02.12.2022
Източник: Капитал Здраве
Адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация
Госпожо Димитрова, ковид пандемията в острата си фаза е зад гърба ни, но как бихте определили това, което донесе 2022 г. на сектор здравеопазване?
През 2021 г. си говорихме за два големи проблема - недостига и физическото изтощение на медицинските специалисти и финансовите предизвикателства за лечебните заведения. Ускоряващата се инфлация през цялата година влоши допълнително ситуацията. Болниците не спираха да апелират за компенсации за растящите разходи и за адаптиране на бюджета за здравеопазване към двуцифрената инфлация. Оценките на различни икономисти показват, че като цяло разходите за здравеопазване през 2023 г. трябва да бъдат увеличени заради високата инфлация и бавния икономически растеж. За момента не е ясно докога през 2023 г. ще се работи с бюджета за 2022 г., а заради инфлацията това на практика означава, че проблемите ще се увеличават. Надяваме се на управление, което да може да преобърне тези прогнози и да постави здравеопазването и пациентите в центъра на политическия дневен ред.
От Българската болнична асоциация опитахте да дадете рецепта за трансформация на болничния сектор. Какво успяхте да постигнете?
Накратко трансформацията, от която се нуждае болничният сектор в България, е свързана със спешна нужда от отделяне на по-справедлива част от БВП на България за здравето на населението и стратегия за справяне с кризата с кадрите в здравеопазването. Това, което успяхме да направим, е изработването на Мениджърски болничен консилиум благодарение на сътрудничеството между Българската болнична асоциация и всички останали сдружения на общински, областни, университетски и частни лечебни заведения. Болниците, членове на всички сдружения, бяха част от проучване за установяване на нагласите им за развитие на силна и устойчива болнична помощ, а техните представители взеха участие във формулирането на предложения за реформи в здравния сектор. В допълнение, документът е входиран в ресорните институции с желание всички заинтересовани страни да работят заедно за промяна в здравеопазването и със стремеж за повишаване качеството на болничната услуга и удовлетвореността на пациентите. Наясно сме, разбира се, че за да се случат желаните промени, трябва да има стабилно управление на страната, дългосрочна визия и ясно приоритизиране на сектора.
Кои все пак са тези реформи, които според вас трябва да се реализират при наличие на воля и подходящи условия?
В интерес на истината някои от основните ни цели в краткосрочен план нямат нужда от финансови средства, за да бъдат реализирани, като например участието на болниците във взимането на решения, които са важни за сектора, което е ключово за постигане на устойчиви резултати. Сред другите приоритети, които е важно да бъдат осъществени, са повишаване на удовлетвореността на пациентите и предлагане на качествени здравни услуги, план за справяне с липсата на кадри, стратегия за продължаващо лечение, развитие и прилагане на еднодневната хирургия в България, увеличаване на доверието към здравните специалисти и здравната култура на населението. Център на всички тези цели трябва да бъде спокойствието на пациентите, че могат да изберат и да се лекуват качествено и по европейски.
Какви нови рискове за здравеопазването трябва да имаме предвид през 2023 г.?
На първо място стои въпросът колко средства ще бъдат заделени за здравеопазване, защото само това може да гарантира качеството и достъпа до лечение на хората. Ако продължим както досега, някои мениджъри на лечебни заведения ще трябва да взимат наистина трудни решения. Не трябва да се изключва риск от допълнително повишаване на цените на лекарствата. Не можем напълно да изключим и възможността да се появи нова извънредна ситуация, за която да не сме подготвени. И се връщаме отново в началото, когато казах, че решението се крие в това здравеопазването да се разглежда като основен приоритет на държавата.
