Един милион на година търсят спешна помощ По празниците пред кабинетите се виеха опашки от изнервени болни

04.01.2017

Източник: в. Стандарт

Празниците минаха и заминаха, но докато едни се веселяха, други минаха през изпитанието да търсят лекар и спешна помощ в почивните дни. А това, оказва се, понякога може да се окаже задача с повишена трудност. През приключението, наречено Спешна помощ, преминала и Анна М. В първия ден на новата година майка й, която живее в Пловдив, се оплакала от силно главоболие, придружено с повръщане. Жената се обадила на тел. 112, оттам я посъветвали да си премери кръвното и я насочили към спешeн кабинет. Не изпратили линейка и се наложило Анна скоростно да вземе разстоянието София-Пловдив и сама да откара майка си до лекаря в спешния кабинет на най-голямата болница в Града на тепетата. Двете търпеливо изчакали дългата опашка от пациенти, но какво било изумлението им, когато установили, че има само един-единствен дежурен лекар, дори без медицинска сестра. И той, като многоръкия Шива, едновременно преглежда пациенти и го играе диспечер - приема обаждания на спешния телефон от други болни.

Този случай обаче със сигурност не е единствен. По традиция по празници спешните кабинети са претоварени - помощ търсят както хора с животозастрашаващи състояния, така и такива с обикновен грип. Болежките обаче не питат и пращат стотици както в почивни, така и в делнични дни в Спешна помощ. По официални данни от годишния отчет на Министерство на здравеопазването, 1,1 млн. на година минават през 34-те спешни отделения на страната. В този им вид определено не можем да окажем адекватна спешна помощ, коментира пред "Стандарт" д-р Десислава Кателиева, председател на Асоциацията на работещите в Спешна медицинска помощ. Съгласно стария стандарт по спешна медицина,

спешните отделения са три нива

Първото се състои от две малки зали, едната е т.нар. шокова, а другата е за амбулаторни прегледи. "Това е твърде малко като площ. Около 10 от спешните отделения в страната са първо ниво. В тези отделения има обикновено един или двама дежурни лекари. Трудно е тези хора да обслужат адекватно спешни пациенти, които пристигат, просто защото няма достатъчно площ, където тези хора да бъдат прегледани", казва д-р Кателиева. Тя дава пример с пациент с хипертонична криза, който трябва да полежи известно време, за да се възстанови кръвното му налягане, а не просто от инжекция. При второто ниво спешните отделения са малко по-големи, но и при тях няма площ, където пациентите да бъдат оставени за по-дълго наблюдение. Малка част от спешните отделения в страната са трето ниво. "Това са университетските болници, но те са страхотно натоварени и няма как там колегите да прегледат спокойно пациента си, да осигуряват възможност да се нормализира състоянието му, да се види дали този пациент е за болница. Чака се пред рентгените, пред лабораторията с часове, просто защото не е устроено както трябва", казва Кателиева. Факт е, че преди една година бе приет Стандарт по спешна медицина. Той трябваше да влезе в сила от средата на юли м.г. През февруари обаче Българската болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници в България и Центърът за защита на правата в здравеопазването внесоха във Върховния административен съд жалба срещу стандарта в частта му за осигуряване на спешна помощ от болниците. Според организациите с приетия стандарт са определени неизпълними за повечето болници изисквания за площ, персонал и оборудване на спешните приемни отделения. Все още съдът не се е произнесъл по казуса.

В документа ясно е казано, че спешното отделение трябва да бъде 700 кв. м, да има разделение на най-спешни, спешни и неспешни пациенти

"Това няма как да се извърши на този етап, защото спешните отделения нямат място за първичен преглед, където съгласно новия стандарт медицинска сестра трябва да зададе няколко въпроса, да премери кръвно, температура, пулс и да каже този болен, съгласно протокола, дали трябва да влезе веднага в болница, или да изчака 20 минути, или два часа. А през тези два часа тази сестра ще проверява състоянието му през 20 минути. Много сме далеч от тези неща. Има ги само като нормативен акт, но като действителност ги няма", казва Кателиева. Според нея може би само две спешни отделения в УМБАЛ "Света Анна" в София и ИСУЛ донякъде се доближават до изискванията на приетия Стандарт.


© 2024 BBA All rights reserved!