22.01.2020
Източник: в. Труд
Андрей Марков е сред познавачите на болничния мениджмънт. Това е поводът да го потърсим покрай твърденията на шефа на НЗОК Дечо Дечев, че частни болници точат касата купувайки медикаменти на цени в пъти по-високи, от тези на държавните болници. Питаме го и трябва ли да се смени финансовия модел в здравеопазването, колко пари се въртят в тази сфера и ще реши ли проблема с нерегламентираните плащания здравното застраховане.
- Шефът на НЗОК Дечо Дечев обяви, че частни болници купуват медикаменти 7 пъти по-скъпо и така точат Касата, вашата болница сред тях ли е?
- Мисля, че приключихме с тази тема, поне с името. Не ми се иска да го споменаваме, защото според мен това беше равносилно на ритуално самоубийство. Или от друга гледна точка - заявка за други бъдещи планове. Болницата, която аз управлявам, няма купена нито една таблетка от цитираното в медиите лекарство.
- Възможно ли е въобще това да се случи?
- Това не е нормално да се случва и причината не е в посочените "виновници", а голямата игра на фармаиндустрията с препаратите за медицинска онкология. Голямата игра, свързана с глобалните интереси, включително европейския пазар. Сигурно вече стана ясно, за да може на европейския пазар да не се демонстрира референтни ниски стойности за продажни за тези продукти, в България се поддържат регистрирани висока цени, след, което се работи с отстъпка за източноевропейския пазар. Въпросните отстъпки са тези, които не са били оповестявани, не са били разпространявани, така че да са известни на пазара в България и всъщност вина за това да се попадне в тази ситуация може да носи само този, който знае тази практиката и я познава достатъчно добре. Лечебните заведения не са носителите на вината.
- Как може един медикамент да бъде продаван за 118 лв. и за 1063 лева?
- Това е хубавият и правилен въпрос -как може. Виждаме, че в България всичко може. Ако се спазват пределно допустимите регистрирани цени и се спазват единна пазарна политика, няма да сме в тази ситуация. Като казвам единна пазарна политика, защо не приехме предложението, при което лекарствата трябваше да влезнат в директна реимбурсация от Касата, както в момента е при медицинските изделия. В случая това са игри, които обслужват интереси, а тези интереси се връщат като бумеранг към онези, които играят игрите.
- Ще се реши ли проблемът с въвеждането на търгове и в частните болници?
- По-правилното решение е да отидат директно за реимбурсация и да попаднат в състава на тръжните процедури, които Касата прави. Да, публичните поръчки или публично провежданите обществени търгове трябва да обхванат и тези медикаменти, така както се прави от националната каса за останалите.
- Защо частните болници бяха освободени от търгове?
- Задавате въпроса на човек, който не е участвал в процеса на взимане на подобно решение, но то работи по посока на скоростта и бързината за решаване на здравните проблеми на нацията. Защото, както видяхме от множеството интервюта по темата, повечето от участниците изказаха неудовлетворение от това, че пооставаме в неравнопоставено положение лечебните заведения, когато някъде се изпълняват такива поръчки, а някъде не. Тоест ние имаме голям проблем, свързан с това, че ролята на обществените поръчки не се изпълнява докрай. Тяхната идея да се ликвидира корупционната практика и изкуственото завишаване на цените - всички знаем, че не се постига. Ние така бързо се преориентираме, че обществените поръчки не си постигат целта, а всъщност те обслужват нерегламентираните плащания. Още по-лошата новина е че с тази процедура се забавя реакцията, която в здравеопазването е различна от реакцията, която би следвало да имаме при доставката на материали за производство. Защото, когато става дума за човешки живот имаме примерно три медицински случая, които трябва да бъдат решени със специфичен продукт и трябва да се обяви процедура, която отнема 2 месеца. За това време, при хора със сериозни заболявания, реакцията е безсмислена. Д-р Стефан Константинов обясни в интервю, че трябва да намерим формула, при която този тип процедури, когато касаят болни хора, да отидат в централна процедура, за да се осигурени за целия период. Не да се правят 300 обществени поръчки от 300 лечебни заведения и да имаме и забавяне, и ощетяване със средствата, които ние всички плащаме. Нашето предложение, на Българска болнична асоциация мисля, че е абсолютно адекватно - нека да бъдат централизирани, за да няма съмнения, че някой се облагодетелства за сметка на данъкоплатците. Въпросът за обществените поръчки за лекарствените средства за онкозаболяванията - да, нека попаднат в състава на тази практика.
- Създаде се впечатление, че частните болници са привилегировани спрямо държавните, това така ли е?
