Родителските амбиции и училищен стрес може да отключат рецидивираща коремна болка при децата

12.08.2022

Източник: МБАЛ "Тракия"

 

Прекалените родителски амбиции и стресът в училище са сред основните причини за появата на т.нар. „функционална коремна болка“ при подрастващите. Това показват резултатите от ново изследване, провеждано в продължение на 5 години с 51 деца на възраст от 4 до 17 години в Стара Загора, които са посещавали консултативния кабинет по гастроентерология на Болница „Тракия“ между 2016 и 2021 година. Децата са страдали от необясними болки в областта на корема, за които при прегледите не са открити доказателства за заболяване на гастроинтестиналния тракт.

 

 „Това са рецидивиращи коремни болки, които детето изпитва реално, въпреки че при медицинските прегледи не се установяват структурни, метаболитни, биохимични или някакви хистологични изменения в лигавицата на червата и стомаха“, обясни д-р Марлена Панайотова, д.м. от Педиатрично отделение на Болница „Тракия“, автор на изследването. Тя е единственият специалист по детска гастроентерология в цяла Югоизточна България и преподавател в Медицинския факултет на Тракийския университет.

При почти всички наблюдавани деца семейните лекари и различни специалисти, са предписвали медикаментозно лечение, а при 32 от тях и диетолечение, но без особен резултат. Затова през последните години в практиката си д-р Панайотова следва световните тенденции, прилагайки комбинирана терапия от психотерапевтични сесии, съчетани в началото с мека медикаментозна терапия. Резултатите от този подход се оказват впечатляващи…

В основата на функционалната коремна болка, наричана в миналото психогенна болка, стои свръхчувствителността на нервните рецептори в чревната стена. Болките в областта на корема се появяват като реакция от тревожността на детето и стресовите фактори в обкръжаващата го среда, казва д-р Панайотова.

„Диагнозата е трудна за семейните лекари, защото появата на болката обикновено се отдава на друго заболяване, упорито се търси някаква органична причина. Детето обаче започва да трупа отсъствия от училище, а родителите попадат в едно безрезултатно обикаляне на специалисти – хирурзи, педиатри, гастроентеролози, инфекционисти и други“, казва д-р Панайотова.

Тя си поставя за цел да установи ролята на стресовия фактор като причинител на заболяването и доколко ефективна е когнитивно-поведенческата психотерапия, която се утвърждава все повече в света като метод за лечение на това заболяване, но не е проучена в България.

В края на юли тази година д-р Панайотова представи данните от изследването си като представител на Болница „Тракия“ в 43-тата годишна среща на Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене – един от най-авторитетните световни форуми, проведен в Копенхаген. Срещата се посещава предимно от детски гастроентеролози, педиатри и специалисти в областта на храненето и детското развитие от Европа, Америка, Австралия и Азия, като събира близо 3000 гости.

Резултатите от българското изследване предизвикват широк интерес и дискусии по време на форума.

Резултатите от изследването на д-р Панайотова са категорични – с прилагането на психотерапевтични техники се постига многократно по-добър терапевтичен ефект, отколкото с медикаментозно лечение и диета. Изследването посочва и основните рискови фактори за отключване на заболяването при наблюдаваните 51 деца – при 24 от тях това се оказват проблеми в семейната среда, а при 27 деца в училищната среда.

Свръхамбициозните родители се оказват една от най-честите причини за появата на функционална коремна болка - при 14% от децата в изследването. На второ място с 9% е съперничеството между децата в едно семейство. „Не е тайна, че при раждането на второ дете в семейството понякога започват симптоми при по-голямото, което се чувства „детронирано“ от вниманието на родителите си и изпитва известно съперничество спрямо своето по-малко братче или сестриче“, посочва д-р Панайотова.

При 16% от децата причина за поява на психогенна болка в корема са разделените родители или загубата на родител, при 11% от тях конфликт между родителите, а при 5% причина се е оказал хронично болен член на семейството.

Функционалната коремна болка се проявява често и при деца, чиито родители работят в чужбина и са отглеждани от своите баби или роднини и рядко виждат своите майка и баща. „В много малък процент като причина установихме и наличие на вербално или физическо насилие“ посочва д-р Панайотова.

