17.02.2017
Източник: в. 24 часа
Цената на който и да е продукт, включително и на лекарствата, е относителна величина. Купувайки медикамент, човек купува по-скоро ефекта от лечението с него, а не толкова самото хапче. Затова и за цените на лекарствата на българския пазар има какви ли не теории. Според мнозина те са завишени, не съответстват на покупателните възможности на средния българин, често същите лекарства могат да се намерят по-евтино в чужбина.
Според самите производители и вносители нещата стоят по друг начин. В България, както и във всички страни от ЕС, действа референтно правило за определяне на цените на медикаментите, които се отпускат с рецепта. Те се сравняват с цената на същото лекарство на 18 пазара в общността. И на реимбурсиране подлежи само онова, за което се докаже, че се продава най-евтино на тези пазари.
Ако попитате самите фармацевти, те ще ви кажат, че не е много разумно българският пазар да се сравнява например с полския, който има други размери. Но това се прави. В Полша от същото лекарство ще бъдат продадени поне 6 пъти повече опаковки и производителят ще реализира несравнимо по-голяма печалба при почти същите разходи.
Остава единствено възможното - преговори до дупка с държавата и постигане на компромиси за цените, отстъпките, процентите на реимбурсация.
Съществен проблем на нашия фармацевтичен пазар, за който се говори от години, но все още не е намерил разрешение, е т.нар. паралелен износ. Той е доказателството, че цените на вносните лекарства у нас са доста ниски. Те са толкова ниски, че понякога за търговците е по-удобно да изкупят от аптеките определени количества и да ги изнесат в държава, в която цената е значително по-висока. И то въпреки надценката на аптеките.
Паралелният износ лишава много българи от адекватно лечение. Не минава много време и се появява информация, че едно или друго важно лекарство е станало дефицитно. Вносителят твърди, че е внесъл достатъчни количества, но това не топли болните. Често лекарството няма друг аналог и лекарите се чудят каква терапия да предпишат.
Една от промените на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, които второто правителство на ГЕРБ замисли, беше държавата да създаде търговска фирма за лекарства и да опита да договаря сама цените с производителите.
Повечето фармацевти се отнесоха с насмешка към това, а поради оставката промените не се реализираха. В крайна сметка лекарствената търговия по целия свят се извършва най-добре от самите производители.
Вносителите недоумяват по силата на какво техните централи в чужбина ще дават по-голяма търговска отстъпка на държавната фирма вместо на собствените си представители.
Генерични срещу оригинални
Много хора от бранша посочват, че има определено "лекарство ", което да излекува неблагополучията на този пазар.
Това е правителството да води по-активна прогенерична политика, т.е. да се прави по-голяма реимбурсация на генеричните лекарства вместо на иновативните, тъй като генеричните са по-евтини. Здравната каса разполага с една и съща сума, но по този начин повече хора ще имат достъп до лечение.
Самите аптекари твърдят, че все по-често стават свидетели как възрастни хора не изпълняват терапиите, които лекарят им е предписал, защото нямат пари за всички медикаменти. Подават рецептата, но искат примерно само едно от трите лекарства. По този начин след време нещата се усложняват и здравната каса пак харчи повече пари, този път за хоспитализация на болния.
У нас 100% реимбурсация има само за инсулина, докато в повечето страни от ЕС това важи за още много лекарствата. От тази година се въвежда 100% реимбурсация за хапчетата за високо кръвно, но с условности, които пак ще оставят много болни да си доплащат значителна част от цената.
Истината изисква да се каже, .че през последните години делът на генеричните лекарства в позитивния лекарствен списък се увеличава. Но се увеличава броят на опаковките, а не тяхната стойност, заради по-ниските им цени.
Прогенеричната политика има отрицатели - фармацевтични компании, които произвеждат и внасят иновативни лекарства. За да се създаде една нова молекула и да измине дългия път от лабораторията до аптеката, минават години и се изискват значителни капиталовложения. Често пъти едно ново лекарство струва на създателите си над 1 млрд. долара. Затова иновативните медикаменти са защитени с патент за 10 или повече години. Но и този срок понякога не е достатъчен, за да се възвърнат парите.
Втората здравна каса
По същество колкото повече пари се събират в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), толкова повече пари ще има както за лечение, така и за реимбурсация на лекарства. Но политиците у нас досега не са посмявали да направят две определени неща: да вдигнат здравните вноски и да създадат алтернатива на НЗОК - още една или няколко здравни каси, измежду които човек да избира, както сега избира пенсионния си фонд.
За вдигане на вноските се иска доста смелост. Но държавата може да направи поне едно нещо, което би увеличило постъпленията в касата - да внася пълната стойност на здравните осигуровки на децата, държавните служители и пенсионерите. Сега внася само 25% от тях, изчислени върху минималната работна заплата. В същото време пенсионерите са едни от най-големите ползватели на здравни услуги.
За алтернативните здравни каси проблемът е доста по-сложен. Дори да се направи това, трябва да стане внимателно, защото в ЕС вече имат горчив опит от либерализацията на този сектор. В Чехия например фалира една от най-големите здравни каси, която започна да привлича клиенти много агресивно, обещавайки им големи покрития от здравни услуги срещу минимални вноски.
Има още една възможност -намалението на ДДС върху лекарствата. Не че много политици не са го обещавали, но досега не се е намерил финансов министър, който да е склонен да пипа този най-голям и сигурен приходоизточник за хазната. Може би защото осъзнава, че това е като да се отвори кутията на Пандора -доста браншове ще имат основания да поискат същото.
Пазарът
И въпреки всичко българският фармацевтичен пазар се развива някак. Според регионалния мениджър на QuintilesIMS за България
Кунчо Трифонов до 2020 г. се очаква у нас употребата на нови лекарствени продукти да стигне 2% при 1,7% през 2015 г. Процентът на иновативните лекарства се движи около средния показател за света -55%.
До 2020 г. за България се очаква ръст от 7-8% на лекарствените продукти, а прогнозите за световния пазар са за 4-7% заради нарастващото население, по-големите инвестиции и новите терапии, комти навлизат. "Има събития в световен план, които не могат да се прогнозират, затова няма точни прогнози, но за спад в никакъв случай не може да се говори", казва Трифонов.
Продажбите в аптечната мрежа през последните години бележат в България устойчив ръст от около и над 10%. Той ще се запази и през следващите години, макар че все по-голям дял от него ще се дължи не точно на лекарствата, а на хранителните добавки. Но това е световна тенденция, която се дължи на желанието за по-здравословен живот и по-малко болнична помощ.
Броят на аптеките у нас е намалял с 10% за последните две години, като от пазара отпадат предимно единични аптеки. За сметка на това нараства значението на веригите аптеки. Към 2020 г. у нас ще има 2800 аптеки, т.е. по-малко от сега. Но това не означава недостиг, защото и сега повече от половината от продажбите на дребно се осъществяват от 30% от аптеките.
