Обръщаме внимание на бъбречно-каменната болест, едва когато ни застигне

09.03.2022

Източник: УМБАЛ "Софиямед"

 

Д-р Иван Велев, началник на Отделение по урология в УМБАЛ „Софиямед

 

Най-честа е появата им при лица на възраст между 30 и 50 години, а в България от бъбречни камъни страдат около 400 000 души. Хората, които до края на живота си ще образуват бъбречен камък, са над 800 хиляди. Нашата страна се счита за ендемичен район за бъбречно-каменна болест и се характеризира със значително по-висока честота на заболяването от средната за Европа.

 

Той коментира, че липсата на установени профилактични навици сред българите оказва влияние. „Всички ние обръщаме внимание на болестта, едва когато ни застигне. Ето защо спазването на общите принципи на профилактика, като диети, повишената консумация на вода, както и регулярните прегледи при специалист са правилните превантивни действия за намаляване на тази висока честота”, отбеляза урологът. Той добави, че страхът от операция сред българите оказват изключително влияние върху развитието на бъбречно-каменната болест.

Увреди ли се бъбрекът, може да пострада целият организъм, каза той и посъветва пациентите с диагностицирана бъбречно-каменна болест след отстраняване на вече образувани камъни да направят известни промени в начина си на живот.

 

„Пийте повече течности като приемате от 2,5 до 3 литра дневно на равномерни количества. Проследявайте какво количество урина отделяте за ден – не трябва да бъде по-малко от 2-2,5 литра, цвета на урината трябва да бъде светъл. Спазвайте балансиран хранителен режим с разнообразна храна и намалете количеството на приеманата сол“.

 

При настъпване на криза задължително трябва да се направи консултация със специалист, за да се изключат състояния като остър апендицит, панкреатит, холецистит, илеус и други. Преодоляването на спазъма на гладката мускулатура се постига със спазмолитици, а по време на бъбречната криза се препоръчва покой на легло. Пациентите не трябва да се движат, да тичат.

 

Урологът изтъква, че добър ефект имат и комбинациите на топли вани до 38-39 градуса и грейките в лумбалната област, както и приемът на топли течности в неголямо количество. „Когато камъкът е по-малък от 5 mm има много голяма вероятност да се изхвърли с урината спонтанно, пациентите се нуждаят само от болкоуспокоителни и правилни съвети за адекватно поведение след изхвърлянето на камъка. Ако е над 8 mm, е почти сигурно, че ще се наложи оперативна намеса за неговото отстраняване“, подчерта той.

 

Д-р Велев обясни, че камъните в бъбрека и уретера днес могат да се лекуват почти изцяло само със съвременни малкоинвазивни методи, като класическото оперативно лечение е сведено до 2% от случаите. Той посочи, че в отделението по урология в Университетска болница „Софиямед” се извършват както класически урологични операции, така и ендоскопски миниинвазивни. По неговите думи, появата на високотехнологични апарaти разширява възможностите за лечение на бъбречно-каменната болест. Това включва и особено модерната напоследък ендоскопска лазерна литотрипсия.

 

“Като всеки друг хирургичен метод и лазерната литотрипсия има своите показания и противопоказания. Окончателното решение за използването на този метод трябва да бъде индивидуално и съобразен със състоянието на всеки отделен пациент като се вземат в предвид фактори като големината и локализацията на камъка в уретера, извършени предишни интервенции, съпътстващите заболявания, както и факторите като опита на уролога, апаратурата и инструментариума, с които той разполага“, каза ръководителят на Отделението по урология към УМБАЛ „Софиямед“.

 

Интервюто можеда намерите тук.


© 2022 BBA All rights reserved!