Всяка четвърта болница пред фалит, ако увеличението остане

20.07.2022

Източник: В. "Телеграф"

 

Много болници в момента се намират в реален фалит, но продължават да функционират. Ако те бъдат задължени да увеличат заплатите на персонала обаче, всяка четвърта ще бъде изправена пред сериозен риск от закриване. Това заявиха пред "Телеграф" Красимир Грудев, председател на Националното сдружение на частните болници, и Андрей Марков, зам.-председател на Българската болнична асоциация. Поводът за коментара им е решението на Върховния административен съд (ВАС), с което се спира изпълнението на част от текстовете в анекса към Националния рамков договор (НРД). Става дума за допълнението, в което месечните суми, заплащани от здравната каса на лечебните заведения, се обвързват с размера на основните възнаграждения на медицинските специалисти по КТД. С други думи според отменените текстове, ако болниците не осигурят увеличение на заплатите, каквото е записано в Колективния трудов договор, те ще получават по-малко пари за медицински дейности. Болничните сдружения внесоха жалба във ВАС срещу това и тричленен състав я уважи, като отмени въпросните текстове в анекса. От Министерството на здравеопазването обаче коментираха пред "Телеграф", че ще обжалват пред петчленен състав.

 

Компромис със здравето

Андрей Марков, заместник-председател на Българска болнична асоциация

 

Много болници в момента се намират в реален фалит, но продължават да функционират. Ако те бъдат задължени да увеличат заплатите на персонала обаче, всяка четвърта ще бъде изправена пред сериозен риск от закриване.

 

Проблемът не е само за болниците, основният проблем е за българските граждани - пациентите и компромисите, които се правят с тяхното лечение. Ние рано или късно, но задължително ставаме потребители на здравната система и затова е важно да мислим за нея. Защото това, което се случва сега, се отразява на всеки един от нас персонално.

 

За колите си ние плащаме "Гражданска отговорност" и много често доплащаме за каско. За здравето си обаче нямаме право да си направим каско и имаме само гражданска. С други думи - не можем да надграждаме нашето здравеопазване. Защото Националната здравноосигурителна каса няма конкуренция. От години се говори за идеята тя да бъде демонополизирана, за да може всеки човек да решава къде да внася собствените си пари за здраве и ако прецени, да надгражда за допълнително застраховане. Това действително е тежко политическо решение и точно поради тази причина то се отлага отново и отново.

 

А ние плащаме скъпо за това отлагане, за грешките в системата, за липсата на финансиране и прокарването на корупционни практики. Плащаме с цената на лошо здравеопазване, с цената на човешки животи. Истината е, че в момента няма добре финансирана клинична пътека. Съществува една теза, че сърдечносъдовите заболявания, кардиохирургия и кардиология са добре финансирани, но не е така. Да, те са по-добре финансирани от някои други, но това не означава, че е достатъчно. Защото за заболяванията, които убиват в най-голям процент, е логично да има и най-голямо финансиране и реимбурсиране. Така, както е във Франция, в Германия - там лечението на социалнозначимите заболявания или "убийците", както им казваме ние, се покрива на 100%. Това са сърдечносъдови и онкологични заболявания. И ние трябва да се стремим да постигнем именно това, но няма да можем, ако продължаваме да вървим по същия път.

 

Път, който ни води до корупционни схеми, плащания под масата, неудовлетвореност. Знаете ли например, че има Наредба за достъпа до лечебни заведения, която регламентира възможностите за доплащане и заплащане? Тази наредба например е изключително дискриминационна за съсловието, защото според нея лесно може да бъде направен избор на хирург, но не и на... анестезиолог, да речем. Според текстовете един лекар не може да бъде избран за терапевт, за лекуващ лекар. А знаете ли, че до миналата година директор на болница, който е хирург по специалност, не можеше да оперира, докато ръководи лечебното заведение. Звучи логично, така е по цял свят. През февруари обаче с поправка в Закона за лечебните заведения им се даде това право. И после се чудим защо някои болнични директори имат гигантски заплати и огромни годишни премии. Защото ние сме заложили такъв корупционен механизъм в нормативната си уредба. Затова. И сега всички виждаме как големите болници като "Пирогов", "Александровска", Правителствена и т.н. не могат да се придържат към практики, създадени уж, за да няма корупция, като търговете по Закона за обществените поръчки. Които се оказа, че са така създадени, че услужливо помагат именно за развитие на корупцията.

 

Да, проблемите са огромни и продължават да се трупат. Но ако всеки български гражданин почувства лична отговорност към здравната система, можем да я поправим.

 

 


© 2022 BBA All rights reserved!