31.05.2022
Източник: МБАЛ "Св. София"
Слабост. Сънливост. Перманентна умора. Замаяност. Задух и при най-невинното усилие. Организъм, който буквално буксува. Ако веднъж си бил в „клопката“ на желязодефицитната анемия, не може да сбъркаш симптомите ù.
За жалост, при първия сблъсък с нея мнозина ги неглижират или отдават на друг проблем. И диагнозата идва със закъснение, когато силите им буквално са „изпити“ от болестта. Какви са причините за дефицита на желязо? Кои са пациентите в риск да развият анемия? Кога „здравословното хранене“ може да се окаже нож с две остриета? Колко дълга е „битката“ с анемията? И могат ли да се избегнат рецидиви?
На всички тези въпроси отговаря д-р Гергана Николова, дм, от екипа на МБАЛ „Света София“ в столицата. Д-р Николова е защитила две специалности – „Вътрешни болести“ и „Хематология“, както и докторат за хроничната миелоидна левкемия в Руската академия за медицински науки в Москва. Преподава на бъдещите лекари в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„Анемията е често срещано заболяване. Въпреки това малко хора обръщат внимание на първите ù симптоми. Затова стигат до изследвания и консултация със специалист едва когато проблемите се задълбочат“, признава д-р Гергана Николова. Накратко – анемията се характеризира с намаляването на еритроцитите (червените кръвни телца) и на хемоглобина в тях. И „в дъното ù“ често е дефицитът на желязо. Защо?
„Желязото е свързано непосредствено със сложната молекула на хемоглобина, която се намира в еритроцитите. То доставя кислорода до клетките и извежда токсичния въглероден диоксид от организма. Затова при недостиг на желязо „страдат“ всички тъкани, органи и системи, но най-вече – жизненоважните мозък, сърце, бял дроб и мускули“, разкрива хематологът. За жалост, при този тип анемия често „бедата не идва сама“. Д-р Николова обяснява, че дефицитът на този микроелемент много често върви „ръка за ръка“ с недостига на витамини – като В12 или В9, които са не по-малко ключови за клетъчното дишане.
Вегетарианците са сред „обичайните жертви“
„Най-често срещаната причина за желязодефицитна анемия е режимът на хранене“, категорична е хематоложката от МБАЛ „Св. София“. И на пръв поглед парадоксално нейна „жертва“ редовно стават най-пламенните последователи на „здравословното хранене“. Да, това са вегетарианците и веганите! „Слагам „здравословно хранене“ в кавички, защото при него се избягват всички или част от продуктите с животински произход – месо, яйца, мляко и сирена. В резултат на това се стига до недостиг не само на желязо.
При вегетарианското хранене 90 на сто от пациентите с желязодефицитна анемия страдат и от други тежки дефицити – на витамин В12 например, който е важен участник в синтеза на хемоглобина, както и на калций, магнезий и прочие“, споделя опита си д-р Николова.
Накъде без незаменимите аминокиселини?
Лишавайки се от месо, вегетарианците реално се лишават и от т.нар. незаменими аминокиселини. „Човешкият организъм не е съвършен. Черният ни дроб не може да произведе тези аминокиселини. Но без тях няма как да се синтезира нито един пълноценен белтък в човешкия организъм – като започнем от хемоглобина, минем през хормоните и стигнем до всички антитела“, подчертава хематоложката. Затова и вегани, и вегетарианци трябва да приемат хранителни добавки, за да си осигурят тези „безценни“ аминокиселини.
Бременните и тийнейджърите са особено крехки
Друга причина за възникване на анемията са повишените изисквания за желязо на организма. „На първо място, такива има при подрастващите. Тийнейджърите растат бързо и необходимостта от желязо и всички останали микроелементи са по-големи в сравнение с тези на зрелия организъм“, напомня д-р Николова. Затова и драстичните диети при тях могат да са опасни.
Следващ „критичен период“ е бременността. „Още след 2-рия месец изискванията на организма значително се повишават. А вече след 4-ия месец стават още по-големи. Затова, когато бъдещата майка е на веган или вегетариански режим, последствията могат да са катастрофални. Включително да се стигне до спонтанен аборт или до нарушения в развитието на плода“, алармира лекарката от МБАЛ „Св. София“.
