21.08.2019
Източник: в.
- Проф. Начев, представеният от здравния министър Кирил Ананиев модел за промяна на здравното осигуряване получи различни оценки. По него още се работи, но се върви към премахване на монопола на здравната каса. Какво е вашето мнение?
- Демонополизацията на здравната каса има и положителни, и отрицателни страни. Положителните са, че се създава конкуренция и че на фона на тази конкуренция частните здравни (застрахователни) фондове се очаква да оказват по-сериозен контрол върху изпълнителите на медицинска дейност. Негативът е, че парите, които ще бъдат за здравеопазване, ще са по-малко, защото освен администрацията на Националната здравноосигурителна каса ще трябва да се издържа и администрацията на тези фондове, без значение дали са 3, 4 или 5, защото трябва да имат готовност за разкриване на офиси в цялата страна. Второто неблагоприятно нещо при тази демонополизация, особено ако се направи изведнъж и рязко, е, че може да доведе до фалит на някои фондове и въобще на цялата здравноосигурителна или здравнозастрахователна система независимо от създаването на гаранционен фонд, както се предвижда.Този сценарий вече беше разигран през 90-те години на миналия век в Чехия и Унгария. Там касите фалираха. Затова е много по-добре постепенно да се стига до демонополизация на касата, като първо се подберат тези фондове, които наистина отговарят на съответните условия и най-напред поемат първичната доболнична помощ, т.е. общопрактикуващите лекари. След това, като се види колко от тях работят наистина добре и как се развиват, да им прехвърлят и специализираната доболнична помощ. На четвъртата година например, когато се види, че нещата вървят, тогава да се дава и болничната помощ. Това, което се предприема, е положителна стъпка, защото се върви напред и в правилната посока. Друг въпрос са средствата и дали времето до крайната цел е най-добре подбрано. Тези, които са против всичко това, не искат да се промени статуквото. Те нямат интерес да има контрол на качеството, на финансирането за какво и как се харчат парите, защото няма да могат да продължат да отчитат дейности, които не са извършили.
- Но според вас е "по-безопасна" поетапната промяна.
- Постепенното въвеждане би довело до много по-меко демонополизиране на касата, но това наистина е мое предложение. Всеки ход напред, като това да се предложи нов модел, за мен е много добре. Единственото, което не е добре в този модел, е, че не се очаква в здравеопазването да влязат допълнителни средства, а според статистиката повече от 45 % от разходите в системата се плащат от хората. И най-важното е, че не се знае за какво отиват над половината от тези пари. Освен това има и много здравнонеосигурени - над 700 000 са, като голяма част от тях не са социално слаби. Затова би било добре да има финансова полиция и неплащането на осигуровките да се инкриминира - това е изискване по закон, а законът е задължителен за всички. Трябва да има санкции.
- Нека видим нагледно евентуалното приложение на предлагания бъдещ модел. Съвсем скоро извършихте сложна и рядка операция на мъж с аневризма и рак на коремната аорта, като оперирахте едновременно с проф. Никола Владов. В такава ситуация кой и как би трябвало да поеме разходите за всичко това и колко струва една такава операция?
- Не мисля, че ще има някакви сътресения. Разходите ще се поемат пак или от здравната каса, или от избрания от пациента фонд. Важното е да не се допуска това, което касата правеше
- при комбинирани операции да плаща само едната пътека само защото са извършени в един и същи ден. Не може да има такова нещо, трябва да се-заплащат всички интервенции. Имал съм случай на пациент със сърдечно заболяване, при който се оказа, че артериите, които снабдяват мозъка му, са стеснени и ако не се изчисти и този проблем, рискът да получи инсулт, след като се сложи байпас, е много голям. Това ли трябва да направя? Не е ли по-важен човекът? Ако интервенциите се направят през един месец, касата плащаше без проблем. Освен това при комбинираните операции се спестява не само на пациента една допълнителна анестезия, но и още един разход на касата, която иначе ще трябва да плати две анестезии. Добре, че този проблем се реши и вече се заплаща всичко, но това пак стана след много ходене, обяснение и настояване.
- Кой е най-големият проблем на сегашната система, който ще бъде проблем и в бъдеще, ако не се реши?
