Не оставяте живота си в ръцете на когото и да е. Същото би трябвало да важи и за психиката и емоциите ви!

10.11.2022

Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"

 

Интервю с д-р Велислава Донкина за нуждата от стандартизирана психологична грижа, която се осигурява в болнични структури и медицински центрове.

 

Д-р Донкина, по време на четвъртата конференция „Дни на психоанализата в болница“ ще се проведе Кръгла маса, посветена на регулацията на психологичната подкрепа в болница. Защо е нужна такава дискусия?


Пред общността на психолозите и психотерапевтите в България стоят множество въпроси – липсата на закон и ефективна регулация, липсата на официални нормативни стандарти и общи стандарти за добра практика, както и множество други въпроси, които касаят доброто име на тези две професии, развитието на усилията на работещите специалисти, удовлетворението от нея, както и наследството, което се оставя за колегите, които тепърва навлизат в нея.


Частен случай на този сериозен казус е регулацията на клиничните или медицински психолози в болнични структури и медицински центрове. Тъй като няма единна регулация, няма яснота какви са изискванията към такива специалисти, това води до множество примери на недобра професионална практика, реално без възможност за санкция или корекция.


В същото време, докато няма такава регулация, няма как да се създаде възможност здравната каса да помага на болниците за развитието на психологичната грижа и те сами търсят начин да осигурят такава, нещо повече – задължени са да го правят. Така често виждаме случаи, в които се ощетяват специалистите – работейки при наистина срамно заплащане или пациентите – налагайки се те да поемат такава консултация. От тази липса на яснота произлизат и други порочни практики като стартирането например на проект с външно финансиране, чиито средства “изчезват” – както наскоро се случи в една голяма столична болница, или изчезването на специалистите, след като проектът приключи – т.е. работа на парче, без възможност да се гарантира нейната консистентност. Както и нещо много неприятно – с ниско заплащане обичайно можете да ангажирате или специалисти без работа, или много млади колеги, които имат малко или никакъв опит.

Значи психолозите към момента консултират хоспитализираните пациенти в болниците без да има правила за това? Това предпоставка ли е за проблеми в грижата за пациентите и ако да – какви биха могли да са негативите?


Точно така. В момента действащата регулация идва от съсловните организации – Българска асоциация по психотерапия, Дружество на психолозите, отделните психотерапевтични институти. Те са членове на европейските и световни такива и съответно техните изисквания към практикуващите и членуващи в тях специалисти са съобразени с европейските и световни стандарти. Но те на практика регулират единствено техните членове. Т.е. ако един човек реши да се нарича психотерапевт и не членува в никоя професионална организация, никой не може да гарантира нивото или наличието на неговия професионален ценз, както и никой не може реално да го санкционира.


Специално по отношение на консултирането в болница – там отсъстват каквито и да е стандарти, освен тези, които самите работещи специалисти обединяват усилия да създават, но те все още нямат официален статут. Т.е. могат да бъдат спазвани само при добра воля.
Консултирането на хоспитализирани пациенти е много специфичен аспект на нашата практика. За да можем да бъдем ефективни и наистина полезни, е необходима съответна специализация. По отношение на негативите, за които ме питате, ще Ви отговоря така – не оставяте живота си в ръцете на когото и да е. Същото би трябвало да важи и за психиката и емоциите Ви. Ако няма специалист, който е компетентен и обучен – реално ние това проверяваме чрез стандартите и гарантираме наличието на минимално необходимото, е по-добре да няма никого. Тогава хората ще имат идея, че сами трябва да потърсят някъде другаде помощ и това е по-малко опасно, отколкото да се работи съмнително или да наричаме консултиране или психотерапия неща, които не са.
За жалост в България и по-специално в сферата на психологичната и психиатрична грижа това е само един от проблемите.

 

Как ще проведете тази кръгла маса и какво ще последва от нея?


За да се стигне до следваща стъпка в разрешаването на тези проблеми, е необходимо гилдията в нейния по-широк вид – психолози и психотерапевти, да стигне до общо разбиране и съгласие по някои основни въпроси. Защото на практика психолог и психотерапевт са две различни професии, в психотерапията има различни школи, съответно – различно разбиране за стандарти. Около това правим опит да обединим представители на тези различни групи професионалисти. Защото отвъд общото разбиране предстои още доста работа, но то е ключово. В същото време имаме нужда от партньорството на Министерство на здравеопазването и Комисията по здравеопазване в Народното събрание.

Закъсняла ли е една подобна кръгла маса или е все пак навреме?


Закъсняла е, разбира се, но е важно да се случи. В последните години нашата сфера доста се развива и благодарение на усилията на работещите колеги не само психотерапевтичната грижа сама по себе си, но и мястото й в контекст на медицината се променя. Специалистите на Звеното за психологична и немедицинска грижа на СБАЛХЗ обединиха опита и смисловите си усилия в създаването на Стандарт за работа в полето на онкологията и хематологията и развитието на сферата. След това Българската асоциация по психоонкология, като организация – шапка, на психоонколозите също се присъединиха към тези усилия с важна активност по утвърждаването на стандартите и практиките. Центърът за психоанализа и медицина на МБАЛ „Надежда“ стана първия Национален център за психосоматична терапия и като такъв пое своя ангажимент за създаване на регламенти и развиване на кадри в национален мащаб.
 

