19.11.2020
Източник: Investor.bg
България все още няма ясна стратегия за справяне със здравната криза, причинена от COVID пандемията. Това е и причина за напрежението в болничните структури, за стреса, в условията на който функционира здравната система. По-високата степен на организация в управлението на пандемията би решила редица проблеми. Държавата е отговорна за организацията на управлението на пандемията, включително и финансово. Въпрос на национална политика е и решаването на проблема с недостига на медицински кадри.
Това са посланията, около които се обединиха участниците в рамките на онлайн дебата „Управление на здравеопазването по време на пандемия“. Дебатът е част от проекта на Investor Media Group и Българска болнична асоциация (ББА) „Най-добрите болници“.
Кризата, причинена от коронавирусната пандемия, е здравна и икономическа. Тя е повсеместна, въпросът е да има стратегия за справянето с нея, смята здравният икономист Аркади Шарков.
Той цитира последни данни, според които най-високо оценявана в ЕС е Германия по отношение на мерките си за справяне с COVID кризата. А причините са свързани с рано започналото стратегическо планиране, самите мерки и нивата на заболеваемост и смъртност като оценка на въздействието от предприетите мерки. Предстои да видим как ще се развие шведският модел на разпространението на пандемията, посочи той.
Успехът на германския модел за справяне с COVID кризата се дължи на изградената стратегия кога, как, къде и кой ще плаща, коментира д-р Цветелина Спиридонова, мениджър на МБАЛ „Хигия“ – Пазарджик. По нейни думи в България е направен опит да се приложи този план, но без успех.
И ако в началото на пандемията имахме оправдания заради неяснотите около заболяването, то в края на лятото вече трябваше да знаем на кой етап да включим всички звена на нашата здравна система, посочи тя. И допълни, че все още системата не се е провалила.
Болничната структура е максимално натоварена именно поради липса на своевременна стратегия - залагане на отговорностите на болничните структури, включване навреме на мащабната дейност на личните лекари, на ДКЦ-тата, коментира мениджърът.
В момента болничният мениджмънт е кризисен по отношение на управлението на кадрите и финансите, отбеляза д-р Цветелина Спиридонова. Тя заяви, че кризисният мениджмънт касае предимно управлението на кадрите, а тяхната мотивация далеч надхвърля тези 1000 лева, които държавата отпуска допълнително за работещите на първа линия. Мотивацията е в съвсем други измерения – лидерство и правилна организация на дейността на лечебното заведение.
Каквато и организация да правят мениджърите на болниците, структурите не могат безкрайно дълго да поемат всички случаи, продължи д-р Спиридонова. Освен това управлението на финансовите потоци е свързано със свръхразход, тъй като остойностяването на COVID клиничната пътека не е достатъчна, защото качествено лечение изисква много по-голям финансов ресурс. Основната цел е да не се стига до скъпоструващите дейности като интубация, които не са и с особено добър ефект, каза тя.
По думите й лечението на COVID пациенти не води до финансови ползи за болниците. Всеки пациент с коронавирус излиза на болниците много по-скъпо от това, което те получават за съответното лечение, отбеляза мениджърът.
Предизвикателствата, породени от пандемията, са много големи от гледна точка на управлението на голяма и значима болница като СБАЛАГ „Майчин дом“. Финансовият ресурс е почти на изчерпване, а продължаващата тежка ситуация ще доведе не само специализираните, но и многопрофилните до предела им, коментира по време на дебата Петко Панов, зам.-директор, икономически дейности, СБАЛАГ „Майчин дом“. Панов е на мнение, че трябва да се научим да живеем с коронавируса, вместо да се опитваме неистово да се справим с него.
Държавата е отговорна за организацията на управлението на пандемията, включително и финансово отговорна, както е и по закон. Това каза адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация (ББА).
Досега видяхме няколко опита за реорганизация на лечебните заведения, но и досега не сме намерили верния модел как да приемаме заразените с коронавирус така, че системата да продължи да функционира и всички останали пациенти, които имат нужда от лечение, да продължат да се лекуват. Без съмнение това „задържане на здравеопазването“ е голямо предизвикателство, но от ББА смятаме, че това не е невъзможно, каза тя.
Несъмнено пандемията засили кризата в българското здравеопазване. Решаването на един проблем обаче трябва да се базира на предварително добро планиране, което ни убягна, смята и Енчо Симеонов, старши адвокат в „Димитров, Петров и Ко.“
Отново се оказахме изненадани за нещо, което можеше да бъде по-организирано и да има план, който постепенно се разгръща с ясна концепция за цялата здравна система, посочи той.
По-високата степен на организация в управлението на пандемията би решило и проблема с прехвърлянето на пациенти между болниците и да получи решението, което се гарантира от правния ред по принцип.
Симеонов е съгласен, че тези проблеми не са специфични единствено за България, но най-вече организацията трябва да е спасителният план за излизане от тази криза. Именно държавата е тази, която има водеща роля, намесата е ключова, за да може болниците да бъдат облекчени, смята той.
Според Свилена Димитрова трябва да се помисли за национална стратегия във връзка с недостига на медицински кадри в България.
Основната причина за кризата с медицинските катдри е свързана с финансите, посочи Петко Панов. От негова гледна точка това е най-същественият проблем.
Цветелина Спиридонова отбеляза, че кризата с медицинските кадри е основно заради липсата на възможности за развитие, за надграждане и комуникация със света и медицинската общност. Важно е да се обезпечи нормално кариерно развитие, което да осигури реализация след завършаване на образованието, е нейното мнение.
Що се отнася до включването на специализанти или студенти по медицина от горен курс като доброволци в COVID отделенията, тя коментира, че това е редно да е напълно на доброволен принцип. В тази тежка ситуация няма как един мениджър на болница да плаща допълнително заплати на доброволците, категорична е д-р Спиридонова.
По мнение на икономиста Аркади Шарков този вид дейност на младите доброволци трябва да се субсидира от държавата, а заплащането да се равнява на реалната квалификация на бъдещото медицинско лице.
Редно е да се помисли за стимули на младите кадри, смята Шарков. Според него наред с финансовия стимул трябва да се постави акцент и върху качествената база в болничната помощ, обновяването на ръководствата за добра медицинска практика, както и необходимостта от продължаващо обучение и професионално развитие. Друг фактор е какви са възможностите за социален, здравен, икономически аспект за развитие.
Участниците в дискусията обърнаха внимание и на друг проблем в здравеопазването, причинен от пандемията - отлагането на здравната грижа заради опасността от зараза с коронавирус.
Пациентите трябва да са спокойни, че болниците в страната функционират така, че да не се допускат вътреболнични инфекции, спазват се епидемиологичните мерки, коментира д-р Спиридонова. Всички пациенти, които имат нужда, трябва незабавно да потърсят адекватна болнична помощ и да са спокойни, че ще бъдат обгрижени, посочи тя.
Отлагането на плановия прием в болниците беше грешка от страна на здравните власти, смята Шарков. През есента болниците в страната вече бяха направили достатъчно добра организация за това за разлика от пролетта, когато нямаха готовност. Спирането нанася финансова щета и на болниците, и вреда на здравето на пациентите, коментира икономистът.
Онлайн дебатът „Управление на здравеопазването по време на пандемия“ се осъществява с подкрепата на Байер, B. Braun и адвокатско дружество „Димитров, Петров & Ko.“.
Дискусията може да гледате на приложения линк
Институционални партньори са Български лекарски съюз и IQVIA. Медийни партньори на онлайн дебата са Investor.bg, Puls.bg, Dnes.bg и Bulgaria ON AIR.
