14.12.2016
Източник: Zdrave.net
Д-р Маджаров, каква е причината над 10 лечебни заведения да се включат в колективна жалба до Административния съд-София?
На практика тази жалба можеше да бъде внесена и само от една болница и щеше да повдигне същия проблем, който поставихме на пресконференцията вчера. Не е редно средства от бюджета на НЗОК, които са от икономии или от надсъбрани средства, да се разпределят с решение на няколко човека само за една дейност – в случая лекарствена политика. И това се случва при положение, че в деловодството на касата са внесени множество доклади от лечебни заведения, в които се казва – „Имаме изработена такава и такава дейност за този месец, част от която е спешна“. При някои болници тя е 80%, при други 90%. Редно беше да се види не може ли с тези пари да се изплати и част от тази надлимитна дейност.
Имаше ли откъде да се вземат допълнително средства, за да се плати на болниците?
За изминалата 2016 г. парите за болниците по бюджета бяха разпределени средномесечно между 138 и 140 млн. лв. За юли и за август обаче НЗОК изплати на болниците около 120 милиона, тоест се формира между 45 и 50 милиона лева икономия за този период. Очакванията бяха, че те ще се разпределят в края на годината, за да покрият тежестта на последното четиримесечие, но това не се случи. Продължаваме да получаваме заплащане за болнична дейност за около 140 млн. Това е скрито изчезване на средства, които бяха предвидени за болнична помощ. Аз не мога да кажа къде са отишли средства.
Нека да уточним – вие претендирате за реално извършена дейност, която обаче все още не е заплатена от касата?
Точно така. Това е дейност, която е приета с ежедневните отчети. Всеки ден, дори и при свършен вече лимит, местната РЗОК не отказва приемането на ежедневните отчети. Тя ги приема напълно обработени с всички реквизити за извършена дейност.
Каква част от тази дейност е спешна?
За всяко лечебно заведение е различно. Аз мога да отговоря за нашата болница – тъй като тя е една от най-големите в Пловдив, над 80% от надлимитната през есенните месеци е спешна. Не е редно, когато някой вкъщи почувства, че има нужда от спешна помощ и се окаже, че действително има нужда от такава, както и съответното лечение, това да не се заплати. Не може това нещо да се нарича надзаконно, само защото се е случило на 28-ма дата от месеца. При такива случаи се трупат загуби – в нашия случай ги трупа собственикът, в другия ги трупа пак собственикът в лицето на държавата. И тъй като държавата е решила, че това нещо ще го прикрива, не си признава, само че рано или късно ще излязат загубите и на държавните лечебни заведения и тогава ще стане ясно, че няма разлика каква е собствеността. Загубата за лечебното заведение си е загуба и някой трябва да плати това лечение. Жалкото е, че в случая става въпрос за здравноосигурени хора, които имат права по конституция.
Имате ли случаи на върнати спешни пациенти?
Не можем да връщаме спешни пациенти. Има пациенти, които са планови и са записани за следващия месец за деня, в който свърши лимитът.
Свидетели сме, че всеки месец резервът на касата се отваря за лекарства, при които лимит очевидно няма…
Това е необяснимото – защо една дейност, която по същество също е лимитирана с бюджета на касата с определена сума, в момента, в който тези милиони се надвишат, не се говори за надлимитна дейност, а просто се взима решение и се изплаща. Това е проблемът. Защо не се постъпва по същия начин и с болниците? Проблемът е, че се внушава, че за едно нещо трябва да има лимити, защото е лошо, а друго може да се увеличава безкрайно. Няма как това да се случва, след като самата ни държава има заложени бюджети и ограничения. Да, държавата има някакъв лимит в дейността си, но когато се касае за спешност, за пациенти, които не могат да чакат, държавата трябва да поеме своя ангажимент – така, както го поема в момента в действията си в Хитрино. Пак повтарям - личната трагедия е също толкова голяма, както тази на всеки, който го е сполетяло някакво друго бедствие.
Дори обаче съдът да приеме жалбата за основателна, няма гаранция, че надлимитната дейност на лечебните заведения ще бъде заплатена. Какво следва оттук нататък?
Следва, че ние ще продължим да говорим за проблема. Трябва цялото общество да е наясно, че не може по този начин. Лекарствата са хубаво нещо, част от тях са планови и биха могли да се платят малко по-късно, но когато става въпрос за спешен пациент, той трябва да бъде приет и заплатен. Няма разлика от трагедия, която е обявена за национална и семейна трагедия – това трябва да бъде ясно на всички. Нека всеки помисли дали е имал случай, при който той самият или негов близък е трябвало да получи спешна помощ и дали тогава се е замислял има ли лимит или не? Пациент, избрал частна болница, е не по-малко пациент от пациент, избрал държавна болница – той е също толкова болен. Аз смея да твърдя, че над 40% от болничната дейност в България вече е в ръцете на частни болници, по простата причина, че там се предлагат много добри условия. Има и нещо друго – благодарение на частните болници голяма част от държавните също „дръпнаха“ – направиха много иновации, ремонти и станаха по-привлекателни за пациентите. В противен случай рискуваха да останат едни празни сгради.
Преди години лечебните заведения имаха възможността да прехвърлят средства от бюджетите си по месеци. Трябва ли да се върне този механизъм според вас?
Ако бюджетът на болниците се изчисли малко по-гъвкаво, може и да няма надлимитна дейност. В последните години броят на хоспитализациите е относително еднакъв – около 2 милиона. Само се иска ние да можем да прехвърляме средства от един месец в друг, бюджетите ни да бъдат изчислени правилно, а не както някой е решил – на един се дават 50% от необходимия бюджет, а на друг 100%. Разбира се, ако в последното тримесечие се види, че някоя болница има останали средства в бюджета, те може да бъдат пренасочвани към лечебни заведения, които са формирали надлимитна дейност. Отново се връщам към въпроса обаче – защо 50 милиона лева, които бяха икономисани в летните месеци, бяха спестени от НЗОК за разплащане на болниците. Къде са тези пари? Защо не ги дадоха например на директора на РЗОК в Пловдив и да се каже – вие сте формирали надлимит за октомври и ноември – разплатете го с икономисаните средства от юли и август. Няма ги тези пари в РЗОК-Пловдив, а къде са, някой друг трябва да каже.