Гастрит и хернии я предизвикват
„Анемията нерядко е последствие и от нарушената резорбция на микроелементите от храната, необходими за синтеза на хемоглобина. Може да се предизвика от редица вродени или придобити заболявания“, разкрива още д-р Николова. На първо място, причините се търсят в храносмилателната система. „При острите и хроничните възпалителни заболявания на стомаха – като гастрити и язви на стомаха и дуоденума, например, рязко се нарушава усвояването на желязото.
Подобен ефект се наблюдава и при често срещания гастроезофагеален рефлукс (ГЕРБ) и т.нар. хиатални хернии“, обяснява хематоложката. Заболяване на тънките черва също може да предизвика желязодефицитна анемия. „Тук най-често става дума за хронични ентерити. Желязото се абсорбира основно от дуоденума през тънките черва. И при проблем има риск да настъпят паралелно, както тежък дефицит на желязо, така и на витамин В12“, предупреждава д-р Николова.
Ето защо пациентите, при които се налага резекция на голяма част от тънките черва, трябва строго да следят показателите си и да се консултират с хематолог поне 2 пъти годишно.
Обилният цикъл е проблем
Проблеми с дебелото черво също могат да провокират анемия. „Процесите там по-скоро са свързани с хронично кървене. Всъщност, кръвозагубите – както остри, така и хронични, са ключова причина за дефицит на желязо“, уточнява специалистката от екипа на МБАЛ „Св. София“. „Мнозинството от пациентите не знаят, че освен външни (в ректума) има и вътрешни хемороиди. При тях кръвозагубата по-трудно може да се улови навреме“, изтъква д-р Николова.
И тук логично отговаря на въпроса: „Защо жените по-често са анемични?“. Заради месечния си цикъл. „Най-често причината са нарушения като хиперменорея, но може да се касае и за миоми на матката. Цикъл, който продължава повече от 4 дни, се счита за обилен. А в същото време при около 50 на сто от жените менструацията е от 7 до 10 дни често със съсиреци. Това е предпоставка за бързо възникване на желязодефицитна анемия и по-трудната ù корекция“, признава хематоложката.
Може да е белег на цироза
„Желязото се съхранява основно в черния дроб, затова възпаленията му могат да предизвикат анемия“, не пропуска да отбележи д-р Николова. Най-често я „отключват“ пациентите с хронични хепатити. „При цироза пък желязото може да се трансформира в неусвоимата си форма – хемосидерин. Наред с това като усложнение при тези болни се наблюдават варици, които са предпоставка за микро- и макрокръвоизливи“, допълва още хематоложката.
Симптомите – от сънливост до задух
При такава „палитра“ от провокиращи фактори и нерядко дискретни оплаквания не е изненада, че уточняването на диагнозата често се забавя. Кои са „издайническите“ симптоми? „Лесна уморяемост, сънливост, задух при незначителни физически натоварвания“, изрежда ги д-р Николова. „Лошото е, че симптомите могат да бъдат неглижирани – обикновено по 3-4 месеца, понякога и година (особено при нарушено хранене). И едва когато се засилят, пациентите търсят помощ“, споделя опита си специалистката от МБАЛ „Св. София“. Защо при подобни оплаквания е ключово да се консултираме именно с хематолог?
С какви изследвания се доказва диагнозата?
„Доста от колегите, които не са хематолози, щом видят ниски нива на серумно желязо, автоматично решават, че анемията е желязодефицитна. И правят огромната грешка – моментално се включват желязосъдържащи препарати, рискувайки тежки усложнения“, откровена е д-р Николова. И обяснява кои са базовите задължителни изследвания, нужни за уточняване на диагнозата.
„След като се резорбира, желязото трябва да се свърже с трансферин (транспортен белтък). Затова изследването на това „подвижно депо“ – известно като тотален желязосвързващ капацитет (тотален ЖСК), дава по-реална представа дали има дефицит, или трябва да се прави диференциална диагноза с други състояния, наподобяващи анемия – като неопластични или възпалителни процеси, колагенози и т.н. Важно е да се проследи още нивото на феритина в периферната кръв.
Понижението му – до или под долна граница, в комбинация с ниско серумно желязо и увеличен тотален ЖСК, дават основание да се постави или изключи диагнозата „желязодефицитна анемия“, подчертава хематоложката.
Желязото – никога на гладно!
