27.03.2019
Източник: Investor.bg
Някой да измисля причина за прием в болница за едни пари? Да сложим край на това!
Рискът от чисто застрахователна дейност в здравеопазването е много по-голям, отколкото са ползите, смята д-р Иван Маджаров, председател на БЛС
Българската болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group отличиха най-добре представящите се лечебни заведения в страната в Класацията "Най-добрите болници". Рейтингът е базиран на специално проведено проучване, изготвено от IQVIA, по редица критерии - технология, специализация, персонал и качество на услугите. Резултатите от националното класиране "Най-добрите болници" в 7 специалности може да видите тук.
Защо е важно да има подобна класация з и в България, кои са най-големите проблеми в българското здравеопазване, какъв е успешният здравен модел за страната и други важни теми от сектора, коментират пред Investor.bg д-р Иван Маджаров e председател на на Български лекарски съюз (БЛС).
Д-р Иван Маджаров e председател на БЛС от юни 2018 г. Завършва Медицински университет - Пловдив. Притежава специалност по "Ушни, носни, гърлени болести" и Магистратура по Здравен мениджмънт. От 1994 г. до 2008 г. е ординатор в отделението по УНГ болести към МБАЛ „Пловдив” в Пловдив. От 2008 г. До 2013 г. е управител на МБАЛ „Първомай” ЕООД. От 2013 до 2014 година е директор на РЗОК Пловдив. В следващите години е управител на МБАЛ „Пълмед” в Пловдив и председател на УС на Българска болнична асоциация.
- Д-р Маджаров, много се говори за предизвикателствата пред българското здравеопазване и за нуждата от реформиране на системата. Каква е вашата оценка за развитието на здравеопазването в България?
За средствата, които се отделят за здраве на глава от населението, българското здравеопазване е много добро, на европейско и световно ниво в много отношения. Смятам, че здравеопазването у нас предлага много добро качество. Друг е въпросът, че усещането у хората с ежедневните негативни новини, които се тиражират, допринася за общия негативизъм към системата и услугите в сектора. Това води до усещането, че „всички са маскари“ и само чакат да спечелят пари.
Не е добре пациентът да тръгва предубеден в търсенето на медицинска помощ и именно нарушеното доверие между предлагащите здравна помощ и потребителите е голям проблем. За съжаление съществува подсъзнателно усещане у пациента, че ако лекарят даде съвет за хоспитализация, първата реакция е дали няма да бъде измамен заради парите по клиничната пътека. За мен най-тревожното е липсата на доверие между лекар и пациент.
- Как може да се промени това?
На първо място трябва да има прозрачност, да сложим край на това, че някой може да си измисли диагноза или причина да ви приеме в болница, за да вземе едни пари. На това трябва да се сложи край. Но не става само с общи приказки. Когато се установят подобни практики, те трябва да бъдат наказвани, защото това влияе и на тези, които работят добре. В обществото трябва да се създаде усещане и да е ясно, че подобни порочни практики са недопустими и подлежат на строги наказания в България.
- Според вас нарушено ли е доверието на българското общество в болничната помощ?
Противно на всеобщата представа всъщност доверието в българските болници е голямо. Не е истина, че населението няма доверие на лекарите. Проблемът е в това, че има известно лутане на пациентите къде точно ще получат най-добрата помощ. Къде и на кого да се доверят и да бъдат спокойни, че няма да се сблъскат с недобро отношение или лечение някъде.
- Българите делят ли лечебните заведения на частни и държавни по отношение на качеството на услугите?
Ако има нещо такова, то е следствие от формирано обществено мнение на база медиен поток. Но като цяло хората не правят разлика къде работи даден лекар, важен е специалистът. Има много негативни реакции от частни заведения, като в същото време има и доста позитивни мнения за услугите в държавни болници. Като цяло по-малко са недоволните от частните структури, защото там контролът, когато говорим за отношение и грижа за пациента, е по-строг. Но конкуренцията кара всички да се развиват.
- Бихте ли посочили кой според вас е най-големият проблем на здравеопазването в България?
В България, при всички дефицити на системата, имаме много добър достъп до лични лекари, специалисти, болници. Дори пряк достъп до болница, което не се случва в почти никоя друга държава. Имаме изключително добър достъп до болнично лечение, но проблемите са финансови. От години се опитваме с малко пари да финансираме съвременно лечение със съвременна апаратура от големи специалисти. Единственото нещо в системата, което е евтино, е заплащането на труда на лекарите и на медицинските сестри. А в същото време се въвеждат нови мерки всяка година, които ограничават финансирането на болниците, което е голям проблем. Няма как болницата да предлага все по-добро обслужване при по-големи рестрикции. Смисълът на рестрикциите трябва да е създаване на усещане, че не се злоупотребява с ресурса, а не да ограничава финансирането на болниците, защото това означава ниски заплати на медицинския персонал. А кадровият проблем е следствие на финансовия модел, тоест стремежът да се дава по-малко за дейност за здраве, защото 4 млрд. лева за здравеопазване годишно звучат много, но само половината отиват за дейност. Останалите отиват по други пера, които също са важни, но нека не забравяме, че първо трябва да осигурим тези, които ни лекуват, защото след десет години няма да има кой. Така че кадровият проблем е ключов въпрос.
- Има консенсус по това, че финансовият модел на здравеопазването в България не работи по правилния начин. Може ли влизането на застрахователите в здравното осигуряване да реши проблема с огромното доплащане за здраве у нас?
За мен рискът от чисто застрахователна дейност в здравеопазването е много по-голям за населението, отколкото са ползите. Колкото и да ни убеждават, че ще се вземат мерки, че застрахователните фондове няма да печелят, всъщност ясно беше посочено, че те ще печелят, а в същото време лечебните заведения няма да реализират печалба. Не смятам, че това е коректно. Смятам, че запазвайки правото на печалба за застрахователите, трябва да сме откровени към обществото като кажем, че няма смисъл да товарим всички с нова здравна вноска, този път наречена застрахователна, а да кажем, че с наличния ресурс за здраве може да се осигурят само определен пакет от здравни услуги. В друг пакет нека бъдат останалите медицински услуги, които струват повече и хората могат да ги плащат доброволно с осигуровки в друг частен конкурентен фонд.
