31.05.2021
Източник: Капитал Здраве
Председателят на Българската болнична асоциация за "Капитал Здраве"
ПРОФИЛ: Адв. Свилена П. ДИМИТРОВА е председател на Българска болнична асоциация от 2019 г. Тя гради професионалната си експертиза повече от двадесет години, от които в последните десет специализира и медицинско право. Магистър по право от Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специализация в Aix-Marseille III, France, както и "Търговска медиация" в Harvard University, USA. Специализира корпоративно право и преговори и е сертифициран медиатор, арбитър и преподавател. Учредява адвокатско дружество "Димитрова и партньори" през 2006 г., а днес освен с управлението на адвокатската кантора активно се занимава с обществена дейност. В периода 2015 - 2019 г. адв. Свилена Димитрова е зам.-председател на Българска болнична асоциация, а през 2018 - 2019 г. е председател на Центъра за спогодби и медиация при Софийския районен съд и Софийския градски съд. Член е на европейската правна мрежа United Legal Network и на европейската мрежа на съдиите за медиация GEMME.
Малко повече от година измина, откакто пандемията COVID нахлу в живота ни и промени всичко. Нищо още не е свършило, но поне в здравеопазването могат да се направят изводи. Безспорно пациентите понесоха най-тежките удари на един непознат досега вирус, но болниците и техните лекари бяха тези, които трябваше да се борят и с него, и с недостатъците на системата, които пандемията отвори още по-широко. И те се справиха въпреки всички пречки. Но с цената на какво?
COVID-19 без съмнение беше своеобразен стрес тест. Но за разлика от плановите стрес тестове този не беше обявен предварително, нямаше време за подготовка и нямаше как да се скрият сериозните пропуски и проблеми в здравеопазването. Когато те са открити, може би най-сетне ще дойде ред да реформираме сектора. Кризата с вируса постави много болници на предела на съществуването. Освен невиждания натиск от пациенти и непознатите реакции на вируса болниците бяха изправени и пред чисто бюрократични изпитания, за които многократно алармираха. От Българската болнична асоциация неведнъж се повдигна въпросът за
финансирането на лечението на COVID пациенти
което пък отвори отново темата правилна ли е методологията за финансиране на леченията и на други заболявания. Лечението на едно и също заболяване може да струва различно в зависимост от степента на сериозността, с която поразява всеки отделен пациент. От асоциацията бяха предоставени данни на институциите от различни болници, от които ясно се вижда преразход на лечението на COVID, който достигаше до над 100% от покритието на НЗОК. Цената на клиничната пътека бе увеличена на 1200 лева, но средните и тежките случаи обикновено изискват много повече средства за лечението им. Това изправи много болници пред финансови затруднения. Но доведе и до стъпки в правилната посока. Сега на дневен ред е предложението на асоциациите, подкрепено от Българския лекарски съюз, цените на клиничните пътеки да се актуализират спрямо други държави. За политиците, да си признаем, недофинансирането на сектора обаче никога не е "подходящо времето". А ние отново сме пред избори.
В трудна ситуация попадаха болниците и заради
неуредиците при разкриването на COVID легла
Според данни на Българската болнична асоциация легла имаше, но процесът по откриването на специализирани такива е бавен и прекалено сложен. А болниците трябваше да избират - дали да настаняват пациенти и да нарушават правилата, или да ги връщат. Никога не трябва да си принуден да правиш такъв избор.
Болниците обаче се справиха. Разбира се, можеше да не е така, ако пандемията не беше останала на ръба, на който стоеше и при трите вълни. Само още малко натиск и силите можеше и да не издържат. Под прицела на спекулациите и обвиненията още при първата вълна попаднаха частните болници. Делението на публичен и частен сектор и "двойните стандарти" в третирането им от държавата, не се отразява добре в нито един сектор, но в здравеопазването това е опасно. Пандемията се превърна в поредната дъвка, с която да бъдат обвинени в грехове, които още не са извършили. "Предсказанията" обаче не се сбъднаха и
частните болници се включиха наравно с всички останали в битката.
Специализирани COVID отделения бяха открити по заповед на съответните РЗИ и пациентите можеха да се лекуват навсякъде, без значение от собствеността на лечебното заведение. Частните болници не получаваха средства от вълната от дарения при първата кризисна ситуация, но доказаха, че са равностойни участници в справянето с извънредната ситуация. След втората вълна много лечебни заведения бяха пренебрегнати при разпределянето на допълнителни средства от държавата, които се раздадоха на определени болници. Едва в края на април, след третата вълна, надзорният съвет на НЗОК отчете необходимостта всички лечебни заведения, които лекуват болни от COVID, да бъдат подпомогнати равностойно. Въпреки това частните лечебни заведения поеха огромна тежест, особено отчетливо в градове като Русе, Пазарджик, Пловдив и Благоевград и София. Остава въпросът
как и кога ще се компенсират лечебните заведения за реалните разходи
направени заради пандемията.
Пандемията, но и изборите отново станаха повод за политиканстване на тема "болниците да не са търговски дружества". Политически партии заложиха това като мото в платформите си, без да си дават ясна сметка за щетите, които плановете им могат да нанесат. Идеята да не се регистрират лечебни заведения като търговски дружества би довела до повече проблеми, отколкото решения, смятат единодушно експертите. Премахването на статута на болниците като търговски дружества ще позволи техните загуби и недобро управление да бъдат прикрити. От друга страна, ще маскира субсидирането на фалиращи лечебни заведения. В момента болниците са задължени да публикуват своите финансови отчети и има отчетност при разходването на средствата. Трябва да си зададем въпроса кой и защо има интерес това да се промени.
И докато партиите залагат на популизъм,
ББА продължава да се бори за дълго чаканата реформа
Свободната конкуренция е сред предложенията на Българската болнична асоциация. Ако искаме качество на предлаганите медицински услуги, трябва да осигурим пазарно ценообразуване на стойността им - всяко лечебно заведение да бъде свободно да определи колко струват съответните услуги, като вземе предвид реалните си разходи. Болниците и сега получават доплащане от пациентите, но само за изрично лимитиран набор от услуги, които форми довеждат до ненужни каламбури и тежест върху лечебните заведения или - по-лошо - принуждават пациентите да заплащат "неофициално". Пациентите имат право и трябва да са свободни сами и без ограничения.
Да избират лечебно заведение на територията на цялата страна
- финансиране на лечебните заведения на принципа "парите следват пациента", т.е. финансиране на реално извършена и качествена медицинска дейност ще предотврати неефективните разходи, порочни практики и ще отстрани по естествен път ненужните структури. В този случай да се освободят ограниченията за разкриване на нови легла и нови дейности, от една страна, защото изкуственото им ограничаване спира прогреса на здравната система, а от друга, защото пазарът на предлагането ще се саморегулира от свободното търсене на пациентите. От една година всички си дадоха сметка и за важността на инвестицията в кадрите, за да не бягат в чужбина, инвестиция в технологии и в нови медицински практики, за да бъде конкурентно здравеопазването ни и на световно ниво. Докато подобни предложения само отлежават в предизборните платформи на партиите, концепцията на ББА за развитие на сектора остава отново за "след изборите". За да бъдат припомнени на следващите управляващи, от които ще зависи поредният опит за реформа. А ако тя най-сетне се случи - следващият стрес тест за болниците ще бъде много лесен за преминаване.
