31.08.2026
Административното отпадане на практиката пациентите и техните близки да бъдат ангажирани с осигуряването на кръводарители не решава основния проблем с недостига на кръв в страната. Българската болнична асоциация предупреждава, че без устойчив механизъм за осигуряване на необходимите количества кръв и кръвни съставки лечебните заведения ще продължат да бъдат изправени пред сериозни затруднения, включително при планирането и извършването на медицински интервенции.
В последните дни председателят на ББА адв. Свилена Димитрова и членовете на Управителния съвет Иван Тодоров и Елена Христева поставиха акцент върху необходимостта от цялостна промяна в организацията на кръводаряването и гарантирането на достатъчни кръвни запаси за лечебните заведения.
„Кръвта не се появява с административно решение“ е основното послание, около което се обединяват позициите на тримата представители на ББА. Както подчертава Иван Тодоров, с отпадането на изискването пациентите да търсят дарители кръвните банки няма автоматично да се напълнят. Необходим е комплекс от мерки – национални информационни кампании, стимули за доброволно кръводаряване, по-добра организация на системата и актуализиране на нормативната уредба в съответствие с новите европейски правила.
Проблемът е особено сериозен на фона на структурата на кръводаряването у нас. По данни, цитирани от ББА, през 2023 г. 83% от кръводаряванията са били от семейства и близки на пациенти, а едва 17% – от доброволни дарители. За сравнение, в редица западноевропейски държави доброволните кръводарители са около 90% от всички дарители. Свилена Димитрова посочва и друг тревожен показател – в България кръводаряват около 25–27 души на 1000 население при приблизително 40 на 1000 средно за Европа.
Недостигът вече има пряко отражение върху работата на болниците. По думите на Свилена Димитрова се стига до отлагане на планови операции заради липса на необходимите количества кръв. В същото време лечебните заведения са поставени в сложна ситуация: при определени интервенции наличието на достатъчен кръвен резерв е въпрос на медицинска безопасност. Елена Христева подчертава, че една операция не изисква само операционна зала, хирург, анестезиолог и необходимата апаратура – при интервенции с риск от сериозна кръвозагуба трябва предварително да бъде гарантиран и необходимият кръвен резерв.
Затова ББА настоява държавата да поеме своята отговорност за функционирането на системата за кръвоснабдяване. Асоциацията се обърна към Министерството на здравеопазването с искане за спешни и конкретни указания и за среща, на която да бъде изяснено кой и по какъв механизъм ще гарантира необходимите количества кръв за лечебните дейности. Целта не е да се запази практиката с „бележките“ за кръводаряване, нито отговорността да се прехвърля върху пациентите, а да се намери решение, което защитава пациента реално и гарантира безопасното му лечение.
От ББА подчертават, че в тази ситуация няма място за противопоставяне между пациенти, близки, лекари, болници и кръвни центрове. Всички те са изправени пред един и същ системен проблем: кръвта не може да бъде произведена и единственият ѝ източник е доброволното даряване. Затова, наред с необходимите институционални мерки, Асоциацията призовава гражданите да продължат да даряват кръв – не само когато техен близък има нужда, а регулярно и без конкретен повод.
За ББА устойчивото решение изисква обща стратегия между държавата, лечебните заведения и центровете по трансфузионна хематология. Само така може едновременно да бъде гарантирано правото на пациента да получи лечение, без да бъде поставян в ролята на организатор на кръводаряване, и да се осигури необходимият ресурс за безопасна медицинска помощ.
