28.07.2020
Източник: Clinica.bg
КОВИД-19 постави в неочаквана ситуация и пациенти, и лекари. Какво се случва в болниците, как се отрази пандемията върху дейността им, намаля ли тя или се увеличи, връщат ли се лечебните заведения към нормалния си ритъм на работа, попитахме адв. Свилена Димитрова. Тя е председател на Българска болнична асоциация.
- Адв. Димитрова, как се отразява пандемията на дейността и приходите в частните ЛЗ, намалели ли са?
Световната пандемия Covid- 19 е истинско предизвикателство за лечебните заведения в България и неимоверно дава отражение върху цялостната дейност и приходите на всички болници.
След обявеното на 13 март извънредно положение се въведоха редица мерки, целящи ограничаване на разпространението на инфекцията и навременна грижа и защита на пациентите.
Ограниченията засегнаха всички лечебни заведения. Дейността им претърпя драстичен спад, като се ограничи плановия прием и консултации, което от своя страна намали в значителна степен приходите в болничните структури. Ситуацията изправи всички ни пред редица финансови предизвикателства. Намаленият пациентопоток и в същото време повишените разходи за дежурства на персонал, предпазни средства, за създаване на нови интензивни звена и закупуване на апаратура, които да гарантират качествена медицинска услуга, значително затрудни процеса на работа.
- Как точно се увеличиха разходите ви?
Не е тайна, че приходите във всички болници бяха намалени по време на извънредните мерки. Въпреки ангажимента на МЗ да компенсира, като изплати голям процент дейност на база предходен период, разходите на лечебните заведения ежемесечно нарастваха наред с допълнително въведени изисквания, като PCR тестуване на пациенти при§ прием за лечение, което е в допълнение.
След разрешението от страна на министерството за възобновяване на планови операции и консултации, бяхме свидетели как повишената нужда от лични предпазни средства и специализирани защитни медицински облекла доведе до спекула с цените. Отделно много медици даваха извънредни дежурства, което изискваше допълнителни финансови ресурси.
Това бе поредната трудност, с която болниците се справиха благодарение на работещ собствен мениджмънт и обединението на всички медицински специалисти в името на пациента.
- Kакви са средно разходите на ЛЗ заради КОВИД на месец, каква част са покрити от институциите?
Не бихме могли да определим финансовият ресурс, който е необходим да се отдели за лечение на пациенти с Ковид като константна величина, тъй като спецификата на инфекцията изисква индивидуален подход към всеки болен. Не може да се прогнозира предварително и времето за престой, както и необходимото медикаментозно лечение, тъй като едни болни са в тежко състояние с придружаващи заболявания, изискващи интензивни грижи и специализирана апаратура, други са с по-лека симптоматика.
Към днешна дата, обаче и въпреки увеличената двойно КП за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция, не може да кажем, че предвидената сума напълно покрива разходите за лечение, тъй като, както вече споменахме съществуват множество фактори, които оказват влияние върху крайната стойност за медицинската услуга.
Все пак сме длъжни да отчетем, че актуализираната цена на КП за Ковид показва ангажираност на държавата към глобалната пандемия и медиците у нас.
- Има ли намаление на заплати и инвестиции в ЛЗ?
Въпреки затрудненията пред които сме изправени и благодарение на гъвкавия управленски подход на мениджмънта и солидарността на всички медицински работници, голяма част от частните ЛЗ успяха да задържат персонала си.
Колкото до инвестициите в периода на световна пандемия и в условия на съкратени бюджети, болниците трябва да съумеят да приоритизират дейностите си в извънредната обстановка, за да могат да запазят инвестиционните си планове.
- 40-те млн. увеличение на КП с анекса ще компенсират ли нужните приходи?
Както вече споменахме, лечението на пациенти с коронавирусна инфекция изисква различен финансов запас. Със сигурност предвиденото увеличение на КП ще бъде от полза за обезпечаване на дейността на болниците, но не бихме могли да сме сигурни, че ще компенсират намалените приходи, при такова увеличение на разходите. Затова и нашето предложение беше за възприемане на централизиран подход за финансиране на борбата с Ковид през държавния бюджет, а не през клинични пътеки и през бюджета на НЗОК.
В условията на извънредност всички лечебни заведения разчитаме отговорните институции да изготвят план/указания за следващите месеци, който да съдържа алгоритми и механизми за справяне със ситуацията. Това е от изключително значение, тъй като никой не може да определи колко време вирусът ще продължи да бъде фактор.
Трябва да се научим да живеем с Covid-19, да бъдем отговорни към себе си, околните и близките, като паралелно икономическият живот продължи.
- Какви са прогнозите ви за болничния пазар до края на годината?
Би било доста смело от наша страна да направим прогноза дори и за месец напред. Бяхме свидетели как промените и реакцията на държавата настъпват буквално от днес за утре.
Като отговорни за здравето на стотици българи все пак бихме искали да се предоставят от управляващите адекватни стратегии за овладяване на ситуацията в следващите месеци, включващи различни варианти. Всички сме наясно, че днес болниците работят в отпускарски сезон и още през септември може да има съществен пик, защото все пак икономическия и до колкото е възможно социален живот в страната ни трябва да продължи.
- А в дългосрочен план, ако пандемията продължи и няма лекарство?
В дългосрочен план наистина е необходимо да се научим да управляваме подобни ситуации. Колкото до лекарството за всички нас е ясно, че ще е нужно време за тестови период след откриването на ваксината, така че както и да погледнем ще отнеме време. Време, в което всички лечебни заведения ще трябва да се справяме със ситуацията, която вероятно ще бъде на периоди на пик и спад. Ето защо отново подчертаваме, че държавата трябва да поеме отговорност към всички пациенти и структури оказващи медицинска помощ.
https://clinica.bg/12895-KOVID-ni-izpravi-pred-finansovi-predizvikatelstva
