31.01.2022
Източник: clinica.bg
Годината започна с шоково покачване на цените на тока и газта, в същото време НЗОК определи по-ниски бюджети на болниците за първите няколко месеца. Справят ли се лечебните заведения, доволни ли са от парите в сектора за 2022 г., какви са очакванията им от властите, попитахме адв. Свилена Димитрова. Тя е председател на Българската болнична асоциация (ББА).
- Г-жо Димитрова, какво е състоянието на болниците в началото на тази година?
- Лечебните заведения за болнична помощ се намират в състояние на задълбочаващ се проблем и това се дължи на липсата на всякакви конкретни мерки, компенсиращи ефекта от рязкото увеличаване на цените на електроенергията и газа. Този проблем се застъпва в момента и с липсата на нов бюджет на НЗОК. Време е да си дадем сметка какво се случва с актуализацията на цените на КП, защото наистина сме в някаква пределна ситуация на възможностите.
- Можем ли да дадем числово изражение на увеличението на разходите на болниците заради по-скъпия ток и газ?
- Вече бяха изнесени данни от МЗ, от които става ясно, че през 2021 г. с над 500 лв. се е увеличил средният разход за един пациент в сравнение с предходната година. Разбира се, това е една обобщена цифра и тя доста варира в различните лечебни заведения. От началото на пандемията болниците бяха принудени да направят допълнителни разходи, за да могат да поемат лечението на КОВИД, бяха закупени допълнителни оборудвания. Тези разходи останаха за сметка на болниците и няма яснота дали някога ще бъдат компенсирани. Освен това имаше повече разходи за дезинфектанти, предпазни средства, всичко това е една тенденция, която повишава разходите.
- Цифрата от над 500 лв. засяга приходите на държавните болници средно за пациент през миналата година, но тя не отразява реалните им разходи, частните болници правили ли са калкулация за средното им увеличение?
- Болниците не разполагат с някакво средство за увеличаване на цените за медицински услуги, защото те са фиксирани чрез цените на КП. Тоест, особеният механизъм, по който се финансират болниците, не им позволява да компенсират завишените си разходи. Това е ключово в ситуацията, а комбинацията с пандемията и намаляването на плановия прием блокира много от болниците. Отражението на увеличените разходи върху болниците – били те частни, държавни или общински, е за всички, защото цената на тока и газа е еднаква за всички. Болниците не могат да минат под общия знаменател на всички останали дейности в страната, защото те имат социални функции и нямат пряк механизъм за увеличение на приходите си.
- А доплащането?
- Включително и доплащането не е решение, защото то не би могло да бъде за ток. Услугите, за които може да се доплаща, са фиксирани в наредбата за достъп до медицинска помощ. Всички болници сме изправени пред едно и също предизвикателство и този глобален въпрос ни кара да излезем с обща реакция към управляващите, за да се намери решение на проблема.
- От години говорим, че механизмът, по който се финансират лечебните заведения не е удачен и трябва да се промени, обсъждали ли сте как да стане това в ББА?
- Дали Механизмът не е неудачен, е въпрос на анализ, но в момента той трябва да се съобрази с инфлацията и реалните разходи. Проблемът е, че КП от 10 години не са преглеждани през призмата на реалните разходи на болниците, а в тях трябва да е калкулиран и лекарският, и сестринският труд. В същото време говорим, че трябва да стабилизираме системата, осигурявайки достойно възнаграждение на медиците, но не увеличаваме цените, от които зависят тези възнаграждения. И се получава един парадокс, който не може да продължава – да си говорим, че е много важно да задържим специалистите, а нищо да не правим. Колкото до смяната на модела за финансиране с диагностично-свързани групи, управляващите заявиха, че първоначално ще тестват как ще се отрази на системата и аз съм силно скептична, че при настоящия процент от БВП, който заделяме за здравеопазване, ще можем да се справим с този модел на финансиране. На думи заявяваме, че пациентът е в центъра на грижата и на системата, но трябва да видим на практика какво даваме за него.
- 8.3 млрд. лв. ще са обществените средства за здравеопазване през тази година, през миналата бяха около 7.6 млрд., колко трябва да са, за да стигнат?
