06.01.2017
Източник: Zdrave.net
„През 2016 г. се наблюдаваше засилване на административните дейности в здравеопазването в сравнение с предходните години. Въведени бяха неща, които не доведоха до положителен ефект.“ Това каза за Zdrave.net председателят на УС на Българска болнична асоциация и управител на УМБАЛ „Пълмед” д-р Иван Маджаров, в обзор на миналата година.
За пример той даде създаването на Национална листата на чакащите. „Бях убеден, че това е нещо, което няма да работи, така се и оказа. Според мен тази листа е формална и ако някой си направи труда да провери, ще се увери, че списъкът не отговаря на действителността. Ролята на листата беше да осигури спестяване на финансов ресурс. Т.е. ако в момента не може едно лечебно заведение да приеме пациент, защото разполага с по-нисък бюджет, пациентът да бъде отложен за по-късно. Реално погледнато, това се случваше и без да има такава наредба, защото в търсените болници и при търсените лекари лечението така или иначе ставаше със записване. В лечебни заведения, в които няма такова търсене, няма как да се появи и листа за чакащи. Наредба не може да ги задължи да я въведат. Така станахме свидетели как някои болници вкарват някого в листа на чакащите, за да почака два дни, което за мен е излишно административно усложняване на приема на пациента. Моето очакване е тази наредба да бъде отменена в бъдеще“, каза д-р Маджаров.
Според него в самата работа на болниците не се е променило нищо през 2016 г., освен че се са увеличили рестрикциите, налагани от НЗОК. „Веднъж бяхме ограничавани в броя легла, които здравната каса финансира, и втори път - като номинални суми, месечни бюджети. Т. нар. лимити този път бяха удвоени. Станахме свидетели многократно как се определяха бюджети, несъобразени с дейността на лечебните заведение и затова генерираха надлимитна дейност. НЗОК изхожда от факта, че веднъж като ти е дадена една цифра, трябва да се съобразяваш с нея и оттам нататък нямаш право да претендираш“, допълни д-р Маджаров.
Той поясни, че всички пациенти, които са минали през лечебното заведение след приключването на лимита, обаче присъстват в системите за ежедневни отчети към Районните здравноосигурителни каси. „Никой не си позволява да спре да приема на отчети и да ни каже – вие си ги приемайте и лекувайте, не са наша грижа, защото отсреща са пациентите, които имат здравноосигурителни права. Искрено се надявам, че този тип разсъждения ще бъдат преодолени при следващото управление и ще ни бъдат заплатени средствата, защото срещу тях ние реално сме положили труд и сме лекували хора. Не може това винаги да бъде изтъквано като нарушение и престъпление“, каза д-р Иван Маджаров и допълни, че наличието на лимитиран бюджет не е проблем, когато има ясни правила.
„Не мога да си обясня защо никога не се говори, че е надвишен бюджетът при лекарствата, а направо се взима решение да се покрият непредвидените разходи. Самото надвишаване на разходите за медикаменти често е резултат от медицинската дейност, която НЗОК отказва да заплати“, посочи още той.
Д-р Маджаров каза, че се надява при следващото правителство да няма генерална смяна на посоката в системата на здравеопазването. „Искрено се надявам, че ще продължим по пътя, по който сме започнали – пазарно ориентирано здравеопазване, пациентът избира къде да се лекува, НЗОК плаща за неговото лечение. И може би е дошло вече времето да се създаде втори стълб, който освен че ще дофинансира система, ще въведе и малко повече контрол. Задължително, когато има още един платец, системата става по-дисциплинирана. Крайно време е да дойде някой министър, който да има куража да въведе и втори стълб в здравното осигуряване“, коментира той.
Другата промяна, която по думите на д-р Маджаров новият здравен министър трябва да направи, е в Националната здравна карта. "Една година вече завъртяхме, в която има Национална здравна карта, и се видя, че на места ограниченията пред съществуващите лечебни заведения са изцяло бюрократични. Те не могат да засилят своята комплексност, не могат да разкрият дори ново отделение, камо ли да минат от едно ниво на друго. Т.е. може, но няма да имат договор с касата. Здравната карта би трябвало да се промени в частта, в която се вижда, че има недостатъци. Да може да бъде актуализирана и да се подхожда по-гъвкаво към лечебните заведения“, завърши той
