07.10.2022
Болничните сдружения искат да бъдат предприети спешни мерки за предотвратяване на финансовата дестабилизация на лечебните заведения за болнична помощ. Това става ясно от писмо, изпратено до министър-председателя Гълъб Донев, министъра на здравеопазването д-р Асен Меджидиев, министъра на финансите Росица Велкова, председателя на Надзорния съвет на НЗОК д-р Александър Златанов, управителя на НЗОК проф. Петко Салчев и председателя на УС на Български лекарски съюз Иван Маджаров. В обща позиция са се обединили Асоциацията на университетските болници, Национално сдружение на частните болници в България, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Българска болнична асоциация и Сдружението на общинските болници в България.
Болниците призовават да бъде използван излишъка и съответната необходима част от резерва на Националната осигурителна каса за посрещане на непредвидено по-големите разходи на лечебните заведения. Като причина се посочва усложнената икономическа ситуация в края на 2022 г. В допълнение болничните асоциации настояват на всички лечебни заведения да се заплати реално извършената дейност, като единичните цени се индексират с процента на инфлацията, обявена от НСИ, считано от 1 септември до 31 декември 2022 г.
„С изтичането на деветмесечието и наличието на излишък на финансови средства в една от най-трудните и непредвидими години за всички сектори на икономиката, аргументите за отправеното искане са безспорни“, обясняват от сдруженията.
Ето и причините за исканите спешни мерки за предотвратяване на финансовата дестабилизация на лечебните заведения за болнична помощ:
1. Клиничните пътеки бяха средно повишени с 25% за сметка на обема дейност, тъй като бюджетът за болнична медицинска помощ е увеличен само с 3,4% за 2022 г. спрямо 2021 г.;
2. Актуализацията на държавния бюджет в средата на годината беше направена при прогноза за годишна инфлация от 11.6%, а месечната инфлация през август по данни на НСИ достигна 17.7%;
3. Недофинансирането на клиничните пътеки е хронично заболяване на системата от години, а натрупването на недостиг в условията на галопираща инфлация се случва много по-бързо;
4. 2022 г. е и годината, в която увеличението на цените на клиничните пътеки беше обвързано с увеличение на заплатите на медицинския персонал чрез задължение, заложено в Националния рамков договор, което е правен абсурд. Болничните асоциации бяха категорично против начинът, по който това беше направено в разрез със закона и не случайно 5-членен състав на Върховния административен съд потвърди спирането на изпълнението на обжалваните текстове, въпреки че съдът тепърва ще се произнася по същество. Вдигането на заплатите, по начина, по който беше направено, в едни лечебни заведения „изяде“ увеличението на цените на клиничните пътеки, а в други – доведе до генериране на допълнителни дългове. Без остойностяване на цените на клиничните пътеки и увеличаване на средствата за здравеопазване като дял от БВП, болниците са затруднени в осигуряване на очакваните от тях възнаграждения за персонала и качествено лечение на пациентите;
5. Абсурдите в определянето на лимитите на лечебните заведения доведе до фрапантни диспропорции в отделните области на България. А грешното и порочно планиране на финансовия ресурс за болнична помощ е причина за неизплатена надлимитна дейност за някои болници, а за други, получили 100% от средствата, които са заработили, потъване в дългове към персонал и доставчици;
6. На прага на новия отоплителен сезон стоят проблемите с високите сметки за електроенергия, вода, газ и т.н.