- С увеличаването на средствата пак оставаме на над 2% разлика от средноевропейското ниво на разходи за здраве спрямо БВП. Сумата за здравеопазване не изглежда малка, но голямата част от нея е насочена към осигуряване на необходимите медикаменти, а завишението в бюджета за болнична помощ на НЗОК е 200 млн. и е недостатъчно, да не говорим да компенсира нуждата от преоценка на КП, за която слушаме от години. Очакваме БЛС да предложи единичните цени на КП да бъдат завишени средно с 20% в новите договорки с НЗОК, като приоритетно ще се увеличават най-недофинансираните дейности. В същото време с бюджета на НЗОК се дава и силно рамо на доболничната помощ, ние отчитаме, че това е важно, защото във всички сегменти на системата трябва да има достатъчно средства, тъй като българският пациент има нужда и от по-добра възможност за превенция, профилактика и намаляване на риска от вредни фактори, защото сега здравният му статус е лош. Но делът на средствата за болнична помощ е минимален.
- Делът на средствата за болнична помощ е около 40% от бюджета на НЗОК и то без допълнителните средства за стимулиране на персонала за работа при КОВИД, без капиталовите разходи за държавните болници, без допълнителните средства общинските болници за работа в трудно достъпни региони, без средствата за дейност от МЗ за някои дейности, без доплащането от пациентите, което по неофициални данни е почти още толкова, колкото дава НЗОК. Колко според вас трябва да е бюджетът за болнична помощ, така че да ви стигне?
- Ние не трябва да гледаме общата цифра, а да видим какви са единичните стойности, за да може системата да продължи да функционира правилно. Трябва да видим какви са единичните стойности на КП, така че лечебните заведения да могат да обслужват пациентите и да плащат на персонала си. Очакваме в средата на годината допълнителните средства за персонала да спрат, защото пандемията върви към края си и тогава инфлацията ще се усети с пълна сила, ние трябва да бъдем подготвени за тази ситуация.
- Да се фокусираме върху единичните стойности – през миналата година за болнична помощ касата даде около 2.5 млрд, лв., а хоспитализациите намаляха драстично заради КОВИД и са около 1 млн., което вдигна много единичната цена, защо парите пак не ви стигат?
- Тук пак казвам, да тръгнем от една цифра, която изглежда много сериозна, е изключително подвеждащо, защото болниците са с постоянни разходи и всъщност те бяха двойно увеличени заради пандемията, при намаляващи приходи от хоспитализации. Тоест, мениджърите трябваше, без да намаляват персонала и с намаляващи хоспитализации, да поддържат лечебните заведения. Държавата се намеси и осигури 85% от приходите, така че да се запазят лечебните заведения. Погледнато в една перспектива обаче, тези 85% ще изчезнат и очаквайки завръщането на хората за лечение, от което имат крещяща нужда, сме силно разтревожени как всичко това ще се отрази на болниците. Първо и най-силно засегнати ще са малките болници с малки бюджети. И пак казвам ние не гледаме собствеността, а всички болници, защото една болница с малък бюджет е много чувствителна на всяка промяна.
- Не е ли дошъл вече момента да се замислим като общество имаме ли нужда от толкова много болници и да направим едно разумно преструктуриране с оглед на липсващата рехабилитация и профилактика, и цялостна грижа?
- Реформата в здравеопазването, която всички твърдят, че е нужна, е тема на следващ разговор. Преди това трябва да осигурим стабилността на системата и да отговорим на въпросите как ще функционира тя занапред. Сред тези въпроси са и тези за рехабилитацията, профилактиката и достъпа до равномерна медицинска помощ в цялата страна. Те седят от години и ние чакаме политическа воля, за да се разгледат, но каквато и реформа да тръгнем да правим, според нас тя трябва да е продиктувана от волята и интереса на пациента, какво е за него възможно най-доброто лечение, какво му е нужно.
- Бюджетите ви за първите месеци на тази година бяха понижени, реши ли се проблема след срещата в НЗОК?
- Получихме уверение от проф. Петко Салчев, че първоначалното предложение на НЗОК ще бъде коригирано, бих казала, че благодарение на реакция и от РЗОК дадохме данни за действителните нужди и мисля, че ще има корекции. От тук нататък изключително важно е за съществуването на болниците да стане ясно, че в режима на финансиране, в който съществуваме, няма как да не настояваме за форма на допълнителна компенсация, извън КП, заради рязкото повишаване на тока и газта.
Интервюто е публикувано тук.
