07.06.2024
Решението на Конституционния съд за противоконституционност на лимитите в болниците има директно действие. От това следва, че НЗОК и БЛС трябва да приведат в съответствие с него всички норми на действащия Национален рамков договор, както и на останалите актове, уреждащи заплащането на дейността на болниците, които си противоречат с него. Това се посочва в съвместна декларация до Надзора на Здравната каса и Българския лекарски съюз, подписана от всички болнични сдружения: Националното сдружение на частните болници (НСЧБ), Българската болнична асоциация (ББА), Асоциацията на университетските болници в България (АУББ), Националното сдружение на областните многопрофилни болници (НСОМБ) и Сдружението на общинските болници в България (СОББ).
От сдруженията отбелязват още, че предложението за намаляване на цените на клиничните пътеки за някои болници от една страна не фигурира в настоящия НРД, а от друга – би ощетило не само съответните лечебни заведения, но и пациентите им.
Ето и цялата декларация на болничните сдружения:
УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д-Р СТЕФАНОВСКИ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ Д-Р МАДЖАРОВ,
На 11 април 2024 г. Конституционният съд отмени разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която ограничава заплащането на извършена медицинска дейност от болниците до стойностите, посочени в бюджетите им. Решението на КС възстановява възможността НЗОК да заплаща на лечебните заведения за болнична помощ надлежно изпълнената и отчетена „надлимитна“ дейност.
Решението на Конституционният съд има директно действие, от което следва и извода, че НЗОК и БЛС следва да приведат в съответствие с решението на КС всички норми на НРД 2023-2025 г. и на останалите актове, уреждащи заплащането на дейността на болниците, които влизат в противоречие с него.
Последното произтича от чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, според който: „Възникналите правни последици от акта по ал. 2 се уреждат от органа, който го е постановил.“ КС е имал възможност да изясни изрично, че „от обвързващото действие на решенията на съда следва, че всички правни субекти са задължени да ги съобразяват. В правовата държава неизпълнението на решенията на Конституционния съд, неточното им изпълнение или заобикалянето е нарушение на Конституцията.“ Конституционният съд припомня, че окончателността се проявява и по отношение на възможността за последващо приемане на правна уредба в противоречие с акт на съда (така Решение № 7/21.11.2023 г. по к.д. № 12/2023г.).
В разрез с постановеното от КС решение и съдебна практика, обвързваща всички органи и институции да спазват това решение, вместо да се предприемат необходимите действия за синхронизиране на подзаконовата нормативна уредба с решението на КС, се търси нов начин за париране на тези плащания към лечебните заведения.
Това се потвърждава от писмото на УС на БЛС адресирано до НЗОК, в което се предлага механизъм за заобикаляне на решението на Конституционният съд - на болниците, които са надвишили лимитите да им се плаща на по-ниски цени. Така за една и съща дейност на едни болници ще бъде платено по една цена, а на други болници по друга. Лечебните заведения, които са търсени от пациентите, защото лекуват по-добре, ще бъдат наказани с намаляване на цената, а тези, които не лекуват добре и не са търсени от пациентите, ще бъдат облагодетелствани от това.
В решението на КС е прието, че „Разходът за лечението на едно конкретно лице ще бъде с еднаква тежест от гледна точка на общата разходна част на бюджета на НЗОК, без значение дали е било лекувано в лечебното заведение с „нарушени“ обеми и стойности по договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО, или е трябвало да получи медицинска помощ от друг изпълнител на болнична медицинска помощ с „разполагаем обем“. И юридически, и математически погледнато, прилагането на абсолютната забрана по чл. 55а, ал. 2 ЗЗО не дава никаква конкретна гаранция, че повече здравноосигурени лица ще имат право да получат лечение, финансирано по бюджета на НЗОК.“ Пак в Решението на КС се съдържа и статистика по отношение разходите за лечение на пациентите и варирането им.
