциите на сърце се наблюдава през изминалата година, те са повече с 2.8% в сравнение с предходната. Въпреки това кардиохирургичните интервенции остават далече от нивата преди пандемията, показва „Индекс на болниците". На какво се дължи това, съизмерими ли сме по качество с другите страни, попитахме д-р Асен Келчев. Той е завеждаш отделението по кардиохирургия към "Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център".
Д-р Келчев, "Аджибадем Сити клиник" е една от трите болници, които през миналата година, въпреки пандемията, увеличиха кардиохирургичните операции. Как успяхте да го постигнете?
Няколко са факторите, които допринесоха за увеличаване на пациентите за сърдечна хирургия. На първо място това се дължи на добрата работа на целия екип на болницата, както и въвеждането в нашата практика на редица иновативни процедури, които не са широко използвани в България, като минимално инвазивната клапна хирургия, реконструктивните клапни операции и използването на повече артериални графтове при аорто-коронарен байпас. На второ място, като причина поставям забавянето на сърдечните операции в предходните години поради страх от КОВИД-19 или недоверие в здравната ни система. Липсата на доверие в здравната система и ниската здравна култура на населението са причина българският пациент да търси лекарска помощ много късно, когато заболяването вече е в много напреднал стадий, ползата от оперативно лечение е по-малка, а рискът от операцията много висок. Например, днес имахме жена за операция, на която е предложена операция преди десет години. За това време обаче тя не е пожелала да се оперира. Сега, малко преди края на живота й, когато хирургичната интервенция е с огромен риск за нея и изисква прекалено дълъг реанимационен период, следоперативно лечение и ангажимент на много голям брой специалисти, тя дойде при нас. Интересен факт е, че много хора, прекарали КОВИД-19 и преминавайки след това профилактични прегледи, са диагностицирани с ранни субклнични клапни пороци, нуждаещи се от оперативна корекция. Голяма част от тези пациенти са подходящи за минимално инвазивна хирургия и биват оперирани по този начин. При разговори с колеги – гръдни хирурзи научавам, че пак при образни изследвания по повод КОВИД-19 се откриват пациенти с рак на белия дроб в ранен стадий. Всичко това ни казва, че ако профилактичните прегледи, които са много занемарени в България, бъдат извършвани масово, ще покажат една скрита заболеваемост по отношение на сърдечносъдовите и другите социално значими заболявания. Когато тези заболявания бъдат открити навреме и пациентите потърсят съответната медицинска помощ, те ще бъдат излекувани дефинитивно. Този проблем трябва да бъде дискутиран много съществено и да е тема на широк разговор в обществото. За съжаление обаче при нас идват хора, които са накрая на дните си, с необходимост да се сменят повече от две клапи на сърцето и силно подтисната функция на лявата камера, защото дълго време са чакали. Такива пациенти в България са много по-голям процент, отколкото в Западна Европа. Говорейки за доверието в здравната система давам следния пример: до момента в нашата болница сме оперирали пет-шест западноевропейци, на въпроса, кога искате да ви оперират, те отговарят: днес. За разлика от тях, повечето българи питат: колко време можем да отложим. Ръководи ги страхът и недоверието в лекарската помощ. Сърдечносъдовата медицина в България, се справя много добре. Медицинските специалисти в това направление са достатъчно специализирани и показват завидни резултати. Не говоря само за нашата болница, а за кардиохирурзите и кардиолозите в цялата държава. И това е въпреки недостатъчното финансиране, особено за свръх иновативните и много модерни дейности в сърдечно-съдовата медицина. Факт е, че има процедури, които не се покриват от Националната здравноосигурителна каса. Те не могат да бъда извършвани поради високата цена, която пациентите не могат да си позволят.
Как се отрази КОВИД пандемията предвид посещаемостта на пациентите, имаше ли отлив?
