29.05.2022
Източник: МБАЛ "Доверие"
Пациенти постигат траен контрол над инсулиновата резистентност, отслабват до 30 - 50 килограма. Програмата е заимствана от екип от анестезиолози, ендокринолози, гастроентеролози и диетолози в САЩ и обогатена с авторско надграждане. Най-ценното е, че следваме физиологичните закономерности, казва в интервю за "24 часа" доц. д-р Димитър Гугутков.
На пръв поглед методът за обръщане на преддиабета и отслабване, който прилагате, не е във фокуса на вашата специалност, как се насочихте към него, доц. Гугутков?
Програмата всъщност е много свързана с физиологията и реанимацията. Реаниматорите трябва да познават всички метаболитни, биохимични, физиологични процеси в човешкия организъм. Трябва да могат да лекуват всички усложнения, които са свързани не само с диабета, а и с отклоненията от всички хормони. Анестезиолозите сме специалисти, които се грижат за цялостното здравословно състояние, а един от най-важните хормони за него е инсулинът. Това е единственият хормон, който намалява кръвната захар. Всички останали са хормони на стреса - увеличават кръвната захар, която е основната енергия, “горивото” за всички клетки и особено за мозъка.
Един хормон се противопоставя на останалите хормони. Затова поддържането на нивата на инсулина в нормални граници е цел не само на ендокринолозите, но и на анестезиолозите – реаниматори.
Стремежът е да не се натоварва панкреасът, задстомашната жлеза, в която се образува инсулинът. Когато тя е подложена на голямо натоварване, се “изморява” и става все по-неспособна да произвежда инсулин. В крайния етап се получава диабет. С програмата, която прилагаме от около 1 година, се стараем да предпазим панкреаса от екстремно натоварване. По този начин предотвратяваме скоропостижното настъпване на диабет при голяма част от хората, спираме преминаването на преддиабета – инсулиновата резистентност, в диабет.
Кога се стига до заболяването?
Инсулиновата резистентност е големият проблем на днешния човек. Клетките стават нечувствителни към хормона и изискват още и още по-големи количества, жлезата отговаря с по-усилена работа, клетките стават все по-малко чувствителни, панкреасът се старае да отговори и така - в омагьосан кръг, докато достигне предела на възможностите си.
Нашата цел е да счупим порочния кръг.
Как?
Като накараме организмът да започне да си произвежда въглехидрати, разтопявайки собствените си мазнини. При това – да предоставя толкова въглехидрати, от колкото имаме нужда. В крайна сметка намаляваме производството на инсулин и това постепенно възстановява чувствителността на клетките към него. Инсулиновата резистентност намалява, стойностите влизат в нормални граници.
По какъв начин принуждавате тялото да пропусне лесния за него механизъм да си набави енергия директно от въглехидратите и да се мъчи да го направи по трудния начин – от мазнини?
Чрез един белтък, който нормално се отделя от човешкия храносмилателен тракт
Функцията на белътък е да подтикне мозъка да “разпореди” на тялото да разтопява мастните депа и от тях да произвежда въглехидрати.
Това не е нещо ново, случва се винаги, когато човек не се храни. Например периодите в миналото, а и сега някъде по света, където има глад поради катаклизми или недоимък.
Семаглутидът “прост” белтък ли е, или хормон?
Спори се дали е хормон, защото изпълнява такава функция, изпращайки съобщения на мозъка, но като цяло не е хормон. Спорно е, но така или иначе, е белтък.
И този белтък дава лесно решение за преяждащото световно население, което по статистика вече е по-голям процент от хората, които не си дояждат?
Проблемът е, че наистина много ядем. Съвременният европеец поглъща 7 пъти повече от необходимото му количество храна
Невинаги е било така в историята на човечеството и сега може да не бъде така. В периодите на гладуване организмът образува белтъка семаглутид, който задейства втория тип на снабдяване на клетките с енергия: чрез преобразуване на натрупаните мазнини във въглехидрати - кетометаболизъм. Прилагайки белтъка семаглутид по индивидуален план съобразно възрастта, пола, заболяванията и състоянието на човека, “заповядваме” на мозъка да разпореди преминаване към кеторежим и съответно към топенето на мазнини
С това се постига необходимото разтоварване на панкреаса от непосилната задача да създава свръхколичества инсулин.
