09.05.2023
Източник: Хигия NV
Проф. Арман Постаджиян е от българските кардиолози, на които специалността разчита да бъде неин основен стълб не само днес, но и в бъдеще, както и пример за още по-младите лекари.
Проф. Постаджиян, Вие сте сред малкото млади професори в кардиологията у нас. Какво стои зад титлата Професор за вас?
Дълбоко се надявам да стои призвание, защото иначе би звучало като самоцел. Истината е, че да бъдеш лекар е сериозно предизвикателство, а в нашата страна още повече. За мен е важно да успееш да запазиш интереса си към развитието на специалността, към новостите, които се случват. Да искаш да участваш в проучванията и в новите неща, които идват…, а в нашата професия дал Господ.
Кое е последното откритие в кардиологията, което ви изненада?
Изненада ме това, че успяваме по някакъв начин, още и още, да достигнем до подобряване на прогнозата за пациентите със сърдечно съдови заболявания, колкото и трудно да е това. Всъщност, истински ме изненадва фактът, че реално погледнато, тези достижения трудно стават достояние на хората. Те не ги разбират особено много и по-скоро ги приемат за даденост. Това да приемаш за даденост нещо, което далеч не е така, направо ме удивлява. Например, много неща дори в България, са възможни и се реализират, има доста добра организация, така че те да достигнат до самия пациент. Независимо от това, сърдечно - съдовите заболявания, на които съм отдаден, са водеща причина за смъртност. А тази игра, неминуемо трябва да се играе от лекар и пациент, да се играе по възможно най-добрия начин, ама заедно. За да няма много въпроси, които иначе не биха се задали. Много лесно приемаме, че дадени неща се случват, но всъщност не си даваме сметка, колко много труд и целенасочени усилия стоят зад този прогрес.
Обикновено пациентите изискват от лекарите – диагноза, лечение. Веднага! Какво изисквате, обаче, Вие от пациентите си?
Изисквам да разбират, какво е нормално да се случи и кое трябва да очакват да се случи, спрямо тяхното заболяване. Да го приемат сравнително спокойно, когато то се случи. Да знаят, че има план А и план Б за двете разновидности от усложненията, които е възможно да се случат, за да знаят как първоначално да реагират. Знанието, без човек да бъде лекар, е важно. Отделям тук всезнанието, защото понякога интернет базираното обучение няма нищо общо със ситуацията. Важен е диалогът между лекар и пациент. В найдобрия случай, когато лекарят е изградил истинска връзка със своя пациент, тогава резултатът наистина е добър. Пациентът трябва да бъде обучен за множество малки детайли, които биха могли да се случат и да е подготвен за тях.
Какво е вашето определение за здраво сърце?
То се съдържа в правилно изградения начин на живот. Човек трябва така да е променил живота си, че да избягва вредните неща, които познаваме, като тютюнопушене, например и да спазва полезните, като движение, някакво познание за собственото си артериално налягане. Особено в понапреднала възраст, всичко това трябва да е част от ежедневието ни. Тогава, като махнем наследствената обремененост и съответно заболяванията, които могат да съществуват, човек е инвестирал много добре в собственото си здраве. Това са простички истини, които в действителност са много важни. Проблемът с артериалната хипертония в България по правило е голяма, защото истината е, че със съвременния ни начин на живот е почти сигурно, че някога в живота си ще бъдем хипертоници. Въпросът е, че това нещо се подмладява и от там насетне идва, според мен, най-голямото затруднение за лекарите. То е в това да могат да мотивират сравнително млад човек, който смята себе си за изключително здрав, че предварително трябва да се инвестира в неговото лечение. Тази инвестиция да бъде дългосрочна, за да не се случат проблеми в бъдеще време. Това не винаги е много лесно, особено, когато човек е млад и разчита, че „то ще мине“ или „мен ще ме подмине“, или „аз не съм в тази група“. Този начин на мислене, всъщност е найголямата заблуда и реално това е и големият ни проблем, защото много често се назначава една терапия и тя се спира. Когато се спре, това означава липса на контрол в дългосрочен план и съответно нежелани последствия, които на съответния етап от живота си считаме за невъзможни.
От каква възраст трябва да започнем да си следим кръвното налягане и всеки ден ли трябва да го правим?