КОВИД пандемията ни пречеше и пречи, защото затруднява нашата работа. В повечето случаи пациентите ни са диагностицирани в други лечебни заведения, където им е казано, че имат нужда от кардиохирургична интервенция. По време на пандемията част от кардиологичните отделения в страната бяха превърнати в такива за прием на болни от КОВИД-19. Така намаля потокът на болни към нас. За да намалим максимално риска от внасяне на коронавирусната инфекция в отделението, тестваме всеки постъпващ пациент с бърз тест, след това го изолираме в отделението, взима му се PCR и едва след това този пациент може да влезе в операционната. Всичко това натоварва допълнително екипите. Персоналът също се тества веднъж седмично. Постоянно редим един триизмерен пъзел. Въпреки всички усилия, които ни коства това, в последната година и половина, ние спазваме този протокол и благодарение на това пациентите ни са защитени максимално. - Има ли място за нова кардиохирургия? - Не е моя работа да коментирам дали има място за нова кардиохирургия. От гледната точка на специалист ще кажа, че основната функция на специалиста е да гледа своята работа. Основната функция на хората, от които зависи здравеопазването, е да гледат помащабно и да преценяват дали има или няма нужда от нещо ново. Трябва да се има предвид, че в България персоналът става все понедостатъчен, а случаите все по-тежки. За да се осигури максимален комфорт на пациентите и максимално безрисково преминаване през тези свръх специализирани медицински процедури, интервенцията трябва да бъде извършена в център с подготвен екип, който има отношение към приема и диагностицирането на пациента, решаването на максимално точната интервенция за него, извършването, последващото реанимационно лечение и контролните прегледи след неговото изписване, за да се върне той към нормалния начин на живот. За да се извършва високо специализирана медицинска дейност, е нужно всички брънки на този екип да са на 100% ефективни и максимално компетентни.
Има ли кадрова криза в болницата, в която работите?
Кадрова криза има навсякъде и тя не може да ни подмине. Ние правим всичко възможно, за да привличаме кадри в нашия екип. За съжаление, забелязвам отлив на желаещи да се занимават с кардиохирургия. Вероятно това е закономерно, защото тя е една от най-тежките специалности в медицината. Към момента наблюдавам много поголямо желание на дамите да я специализират за разлика от мъжката част, която сякаш търси по-бърза реализация в медицината. Кадрова криза има и тя ще се задълбочава навсякъде. Това е неизбежно дори за добрите болници, като нашата. Тайфунът не подминава нито една къща. Засега Аджибадем Сити Клиник и още няколко лечебни заведения са все още задоволени откъм персонал, но започва да се наблюдава недостиг на медицински сестри, което е съществен проблем в България. -
Какво трябва да се направи, за да се избегне дефицитът, да специализират повече млади лекари и да остават в страната?
Отговорът не е еднозначен и не се изчерпва с една промяна, която би накарало младите колеги да специализират и остават в България. На първо място е връщането на доверието в медицинската професия – нещо, за което смятам, че обществото много ни дължи. Медицинската професия е нещо свято, но в момента виждаме каква медийна атака има срещу нея, което е неправилно. Това води до намаляване на доверието на обществото в медицината. Пациентът страда, защото не отива навреме при специалист. Специалистът страда, защото е обругаван и престава да бъде мотивиран да се развива постоянно, защото както знаете медицината изисква посвещаване за цял живот. Освен връщането на доверието, на второ място идва възможността за професионална реализация на младия специалист. И на трето място, макар и не на последно, е финансовата част. Докато заплащането на специализантите е толкова ниско и възможността за професионална реализация толкова малка, не смятам, че някой млад колега, който има възможност да замине за чужбина, би избрал да остане в България. Само патриотизъм не стига. От нашият курс завършихме стотина човека, от тях петдесетина се занимават с клинични проучвания или са търговски представители. Дефицитът е много голям при лекарите, над 50% от тях са на възраст над 55 години. Това означава, че след десет години, когато тези колеги излязат в пенсия, ние ще имаме недостиг от 15 000 човека. Когато говорим за дефицит обаче, той е потресаващ при медицинските сестри, където не достигат огромен брой кадри. Нещо трябваше да се направи, но бе пропуснато. Оттук нататък, каквото и да се предприеме, ще е твърде късно. Все пак като начало трябва да се подобри заплащането, а пазарът сам ще определи колко болници и медицински кадри са необходими.