Радикалната смяна на метаболитния модел поражда ли странични нежелани ефекти?
Има един основен риск при усиленото топене на мазнините. Чувството на глад изчезва и човек яде с над 80% по-малко, отслабва значително
Обаче намалявайки рязко количеството на храната, се лишаваме от близо 95 процента от обичайния прием на важни витамини, минерали, микроелементи, аминокиселини и други полезни вещества.
Такова недоимъчно хранене, или на медицински език малнутриция, е залог за здравословни проблеми.
Хранителните вещества, които се пропускат, имат огромно значение за имунната система, за създаването на кръвни и всички останали клетки, за обмяната на веществата. При драстично намаляване организмът страда. Затова втората стъпка от нашата програма е доставката, вливанета на тези изключително важни за живота вещества, които човекът вече не приема поради липсата на глад.
Какво се случва със залповото освободените отпадъчни субстанции от алтернативния метаболизъм чрез “стопяване” на мастните депа, които са склад и за други вещества?
С това е свързана третата стъпка в програмата.
За неутрализиране на веществата от кетометаболизма, които при голяма концентрация могат да бъдат токсични за черния дроб и бъбреците, прилагаме един от най-мощните антиоксиданти - глутатион. Представлява комбинация от аминокиселини, които регенерират органите и помагат за бързото им възстановяване. Затова глутатионът е познат и като мощен подмладяващ препарат
Той наистина прави чудеса. И така третият компонент на програмата компенсира всички странични ефекти от кетометаболизма.
Естествено, целият процес е под пряко лекарско ръководство и контрол. Дозите се променят всяка седмица според лабораторните резултати, които внимателно следим.
И всичко това – без мъка, диета, спорт?
Дисциплината и режимът на хранене са част от гаранциите за успех. Без сътрудничеството на пациентите резултатите не биха били толкова добри.
В какво се изразява участието на пациентите?
Държим да пият много вода. Всички биохимични процеси в тялото ни изискват молекула вода.
Стареенето на клетките се определя от това колко вода са загубили. Една клетка се определя като стара, когато е дехидратирана, сбръчкана, с ниско водно съдържание. Водата предотвратява стареенето на клетките По българския държавен стандарт водата трябва да е 5 милилитра на килограм тегло. Всеки може да изчисли колко вода му е нужна. И това е минимумът. Вода, не кафе, не чай, не фрешове или други безалкохолни, нито бира, вино, по-концентриран алкохол, водата си е вода, за нея говоря.
Бъбреците имат ли капацитет да обработват големите количества преминаваща през тях кръв при обилно пиене на вода?
Бъбреците се натоварват не при големи, а при малки количества вода. Не се затрудняват от обилни количества урина, а когато е оскъдна и концентрирана. Същото важи и за пикочния мехур. Честото евакуиране на урината намалява и риска от инфекции в тях. Повечето изпита вода е профилактика, първо, на натоварването на двата органа, второ, на образуването на камъни в тях, трето – на предпоставките за възпаления.
Освен добра хидратация има ли и друго правило на успеха, с което да съдействат пациентите?
Изискваме от пациентите - не завинаги, естествено, но поне за месец-два да минат в кеторежим, да намалят до минимум приема на въглехидрати. Това е много важно, защото дори най-малкото количество въглехидрати, което организмът получава, ще спре кетометаболизма, разграждането на мазнини.
Третото условие за успех е пациентите да спазват модел на интерминентно, интервално хранене, еднократно за деня
А това защо?
Нашият стомах е мускул, може да се разтяга, може и да се свива. Ако го оставим да почива известно време, се свива до физиологичните си размери. Така че, когато приключим програмата, трябва да сме много “упорити” да преяждаме, да ни е тежко, за да качим отново наднормени килограми. Ако се храним така, че да не разтягаме стомаха извън физиологичните му размери, гарантирано излишните килограми няма да се върнат.
