08.02.2022
Източник: в. Труд
Болниците са много притеснени заради това, че дълги години замразяването на индексациите на клиничните пътеки или на разходите, които не се реимбурсират от страна на касата, не се пипат. Сега, когато се натрупа всичко това и като се увеличиха и разходите за енергия и разходите за работни заплати, няма как общите пари да не мърдат. Това е големият проблем. Стига се до някакъв праг, който вече трудно се удържа.
Казвали сме много пъти, всичко това е за сметка на пациента, само че никой няма куража да излезе и да каже “увеличавайки тези разходи пациентите остават без истинско и нормално лечение и затова имаме такава смъртност”. Парите за здраве станаха много като номинал, но номиналното изражение нищо не означава, ако то не е в пропорция с общите разходи и затова казваме, че трябва да постигаме някакъв обем от общите разходи, който да е средно европейски. 4,8-4,5-4,3 от БВП е точно половината от това, което се харчи за здравеопазване. Тоест здравеопазването ни е наполовина солидарно. Разходите, в сравнение със същия период за миналата година, са между 270-300% за енергоносители, а за лекарства увеличението е по-малко, но с натрупването, което споменах, ние имаме ръст от около 20-30%. Искаме да имаме европейска продължителност на живота, европейско здравеопазване, но да не плащаме или с нашите никакви пари. Това е големият проблем.
Още по темата четете ТУК.
