30.05.2025
Капитал Здраве
Адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация (ББА)
През 2025 г. предизвикателствата пред лечебните заведения и като цяло здравния сектор не изглеждат по-малко спрямо предходната година. Вие как бихте определили сегашната ситуация?
Няма причина предизвикателствата да са по-малко през тази година, защото по същество нищо не се е променило в сектор здравеопазване. Липсва каквото и да е облекчаване на системата или подреждането й по начин, който да е по-благоприятен, както за лечебните заведения, така и за пациентите. Извън това, че има много дискусии по темата, нищо друго не се случва. Реални действия липсват. В този контекст Българска болнична асоциация, по случай 10 години от своето създаване, изведе и обобщи 10 важни теми за сектор здравеопазване с цел именно да видим къде се намираме към днешния момент и какво ни предстои напред. Всички виждаме, че от постоянната смяна на политически ръководства и кабинети всъщност забравяме кои са най-важните въпроси за нас. А ключова цел номер едно на всяка развита държава трябва да е осигуряване и гарантиране на сигурност и стабилност в здравеопазването.
По-големият бюджет за здравеопазване сякаш не успява да компенсира нуждата от реформи?
Бюджетът е по-голям от предходната година благодарения на по-големия обем средства, които се събират от нашите здравни вноски, а не защото сме увеличили средствата, които заделяме за здраве. Много по-важно от това колко е бюджетът е как сумата се изразходва. Важни са механизмите, по които средствата се разпределят по различните направления. За съжаление, в болнична помощ ние не наблюдаваме никаква промяна в концепцията, никаква промяна в цените на клиничните пътеки, нито през тази, нито през предходната година. Инфлацията обаче е по-голяма и реално няма обяснение как болниците трябва да се справят – някои от тях трупат загуби, други търсят начини за оцеляване в условията на свободна конкуренция чрез доплащане на услугите, които предоставят. В крайна сметка се оказва, че при този здравен модел, поне в частта болнична помощ, не могат да се покрият реалните разходи.
А отпадането на лимитите за лечебните заведения не донесе ли положителна промяна?
Отпадането на лимитите беше едно правилно от правна гледна точка решение, което обаче постави нови неизвестни. И в момента болниците функционират при външно определени бюджети, а сумите над тези бюджети не им се заплащат навреме. В началото на месец май не са заплатени отчетени суми от миналата година, което означава забавяне от 6 до 8 месеца за дейности, които са изработени и отдавна е трябвало да бъдат покрити. Т.е. тук отново виждаме едно неразбиране на проблема как функционират лечебните заведения за болнична помощ и въобще как са формирани цените на пътеките.
През април от БЛС излязоха с позиция, в която посочват, че един от начините за справяне с проблемите в здравеопазването е повишаване на здравната вноска. Това ли е пътят, по който трябва да се обедини обществото да върви?
Увеличаването на здравната вноска е един от механизмите, по които ние бихме могли да реформираме системата по един от основните проблеми, а именно дефицита на средства за здраве. Другият начин би могъл да бъде създаването на допълнително здравно осигуряване, т.е. либерализиране на касата с въвеждане на втори и трети стълб – модели, които работят добре в доста европейски държави.
Време е този тежък и най-наболял въпрос да бъде поставен на дневен ред и темата да бъде решена, както на политическо, така и на икономическо и социално ниво. Това е и една от ключовите теми, които ББА поставя на дневен ред по повод отбелязването на своята 10-годишнина.
Преди три години изнесохте данни, че здравните осигуровки в България през целия ни живот се равняват на стойността на една операция в Германия или Турция. Към днешна дата вероятно няма промяна?
Да, това продължава да е факт. Искам да подчертая, че когато говорим за инвестиции в здравеопазването, всъщност всеки един от нас инвестира в нашето здравеопазване със своите здравни вноски, които акумулирани в здравната каса, използваме за разпределението им по направления. Другата част от инвестициите идва от лечебните заведения, които трябва да могат да си позволят да инвестират в ново оборудване, развитие на кадри, въвеждане на нови иновативни методи на лечение, развитие на своите бази и т.н. Без тези два източника на финансиране не можем да развиваме здравеопазването и да очакваме да имаме качество на световно ниво.
За да инвестират обаче, лечебните заведения имат нужда от това да получат справедлива цена за своите услуги.
Българска болнична асоциация вече 10 години е част от здравеопазването и живее с неговите проблеми и предизвикателства. Кои са за вас най-важните теми на дневен ред и каква промяна искате да видите осъществена?
По повод отбелязването на 10 години ББА ние обобщихме 10 важни проблема, които смятаме, че са топ приоритети и по който трябва да се концентрираме оттук нататък в намирането на решения. Стана вече въпрос за най-тежкия проблем и той е тежък, защото промяната на здравния модел изисква едно непопулярно политическо решение. Това обаче не е единственият проблем, а зад него стоят натрупани от години и други проблеми – с кадрите в здравеопазването, за които липсва мотивация и дългосрочна визия за това как ще се развиват в България. Нещата са взаимосвързани, защото колкото по-силно и независимо е едно здравеопазване, а не с висящи дългове и неплатени от касата лимити в продължение на 8 месеца, толкова по-привлекателен ще бъде този сектор.
Свидетели сме на дефицити като цяло в системата, включително и в извънболнична помощ, които се отразяват на функционирането на здравеопазването и най-вече се отразяват на пациента.
Отправната точка на всички в здравния сектор трябва да е само един – пациентът да бъде доволен и спокоен и да знае, че за него се полагат най-добрите и качествени грижи. По тази причина считаме, че трябва да се акцентира върху инвестиции в здравеопазването, развитието на нови дейности да бъде стимулирано там, където това има своята обосновка.
Сред другите ключови теми, по които ББА смята, че трябва да се работи приоритетно за промяна, са достъпът до лекарства, включително да бъдат решени проблемите с онколекарствата, осигуряване на стабилност на нормативната уредба и въвеждане на реални медицински стандарти и алгоритми, които да отговарят на нивото на развитие на медицината в България. В същото време ни е необходима държавна политика за киберсигурност и изкуствен интелект в лечебните заведения. И разбира се, според нас е време да се разгледа въпросът дали ще преминаваме от клинични пътеки към диагностично-свързани групи – нещо, което се надяваме, че след като успеем да въведем електронното здравеопазване, да бъде разгледано като следващ етап от еволюцията на сектора.
ВИЗИТКА
Адв. Свилена Димитрова е председател на Българска болнична асоциация трети мандат. Тя е с над 24 г. опит в корпоративното право и преговорите, а последните 12 г. специализира и медицинско право. От 2015 г. до 2019 г. адв. Димитрова е заместник-председател на ББА, а през 2018 г. е председател на ЦСМ при Софийски районен съд и Софийски градски съд, член е на европейските правни мрежи ULN и GEMME.
Цялото издание на Капитал Здраве можете да разгледате тук