- Сегашната система на задължително здравно осигуряване е "инвалидна" още в началото си, защото няма реално остойностяване на медицинските услуги. Има едни пари, които НЗОК разпределя от името и в полза на задължително здравноосигурените лица, но това разпределение е неефективно, защото има различни пътища да се източва касата - плаща се за отчетена, но неизвършена дейност или за дейност, която не е трябвало да се извърши, без да има възможност за извършване на контрол на това все още. Има инициатива от страна на касата експерти от всяка област да извършват контрол на свършеното и дали е имало показания от него. Започнато е, но още няма сериозни резултати, за да може да се отчете ефектът. Затова първата стъпка преди каквито и да било промени в здравноосигурителната-застрахователна система е реалното остойностяване на медицинските услуги, в което влизат трудът и режийните разходи, а не само тези за консумативи и лекарства.
- Колко време би отнело това?
- Според изказване на министър Кирил Ананиев, остойностяването вече е започнало. Според мен за 6 месеца то може да се извърши. Самото остойностяване на всяка услуга не е трудно да се направи, трудно е да се планира колко пари реално са нужни на здравеопазването, за да се покрие всичко това.
- Защо?
- В момента в резултат на отчитане на дейности, които не са извършени, както и на такива, които не е трябвало да бъдат извършени, има кардинална промяна в статистиката за здравната заболеваемост в страната, защото в нея влизат и тези хора, които са отчетени само с химикал, а изобщо не са влизали в болница, както и тези, на които е направена някаква процедура само за да се вземат пари от касата. Всичко това изкривява статистиката страшно много. По тази причина дори да се знае цената на една услуга, трудно може да се каже какъв бюджет общо ще е необходим, защото данните са лъжливи. До 2002 г. хоспитализациите бяха 1,2 млн., а сега са над 2,5 млн., като в това време населението намаля. Как да си обясним това, освен с начини за източване на касата, които въпреки всичко донякъде са оправдани, защото парите, които пък касата дава, не са реални и болниците не могат да се издържат. След остойностяването пък трябва да се въведат и критерии за качество, които да се проследяват и когато извършената дейност не ги покрива, тогава да не се заплаща и дори да има санкции. Това е контрол. Защото в момента в медицинските услуги съществува свободия, каквато няма в нито един друг бизнес по света, която се изразява в това, че още преди да започнете бизнеса си, знаете, че каквото и да произведете, ще ви се заплати. Трябва да се вкара ред - да се плаща за определено качество. В Белгия например можеш да сложиш колкото искаш стента. Но ако разберат, че един не е сложен по показание, 3 г. губиш право да упражняваш професията си. И лекарите там не смеят да го правят. Реална цена, качество и жесток контрол са най-важните неща в една система. Едва след въвеждането им можем да разчитаме, че ще има промяна в начина на финансиране. Да не говорим че още 2005 г. имахме възможност да въведем диагностично свързаните групи като начин за финансиране вместо клиничните пътеки. Не навсякъде, а в 38 болници, защото е свързано с подготовка на кодировчици. Дори бяхме обучили необходимата бройка по програма на Световната банка. Идеята беше, като се въведе в тях, те да започнат да обучават за останалите болници и постепенно да се въведе изцяло. Изчисленията тогава показаха, че разходът за здравеопазване ще се качи с 50% и тази стъпка не се предприе. Оттогава разходът се качи с 300%. Минаха 14 години, щяхме вече да сме забравили, но това е история.
- Кое е по-добре - no-висока здравна вноска за цялостно подобрение на системата или допълнително здравно осигуряване?
- Грешно е да се качи процентът на здравната вноска, преди да са направени промените, защото така парите просто потъват. И 12% да стане вноската, е нерентабилно, защото парите се използват неефективно. За 5 г. те се увеличиха с над 1 млрд. лв. и също толкова не стигат, колкото и преди. Отчетността става все по-обширна - с химикал се изкарват много повече пари, отколкото със скалпела и слушалката. Това трябва да спре и когато всичко се вкара в ред, може да се каже, че парите от вноски покриват 70 или 65% от необходимото. След това може да се направи обществено обсъждане какво предпочитат хората да се качи вноската и да покрива 80% или да си остане така и 30% да се покриват отделно Но тогава решението ще е на база на обективни факти. Така ще може да се определи и какво ще се съдържа в основния пакет, с който ще се покриват тези 70%.