- Ако следваме играта, която наблюдаваме, то видяхме, че в предишните активности на националната каса, потърпевши бяха държавните болници. В различни моменти се насажда напрежение в системата и като че ли това е била целта на тази акция - да се покаже, че "ние знаем и можем, а другите не разбират" и затова има тези проблеми. В случая, горят поотделно и държавни, и частни, и общински болници. Свидетели бяхме как общинските горяха със сестрите - пак част от активното мероприятие напрежение, свидетели бяхме как в държавни болници бяха обвинявани лекари за това, че назначават процедури за стентове, сега дойде ред да обвиняваме частните. Напрежение между държавни, частни и общински няма и изкуствено създадена ситуация не би следвало да съществува, защото 80% от лекарите в България работят частно. Да се твърди в отделни моменти, че интересите са на държавните, а после на частните, е изключително нелепо и насочващо вниманието в грешната посока. Не искам това да бъде използван по неправилен начин, но в целия свят се знае, че държавното се управлява по-зле от частното. Управлението на държавните структури коства повече на данъкоплатеца. Ще цитирам американският президент Доналд Тръмп, който заяви, че ще приватизира програмата за международната космическа станция, защото обясни, че САЩ няма толкова много пари. В момента в целия ни стопански живот всичко ни е приватно. Защо не искаме да имаме държавна банка, например, с ниски печалби, да не печелят толкова банкерите, а пък няма
нито една такава... Защо няма и държавна транспортна фирма, да не печелят толкова частните? И т. н.
- Колко пари се въртят в момента в българското здравеопазване?
Ще цитирам анализи на Световната банка и на ЕС. Смята се, че в България се разходват за здравеопазване не по-малко от 8 млрд. лв. Ако ги сравним с парите от осигурителната система, то те са са 4,7 млрд. лв. за тази година, а виждаме че има една съществена част, която не попада в официалните пари за здраве, т. е. те остават на тъмно.
- За доплащане ли отива тази разлика?
Това е хубав мит. Едва до 12% от тези пари са доплащанията в лечебните заведения. Всичко останало е доплащане за лекарства. И забележете кои са лекарствата - те са за най-значимите за обществото заболявания - сърдечно съдовите и онкологичните. Най-много българи умират от сърдечно съдови заболявания. В същото време харчим едва около 20% от ресурса за тези заболявания, т. е. пропорцията не е спазена и това е причина за високия дял на доплащанията за лекарства в тази сфера. Следващият голям мит е, че клиничните пътеки за сърдечно съдови заболявания имат добро финансиране. Средствата трябва да са значително повече, за да могат да решават проблемите, свързани с живота на хората. Факт е, че с отделяне на повече средства в системата, продължителността на живота на хората в България значително се увеличи. Този резултат е следствие от борбата с острите състояния, имам предвид мозъчен, сърдечен и белодробен инфаркт. Следствие от изпълнението на тази програма средната продължителност на живота е увеличена с 3 г. и продължава да се увеличава.
- Експертите твърдят, че ще има повече пари, ако се намали броя на болниците. Трябва ли да се закриват здравни заведения?
Въпросът за броя на здравните заведения изглежда много странен, защото той се експонира от онези, които са допуснали броят им да стане твърде голям. Ще дам пример с Александровска болница -едно време имаше една Александровска болница. Сега в т. нар. комплекс Александровска болница има 13 болници. Кой ги направи 13? Имахме в състава на ВМА 3 лечебни заведения... Все още съществува практиката в някои големи комплекси да съществува повече от лечебно заведение. А защо трябва да имаме разделение по етажи и да правим двойни и тройни администрации? Когато обаче очакваме въпросът с броя на здравните заведения да бъде решен по чисто административен път, винаги се сблъскваме с последствия, които не са в интерес на хората и обществото. Знаем, че в България достъпът до болниците е изключително улеснен благодарение на развитата инфраструктура и нарастването на броя на транспортните средства. Броят на болниците трябва да се решава на основата на национални програми. Не е задължително на всяка цена да има навсякъде лечебни заведения за болнична помощ, както и такива, които да извършват хоспитализации по специалности, които не могат да бъдат упражнявани. Не можем да осигурим професори и доценти, както и лекари от всички специалности по всяко кътче от страната. С избора си пациентите трябва да определят къде са необходими лечебни заведения.
България е единствената страна в ЕС, която няма санитарна авиация. Унищожихме една компания, която имаше възможност да унищожим една структура, която имаше възможност да обслужва нуждите от санитарна авиация, разполагаше със собствени летателни средства и без официален регламент, работеща достатъчно добре. Имахме нужда от решение да се използват възможностите на тази компания, която оперираше в няколко страни от ЕС. Сега ще трябва да създаваме нова компания, с нова решение, защото обричаме България. В нашата болница имаме хеликоптерна площадка и сме спасили не един и два човешки живота.
- Има ли начин бързо да се решат проблемите в здравеопазването?
