18.05.2017
Източник: в. Стандарт
Д-р Даниела Дариткова отново оглави Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Така беше също в 41 -вото и 43-тото Народно събрание.
Д-р Дариткова участва активно в дискусията "Кариерно развитие на младите лекари проблеми и възможности за решение", организирана от в. "Стандарт" и Българския лекарски съюз. Потърсихме мнението й за основните проблеми в родното здравеопазване.
- Г-жо Дариткова, по време на кампанията "Млад медик" предложихте младите лекари да получат достъп до финансиране от местните общински съвети и от европрограми, за да остават да работят в малките градове и по селата. Доколко това е възможно да се случи?
- Идеята ми беше да се обединят усилията - на институции, на местна власт, на бизнес, на неправителствен сектор, на законодателна власт, за да се случват позитивни неща в кадровото обезпечение на здравната система. В този смисъл всеки трябва да поеме своя ангажимент. Местната власт трябва да проучи местните потребности и с това активно да са ангажирани общинските съвети, като предлагам това, мога да кажа и къде практически вече се случва. През 2007-2009 г. бях общински съветник в Смолян, преди да стана народен представител. Тогава въведохме този принцип. И досега Смолян дава 3 стипендии по 10 000 лв. за специалисти, които се обучават и са дефицитни за региона. След това те остават да работят в областните и общински болници. Този опит може да бъде успешно използван и да се мултиплицира. За съжаление обаче, не съм чула някъде другаде това да се практикува.
За подобен тип политики могат да бъдат ползвани и европейските програми. Не е маловажно да бъде използван и бизнесът, за да се финансира обучение на млади специалисти. Защото гарантирането на здравна сигурност трябва да бъде приоритет за всички субекти в една местна общност. Здравеопазването няма политически цвят и човек трябва да търси съгласие сред всички.
- Кое е най-важното, с което ще започне новото ръководство на здравното министерство заедно с вас като законодател? Говорите за нова национална здравно-информационна система. Според идеята ви трябва процесът да върви не от идентификатора към системата, а от изградената информационна система към устройство, което да идентифицира пациента. Това ли е крайъгълният камък на реформата, което ще позволи както да се избегнат злоупотреби, така и да се планират по-добре медицинските дейности?
- Това е изключително важна стъпка към по-доброто структуриране на здравната система. Така ще се даде възможност за адекватен информационен обем, за административно облекчаване на практикуващите лекари, за повече внимание за пациентите. В същото време системата ще стане по-прозрачна и ще може по-лесно да се наблюдава и контролира. Защото може да се обективизира присъствието на пациента, дейностите, които се извършват, движението на разходите във всички нива в системата на здравеопазване. Затова смятаме, че трябва да се върви структурирано, поетапно с изграждането на информационната система и въвеждането на електронно направление, електронна рецепта, пациентско досие, т.е. всички описани етапи. Тази идея е разработена с експерти в областта на комуникационните технологии. Надяваме се, че това ще се случи с европейско финансиране, защото има такава възможност. Първоначалните изчисления говореха, че няма да са необходими сериозни инвестиции - не повече от 15 млн. лв. Но наистина са необходими воля, усилие и добра организация да се случи, защото 17 години ние само говорим за тази единна национална здравно-информационна система.
- По отношение на снабдяването с лекарства, периодично се появява недостиг на определени медикаменти. Обмисля ли се да се изгради система, която да показва на пациентите цялата информация от производител през търговците на едро до аптеките и крайните потребители - пациентите и чрез тази прозрачност да се гарантира достъпа до лекарства?
- Информационната система може да бъде полезна и при наблюдението на движението на медикаментите, което има отношение към паралелната търговия. Но е необходимо категорично да се направи и съответната нормативна промяна, която да гарантира, че няма да се стигне до дефицит на животоспасяващи лекарства. Не може да направим така, че пациентите да се лутат дори през една информационна система и да търсят дали инсулин има от Смолян в Добрич, или обратно, например. Ние гарантираме, че тези медикаменти, които са животоспасяващи, ставайки обект на паралелна търговия, ще бъдат наблюдавани от отговорните институции, така че потребностите на българските пациенти да са осигурени. Паралелната търговия е начин да се регулират цените обикновено на иновативните и скъпоструващи медикаменти, но от друга страна, заради опасността от дефицити, тя трябва да бъде наблюдавана и регулирана. Предстои законодателна промяна, текстовете е добре да бъдат нотифицирани в Европейската комисия и прецизирани така, че да се избегне рискът от намеса на Конституционния съд, каквато практика имахме вече в предишно Народно събрание.
- Кой е първият проблем, с които се захващате буквално утре като шеф на здравната комисия в парламента ?
- Ще започнем с изслушване на Надзорния съвет на НЗОК, защото въпреки заявките на служебния министър, че за първото тримесечие сметките са добре, в момента има лечебни заведения за болнична помощ, които сигнализират за драстично орязани бюджетни рамки. На заседанието на комисията днес ще получим информация за изпълнението на бюджета на Здравната каса по пера: за лекарства и болнична помощ.
Ще се опитаме да анализираме правилата на надзорния съвет за разпределяне на прогнозните бюджети на болниците и да разберем защо се е стигнало до намалението, за което ни сигнализират много от управителите. Трябва да се гарантира спокойно функциониране на системата за болнична помощ, защото приетият от парламента бюджет за 2017 г. позволява покриването на същия и по-голям обем дейности.
- Как ще коментирате думите на здравния министър проф. Николай Петров, че с много малко пари могат да се направят големи организационни промени в положителна посока за лекарите?
- Проблемите в здравеопазването са 50% финансови и 50% организационни и министърът е прав. Това, което не е достигало досега, е политическа воля и експертно-административен капацитет. И липса на диалог, защото е много важно, когато се правят промени в сектора, да се слушат всички, които работят в него и които го ползват. Когато се чува мнението на лекарите и пациентите, се правят добрите реформи.
- Какво хубаво в здравеопазването да очакваме до края на мандата?
- Ако за тези 4 години успеем да изградим единната националната здравна информационна система и на тази база поставим основите на преструктурирането на начините, по които се финансирай оказва болничната помощ, а също така въведем възможности за повече профилактика, наистина ще сме успели в края на мандата.
- Получава се така, че всеки следващ здравен министър отрича направеното от предшественика му. Ето, отиде си Петър Москов, дойде Илко Семерджиев и сякаш обърна с хастара наобратно системата...
- Това, което наистина ще се опитам да направя, е на базата на парламентарната Комисия по здравеопазване да постигнем надпартиен, експертен, обществен консенсус, който да очертае стъпките за промяна. За да може да имаме стратегия, която да се следва от всяка нова изпълнителна власт. Разбира се, имаме приета от Народното събрание Национална здравна стратегия, но това на този етап се оказа неефективно за практическите решения. Трябва кратък, ясен и консенсусно приет план.
