30.05.2022
Източник: МБАЛ "Надежда"
Щитовидните хормони са основните хормони на обмяната. Болестните промени в техните нива могат да се отразят негативно на качеството на овулацията, да нарушат менструалния цикъл и са изключително важни за развитието на плода от първите дни на зачеването.
1.Каква е ролята на щитовидната жлеза в човешкия организъм?
Основната функция на щитовидната жлеза е да произвежда хормоните трийодтиронин (T3), тироксин (T4) и калцитонин. Първите два хормона са отговорни за контролирането на метаболитните процеси в организма, а калцитонинът участва в поддържането на нормални нива на Са в кръвта, което е важно за здравето на костите. Производството на щитовидни хормони, от своя страна, се регулира от хипофизната жлеза и хипоталамуса, т.е. от структури в главния мозък.
2. Кои хормони се изследват, за да се установи състоянието на жлезата и кога?
Ако имате симптоми на двете най-чести хормонални отклонения в нивата на щитовидните хормони има смисъл да бъде изследвана функцията на щитовидната жлеза. Такива са немотивирано покачване на тегло, умора, оточност, много обилен менструален цикъл – симптоми, които могат да се дължат на понижени нива на щитовидни хормони, т.е хипотиреоидизъм или симптоми като напрегнатост, повишено изпотяване, редукция на тегло, скъсяване или оскъден менструален цикъл, което пък може да бъде проява на обратното отклонение – повече от нормалното щитовидни хормони или хипертиреоидизъм. Хора, които имат близки с болест на щитовидната жлеза; пациентки с трудности при забременяване, особено тези над 35 години; пациентки с повтарящи се спонтанни аборти; ако са били лекувани оперативно или с лъчетерапия в областта на шията – такива хора подлежат на профилактичен преглед на щитовидната жлеза.
Най- често изследваме ТSH – хормон, който е произвеждан от хипофизата, регулиращ и отразяващ работата на щитовидната жлеза. Изследваме също и fТ4 и fТ3- хормоните, които щитовидната жлеза произвежда и които практически осъществяват въздействието върху съответните органи. По преценка могат да се назначат и имунологични изследвания, когато се подозира наличие на автоимунна болест, провежда се и ултразвуково изследване на щитовидната жлеза.
3. Какво е лечението, ако се установи проблем?
Лечението е различно в зависимост от конкретния проблем и причината, която е довела до него. При заболявания, протичащи с повишено производство и секреция на щитовидни хормони се използват медикаменти за понижаване функцията на щитовидната жлеза. Ако ситуацията е противоположна, т.е има недостатъчност на щитовидни хормони, може де се вземе решение за прием на щитовидни хормони. Има и възпалителни заболявания, изискващи лечение с кортикостероиди. По-рядко се налага оперативно лечение – основно при наличие на възли в щитовидната жлеза.
4. Защо е важно щитовидната жлеза да работи правилно при планиране на бременност?
Щитовидните хормони са основните хормони на обмяната. Болестните промени в техните нива могат да се отразят негативно на качеството на овулацията, да нарушат менструалния цикъл и са изключително важни за развитието на плода още от първите дни на зачеването. В тези дни обичайно бъдещата майка все още не знае за бременността, така че, ако пациентката попада в някоя от рисковите групите, изброени по-горе, е много разумно преглед на щитовидната жлеза да бъде проведен още при планиране на бременността.
5. Какви са най-честите заболявания, свързани с щитовидната жлеза при жените, плануващи бременност?
Като цяло болестите на щитовидната жлеза са чести, като в младата фертилна възраст с най-голяма честота са автоимунните болести – тиреоидит на Хашимото и Базедовата болест. Счита се че хипотиреоидизът (намалено производство на щитовидни хормони с най-честа причина за това – Тиреоидитът на Хашимото) засяга около 1% от населението в световен мащаб, а при бременните честотата му е между 3 до 10 %. По рядко срещани са болестите свързани с увеличено производство на хормони (тиреотоксикоза, възпалителни заболявания и т.н.) Възлите в щитовидната жлеза също са чести – срещат се при около 20-30 % от жените, но в по- голямата си част не произвеждат хормони и изискват само ехографско проследяване по време на бременността.
6. Кои от тях се причисляват към автоимунните заболявания?
Две са основните автоимунни аболявания – тиреоидитът на Хашимото и Базедовата болест.
7. Има ли връзка хипо- и хипертиреоидизма с неуспешните бременности – с липсата на имплантация въобще?
Вече споменахме, че щитовидните хормони определят скоростта на основните метаболитни процеси в клетките. Рецептори за щитовидни хормони има и в яйчниците, матката; тиреоидните хормони са налице в ембрионалните и фетални тъкани още преди щитовидната жлеза на фетуса да заработи. Логично е на всеки един от тези етапи, нарушения в нивата на щитовидните хормони на майката да се отразяват негативно – от формирането на зряла яйцеклетка до раждането. Има данни и от специализирани медицински проучвания за това.
8. Може ли да бъде причина за спонтанен аборт?
Увеличен е както рискът от спонтанни аборти, така и от преждевременно раждане, прееклампсия, хипертония по време на бременността.
9. В каква норма трябва да бъдат хормоните на жената, която пристъпва към инвитро процедура или планира бременност?
Предпочитаме ТSH да бъде в долна половина на нормата, под 2,5 , като това е особено важно при жени с данни за автоимунно тиреоидно заболяване.
10. При установяване на бременност променя ли се терапията с медикаменти, за да се предотвратят спонтанните аборти?
Да, ако преди бременността пациентката приема щитовидни хормони, дозата обичайно се увеличава с 30-50 процента, като така следваме естествените физиологични промени в хормоналните нива по време на бременността. Ако се налага лечение с тиреостатици, т.е медикаменти, които да подтиснат работата на щитовидната жлеза, стремежът е бременността да протече при възможно най-ниска доза от тези медикаменти. Решение за всичко това се взима от ендокринолога след хормонални изследвания.
11. Нужно ли е по-стриктно наблюдение на жени с чести неуспехи и повтарящи се спонтанни аборти?
Обичайно проследяваме нивата на щитовидни хормони веднъж месечно, в първата половина на бременността, но в по-редки случаи това може да се направи и на по-кратки интервали, по преценка на лекуващия лекар.
12. Какви са вашите препоръки към пациентите, които се сблъскват с неуспешни опити за забременяване?
Да се доверят на екипа от специалисти, който са избрали, защото процесът може да бъде многостранен, но всички имаме една цел – раждане на здраво бебе.
Статията може да намерите тук.