Обръщаме внимание и на факта, че предложената от съюза опция за плащане на по-ниски цени на едни лечебни заведения не е уредена и не съществува като възможност в НРД 2023-2025. От своя страна приемането на такава разпоредба би означавало, че лечебните заведения, които имат висококачествена медицинска помощ и са търсени от пациентите, защото предлагат квалифицирана услуга, ще бъдат наказвани с намаляване на ценните, а тези, които „не лекуват добре“ и не са търсени от пациентите, което зависи и от региона, да бъдат облагодетелствани. Подобно дискриминационно и противоречащо на вътрешното ни и европейското законодателство предложение, би препятствало развитието на здравеопазването в България и би насочило пациентите ни да търсят медицинска помощ в чужбина.
Подобно санкционно изменение в цените за болниците, достигнали лимитите, води и до нарушаване на правата на здравноосигурените лица. Понятието „достъпна медицинска помощ“ по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Конституцията означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване, равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението.
Конституционно скрепеният принцип на равенство с чл. 6 ал. 1 от Конституцията на Република България, предполага да се държи сметка за общата законова рамка, касаеща конкретна сфера на обществените отношения. В тази насока еднозначно е идентифициран прогласеният с чл. 5 т. 5 от Закона за здравното осигуряване принцип на равенство за здравноосигурените лица при ползването на медицинска помощ. Това ще рече, че при възникнала необходимост всяко задължително здравноосигурено лице е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности.
Противно на изложеното предлаганото изменение означава дискриминиране на определени пациенти за сметка на други, тъй като срещу здравноосигурителната си вноска, пациентите ще получат различно платена услуга (по-ниско платена). По-ниско платената услуга е закономерно да бъде и с по-ниско качество, поради необходимостта от ограничаване на разходите. Което е в ущърб както на пациентка, така и на развитието на здравната ни система, която и без това изостава от европейската.
Приемането на подобно предложение би означавало да се наруши Конституцията на Република България и по специално принципа на правовата държава заложен в чл.4, така и принципа заложен в чл.19,ал.2 от КРБ, според който „законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.“
Противоречие би се създало и със Закона за здравето, а именно на предвиденото в чл.2 „Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги“.
УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д-Р СТЕФАНОВСКИ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ Д-Р МАДЖАРОВ,
На този етап лечебните заведения не участват пряко в преговорния процес между НЗОК и БЛС, които определят цените на клиничните пътеки. Но е важно да не забравяме, че лечебните заведения са страни по договорите с НЗОК.
По тази причина, за да се преодолеят противоречията на сегашната нормативна уредба с решението на Конституционния съд, изразяваме готовност за подпомагане в намирането на решение, преговори, в т.ч. даване на идеи за подобряване начина за осъществяване на контрол на разходването на тези публични средства.
Освен това отпадането на дисциплинарната мярка за неплащане на надлимитната дейност, не оставя касата без възможност за санкции при нарушения от страна на лечебните заведения. Така в чл. 59, ал.11 от Закона за здравното осигуряване са предвидени редица състави на нарушения, с нелеки финансови санкции. Също така НЗОК може едностранно да прекрати договора с лечебното заведение като вид санкция при констатиране на хоспитализации, за които няма медицински индикации и които не са основателни.
С оглед на изложеното, ние, в качеството си на представителите на лечебни заведения от всички форми на собственост, призоваваме да се направи обсъждане, с всички участващи и заинтересовани страни в този процес като НЗОК и БЛС предприемат необходимите действия да се премахнат всички текстове от НРД 2023-2025, които влизат в противоречие със закона и Конституцията, съгласно решението на Конституционния съд от 11 април 2024 г.
Призоваваме Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2024 г. приети от НС на НЗОК на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК, да бъдат приведени в съответствие с решението на КС, а Механизмът за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицински помощ по ЗБНЗОК за 2024 г., по реда, на който от НЗОК се заплаща цялата извършена дейност по КП/КПр/АПр на изпълнителите на БМП в годишния период да бъде отменен изцяло.
С УВАЖЕНИЕ: Красимир Грудев – председател на УС на НСЧБ
Адв. Свилена Димитрова – председател на УС на ББА
Проф. д-р Красимир Иванов – председател на УС на АУБ
Д-р Васислав Петров – председател на УС на ННСОМБАЛ
Д-р Неделчо Тотев – председател на УС на СОББ
