22.06.2022
Източник: в. Труд
Болниците закъсват. Намираме се в извънредна ситуация, а проблемите се отразяват най-вече на пациентите. Това казва пред „Труд“ зам.-председателят на Българската болнична асоциация Андрей Марков. В момента болниците са принудени да лекуват пациенти с евтини консумативи и медикаменти, а причината е забрана за доплащане в новия договор. Питаме как може да се реши проблемът и защо все още не са въведени здравни застраховки.
Господин Марков, как се отразяват по-високите цени на тока, на медикаментите, на консумативите на болниците? Как се справят?
Никак не се справят. Създават се проблеми, които няма шанс да бъдат решени в тази ситуация, по начина, по който се очаква да бъдат решени - трупат се задължения, изискват намеса и помощ от пациентите и техните близки, за да могат да получат адекватно лечение... Т. е. намираме се в извънредна ситуация. Болниците закъсват, но не това е най-важното. Проблемът се отразява най-вече на пациентите. Болниците и да ги има, и да ги няма все тая. Знаем, че една част от тях няма да могат да съществуват. Ще останат по-малко болници. Проблемът е, че в тази ситуация няма да оцелеят и немалко хора!
Това, което казвате е зловещо. Не разбирам обаче как точно кризата рефлектира върху пациентите. Те нали са здравно осигурени?
Това не е трудно да бъде обяснено. Ще дам пример: Ако има предвидени за разходи на обществото едни 5 лв. за здравеопазване, то при увеличените цени на горива, на електроенергия, на материали, на услуги, то по-голямата част от парите отиват за разходи и по-малко остават за лечение. Това е.
Докато си говорихме преди дни ми казахте, че НЗОК забранява доплащания. Какви доплащания са забранени?
Това е много хубав въпрос. В новия договор са забранени всякакви доплащания. Преди не беше така. В предишните договори или се даваше право да се заплащат изцяло консумативи когато не са реимбурсирани, или каса ги плащаше частично и пациентът доплащаше. Сега написаха друго - до 80% от обема реимбурсираме на 100%, оттам нататък намаляваме на 80%, на 70%, но пациентът не доплаща. Това блокира цялата система. По тази причина болниците не внасят най-иновативните консумативи и медикаменти и се губи модерната медицинска практика. Резултатът от това е, че пациентите се лекуват с евтини медикаменти и консумативи (китайски и индийски), каквито в нашата болница не допускаме. Проблемът е, че и тези, които искат да си доплатят и да бъдат лекувани с най-доброто, ние не им разрешаваме, защото нашата система го забранява.
Как би могъл да се реши проблемът?
Той отдавна е решен в страните, чийто стандарт се опитваме да догоним. Нормално е в ситуация, в която парите в дадена система не достигат да се заяви реимбурсация на материалите, които се ползват в някаква степен от пациента. Решава се и се казва: Този продукт ще го плащаме на 60%. Другият - на 70%, третият - на 80%. Но, грижата за разликата остава за този, който потребява. Така е във Франция, в Германия. И за да може тази грижа да бъде покрита, хората се застраховат, за да не им се налага да плащат медицински грижи. Там солидарното заплащане работи, а в нашата ситуация не само, че не работи, ами когато хората са карани да плащат непосилни суми, те си казват: Ако имам тези пари, защо да оставам да бъда лекуван в България, след като мога да отида в чужбина. В чужбина, като тръгнат да се лекуват никой не им пречи. И тогава тези хора остават парите си в здравните системи на съседни страни, които използвайки тези пари ги развиват - въвеждат модерни системи за лечение, осигуряват добри условия в клиниките. Ето, виждаме една Турция, една Гърция, чието здравеопазване беше далеч след нашето. Нека да се сравняваме сега с една модерна тяхна болница, за да видим докъде сме стигнали... Искам да попитам защо по такъв глупав начин стимулираме хората да ходят там и да инвестират в там, а не в нашата система. Играта е политическа. Политиците не смеят да признаят, че се отървават“ от проблема, прехвърляйки го върху пациентите - да се оправят както знаят.
Не разбрах какво в България не може да се доплаща, а в Гърция или Турция, няма проблем.
Да предположим, че в системата, в която работя се реимбурсират определен процент от материалите. Например, казват, че ще реимбурсират транскатетърни клапни протези на 80%. Много често доставните цени на тези материали са доста по-високи от това, което касата може да плати. В този случай разликата остава за сметка на лечебните заведения. А политиците чрез правилата на здравната каса казват, че никой няма право да доплаща. И пациентите отиват в чужбина.
А в чужбина не плащат ли повече?
Плащат далеч повече, но не са изправени пред проблем, какъвто им се създава в България. Хората търсят изход и всеки който има възможност, а и дори да няма, търси такава, за да продължи живота си. Вие няколко пъти ме питате защо се забранява доплащането у нас. Отговорът е, че не искат да признаят, че системата ни е недофинансирана. Тя е недофинансирана и в частта, която пропорционално ни се полага като европейска страна. Т. е. парите, които имаме за здраве да са съответстващи на европейските норми и стандарти за отделяне на средства за здравеопазване. Говорим за прословутите проценти от БВП, а не за абсолютни цифри, които в крайна сметка българите пак плащат, но от джоба си и в най-тежкото време, когато трябва да се лекуват. В момента огромен процент българи ходят да се лекуват в Турция и броят им се увеличава. Ако преди 30 години от Гърция и Турция идваха медици на симпозиуми на Чирков и гледаха с широко отворени очи какво значи трансплантация на сърце, как се прави модерна кардиохирургия, сега плащат в Солун и Румъния да се учат на модерна кардиохирургия. Това е срам. Пак казвам, че са виновни политиците, които оставят системата дълбоко недофинансирата.
