Здравната карта – решение на проблемите или задаваща се буря

11.05.2016

Източник: zdrave.net

 

Здравната карта ще реши проблемите с неравномерното разпределението на медицинската помощ в страната. Това е един от мотивите, с които Министерството на здравеопазването представи готовия проект на национална здравна карта. От ведомството твърдеят, че тя ще позволи адекватно планиране на ресурсите на аналитична база и ще осигури здравна мрежа, която да гарантира достъп на пациентите до всички нива на здравеопазването. В същото време документът предизвиква както положителни реакции, така и доста критики от медицинските среди. Те са свързани основно с броя на леглата за активно лечение.

Според здравната карта броят на леглата за активно болнично лечение в момента е 38 334. В проекта обаче е преценено, че България има необходимост от 35 316 болнични легла за активно лечение. Излиза, че малко над 3000 легла са излишни. От данните, записани в здравна карта става ясно, че най-голям е излишъкът от активни легла в хирургията. В момента наличните са 10 561, а проектът предвижда те да бъдат 8 665. По-голям е и броят на терапевтичните. Сега той е 18 058, а според здравната карта необходимият брой е 17 018. Малко по-висок е и броят на АГ-леглата – 3533 при необходими 3339. Подобно е и положението при интензивните. Техният брой в момента е 1767, а има нужда от 1717.

С тези цифри са свързани и

най-големите притеснения на част от медицинските среди.

Според председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев националната здравна карата ще доведе до закриването на общински лечебни заведения. Мотивите за това твърдение са, че са променени правилата на работа и общинските болници няма да могат да покрият критериите, които се изискват за договор с НЗОК.

Председателят на Сдружението на частните болници д-р Николай Болтаджиев пък изпитва същите притеснения за частните лечебни заведения. Според него картата може да послужи като инструмент да се премахнат конкурентите на държавните болници. Той посочи, че това ще се случи, като се използват критериите за сключване на договор с НЗОК. По думите му, те дават голямо предимство именно на държавните лечебни заведения. Той отбеляза, че застрашени от закриване са основно малките многопрофилни общински и частни болници и малките специализирани частни болници. Според него закриване на отделения ще има и при големите частни болници, тъй като критериите не им дават предимство пред държавните.

На пръв поглед проблемът със закриването на легла би засегнал само хирургичните, терапевтичните, интензивните и АГ-леглата, но по-внимателно разглеждане на областите показва, че освен тях има и доста сериозни излишни бройки и при други специалности на регионално ниво. Причината е, че излишъкът или нуждата от определен тип дейности е строго индивидуално за всяка област. За пример може да се вземе педиатрията. Оказва се, че почти всички области изпитват необходимост от разкриването на педиатрични легла, но има и такива, където ще трябва да се закриват. Такъв е например случая с област Пазарджик, където картата показва, че излишните педиатрични легла са 137. Подобни специфики могат да се открият и при други специалности. Ако в София и Пловдив например има огромен излишък от по над 100 урологични легла, то например във Видин биха могли да се разкрият 8, в Плевен 7, а в Монтана 3.

Логично възниква въпросът дали закриването на 3000 легла ще доведе до затварянето на структури в областите, където има излишни легла. Според министъра на здравеопазването д-р Петър Москов решението е в тяхното преструктуриране. Става въпрос за това

леглата за активно лечение да станат за продължително.

От МЗ отбелязват, че от 1 април ще започнат да функционират три клинични пътеки за продължително лечение и рехабилитация след прекаран инсулт, инфаркт или тежки коремни и ортопедични операции, за които е нужно дълъг възстановителен период. Министър Москов смята, че именно те ще спасят от закриване малките болници, в областите с излишни легла, тъй като ще има осигурен ресурс за тази дейност. От думите му стана ясно, че е нормално леглата за продължително лечение да бъдат 13% от всички, което е седем пъти повече от сегашния им брой.

