13.10.2022
Източник: МБАЛ за женско здраве "Надежда"
Интервю с д-р Велислава Донкина – клиничен психолог, ръководител на Центъра за психоанализа и медицина в МБАЛ „Надежда“.
Д-р Велислава Донкина е клиничен психолог и доктор по психология към БАН, кандидат по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация.
Работи в областта на развитието и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България.
Ръководи Центъра за психоанализа и медицина на болница „Надежда“, който отскоро е и Национален център за психосоматична терапия на онкохематологични заболявания.
1. Д-р Донкина, Центърът за психоанализа и медицина на болница „Надежда“, който Вие ръководите, стана преди месец първият в страната Национален център за психосоматична терапия на онкологични и хематологични заболявания. Нека да започнем с това кое наложи създаването на такъв център точно за онко- и хематологични пациенти?
Грижата за тежко боледуващите пациенти е въпрос, който отдавна чака своето решение. До скоро опитите да се помага в тази сфера оставаха частични, обхащащи определени групи пациенти или определени сфери на подкрепа, плод на отделни проекти по места, без да съществува възможност за въвеждането на цялостна визия за помощ. Благодарение на натрупания опит, на взаимодействието ни с най-модерните институти в Европа, както и на капацитета на болница „Надежда“ да бъде национален център за онкофертилитет, тази крачка стана възможна. Тя беше изключително нужна не само за пациентите, но и за специалистите в сферата – медици и психолози. На първите – за да има най-сетне къде да адресират своите пациенти след една първоначална скринингова консултация, която психолозите по места правят, и за самите болнични психолози, за да има един образователен и научен център, където да могат да супервизират работата си, да продължават образованието си и да специализират. В нашата професия това непрекъснато развитие е много важно, за да можем да отговаряме на съвременните научни достижения.
Онко- и хематологично болните пациенти в страната ни са значителен брой и поради споменатите причини продължават да остават недостигнати от систематична грижа и подкрепа. Тук има и нещо специфично, което бих искала да отбележа – тежкото и особено злокачествено боледуване се свързва и с определени особености в психичното и емоционално функциониране, в душевния живот на човек, съпътстван от такава болест. Така стандартно познатите ни подходи в психологичното консултиране и психотерапията са много ниско ефективни. С други думи, специалистите се нуждаят от специфична подготовка, която да им помогне да задълбочат възможностите си да разбират по-добре своите пациенти и да интервенират по-ефективно. До съвсем скоро такава специализация беше изключително ограничена. Днес сме щастливи и у нас да имаме достъп до такава възможност.
Национален център в тази сфера беше необходим отдавна и ние сме горди, че имаме опита и ресурса да отговорим на тази нужда в „Надежда“.
2. Какво представлява психосоматичната терапия?
Много често тежкото боледуване кара човек да се усеща безсилен, превърнат сякаш в обект на множество манипулации от обгрижващите екипи, на тревогите на близките си, на изследванията…
Психосоматиката е отделен дял на науката, която се фокусира върху особеностите на тежкото боледуване, както и върху един клъстър заболявания, чиято основна компонента е свързана с нашия емоционален и душевен живот. При тях често имаме телесен израз – симптом, състояние, без да има същинска болестна причина.
Това са две много различни групи, обединява ги интензивното влияние върху тялото, неговото страдание.
Когато говорим специално за злокачественото боледуване, било то онко- или хематологично, става дума за съвсем конкретни особености, които науката открива, специфични процеси, акомпаниращи хода на болестта, типични за психичния и душевен живот на хората, страдащи от тези заболявания. Тъй като тяхната особеност е такава, че те са сложни и специфични, всички възможности на психотерапията в нейния класически вид, още повече – на психологичното консултиране, ги правят неефективни, бих казала дори на практика невъзможни. С други думи – необходим ни е специфичен подход, свързан с познаването и разбирането на тези особености, за да можем да стигнем до боледуващия човек и ефективно да подпомогнем неговото възстановяване и не на последно място – да възвърне той усещането си за водеща роля в своя собствен живот.
