ИСТОРИЯТА НА СИСТЕМАТА ЗА НАГРЯВАНЕ НА ТЮТЮН В ЯПОНИЯ

21.06.2023

Томоко Иида е директор във „Филип Морис Интернешънъл“ (ФМИ) и отговаря за връзките снаучната общност за Азия. Преди да заеме тази регионална длъжност, тя е директор „Връзки с обществеността и научни въпроси“ на компанията в Япония, участвала в подготовката напускането на системата за нагряване на тютюн (СНТ) на компанията, известна с търговска марка IQOS, в страната.

 

През 2000 г. близо 47.4% от мъжете и 33% от всички пълнолетни лица в Япония пушат цигари, като в разпространението на тютюнопушенето се отчита незначителен спад от около 1.8-1.9%. От 2015 г. обаче, с пускането на СНТ на пазара, продажбите на цигари започват да спадат пет пъти по-бързо, отколкото в предходните години, като средният годишен спад възлиза на 9.5% според проучване в страната на изследователи от Американското общество за рака. Данните сочат също, че дори и след като СНТ излиза на пазара, общите продажби на тютюневи изделия (включващи и нагреваеми тютюневи изделия (НТИ) и конвенционални цигари) продължават да намаляват.

 

Данни от Националното проучване на здравното състояние и храненето от 2019 г. (проучването не се провежда след това заради пандемията) сочат, че 76% от потребителите на НТИ употребяват само тези продукти. Само 24% от потребителите на НТИ продължават да пушат и цигари. Също така данните показват, че наличието на НТИ на пазара има незначително въздействие върху употребата на тези изделия от непушачи, бивши пушачи и подрастващи, тоест хора, за които те не са предназначени.

 

Това, с което Япония е уникална, се проявява в ясно изразените и наложени в обществото ценности на хората в тази страна като хигиена, чистота и учтивост, както и в интереса и бързото възприемане на нови технологии и иновации. Пушачите в Япония още в началото разпознават някои от характеристиките на СНТ, тъй като те се вписват в специфичната култура на страната и споменатите ценности - СНТ не образуват пепел, не отделят дим, миризмата е по-слаба, а също така намаляват риска от битови пожари.

 

Данните за употребата на СНТ в Япония сочат, че преориентирането на пушачите към употреба на СНТ способства за намаляването на тютюнопушенето и това води до осезаем спад в продажбите на цигари. Според последния доклад за състоянието на сектора на Института по тютюна на Япония потреблението на цигари е намаляло с 44% за 5 години след пускането на СНТ на пазара, което е най-големият спад, отчитан някога в Япония.

 

Швеция е друг пример за държава, в която тютюнопушенето е слабо разпространено, тъй като преобладаващата употреба на снус - продукт, който доставя никотин без горене и без дим, е изиграла важна роля особено сред мъжете и е допринесла за отчитаната в страната по-ниска заболеваемост от рак на белия дроб и сърдечно-съдови болести. Примерът от Швеция, подобно на Япония, показва, че на пушачите, които не биха отказали пушенето, може да се предложи друг подходящ за тях продукт, за да се пренасочат към него, с което може да се постигне намаляване натютюнопушенето.

 

В Япония „Филип Морис Интернешънъл“ проведе проучване за пасивно излагане с цел да се оцени въздействието от употребата на СНТ върху употребяващите и върху неупотребяващите в реални условия.

 

В рамките на проучването неупотребяващи са изложени на аерозол от СНТ в ресторант в Токио. Преди и след излагането се събират проби от урина, за да се определи наличие или липса на определени вредни вещества в организма, които се съдържат в урината при пушачите. Тъй като употребата на СНТ не води до отделяне на дим, резултатите от проучването показват, че няма негативно въздействие върху качеството на въздуха на закрито. В пробите не се откриват увеличени нива на никотин и на специфични за тютюна нитрозамини (TSNA) след пасивното излагане на аерозол от СНТ.

 

Министерството на здравеопазването в Япония проведе свои собствени проучвания и се произнесе: „Резултатите не противоречат на включването на СНТ в регулаторната рамка като продукт, допустимза употреба в затворени пространства, за разлика от цигарите.“ С изменения в Закона за промоция на здравето бяха наложени нови ограничения за пушене на цигари в помещения с малък размер. В по-големи заведения пушенето е разрешено само в специални кабини за пушене, в които не епозволено да се консумират храна и напитки. НТИ могат да се употребяват в зони, обо- собени за употреба на НТИ, в които е разрешена консумацията на храна и напитки.

 

Според друго клинично проучване, проведено в Токио и Фукуока, се отчита скалиране и заглаждане на кореновите повърхности при пациенти с пародонтит, при пациенти, които пушат, и при пациенти, преминали на СНТ, но крайните резултати са по-благоприятни при пациентите с пародонтит, преминали на СНТ, за местата с по-голяма дълбочина на джоба при сондиране.

 

В Япония са проведени още четири проучвания от Министерството на здравеопазването, труда и социалната политика (МЗТСП) и институции към него. В проучване за намалени емисии, публикувано в Journal of UOEH, Националният институт за обществено здраве достига до извода, че„концентрациите на никотин в нагреваемите тютюневите стикове и в основната аерозолна струя от СНТ са почти същите като тези в конвенционалните горими цигари, докато концентрациите на TSNAса една пета, а на въглероден окис (CO) - една стотна, от тези в конвенционалните горими цигари“.

МЗТСП и Националният раков център (НРЦ) осъществиха две проучвания в Япония, с коитоизследват въздействието на НТИ върху качеството на въздуха на закрито. Те констатират, че„излагането на аерозол от СНТ в специално обособено помещение при обичайни условия се определя като допустимо, тъй като пожизненият риск за развитие на рак се очаква да е подвиртуална безопасна доза (VSD) от 10-5 (1/100 000), което е с три порядъка по-нисък риск от риска от пушене на цигари в същите условия“.

 

В изследване на Отдела по здравни услуги към Бюрото за здравни услуги на МЗТСП, публикувано в International Journal of Environmental Research and Public Health, са сравнени концентрациите на никотин и прахови частици (ПЧ2.5, частици с диаметър 2.5 микрона или по-малко) във въздуха след 50 дръпвания от НТИ или цигари в подобно на душ кабина затворено пространство. Установява се, че „резултатите не противоречат на включването на СНТ в регулаторната рамка като продукт, допустим за употреба в затворени пространства, за разлика от цигарите“.

 

А данните от проучване, проведено от университета „Тотори“, възложено от МЗТСП, показват ниски нива на употреба на НТИ от младежи както в абсолютни числа, така и в проценти, в сравнение с цигарите.

 

Материалът е публикуван с подкрепата на „Филип Морис България“.


© 2024 BBA All rights reserved!