Лекува ли се ефективно анемията и дълга ли е „битката“ с нея – това се пита всеки пациент. Отговорът се крие в „разплитането“ на ключовия въпрос „Как се усвоява желязото?“. „За разочарование на вегетарианците и веганите желязото в растителните продукти – като червено цвекло, спанак, коприва – е в минерална, двувалентна форма. И се усвоява много трудно от организма. Защо?
Трябва да се раздели до железни сулфати, да бъде трансформирано в тривалентна форма, за да се свърже с трансферина и – евентуално – да стигне до костния мозък и черния дроб, където се съхранява“, подробно обяснява механизма д-р Николова. По същата причина препаратите, които са под формата на минерално желязо, се усвояват по-трудно от тривалентните. Хематоложката изтъква и друг проблем – обикновено първите се предписват на гладно. „Преди хранене нивото на солна киселина е високо.
Като резултат, в комбинация с железния сулфат, се образуват железен двухлорид и сярна киселина, която е изключително токсична. Именно поради това много от пациентите се оплакват от гадене и повръщане, болки в стомаха и отказват да пият таблетките“, споделя хематоложката. Минералното желязо има и друг недостатък – не бива да се приема с млечни продукти, защото калцият в тях затруднява усвояването му.
Цитруси и ябълки улесняват усвояването
Има ли алтернатива? „Да, препаратите с тривалентно желязо, които се доближават до естествената му форма в месото. Те се вземат по време на хранене, може и с блокче шоколад, защото дори вкусът им го наподобява“, обяснява д-р Николова. Хематоложката отбелязва, че тези медикаменти могат да се приемат с млечни продукти. А най-добре е (подобно на всички типове желязосъдържащи препарати) да се вземат в комбинация с богатите на витамин С и плодови киселини цитруси (без грейпфрут) и ябълки.
„Дозата в една таблетка е точно 100 mg – колкото организмът ни би могъл да усвои за 24 часа. Хубавото е, че и еволюцията е изработила защитна бариера. При прием на по-големи количества желязо и пренасищане на клетките на тънките черва, те буквално се излющват – на това се дължи и феноменът с потъмняването на изпражненията, който много пациенти наблюдават“, обяснява лекарката от МБАЛ „Св. София“.
Кога се налагат вливки?
При някои пациенти се налага и венозно приложение на желязосъдържащ препарат. „До тази терапия се прибягва в екстремни случаи, когато феритинът е изключително нисък – от порядъка на 3, 5 до 10 ng/ml. Подобни стойности са рискови за организма и стремежът е нормалното ниво да се възстанови максимално бързо. Всяка ампула съдържа 100 mg желязо, поставят по една на ден. Прилагат се до 3-4 ампули – не повече. Достатъчни са, за да възстановят нивото на феритина и нормалните функции на организма. След това може да се продължи със стандартното лечение с перорален прием на желязо“, изтъква д-р Николова.
И допълва, че вливания се правят и на пациенти с тежки храносмилателни нарушения – след сериозна резекция на стомаха и тънките черва, например. „При тях обичайно се прилагат 1 или 2 ампули годишно. Не бива да се прекалява, защото може да се стигне до пренасищане на депото. Тогава феритинът се превръща в необратимо свързано желязо под формата на хемосидерин и се наблюдава свръхизлишък, който може да бъде по-опасен и от самата анемия“, предупреждава хематоложката.
Терапията изисква време
Овладяването на анемията изисква постоянство, не крие д-р Николова. „Често при мен идват болни с оплакването: „Имах анемия, излекуваха ми я, хемоглобинът ми беше 135 g/l, но след 6 месеца пак съм зле!“. В тези случаи нерядко се оказва, че не е проследявано как се насища депото с желязо. Истината е, че лечението изисква време – често от 3 до 6 месеца, дори до 9 или година. Важно е да се постигне пълно насищане на депото, за да не се стигне до рецидив“, категорична е хематоложката. Стриктното проследяване също е ключово.
„Пациентите с висок риск от хронични кръвозагуби (при невъзможност за овладяване на хиперменореята например) или със заболявания на храносмилателния тракт е добре да си правят пълни изследвания на всеки 3 месеца – като в скрининга да не се пропуска и витамин В12“, препоръчва д-р Гергана Николова.
Публикацията може да намерите тук.