Каква е разликата между психологичната консултация в кабинет и такава в болнична среда?


Разликата е съществена, но това касае не пациента, който се консултира, а специалиста, който я провежда. Неговата достатъчна компетентост и професионализъм са нещата, които могат да обезпечат липсата на разлика в нейния смисъл, резултат и качество за пациента.

Защо трябва да има психологична консултация в болнична среда?


Поради много причини. Може би най-разбираемата от тях е фактът, че за всяко човешко същество заплахата – реална или потенциална, за цялостта на тялото, ефективността и мобилността му, живота или благосъстоянието му, е дестабилизираща и предизвиква дълбок емоционален отговор. За всички нас болниците са тревожещи и плашещи места, които сякаш ни вадят “вън” от живота ни, а едни от най-драматичните и покъртителни човешки срещи – с началото или края на живота, с най-трудните новини и взимането на най-тежките решения, с най-докосващите срещи или раздели стават в болничните стаи и коридори, пред вратите на реанимационните и операционни отделения, до боксовете и кувьозите. Психологичната подкрепа не маха категоричността им или страданието, което причиняват, но може да помогне да човек да не бъде толкова объркан и сам.


В малко по-конкретен професионален смисъл – съществуват определен клъстър заболявания, като онко- и хематологичните, като тежките хронични или интензивните болкови състояния, които изискват специфичен подход и грижа.


Човешкото същество отговаря с редица душевни преживявания и емоции на всичко, което се случва на и с неговото тяло, затова психологичната грижа е реална част от процеса на лечение, която често може да оптимизира и връзката с лекаря и съдействието на терапията.

Кои ще са участниците в кръглата маса?


Поканени са представители на съсловните организации – Българска асоциация по психотерапия, Дружество на психолозите в България, представители на различни терапевтични институти, на академичната общност и от програмите по клинична психология и психология на здравето, на Българска асоциация по психоонкология, Министъра на здравеопазването и Председателя на комисията по здравеопазване в НС.

Центърът за психоанализа и медицина в болница „Надежда“, който Вие ръководите, прерасна в Национален център за психосоматична терапия на онкологични и хематологични заболявания. С какво той по-различен от най-общо казано класическата психоанализа в болнична среда?


Както споменах, злокачествените и хронични заболявания, освен своята медицинска сложност, изискват и специален подход от страна на психолога или психотерапевта. Те винаги се придружават от особености на психичните и емоционални процеси, за които трябва да имаме дълбоко разбиране, в противен случай сме безполезни и не можем да окажем подкрепа или помощ, да партнираме адекватно на боледуващия човек. Благодарение на опита на световните институти и най-вече на Института за психоаналитична психосоматика Пиер Марти, ние вече не сме толкова безпомощни и в България по отношение на тази сфера на грижа. Това, както и ресурса на МБАЛ  „Надежда“ да стане национален център за онкофертилитет, ни позволи да реализираме една своя много стара професионална мечта – да създадем център за терапевтична подкрепа в хода на медицинското лечение на тежките психосоматични заболявания, с отворени врати за всеки пациент – насочен от своя лекар или с лична заявка, независимо къде е диагностициран и лекуван.


Също така приемаме заявки за практика и стаж, супервизия и методична подкрепа на колеги, работещи в сферата. Разглеждаме това като най – ефективни начин да разширим още тази практика и да я направим достъпна за пациентите и техните близки.

                                                                                      –
На 12 и 13 ноември 2022 г. ще се проведе четвъртото издание на „Дни на психоанализата в болница“- форум за психоанализа и медицина. Тази година фокусът е грижата за пациентите със злокачествени заболявания.
Форумът ще протече под мотото: „Между приликите и разликите – отвъд Вавилон“, като в основата на дискусията ще бъдат темите, свързани с развитието на ефективната психологична помощ в болничната среда – практика, която е активно развита навсякъде по света, а в България все още е рядкост, като форма на взаимодействие. Основната му цел  е да популяризира психологичната практика в клинична среда сред психолози и психотерапевти, лекари, медицински сестри и акушерки, социални работници, като предоставя достъп до най-съвременните практики в сферата и дава по-висока информираност на медицинските специалисти от различни специалности и отделения, как могат да работят съвместно с клиничните психолози в ежедневната практика, по отношение на намаляване на тревожността сред хоспитализираните пациенти, а също и на стреса при самите медици.
Кръглата маса, посветена на регулацията, конституирането и регламентирането на психологичната подкрепа в медицински структури, е част от конференцията.

 

Публикацията може да намерите тук.

 


© 2022 BBA All rights reserved!