Когато изискванията към здравните услуги растат Класацията "Най-добрите болници" оцени качеството на медицинската помощ в лечебните заведения в България

25.03.2019

Източник: Investor.bg

 

Здравната система у нас, въпреки предизвикателствата, успява да отговори на нарасналите изисквания на обществото от медицински грижи. Пътят за постигане на по-високо качество на здравните грижи в България е в конкуренцията и застрахователният сектор може много да помогне в тази посока. Българското здравеопазване се нуждае от нова рамка на финансиране, без която здравната система не може да отговоря в бъдеще на повишените изисквания на обществото от медицински услуги. Трябва да продължаваме да работим по иновациите и да подобрим показателите за България по отношение навлизането им. В същото време да оценим, че качеството на медицинските технологии се е подобрило значително и за последните десет години страната ни е реализирала голям напредък.

 

Това са част от посланията, които се чуха по време на дискусията на тема „Конкурентоспособност на българските болници и качество на здравните услуги“. Дебатът бе проведен в рамките на представянето на проучването и Класацията "Най-добрите болници", организизиран от Българската болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group. Проучването, изготвено от IQVIA, оцени лечебните заведения по редица критерии - технология, специализация, персонал и качество на услугите. 

 

Нивото на иновации в болниците в България остава на ниско ниво. Едва 15% от лечебните заведения в страната използват иновативни процедури и отговарят на най-високите стандарти. А делът на иновативните технологии в лечебните заведения също остава нисък – едва 9 на сто. Като цяло информираността на пациентите относно техните права и задължения за болничното лечение е незадоволителна. Основният критерий при избор на болница, според общопрактикуващите лекари, е опитът на специалистите. Това са някои от основните изводи от проучването на независимата анализаторска компания IQVIA, които лекари, експрети и специалисти анализираха по време на дискусията. 

 

Българското здравеопазване се нуждае определено от нова рамка на финансиране. Без промяна в настоящата практика няма да можем да разпределим по подходящ начин тези въпросни пет лева, с които разполага системата на здравеопазването, заяви Андрей Марков, председател на Българската болнична асоциация (ББА). Без реално признаване на официално правените разходи за здравеопазване и извеждането им на светло, няма да се справим. Така че, да, нашата здравна система може да отговори и отговаря във все по-голяма степен на нарасналите изисквания на обществото от здравни грижи. И що се отнася до увеличената продължителност на живота, което изисква повече средства за медикаменти, новите съвременни медицински технологии, новите формули и т.н., каза той.

 

Д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, коментира, че заедно с въвеждането на нова рамка на финансиране трябва да подсигурим някакви критерии за качество на здравните грижи. Те могат да бъдат направени по различен начин, но важно условие, което трябва да залегне в бъдещи класации на лечебните заведения, е дали те са осигурили обективно наблюдение на процесите от стъпването на пациента - през диагностиката, епикризата до изписването на терапия. С други думи лечебните заведения трябва да могат да осигуряват информация, която да е във формат, който да осигурява провеждането на проучване, да може да се прави оценка на лечението, на стойността на преминал пациент, коментира Маджаров. Рейтингът би трябвало да послужи и за ориентация на лекарите, за това къде да изберат да работят, тоест класацията да показва не само качеството на лечение, а къде един специалист може да се развие професионално според способностите си.

 

Проф. д-р Иво Петров, медицински директор Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, който беше и модератор на дискусията, посочи, че ако един такъв рейтинг не е обективен, той ще бъде проведен веднъж и финално и повече няма да бъде провеждан, тъй като няма да има доверието на лекарите и на пациентите. Обективността на данните е изключително важна, а тази обективност би трябвало да дадат институциите – НЗОК и Министерството на здравеопазване, които би трябвало да въведат електронната здравна система, което пък ще доведе до събиране на обективни данни, така че да имаме и абсолютно обективни критерии. И така, когато имаме класация на лечебни заведения, тя да се ползва от тях. А това би повишило и доверието на пациентите спрямо определен тип услуга на конкретно място.

 

Класации от този тип са необходими, за да се осъществи обратна връзка с пациентите, посочи проф. Д-р Николай Габровски, заместник-директор на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов. В момента пациентите са много информирани за здравните си проблеми и са способни да задават изключително професионални въпроси, а лекарите от своя страна трябва да отговорят на високите изисквания.