3. Защо е важно за тези пациенти да работят с Вас – психолозите?
Боледуването на тялото, особено когато то е застрашаващо и тежко, ни кара да мобилизираме всички усилия към запазването и продължаването на живота. Човешкото същество обаче не е само тяло. Всичко онова, което се случва в нашите мисли и чувства, в представите ни, в “сериалите”, които продуцираме безкрайно в собствения си емоционален свят, в повторението и усещането за безизходица, е също толкова съществена част от нас и от живота ни, и то също трябва да бъде уважено и посрещнато. Срещата със специалист в тази сфера е начин да уважим и опитаме да разберем тази част от себе си, която е важна, защото без нея успокоението, удовлетворението и усещането за добър живот е много трудно.
4. Кои психолози от екипа Ви в болница „Надежда“ консултират тези пациенти?
Всички колеги психолози, които работят в сектор Онкология могат да бъдат насреща за пациентите, пожелали консултация.
5. Има ли практика да работите с роднините на онко- и хематологичните пациенти – в общи сесии или отделно само с роднини, ако пациентът отказва подобна помощ и терапия?
Да бъдеш близък на човек с такова заболяване е по специфичен начин трудно, понякога угнетяващо преживяване. За близките на тези пациенти предвиждаме различни възможности за среща и подкрепа. Тъй като понякога човек има нужда от пространство за себе си, пространство, в което да не се чувства длъжен да бъде силен или отговорен, пространство, в което да сподели собствените си преживявания и въпроси, без да се усеща виновен, обикновено предлагаме тези срещи да бъдат отделни.
Паралелно, предлагаме различни типове консултативна грижа, от които хората могат да се възползват – здравен коучинг, консултации за подходящия начин на хранене по време на и след приключване на лечението, препоръки по отношение целесъобразността на различни типове добавки, рехабилитация, физическа активност, изготвяне на цялостен план за грижа, съпътстващ лечението, пациентски консултант и специалист по клинична социална работа.
6. Имате ли практика да работите с медицинските специалисти в болниците – лекари, медицински сестри, лаборанти, свързани конкретно с един пациент или общо за подобни отделения и работата им с онко- и хематологичните пациенти?
Част от нашата работа по отношение на индивидуалните ни срещи с пациенти и нещо, което медицинските екипи очакват от нас, е даването на обратна връзка. Тя не съдържа нищо от личната информация, която човек споделя, но обикновено се отнася до нашата професионална препоръка какво би било по-подходящо, как лекарят ще може да бъде по-ясен или по-полезен, какво може би очаква един човек от своя лекар.
По отношение на грижата за самите медицински екипи, практикуваме възможности за лични срещи, групови формати и обучения – начин да подкрепим професионалистите в човешки план и да отделим време и внимание да мислим заедно върху техните страдания и чувства.
7. Как става записването на пациенти при Вас?
Бидейки национален център, ние приемаме насочвания за цялостна психосоматична терапевтична грижа от всички клиники на лечебни заведения в страната за всякакъв тип онкологични и хематологични заболявания.
Всеки човек може да бъде изпратен от своя лекуващ екип или да се адресира лично – в МБАЛ „Надежда“ или в кабинета за психологична грижа в медицински център „Надежда“ в Paradise center.
Също така приемаме заявки за практика и стаж, супервизия и методична подкрепа на колеги, работещи в сферата. Разглеждаме това като най-ефективният начин да разширим още тази практика и да я направим достъпна за пациентите и техните близки.Не на последно място, даваме възможност на млади колеги да докажат себе си и след обучението си, да започнат работа при нас.
Публикацията може да намерите тук.
*Статиите публикувани в рубриката "Наука и иновации" са предоставени от авторите на съответните материали, които отговарят за верността на съдържанието.