В училищната среда водещ фактор за отключване на заболяването при 29% от децата е усвояването на учебния материал. Голяма част от децата с необясними болки в корема са първокласници. „При тях стресът от започването на образователния процес, налагането на нови рамки и правила от педагозите, оказват силно влияние - особено върху учениците с по-чувствителна психика. Старанието им да отговорят подобаващо на амбициозните учителски изисквания понякога предизвиква вътрешен стрес, който се изразява в коремна болка, диспепсия, гадене и нерядко повръщане“, обяснява д-р Панайотова.

Втора по честота причина в училищната среда с 11% е конфликт с преподавател, 9% заради изолация от групата съученици и 7% заради конфликт с друг съученик.

Проучването потвърждава световната тенденция, че функционалната коремна болка се проявява по-често сред момичетата и по-рядко при момчетата.

Лечението „Приложихме семейна терапия от квалифициран психотерапевт, средно между две и шест психотерапевтични сесии с продължителност 1 час, като проследихме състоянието на децата в периоди от 3 до 6 месеца. При част от семействата психологическата терапия продължаваше само с родител с основна цел реконструиране на родителско-детските отношения, чрез използване на различни техники“, обясни д-р Панайотова.

„Дори една-две срещи с психолозите водят до подобрение на симптомите. За пълно излекуване на състоянието са необходими няколко психотерапевтични сесии, на които специалистът преценява дали цялото семейство или само детето трябва да посещава терапията“, допълва тя. Д-р Панайотова предписва меки медикаменти на децата само по време на първите един – два сеанса при психотерапевта.

Резултатите от оценката на психологическата терапия се оказват впечатляващи.

Над 68% от децата получават подобрение и болката е изчезва още след 2 - 3 психотерапевтични сесии. При 23% от тях болката е намаляла по интензивност и само при 8% е останала без промяна. Така резултатите от психотерапевтичното лечение се оказват многократно по-добри от тези с медикаментозно лечение – спазмолитици, билкови екстракти, пробиотици и хомеопатични продукти.

Почти нулев се оказва ефектът от диетолечението на 32 от наблюдаваните деца, които са се въздържали от някои грубоцелулозни храни, пикантни подправки и други. „При липса на структурна или метаболитна причина, няма как състоянието да бъде преодоляно чрез ограничения в храненето“, обяснява д-р Панайотова.

Проблемите Психологическата терапия на функционалната коремна болка задължително трябва да се провежда от квалифициран психотерапевт, но в доста държави, сред които и България, такива специалисти не винаги са налични. Още по-малко са психолозите с опит при деца. Тяхната лечебна дейност не се реимбурсира от здравните фондове в много от държавите, като България не прави изключение. По тази причина родителите се затрудняват да осигурят за децата си лечение с подходящ психотерапевт.

В социалната рехабилитация на децата, лекувани от д-р Панайотова, се включват болничният психолог на МБАЛ „Тракия“ Радост Овагимян, дп и психологът от Дом „Майка и дете“ в Стара Загора Александра Димитрова. „Така успяхме да помогнем на много семейства и да обобщим тези резултати“, посочва д-р Марлена Панайотова.

Ефектът Когато чуят лекарската преценка, че проблемът на детето им е психологически, родителите се успокояват, защото отпада притеснението им, че детето страда от сериозна органична причина – язва, гастрит, някакво  образувание, казва д-р Панайотова.

Колегите психолози внушават внимателно верния път към промяна в отношението към тяхното дете и реконструиране на родителско-детските отношения, когато причината се крие в тяхната прекалена амбициозност, тревожност или хиперпротективност.

Екипът, участвал в изготвянето на доклада „Когнитивно-поведенческа терапия при функционална коремна болка при деца“, представен на форума в Копенхаген, се надява здравните власти в България да се запознаят внимателно с резултатите от изследването и да поставят на дневен ред реимбурсирането на дейността на психотерапевтите в България. Особено на тези, които работят с деца.

 

Публикацията може да намерите тук.


© 2024 BBA All rights reserved!