19.10.2016
Източник: в. Капитал Daily
Ако болен човек погледне проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса, би се зарадвал, че през следващата година ще се увеличават средствата за лекарства, за плащания за лечение в болница и за лечение в страните от ЕС. На пръв поглед плащанията на институцията растат с 248 млн. лв. - от 3.204 на 3.452 млрд. лв. На втори обаче е видно, че институцията не предвижда увеличение на парите за извънболнична помощ, изследвания и зъболечение, а освен това вече е взела решение да пренасочи 50 млн. лв. от бъдещия си оперативен резерв, за да се разплати за лечение, извършено през 2016 г. Оперативният резерв на институцията, който през тази година беше 316 млн. лв., през следващата ще бъде 341 млн. лв. Вероятно, както и до момента, институцията ще попълва дефицитите за различни видове медицински услуги и лекарства със средства от резерва, пера като капиталови и административни разходи, увеличена събираемост на здравни вноски.
За какво не стигат парите
Според проекта през следващата година болниците ще трябва да лекуват за 1.479 млрд. лв. Това е повече от заложения за тази година бюджет, който е 1.34 млрд. лв., но е по-малък от реалните разходи на болниците за 2016 г., които ще бъдат в размер 1.622 млрд. лв. Разликата от 280 млн. лв. ще дойде от резерва на касата. Така на практика за поредна година бюджетът на клиниките ще бъде по-малък от реалния. През миналата година продължиха да действат лимитите за прием в клиниките и цените на клиничните пътеки не са се увеличавали. Бюджетът за следващата година не предвижда промени. В същото време през следващата година договор с касата ще сключат нови болници и отделения, което ще увеличи плащанията й за тази дейност.
По подобен начин стои и въпросът с лекарствата. През тази година за медикаменти от аптеките и за химиотерапия бяха предвидени общо 650 млн. лв. Реално НЗОК ще плати 924 млн. лв. В бюджета за следващата година за лекарства са предвидени общо 834 млн. лв., като в списъците за плащане ще влязат и нови медикаменти.
Основен проблем на здравната каса продължават да бъдат плащанията за лечение на български граждани в чужбина. Те се увеличават символично с 2 млн. лв. през следващата година - на общо 62 млн. лв. В същото време институцията плаща само за лечение в страни членки, за което вече е просрочила срока и текат наказателни лихви, с опасност съответната страна да откаже лечение на български граждани. Общо задълженията на институцията са над 180 млн. лв. и не се предвижда те да бъдат изчистени и през следващата година.
Освен ако не поеме специален ангажимент към личните лекари, специалистите в извънболничната помощ и зъболекарите, както направи през тази година, здравната каса не предвижда драстично увеличение на парите за следващата.
Проектонаказание за болници
Проектозаконът предвижда здравната каса да преустанови договора с болница или лекар моментално, а едва след това те да доказват, че не са виновни, като въвежда института на т.нар. предварително изпълнение.
Това ще става в два случая. Първият е, когато лекарят или клиниката са фалшифицирали документи за преглед или лечение на пациент. Вторият случай обаче представлява опасност за повечето болници да загубят договорите си с касата. Договорът може да бъде прекратен, ако касата установи, че не са спазени медицински индикации за лечение. Много често има случаи, в които клиничните пътеки, за които касата плаща, не отговарят на заболяването на пациента и за него няма точна пътека. За да не плаща лечението си, лекарите го приемат по най-близката до състоянието му клинична пътека, по която да получат заплащане. Това обаче може да бъде санкционирано като неспазване на точните индикации и клиниката да престане да работи със здравната каса, докато не докаже правотата си в съда, което може да отнеме години.
***
Надзорници на заплата
Проектозаконът за бюджета на касата предвижда надзорният съвет на институцията да започне да получава заплащане за работата си. В него влизат девет души - четирима представители на държавата, между които са заместник-министри на здравеопазването и финансите, както и директорът на Националната агенция по приходите. Освен това в него участват по двама представители на работодателите, двама на синдикатите и един представител на пациентските организации. От създаването на касата досега те не са получавали заплащане за работата си, синдикатите и работодателите участват и в надзорния съвет на Националния осигурителен институт, където също не получават заплащане.
