22.06.2021
Източник: в. Капитал
Това, което се случва от началото на годината в здравния сектор, е, че нерешените проблеми изплуват на повърхността и изискват бързо решение повече от всякога.
От Българската болнична асоциация сме убедени, че приоритетно трябва да се работи за оздравяване и обединяване на здравния сектор, както и да се намери правилният път към капиталово инвестиране за всички болници с цел подготовка за евентуална следваща вълна на пандемията и следващи подобни здравни кризи. Това, на което ставаме свидетели напоследък, е, че държавата влезе в ролята на регулатор, какъвто е нормално да бъде с равно отношение към всички болници. При контрола на дейността трябва да има равен подход в третирането на лечебните заведения, независимо че на едни болници държавата е принципал, а на други - не. Нещо повече - там, където отговорността се носи от държавата, трябва да се организира работата така, че да няма злоупотреби.
Едва ли някои е изненадан от лошите финансови резултати на много болници. По-скоро изненадата идва от това, че има воля за извършване на проверки и оценка на работата на бордовете на болниците. Ако погледнем към частните лечебни заведения, то те нямат право на "грешки", защото загубите за тях могат да означават фалит. При държавните лечебни заведения обаче загубите се трупат, но въпреки това те продължават да функционират по същия начин. А това не решава проблемите.
Дълговете на болниците дори вече са рекордни, като към края на декември 2020 г. почти 600 млн. лв. достигат дълговете на общинските и държавните болници, които са малко над 50% от всички лечебни заведения в страната.
Но има нещо много важно, на което всички трябва да обърнем внимание. Държавата индиректно финансира лечебните заведения чрез нашите данъци и затова трябва да има още по-голям контрол. Трябва да бъде прекратена практиката да се покриват задължения, без да се търсят причините за тях, защото ако задълженията растат заради злоупотреби, всяко допълнително наливане на средства означава да се наливат пари в каца без дъно. Но държа да подчертая, че не трябва всички лечебни заведения да се слагат под общ знаменател. Ролята на истинския контрол ще бъде именно да се спрат спекулациите, да се пресекат и санкционират злоупотребите там, където бъдат открити, и здравната система да стъпи на здрава основа.
При всички случаи промяната в здравния сектор трябва да започне именно от финансовата рамка с фокус върху ефективността при използването на средствата.
Светлината в края на тунела зависи от правилната оценка каква е цената на една здравна услуга. Това е важно за всички заинтересовани страни в сектора на здравеопазването.
Ако финансирането не може да се покрие от средствата, събрани в Националната здравноосигурителна каса, то държавата трябва да бъде отговорна пред гражданите и да каже докъде се простират нейните възможности. След това трябва да се вземе решение по какъв начин разликата до реалната стойност ще бъде покрита - дали ще има доплащане от страна на пациентите, дали ще се коригира здравната вноска, ще се търси решение чрез застрахователите или ще избере някакъв хибриден модел. При всички случаи пациентът обаче трябва да има избор къде да се лекува.
Първата крачка вече е направена от служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров заедно с Българския лекарски съюз за преоценка на цените на клиничните пътеки. Българите сме част от Европа и имаме право на модерно европейско лечение, защото само силното здравеопазване ще гарантира просперитет и силен икономически растеж. Време е веднъж завинаги да се пресекат всякакви злоупотреби, да спре наливането на средства и да се установи стриктен контрол на финансирането в здравеопазването.
