Оценка на въздействието от въвеждането на тютюневи изделия с модифициран риск (ТИМР) върху здравето на населението като цяло

05.08.2022

Източник: Филип Морис Интернешънъл (ФМИ)

 

Сравнителен анализ на различни подходи за моделиране

 

През 2018 г. експерти от различни области се събраха в Ню Йорк, за да извършат съвместен преглед на съществуващите модели за измерване на въздействието от въвеждането на продукти, за които се приема, че са ТИМР за целите на моделиране на здравето на населението. Резултатът от тяхната работа е публикуван в обзорна статия, написана от прилагащите моделите. Учените споделят извода, че въвеждането на ТИМР на пазара вероятно ще има ползотворен ефект върху здравето на населението.

 

Най-доброто, което един пушач може да направи, за да намали свързаните с пушенето рискове, е да спре да пуши. Въвеждането на ТИМР на пазара е част от стратегия за намаляване на вредата за пушачите, чийто избор е да не се отказват от употребата на никотин. За да се предлага като ТИМР, едно изделие следва да е подкрепено с научни доказателства за значително намаляване на вредата и/или излагането на вредни токсични вещества в сравнение с продължаващото пушене, и да носи ползи за здравето на населението като цяло.

 

Следователно наред с ефектите от тези продукти за отделните индивиди е важно и да се разбере как въвеждането на ТИМР може да повлияе върху здравето на населението като цяло. Нови тютюневи изделия се продават в търговската мрежа от по-малко 10 години, а конкретни продукти получават решение да се предлагат като ТИМР едва през 2019 г.  По тази причина реалното им въздействие върху здравето на населението все още не може да бъде количествено определено и затова са необходими епидемиологични доказателства, които да дадат отговор на следните въпроси:

 

●  Какъв е относителният риск от развитие на заболяване при хора, които употребяват само ТИМР, в сравнение с хора, които пушат само цигари?

●  Какъв е точният процент на хората, които започват употреба на ТИМР?

●  Колко хора, които в противен случай биха продължили да употребяват тютюн или никотин, започват употреба на такива изделия след въвеждането им като ТИМР?

●  Колко пушачи, които в противен случай биха отказали цигарите, преминават вместо това на ТИМР?

●  Колко хора употребяват едновременно и ТИМР, и цигари?

●  Какъв е относителният риск при тази двойна употреба в сравнение с този при пушещите само цигари?

●  Какви са промените в риска, свързани с различните ТИМР, предлагани на пазара? Както и с комбинираната им употреба?

●  Колко хора променят модела си на употреба на продукти? С други думи, какъв е делът на хората, които преминават от една група потребители на тютюн в друга (т.е., непушач; пушач; употребяващ ТИМР; употребяващ повече от един продукт; или бивш пушач) за определен период от време?

 

До събирането на надеждни данни в отговор на тези въпроси, може да се прилагат подходи за моделиране, за да се изчислят и сравнят индикатори за здравето на населението с или без реално въвеждане на ТИМР или на продукт, за който се предполага, че е ТИМР, за целите на моделирането.  


 

Оценка на въздействието на въведените неотдавна тютюневи изделия с модифициран риск върху здравето на населението: сравнение на различни подходи. Това е скрийншот на публикуваната обзорна статия, която е с отворен достъп и може да се свали безплатно на уебсайта на публикацията. Публикувана в Nicotine & Tobacco Research, 2020.

 

Експерти по моделиране проведоха среща в Ню Йорк.

 

През 2018 г. учени от тютюневата индустрия и от академични институции се събраха в Университета на Ню Йорк, за да обсъдят различни модели. Там учените разгледаха, сравниха и коментираха съществуващите модели за измерване на въздействието от въвеждането на ТИМР върху здравето на населението. Резултатът от съвместната им работа е публикацията на обзорна статия, написана от присъстващите на срещата и други експерти с публикации на съответните модели.

 

13 модела бяха достъпни за преглед по времето на провеждане на срещата. Шест от тях са финансирани от тютюневите компании и седем – от публични фондове. С  изключение на три модела, които са обсъдени подробно в обзорната статия, моделите са на база кохорти, което означава, че се проследява дадена съвкупност във времето при нулев сценарий (без въвеждане на ТИМР) и при алтернативни сценарии (с въвеждане на ТИМР). На база на приблизителна оценка на рисковите фактори в съчетание с моделите на употреба във времето моделите изчисляват промените в смъртността, свързани с въвеждането на ТИМР.

 

 

Кратък преглед на принципа на моделите за оценка на въздействието от въвеждането на ТИМР върху здравето на населението.

 

Моделите имат различна структура, боравят с различни входни данни и допускания по отношение на споменатата по-горе несигурност. Например оценката на рисковия фактор, свързан с ексклузивна употреба на ТИМР, варира за различните модели. В повечето модели се прилага фиксирана стойност, докато в други модели е отразена несигурността на риска, като се допуска тази стойност да варира. В разгледаните модели, където сe прилага фиксирана стойност, рисковият фактор се базира на мнението на експертите или на токсикологични, клинични или национални здравни данни. Стойността е в диапазона от 0.04 до 0.25, което сочи, че вредата, свързана с употребата на ТИМР, се определя като по-ниска от тази при употреба на конвенционални цигари. За да се поставят нещата в контекст, трябва да се знае, че относителният риск за непушачите е 0, а относителният риск за пушачите е 1.

 

Начините, по които се употребяват различните продукти и промените в употребата им с течение на времето също се различават значително в различните модели, както при нулевия, така и при алтернативните сценарии. Например в някои модели са включени отказът или връщането към употребата на даден продукт, докато в други не са. Някои модели обхващат вариации на начините на употреба по пол и възраст, а други не. За нулевия сценарий във всички модели като източник на информация за начините за употреба и промените в тях се използват национални данни. За алтернативните сценарии в някои модели се прилагат хипотетични начини на употреба, а в други се използват данни от проучвания с потребителите. Всички тези аспекти са подробно обяснени в обзорната статия.  

 

 

Целта на прегледа не е да се вземе решение кой модел е най-добър. Тя е по-скоро да се представи анализ на различията (а оттам и на сходствата) между моделите и да се разгледа как тези различия влияят на резултатите. Експертите споделят мнението, че моделите могат само да наподобят реалността, и че те имат редица ограничения, но, ако са базирани на правдоподобни ситуации, те могат да дадат полезна информация за това как различните хипотези се отразяват на промените в смъртността след въвеждане на ТИМР.

 

Заключения

След подробен преглед на 13-те модела експертите достигат до извода, че въвеждането на продукти, за които се предполага, че са ТИМР, вероятно ще има ползотворен ефект върху здравето на населението. Доразвиването на моделите, включително с резултати от епидемиологични проучвания, когато такива бъдат събрани, ще позволи да се направят по-точни прогнози за ефектите от въвеждането на ТИМР върху здравето на населението.

 

Материалът се публикува със съдействието на Филип Морис България.

 

*Статиите публикувани в рубриката  "Наука и иновации" е предоставена от авторите на съответните материали, които отговарят за верността на съдържанието.


© 2022 BBA All rights reserved!