24.05.2023
Източник: Капитал Здраве
Адв. Димитрова, предстои подписването на Националния рамков договор за 2023-2025 г. Какви послания иска да отправи ББА по този повод?
На първо място е важно да уточним, че към момента говорим за проект на бюджет на НЗОК, който предстои да се разглежда от парламента. Много е важно това да се случи, независимо от политическите ходове, защото увеличението е жизнено важно за системата и за пациентите. Ако се вземе под внимание инфлацията и недофинансираните от години медицински дейности, адекватно е тяхната цена да се повиши с минимум 25% тази година. Както беше коментирано при обсъждането на бюджета на НЗОК в Националния съвет за тристранно сътрудничество, продължава да се поддържа и дисбаланса в дължимите здравни вноски, тъй като за разлика от бизнеса, държавата не внася пълния им размер за категориите служители, за които отговаря. Сред другите важни промени, които се надяваме да се случат са лечебните заведения, в рамките на наличния общ брой легла, да могат да правят вътрешно преразпределение между отделните структури и да се финансират новите дейности. В тази връзка, изпълнителите на медицинска помощ през миналата година разчитаха и на резерва в бюджета на НЗОК. Очакваме тази практика да се запази, като нуждата в кой момент и при какви параметри това ще стане, трябва да се оцени внимателно, за да се гарантира спокойствието на пациентите.
Предишният парламент прие бързи промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. Какъв ще е техният ефект?
Не само ние не знаем отговора, а и приетият Закон за лечебните заведения не съдържа реална предварителна оценка на въздействието му. Предстои да видим как ще се отрази на пазара на здравни услуги действието на двата закона, в които има противоречие на действащата правна уредба и е налице приоритизиране без ясни критерии на част от лечебните заведения. Приоритет трябва да е целият сектор и всички пациенти, а не частично и непрозрачно насочване на средства към служебно определени структури.
През миналата година призовахте здравеопазването да бъде поставено в центъра на политическия дневен ред. Промени ли се нещо към днешна дата?
Проучване по проекта „Най-добрите болници“ в средата на 2022 г. ясно показа, че трансформацията, от която се нуждае болничният сектор в България е промяна на финансовия модел и стратегия за справяне с кризата с кадрите в здравеопазването. Тези теми продължават да стоят на дневен ред и през тази година. Това, което искаме за българските пациенти и за цялото ни общество, е здравеопазването да се превърне в реален приоритет номер 1 на България. Факт е обаче, че до момента на политическата сцена не виждаме цялостни предложения за справяне с предизвикателствата в здравната система.
Как се гледа в Европа на проблемите в здравеопазването? Знаем, че страната ни не е изолиран случай по отношение на кризата с кадрите.
В един от последните си доклади посветен на здравните системи на държавите членки на Европейския съюз, Европейската комисия предупреди, че всички те са под напрежение поради сериозен недостиг на здравен персонал. Подобно предупреждение дойде през миналата година и от Световната здравна организация. В същото време в цяла Европа националните болнични федерации призоваха за единна позиция по отношение на разходите и бюджетите за здравеопазване, а секторът да се разглежда като основен приоритет.
Истината е, че все пак в страните на запад от нас са налице някои съществени разлики – те отделят по-голям процент публични разходи за здравеопазване и могат да предложат по-високо качество като цяло. На юг от нашата страна пък, Турция отдавна е дала заявка за превръщането си в глобален притегателен център в областта на здравеопазването. На този фон, у нас втора година сме в очакване да видим десетгодишната ни Национална здравна стратегия.
Въпреки предизвикателствата, здравният сектор у нас има своите предимства. Как ги оценявате към днешна дата?
България успява да запази бързия достъп до здравната система в сравнение с други държави. Резултатите от съвместно изследване на Изследователски център "Тренд" и Експертен клуб по икономика и политика (ЕКИП) от 2022 г. по темата за достъпа до здравеопазване в България го потвърждават. Данните показаха, че над 80% от хората имат достъп до личния си лекар в рамките на същия или следващия ден, а страната ни е на първо място в Европейския съюз по осигуреност с лечебни заведения на 1 милион души. В същия доклад обаче се изнася тревожна информация за нивото на недофинансиране по отделни пътеки.
