28.06.2017
Източник: в. 24 часа
В спонтанен блицконтрол за министъра на здравеопазването проф. Николай Петров се превърнаха проблемите, които читателите на вестник "24 часа" поставиха на финала на инициативата ни "Лекарите, на които вярваме". В нея с доверието на своите пациенти са отличени 409 лекари. Сред тях са представителие на всички специалности от малки и големи болници и индивидуални практики.
Издателят на "24 часа" Венелина Гочева представи резултатите от анкета сред 1800 българи, направена от репортери на вестника. Здравният министър пое инициатива да отговаря на поставените проблеми веднага в парламентарната форма на блицконтрола.
Според хората в страната номер едно сред най-сериозните проблеми в здравната система е липсата на специалисти дори в големи населени места.
Проф. Петров потвърди, че в някои градове вече липсват тесни специалисти. Той увери аудиторията, че екипът на министерството готви мерки за преодоляване на този проблем. Те се предвиждат чрез промени в наредбата за специализациите.
Вторият проблем, поставен от анкетираните, е отношението на медицинските кадри към пациентите.
"Този проблем съществува отдавна. Често това отношение се дължи на лошия психоклимат в лечебните заведения - каза проф. Петров. - Това трябва да се промени и трябва да се работи постоянно в тази посока."
Третият проблем в здравната система според участниците в анкетата са ниските заплати.
По възнагражденията има известен напредък, отговори здравният министър. Той цитира данни, че в здравеопазването през 2014 г. средната заплата е била 907 лв., а през 2016 г. е станала 2107 лв.
Проф. Петров допълни, че има обещанието на парламента към подготвяната в момента стратегия за държавните болници да бъде включена и стратегия за доходите. "Всички ще се съгласите, че ножицата е отворена твърде широко", отбеляза проф. Петров. Надявам се до края на годината стратегията да бъде представена в здравната комисия в парламента, каза той в отговор на въпроса в какъв срок ще стане това.
Спешната помощ е следващият проблем, посочен от анкетираните, каза Венелина Гочева. Тя постави въпроса към здравния министър докъде е стигнало изпълнението на проекта за модернизация на системата за Бърза помощ у нас, по който има над 83 млн. евро финансиране по Оперативна програма "Региони в растеж".
"Проектът вече се движи от нашия екип, вчера е минал контрол пред програмата JASPERS. Има закъснения, но трябва да го придвижваме напред, път назад няма. Надявам се, че всичко ще се изглади и проектът ще бъде осъществен", каза проф. Николай Петров. Попитан какви промени се очакват в резултат на проекта, той отговори, че спешната помощ трябва да започне да функционира по-добре и да има обновено оборудване
Достъпът до здравни грижи е следващият проблем, формулиран от участниците в анкетата на в. "24 часа".
"В България той е добър, защото всеки пожелал консултация с големи специалисти, може да я получи в рамките на 1-2 дни. Ще се опитаме да регламентираме достъпа, предвиждат се и интернет платформи, чрез които да се улесняват пациентите", каза здравният министър.
Глас от залата вметна, че във Великобритания например чакането за достъп до специалист може да продължи до 8 месеца.
Поставеният проблем за разходите за лекарства ще бъде част от стратегията за развитие на болниците с държавна собственост, каза още проф. Петров.
За лечението с иновативни терапии, поставено като проблем от анкетираните, здравният министър проф. Петров каза, че ще се създаде механизъм за достъпа.
Не може едно иновативно лекарство да влиза за реимбурсиране от здравната каса в средата на годината
- трябва да се знае откъде ще се финансира това лечение, каза проф. Петров.
Как да задържим младите лекари, попита Венелина Гочева.
"Като изпълняваме желанията им. Те са доволни от наредбата за специализациите, но имат и допълнителни искания - искат например по-прозрачни условия при провеждането на конкурсите и други неща, по които се работи", каза проф. Петров.
"Нито един проблем няма еднакво решение на различните места. В софийската "Света Анна" направихме спешно отделение и покрихме всички изисквания на новия стандарт. Не е толкова трудно. Всеки нов специализант започва първо в спешното отделение и 3-6 месеца изкарва там, преди да отиде в клиника", разказа шефът на "Света Анна" д-р Славчо Близнаков.
"Трябва да сме честни с пациентите, че, докато нямаме неограничен финансов ресурс няма да имаме много по-различно качество на здравеопазването, каза обаче проф. д-р Румен Панев от болница "Царица Йоанна -ИСУЛ".
На министъра бе зададен въпрос и за отменената наредба за ТЕЛК, заради която хиляди инвалиди са останали без пенсии. В най-бързи срокове опитахме да решим този заварен проблем, обясни министър Петров. След реформата, която подготвяме със социалното министерство, към ТЕЛК ще остане само медицинската експертиза. Социалното министерство ще определя инвалидността, обясни още здравният министър.
Най-възрастният лекар в България,
95-годишният микробиолог д-р Йордан Танев, получи отличие за един от лекарите, на които българските пациенти се доверяват. Плакетът му бе връчен от председателя на парламента Димитър Главчев. Признанието към д-р Танев бе съпроводено с много аплодисменти, залата стана на крака.
На трибуната бяха наградени и част от най-младите и най-опитните лекари, сред тях полк. проф. Венцислав Мутафчийски, и. д. началник на ВМА, д-р Весел Кантарджиев, началник на отделението по дерматология във ВМА, доц. Валерия Хаджийска, началник на Клиниката по нуклеарна медицина, и проф. Борис Богов, началник на Клиниката по нефрология, двамата от Александровска болница. Отличие на трибуната получиха и доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия, и д-р Златин Пенев, детски ортопед травматолог от "Пирогов".
За първи път в инициативата на в. "24 часа" бяха включени номинации и на зъболекари. На официалната церемония отличие получи д-р Деница Пенева, млад и обещаващ стоматолог от Велико Търново, специализирала с най-висок успех в чужбина.
