07.11.2017
Източник: Zdrave.net
Очаквано, всички вестници днес пишат за номинацията за здравен министър. „Дясната ръка на Владислав Горанов, топфинансистът Кирил Ананиев, ще е новият здравен министър, четем в „Стандарт“.
„Ананиев е всепризнат финансов експерт. Наричат го бюджетаря на държавата, защото именно той е човекът, който прави почти всички разчети в хазната през последните 19 години. Освен това е наясно с финансите в здравеопазването. Ананиев, който е специализирал в областта на реформата в здравеопазването в Чикаго, САЩ, от дълги години е и председател на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), финансистът е преминал през всички експертни длъжности в МФ, за да достигне до началник на Главно управление "Държавни разходи", заместник-министър на финансите в 5 правителства и служебен министър на финансите в кабинета "Герджиков". В момента като заместник на Горанов наблюдава ключовите дирекции "Бюджет", "Държавни разходи", "финанси на общините", "Държавно съкровище" и "Централизирано възлагане и обществени поръчки", посочва вестникът.
По темата „24 часа“ пише: „Вероятно финансовият министър Владислав Горанов е знаел името на бъдещия здравен министър преди седмица, след като още тогава очерта търсения профил: финансист мениджър.
Сигурно е, че Кирил Ананиев не се е съгласил лесно да стане 23-ият, седнал на най-неудобния във всяко правителство стол от 10 ноември насам. Дори в правителството разказват, че при първата оферта е отказал на Бойко Борисов.
Допълват още, че министър Горанов бил убеден как Ананиев ще бъде първият здравен министър, който ще изкара пълен мандат. Почти пълен, защото ще поеме поста доста след първите 100 дни на кабинета.“
И още: „Ако попитате самия Ананиев кои са най-напрегнатите дни от годината, той ще се усмихне неразбиращо и ще каже: "Е, как кои? Когато се прави бюджетът". А бюджетите всъщност са три - на държавата, на ДОО и на НОИ.
И точно Ананиев е този, който може да ги подреди в един. Колегите му са единодушни - знае всяка цифричка, записана в редовете. Знае всеки лев, който влиза и който излиза от хазната, знае кога това ще се случи, знае на кого кога и колко да се даде и от кого и кога да се вземе. Знае и нещо много важно - че зад всяка цифра и перо стоят човешки съдби, работни места. Затова е и ревнив към "бутане" на числа насам-натам, защото означава, че нещо, което трябва да се случи, няма да се случи.“
„Капитал Daily“ е по-скептичен в коментара си. „Въпросът в случая е дали правителството и управляващите като цяло искат да променят нещо в системата, или ще продължат да я смятат за разход, който трябва частично или цялостно да се орязва. Ако искат да променят нещо сериозно, ще им е нужно много повече от преместването на един човек (дори и той да е талантлив финансист) нужни са истинско желание за промяна, ясни идеи как тя да се случи и усилията на цялата власт. Иначе ще бъде просто запълване на вакантното място и продължаване по същия начин“, пише изданието.
Няколко вестника се спират на кръгла маса във Варна, засягаща сектора. „България е изправена пред катастрофа заради растящия дефицит на здравни кадри. Това заяви д-р Галинка Павлова, зам.-председател на Българския лекарски съюз, която участва в кръгла маса, посветена на разработването на общинска здравна стратегия във Варна“, пише „Труд“.
„Като университетски център Варна стои сравнително добре с 48% осигуреност с лекари на глава от населението при средно 41 % за страната, но има региони като Търговище, Разград и Смолян, където дори няма достатъчно лични лекари, поясни Павлова. Според нея 450 са вакантните места за джипита у нас. Дефицитът ражда мегапрактики с по 8000 пациенти, част от които докторите изобщо не познават“, допълва публикацията.
„Тези българи на практика са лишени от достъп до здравната система, какъвто им се полага по Конституция“, подчерта Павлова. Проблем има и в доболничната помощ, където 1/3 от лекарите са над 50 г., а най-тежък е той при акушерките. Във Варненско недостигът гони 1000 бройки, а дупката попълват пенсионерки, най-възрастната от които е на 78 г., посочи Райна Бояджиева, председател на Районната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Според нея само за доболничната помощ у нас не достигат 11 000 медсестри. "80% от младите специалисти по здравни грижи избират друго поприще заради ниските стартови заплати от 500-600 лв., които ги превръщат в работещи бедни“, пише още всекидневникът.
