28.06.2020
Интервю на адв. Свилена Димитрова за изданието "Лекарите, на които вярваме 2020" с коментар по темата за предизвикателствата пред лечебните заведения в България в условията на световна пандемия от коронавирус
Как бихте определили предизвикателствата пред лечебните заведения в България в условията на световната пандемия от Корона вирус тази година?
Световната пандемия COVID-19 е предизвикателство, което засегна всички хора и сектори, в страната и света. Поради естеството му, здравните системи във всички държави бяха поставени пред изпитание, ново за повечето от тях.
В България, където знаете, от години „реформираме“ здравеопазването, лечебните заведения бяха изправени пред множество трудности, които безспорно ще доведат до затруднения в дейността на лечебниците не само по време на пандемията, но за голям период от време. Много се изписа по темата – липса на дезинфектанти, предпазни средства, човешки ресурси, спекула… Трябваше да се вземат много и бързи решения, и да се похарчат много ресурси, които здравните мениджъри често решаваха „на момента“.
Истината е, че никой не беше подготвен за това, което се случи. Дори Световната здравна организация даде погрешни първоначални указания. Така или иначе, към днешна дата можем да кажем, че България овладя своевременно ситуацията. Това нямаше да се случи без усилията, персонално, на медицинските специалисти, много от които не се поколебаха да защитят Хипократовата си клетва. Затова и когато днес, изправени пред новото издание на „Лекарите, на които вярваме“, знаем кои са те.
Бяхме свидетели също на активна спекулация относно готовността на частните лечебните заведения да лекуват пациенти с COVID-19. Наблюдавахме дезинформиране на аудиторията и нов опит за демонизиране на частните болници, което беше напълно неоправдано. Българска болнична асоциация излезе с категорично становище още в самото начало на извънредното положение, като изрично заяви готовност от страна на своите членове да лекуват пациенти заразени с коронавирус. Няма никаква логика този въпрос да бъде повдиган изобщо – частните, общински и държавни лечебни заведения имат еднакъв статут и изборът къде да се лекуват пациенти с COVID-19 следва да се определи не на основание на формата на собственост, а на това – къде има организация и възможност за интензивно лечение, къде има осигурени извънредните предпазни средства за персонала, на къде се насочват събраните финансови ресурси и т.н. – обективни критерии. Тази преценка не бе винаги успешна за съжаление, но поне частните болници доказаха, че независимо, че при тях не постъпиха никакви средства от дарените, те са равностойни участници в структурата на здравеопазването, като в райони като Пловдив и Пазарджик, имаха дори водеща функция.
Тепърва ще оценяваме пораженията върху системата, още повече, че и мярката 85% отново е в режим на редакция.
Ситуацията изправи всички ни пред редица финансови предизвикателства. Намаления поток на пациенти и в същото време повишените разходи за дежурства на персонал, и предпазни средства, значително затрудни дейността на лечебниците. Медийно оповестените дарения не достигнаха до всички, което отдаваме на бавна комуникация между институциите.
Идва време, в което да оставим политическия PR и да си дадем сметка, че ако не стъпим на здрава основа в Здравеопазването, всички ние може да платим висока цена. Има много идеи за промяна, но трябва да се търси баланс в системата, поради всички специфики, които ние сме наследили от миналото и поради тенденции, които не можем повече да пренебрегваме. Не случайно Българска болнична асоциация е радетел за обединение на асоциациите в сектора, и COVID-19 го доказа – когато стане трудно, всички сме равни. Време е болниците пряко да участват в определянето на съдбата на здравеопазването, защото болниците са тези, които осигуряват комфорта на връзката – „лекар – пациент“.
Мислите ли, че различните организации могат да се обединят по ключови въпроси?
Българска болнична асоциация заявява не веднъж желанието си за обединение на всички сдружения по ключовите въпроси в сектора. Управителния ни съвет инициира редица срещи на сдруженията и подкрепата, която срещна от страна на участниците в дискусиите доказва безспорно, че независимо от формата на собственост, лечебните заведения имат много сходни позиции по основни въпроси.