Мнението му за това, че трябва да се преструктурират леглата се оказа подкрепена от ръководители на университетски болници. „Тези 3000 легла или 3500 легла на фона на 38 хиляди са нищо. Ние казваме, че 300 болници са много, а сега, ако трябва да се притесняваме за 3500 легла, още повече, че никой не казва, че те ще бъдат ликвидирани, те просто ще бъдат трансформирани от легла за активно лечение в легла за продължително лечение“, коментира директорът на УМБАЛ „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев. Той заяви, че са

неоснователни притесненията на колегите му от общинските и частните болници

за настъпване на хаос, защото по-голям от сегашния не може да съществува. По думите му от картата може да се притесняват единствено тези хора, които са направили болница с цел да печелят, а не да лекуват пациентите.

Впрочем тук трябва да се отбележи, че университетските болници отговарят на критериите за сключване на договор с НЗОК, а нивата на компетентност на техните структури е най-високото. В случай, че има излишен брой легла, касата ще работи с лечебните заведения, които имат най-високи нива на компетентност, отбеляза преди месец зам.- министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков.

Трансформацията на леглата от активни в такива за продължително лечение е подкрепена и от председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев. „Да, около 3000 легла трябва да бъдат съкратени, но една не малка част от тях могат да бъдат трансформирани в легла за продължително лечение. Това до голяма степен би трябвало да поуспокои по-малките болници, имам предвид най-вече общинските“, отбеляза той.

Идеята за преструктурирането на леглата обаче не се подкрепя от всички. Действително, повечето хора от здравната сфера, включително политици от опозицията отчитат, че техният брой е твърде малък - едва 1,8% от всички легла и е добре да се разкрият нови. От Сдружението на частните болници обаче посочват, че

промяната няма как да стане без значителни трусове

в лечебните заведения. Напомня се, че излишни легла има на практика във всяка една специалност, докато продължителното лечение засяга строго определени дейности – клиничните пътеки са едва 3. Според противниците на промяната, за да се отвори ново отделение, което трябва да работи по тях, лечебното заведение най-напред трябва да получи разрешение за това, а има забрана за откриването на нови структури през 2016 г. Ако все пак такова разрешение се получи от МЗ и болницата сключи договор с касата, ще се наложи да търси персонал, който да може да работи по тези пътеки. Междувременно то трябва да е закрило примерно хирургичното си отделение, защото то няма да работи с НЗОК. Това, според противниците на картата, означава уволнение на неговия персонал и замразяване на апаратурата, която болницата притежава за този вид дейност.

Следващият основен проблем, който се появява около картата е свързан с необходимостта от разкриването на нови дейности в различните региони. Ако се погледнат леглата като цяло се оказва, че само в осем от 28-те области на страната няма излишък на легла за активно лечение – Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Добрич, Видин, Шумен и Ямбол. Във Варна например са необходими още 100 легла, основно в областта на педиатрията. Впрочем, според картата, дори в области с много излишни легла, като София, има възможност за разкриване на нови. В столицата например са необходими 46 нови легла за вътрешни болести и 93 за педиатрия.

Проблемът в случая е свързан най-вече с

липсата на определени специалисти, които да попълнят нужните бройки.

От години страната ни страда от липса на лекари и медицински сестри, основно заради миграционните процеси в други страни. Въпрос на държавна политика е тази тенденция да се промени, като се убедят младите специалисти да не напускат страната. Министър Москов отчете, че това няма как да стане отведнъж и че е необходима сериозна държавна политика през следващите години, която да промени нещата. В това отношение здравната карта в частта й необходимост от нови дейности би трябвало да се възприема не като инструмент за постигане на промяната, а като основа за намирането на такива инструменти.

Проектът на здравната карта бе подкрепен по принцип от Националната комисия, която го подготви, от Висшия медицински съвет и съвета „Партньорство за здраве“. Същевременно от изказвания пред медиите на хора други организации става ясно, че той поражда доста въпроси, чийто отговори тепърва ще се търсят в общественото му обсъждане. От МЗ обявиха, че обсъждането ще продължи един месец, а за около една седмица представители на министерството възнамеряват да посетят всички области. Д-р Москов обяви, че от МЗ смятат да се срещнат с всички представители на общините, общински и частни болници, които имат въпроси около проекта. От думите му пред журналисти стана ясно, че разчита да ги убеди в своите виждания за промяна, както вече е направил с някои от представители на различни организации.


© 2021 BBA All rights reserved!