 

Д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Amgen България, каза, че като представител на научно базираната индустрия в резултатите от проучването е получила потвърждение, че трябва да продължаваме да работим по иновациите и да подобрим показателите за България по отношение навлизането на иновации и разбирането за тях в здравеопазването. Усилено работим за това иновациите да достигат и до лекарите, и до пациентите. Има обаче какво да се направи и по отношение на информираността на пациента, на лечението на пациента, което в много случаи е съвсем ново и пациентите трябва да бъдат информирани за странични ефекти от терапията, очакваната ефективност и други, коментира тя. В тези посоки иновативната индустрия може да помогне до голяма степен.

 

Проф. Карен Джамбазов, мениджър на УМБАЛ „Св. Георги“, открои проблема с структурата и в принципите на управление. Пътят за постигане на по-високо качество е в конкуренцията, каквато и съществува между болниците у нас, смята той. Защото не можем да накараме хората да влязат само в малките или пък само в големите болнични заведения. За всеки трябва да има възможност да получи услуга от каквато има нужда. Големината на болницата не е определяща за услугата, която тя предлага, важни са принципите на управление.

 

Кирил Бошов от Евроинс България застъпи ролята на застрахователите в здравната система у нас. И в момента частното здравно застраховане е част от системата, развива се от 20 години, напомни той. И посочи, че по предварителни данни за 2018 година над 100 милиона лева са приходите от частни здравни застраховки от българските застрахователни компании, като близо 400 хиляди души ползват частно здравно застраховане, или всеки десети работещ българин има такава застраховка. Тази система в момента се развива по линия на работодателите, като 99% от тези застраховки са суми от български работодатели, които плащат за служителите си за по-добро здравеопазване. Индивидуалните пакети все още не са достатъчно разпространени у нас. Тези 100 млн. лева се харчат от пациентите на частните застрахователни компании в допълнение към вноската към НЗОК. Сега въпросът е как да станем партньори, така че всеки пациент да знае какви услуги включва основният пакет към Здравната каса и за какво пациентът може да доплати евентуално в един допълнителен пакет. Тази част към момента не съществува в системата на частните застрахователни компании. Застрахователният сектор може много да помогне за качеството на здравната система, но за застрахователите са важни контролът и качеството, които се постигат чрез конкуренция.

 

Без постоянен напредък и навлизане на технологиите в медицината, няма как да се случи качествено здравеопазване, заяви Тодор Воденичаров, Сименс България. Наблюдаваме, че високи технологии в нашите болници се внедряват постоянно – и като подобряване на съществуващите, и като внедряване на напълно нови. Скокът в това отношение в България е огромен за последните десет години. В България качеството на медицинските технологии се е подобрило значително.

 

Резултати от националното класиране "Най-добрите болници" в 7 специалности

 

АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ

 

3 място - МБАЛ ТРАКИЯ ЕООД - Стара Загора
2 място - МБАЛ  Д-р Щерев ЕООД
1 място - МБАЛ  за женско здраве Надежда

 

КАРДИОЛОГИЯ

 

3 място - МБАЛ ТРАКИЯ
2 място - Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда
1 място - Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ

 

ОНКОЛОГИЯ

 

3 място - Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда
2 място - МБАЛ за женско здраве Надежда
1 място - Комплексен  онкологиечен център - Пловдив

 

ОРТОПЕДИЯ

 

3 място - МБАЛ Света София
2 място - УМБАЛ Еврохоспитал, Пловдив
1 място - МБАЛ Тракия, Стара Загора

 

ПЕДИАТРИЯ

 

3 място - УМБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД
2 място - МБАЛ Велинград ЕООД
1 място - УМБАЛ Света Марина, Варна

 

УШНИ НОСНИ И ГЪРЛЕНИ БОЛЕСТИ

 

3 място - УМБАЛСМ Н.И.Пирогов
2 място - УМБАЛ Света Марина
1 място - МБАЛ Тракия, Стара Загора

 

ХИРУРГИЯ

 

3 място - УМБАЛСМ Н.И.Пирогов
2 място - МБАЛ за женско здраве –  Надежда
1 място - Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда


© 2019 BBA All rights reserved!