Всяка година парите за здравеопазване се увеличават. Къде отиват тези пари?
Колко се увеличават? Знаем, че на пазара на здравни услуги има движение на цените нагоре. Абсолютните цифри, не отразяват абсолютните нужди. Да, увеличение има. Но къде са инфлационните индекси, къде е растежът на цените на материали, на ресурси... Вижте цифрите в бюджета. Защо бюджетът се увеличава, а разходите за здравеопазване не се увеличават. Ето това е големият въпрос.
Какво е съотношението между разходи за здравеопазване в България и в европейските страни?
В България отделяме около 4,7% от БВП. При ковид пандемията стигнаха до 5%. В Европа средният процент е 14-16%. За САЩ е 18% от БВП. Това са пари, отнесени към общия обем като пропорция. Никой не може да има претенции и да иска още и още. Говорим за съотношения, които са необходими за обществото, за да може да оцелява и нацията да оцелява. Виждаме накъде отиваме. Имаше моменти на по-добро финансиране на клинични пътеки в здравеопазването с акцент върху най-значимите заболявания - т.. е. заболяванията с най-висока смъртност - онкологични и сърдечно-съдови. Между 2000 и 2018 г. бе отчетено значително увеличаване на продължителността на живота в България. След 2019 г. когато започна финансирането на око на принципа дайте да дадем на тая, или на оная болница тръгнахме отново надолу. Във Франция реимбурсацията е решена много просто - социално значимите заболявания се финансират на 100%, останалите се решават процентно според касите, които осигуряват финансирането и застрахователите доплащат разликата.
Над 10 годи се говори за допълнително здравно осигуряване или здравни застраховки, каква е причината все още да не се въвеждат?
Причината е нежелание на политиците да се стартира тази практика.
По-добре ли е да се плаща под масата?
За България очевидно е по-добре, това е станало система. Корупцията толкова дълбока е влязла в нашия живот и държава, че трудно можем а се откачим. Няма разумно обяснение защо не се въвежда здравното застраховане. Когато имаме автомобил, правим застраховка „Гражданска отговорност“. Ако искаме по-високо покритие, за да сме сигурни, че ако причиним вреда на трети лица или ако се случи произшествие, при което сме нанесли вреди на обществено имущество е по-добре да имаме застраховка и “Каско”, защото иначе не можем да си позволим да платим едни високи щети. Ако пък имаме една нова кола, която ако се случи нещо иска много пари да се ремонтира, тогава задължително си правим и “Каско”. В момента говорим за застраховане и в здравеопазването - Гражданска отговорност, която е минималната застраховка в НЗОК и за “Каско”, в случаите когато са налага доплащане и по-високи разходи. В частта автомобили сме го решили много бързо и лесно, а в здравеопазването, не сме, защото всеки си мисли, че е недосегаем. А рано или късно задължително стигаме до здравната система и започваме да пищим: Държавата да даде. А тя няма откъде да даде.
Това означава ли, че за българина автомобилът е по-ценен от здравето?
В много случаи е така. Основната част от обществото в България много държи на автомобилите. Забележете, че въпреки увеличението на цените на горивата, автомобилите по улиците се увеличават.
Те болниците се множат, друг е въпросът как да разберем коя е добрата болница?
Това с увеличението на болниците е пак един от митовете. Непрекъснато се повтаря, че болниците са много, а никой не казва защо. Причината отново са политиците. Когато някъде няма необходимост и няма практика да има болница, се появява някой, които казва, дайте да помогнем да се направи болница. А защо трябва да се направи, след като вече имаме хубави пътища... Колко е една България? Сто хиляди квадратни километра. Има територии в развитите страни далеч по-обширни, по които с добър транспорт се осигурява качествена здравна помощ. У нас политиците предизборно обещават и след това действат да се дадат пари за болница. Сигурно има защо. Дали 30 млн. лв. за болница, от която въобще няма необходимост, няма и персонал, който да работи... Парите, за съжаление ги даваме ние. А там никога няма да заработи нормална болница. Не сградата на място е важна, а осигуряването на здравно обслужване с бърз транспорт, с професионална намеса на лекари, на специалисти. Защото и там ние нищо не правим. Изграждането на специалисти е занемарено от години. Малкото пари за здравеопазване водят до това да се работи на парче. При нас отдавна се забрави това, да се работи за национална здравна стратегия, която да определи приоритети и да насочи в правилна посока публичните средства. Останалите трябва да дойдат от застраховането, което ви гарантирам, че много добре контролира разхода на средства. Имайки най-висока смъртност, най-ниска раждаемост, изключително голяма миграция, нацията се стопява. Изчезва. Доброто здравеопазване е въпрос на оцеляване на нацията и на национална сигурност.
Увеличението на началните докторски заплати на 2 000 лв. спря ли текучеството на кадри?
Какво означава текучество на кадри? Не са толкова много лекарите, които отиват да работят на запад. Лошата новина е, че с грешните решения в системата тя се разруши и не работи нормално. Парите трябва да следват пациента. Там където има пациенти, да има и пари. Там да се плаща на лекарите и сестрите, които обслужват пациента, а не да се дават пари и там, където не се работи. Всяко административно решение вреди. Не може в България да има само една болница за спешна помощ. Това е абсурд. Имаше идея всяка голяма областна болница да осигурява спешната помощ в пълния обем дейности. Това няма да стане без достатъчно средства.
Публикацията може да намерите тук.