Има и още един аргумент, изключително важен. Преди 7 години японски професор получи Нобеловата награда за медицина, защото доказа, че след 12 часа гладуване в организма започва процес на автофагия. Това е процес на самоизяждане на всички стари, болни, дефектни клетки
Включва и злокачествените. Раковите клетки са “сгрешени” при деленето клетки.
Засега не можем да управляваме автофагията, ще минат години, преди медицината да може да контролира процеса, но дотогава поне можем да се възползваме от естествените механизми. А когато няма чувство за глад, можем да не се храним, лесно постижимо е да оставим организма повече от 12 часа без храна, за да го улесним да чисти ненужните дефектни, болни, стари клетки.
Кога се вижда резултатът от програмата?
Хубавото е, че промяната започва на първата седмица. А още по-хубавото е, че се случва без никакво напрежение, без глад и стрес. Като най-важното е, че с пациентите се обучаваме взаимно.
А колко време отнема постигането на крайната цел?
Зависи от целта и от конкретния човек. От 2 - 4 седмици до 8 - 9 месеца при спазване на принципа, че нищо не е на всяка цена и с преследване на срокове. Всички прилагани продукти са взаимно балансирани и такива, каквито организмът произвежда сам по естествен път, което е застраховка срещу категорични ограничения за продължителността на прилагането.
Преодоляването на инсулиновата резистентност и отслабването запазват ли се след терапията?
Най-пълноценните наблюдения имам от прилагането на програмата върху себе си. След като миналата година изкарах COVID и качих килограми, които не можех да сваля, започнах да търся начин да си върна нормалното състояние и самочувствие. На практика аз съм първият пациент, преминал програмата - за 4 месеца свалих 22 килограма и оттогава - миналия септември, не съм качил нито теглото си, нито кръвната захар. Храня се нормално като количество и качество, веднъж на ден.
Имам пациенти, които са със сходен резултат. Както и пациенти, които няколко седмици след програмата качват 1-2 килограма и от страх това да не продължи и да ги върне към старото състояние идват за няколко вливания, с които да коригираме наддаването.
Колко пъти може да се повтаря курсът?
Няма лимит. Но като казвам, че с пациентите взаимно се учим, най-важното за двете страни е да следваме универсалното правило, че всяко прекаляване е лошо за организма – както с големи количества храна, така и с оскъдни порции, които водят до малнутриция. Когато е в рамките на програмата, недоимъкът се компенсира, но в живота може да не е така и не трябва да се злоупотребява с организма. Въглехидратите са едни от най-големите ни врагове, но и за тях не казвам, че са забранени
Алкохолът също не е забранен. Но не трябва да се прекалява. Хипократ го е казал преди няколко хиляди години: Няма лекарство и няма отрова, има доза, всяко вещество може да бъде в определена доза лекарство, а в друга – отрова.
По тази логика не може ли да накараме организма да си произвежда сам семаглутид в целебна доза, а трябва да се влива?
Много е просто. За да произвежда организмът семаглутид в дозата, която е необходима за задействането на реакцията, трябва човек да гладува около 10 дни. Колко хора имат воля да не ядат 10 дни? Повярвайте, от 100 души това ще са най-много един-двама. При подаването на белтъка отвън ефектът се постига без глад. А с внасянето и на всички нужни витамини, минерали, микроелементи и силния антиоксидант се гарантира нормалната работа на организма.
Регенериращата роля на глутатиона сходна ли е на ефектите от растежния хормон?
Растежният хормон провокира образуването на клетки като количество, увеличаване предимно на мускулната тъкан. Докато глутатионът има отношение към качеството - стимулира образуването на нови, млади клетки предимно в парнехимните, не кухите органи.
Това има ли отношение към отпадъчните вещества от осигуряването на енергия за мозъка и другите органи по трудния начин, от преработването на мазнините до глюкоза?
Близо сте до правилния извод. При кетодиетата се отделят едни огромни кетотела, които може да натоварят бъбреците и черния дроб. И тук е особено полезна регенериращата роля на глутатиона. Както и на големите количества вода, които физиологично трябва да пием, за да не затрудняваме бъбреците да елиминират отпадъчните вещества.
Публикацията може да намерите тук.
*Статиите публикувани в рубриката "Наука и иновации" са предоставени от авторите на съответните материали, които отговарят за верността на съдържанието.