Не, на втория въпрос. От една възраст от 30 години нагоре, обаче трябва да имаме представа за кръвното си налягане. Особено валидно е това за хора, които имат някаква фамилна обремененост и които в рода си имат преждевременни сърдечно съдови заболявания. Валидно е и за някои лабораторни данни, като това колко ни е холестеролът, защото това също има доста голяма наследственост в известна част от случаите.
Наскоро гледах филм за сърдечно трансплантиран българин, чието сърце се е увредило от прекаран грип на младини. Колко опасен може да бъде за сърцето един, уж обикновен грип?
Този пример, който давате е явно на човек, който е минал през миокардит, като усложнение на грипа си, оттам насетне е минал през дилатативна кардиопатия и е стигнал до трансплантация. Рядко е, но се случва. Дори и тези, уж леки заболявания като грип трябва да бъдат лекувани и то не с кой знае какви средства. Найвече човек трябва да се спре от обичайния си ежедневен ритъм и да се отдаде на болестта, така че в рамките на няколко дни тя да отмине естествено. В противен случай, се случват едни сложни механизми, които нито могат да бъдат прогнозирани - при кой ще протече по-тежко и при кой по-леко, нито те имат своето страхотно, специфично лечение, когато вече се случат. Тежкият грип, който започва тежко, изисква внимание от самото начало и е важно човек по-добре да се презастрахова малко, отколкото след това да се поддава на усложнения. За групите хора, които вече имат сърдечно – съдово заболяване, не случайно е измислена тази ваксина срещу грип и то за най-честите форми, които се явяват, защото тя действително предпазва.
Тоест, вие съветвате хората със сърдечно - съдови заболявания да си поставят противогрипна ваксина?
Категорично. Противогрипната ваксина е измислена точно за това. Тя не е гаранция, че ако се случи някой друг вариант на грип ще ни подмине, но е гаранция, че заболяването ще протече полеко.
Ще ни дадете ли съвет и за сърцебиенето, от което се оплакват и доста млади хора. Колко е опасно и кога трябва да потърсим лекар?
Ако се случи продължително сърцебиене, трябва да се потърси лекар, за да се засече какъв е видът и да се направи наймалко кардиограма или продължителен кардиографски запис, за да се прецени. Опасно е продължителното сърцебиене, което е над минута, две, пет, понякога час. Нещо, което е по-голямо от няколко сърдечни удара. Обичайното сърцебиене, което се усеща, е само някое преждевременно съкращение на сърдечния мускул, което наричаме екстрасистула. От всякаква гледна точка тя не е толкова опасна. Най-често сърцебиенето не се дължи на сърдечен проблем.
Кога трябва да отидем на кардиолог за първи път на профилактичен преглед?
От 40 години насетне това трябва да се прави. Дори бих смъкнал началото с 10 години за българския индивид. Основният въпрос, на който ние отговаряме на поранна възраст е, какъв е шансът пациентът да има сърдечен проблем, когато навлезе в средната възраст. Един добър профилактичен преглед, трябва да даде отговор именно на този въпрос. Вече имаме възможност да работим с един съвременен показател и да определяме съдовата възраст неинвазивно, което по някакъв начин показва, дали си в нормата за дадена възрастова група или имаш отклонения. При здрави пациенти, ако прегледът е веднъж годишно, стига да се прави, това е напълно достатъчно.
С какво ви спечели клиника Хигия NV?
Няма да си кривя душата, че получих персонална покана от др Цветелина Спиридонова. Имаме много добро приятелство, изградено в годините и не се поколебах. Хигия NV е едно много добро място за колективна работа. Много приятно се изненадах от модерния вид, от организацията и от начина, по който една клиника може да изглежда в настоящето. В сложната ни схема с изграждането на доверие с пациента, което е от ключово значение, не винаги болницата е доброто място, в което някои от нещата трябва да се правят. Една голяма част от нещата могат да бъдат изведени на ниво амбулатория и да бъдат обяснени, когато вече има нужда. Така, когато се случи една хоспитализация, тя ще бъде нормално възприета.
Как релаксирате от професионалното напрежение?
Опитвам се да върша различен тип неща. Това все още успява да ми проветри главата. Освен това, синът ми все още е малък – на 9 години и съм щастлив да мога да участвам в неговото изграждане и в справянето му с предизвикателствата, макар и в тази крехка възраст.
