22.03.2021
Източник: Forbes
„В кризи сме най-активни“ – с това изречение ни посреща адвокат Свилена Димитрова – председател на Българска болнична асоциация (ББА). И още в началото на разговора става ясно, че е напълно права. Здравната система е в криза вече една година, затова и болниците, които тя представлява, нямат и секунда почивка в стремежа си да се запазят стабилни и сигурни. Не благодарение, а въпреки системата. Защото никоя криза не бива да лишава пациентите от адекватна грижа.
Ролята на балансьор между болници, власти и организации е отредена на адвокат Свилена Димитрова. Пътят към медицината, завещан ѝ по наследство от нейния дядо – лекар, тя намира през медицинското право. А към това я води обикновена житейска ситуация. Преди 10 години нейният лекар ѝ предлага тя да стане негов адвокат. Оказва се, че ролята ѝ ще е сериозна, когато той открива голяма болница. Срещата ѝ с медицинското право и ситуацията в здравеопазването я подтикват да приеме и работата в Българска болнична асоциация с огромен хъс и с убеждението, че българското здравеопазване може да бъде на световно ниво, но му трябва реформа, за която някой трябва да се бори.
Като председател на ББА адвокат Свилена Димитрова изразява позицията на над 30 големи или структуроопределящи лечебни заведения у нас, обединени от идеята в България да има модерна здравна система и достъпна качествена услуга за всички пациенти.
„Годината беше повече от необикновена. Изправи ни пред огромни изпитания. Всички ние трябваше да се учим в движение – как да се борим, как да живеем по нови правила, как да се пазим и как да съхраним живота на хората, но и този на системата, която беше и все още е изправена пред огромен натиск,“ разказва адвокат Димитрова. И смята, че сега е моментът най-сетне всички да научат уроците и да спрат да си затварят очите за пукнатините в здравната система, които трябва да започнат да бъдат запълвани.
Пандемията поставя много болници на предела на съществуването. Плановият прием беше спрян, като в същото време се повишават разходите за дежурства на персонала, лични предпазни средства и създаване на нови интензивни звена за лечение. Реално за средните и тежките случаи на инфектирани с COVID разходите за лечение могат да надхвърлят над сто и повече процента цената на клиничната пътека, фиксирана сега на 1200 лв. В лечебните заведения очакват държавата на основание на Закона за здравето да покрие направените в кризата разходи, като третира по еднакъв начин всички. НЗОК вече е подготвила критерии кои болници ще получават държавно финансиране за комплексно интензивно лечение на пациенти с COVID-19. Превантивно на 19 февруари от ББА сезират Здравната комисия на Народното събрание болниците да бъдат третирани равнопоставено, защото опитът им показва, че това невинаги е така. „Не бива да се забравя, че през ноември, когато излезе заповед всички лечебни заведения да разкрият COVID легла, те го направиха и се справиха със ситуацията“, припомня адвокат Димитрова. Частните болници според нея поемат голяма тежест – особено в кризата октомври – декември – в градове като Русе, Пазарджик, Пловдив и Благоевград. А наливането на пари само в болниците с огромни стари дългове няма да е справедливо. Не бива да бъдат пренебрегнати тези, които също са поели огромната тежест на пандемията, независимо каква е тяхната собственост.
Надвишените разходи за лечението на COVID-19 всъщност са един добър пример за това, което от години се случва с лечението на редица други заболявания. Несправедливата методология, по която се финансират леченията, изправя болници и лекари пред огромни проблеми. Решенията на тези проблеми някои от тях откриват или в пренасяне на част от тежестта върху пациентите, или в нерегламентираните плащания. Решението, което дават от ББА, е медицинските услуги да се заплащат от НЗОК на реалната им стойност, а ако това е невъзможно – да се осигури механизъм за дофинансиране. По този начин ще се регулират както доплащанията, така и нерегламентираните плащания. Реалното остойностяване на медицинските услуги ще разреши и още един проблем в България – изтичането на кадри.
НИЕ ПЛАЩАМЕ ЛЕКАРСТВАТА НА ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНИ, КУПУВАМЕ АПАРАТУРА НА СВЕТОВНО НИВО И КОНСУМАТИВИ НА ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНИ, А ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО НА ПЕРСОНАЛА Е ДАЛЕЧ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ. ЗАТОВА КАДРИТЕ ИЗТИЧАТ В ЧУЖБИНА.
Ако системата е финансирана правилно, ако болниците не се чудят как да запълват финансовите дупки, които се откриват от недофинансираните лечения, ще имат възможност да предлагат адекватно възнаграждение на своите специалисти.
От съществено значение е и да се инвестира в здравни специалисти, в технологии и оборудване, както и в прилагане на новите медицински похвати и практики. Председателят на Българската болнична асоциация вярва, че добрият мениджър намира начин да стимулира персонала, да надгражда познанията на своите специалисти, да въвежда нови технологии. А за барометър на свършената работа трябва да служи удовлетвореността на пациентите.
Качество обаче се постига при свободна конкуренция, казва още адвокат Свилена Димитрова. „Ако освободим пазара и дадем възможност на лечебните заведения да се конкурират, а на пациентите да са свободни да се лекуват, където искат, пазарът сам ще се регулира. Добрите болници ще изпъкнат.“
България е една от малкото държави, които не разполагат с Рейтингова система на болниците. Затова от ББА правят ежегодна класация Best Hospitals, която се опитва да играе тази роля и да оценява най-добрите болници на база на няколко важни критерия, сред които технологии, специализация, персонал и качество на услугите. Макар COVID пандемията да отложи с една година последната класация, от асоциацията се надяват проектът да се превърне в добра основа за създаване на Рейтингова система, която най-сетне да ни позволява да станем част и от европейски класации и наши болници да се нареждат сред европейските първенци по качество.
Развитието на конкурентната среда и свободният пазар в здравеопазването доказано са основен двигател на иновациите в сектора. Водещи български болници инвестират в научноразвойна и иновационна дейност и внасят иновативно ноу-хау и медицински технологии от чужбина.
За да се случва всичко това обаче, е нужен много такт. Защото здравеопазването не е само медицина. То е и икономика, и политика. „Сега е моментът да се говори за проблемите в системата, да се предлагат решения“, казва адвокат Свилена Димитрова.
В ролята на обединител ѝ помагат ежедневно уменията ѝ на медиатор, завършил търговска медиация в Harvard. И тя се надява, че ще има истинска реформа. Защото само през нея може да се върне доверието в здравеопазването.
Линк към статията може да намерите ТУК.
