15.03.2022
Източник: media.framar
За бъдещето ни като нация от изключително значение са повишаването на здравната култура, превенцията, профилактиката, както и намаляването на риска от вредните фактори.
„На всичко това ние, от Българската болнична асоциация (ББА), държим изключително много и се надяваме, че затова ще се работи. Но то е само първата стъпка или още по-точно казано, за да има добра и стабилна основа, трябва да се справим с тези предизвикателства“, това е един от изводите, който правят от Българската болнична асоциация след анализа на резултатите от програмата „Забавно лято, грижовна есен“ на Фондация bCause, на която те са партньори, коментира председателката на Асоциацията Свилена Петрова. Следващата важна стъпка е свързана с болниците и възможността те да станат по-достъпни за хората.
Програмата
През 2021 г. Фондация bCause организира за седми път програмата „Забавно лято, грижовна есен“. Основен сътрудник в осъществяването й е Българската болнична асоциация, а финансовата помощ е от Филип Морис България.
Проектът има задача да стигне до онези населени места в България, достъпът до които е труден или са твърде отдалечени.
Целта е хората там да получат подкрепа в три основни сфери – здравеопазване, образование и предприемачество.
За седемте години, в които програмата се реализира, част от нея са станали повече от 3255 деца, 117 учители, 6400 възрастни хора и 250 екипа от млади предприемачи от 26 населени места от 11 общини.
По време на реализацията на проекта през 2021 г. са обхванати близо 3000 души. Всички те са от райони, в които тютюнопроизводството е основен поминък.
ББА и участието й в проекта
Един от приоритетите за Българската болнична асоциация е възможността хората да имат достъп до медицинска помощ, а качеството на услугата да е високо.
„Това е основната причина да участваме в програмата на Фондация bCause. Тя ни позволи не само да дадем своя принос хората от отдалечените и труднодостъпни места да получат здравни грижи, но и самите ние да направим равносметка какво се случва в населените места около нас“, сподели председателката на ББА Свилена Димитрова.
Екипите на три болници – от Пазарджик, Благоевград и Русе, които са част от Асоциацията, преглеждат възрастни хора в 24 населени места в периода от 7 до 24 септември 2021 г. Общо 1418 души са прегледани и консултирани, от които 704 са до 65 години, а 714 са над тази възраст.
Както поясни адвокат Димитрова обаче, лекарите не върнали никой от пожелалите да бъде прегледан, сред които е имало деца и по-млади хора.
Резултатите
Данните показват, че при 112 души са установени заболявания, които не са лекувани. На други 93 души е поставена диагноза за болест, от която не са подозирали, че страдат. При 727 мъже и жени е потвърдената диагнозата.
Прегледите осъществяват кардиолози, невролози, ортопеди, уролози, ендокринолози, офталмолози и специалисти по гастроентерология.
Освен мерките за превенция, които набелязват за възрастните хора, специалистите са насочили нуждаещите се към прием за болнично лечение, както и към нови терапии, допълнителни изследвания и прегледи с други специалисти.
Изводите
Анализът показва ясно няколко тревожни тенденции. Първата от тях е, че 55% от прегледаните хора не са посещавали лекар специалист от една година.
Както коментира и адвокат Димитрова един от въпросите, на който търсят отговор е дали възрастните от тези села ще потърсят медицинска помощ в големия град. Анализът показва ясно, че много голяма част от хората не са потърсили здравна грижа.
„В настоящата пандемична ситуация това се отнася и за хората от големите градове, където достъпът е много по-лесен и по-бърз. Изключително тревожни са цифрите, които показват броят на хората, потърсили навреме здравна помощ или профилактика. Това води до генералния извод, че излизайки от пандемията от COVID-19, нацията ще бъде с влошен здравен статус. И това е, което тревожи здравните експерти“, казва още председателката на ББА.
Втората тревожна констатация е свързана с изключително големия брой на хора, които нямат здравноосигурителни права.
„Не знам кой и дали работи по този въпрос, както не знам и на какъв етап е работата по здравната концепция на България за следващите 10 години. Още през 2021 г., когато тя беше подложена на обществено обсъждане, ние от ББА, заявихме, че подобен концептуален документ трябва да бъде дискутиран задълбочено и сред широката аудитория на експерти и специалисти. Трябва да бъдат обсъдени посоките. Ако това не се случи, то няма шанс хората да получат медицинските грижи, които се полагат на живеещите в една модерна европейска държава“, категорична е Свилена Димитрова.
Здравеопазването и неговото бъдещето
Темата за общественото здравеопазване у нас е особено чувствителна. Не просто защото здравето е основна ценност, но и защото години наред, оказва се, системата става все по-неработеща и по-уязвима. Трябваше ни една пандемия, за да установим колко дълбоки са щетите, колко драматични са пробойните и недостатъците.
Всички са наясно с дефектите – като се започне от медицинските служители и директорите на болници, мине се през здравните експерти и пациентите и се стигне до управляващите.
Десетилетия всички вкупом се възмущаваме, че системата е прогнила, че качеството на медицинското обслужване не е на ниво, че българите нямат равен достъп до здравни грижи, че плащат допълнително най-много, че смъртността е висока, че заплащането на труда на медицинските работници е ниско.
И оставаме до констатациите. И единствено до заявката за реформа. Въртим се в порочен кръг и сякаш не сме в състояние да направим нищо, за да го разкъсаме.
„Проблемите са ясни на всички ни, но сякаш липсва необходимата прозорливост при определянето на нормативната рамка така, че българското здравеопазване да функционира по един модерен начин, който гарантира, че хората ще получат качествена здравна грижа своевременно“, споделя още адвокат Димитрова и допълва, че политическата криза от 2021 г. е засилила здравната криза. В същото време признава, че на всеки нов екип е нужно време, за да реализира идеите си.
„Ще има ли промяна, ще проличи през следващите месеци. До момента се дават само заявки за реформи. Надявам се промяната да дойде и пожелавам на управляващите да имат силата и куража да направят каквото е необходимо, за да изчезнат пробойните в здравеопазването или поне да станат по-малко“.
Председателката на ББА е категорична, че колкото по-болни сме, толкова по-трудно ще постигаме целите си като нация.
Изключително важно е, казва още Свилена Димитрова, да се повиши здравната култура, а превенцията и профилактиката да се превърнат в неотменна част от живота ни, защото здравото общество е в основата на силния икономически растеж, от който има нужда страната ни.
Адвокат Димитрова се надява, че ще успеят най-накрая да убедят българина колко опасно за него и бъдещето му е да се отнася безотговорно към собственото си здраве.
„Не трябва да има хора, които не са си правили профилактичен преглед или изследвания години наред. Това трябва да се промени. Всички имаме интерес – и пациентите, и медиците, и работодателите.“
Публикацията може да намерите ТУК.
