07.03.2017
Източник: Zdrave.net
Националният рамков договор няма да реши проблема с трупането на дълговете. Това заяви директорът на кардиологичната болница „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев. „Вярно е, че за извънболнична помощ са дадени малко повече средства. За болнична помощ обаче, ако за миналата година изпълнението на бюджета е било 137,4 млн. лева на месец, за тази година се дават 133,7 млн. лв. Като база, цифрите са по-ниски“, каза той.
По думите му най-положителното в Националния рамков договор е това, че е бил подписан. „Възстанови се договорното начало, което е залегнало в Закона за здравното осигуряване, което не се спазваше последните години по стечение на обстоятелствата. Вторият положителен знак е, че лимитите на болниците вече са за три месеца, а не месец за месец. За мен още по-добре би било да се дават за 6 месеца, защото всеки знае, че има слаби месеци. Но дори и за три месеца дава глътка въздух“, каза проф. Начев.
Според него за да се реши проблемът с дълговете, първо трябва да се направи анализ на причините, поради които те се трупат. „Може би от една страна е неправилното остойностяване на медицинската услуга. От друга страна, трябва да се направи анализ на приходи - разходи на съответните лечебни заведения, които трупат дългове и да се види причината“, каза проф. Начев.
„От повече от 6 години всички болници с повече от 51% държавно участие даваме информация на НЗОК, на Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването чрез РЗИ всеки месец за средната стойност на пътеките. Събра се достатъчно информация за това кое колко струва и може реално да се каже кое колко струва на болничните заведения“, допълни той.
Като пример той даде най-скъпата пътека в кардиохирургията - „полиорганна недостатъчност“. „НЗОК плаща за нея 14 500 лева. Няма средна цена под 22-23 000 лева, която да е струвала на болницата. Няма такъв месец, в който тази пътека да е струвала по-малко от 22 000 лева и това е при всички болници. Затова болниците не искат да взимат тежки случаи, влизат в разходи, които никой не ги покрива. И още нещо – капиталовите разходи са над 1 млрд., а в бюджета на МЗ за тях са отделени 15 млн. лв. Е, как да стане?“, риторично попита проф. Начев.
Според директора на „Св. Екатерина“ най-добрият идентификатор е електронната здравна карта, но тя трябва да се изработи постепенно. „Когато се говори за идентификатора, ние се борим срещу източването на касата от дейност, която не извършена. По-сериозното източване на касата е дейности, които се извършват, без да са показани. Когато се прави процедура, от която пациентът няма нужда, се източват пари, но така се и застрашава здравето на човека. За съжаление, касата все още не оказва никакъв контрол по този въпрос. Тя сама не може да направи този контрол, трябва да търси съдействието на научните дружества или бордовете към БЛС по специалности, за да анализират случаите и виновните да бъдат санкционирани“, поясни проф. Генчо Начев.
Той коментира и темата с демонополизацията на НЗОК. „Има резон да се мисли за демонополизацията на здравната каса, но това не може да стане с административно-команден акт, а трябва да е поетапно. Защото извършване на демонополизация за един ден може да донесе много злини. Системата на здравеопазването не търпи резки промени“, категоричен беше проф. Начев.
