15.07.2016
Източник: Zdrave.net
„Недопустимо е, ако има отчетени спешни пациенти, да се говори, че не могат да бъдат заплатени, защото бюджетът бил недостатъчен. В Конституцията пише, че когато бюджетът е недостатъчен, особено за спешни пациенти, държавата може да се намесва, т.е. може да додаде към бюджета на Здравната каса.“ Така председателят на Българската болнична асоциация д-р Иван Маджаров коментира пред Zdrave.net информацията, че болници са принудени да лекуват пациенти с инфаркт и други спешни случаи, без дейността им за това да бъде покрита от Здравната каса, тъй като излизат извън определените лимити.
Според д-р Маджаров лимитите на болници са наложени заради генерално лимитирания бюджет. „Лекарите трябва да изработят своите възнаграждения и колкото повече пациенти приемат, толкова по-добро заплащане ще получат. Този модел води до натиск върху системата за болнична помощ. Търси се начин, при който да овладеем тази зависимост. Може например статистически да се следи дали дадено лечебно заведение излиза извън световните стандарти, да речем за случай на перитонит, или тежки заболявания, което автоматично ще води до по-ниско заплащане. Това трябва да става чрез електронна система и да е заложено скрито, да не го вижда самия изпълнител, за да работи като лекар, а не като счетоводител“, каза д-р Маджаров.
Той подчерта, че трябва да се върви към модел, в който независимо, че заплащането е свързано с извършената работа, самият изпълнител не трябва да знае в момента, в който извършва действието, каква финансова изгода му носи, тъй като зависимостта между заплащане и оборот от пациенти е в основата на индуцираното хоспитализиране, което изкривява и статистиката, изкривява и медицината в България.
Според д-р Маджаров остойностяването на лекарския труд и медицинските дейности трябва да бъде направено като се използва опита на държавите, които са по-напред в пазарната икономика на здравеопазването, но пречупен през възможностите на нашето общество.
„БЛС са се ориентирали към френската система. Оттам казаха, че ще бъдат използвани само принципите за оценка на дейности, извършвани от лекари и специалисти по здравни грижи и ще бъдат пречупени през българския стандарт на живот. Проектът на Министерството на здравеопазването е възложен на експертна фирма, която да прави остойностяване и се отнася както за медицинските дейности, така и за лекарския труд. Според мен, ако трябва да остойностим само преки или косвени разходи за дадена манипулация или за лечението на даден пациент, не е трудно. Да постигнем обаче реално остойностяване на труда на медицинските специалисти е доста по-трудно, ако не използваме наистина някой челен опит“, каза д-р Маджаров.
Той смята, че голямата разликата в заплащането на лекарите идва не от големите заплати на някои специалисти, а от по-ниско остойностени дейности в дадени специалности, които така стават неатрактивни. „Би трябвало да мислим как да направим така, че тези заплащания да се подобрят, а не да намаляваме заплати“, каза д-р Маджаров.
