01.05.2023
Недофинансирането при клиничните пътеки от страна на НЗОК е огромно и това води до нерегламентирани плащания, които носят негатив в цялата система на здравеопазването. Това заяви заместник председателят на Българска болнична асоциация и административен директор на медицински комплекс „Д-р Щерев“ – Иван Тодоров в предаването „Преди всички“ по програма Хоризонт на БНР в празничния 1 – ви май.
Тодоров обясни, че въпреки, че от НЗОК обявява 100 % покритие на една клинична пътека, тя реално покрива около 50 % от нейната действителна стойност, а има и дейности, които се покриват на не повече от 40 %. Стопроцентовото покритие, което се изтъква идва от факта, че НЗОК сама определя цената на услугата, а тя изобщо не е действителната.
„Въпросът с клиничните пътеки е особено болезнен и решението му се състои в политическата воля, да се регламентира законово, че НЗОК плаща процент от клиничната пътека, а останалото трябва да се доплаща от пациента. Всъщност доплащането и сега съществува, но под формата на квази услуги, като избор на екип или пък става под масата чрез кешови плащания, което е най-лошото. Необходима е политическа воля, за да се предприемат някои болезнени мерки в здравния сектор, които биха внесли някакъв ред в доплащанията и в дългосрочен план биха довели до добър резултат. В крайна сметка, здравно-осигурителният модел е функция на политическата воля за промени в здравната сфера“, каза Иван Тодоров.
Той припомни, че след края на Ковид кризата в здравеопазването и не само е настъпила сериозна икономическа криза.
"Имаше голямо нарастване на цените на медикаментите, на консумативите и оборудването в медицината. Увеличи се и цената, и то съвсем адекватно, и на труда на медицинските специалисти. Това доведе до инфлация и в медицинската сфера. Въпреки желанието на управляващите за намиране на финансови решения в здравния сектор, увеличението с 8 % на стойността на клиничните пътеки миналата година все още е крайно недостатъчно.“, добави заместник – председателят на ББА.
Според него най-доброто доплащане в момента е солидарното допълнително здравно осигуряване, което се предлага от все повече сериозни компании и предприятия, особено в големите градове в страната.
"През последните години се увеличава тенденцията работодателите да инвестират в здравето на служителите си. Преди 10 години едва 10% от тях правеха допълнително здравно застраховане. Сега са около 40-45 %. В големите градове, особено в големите корпорации и предприятия достига до 90 %. Самите работодатели в по-малките градове са принудени да финансиран лечебните заведения на място, за да поддържат нивото им и да осигурят адекватна здравна грижа на своите служители.“, разказа Иван Тодоров.
Заместник – председателят на ББА Иван Тодорв открои и проблема с изоставането на периферията на България по отношение на адекватни работодателски практики, но и на достъпа до медицински грижи. Той подчерта несъответствието между политическите изяви и реални действия по отношение на профилактиката в населението в страната ни.
„В последния бюджет на НЗОК за профилактика и контрол са отделени само 65 млн. лева , които основно ще отидат за контрол. На фона на тази сума се отпуска милиард за лекарства, което подчертава липсата на държавна политика по отношение на профилактиката, която в малките населени места в страната почти отсъства, а достъпът до първична медицинска грижа е изключително слаб“, заключи Тодоров.
На финала на разговора му с водещия Силвия Великова, в ефира на „Хоризонт“, заместник – председателят на ББА, припомни и за тежката кадрова криза в здравеопазването.
"Все още на ниво лекари се държим, но на ниво среден медицински персонал, а вече и в някои специалности, кризата ни е заляла. Колегите се обучават в българските университети и колежи и след това търсят по-добро заплащане и реализация в Европа“, завърши Иван Тодоров.