- Основателни ли са притесненията, че новият модел ще доведе до самозакриване на болници, ако никой осигурител не сключи договор с тях?
- Вероятно да, но болниците са твърде много за 7 млн. население. Пример за подобни действия, при това целенасочени, е Швейцария, която преди 5 г. имаше бюджет за здравеопазване равен на БВП на България и беше с население малко над 8 млн. Там съкратиха 20% от болниците си. Разбира се, не трябва да забравяме, че там има добре организирана спешна помощ, включително с въздушен транспорт. Следващ пример е курортът Кицбюел в Западна Австрия - закриха си болниците, а там има над половин милион туристи сезонно. Останаха само кабинети, казаха, че Инсбрук е на 120 км. Така голяма част от болните се лекуват в амбулаторни и домашни условия, а в България се приемат всички в болница, за да може тя да се издържа.
- Друг важен проблем са белодробните трансплантации. Споменахте, че отказът на Австрия да приема пациенти не само български, а въобще чужденци е заради затягане на контрола на органния туризъм.
- Официално такава информация не се дава. Това е мое лично мнение. Проблемът се появи изведнъж, както и че условието е въобще за чужденци. Това ме кара да мисля, че реакцията им е свързана с една конференция в Истанбул за затягане на мерките за преустановяване на трансплантационния туризъм и търговията с органи. Австрия иска да се предпази от такова нещо.
- А как върви обучението на наши специалисти?
- Обществото се разтревожи много в последно време и е много чувствително на тази тема. Чисто оперативно няма проблем да почнат да се правят белодробни трансплантации у нас, но трябва да се стикова протичането на процеса. Голяма част от това е свършено. Знае се, че операциите и проследяването на пациента до изписването му ще се правят в "Света Екатерина", а подготовката и продължителното проследяване ще се прави от пулмолозите на ВМА. Имаме и готови протоколи за работа както на болницата във Виена, така от Сан Диего. Остава само специалистите да преминат обучения. Достатъчно е 2 пъти за по 3 месеца два екипа да изкарат специализация в център с много трансплантации. В Хановер например се правят по 260-270 трансплантации на бял дроб годишно, а във Виена - 250-260. Това значи, че средно на 2 дни се прави трансплантация. За 3 месеца лекарите ще могат да видят 45 трансплантации, което е напълно достатъчно. Въпросът е да се проследи стилът на работа и координацията, защото трансплантацията, която и да било, в огромната си част е логистика - как ще направиш последователността и как ще комбинираш уменията и познанията на различни специалисти, за да работят като едно. Смятам, че в средата на 2020 г. ще може да се направи първата трансплантация на бял дроб у нас, ако се изпълнява тази програма. Добре е за първите две от тях да дойде специалист от чужбина, както беше при въвеждането на чернодробните трансплантации.
- През септември предстои голям конгрес, разкажете за него.
- От 6 до 8 септември в София ще се проведе годишният конгрес на Световната, организация на гръдните и сърдечносдови хирурзи. Аз съм председател на организационния комитет и поемам президентството на тази асоциация за 1 година. Ще дойдат светила и едни от водещите хирурзи в тези области от над 40 държави, включително Япония, Корея, Китай, Казахстан, Русия, Украйна, Беларус, цяла Европа, Австралия, Бразилия, Аржентина, САЩ, Канада и много други. Това е голям успех за България не само заради ранга на конгреса, но и защото е невероятна възможност за обмяна на опит във всички нови тенденции в лечението на тези заболявания.
***
CV
Носител е на орден "Стара планина първа степен" за изключителни заслуги в науката и развитието на кардиохирургията в България
Главен координатор на експертния съвет по кардиохирургия към министъра на здравеопазването
Има специалности по хирургия и по кардиохирургия в Медицинския университет в София и специалност по сърдечносъдова хирургия към Европейския борд по гръдна и сърдечносъдова хирургия. Има и специалност по здравен мениджмънт
Специализирал е в САЩ, Германия, Англия. Автор е на 7 дисертации и над 230 научни публикации
