09.05.2024
Започва тримесечна образователно-информационната кампания под надслов „Здрави ли са бъбреците ти?“. Инициативата се осъществява от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ), българската болнична асоциация (ББА), с подкрепата на Дружеството по нефрология и Българското кардиологично дружество.
Проектът цели образование на обществото, свързано с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и колко е важна тяхната ранна диагностика и превенция, обясни председателят на АПБЗ адв. Христина Николова.
В инициативата ще се включат седем големи болници – УМБАЛ „Света Анна“-София, УМБАЛ Света Марина – Варна, УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“- София, МБАЛ „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, УМБАЛ „Каспела“ – Пловдив, МБАЛ „Света София“ – София, УМБАЛ „Медика“-Русе.
Проектът ще стартира на 1-ви май 2024 г. и в рамките на три месеца на пациентите от отделенията по кардиология и ендокринология ще им бъде изследвана глумерулната филтрация /eGFR/ и наличието/липсата на албуминурия – основни показатели за функциониране на бъбречната функция. В случаите на данни за развитие на ХБЗ при тези пациенти, ще бъдат консултирани от нефролог и ще им бъдат предоставяни образователни материали, подготвени от двете сдружения.
След края на проекта „Здрави ли са бъбреците ти?“ ще бъдат обобщени данните от проведените изследвания в болниците партньори в страната, както и резултата от образователната кампания, проведена в рамките на тези болници. Предвижда се и изготвянето на предложения за нормативни промени в случа, че такива са необходими и данните от Проекта го докажат. АПБЗ и ББА си поставят за цел повишаване на информираността на обществото, лекарите и на пациентите в риск за хронични бъбречни заболявания, подобряване на ранната диагностика, намаляване на смъртността и инвалидизацията, както и промяна на регулативната рамка. Последното включва автоматично изчисление на степента на бъбречна функция във всички лаборатории в страната, подобряване на скрининга в болниците и от страна на личните лекари и провеждане на национален скрининг за хронични бъбречни заболявания сред рисковите групи пациенти.
Целта е и след изписването им от болница пациентите да продължат да се грижат за своите бъбреци и те да станат активната страна в своята по-нататъшна превенция, диагностика и лечение, обясни Николова.
Тя отбеляза, че засегнатите от ХБЗ са голяма част от обществото и представляват по-голям брой от пациентите с онкологично заболяване или диабет. Тъй като заболяването протича без тежки симптоми в началото, освен лека умора, огромен процент от хората с него се диагностицират едва в трети стадий. Това са 53% от болните. Девет от десет души не знаят, че страдат от хронично бъбречно заболяване, отбеляза адв. Николова, подчертавайки необходимостта от информираност в тази насока сред обществото.
Днес се говори за пандемия от хронично бъбречно заболяване и то обхваща 10 пъти повече пациенти от тези с онкологично заболяване, заяви и нефрологът проф. Борис Богов. Той посочи, че рискът хората с ХБЗ да загинат от сърдечно съдово усложнение е в пъти по-висок от този при хората без това заболяване. Специалистът допълни, че сред рисковите фактори за развитие на ХБЗ, са захарен диабет тип 2, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми или инсулт, фамилна обремененост и тютюнопушене. Наднорменото тегло също води до риск от развитие на подобна болест. Употребата на добавки и протеини от младите хора също може да ги превърне в потенциални пациенти на нефролозите, предупреди проф. Богов.
„С намаляване на гломерулната филтрация, с ограничаване на работата на бъбреците се увеличава многократно риска от сърдечно-съдовата смърт. Същото важи и за наличието на микроалбумина в урината. Затова е изключително важно пациентите да обърнат внимание на своето бъбречно здраве, което ще намали и риска от хронично бъбречно заболяване“, допълни той.
„В последните години има бум на хроничното бъбречно заболяване. Статистиката е изключително тревожна – около 13% в България са засегнати от него“, заяви проф. д-р Светла Стайкова, Началник на клиниката по нефрология в УМБАЛ „Света Марина“. Тя подчерта, че е нужна информационна кампания в тази насока. Д-р Стайкова припомни и приетия от Европейския алианс за бъбречни заболявания манифест, който си поставя три основни цели – подобряването на първичната и вторичната профилактика, донорството и трансплантациите, както и въвеждане на нови терапевтични стратегии и програми.
„В хроничното бъбречно заболяване видяхме колко неща могат да бъдат направени по един лесен начин и колко лесно е да поставим пациента в центъра и да му помогнем“, коментира и председателят на ББА адв. Свилена Димитрова.
Още за рисковете и ранното диагностициране на ХБЗ вижте ТУК
Полина Тодорова