Застрахователите са тези, които трябва да навлязат най-скоро в тази среда и да се промени финансовия модел. Знаем, че има заявка да се промени финансовия модел, но тази заявка трябва да получи разрешение от политиците. Стигнали сме до момента, в който на всички ни е необходим нов финансов модел в здравеопазването. Защото въпросните 8 млрд. лв. които се въртят в здравеопазването ги плащаме всички ние. Плащаме ги в най-лошия момент, в който сме тежко болни и не можем да работим. Солидарният модел е нарушен и трябва да бъде възстановен. А това може да стане само чрез включване на застрахователите.
- Какво ще се подобри с включването на застрахователите?
- Тогава, когато трябва да доплащаме, няма да доплащаме и разходите в лечебните заведения за болнична помощ и за рехабилитация ще се поемат от застраховките. Да, ще бъде трудно, защото хората в България са бедни. Не говорим за отделяне на повече от 8 млрд. лв. Може би е дошло време средствата за здравеопазване да излязат от консолидирания бюджет да държавата. НЗОК бе създадена като обществена организация, т. е. предполага се, че тя защитава обществени интереси. Анахронизъм е парите за здраве да имат характер на данъчно плащане и да влизат в консолидирания бюджет на държавата, след което да се разпределят за НЗОК и да се управляват от служители които са и държавни служители. Знаем, че процесът се коментира като одържавяването на Касата. Заложили сме противоречия и питаме какво се случва с нашите пари, ама дали се застраховат или осигуряват държавни служители. Проблемът е, че механизмът е неясен. Смятам, че трябва да отделим парите за здраве не като данъци, за да могат тези пари да стигат до предназначението си по най-правилния начин, а именно създаване на фондова организация. Това е един от подводните камъни, който можем да допуснем, че доведе до неправилно разпределяне на средствата.
- Не разбрах колко повече ще плащаме, ако се въведе и здравното застраховане?
- Не говорим за повече пари. Става въпрос за онези 8 млрд., които и сега се дават за здравеопазване в България. Чрез този модел влизаме в средноевропейска норма на средства за здравеопазването. Т. е. 8% са средно парите от БВП, които средноевропейски се приемат за използвани. Има много по-високи разходи за здраве в страни като Германия, като Холандия, но нека се стремим към средните показатели. Ако организираме тези 8 млрд. лв. ние ще влезем в средните параметри, в удовлетворителни за режима, към който се стремим. Давам елементарен пример какво означава застраховане при НЗОК и застраховане с модел, който изисква влизане на застрахователите. Най-лесно разбираем модел е когато се насочим като пример към автомобилното застраховане, защото ние българите, знаем много за тях. В момента сме в ситуация, в която много от нас плащат само гражданска отговорност и получаваме покритие на щетите на база на гражданската отговорност, която често не ни удовлетворява. Искаме по-високо ниво, защото понякога си купуваме и нови автомобили и тогава правим и каско, което покрива всички щети върху нашите автомобили.
- Тоест в здравеопазването трябва да въведем застраховката "Каско"?
- Да, това е решението, но не всички могат да си го позволят. Тогава минаваме в следващия важен момент - ще трябва да създадем структура, която да поема разликата между гражданската отговорност и "Каско", застраховка за онези групи от населението, които не могат да си го позволят, за да могат да имат по-добър достъп до здравеопазването. Тогава и контролът гарантирано ще е по-добър. Всеки един прецизен застраховател няма да плати и една стотинка за невярно назначени лекарства или за невярно проведени изследвания - няма шанс. Уверявам ви, че нито едно лечебно заведение, нито една фармацевтична индустрия не е щастлива от прецизните застрахователи, защото те следят до дупка всичко. Когато имаме такава среда ще видите колко трудно ще се разходват обществените средства без да има обосновка.
- Истина ли е, че в България богатите живеят по-дълго, защото могат да се лекуват по-добре...
- Ще го перифразирам малко - в света отдавна е факт, че богатите живеят по-дълго от бедните. Вече е факт и в България. Средностатистически с около 30% продължителността на живота на богатите е по-дълга в сравнение с бедните. Това го казвам, за да активираме застрахователната система да покрие солидарно проблема на здравеопазването. Ние се нуждаем от спешна промяна на финансовия модел на здравеопазването.
***
Нашият гост
АНДРЕЙ МАРКОВ е инвеститор, съсобственик и управител в една от най-големите болнични вериги у нас "Аджъбадем Сити Клиник,,. Преди това той беше изпълнителен директор на "Юнайтед Медикъл,, - първият частен интегриран доставчик на медицински услуги в България. Марков бе и финансов и административен директор на университетската болница "Св. Екатерина,, в продължение на 13 години. Андрей Марков е бакалавър по "Медицина,, и магистър по "Бизнес администрация и мениджмънт,, от УНСС. Специализирал е в Института по международно здраве в Мичиганския Държавен Университет и има множество специализации по здравно управление и администрация. Зам.-председател е на Българската болнична асоциация (ББА).