Стигат ли парите от Националната здравноосигурителна каса?
Парите от НЗОК никога няма да бъдат достатъчни. Няма държава, в която те да са достатъчни. Колкото повече пари се отделят за здраве, толкова повече ще се харчат. Трябва обаче да има разчет, в кои сегменти на здравеопазването отиват те, колко отиват за профилактика, колко за доболнична помощ, колко за болничната и не на последно място, колко отиват за лекарства и как тези средства се разходват. В България няма отговор на въпроса, колко от средства по линия на касата отиват за заплати на медицинския екип, колко струва трудът на лекаря и медицинската сестра. За да има кадри и системата да е обезпечена с тях, трябва да се даде ясен отговор точно на този въпрос.
Как виждате изхода, има ли нужда от промяна и каква?
Най-належащата промяна, от която има нужда здравеопазването сега е преодоляване на кадровия дефицит, което същевременно е и найтрудното нещо. То изисква много време, инвестиции и мислене в тази посока. Определянето на здравната политика е задължение на Министерството на здравеопазването и управленците на държавата. По отношение на политиката, има кой да говори. Моят ангажимент е да осигуря максимален комфорт на пациентите, за които аз и екипът ни от много специалисти от различни специалности се грижим адекватно, за да получат те съвременна медицинска грижа и да се върнат при своите близки. По този начин ние се стараем да върнем отново доверието на нашето общество в медицината. Необходимо е да се работи и за подобряване на комуникацията между пациента и лекаря – нещо, което сега почти отсъства. Получи се нещо като изгубени в превода – няма регламент за добра медицинска помощ, няма контрол за качество на медицинската услуга. Постепенно тези липси доведоха до огромна пропаст между пациента и медицинския специалист. Трябва да се обърне внимание и на медиите, които също да помогнат за връщането на доверието на българския пациент към българския лекар. Въвеждането на контрол върху качеството на медицинските услуги, като се прави оценка на това, кой какво работи, но и какво постига е едно добро начало за подобряване на връзката лекар-пациент.
Каква е смъртността в кардиохирургията у нас?
Нямам данни за другите болници. Мога да кажа, че в нашето отделение тя е под 3 на сто за последните три години, като говорим за обща смъртност на планови и спешни операции. Това се дължи не само на добрата хирургична работа, но и на добрата работа в екип, между всички звена и възможността за прилагане на иновативни процедури при по-рисковите пациенти.
Съизмерими ли сме като качество с други страни?
Като качество на лекарския труд, сме съизмерими. Една от разликите между българските и западноевропейските пациенти е в това, че ние имаме много по-болни хора, които късно търсят лекарска помощ. Някои от тях не са ходили през живота си на лекар чак до 70-та – 80-та си година. Според данни от 2018 г. в Германия са извършени около 48 000 – 50 000 операции, от които 480 на три от клапите на сърцето. При нас от 600 операции миналата година, 60 са на три от клапите на сърцето. Като се има предвид това, очакваната смъртност в България ще е повисока от западните държави. Роля играе и липсата на достъп до съвременни и скъпо струващи устройства за подпомагане на циркулацията – изкуствени сърца, иновативни процедури за лечение на заболяванията на митралната клапа, чиято реизбурсация очакваме от тази година, аортни стент-графтове при дисекации на аортата. За съжаление има иновативни устройства, за които все още не можем да издържим финансово, като здравна система. Затова и в нашата страна смъртността е малко по-завишена. Но въпреки всички трудности има светлина в тунела - професионализмът на младите колеги, от които съм заобиколен. Усмивките на пациентите и техните близки, когато си тръгват от болницата ми дават надеждата, че вървим в правилната посока.
Интервюто може да намерите тук.
